Тантриското преобразяване



страница22/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

Забележи какво се получава от цялата тази работа: хората страшно се отегчават. Искаш любовник, а не пазач; иска ти се да имаш любима, а не затворнически стражар. Искаш да течеш, а не да бъдеш хвърлен в зандан. Вгледай се в противоречивостта на желанието - искаш да живееш и да обичаш, но каквото и да направиш, то все те смущава, руши любовта ти, създава пречки пред свободното течение на енергията. Искаш да любиш и да живееш, да бъдеш радостен, но всичко, което правиш, е в противоположна посока.

Защо това трябва да бъде последното ти желание? Не искам да кажа, че то не е достойно да бъде последното - запомни това. Не ме разбирай криво. Не казвам, че това не трябва да бъде твоето последно желание, а просто питам защо? Ако се случи така, че останете заедно, ако никога повече не откриеш друга красавица - добре, имал си късмет. Ако стане тъй, че Савя никога не открие друг мъж, с повече любов, с по-голяма жизненост от теб - чудесно! Ако обаче тя открие такъв мъж, ако той е по-любящ и по-способен да я зарадва с присъствието си, ако я докарва до небивали дотогава върхове на екстаза, тогава какво? Трябва ли тя да се залепи за теб? Но това значи да отиде против себе си. Защо да се държи сляпо за теб?

И ако го направи, ако се насили, никога няма да ти го прости, понеже тъкмо в теб ще вижда причината, че е изпуснала екстатичния любовник. Ядът в нея постоянно ще тлее. Затова именно съпругите са гневливи, затова се ядосват и съпрузите. Гневът им е естествено обоснован. Не е насочен към светски неща, не е свързан с изстиналия чай, не, не е това! Та кой истински влюбен мъж обръща внимание дали чаят е топъл или студен! Ако любовта е гореща, всичко пари. Ако тя изстине, всичко е ледено. Не е работата в това, че гащетата ти не билй на мястото си, когато си станал сутринта. Щом обичаш, не мислиш за такива неща.

Изчезне ли любовта, изчезва и топлотата. Тогава си гневен, а гневът ти е толкова голям, че няма как да го изразиш, нито пък ще бъде приет от обществото. Гневът ти приема такива пропорции, че не можеш да бъдеш наистина с него. Може би си го потиснал толкова дълбоко, че дори не го съзнаваш - понеже сега, понеже именно тази жена е затворила пътя ти към останалите, към по-привлекателните представителки на нежния пол. Смяташ, че тя те обгражда с присъствието си, че постоянно те следи, не ти позволява свобода на движение, не е съгласна с начина, по който би искал да живееш живота си.

Обвързаността с бившите обещания, които си направил, се е превърнала в затвор. Това те гневи, а гневът ти не е свързан с нищо конкретно, той е гняв изобщо, не можеш да кажеш точно на какво се дължи, къде се спотайва, къде е леговището му. Спираш се на първия повод - чаят не бил горещ, храната не била по вкуса ти.

Привързаността създава гняв. А ние не се намираме тук, за да се гневим без причина. Защо? За какво? С каква цел? Ако Савя срещне някоя прекрасна личност и изведнъж почувства, че сега е намерила истинския човек, какво според теб трябва да направи? Да остане при теб? Да не те предаде? Предателство -тази дума е грозна. Всъщност именно в случай, че остане с теб, тя ще извърши предателство към собственото си същество. Ако остане при теб, тя ще предаде любовта си, своята радост, самия Бог! Бог се е обадил чрез другия, протягал е ръка към нея, а тя му отказва, бяга от Бога! На всичко отгоре тя никога няма да бъде в състояние отново да те обикне; такова нещо вече няма да бъде възможно. Бог я е повикап отнякъде другаде. Нечии други очи са се превърнали във врати и прозорци към Бога, някоя друга форма е привлякла вниманието й. Какво трябва да направи тя? Може да избегне срещите с този човек, но как би могла да ти прости? Гневът ще започне да блика. Тя ще се гневи без никаква.причина и нейният гняв ще разруши любовта ви.

Запомни, любовта е бриз. Виж... точно сега няма ветрец и дърветата са тихи. Какво могат да сторят? Не могат сами да си създадат вятър. Когато дойде вятърът, тогава ще му се насладят, ще затанцуват от радост. Щом си отиде... какво да се прави? Трябва да чакат... Любовта е като бриз. Когато е тук -добре, никой не знае от коя посока ще се появи, чрез коя личност, от кого.

Това е тантристкото освобождение. Тантра е опасна философия, опасна религия. Все още няма масови последователи, досега хората не са били достатьчно смели да я опитат наши-роко - само малцина са успели да навлязат истински в нея. Те са страдали твърде много, понеже обществото не разрешава... Обществото мисли, че такива неща са абсолютният грях. Тантра, обаче, казва, че да живееш с жена, към която нищо от теб не може да потече, с която не можеш да създадеш радост, е грях. Да правиш любов с мъж, когото не обичаш, е изнасилване, проституция.

Това е възгледът за живота в тантра. Тантра вярва в радостта, понеже в тантра се смята, че радостта е Бог. Остани верен на радостта и жертвай всичко за радостта. Остави радостта да бъде единствения Бог и му пожертвай всичко, каквото е необходимо. Не преставай да течеш.

Казваш: "Обичам Ма Прем Савя. Искам тя да остане с мен, докато умра..." Нима смяташ, че ще умреш скоро? Кой знае колко дълъг може да се окаже животът ти. И защо си се замислил за бъдещето? Да се мисли за бъдещето, означава да се изпусне настоящето. Смяташ, че в мисълта ти има велики неща... чел си такива неща от затъпели поети. Поетите почти винаги са глупави хора - те не притежават истинска опитност с живота, а само мечтаят.

Погледни: ти си мислиш, че това е велика любов - че искаш да живееш с нея, докато умреш. Това не е голяма любов, ти се страхуваш. Всъщност дори сега ти не се наслаждаваш на любовта и поради това я пренасяш към бъдещето. Точно сега ти изпускаш любовта и поради това искаш да я имаш на всяка цейа - може би не днес, а утре, в други ден - оттук произлиза и страхът. Би искал да бъдеш с нея през целия си живот и поради това някак си ще се справиш с компромисите.

Защо това да не стане веднага? Ако любовта изобщо може да бъде консумирана, защо не сега? Ти не знаеш как се живее в настоящия миг, все мислиш за бъдещето. Времето е грандиозна илюзия. Съществува само сега. Утре отново ще бъде днес. След една година отново ще се превърне в днес. Винаги ще има само днес. Бог е винаги в настоящето. Ако искаш да живееш, живей сега. Защо да мислиш за бъдещето? Нека любовта ти бъде така интензивна, нека бъде като пламък, нека те изпепели сега.

А сега ти си мислиш: "... докато умра .." Кой може да каже? Е, поне аз от моя страна няма да се ангажирам с никакво изказване, за да те оставя свободен, както бих искал да оставя свободна и Савя. Срещайте се като две свободни индивидуал-ности, като две свободи. И нека срещата ви продължи дотогава, докато я има свободата. Когато срещите започнат да накърняват свободата, разделете се - дошло е време да се сбогувате. Изпълни се с благодарност за дните, през които си живял с мъжа или жената. Изпълни се с огромна благодарност, че такова шастие не те е отминало, че другият ти е предоставил въз-можността за подобна опитност. Какво можеш да направиш? Със сълзи на очи, с благодарност, с любов, приятелство, състрадание - разделете се. Бризът вече не духа по същия начин. Какво можеш да сториш? Почувствай безпомощността си, но се разделете. Не се дръжте един за друг, иначе ще се разрушите.

Ако наистина обичаш другия, в момента на изчезването на любовта ще го освободищ. Направи поне това... освободи другия, така че някъде другаде, в нечие друго пасбище, любовта да разцъфти пълноценно. Любовта е Бог. Няма значение къде я има, няма значение кои са участниците –А и Б, В и Г, Д и Е. Няма значение къде точно се осъществява любовта. Ако я има - добре! Светът понастоящем е до такава степен лишен от любов, понеже се привързваме към хора, които отдавна вече не обичаме с истинска любов. Светът би бил изпълнен с любов, ако хората не се държаха вързани един за друг с безопасни игли, ако предпочитаха свободата.

Бъди свободен в любовта си. Срещайте се поради свободата, а щом тя бъде разрушена, нека това е знак за изчезването на любовта - любовта не може да разруши свободата - любовта и свободата са две имена на едно и също нещо. Любовта не може да разруши свободата. Ако свободата се руши, това означава, че нещо съвсем друго претендира да се нарича с името любов - ревност, омраза, доминиране, сигурност, стабилност, престиж, обществено положение - нещо друго се е намесило в играта. Избягай от него, преди да е успяло да те разруши, да те отрови.

Пети въпрос:

Ошо, искам да стана санясин. Омръзна ми да чакам толкова години, но ме е страж от неприятностите, свързани с това. Какво да направя?

Мога да ти обещая единствено това, че ти наистина ще си навлечеш неприятности. Няма как да отрека. Всъщност това е начин да създадеш вътрешен хаос, да направиш живота си хаотичен. Има два вида неприятности - разрушителни и творчески. Избягвай разрушителните неприятности, понеже те само рушат. Има и творчески неприятности, които творят, извеждат те в по-високо състояние на съзнанието. Вече си натрупал достатъчно неприятности. Никак не ми се ще да добавям още от този вид.

Случило се...

Имало една жена. Тя се возела в жслезопътен вагон. В същото купе бил и някакъв мъж. заобиколен от послушни деца. Преди да отидат твърде далеч, мъжът хубавичко цапардосал единия малчуган.

- Престанете да бисте детсто - казала жената - или ще си имате нсприятности.

- И какво ще направите?

- Вече казах, ще си имате неприятности - извикала дамата възмутена.

- Вижте какво, мадам, жена ми избяга с една чернилка, заедно с всичките ми пари, до последното пени. Отивам да оставя тези деца при роднина, известен с пиянството си. Момичето в ъгъла е на петнадесет години и е бременно в петия мссец. Онова хлапе там цялото се с осрало, а пък бебето захвърли биберона си през прозореца. Това тук, дето го цапнах, току-що глътна билетите. За самоотлъчка от работа ме уволниха. Какво още можете да ми сторите?

- Не, нямам намерение да ти създавам повече неприятности като тези, които си имал вече през собствения си живот. Бъди смел.

Чакал си дълго - казваш, че си обмислял в продължение на години...

Имало футболен мач между мишките и насекомите. В края на първото полувреме резултатът бил шест на шест, а към края на срещата станал единадесет на десет за мишките. Насекомите отишли в дупката на стоножката и се развикали:

- Защо не беше на мача?

- Слагах си обувките - бил отговорът.

- Докога ще се обуваш? Скоро мачът ще свърши! Действай по-бързо!

Шестият въпрос:

Ошо, няма ли начин да скоча сам. Абсолютно ли е необходим учителят?

Двама души - Пит и Дейв - работели на скеле. Един минувач, който мислел как да разнообрази номерата на своя вариететен клуб, тъкмо минавал отдолу, когато пред очите му Пит направил троен съмърсолт от върха на скелето, последван от бекфлип, втори двоен съмърсолт и се приземил върху краката си.

Вариететният мислител решил, че това е върховно, качил се при Пит на скелето и казал:

- Би ли искал да играеш за мен?

- Защо не?

- Колко искаш за това?

- 100 лири.

- 100 лири?

- Да, 50 за мен и 50 за Дейв, който ме удари с чука по крака.

Сам няма как да се справиш. Имаш нужда от учител да те шамаросва. Пътуването е необикновено, спускаш се в пропаст. Ако някой не те блъсне достатъчно силно, няма да се решиш да скочиш, трябва да те ударят с чук по главата.

И последният въпрос:

Любими Ошо, какво е нирвана?

Нирвана е следната история... древна будистка история.

Една изключително красива млада жена, Енядатта, най-много обичала да се любува на собствения си образ в огледалото. Тя била малко лудичка, впрочем както са по принцип хората. Когато една сутрин отново погледнала в огледалото - какво да види -фигурата нямала глава. Енядатта получила истеричен пристъп и закрещяла: "Няма ми главата, къде ми е главата? Кой ми е взел главата? Ще умра, ако не я намеря!"

Макар всеки да уверявал Енядатта, че главата й с на мястото си, тя отказвала да повярва. Все поглеждала в огледалото, а там глава нямало. Плач до бога! Изплашени да не полудее, приятелите й я завързали за един стълб - да не би да се нарани.

Продължили да я уверяват, че главата й е на раменете. Постепенно тя започнала да се замисля дали в края на краищата те не са прави. Изведнъж един я ударил здравата по главата. Жената извикала от болка, а приятелят възкликнал: "Това с главата ти! Ето я!" Енядатта мигновено осъзнала, че по някакъв начин се е заблуждавала, мислейки, че няма глава.

Така е и с нирвана. Ти никога не си бил вън от нея, никога не си бил отдалечен. Нирвана е в теб, ти си в нея. Трябва да бъдеш само малко по-възприемчив и буден. Някой трябва да те цапне по главата.

Главата е на мястото си - не можеш да я видиш, понеже ти липсва яснота на погледа, гледаш в друга посока или в друго огледало. Нирвана не е някаква цел, намираща се някъде, тя не е живот след смъртта, тя е тук и сега.

Нирвана е материята, от която си изграден.

Тя е във всяка клетка, във всяка фибра на твоето същество.

Тя си ти.

Нужно е напомняне.

Само напомняне... припомняне.

Достатъчно за днес.
ЗА АВТОРА

Повечето хора живеят в света на времето, прекарват живота си в спомени за миналото и очакване на бъдещето. Съвсем рядко ни се случва да се докоснем до безвремието на настоящия миг - това са мигове на внезапна красота, или опасност или когато срещнем любов, когато нещо неочаквано ни изненадва. Малцина от нас излизат вън от света на времето и ума с неговите амбиции и състезателност, за да заживеят в безвремието. А още по-малко са онези, които с готовност споделят собствения си опит. Лаодзъ, Гаутама Буда, Бодхидарма... от по-съвременните Георги Гурджиев, Рамана Махариши, Кришнамурти - считани от своите съвременници за ексцентрици и луди, спечелили след смъртта си прозвището "философи". С течение на времето те са се превърнали в легенди - вече не личности от плът и кръв, а митологйзирани представители на нашето общо желание за разчупване на малкото и тривиалното в плоското ежедневие.

Ошо е открил вратата към живота в безвременното измерение на настоящето - той нарича себе си "истински екзистенциалист" - и е посветил своя живот да провокира другите в търсене на същата врата, водеща извън света на миналото и бъдещето към вечността.

Ошо е роден в Кушвада, Мадхя Прадеш, Индия, на 11 декември 1931 г. От най-ранно детство бил бунтовно и независимо момче, настояващо да опита всичко, свързано с истината, вместо пасивно да натрупва външни знания.

След просветлението на 21-годишна възраст Ошо завършва академичното си образование и няколко години преподава философия в университета в Джабалпур. Междувременно пътува из цяла Индия, предизвиква ортодоксалните религиозни водачи на публични дискусии, поставя под съмнение традиционните вярвания и среща хора от всички прослойки. Чете непрестанно и възприема всичко, което е в състояние да разшири разбиранията и верските схващания на съвременния човек. В края на 60-те години Ошо започва да развива своя собствена динамична медитативна техника. Модерният човек, казва той, е така претоварен с отживели традиции и със страховете на съвремието си, че трябва да премине сериозен процес на изчистване, преди да си позволи да мечтае за откриване на безмисленото, релаксирано състояние на медитацията.

В началото на 70-те години първите хора от Запада се запознават с Ошо. През 1974 година се основава комуна в Пуна, Индия. Малкото поточе от западни посетители постепенно се превръща в поток. В течение на своята работа Ошо е вземал отношение по буквално всеки аспект от развитието на човешкото съзнание; Той е отсял същественото и важното за духовния поход към истината, съобразил го е с нуждите на съвременния човек, основал го е не на интелектуалното разбиране, а на собствения екзистенциален опит.

Той не принадлежи към никоя традиция. "Аз съм началото на съвсем ново религиозно съзнание, казва той. Моля, не ме свързвайте с миналото - него няма смисъл дори да си припомняме."

Той говори на ученици и търсачи от целия, свят и тези разговори са публикувани в повече от 600 тома на над 30 езика. Той казва: "Моето послание не е доктрина, нито философия. То е един вид алхимия, наука на трансформацията – само решилите да умрат за това, което е, и да бъдат родени отново в нещо ново, което дори не са в състояние да си представят предварително... само тези малцина куражлии са готови да ме слушат, защото това слушане е нещо доста рисковано.



Слушайки, ти правиш първата стъпка към прераждането си. Това не е философия, която да облечеш като палто и да се фръцкаш, пред другите, не е доктрина, в която да намериш утешение от неудобните въпроси. Не, моето послание не е вербална комуникация - много по-рисковано е. То е смърт и ново раждане."

Ошо напусна тялото си на 19 януарй 1990 г. Неговата огромна комуна в Индия продължава да бъде най-големият център за духовно израстване в света и привлича хиляди посетители от целия свят, които идват, за да споделят медитацията, терапията, работата с тялото и творческите програми, да се докоснат до полетата на просветлението.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница