Тантриското преобразяване



страница21/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

Съществуват хора, които вярват на постите - те разрушават тялото. От друга страна светът е пълен с тьпчещи търбусите си човешки същества - те също рушат тялото си. И двата типа хора са в аналогично положение - всички те постят, всички са вманиачени - едните чрез угаждане, другите - чрез потисничество. Трансцедентьт се намира точно по средата.

Същото е положението и със секса, както и с всичко останало в този живот. Сараха трябва да си е давал сметка, че хората, които вменяват на Буда изказвания за игнорирането на секса, изобщо не отиват отвъд собствената си сексуалност. Обратно - стават все по-вманиачени, пропадат в блатото.

Имало сдна млада монахиня, която отишла при игуменката по нетърпящ отлагане въпрос и след дълги заобикалки най-после изплюла камъчето, била бременна.

- Кой е бащата? Кой е този отвратителен, ужасен човек? - попитала игуменката.

- Свята Майко, нима бих могла да извърша плътско прегрешение с мъж? - възкликнала младата монахиня.

- Няма как бащата да е жена, нали? - усмихнала се саркастично игуменката.

- Разбира се, Свята Майко, беше сдин от светите ангели.

- Светите ангели! Що за глупости!

- Да, той слезе при мен посред нощ в съня ми и когато го попитах кой е, отговори: "Свети Михаил". За доказателство ми показа името си, избродирано върху потника му.

Щом веднъж сте против нещо, все ще намерите някакъв начин, някаква задна вратичка да изклинчите. Човекът е лукаво същество. Ако потиснеш нещо, лукавият ум веднага би на-мерил заобиколен път. Поради това имаш сексуални сънища... твоите светци все секс сънуват, така трябва. През деня могат да отричат пола, но през нощта... В съзнателното си състояние могат да потискат, но когато заспят, сексът приема големи, фантастични размери, действа психоделично. На сутринта сънуващият светец усеща вина и затова се чувства длъжен да упражни още по-радикално потисничество. При това положение следващата нощ сексуалният му сън ще бъде още по-примамлив или "ужасен", както те обичат да се изразяват. Зависи от интерпретацията - за едни красив, за други ужасен.

Една "трудна" ученичка на петнадесет години била изпратена на психолог, който й задал няколко много важни въпроса от личен характер. Лекарят бил сигурен, че в основата си проблемът бил сексуален

- Страдаш ли от сексуални или еротични съновидсння? - попитал.

- Съвссм не.

- Сигурна ли си?

- Съвсем сигурна съм - отвърнало момичето, - аз не страдам от тях, аз им се радвам.

От теб зависи дали ще наречеш един еротичен сън красив или ужасен. През нощта такива сънища са прекрасни, през деня придобиват характерните черти на нещо отблъскващо. През нощта им се радваш, на сутринта ти носят страдание. Създава се порочен кръг и твоят така наречен светец никога не може да се измъкне от него - през деня страда, през нощта се наслаждава, разкъсва се непрестанно между тези две състояния.

Ако се вгледаш дълбоко в себе си, ще разбереш - всичко онова, което изтласкваш, си остава на мястото, не можеш да се отървеш от него. Потиснатото остава, изчезва само външният израз. Външннят израз се изпарява, остава само потиснатото. Нещо повече, то не само остава, но набира все по-голяма мощ. С течение на времето става все по-силно.

Сараха трябва да е наблюдавал какво е положението на нещата 200 години след Буда - погрешни интерпретации, в резултат на които хората ставали все по-обладани от идеята за пола. Поради това вманиачаване на будистките монаси и монахини станало нужда да се появи бунтът на тантризма. Тантра била бунт срещу будизма, но не против самия Буда. Благодарение на този бунт Сараха успял да възвърне оригиналния дух на Буда. Да, сексът трябва да се трансцедира, но това трансцедиране се постига посредством разбиране, вникване.

Тантра вярва в разбирането. Разбери напълно едно нещо и ще се освободиш от неговите клещи. Всяко недоразбрано нещо ще виси над теб като дамоклев меч.

Така че ти си прав. Питаш: "Как тантра е израсла от будизма, който, доколкото знам, разглежда секса като пречка в медитацията?" Тъкмо поради това! Тантра е бунт против бу-дизма, но изцяло подкрепя Буда. Тантра се възпротивява срещу последователите, но не и срещу самия учител. Последователите се тъпчат с буквата, докато Сараха възвръща духа на учението.

Сараха е превъплъщение на същата просветленост, на която е бил въплъщение и самият Буда. Сараха е просветлен, буда.

Третият въпрос:

Какво означава "Меденият месец свърши?"

"Меденият месец свърши" означава, че романтичната част от твоята любов вече я няма. Меденият месец е фантазия, проекция, а не реалност. Меденият месец е мечта, съновиде-ние. "Меденият месец свърши" означава, че мечтата я няма, а на нейно място се е възцарил бракът, действителността. Колкото по-възвишена е била мечтата за медения месец, толкова по-голямо ще бъде разочарованието. Тъкмо поради това браковете по любов не успяват. Браковете успяват, но не и браковете по любов.

Един брак по любов няма шансове за успех; по-скоро му е присъден провалът. Бракът по любов е фантазия, а фантазията никога не може да надделее над реалността. Има само един начин да се задържим в царството на фантазията, да бъдем винаги в меден месец - ако не срещнем никога нашата любима. Само тогава е възможно - може да продължи дори цял живот; стига да не срещаш любимата си или любимия.

Най-великите любовници в историята са били онези, на който не е било позволено да се срещнат: Лайла и Маджнун, Шири и Фарихад - това са най-големите любовници. Не им разрешавали: обществото им създало толкова много пречки, че те непрестанно си стоели в медения месец. Все едно че има храна, но не ти разрешават да я докоснеш - фантазирането няма граници! Ако можеш да ядеш от храната, мечтата веднага се стопява.

Браковете по любов няма как да успеят. Какво значи да не успеят? Ами хората много искат да са успешни, но не могат да ги задържат. Бракът е успешен, но без любовта. Поради това в миналото всички общества на света, поучени от опита, са решили в полза на браковете без любов. Индийското общество е едно от най-древните в света. То съществува най-малко от 5000 години и повече. Благодарение на този хилядолетен опит Индия твърдо е решила в полза на брака без любов. Такъв брак е успешен тъкмо поради липсата на всякакъв меден месец. Още от самото начало той е поставен на здрави реалистични основи, почива върху съвсем земни съображения. Тук няма място за никаква мечтателност. В Индия изборът не се прави от самите партньори в брака. На момчето не се позволява да си избере момиче, нито на момичето да изяви някакво предпочитание към някое момче. Изборът тежи върху раменете на родителите. Естествено е възрастните да са по-земни, по-опитни. Те не мислят под натиска на любовта. Мислят за съвсем друго - финанси, престиж, уважение, семейство. Мислят за хиляди неща, като изоставят твърдо и безкомпромисно любовта. Любовта изобщо не присъства в сметката. Ходят на астролог, питат го за какво ли не -само не за любовта. Любовта не е съставна част от пресмятанията в един брак, тя няма място в брака. Съвсем непознати мъж и жена са поставяни един до друг поради желанието на родителите и обществото. Оставят ги на съдбата им. Естествено е, когато живееш постоянно с някого, да започнеш поне малко да го харесваш. Но такова харесване не е по-различно от харесването, което изпитваш към сестра си, това не е любов. Ти си се родил в дадено семейство - без да си избирал сестра си, нито пък брат си. Те не са резултат от твой собствен избор, чиста случайност е, че сте създадени от едни и същи родители - поради принадлежността ти обаче към това семейство ти ги харесваш. Когато живееш дълго време с някого, възникват хиляди асоциации -и ти започваш да харесваш или да не харесваш. Това харесване или нехаресване обаче никога не прераства в любов или омраза - никога не отива до крайности, балансирано е. Същото е положението и с брака, с аранжирания предварително брак. Съпругът и съпругата живеят заедно, като постепенно започват да се харесват един друг.

Обществото прави още едно нещо - то не позволява никакъв секс извън рамките на брака и поради това съпругът трябва да се люби с жена си, както и обратно - съпругата трябва да се задоволи с мъжа си. Ако ти разрешат да ядеш само една храна и никаква друга, колко ще издържиш? Трябва да се задоволиш с това, което ти дават. Това е трикът на обществото. Ако извънбрачният секс беше разрешен, много вероятно е съпругът да не иска да прави любов с жена си, а съпругата от своя страна да не предпочете своя собствен мъж. Поради глад и липса на други възможности съпрузите правят любов един с друг. Поради нарастващото отчаяние от изолацията те се сближават все повече и повече. Раждат се деца... Те е много силна връзка между двамата. Идват и религиозните връзки, и обществените... После децата, отговорностите към тях... семейството "работи".

Браковете по любов са обречени на провал, понеже такива бракове са поетичен феномен. Влюбваш се и започваш да си мечтаеш за жената или мъжа, стигаш до върха, до оргазма на мечтата си. Сънят продължа, докато срещнеш жената или мъжа. Събирате се щастливи и опиянени от любовта си, но съновидението се изплъзва между пръстите ви. Сега за първи път започвате да виждате другия такъв, какъвто наистина е.

Когато видиш съпругата си такава, каквато е, когато видиш същинския си съпруг - край на медения месец! Това е смисълът на фразата "Меденият месец свърши". Това не се случва само при браковете, но и при най-различни връзки. Става и с мене. Идвате тук и можете да прекарате чудесен меден месец, да фантазирате за мен колкото си щете. В това аз не вземам никакво участие, не вземам страна. Правиш го самият ти, на своя глава. -Започваш да фантазираш, да желаеш - сега ще стане това, после онова, Ошо ще направи това и това. Но един ден меденият месец ще свърши. Винаги предпочитам да почакам, докато такива медени месеци свършат, и чак тогава започвам да работя - никога преди това, защото не искам да ставам страна в твоите фантазии. Започвам работа само когато видя, че меденият месец вече е свършил и ти си отново на земята. Едва сега може да се постигне нещо реално.

Винаги предпочитам да посвещавам санясини, когато меденият месец е свършил. Ако посветя някого по време на медения му месец, правя нещо опасно, дори много опасно, по-неже в мига, когато меденият месец свърши, той ще започне да се настройва против мен. Ще се надигне бунт против това, че вече е санясин, ще настъпи силна реакция в противоположна посока. По-добре да се чака.

При всяка връзка - в приятелството, в отношенията между ученик и учител - при всякакви видове връзки съществува една фантазна част. Фантазията е Твоят ум, потиснатите жела-ния се изливат в мечти, в сънища. В някакъв по-друг свят, изпълнен с повече разбиране, бракът би изчезнал, а заедно с него и медените месеци.

Сега чуй... Съществували са общества, например индуисткото общество. То е убило медения месец, убивайки любовта, оставило е само брака. В Америка правят обратното - убиват брака и спасяват любовта и медените месеци. Там съществува само меденият месец, но не и бракът - бракът в Америка е на изчезване. За мен и в двете неща е залегнала дълбока конспирация - нещо ги свързва. Меденият месец може да съществува само когато има потискане, защото в противен случай няма какво да се проектира. А щом има нещо за проектиране, любовта непрестанно се проваля. Тогава се намесват обществените пундити и започват брачните приготовления поради провала на любовта. Провалът на любовта влудява хората, не им позволява да си живеят живота, кара ги да се самоубиват, невротизира ги, хвърля ги в обятията на шизофренията и истерията. Поради това общественият пундит става необходим, заедно с политика и свещеника той подготвя брака - любовта се е оказала твърде опасна. Обществото се е люшкало между тези две крайности.

Когато на хората им писне от брака, както става понастоящем в Америка, започват да мислят за любов. Когато пък им омръзне от любов, както рано или късно става с влюбените - започват да се придвижват в посока към брака. И двете неща са полюсите на една и съща игра.

Аз мога да се задоволя само с друг вид общество, при което бракът и влюбеността ще изчезнат. Брака няма да го има там, защото да караш двама души да живеят заедно заради законови разпоредби, е неморално. Да насилваш двама души да живеят заедно, въпреки тяхното желание, е противоприродно и противобожествено. 99 % от обществените болести биха изчезнали, ако върху хората престане да бъде упражнявано насилие.

Чуйте това...

Някакъв човек отишъл при адвоката си и казал:

- Много съм богат, така че парите не са от значение. Искам да се отърва от жена си, понеже тя е кучка. Кажете ми как да постъпя.

- Купете й силен кон и той ще я хвърли. След един месец мъжът се върнал и казал, че жена му сега е най-добрата ездачка в квартала.

- Опитай с кола. Купи й "Хонда" и я прати по планинските пътища.

Човекът направил и това, но съпругата шофирала като Стърлинг Мос, заплашвайки живота на всичко живо, освен самата себе си. Мъжът заявил на адвоката, че е напълно отчаян.

- Купи й "Ягуар" тогава.

След ссдмица нещастният допреди съпрут се

върнал сияещ:

- Кажи си хонорара - извикал той. - Стана!

- Какво се случи?

- Когато отвори капака на ягуара, за да го нахрани, той й отхапа главата.*

Бракът създава 1001 усложнения, без да решава нищо. Да, той успява - успява да направи хората роби, успява да разруши тяхната индивидуалност. Не го ли виждаш навсякъде около себе си? Нежененият мъж има някаква индивидуалност, докато семейният започва постепенно да се обезличава, все по-вече се превръща в тип. Нежененият мъж е радостен, нещо от него тече към останалите. Омъжената жена затъпява, става незаинтересована, отегчена. Това е грозно, нали, да караш хората да затъпяват. Човекът е на този свят да празнува, да бъде щастлив. Противното е грозно.

Бракът трябва да си отиде. Ако, обаче, избереш фантазиите и любовта, отново ще се сринеш в същия капан, както при брака, понеже любовта никога не успява, никога не може да настигне брака по финансов успех, по устойчивост, по връзки с децата, с обществото и т.н. Любовта не може да се мери по успех с брака. Така че с любовта са свързани друг вид неприятности. Любовта съществува поради наличието на потиснати желания. С изчезването на брака желанията няма да бъдат повече потискани, така че автоматично ще се отървем и от любовта.

Истинското общество от човешки същества няма да познава феномени като брак и меден месец. То ще живее в радост, в споделяне с останалите. Когато споделяш - добре; не споделяш ли - довиждане. Бракът изчезва, а заедно с него престава да съществува грозният, неприятен, травмиращ развод. Заедно с брака изчезва фантазията за медения месец. Когато си свободен да обичаш, да се срещаш, да бъдеш с хора, меденият месец ще изчезне. Лайла и Маджнун, Шири и Фарихад няма да бъдат възможни - никой не препречва пътя. Можеш да се срещнеш с всяка жена или мъж, когато поискаш, и който, разбира се, също иска да е с тебе. Никой вече няма да пречи на това. За какво тогава ти е да фантазираш, щом можеш да си доставиш всякаква храна и никой не стои йа пътя ти като

полицай да следи какво точно ядеш. Щом никакъв съдия или свещеник не те плашат с глупостите си, че ако ядеш това, ще отидеш в ада, а ако ядеш онова - в рая. А винаги точно тази храна, която най-много ти се ще, според тях е адска и най-страшна - всичко, което ти доставя радост, води към ада, а отегчителното и гадното - към рая.

----------------------

* Саgе dооr означава едновременно – “врата на клетка" и “капак" на резервоара на явтомобила. Бел.прев.

Когато никой не стои между теб, и желанията ти, когато пожелаването е напълно свободно,

няма да има никакво потискане. Без потискане меденият месец ще изчезне. Меденият ме-сец е вторичен продукт, свързан със съществуването на брака. Меденият месец е примамката, чрез която да налапаш въдицата за брака. Затова жените толкова настояват за брак - те знаят. Те са по-земни, по-емпирични от мъжете. Мъжете си остават мечтатели, мислят за звезди и луни, а жените само хихикат зад гьрба им. Жената знае - тя е много земна - тя знае, че след 10, 12, 15 дни, две или три седмици, меденият месец ще се изпа-ри... и после какво? Остава бракът...

Някакъв човек питал любовницата си - бил влюбен и я попитал през нощта: "Любов?" а тя отвърнала: "Брак или нищо!" Той пак попитал:

"Любов?" а тя си знаела своето: "Брак или нищо!"

На любовта не може да се разчита, тя идва и си отива;

любовта е прищявка, настроение. Ако любовта остане, това е сигурен знак за присъствието на силна репресия...

В едно по-различно общество ще има радост. "Любовта" няма да бъде толкова важна думичка. Ще се предпочитат "възторг", "празнуване". Двама души искат да споделят енер-гиите си. Ако и двамата желаят това, няма да има пречки. Ще има само едно ограничение - ако другият не иска - край, няма да се започне играта. Всички останали пречки ще бъдат отстранявани. С помощта на науката сега проблемът с децата може да бъде решен лесно. В стари времена хората не са били толкова късметлии, вие сте по-облагодетелствани от тях - проблемът с децата може да бъде решен. Можеш да останеш с една жена дотогава, докато решиш, че е достатъчно, докато радостта от взаимността расте, докато разбереш, че вече няма как да се разделиш с нея или него. Открил си истинския партньор. Щом почувстваш сигурно това, можеш да имаш деца. Иначе няма защо да ги правиш.

В едно по-добро общество децата ще принадлежат на комуни. Семейството трябва да изчезне. Ще има различни общества от хора - общество на художници, където художниците - мъже и жени - ще живеят заедно, наслаждавайки се на своята взаимност. Ще има общества на поети, дърводелци, бижутери, най-различни видове комуни вместо семейства. Семейството е катастрофа. По-добре много хора да живеят заедно, щом имат нешо общо помежду си, обичат се и пр. Не трябва, обаче, да се поставят никакви задължителни ограничения. Любовта никога не трябва да се превръща в дълг, само тогава тя е изпълнена с радост. Превърне ли се в дълг, тя е мъртва, главоболна и създава хиляди проблеми, които няма как да се разрешат по директен начин. Такова е положението в света. Можеш да отидеш на психоаналитик, да намериш гуру, да медитираш и т. н., без да се докоснеш до основните проблеми.

Основният проблем е свързан по някакъв начин с половата ти енергия и ти започваш да я препращаш другаде. Занимаваш се с листата, без да се докоснеш до коренището. Хората са нещастни, понеже не могат да се наслаждават на взаимността си. Те са претоварени да изпълняват, без да вкусят истинска любов и радост.

Бракът и меденият месец вървят ръка за ръка. И трябва да си отидат също заедно, едновременно. Едва тогава можем да мислим за непотиснато човечество, за напълно експресивно общество от личности, на които е позната само радостта. Радостта трябва да бъде критерият. Това е и целият смисъл на тантра: да превърне радостта в критерий.

Четвърти въпрос:

Любими, Ошо, обичам Ма Прем Савя. Искам тя да е с мен до смъртта ми. Това добро ли е за последно желание ?

Въпроса задава Прем Аникет. Най-напред - никое желание не е последно, щом все още си жив. Никое желание не е последно, щом още живееш - кой може да гарантира за след-ващия миг? Нима можеш да го контролираш? От колко време познаваш Савя? От няколко седмици... преди това дори не си сънувал за нея. Щом се е случило сега, може да стане и в бъдеще. След няколко седмици може да срешнеш друга жена.

Преди смъртта никое желание не е последно - всяко желание влече след себе си още. Желанцето е континиум. Само две неща, смъртта и просветлението, са в състояние да спрат желанието. Съвсем сигурно е, че и двете още не са се случили с теб. Аникет, ти нито си умрял, нито си постигнал просветление.

Не е зле да се разбере същността на желанието. Всяко желание води след себе си нови, едно желание влече след себе си 10 други. Както от едно нищо и никакво мъничко семенце израства огромно дърво с хиляди клони и милиони листа, така и от семето на желанието порастват много нови желания.

Не можеш да кажеш нищо определено за бъдещето, не трябва да казваш, че бъдещето остава отворено. Това представлява едно от най-големите усилия на човека. Смешно е, но човек не престава да го върши - иска да реформира миналото, нещо, което не може да бъде направено. Каквото станало, станало, няма как да се направи отново по друг начин, не можеш дори да го поукрасиш, да го пипнеш оттук-оттам. Не можеш да го направиш по-добро, нито по-лошо. То просто е отвъд теб. Вече е станало, било е действително и вече не може да се докосва. Миналото е завършено такова, каквото е, и толкова. Не можеш да се върнеш назад и да го промениш. Така е добре, защото в противен случай, ако можеше да пренареждаш миналото, ако беше в състояние да се връщаш назад, щеше да полудееш, никога нямаше да се върнеш отново в настоящето - миналото е така дълго...

Добре е, че вратите на миналото са затворени. Човекьт, обаче, с тъпия си ум продължава да мисли за реформираие, за дооправяне тук и там. Не си ли мислил за това понякога? Нещо не си казал и вече мислиш, че е могло да бъде иначе. Нещо ие си направил и мислиш как би могло да е другояче. Постоянно преправяш нещата във фантазията си. Само си губиш времето - сега вече нищо не може да ее направи по въпроса - нещата са се изплъзнали от контрол.

Миналото не може да бъде реформирано, бъдещето няма как да бъде предсказано. Човекът също не престава да върши това - все му се ще да предскаже бъдещето. Бъдеще наричаме онова, което още не се е случило. Бъдещето остава отворено, бъдещето е самата отвореност. Бъдещето е неопредейено. То не е вероятно, нито действително, в бъдещето няма нищо сигурно. Но човекът е глупав, тича по астролози, съветва се с Идзин, карти таро и какво ли не. Човекът е така глупав, че непременно иска да знае предварително какво ще стане в бъдеще. Ако можеше да знаеш това предварително, то бъдещето щеше вече да е минало, а не бъдеще. Само миналото може да бъде познато, бъдешето тьне в неизвестността. Това е основната характеристика на бъдещето - неизвестността. Всичко е възможно и нищо не е сигурно - това е бъдещето. Всичко вече се е случило, нищо повече не може да стане - това е характерна черта на миналото. А настоящето е проход от действителното към потенциалното, от затвореното към отвореното, от мъртвото към живо-то.

Питаш: "Това добро ли е за последно желание?" Би искал то да е последното ти желание, но в такъв случай трябва да се самоубиеш - в действителност или метафорично. Трябва да се самоубиеш, щом искаш това да остане последното твое желание. Или се хвърли под влака, или се хвърли в морето, или скочи в пропаст - самоубий се - само тогава ще гарантираш последността на желанието си. Или пък се самоубий психологически - мнозина са направили точно това! Никога повече не поглеждай друга жена - стисни очи и зъби, уплаши се. Дръж се здраво за тази. която обичаш, и никога не криввай. Дори не си мисли, не мечтай... това е психологическо самоубийство.

И в двата случая обаче няма да можеш да живееш, защото оттук нататък няма да има бъдеще, в което да се случва твоят живот. Ако наистина искаш да живееш - а ти го искаш - та нали точно това казваш: искам да живея със Савя. За да живееш, трябва да бъдеш жив.

Не мисли в категориите на "последното желание". И откъде това настояване то да е именно последното? Защо някой ден да не споделиш енергията си с друга жена? Защо такива крайности? Защо цялата тази нечовечност? Нима останалите жени са по-малко божествени от Савя? Нима Бог не се проявява в безброй, в милиони форми? Защо си се запънал точно при една от тези форми? Откъде тази упоритост?

Упоритостта се дължи на репресията на потискането на желанията ти. Един прекрасен ден откриваш любяща жена и се привързваш. Страхуваш се да не би да я загубиш, понеже пред геб непрестанно стои призракът на самотните ти нощи. Ако и тази жена си отиде като другите, остава ти отновр самотата. Самата жена ужасно се бои да не би да остане сама и поради това се прилепва към теб. Страх я е, че някой ден ще я замениш с някоя друга, че няма да я погледнеш и ще я изоставиш. Колко дълги са нощите на самотата! Стига толкова! "Намерихме се най-после, ще се държим един за друг; трябва да си принадлежим, да се пазим, та дано оцелеем заедно!"

1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница