Таня Тодорова
Изтегляне 42.5 Kb.
|
|
Избрано от сп. „Български книжици” (1858-1862) Таня Тодорова “...за това во всяка една книжица ще са внася една съвременна летопис, която ще бележи всичко, що е интересно за всекий чловек вообще и за всекий блъгарин особито.” Д. Мутев
Д. Мутев
Д. Мутев
И. Богоров
И. Богоров “Българети да станат учени, достойни за някоя градска служба и добри търговци, трябва да знаят неизменно четире езика: български, турски, французски и гръцки. Първият ще им служи между тях си, вторият между управлението, третият между света и четвьртият между големити търговци. За повече напусто ще си губят времето.” И. Богоров “...зато оставихме дамаскинити за в цьрквити, историйти за в училищата, приказкити за поседянкити: главната наша мисъл беше наука, занаят, търговия и стопанский живот...” И. Богоров Спомоществователите - “...хора с благородни чювства, что желаят с чисто сьрдце народното просвещение и непрестанват да жьртвуват нещичко според силата си.” И. Богоров “...за високото назначение на печатът…” Т. Ст. Бурмов “...да назначавами под печат само онези, които считахми полезни от коя годе страна за народът ни в сегашнето негово положение…” Т. Ст. Бурмов “Продажба става кога понося и на двете страни…” Т. Ст. Бурмов “Макар и да ся намират под управлението на един съчинител, те (има предвид “Български книжици”) принадлежат на всичкийт народ...” Т. Ст. Бурмов “...бива ли сега ний съвсем да ся отречем от общото богатство на духът человеческий, за да ся затворим само в туй, що е наше народно?” Т. Ст. Бурмов “Ний мислим, чи Българете могат и са дължни да земат из чужеземната словестност всичко що е в нея изящно, полезно и нравоучително, но да не презират, разумева ся, и туй що ся намира у техните древни народни списатели, защото и то може да принесе полза откъм язикът, откъм историята и проч.” Т. Ст. Бурмов “На това никой не требва да ся сърди, ако не ся престъпят пределите на длъжната критика, защото с тоз начин ся исправя язикът и правописанието.” Т. Ст. Бурмов “Благосклоността на читательт ся придобива, кога му ся говори безпристрастно и му ся доказва отчетливо, онова което му ся предлага.” Т. Ст. Бурмов “...ясността е най-първият и най-главният характир добраго списателя...” Г. Кръстевич “...нема днес по-добро и по-нужно нещо ... от книжевното вообще чтение...” Г. Кръстевич “А мы сиромаси Българе...от книги сме съвсем лишени и немами за прочитание, освен малкото ония, които ревностен некой би възмоглъ ...да напечати. А... секи знае колко затруднения посреща оний, който би напечатал книги, в продаванието им.” Г. Кръстевич “...о мили наши соотечественици, учете ся, учете ся! Купувайте си и четете книги колко можите...кратки и пространни, чюжди и народни...” Г. Кръстевич “...треба да ся прави критика на издаваемити книги, защо критиката много ползова усовершенствованието...” Г. Кръстевич “...казвахми вообще на ученити, които критикуват или прават отговор на критика...”, че “...треба да ся ограничават в разсъждението на същественият на критиката предмет, без да докачват лицето на честта на съчинителът, защо тогава то не ся чете веке критика за обща народна полза, но некакво лично пристрастие или отмщение.” Г. Кръстевич “Нашити българе не са ся научили още да пишат и да четат книги, затова и нашата книжевност не може освен да е нища и убога. Пример жив е пресен за нерадението българско към книжевност е това, че от 1000 екземпляра, които ся издават от Българскити книжици, само 700 са се раздали, а парити им, ни половината не са ся събрали. Така ли правят и другити народи?” Г. Кръстевич “Настоятелити ми помощник не дадоха. Заниманията ми служебни ся удвоиха и утроиха. Время нема за четение, время нема за писание, обаче Книжицити треба да ся карат и два пъти на месяц треба редовно да излазят. Що си потеглих в това годишно разстояние, колко труд и притеснение си дадох, за да си стоя на думата пред народът, аз зная.” Г. Кръстевич “...да помествяме за напред сичко що ся отнася до книги на Българский язик било от напред издадени, било сега напечатани...” С. Филаретов „...треба да оценявами народните Памятници и да ся стараем да ги събирами и записвами верно.” С. Филаретов “Българските книжици обявяват, чи спомоществователите им си не изплащат дълговете. Дунавскийт лебед се плаче от същото, да оставим веки Цариградскийт вестник, редакторът на който накъдето ходи, се връх туй ся жалува. Ако вървим тъй, ще достигнем скоро да имами само журнали, които да зависят и да ся поддържат от чужди влияния и поради това да гонят под вид на родолюбие и искреност, само чужди интереси.” Хр. С. Арнаудов и К. Х. Попов Каталог: pdf pdf -> Взаимодействие Подписан е втори договор за сътрудничество pdf -> Програма за развитие на детската ясла за 3 години pdf -> Програма "Регионално развитие"2007-2013" Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитиеr и от pdf -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 pdf -> Книги ангелов, Б. Паисий Хилиндарски. С., 1984. Ангелов pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи Изтегляне 42.5 Kb. Сподели с приятели:
|