природното самооздравяване и нейната пълноценност като терапевтично средство не може

природното самооздравяване и нейната пълноценност като терапевтично средство не може
да бъде подменена с нищо друго.
Първото лекарство в историята на медицината е самопокоят - гладуването. Неговата гениална простота и пълноценност подсказват, че то ще бъде и последното. С това диалектическият цикъл в медицината е завършен.
След приключване на лечебното гладуване реструктурирането натъканите продължава, като на организма се предлага вече естествена за него, човешка храна - преимуществено плодове,
зеленчуци и семена (в това число зърнени варива, ядки).
5. ПРАКТИЧЕСКАТА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА НА ЛИДИЯ КОВАЧЕВА - САМОБИТЕН
БЪЛГАРСКИ МЕТОД ЗА ПРИРОДНО САМОВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Лидия Ковачева е вече една легенда. Легенда" в превод означава нещо, което трябва да бъде прочетено. Нашият опит потвърди това и ни убеди, че светът след Лидия Ковачева не може да остане същият. Отворена е вече вратата на една нова медицина и човешкият прогрес безвъзвратно е поел ход напред.
В Библията, в Песенна песните, има един прекрасен стих, който казва, че любовта е силна
като смърт. По един особен начин тази истина се отнася за живота идейността на българката
Лидия Ковачева. И това е така, защото човек, в степента на своето зряло развитие като личност, не може да остане повече затворен в себе сив своите егологични граници, а е призван, чувствайки дълбоко в душата си гласа на една изконна потребност, да ги напусне и отиде отвъд. Така той става един вечен homo viator, един вечен човек на път, оставяйки битието тук и сега, отправен към световете на себеразвитието и творчеството. Така напускаш себе си, за да станеш това, което не си, но което би могъл да бъдеш и което дълбоко в себе си чувстваш, че си призван да направиш.
Така старият човек в теб умира, за да стане нов. Чул веднъж този тайнствен глас, вече знаеш, че нещо в теб трябва да умира всеки ден, за да се ражда нещо ново. Готов си за твоето всекидневно memento mori, за да можеш да живееш. Такава е тайната на любовта и на великите личности,
познали творчеството. Те трябва да умират в себе си всеки ден, за да живеят. Ако не си готов да ревизираш всичко това, което си казал досега ида видиш другостта, която не приемаш, значи още не си творец. Вчера" в теб трябва да умре, за да се роди утре. Така напускаш пределите на ограниченото, за да станеш жител на вечността. Любовта е силна като смърти сърцето на този,
който обича истински, не може да се сдържи повече в себе сито трябва да умре като се пръскана хиляди искри, за да светии да запалва светлина в хиляди други сърца.
Началото е положено, щафетата е предадена напред. Другите вече могат да тръгнат уверени в една нова епоха, която си проправя път.

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: