Тантриското преобразяване



страница4/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
#339
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Какви подаръци ще подаряваш, когато нямаш нищо? Можеш да схванеш това, но пррблемът е, че го схващаш само интелектуално. Ако е проникнало цялото ти същество, няма да възникне и въпрос. Ще изоставиш всичките си зависими връзки и ще започнеш да работиш върху собственото си същество. Прочистване, събуждане на вътрешното, просветление - ще започнеш да се движиш в тази посока. Колкото повече чувсташ, че се доближаваш до някаква цялост, толкова повече ще откриваш, че заедно с това расте и любовта - като страничен родукт.

Любовта е функция от тоталното същество... Тогава вече няма въпроси. Сега обаче все още има въпроси, защото не си видял факта. Подочул си нещичко под формата на теорийка, разбрал си криво ляво, схванал си логиката. Логическото раз-биране не е достатъчно, ще трябва да вкусиш цялото, да опиташ.

"При мен любовта е зависима от външния свят. Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре. Но какво става с любовта, когато няма кой да я признае и вку-си от нея?"

Няма нужда от никакво признаване - не трябват признания, сертификати, изобщо няма нужда някой да вкусва и прочее. Признанието от страна на другия е нещо случайно и не принадлежи към същността на любовта, тя ще продължи да тече. Никой не я опитва, нито я признава, никой не се чувства щастлив, възторжен - любовта ще продължи да тече, тъй като в самото й течение ти се чувстваш ужасно блажен, радостен.

-------------------------------

* В английски думата "беля" може да е както от мъжки, така и от женски род, като на български е само от женски род. Бел.прев.


В самото течение, когато енергията ти тече... Седиш в празна стая и енергията тече, изпълва помещението с твоята любов. Няма никой, а стените няма да ти кажат: "Благодаря". Няма кой да ти признае любовното чувство, няма кой да го опита. Това обаче

не е от никакво значение Енергията ти е освободена, тече... чувстваш се щастлив. Цветето е щастливо, когато се освободи ароматьт му и полети с вятъра. Няма значение дали ветровете съзнават неговото щастие или си нямат хабер.

Питаш: "Кой си ти без учениците си?"

Аз съм този, който съм. Дали има, или няма ученици, това е без значение - аз не завися от вас. Полагам всички усилия, за да ви направя независими от себе си.

Тук съм, за да ви дам свобода. Нямам намерение да ви налагам каквото и да било, да ви осакатявам. Искам просто да

бъдете вие самите. А когато се почувствате истински независими от мен, ще ме обикнете - не преди това.

Обичам ви. По-силно е от мен. Не става въпрос дали мога да ви обичам или не, просто ви обичам. Ако не сте тук, тази аудитория "Джуандзъ" ще бъде пълна с моята любов, няма разлика. Тези дървеса ще се възползват от любовта ми, птичките също. Дори всички дървета и птици да изчезнат, нищо, любовта ще продължава да си тече. Любовта е и затова тече.

Любовта е динамична енергия, тя не може да бъде инертна. Ако някой вземе участие - добре. Ако не - пак добре. Спомни си какво казва Бог на Мойсей. Когато Мойсей срещнал Бог, Бог съвсем естествено му дал няколко съобщения, които да предаде на неговия народ.

А Мойсей бил истински евреин и затова попитал:

- Боже, моля те, кажи ми името си! Те ще ме питат: "Кой ги даде тези послания", ще ме попитат за Божието име.

-. Аз съм, който съм - отвърнал Бог. - Отиди при хората и им кажи, че аз съм, който съм, и че им носиш послание от "Аз съм, който съм!".

Изглежда абсурдно, но е от огромно значение. Аз съм, който съм. Бог няма име, дефиниция. Бог е съществуване.

Втори въпрос:

Любими Ошо, не отивам никъде. Защо тогава ми е карта?

Съществуването тук и сега не е ли достатъчно?

Да, цел не съществува, няма цел, за която да трябва да ьодите някъде. Ако сте ме разбрали както трябва, нямате нужда от карта. Ала вие не сте ме разбрали и поради това ви е нужна карта. Нуждата от карта не идва от някаква цел. Не предстои пътешествие, за да е потребна карта. Картата е нужна, защото вие сте отишли някъде и трябва да се върнете тук и сега. Няма нужда да се ходи някъде, но сте сънували, че сте отишли някъде - картата ви трябва, за да се върнете вкъщи. Отклонили сте се, движили сте се във въображението си, в желанието, амбицията, не се вглеждате в себе си. Съществото ви ;

е на гърба, бягате далеч от него. Картата ще ви помогне да погледнете назад, да се срещнете със съществото си, да посрещнете себе си.

Ако ме разберете, ако схванете, че тук и сега е всичко онова, което съществува, изгорете картата, изхвърлете я, нямате нужда от нея. На пристигналия у дома карти не му трябват.

Не я горете, преди да сте пристигнали!

Има една известна рисунка - зен-монах гори будистки писания. Някой го пита:

- Учителю. какво правиш? Винаги си ни учил по тези писания, обяснявал си ги, размишлявал си, защо сега ги гориш?

Учителят се усмихва и отговаря:

- Защото пристигнах у дома. Картата не ми трябва повече.

Не бива да ги горите, преди да сте стигнали у дома. Носиш карта - тя е полезна, докато си далеч, но когато пристигнеш - изхвърляш я. Ако я изхвърлиш, преди да си пристигнал, излагаш се на опасност.

Да, тук и сега е повече от достатьчно - не само достатъчно, а повече от достатъчно - това е всичко, което реално съществува. Вие, обаче, не сте тук и сега, така че всички тези карти са необходими, за да ви доведат вкъщи. Всъщност никъде не си отивал, но си сънувал, че отиваш. Тези карти също са карти на сънищата. Запомни, те са карти на сънищата. Те са точно толкова фалшиви, колкото и твоята самсара, твоят свят.

Най-висшето писание няма нито една дума. Суфите имат книга, Книгата на Книгите. Тя е съвсем празна, в нея не е записана нито една дума. В продължение на векове тя е била предавана от един учител на друг учител, от учител на ученик, към нея се отнасяли с огромно уважение. Това е най-висшето в писанията. Ведите не са така красиви, Библията не е така хубава, защото в тях нещо е записано. Книгата на Книгите е изключително ценна, но ще можеш ли да я прочетеш? Когато на Запад за първи път суфите поискали да я публикуват, не могли да намерят издател. "Какво? Няма нищо за публикуване ли? възкликнали. - Щом става въпрос за празна книга, за какво да я публикуваме?"

Западният ум може да разбере думата, черното мастило, разпростряло се върху бялата страница, но не може да схване направо празния бял лист. За западния ум бяла страница няма, има го само черното мастило. За западния ум съществуват облаците, но не и небето, за западния ум съществува умът, но не и съзнанието. Съдържанието го има, но напълно са забравили съда, онова, в което то се намира.

Мислите са точно като черно мастило върху бял лист. Мислите са записано послание. Изчезнат ли мислите, ти ще станеш Книгата на Книгите - празен. Това е гласът на Бога. Казваш: не отивам никъде. Защо ми е тогава карта? Съществуването тук и сега не е ли достатъчно?

Тъкмо защото задаваш този въпрос, все още имаш нужда от картата - в същността си въпросите са въпроси за картата. Ако си ме разбрал, няма да остане нито един въпрос. Какво ос-тава да питаш? Какъв въпрос може да ое зададе относно тук й сега? Всяко питане е питане за целите някъде другаде, там и тогава.

Трети въпрос:

Любими Ошо, женен съм от 20 години и си давам сметка за чувството "Не може ли тя да разбере?" Ала чувствам също, че като че ли никога преди не съм я виждал. Намирам се в непрекъснат меден месец. Луд съм по нея!

Умът непрекъснато полудява - такъв си е той. Умът е по-ток, променя се непрестанно. Не е еднакъв дори в два последователни момента, различен е във всеки един момент. Да, в да-ден момент ти се струва, че цял живот не си виждал жена си, и всъщност комай наистина още не си я срещнал, въпреки че си живял с нея цели 20 години. В друг момент ти се струва, че си на върха на медения месец - видял си красотата й, грацията, радостта, нейната най-дълбока същност - после всичко това изчезва. Сцената непрестанно се мени.

Умът е нещо много хлъзгаво. Той все се изплъзва, не може да спре никъде. Няма способността да спре, нали е поток... При ума всичко е така - в един момент си щастлив, в друг - нещастен. Веднъж си така радостен, друг път неизмеримо тъжен... Това продължава непрестанно, колелото на ума се върти. Ту едната спица от това колело е отгоре, ту друга и така безкрай. Затова на Изток наричаме колелото самсара. Светът е колело, което непрестанно се върти. Едно и също колело, пак и пак, и пак, няма стабилност дори за миг.

Като на кино е. Ако филмът спре дори за секунда, ще можеш да видиш екрана. Прожекцията обаче продължава непрестанно, бързо, ти така потъваш в картините, че не можеш да видиш екрана. Екранът е реалността. Картините, прожектирани върху него, са съновидения. Умът прожектира неспирно.

Чувал съм...

Един милионер влязъл в пощата и видял възрастна двойка, която стояла при гишето за пенсии. Бил в добро настроение, дожаляло му за възрастните хорица и си помислил, че може да им подари една седмица, през която да видят красотите и радостите на живота... Човекът бил в настроерие. Приближил се до тях и казал:

- Какво ще кажете да прекарате една седмица в моята резиденция? Ще бъде чудесно!

Старците се съгласили и милионсрът ги закарал с "Ролс-Ройс"-а си. Погрижил сс за всичко -прекрасна храна, цветна телевизия, лукс, за какъвто те не могли да мечтаят. В края на седмицата милио-нерът влязъл в библиотеката, където старчето си прекарвало идеално пред бутилка вино с пура в уста.

- Е - попитал милионерът. - Забавлявахте ли се?

- О, да - отвърнал старецът: - Но мога ли да те попитам нещо?

- Разбира се.

- Кажи ми тогава коя е старицата, с която спах през цялата седмица?

Така става с хора, които са живели със съпругата и съпруга през целия си живот. Коя е жената, с която си спал през последните 20 години? Има моменти, в които мислиш, че зна-еш. Но случва се изведнъж да се натъкнеш на китайска стена, непрозрачна, плътна - не можеш да видиш нищо, чудиш се кой ли е този човек до теб.

Цялото ни знание е така повърхностно, че ниеси оставаме чужденци, непознати. Спиш с една жена 20 години - няма значение, пак сте като непознати. Причината е, че ти не позна-ваш дори себе си, та камо ли другия. Невъзможно е, надяваш се на невъзможното. Не познаваш дори себе си. Не знаеш точно какъв човек си, а си се навъртал наоколо в съществуването цяла вечност. Бил си тук в продължение на милиони животи, а не знаеш кой си. Какво са 20 години? Едно нищо!

Как би могъл да познаваш жената, щом е така отдалечена от теб? Не си в състояние да влезеш в сънищата й, в мислите, желанията - нима можеш да опознаеш нейното същество? Дори до сънищата й нямаш достъп. Можеш да спиш с нея в продължение на 20 години в едно и също легло, но тя сънува нейните си сънища, а ти - твоите; субектите ви са отдалечени на цели светове разстояние.

Дори когато правиш любов и я държиш в обятията си, какво всъщност прегръщаш: жената, която е с теб, или само въображение, проекция, сянка? Наистина ли държиш действи-телната жена в ръце, или само образ на ума, призрак? Обичаш ли жената, която е при теб, или имаш някакви идеи, които обичаш, като само ги прикачваш към нея? Когато двама души са в леглото, все си мисля, че всъщност са четири - два призрака лежат точно между тях - женската представа за съпруга и мъжката представа за съпругата.

Никак не е случайно, че съпругът непрестанно се стреми да сменя жена си, да я нагажда към своя идеал, а съпругата от своя страна също постоянно сменя - или поне се опитва да го прави - мъжа си според някакъв неин идеал. Това са двата призрака. Не можеш да приемеш жената такава, каквато е, нали? Трябва да направиш множество подобрения, промени. А ако наистина можеше... ако един ден Бог слезе в света и каже:

"О’ кей. Всички жени сега могат да променят съпрузите си както им се харесва" или "На всички мъже се разрешава да променят жените си по желание", какво мислите, че ще стане? Светът чисто и просто ще полудее. Ако на жените се разреши да променят съпрузите си, нито един мъж няма да остане същия като сега. Всички стари хора ще изчезнат. Ако на мъжете се позволи да сменят съпругите си, няма да остане непроменена нито една жена. Мислиш ли, че ще бъдеш щастлив? Няма да бъдеш, понеже тогава жената, която си променил и приспособил съм своята собствена идея, няма да ти харесва - ще загуби всякаква тайнственост.

Вгледайте се в абсурдите наума, в неговите изисквания -това са самоубийствени изисквания. Ако успееш да промениш съпруга си и си достатъчно силна да го промениш напълно, нима ще продължиш да го обичаш? Та той ще бъде кукла, изцяло твое творение. В него няма да остане никаква тайнственост, никаква душа и поради това няма да има какво да експлоатираш. Веднага ще ти стане безинтересно, ще се отегчиш до смърт, Интересът възниква само когато има нещо непознато за изследване, някаква загадка, призоваваща да навлезеш в необикновеното.

Първото нещо - ти не си се познавал, как тогава искаш да познаваш съпругата си? Невъзможно. Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.

И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.

В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. ''Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството:”Не може ли тя да разбере?"

Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: "Направих го въпреки себе си!" Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?

Знанието ти за самия теб е така повърхностно... точно като шофьор, който кара кола. Да, той знае няколко неща - как да върти волана, да натиска газта, скоростите, съединителя, спирачките - това като че ли е всичко. Смяташ ли, че знае всичко за колата? Какво се крие под капака му е напълно неизвестно, а там всъщност е истинската кола. Там става истинското действие, там стават нещата. Той натиска и тегли само бутони, лостове. Рано или късно те ще изчезнат от колите. Трябва да изчезнат, защото са примитивни - този волан, този педал за газта, спирачките. Трябва да изчезнат, няма нужда от тях. Всичко може да се извършва от компютър. Тогава дори малко дете ще може да кара кола - няма да има истинска нужда от разрешително и книжка,

Разбираш ли обаче какво става вътре? Когато натискаш бутон и се появи електрическата светлина, нима разбираш електричеството? Знаеш само как да натиснеш бутона, това е всичкото ти знание.

Чух една история...

Когато за първи път пуснали елсктричество във Виена. сдин приятел на Зигмунд Фройд му отишъл на госги. През нощта Фройд оставил приятеля си в една стая за почивка. Приятелят бил страшно притеснен -никога не бил виждал електричество и не знаел как да угаси светлината. Правил какво ли не. качил се на лсглото, опитал с духане, все не става и не става. Страхувал се да попита Фройд, за да не изглежда като последен глупак. "Какво ще си помислят хората? Една светлина не можеш да угасиш!" Човекът бил от малко селце и щели да му се смеят, а това никак не е добре. Ето защо покрил лампата с някакъв пешкир и си легнал.

Не могъл да спи добре. Отново и отново пред него се изпречвала мисълта за собствсното му невежество. В стаята имало и светлина от неугасената крушка. Колкото пъти се унасял, нещо го бодвало под лъжичката: "Нямам понятие дори от такова едно малко нещо!"

На сутринта Фройд го попитал:

- Спа ли добре?

- Всичко беше както трябва - отвърнал гостьт.

- Само едно искам да попитам, как се гаси онази лампа?

- Изглежда никак не познаваш слектричеството - казал Фройд. - Ела, ето тук на стената има ключ. Завърташ го и светлината изчезва.

- Толкова Просто! - възкликнал селянинът. - Е, сега вече знам какво е електричество!

Знаеш ли наистина какво е електричеството? Какво е зовът, любовта, щастието, радостта? Познаваш ли тъгата? Не, не ги познаваш, защото не познаваш самия себе си, собствения си ум, вътрешното си същество. Нямаш понятие как "работи" светът. И откъде да узнаеш? Откъде например идва гневът, радостта, откъде? Ту те обзема буйна радост, ту си готов да се самоубиеш. "Не може ли тя да разбере?" - давам си сметка за това чувство...

Що се отнася до жена ти, естествено е. Как би могъл да я разбереш'? Не си разбрал дори собствения си ум. В деня, когато разбереш ума си и съществото си, ще си разбрал всички умове и всички същества, понеже основният закон е един и същ. Ако си в състояние да разбереш една-единствена капчица морска вода - вече си разбрал всички морета - минали, настоящи, бъдещи - на тази земя, на другите планети, защото схванеш ли веднъж, че тя е Н20, вече си разбрал водата. Навсякъде, където има вода, тя ще бъде Н2О. Разбереш ли веднъж гнева си, ще си разбрал всички ядове на всички живи същества в миналото, настоящето и бъдещето. Разбереш ли сексуалността си, разбрал си целия възможен секс.

Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си - това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.

Четвърти въпрос:

Любими Ошо, обичам съпруга си, но мразя секса, а това създава конфликти. Сексът не е ли нещо животинско?

Животинско е, но човекът също е животно. Той е толкова животно, колкото и всяко друго животно в природата. Като казвам, че човекът е животно, нямам предвид, че човекът се изчерпва с животинското. Той може да бъде повече от животното, но в същото време и много по-малко. В това се състои и неговата слава, тук е заключена цялата свобода и опасност, агонията и екстазът. Човек може да бъде много по-низш от животното и далеч да надвишава боговете. Човекът притежава безкраен потенциал. Кучето си е куче и си остава такова. Родено е куче и ще умре куче. Човекът може да стане буда, но също и Адолф Хитлер. Така че в двата си края човекът е твърде отворен - може лесно да падне. Можеш ли да посочиш по-опасно животно от човека, по-налудничаво от него?

Представи си следната сцена: 50 000 маймуни, седнали на трибуните на стадиона, убиват малки деца, хвърлят ги в огъня. Какво би си помислил за тях? Хиляди деца са били хвърлени в огъня... Точно в средата на стадиона гори огромен огън, а наоколо 50 000 маймуни, луди от възторг, танцуват, беснеят, а децата хвърлят в пламъците - техните собствени деца! Какво ще си помислиш за такива маймуни? Няма ли да сметнеш, че са полудели? Това обаче се е случило наистина - и то с хора, а не с маймуни. В Картаген 50 000 души са горели деца. Изгорили са 300 дечица като приношение за техния бог -собствените си деца.

Но остави Картаген, това е било отдавна. Какво направи Адолф Хитлер през нашия XX век? Е, разбира се, това е доста напреднал век и Хитлер беше в състояние да направи къде-къде повече от картагенците. Той уби милиони евреи, с хиляди наведнъж са били затваряни в камери и изгаряни. Стотици хора са гледали отстрани през разни пролуки, Какво ще кажеш за тези хора? Що за хора са...? Хората ги горят в газова камера, горят ги до изпаряване, а наоколо се събрали зяпачи и гледат. Мислимо ли е някое животно да направи подобно нещо?

За последните 3000 години човечеството е водило 5000 войни - убиване, убиване, убиване. А ти наричаш секса животински. Животните никога не са правели нищо толкова "животинско", каквото са си позволявали хората. А си мислиш, че човекът не е животно!

Човекът е животно. Идеята, че човекът не е животно, е една от пречките пред твоето израстване. Смяташ за доказано, че човек не е животно, че ти не си животно и веднага преставаш да растеш. Първото признание по пътя на усъвършенстването е, че "Аз съм животно и трябва да се опитам да надрасна това положение на нещата".

Случилосе...

Някакъв човек попитал администрацията на провинциален ирландски хотел дали може да запише кучето си за пренощуване. Попитал писмено. А ето и отговора:

Драги, господине. Вече повече от 30 години съм в хотелския бизнес и никога не ми сс е налагало да викам полиция, за да изхвърли куче в малките часове. Досега нито едно куче не се е опитало да ми пробута фалшив чек, нито пък е прогорило чаршафите с пурата си. Нещо повече, не съм откривал откраднат хотелски пешкир в кучешка чанта. Кучето ви е добре дошло!

Р.С. Ако животното поръчителства за вас, елате и вие!

Животните са красиви, каквито и да са, те са съвсем невинни. Човек е хитвр, пресметлив, грозен. Той може да падне далеч по-ниско от животните, защото може да се издигне и по-високо от хората, от боговете.

Човекът притежава безкраен потенциал - може да бъде най-нисшето и най-висшето. Цялата стълба е разположена в неговото същество - от първото до последното стъпало.

Първото нещо, което искам да ти кажа, е - не наричай секса просто животински, защото той може да бъде и такъв - да, напълно възможно, но не трябва да е така. Може да бъде издигнат на по-високо ниво - може да се превърне в любов, в

молитва. Зависи от теб. Сам по себе си сексът не е нещо постоянно, а възможност. Можеш да го направиш такъв, какъвто ти искаш, както на теб ти харесва.

Това е цялото послание на тантра - сексът може да се превърне в самадхи. Това е визията на тантра - сексът може да стане самадхи, чрез него в теб може да влезе висшият екстаз.

Сексът може да стане мост между теб и висшето.

Казваш: "Обичам съпруга си, но мразя секса, а това създава конфликти."

Как можеш да обичаш съпруга си и да мразиш секса? Изглежда искаш да кажеш каламбур. Нима може да обичаш съпруга, а да мразиш секса с него?!

Опитай се да разбереш. Ако обичаш някого, ще искаш да държиш ръката му. Когато обичаш мъжа, иска ти се да го прегърнеш, е, поне понякога, нали? Любовта не се задоволява само със звуци, тя се нуждае и от ласки. Дори когато го гледаш само гледане не стига. По-доволна си, когато го докосваш, още по-доволна, ако го вкусиш. Какво е секс? Среща на две дълбоки енергии.

Умът ти може да е преизпълнен с табута и задръжки. Какво е сексът? Двама души се срещат в максималната точка - не само си държат ръцете, не само се прегръщат, но проникват в енергийните си царства. Защо трябва да мразиш секса? Умът ти изглежда е отровен от разните махатмй - тъпи религиозници, отровили света и човечеството, а покрай тях и собствения ти извор за израстване.

Защо да мразиш? Ако обичаш своя мъж, ще искаш да споделиш с него цялото си същество, за омраза тук няма място. Какви са тези приказки - мразя секса? Това означава, че искаш съпругът да се грижи за теб финансово, да поддържа къшата ти, да купува коли и кожени палта. Искаш да го използваш... А наричаш това използване любов, не делиш нищо с него.

Когато обичаш, споделяш всичко, нямаш никакви тайни.. сърцето ти е напълно отворено, винаги си на разположение. Готова си да отидеш с него дори в ада, ако той отива там.

Това се случва. Страшни експерти сме по отношение на думите. Не ни отърва да кажем, че не обичаме, и сме готови да извъртим работата така, че видите ли, обичаме човека, пък мразим секса. Вярно е, че сексът не е цялата любов, любовта е повече от секс - но сексът си остава нейна основа. Да, един прекрасен ден сексът изчезва, но това не става чрез омраза. Чрез омраза само го подтискаш, а потиснатото винаги се връща, намира си леснината.

Моля ви, не се опитвайте да станете монах или монахиня.

Чуйте историята:

Монахини държали сиропиталище и един ден майката игуменка поканила в кабинета си три миловидни девойчета, които си заминавали, и казала:

- Сега и трите навлизате в големия грешен свят. Мой дълг е да ви предупредя за някои мъже. Има мъже, които ще ви черпят с питиета, ще ви отведат в някоя стая иди дори в тоалетната, ще ви съблекат и ще извършат с вас неизразими с нищо неща. После ще ви даяат две-три лири и щс ви натирят опозорени!


Каталог: books -> new
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница