Тартюф” – комедия на характерите

 ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, майка на Оргон

 ОРГОН, съпруг на Елмира

 ЕЛМИРА, жена на Оргон

 ДАМИС, син на Оргон

 МАРИАНА, дъщеря на Оргон и любовница на Валер

 ВАЛЕР, любовник на Мариана

 ТАРТЮФ, лицемерен набожник

 ДОРИНА, придружница на Мариана

 г. ЛОЯЛ, съдебен пристав

 ПОЛИЦАЙ

 ФЛИПОТ, слугиня на госпожа Пернел

 ЛОРАН, слуга на Тартюф

 Действието става в Париж.

Нека видим как започва текстът и каква начална представа създава за героите, които първи влизат в действието (четат се откъси до репликата на Дорина ‘За вас е той светец, но вярвайте ми вие: безбожен лицемер под маската се крие’). С каква ситуация започва действието и от какво е предизвикана? – заминаването на г-жа Пернел, обидена от отношението към нея и към новия й любимец в дома – Тартюф. Следователно името на героя от заглавието се появява за първи път не чрез присъствието, а чрез отсъствието му. Какви са първите впечатления за г-жа Пернел от думите й? – авторитарна, имаща мнение за всеки и всичко; прекъсването на другите издава неуважение към тях. Репликите й дават характеристика за всеки от семейството – сравнете оценките й за отделните членове в дома с тази за Тартюф: той е единственият, спечелил благоразположението й – с какви качества? – честен, справедлив, благоприличен, уважаващ бога; а останалите са определени като недостойни (дайте примери).

— разчепкват всичко тук и не прощават да!

Според Дорина г-жа Пернел също лицемери в отношението си към Тартюф и злобее към останалите, защото самата тя вече е лишена от възможността да се радва на живота. Подсказва се миналото й на лека жена, което обяснява сегашността й като безсилие и отстояване на някакъв фалшив морал. Защо точно Дорина си разрешава подобни разсъждения? – тя е представител на обикновените хора, които са естествени и откровени, не им се налага да се преструват в отношенията с останалите; опитът й в дома на благородниците я е научил да разпознава истинското от неистинското и да го назовава точно и ясно. Езикът й е хаплив, прост и разбираем, но в думите й звучат обобщения, издаващи природен интелект и мъдрост (тя е на средна възраст, но вече е разбрала доста за живота и за тези, с които живее).

Всъщност някои изследователи определят като същинско начало на действието появата на Тартюф на сцената, защото от този момент започва потвърждаването и отрицаването на всяка от оформилите се позиции за него. Но без решението на Оргон не биха се объркали отношенията между Мариана и Валер, нямаше Дорина да мисли план за осъществяване на женитбата им, а Тартюф нямаше да бърза с признанието си пред Елмира и така да предизвика ‘проглеждането’ й за истината и разкриването й пред Оргон. Върху тези последствия ще разсъждавате следващия час. А сега ще се опитаме да систематизираме типовете характери, които са представени в комедията според начина, по който са представени героите в разгърнатата експозиция, която наблюдавахме.

И така, какви групи герои се оформят в действието според позициите им към ‘привидното’ и ‘истинското’ в началото на пиесата? – от едната страна са симпатизиращите на Тартюф – Оргон, г-жа Пернел и Елмира; от друга са неговите отрицатели – Дорина, Мариана, Дамис, Клеант. Кои черти от характерите им предпоставят тези позиции? – г-жа Пернел самата е лицемер и затова поддържа ‘подобието’ си, тъй като вече не може да се възползва от благата, които й е давала младостта; Оргон и Елмира са благородници, които вярват в християнските и семейните ценности, но в затворения си живот не са се научили да разпознават хората и наивно се доверяват на това, което им се иска да видят у тях; Мариана и Дамис като всички млади хора се противопоставят на закостенелите правила и норми и това им помага да видят неискреността на натрапника, опитите му да се възползва от семейството, а любовта на Мариана към Валер и внезапното решение на баща й допълнително засилва неприязънта й към Тартюф; Дорина е носител на прозорливостта на народния човек (подобно на Санчо Панса), а Клеант е най-знаещият (ученият) човек в семейството и е нормално да вижда нещата такива, каквито са (може да се запишат на дъската ‘доминиращите’ качества на основните персонажи, защото те изразяват характерите и определят поведението им).

В началото ви попитах защо Клеант е първи в листа с героите. Помислете как се отнася той към ставащото, как говори (какъв е езикът му) и оттам предположете каква е неговата функция в комедията? – докато учениците мислят, прочетете им откъси, в които прозвучава обобщаващото мислене на Клеант, напр.:

...и от разговора с Оргон:

Клеант е човек, който като че ли наблюдава всичко отстрани и го оценява много по-обективно от останалите (не случайно той е ‘най-външният’ в семейството – брат на Елмира); има знания и опит, които му позволяват да види истината зад привидността на нещата и да я обобщи с универсални примери, които звучат убедително за зрителя, но не винаги са понятни за заблудените герои в пиесата. Клеант често се опитва да им обясни заблужденията и така присъствието му се възприема като своеобразно подсказване на авторовите мисли и позиции по проблемите в текста. Затова този герой се определя от изследователите като подставеното лице на Молиер в комедията (липсата на разказвач в драмата затруднява зрителите в разбирането на героите, а Молиер явно е искал да бъде пределно ясен). Именно тази ‘управляваща, оценяваща отстрани, обобщаваща’ роля извежда Клеант на първа позиция в йерархията на персонажите.