Тантриското преобразяване

Езикът е най-голямата завеса. Не можеш ли да видиш цветето както си е, без да го наричаш роза или цвете? Защо трябва да му лепваш имена? Не можеш ли просто да се вгледаш в неговата действителност без никаква идея-посредник, без да те затьмнява някакъв мисловен облак? Не можеш ли поне за момент да останеш без опеката на езика? Ако за миг останеш без езика, ще придобиеш виждащ ум. Опитай някой път. Както си седиш до дървото, просто погледни към това дърво, без да мислиш какво точно е то. Не мисли също, че това е дърво, че е красиво или грозно, изобщо не включвай мисловната си дейност. Просто наблюдавай. Каквото и да е то - Хикс, Игрек, Зет - няма значение, все едно. Не съди.

Исус казва - не съди. Езикът е отсъждане, а с отсъждането навлизат всички предразсъдъци, цялото ти минало. При наличйето на каквото и да било минало ти губиш настоящето.

Чел съм...

Имало сдин човек, собственик на гараж, който - не щеш ли - имал и котка. Веднъж той пълнел колата на един клиент с бензин и разлял малко в млякото на котката. Животинчето го изпило цялото и започнало да тича наоколо с 60 мили в час. По едно време тупнало и умряло.

- Умря ли котето? - попитал клиснтът.

- Не - казал собственикът на гаража – мисля, че му сс свърши бензинът.

Собственикът на гаража си има свой собствен език, свое минало, предразсъдъци. Разбира нещата по свой начин. Казва:

"Не, мисля, че му се свърши бензинът." Такива работи стават постоянно.

Случило се...

Случило се. когато нашият вентрилоквист-санясин Сарвсш беше тук и даваше представление с говорещата си кукла в "Радха Аудиториум". Куклата разказваше какви ли не смехории за различните религии, раси и пр. По едно време каза: "А сега един анекдот за германците."

Един санясин германец - не Харидас, - се изправи и каза: "Няма да позволя вицове за гсрманци в мое присъствие. Не сме така недодялани, както си мислите."

- Спокойно, сър, спокойно, моля седнете. Във вица няма нищо лично - казал Сарвеш.

- Не говоря с вас - рекъл германецът, - говоря на малкото човече на коленете ви.

Твоят ум си е твой. Той е винаги там - дебел или слаб, добър или лош, винаги присъства. интелигентен или не - все едно. Пълен със знания или невеж - там си е. Германци, ин-дийци, американци - все тая. А реалността не е германска, американска, индийска - когато я гледаш с очите на германец, амернканец, индуист, мюсюлманин, християнин, ти няма как да я видиш.

Започни... Това е голяма подготовка за скока ти в тантра... Започни... винаги когато седиш, движиш се, ходиш, разговаряш, отново и отново се - опитвай да останеш с реалното, с неинтерпретираното, не съдено реално. Бавно, много бавно вратата ще започне да се отваря. Бавно, полека, отначало само в няколко мига започваш да се потапяш в свободата от ума - следват не-езикови визии за реалността, не-умствени визии за нея - това ще те подготви добре.

Сараха казва:

Веднъж в иарството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие,..

И така, първото нещо е виждащият ум, а второто - да не избягваш радостите. Доближавай се до тях с отворено сърце, с уважение, с благодарност; абсорбирай ги. Където има радост, там е Бог. Това накратко представлява посланието на тантра:

където има радост, там е Бог.

Радостта притежава три плана. Първият е това, което ние наричаме удоволствие. Удоволствието е от тялото. Вторият план е щастието. Щастието е от ума. Третият план е блаженството. Блаженството е от духа, то е духовно. Всички те обаче споделят една реалност и тази реалност е радостта. Радостта, изразена чрез езика на тялото, е удоволствие. Радостта, получена чрез тялото, е удоволствие. Радостта, получена чрез ума, се превръща в щастие. Радостта, получена нито чрез ума, нито чрез тялото - получена без тялото и без ума - се превръща в блаженство. Това са трите пласта на радостта.

Радостта е единствената реалност.

Радостта е Бог!

Радостта е материалът, който изгражда съществуването.

Сараха казва: бъди достъпен за радостта, откъдето и да идва тя, Никога не я отричай, не я заклеймявай. Ако идва от тялото, какво от това? Значи Бог чука на вратите на тялото ти. Когато се храниш и почувстващ известна радост от храната, това е Бог - поглъщаш Бога. Когато държиш за ръка жена или мъж, или приятел, или когото и да било и влагаш в това огромна любов, причиняваша силна тръпка в телесната ти енергия, когато всичко в теб танцува под ритьма на божествена музика - сякаш електрически ток вибрира в теб, обновява, подмладява, прави те по-жив отпреди - това е радостта, Бог влиза в тялото ти. Когато слушаш музика, се чувстваш ужасно щастлив - това е радост чрез ума. Когато гледаш цвете, без да го докосваш и да влагаш ума си в наблюдението, идва момент на бла-женство - нежна, тиха, дълбока благословия. Всичко това са различния проявления на радостта.

"Радост" е една от най-красивите думи в английския език. Тя покрива целия спектър, всички видове щастие. Тантра казва, че първото правило е да бъдеш достъпен за радостта. Ще се удивиш - откъде накъде такова настояване? Нима не сме достъпни за радостта? Да, тъжно е да се каже, но е така - не сте! Никой не е. Много по-отворени сме към страданието. Много по-готови сме да страдаме, отколкото да се радваме. Обгърнати сме повече от мизерия, отколкото от блаженство. В това има нещо.

Радостга отнема егото ти, а мизерията го засилва неимоверно. Страданието създава его, а радостта го премахва. Всеки миг радост е в състояние да те накара да се забравиш. Мигът на радостта не е свързан с егото. Времето на страданието е много уплътнен момент на егото. Когато си нещастен, си ти. Когато си радостен, не си.

Нека повторя: понеже сме егоисти, ние сме по-достьпни за страданието, мъката, тъгата, нещастието. Създаваме безрадостен живот. Всички възможности за радост превръщаме в тъга, понеже това е единственият възможен начин на съществуване на егото. Егото може да съществува само в ада. В рая то не може да съществува.

В течение на векове са ти втълпявали, че ако станеш неегоистичен, ще влезеш в рая. Аз пък ти казвам: ако станеш неегоистичен, раят ще навлезе в теб. Раят не е нещо географско, както и небесата, не ти отиваш на небето. Когато си неегоистичен, ти си на небето. Когато действаш чрез егото, си в ада. Адът не се намира някъде на дъното на съществуването, а пък небесата на неговия връх - това са метафори. Адът и раят са състояния на съществуването.

Когато си, ти си в ада. Когато не си, ти си в небето. Затова си така привързан към своето его и искаш да се чувстваш отделен, различен, уникален, това и онова... по този начин все ще си останеш нещастен. Оттук и парадоксът - егото създава нещастие, а същевременно иска да бъде радостно. Егото е много алчно за радост - то иска да притежава всички радости на света - а всъщност създава нещастия. Попаднал си в капан. Колкото повече нещастия създава егото, толкова повече се интересува от радостта. Самото то обаче не може да създаде радост - радостта не е негова функция. Това прозрение принадлежи на тантра.

Един миг радост... дори само веднъж, казва Сараха, е достатъчен, за да те промени, господарю, казва той на царя.

Един миг, веднъж - достатъчен аргумент и доказателство за типа живот, който живея аз, за начина на моето съществуване.

щом виждащият ум с богатства се сдобие..,

дори когато след обекта тича,

остава верен на самия себе си.
Защо обикновено хората тичат след обектите? На някого му се приискала кола, на друг къща, на трети пари, на четвърти власт - защо хората тичат след обектите? Каква е основната причина за трескавата им активност? Ще се удивиш... Тантра казва: те искат да избягат от самите себе си. Те не тичат след обектите, а бягат от себе си. Обектите са извинения, помагат ти да обърнеш гръб на себе си. Боиш се от себе си, живееш в голям страх! За собственото си съществуване.

Случва се всеки ден - винаги, когато някой се доближи поне малко до медитацията, започва да се плаши. Защо? Защото, когато погледнеш в себе си, няма да намериш никой. Чисто нищо, пропаст - бездна от нищожност. Започваш да трепериш, застанал си на ръба на пропастта, една погрешна стъпка и край. Човек започва да бяга от себе си. Хората бягат -не към предмети, те бягат от самите себе си. Те не бягат за нещо, а от нещо. Това нещо е тяхното собствено същество.

Ето защо винаги, когато си зает, се чувстваш добре. Обратно, липсва ли заетост, чувстваш се неспокоен, много неспокоен. Нямаш ли какво да правиш, започваш да пропадаш в себе си. Ако нещо трябва да се направи, ти си ангажиран. В ангажираността си можеш да забравиш пропастта, която те вика отвътре. Тази именно пропаст е Бог.

Разбери се с тази пропаст, сприятели се с нея - това е първата стъпка към реалността.

дори когато след обекта тича...

Вие тичате след разни материални обекти, защото искате да избягате от себе си. Сараха няма какво да избягва, той не бяга от никъде - той се забавлява. Всъщност само той е в състояние истински да се радва на предметите. Нима ти можеш да правиш това? Та ти си постоянно в страх от собствената си същност!

Сараха казва: ако видиш тантрист, който се забавлява с жена или се наслаждава на храната и виното, не го осъждай той изглежда като всеки друг обикновен човек; той не е. Разликата е много дълбока, фундаментална. На повърхността и двамата изглеждат еднакво. Как можеш да различиш, да прецениш дали забавляващият се с жената е обикновен човек или тантрист? Отвън е много трудно да се отсъди, понеже отвън те изглеждат почти еднакво.

Да вземем няколко примера: двама танцьори танцуват. Единият от тях танцува само заради представлението, за да почувства егото си - да се убеди, че е велик танцьор. За него всичко се изчерпва с представлението. Той гледа хората в очите, за да види как го оценяват. Очаква аплодисментите им, надява се на тях. Публиката ще помогне на егото му да се засили още мъничко. На същата сцена е и другият танцьор, но той танцува само заради радостта от движенията. Той не изнася представление, дори не се интересува дали ще го аплодират или не, дали изобщо има публика или салонът е празен. Той е погълнат от танца, потънал е напълно в него. Можеш ли да направиш разлика между двамата отвън? Много трудно. По-вероятно е да не успееш да ги различиш. Може дори да помислиш, че изнасящият представление е велик танцьор, понеже той говори същия его-език като самия теб. Другият може да изглежда малко налудничав - той е така спонтанен, че ако не познаваш езика на спонтанността, няма да го разбереш.

За да разбереш нещо, трябва най-малкото да познаваш езика. Седящият до жената тантрист, който държи ръката й, от една страна, и обикновеният човек, хванал жената за ръка - как ще направиш разлика между тях? Обикновеният човек се стреми да избяга от себе си. Той иска да се загуби в жената, да се забрави. Самият той не се обича, затова обича жената - за да забрави собствената си реалност. Използва жената като алкохол. Тя го опива, кара го да се забрави. Това помага, дава известна релаксация. Макар за няколко мига, той е извън обикновените си страхове и нещастия.

Тантристът, който е хванал жената за ръка, изпитва огромна радост... Не че иска да избяга - къде да бяга? Той държи ръката на тези жена, защото иска да сподели с нея нещо изк-лючително важно и ценно.

Не всичко се споделя с първия срещнат. Има няколко неща, които можеш да споделиш само чрез любовта и доверието.

Хората ме питат защо не говоря на масите. Не говоря с тях, понеже имам какво да споделя, а това споделяне изисква дълбоко доверие, любов. Мога да говоря само с хора, които ме обичат. Иначе е безсмислено - те няма да разберат, ще ме разберат криво. Тези неща могат да бъдат предадени само на истински интересуващ се човек.

Когато сърцето ти е готово, отворено, мога да работя с него, да творя велика музика. Ако си затворен, недоверчив, съмняващ се, няма как да се музицира. Невъзможно е, няма да му позволиш да вляза в най-изконните ти дълбини и да свиря в сърцето ти. А ако не ми позволиш това, няма как да възникне музика.

Искаш да узнаеш дали тази музика съществува... Единственият начин да осъзнаеш нейното съществуване е тя да е в теб. Казваш: "Да, ще се доверя, ако усетя музиката." Проблемът е, че ти не можеш да имаш опит с такава музика, докато не изградиш доверие към нея. Тя трябвада бъде създадена, само тогава ще се увериш, че я има. Доверието е абсолютно необходимо тук.

Тантристьт държи жената за ръка. Той може да държи ръката на всекиго, но няма да може да предаде енергията, която съществува в него. Може да я предаде много лесно само на някого, когото обича. И то само в определени моменти...

Има моменти, когато двама души се приближават толкова много, че енергията може да скочи от единия в другия. Познаваш тези моменти - ако си обичал някого, няма как да не знаеш - такива мигове не траят по 24 часа. Дори ако обичаш жена... жена си или детето, твоя съпруг, също би трябвало да знаеш, че такива моменти са много кратки - не траят цяло денонощие, случват се рядко. Понякога се случват, понякога, понякога... И вие потъвате един в друг. Понякога чувстваш, че другият се е доближил неимоверно, че общата ви периферия съвпада. Ето в такъв миг можеш да предадещ ,нещо на другия.

Сараха казва: ако погледнеш отвън, господарю, ще видиш нас, тантристите, като обикновени хора, хванали пътя на обектите, на обикновените радости в живота. Но ние не сме това.
Веднъж в царството, изпълнено със радост,

щом виждащият ум с богатства се сдобие,

той става по-полезен - за това, за онова...
Това е самсара, а онова - нирвана. Сараха казва: обогатеният ум - обогатен с радост - става полезен и за това, и за онова, и за самсара, и за нирвана, за външното и вътрешното, за телесното и духовното, за видимото и невидимото. Той става способен да възприеме, да постигне и двете. Това е велико, забележително твърдение.

Обикновените, така наречени духовни хора смятат, че умът ти може да бъде годен или за света, или за Бога. Тяхното мислене е изградено върху опозицията "или-или". Тантра каз-ва: такова мислене разделя света на висш и низш, материален, и духовен, самсара и нирвана. Такова разделяне е погрешно, понеже животът е неразделим. И наистина, ако си интелигентен, не само ще можеш да се радваш на Бога, но и на обикновените неща. Ще се радваш на една скала толкова, колкото и на самия Господ.

Забележи това велико, дълбоко твърдение - когато умът е наистина интелигентен и обогатен с радост, ще можеш да се наслаждаваш на блаженство, щастие, но удоволствията също няма да ти бъдат чужди, понеже всичко това принадлежи на Бога - най-низшето, както и най-висшето.
...той става по-полезен - за това, за онова;

дори когато след обекта тича,

остава верен на самия себе си.
Сараха казва: дори когато ме видиш, че тичам, интерпретацията, че тичам след обектите, ще бъде изцяло твоя. Аз не тичам, защото няма накъде да тичам и няма към кого да тичам.

Това състояние, при което човек вече е постигнал вътрешна чистота, е такова, че в него можем да се забавляваме от всичко - от храната до самия Бог, от секса до самадхи. Няма разделяне, не трябва да има, няма никаква нужда.

Тантра ти дава и двата свята. Гледната точка на тантра не е "или-или", а "и това, и онова" - двете заедно. Тантра е всеобхватна. Всички религии са доста бедни откъм такава всеобх-ватност, понеже изоставят света и те поставят пред ненужна дилема Те казват: или избери света, или Бога. Поставят Бог в опозиция спрямо света. Тантра е единствената тотална религия. Досега на света не е съществувала религия с такава тотална визия.

И двете заедно, казва тантра, не става въпрос за избор - всичкото е твое. Можеш да ходиш на пазара и да се забавляваш там, както си знаеш, в същото време можеш да бъдеш от-въд него, да блаженстваш в отвъдното. Никой не те насилва да избираш. Всеки избор е разрушителен. Светът е така светски днес именно поради опозицията "или-или" на религиите.

Кой се интересува от Бога? Той е така далеч, не е реален. А после човек си казва: "Я да поотложим Бога за после, животът тече край мен - нека първо му се насладя!" Религиите с техния насилствен избор са накарали хората да останат свързани със света. Един на милион ще стане истински религиозен. Ненужно тежък избор - религиозният трябва да напусне света, да излезе от семейството си, да изостави своите приятели, да върви против любовта си. Ненужно насилие.

Сега излиза още един проблем. Хората, готови да изберат Бога пред света, са повече или по-малко перверзни, неуспели в живота. Всеки, на когото не му е достигнала интелигентност, за да разбере живота, всеки глупак, садист, мазохист, невротик, егоист - може да се насочи към религията. Ще избяга от света, ще започне да се самоизмъчва. Такъв е бил до ден-днешен аскетизмът. Измъчвай се, насилвай се, убий се. Бавно отравяй съществуването си. Такива хора не могат да бъдат здрави.

От милион хора само един ще се заинтересува от Бога, ще го избере пред света. А от сто такива религиозни хора деветдесет и девет изглеждат невротици. От сто милиона само един става Буда, Христос или Кришна. Какво разхищение!

Представи си една градина, в която растат десет милиона дървета, а само едно-единствено цъфти. Нима ще наречеш нейния стопанин градинар!? По-скоро ще стигнеш до естественото заключение, че и това дърво е цъфнало не поради, а въпреки градинаря. Посадил десет милиона дървета, а само едно от тях цъфнало и дало плод. Няма как да е поради градинаря, по-скоро някак е успяло да го заобиколи, да избяга от него, да не позволи и то да остане безплодно като другите. Градинарят по някакъв начин не го е догледал, забравил е за него. Може би... десет милиона дървета са това, как да не забравиш поне едно от тях. Човекът се объркал, пропуснал едно и то взело, че цъфнало. Всяко дърво е потенциално плодовито, способно е да цъфне. Така и всеки човек може да стане бог.

Тантра създава съвсем нова религия. Тя твърди, че няма нужда от избор: където и да си, можеш да имаш опитност с Бога. Тантра не е против света, тя е за Бога. Нейният Бог е така обширен, че включва в себе си света.

За мен е съвсем естествено творението да бъде включено към Създателя. То не трябва да бъде против него. Що за логика е това да се твърди, че творението е противно на Създателя? Ако Бог те е сътворил, ако той е създал тялото ти, сексуалността, чувствеността, значи той не е против тези неща.

Георгий Гурджиев казваше, че всички религии са против Бога. И беше прав - освен по отношение на тантра. Всички религии за против Бога. Ако си против неговото творение, значи няма как да не си и против него. Ако си против картината, не си ли и против художника? Ако не приемаш поезията, не значи ли това, макар и индиректно, че си против самия поет?

Ако Бог е създателят, значи творението е негово и навред трябва да носи неговия печат. Да, този печат присъства и тантра казва, че Божият печат е навсякъде. Трябва да имаш виждащи очи, виждащ ум и малко възприемчивост към радостта -тогава ще усетиш...

израстват заедно със славните листа:

щом нигде нищо не тече навън,

плодът на радост ще узрее!

Той казва: удоволствията са от тялото. Те се движат на вън, имат нужда от другия, свързани са с обекта - представляват екстровертно пътуване. Хубаво! Няма нищо лошо в това. И после: радостта е интровертно пътуване. Тя повече се интересува от самата себе си, по-субективна е. За удоволствието е необходим другият. За радостта - ти си самодостатъчен.

Удоволствието е телесно, радостта - психологическа. И едното, и другото обаче остават само пъпки, зародиши, щом третото, висшата радост, го няма, ако липсва блаженството. Това блаженство е хилядолистният лотос, най-високият връх на твоето съзнание. Когато този връх бъде достигнат, пъпките разцъфват.

Това трябва да бъде добре разбрано. Обикновеният човек може да си достави много малко радост чрез тялото, ала тантристът - обратно, може да има невероятни телесни радости.

Това вече няма да е само пъпка, а разцъфване. Обикновеният човек може да изпита известна радост от музиката, от медитацията, от танца, но тантристьт изпитва безгранична радост. Когато си опознал последното, най-висшето, то започва да рефлектира във всичко, което правиш.

Ако си познал Бога, където и да отидеш, ще ходиш по свещена земя. Каквото и да видиш, ще видиш Бога в него. С когото и да се срещнеш, той ще е самият Бог.

Помни постоянно: най-висшата опитност рефлектира в най-низшите ти преживявания. Без най-висшия опит ниският е прекалено светски. Това е проблемът. Поради това хората не могат да разберат тантристите, когато те твърдят, че самадхи е възможно дори в секса. Не могат да разберат, тяхното неразбиране е разбираемо. Познават само обикновения, грозния секс. Докоснали са се само до стреса, който такъв секс носи. Познават страстта само чрез тези низши проявления.

Английската дума "любов" е изпълнена със значение. Тя идва от санскритския корен lobha, който означава алчност, лакомия, сладострастие. Обикновената любов се състои изцяло от лакомия и сладострастие. Как би могьл обикновеният човек да схване, че най-висшето може да рефлектира в любовта? Когато най-висшето ти е познато, най-низшето се оказва свързано с него - сега всяка проява става посланик на това висше.

Все едно, че си намерил кърпичка на пътя - най-обикновена кърпичка за една рупия. Някой прекрасен ден обаче се влюбваш в жена и намираш на улицата кърпичка - същата кърпичка за една рупия - сега обаче тя принадлежи на жената, която обичаш, сега стойността на тази вещ неимоверно се покачва, не е една рупия. Дори да ти предлагат 1000 рупии за нея, няма да се разделиш с кърпичката - тя принадлежи на любимата ти! Сега в тази кърпичка има нещо, което преди е липсвало - напомня ти за обекта на твоята любов.

Когато си познал самадхи, дори половият оргазъм ти напомня за самадхи, всичко ти напомня за самадхи. Цялото съществуване се изпълва до краен предел с Бог...

Пъпките на радостта и удоволствието израстват заедно със славните листа...

Пъпките са от радост и удоволствие, листата са от слава. Ала в масовия случай ти ще видиш само листата и нищо повече, понеже не си познал най-висшето. Когато най-висшето се докосне до теб, ще осъзнаеш, че дори обикновените листа на твоя живот не са съвсем обикновени - именно чрез тях до теб е слязло най-висшето. Сега вече знаеш, че същият сок тече към най-висшето цвете, към пъпките на радостта и удоволствието, че и към листата тече все същият сок, за да те отведе до хилядолистния лотос.

Славните листа означават благодарност, милост. Започваш да чувстваш славата на съществуването; животът ти става славно нещо. Вече не е обикновен, а блести в Бога.
Щом нигде нищо не тече навън...
Кога се отваря хилядолистният лотос? Когато нищо не тече навън.

Сега виж: удоволствието е налице, когато енергията ти тече навън - телесната енергия. Радост имаме, когато енергията тече навътре - субективна, психологическа радост. А кога е налице блаженството? Когато енергията ти не тече наникъде, а просто присъства. Не отиваш никъде, просто си там - чисто съществуване.

Сега нямаш никакви цели, нямаш желания, които искаш да изпълниш, нямаш и бъдеще. Тук и сега си. Когато енергията се е превърнала в басейн, когато не се движи наникъде, не тече

изобщо; без цели за постигане, без нищо, което да се търси; ти си просто тук, невъобразимо тук, тотално тук; това сега е цялото време, оставено на твое разположение, а това ТУК - цялото ти пространство. Тогава изведнъж тази събрана енергия, която не се движи наникъде, не е обезпокоявана от тялото и ума, се превръща в огромна сила вътре в теб... Отваря се хилядолистният лотос.