Тантриското преобразяване



страница7/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

Това е дадено индиректно. После вече не се интересуваш от мантрата, а от такива неща като здраве, богатство, власт, престиж, тишина, радост и т.н. в този дух. Повтаряш мантрата, мотивиран единствено от този интерес. Ала при всяко повтаряне на "Ом" си внушаваш, че тези неща ще станат. Мантрите работят само ако вярваш в тях. Ако не вярваш, няма да работят. Ако не повярваш, Махещ Йоги ще каже: "Как биха могли да работят? Трябва да вярваш в тях, само тогава става!"

Истината работи без твоята вяра. Истината няма нужда от никаква вяра. Само неистината може да работи чрез вяра, защото само ако вярваш, можеш да създадеш ум със съответна-та нагласа, да постигнеш самовнушение, прдходящ климат за работата на мантрата.


Смятат, че със символа ЕВАМ

ще получат яснота за аз-а.


Според Сараха това е безсмислица. Никаква яснота не може да се постигне чрез повтарянето на някакъв си звук, само се задръстваш още повече. Вместо да ставаш по-интелигентен и осъзнат, ставаш по-задрямал. Разбира се, ще имаш по-добър сън, това е добрата страна на тези практики. Никак не е случайно, че Махеш Йоги и неговата трансцедентална медитация придобиха такова влияние в Америка. Америка е страна с неи-моверно висок процент страдащи от безсъние. Хората не могат да спят, нуждаят се от някакъв трик, за да си осигурят сън. Трансцеденталната медитация може да им помогне в това. Не съм против нея, ако се използва само като лекарство срещу безсъние - напълно се подписвам под нуждата от добър сън. Но помнете, трансцеденталната медитация не може да ви отведе до нито един от другите светове, не може да ви помогне в духовното пътуване; тя е само утешение.
Спонтанните събития за тях са

с четири печата запечатани.


Тези четири печата трябва да бъдат добре разбрани. В тантра говорим за четири печата, за четири мудри. За да достигне върховното, човек преминава през четири врати, трябва да отключи четири ключалки. Тези четири ключалки наричаме четири печата, четири мудри. Те са изключително важни.

Първата мудра се нарича карма мудра. Тя е най-външната врата, самата периферия на твоето същество. Намира се толкова навън... точно като действието. Поради това е на-речена карма мудра. Карма означава действие. Действието е най-външната обвивка на твоето съвдество, то е твоята периферия. Онова, което правиш, което извършваш, е твоята периферия. Обичаш някого, мразиш, убиваш, защитаваш - всичко, което правиш, е твоя периферия... Действието е най-външната страна на твоето същество.

Първият печат се отваря чрез пълното отдаване на дейността. Каквото и да правиш, прави го тотално - тогава ще те сполети невъобразима радост - не като повтаряш някоя мантра, а като правиш нещата тотално. Ако си гневен, бъди напълно гневен. От тоталния гняв може да се научи много. Ако си тотално разгневен и в същото време напълно съзнаваш своя гняв, някой ден гневът ще изчезне. Няма никакъв смисъл да бъдеш повече гневен. Разбрал си гнева и вече можеш да го изоставиш.

Всяко разбрано нещо може лесно да бъде изоставено! Само неразбраните неща полепват по теб. Така че бъди тотален, каквото и да означава това. Опитай се да бъдеш тотален и буден - това е първият катинар, който трябва да разбиеш.

Винаги помни, тантра е изключително научна. Тя не те съветва да повтаряш мантри, а да бъдеш съзнателен в своите действия.

Вторият печат се нарича гяна мудра - той е малко по-дълбоко от първия, намира се малко по-навътре, както познанието. Действието е най-външното нещо, докато познанието се намира малко по-навътре. Можеш да наблюдаваш какво правя, но не и какво зная. Познанието е нещо вътрешно. Действията могат да бъдат наблюдавани, познанията не могат, те са вътрешни. Вторият печат е печатът на познанието - гяна мудра.

Започни да знаеш онова, което наистина си познал, и престани да вярваш в неща, за които нищо не знаеш. Някой те пита "Има ли Бог?", а ти отвръщаш "Да, има!" Запомни! Наистина ли знаеш това? Ако не знаеш, моля те, не казвай, че знаеш. Кажи си честно "Не знам" и толкова. Ако си честен и казваш само онова, което знаеш, ще строшиш и втория катинар. Ако продължаваш да вярваш в неща, които не познаваш истински, втората ключалка ще си остане завинаги заключена. Фалшивото познание е враг на истинското. Всички вярваний са фалшиви познания, ти просто вярваш и нищо повече. А

твоите т. нар. светци все ти втълпяват: първо повярвай, а после ще узнаеш.

Тантра казва: Първо познай, а после вярата ти е в кърпа вързана. Това обаче е съвсем друг вид вяра, това е упование. Вярва се в Бога, но слънцето се познава. Слънцето изгрява и затова не ти е нужна никаква вяра. То просто си е там, виждаш го, знаеш. Бог има нужда от вярване. Бог е фалшификат. Твоят Бог е фалшификат.

Има и друг Бог - Бог, който съществува чрез познаване. Най-напред обаче трябва да изоставиш всичко онова, което не знаеш, и да вярваш само в твърдо познатото.

Досега все си вярвал, носел си тегобата на вярата. Отхвърли товара й. Ще трябва да изхвърлиш 98 от всеки сто неща, които са съставлявали досега твоя багаж. Ще останат само няколко неща, които наистина познаваш. Ще те залее чувство на небивала освободеност, главата ти вече няма да тежки толкова... Въоръжен с такава свобода и безтегловност, ще навлезеш във втората мудра. Вторият катинар е счупен.

Третата мудра се нарича самая мудра. Самая означава време. Първият, най-външният пласт е действието, вторият е познанието, третият пласт е времето. Знанието е изчезнало, ти си в сега, само най-чистото време е останало. Наблюдавай го, медитирай върху него. В момента-сега няма знание, знанието винаги е за миналото. В момента-сега няма знание, той е напълно свободен от знание. Когато в този момент гледащ към мен, какво знаеш? Нищо не се знае. Ако започнеш да мислиш, че знаеш това или онова, всички тези мисли ще идват от миналото. Не от този момент, не от сега. Знанието извира от миналото или е проектирано в бъдещето. Сега е лишено от познание.

Третата мудра е самая мудра - да бъдеш в този момент. Защо Сараха я нарича самая, време? Обикновено мислиш, че времето се дели на минало, настояще й бъдеще. Това разбиране не принадлежи на тантра. Тантра казва: време е само настоящето. Миналото не е, защото вече е отминало. Бъдещето също не е - то още не е дошло. Съществува само настоящето.

Да бъдеш в настоящето означава да бъдеш наистина във времето. В противен случай пребиваваш или в паметта, или в мечтите. И паметта, и мечтите са фалшиви - те заблуждават. Третият печат можеш да строшиш, ако останеш в сега. Първо, бъди тотален в своите действия - първият печат е строшен. Второ, бъди честен в знанията си - това счупва втория печат. Бъди тук и сега, ако искаш да се справиш и е третия.

Четвъртият печат се нарича махамудра, великият символ, най-вътрешният, подобен на пространството. Сега вече е останало само най-чистото възможно пространство. Действие, знание, време, пространство - това са четирите печата. Пространството е твоята най-вътрешна част, главината на колелото, окото на циклона. В твоята най-вътрешна пустота има пространство, небе. Трите пласта са: време, познание, действие. Това са трите печата, които трябва да счупиш. Няма да стане чрез рецитиране на мантри. Не се заблуждавай. За да навлезеш в собствената си действителност, е необходима упорита работа.
Смятат, че със символа ЕВАМ

ще получат яснота за аз-а.

Спонтаннцте събития за тях са

с четири печата запечатани.


Яснота и чистота не се постигат, ако тези печати не бъдат строшени. Трябва да навлезеш в чистото пространство.
Сякаш гледаш ефимерни образи

във огледало.


Да, чрез повтарянето на мантри можеш да създадеш огледало, в което да наблюдаваш разни неща. Това не е особено ценно. Все едно, че гледаш в някое езеро и си мислиш, че луната е в него. Луната не е там, а само нейното отражение. Гледаш в огледало и мислиш, че ти си в това огледало. Не, не си там. Стига детинщини - така правят бебетата. Не си ли виждал как се държат малките деца, когато за първи път видят огледало? Опитват се да влязат в него... грабват огледалото и търсят път да влязат вътре в него, за да се срещнат с образа на детето, което виждат на повърхността на блестящия и интересен предмет. Детего разбира колко е трудно начинанието му и обръща огледалото от обратната му страна - дано оттам да се промъкне някак в стаята, където допреди малко седеше инте-ресният образ. Ето това не преставаме да вършим и ние.

Умът е огледало. Чрез повтаряне на мантра можеш да направиш това огледало много чисто и ясно. Огледалото обаче трябва да бъде напълно изоставено, изхвърлено безжалостно. Трябва да се придвижиш навътре. Това е нещо твърде практично: първо действие, после познание, време и накрая пространство.


Както обладано от илюзии еленско стадо

се юрва за вода подир мираж лъжовен,

така и заблуденият не задоволява

свойта жажда,

привързан във вериги,

които удоволствие му носят.

Той смята туй за висшата реалност.
Това е последната сутра.

Сараха казва: гледането в огледало е като да наблюдаваш мираж. Сънуваш. С твоя собствена помощ около теб се напластява илюзия ставаш сътрудник в изграждането на съновидение.


Както обладано от илюзии еленско стадо

се юрва за вода подир мираж лъжовен,

така и заблуденият не задоволява

свойта жажда,

привързан във вериги...
Ние се оставяме да бъдем заблудени от отраженията, които си играят в нашия ум.

Знам една хубава история.

На един човек му се дощяло да сс разходи из Уелските планини. Той установил главната си квартира в провинциална кръчма. Вечеритс си прекарвал скучно, нищо не се случвало, хората тук си говорели главно за овце и за разни уелски работи.

Посртителят попитал собственика как да намери жени в града, с което го скандализирал ужасно.

- Човече, тук е Уелс. Няма проститутки. Църквата никога не би се съгласила на такова нещо.

Натъжил се човекът, а собственикът продължил: "Разбира се и ние сме хора, но това, за което намекваш, не излиза наяве." Взел да обяснява, че горе в планината, оттатък билото, има пещери, много удобно обзаведени пещери, а в тях всичко необходимо. Господинът трябвало да отиде дотам по здрач и да извика: "Йо-хо-о-о-о!" Ако дамата се отзове на вика, могат да се договорят за условията. Ако пък в момента е ангажирана, няма да отговори.

Същата вечер англичанинът викал йохо от пещера на пещера, но нямал късмет. По едно време решил да се върне обратно в кръчмата и да се напие. В самите поли на планината обаче открил още една пещера.

- Ио-хо-о - извикал.

- Ио-хо-о, йо-хо-о! - чуло се съвсем ясно откъм пещерата.

Той се втурнал радостен в дупката и бил премазан от идващия влак.

Това е то миражът, въобразяваш си, фантазираш, после започваш да виждаш. Следват евтините извинения. Жадният в пустинята, загубилият се сред пясъците, на който всички вътрешности горят за капка водица, мисли само за вода и за нищо друго. При това положение съществува голяма вероятност наистина да започне да вижда извори. Желанието му е така силно, че непременно ще ги проектира. Ще се види заобиколен от илюзорни, несъществуващи езера, ще усети по кожата си полъха на свеж бриз. По зелените дървета ще прелитат пойни птички. Нещо повече, ще вижда и отраженията на дърветата върху спокойната водна повърхност. Ще се втурне към визията си.

Ето така сме се втурвали и ние в продължение на милиони животи - от една пещера на скуката и желанието към друга. И не ни прави впечатление, че никога не стигаме до истинска вода, жаждата ни не стихва. Този опит не ни учи на нищо, не си вземаме поука.

Най-големият проблем с човека е, че не се научава. Обичаш мъжа или жената с надеждата, че ще утолиш жаждата си - нищо подобно! Не си вземаш никаква бележка от това, просто преминаваш към следващата пещера. Нямаш никакви пари и си мислиш, че ако в джоба ти дрънкат 10 000 рупии, всичко ще е другояче, ще е наред. А когато наистина получиш отнякъде тези пари, не си научил нищичко. Досега си мислил: "Как мога да бъда щастлив без пукнат грош?" Е, сега вече имаш достатъчно грошове, но пак си останал същият невежа като преди. Сега пък си мислиш, че само грошове не са достатьчни, че ти трябват хиляди! И така до безкрай, вървиш от една пещера към следващата, от едно раждане към друго, от една смърт към друга смърт. Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взима бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш. Бъди малко по-внимателен. От всеки свой опит извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си все същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново.

Да учиш, означава да станеш религиозен. Думата ученик е красива, тя означава човек, способен даучи. Тя идва от корена, означаващ "учене", способният даучи е ученик.

Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животьт е твоя истински Учител. Ако не можеш да учиш от живота, откъде другаде искаш да получиш знание? Ако дори великият учител живот бъде победен от теб и не може да ти даде никаквото знание, кой тогава ще бъде в състояние да те научи на нещо?

Вселената е университет. Всеки момент е един урок, всяко разочарование - също. Винаги, когато се проваляш, научаваш по нещо! Постепенно в теб прониква лъчът на познанието. Сантиметър по сантиметър напредваш по пътя на осъзнаването, вече не повтаряш с такава детинска безгрижност старите грешки. Приближаването ти към Бога започва в момента, в който започнеш и даучиш.

Не се доверявай на малките познайници, не мисли, че вече си пристигнал. Малкото знание обикновено е достатьчно, за да задоволи повечето хора. Те спират насред път, престават да се движат. Става въпрос за велико пътуване, за безкраен поход. Колкото повече научаваш, толкова по-ясно ще става, че сега способностите ти за възприемане на ново знание са стократно увеличени. Пред теб се откриват все по-обширни познавателни хоризонти. С напредването мистерията става по-напрегната, чувстваш, че знаеш все по-малко и по-малко. Натрупаното познание отваря нови врати, осмисляш и преживяваш невероятни, немислими досега мистерии.

Не се задоволявай с мизерни трохи. Никога не приемай друго, освен самия Бог. Изгради у себе си духовна неудовлетвореност.

Само щастливците, които имат у себе си тази духовна неудовлетвореност, само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нишо друго - само те пристигат. Никой друг.

Достатъчно за днес.




  1. ДОВЕРИЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕНО

Защо все се интересувам от омъжени жени?

Как външната жена може да се обедини с вътрешната?

Защо липсваш на хората? Виждам глупостта им - защо и те не могат да я видят?

Защо през вековете сексът е бил табу?
Първият въпрос:

Любими Ошо, защо все се интересувам от омъжени жени?

У това няма нищо особено, болестта е широко разпространена и вече се е превърнала в епидемия. Има си причини. Милиони хора, както мъже, така и жени, се интересуват повече от семеен партньор. Преди всичко на неженения се гледа с подозрението, че никой не го е харесал и затова е свободен. Обратно, в очите на хората да си женен, означава, че си желан. Ти си така склонен да подражаваш, че не проявяваш самостоятелност дори в любовта. Ти си такъв род, че когато някой друг обича някого, само тогава се престрашаваш и ти. Ако човекът е сам и никой не е влюбен в него, ставаш подозрителен - сигурно този не става за нищо, иначе защо ще се лепне за тебе? Жененият човек е особено привлекателен за склонния към подражание.

Второ, хората обикновено обичат по-малко, защото знаят какво всъщност представлява любовта. Избива ги повече на състезание, отколкото на любов. "А, женен мъж! А, омъжена жена..." Изведнъж ти става интересно, понеже тук е скрита огромна възможност да се състезаваш. Войната на триъгълника може да се развихри. Жената не ти е съвсем под ръка, тряба ва да се бориш за нея.

Всъщност ти не се интересуваш от жената, а от самата борба за нея. Тук жената е най-обикновена стока, предмет. Можеш да се бориш за нея, да покажеш характер, твърдост. Можеш да изместиш съпруга, а това те кара да се чувстваш особено добре. Егото ти се радва, но тази радост няма много общо с любовта. Запомни: успееш ли веднъж да се справиш със съпруга, жената вече няма да те интересува. Проявявал си интерес към омъжената жена, нали? Сега вече тази жена е неомъжена и следователно неинтересна. Нуждата ти от борба ще те отведе другаде, при друг триъгьлник. Не, това не е любов.

В името на любовта се създава ревност, надпревара, нападателност, насилие. Искаш да докажеш себе си спрямо този или онзи мъж: "Хей, приятел, я погледни, взех ти жената!" А щом веднъж я вземеш, няма да се поинтересуваш от нея, понеже не тя е била обектът на желанието ти. Търсел си само победата.

Чувал съм...

Известен бизнесмен загубил жена си и погребението се превърнало в обществено събитие. Дошли всички известни личности на града, все познати на опечаления съпруг. Имало само един нспознат господин, а той изглеждал най-потресен от всички. Още преди крам на церемонията, той съвсем рухнал.

- Кой е онзи разплакан непознат? - попитал опечаленият съпруг.

- А - пощепнал някой. - Не знаете ли? Това е любовникът на жена ви.

Опечаленият се приближил до хлипащия господин, потупал го по гърба и казал:

- Горе главата, старче, не унивай! Пак ще се оженя!

Внимавай! Това е болест: да се влюбиш в семеен човек - мъж или жена. Вгледай се в мотивите. Това не е любов, нещо друго обработва ума ти, в твоето несъзнателно.

Още нещо: омъжената жена не е лесно достьпна. Това съшо стимулира желанието. Лесната достъпност убива желанието. Колкото по-трудно достъпна е една жена, толкова по-привлекателна става - можеш да я сънуваш, да мечтаеш за нея. В известни случаи тя никога не става реалност. Лесно и мислимо е да развиеш силно романтично чувство към омъжена жена - можеш безнаказано да играеш с фантазията си. Не е лесно да достигнеш до нея. Не се интересуваш от неомъжени жени, понеже те не създават условия за романтизъм, за неудовлетвореност на страстта. Щом се поинтересуваш от тях, те вече са готови, няма място за протакане. Няма го дългото, сладостно мъчително очакване.

Много хора се интересуват не от любовта, а от чакането. Те твърдят, че чакането е много по-красиво от любовта. В известен смисъл това е така, защото докато чакаш, само проекти-раш. Това си е твоя мечта и ти можеш да я направиш точно толкова красива, колкото поискаш. Истинската жена би сложила край на изградената красота, на бляна. Хората се страхуват от истинската жена. Омъжената жена става по-нереална от истинската. Същото става и с женения мъж - той е далеч. Няма особени изгледи да встъпи в истински любовни отношения с теб.

Чувал съм...

Младеж отишъл при изключително мъдър старец и казал:

- Страдам от любов. Можеш ли да ми помогнеш?

Мъдрецът помислил известно време:

- За любовта съществува само еднн лек и това е женитбата. Ако и тя не помогне, край. Ожени се и ще бъдеш излекуван, повече никога няма да помислиш за любов!

Да, женитбата лекува с такава сигурност, по такъв абсолютен начин, че ако и тя не може да се справи с любовта ти, значи си неизлечим. Хубаво е да се влюбиш в омъжена жена, понеже тогава няма възможност за лечение - оставаш си болен от любов.

Има хора, които страшно се наслаждават на любовната си болест. Плачат, тръшкат се, очакват, фантазират, поетизират, четат, пишат поезия, рисуват, композират - все заместители. Истинската жена е опасна. Истинската жена вдъхва музика само когато е далече. Приближиш ли се до нея, ще видиш, че е прекалено истинска. Не е от приказките - ще трябва да се съобразяваш с нейната реалност. Когато жената се приближи до теб, тя става не само реална, но много бързо те измъква от изградената кула от слонова кост.

Във всички световни култури жената е представена като земя, а мъжът като небе. Жената е силно свързана със земята -тя гравитира около земното, по-земна е от мъжа, по-практична и прагматична. Тъкмо поради това няма велики жени поетеси, художнички, композиторки и пр. Те не си падат особено по полетите в небето. Вкопчват се в земята, проникват в нея, пускат корени в почвата и се възправят като силни дървеса. Мъжът прилича на птица. Когато един мъж се ожени, жена му го сваля на земята, въвежда го в практичния свят. Поетите не обичат женитбата. Те предпочитат винаги да са влюбени, болни от любов, не искат да се лекуват.

Хората се влюбват в омъжени жени - това е междинна спирка, трик. Могат да вярват, че са влюбени, но и да избегнат това състояние. Любовта създава голям страх, понеже е пре-дизвикателство, голямо предизвикателство. Трябва да растеш. Не можеш да си останеш инфантилен и незрял. Трябва да се оправяш с реалностите на живота. Твоите "велики поети" почти винаги са големи деца, незрели хора, които все още живеят в приказните страни на дететвото. Те не познават реалността, не й позволяват да проникне през булото на мечтата.

Жената е съвсем сигурен разрушител на илюзии. Самата тя не е илюзорна, тя е факт, истина. Ако искаш да вярваш, че си влюбен, а същевременно избягваш любовта, то най-добре е да се спреш на безопасен, сигурен вариант - на някоя омъжена жена или женен мъж. Това е голям номер, заблуда, самозаблуда.

Също и жените се страхуват да се влюбят в свободни мъже, понеже това води до обвързаност - обвързаност, която продължава без прекъсване 24 часа. При женените любовни обекти това обвързване не е така голямо. Няколко откраднати целувки, среща в тъмен ъгъл, сред страх от внезапно разкритие, все набързо. От това бързане никога не можеш да видиш каква е жената в нормалното си всекидневие. Виждаш, познаваш само изрисуваното лице. Превръщаш се в зрител на разигран фалшив спектакъл, но не и на истината.

Когато жената излезе от къщи с пазарска чанта в ръка, тя вече не е същата жена. Тя е почти различна личност - сега тя е домакиня, актьор с конкретна задача и роля. Жените са големи и даровити актриси. Вкъщи не изглеждат така красиви, докато навън красотата им разцъфва някак неестествено, те са пълни с радост, възторжени. Превръщат се в малки, кикотещи се мо-миченца, увлечени от играта на живота. Лицата им са различни, излъчват: очите им, гримът, поведението...

Жената на плажа и жената в супермаркета са две коренно различни действителности. Животът с жена в непрекъснат 24-часов контакт е нещо много обикновено и така трябва. Ако обаче наистина обичаш някоя жена, ще трябва да я опознаеш истински. Любовта вирее само на действителна, неизмислена почва. Истинската любов означава да опознаеш действителната любима и да продължиш да я обичаш, да виждаш ясно дефектите, но това да не смути любовта ти. Любовта изисква невероятна сила.

Когато си с един човек 24 часа в денонощието, познаваш всичките му слабости - добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан. Любовта е достатьчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любрв обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията - както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда.

Истинската любов представлява съвсем различно измерение - тя означава влюбване в действителността. Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш. Когато двама души се обичат истински, те си помагат в израстването. Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат. Помагат сн и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването.

Ако съм с теб само когато си щастлнв, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума - налице е чиста експлоатация. Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение. Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро - тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка - изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница