Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение



страница1/18
Дата24.07.2016
Размер2.8 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО
Лидия Ковачева
ПРЕДГОВОР

Скъпи читатели,

Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение.

За първи път български автор поставя въпроса за гладолечението и създава чисто българска система с омекотена форма на гладуване - плодово-чайния разтоварителен режим. Тя е съвършено различна от съществуващите досега в света, неповлияна и незаимствана от тях.

УНИКАЛНОСТТА на системата се състои в това, че с приемането на плодове по време на гладолечението се ускорява процесът на пречистване на организма от натрупаните токсини.

Ние трябва да се гордеем, че именно в слънчева България българката Лидия Ковачева създаде стройна лечебна система, доказала своя ефект с лекуването на хиляди болни от тежки хронични заболявания.

Здравето и дълголетието на Лидия Ковачева са най-убедителното доказателство за ефективността на тази система. От безнадеждно туберкулозно болна, на която лекарите дават само три месеца живот, тя се превръща в напълно жизнена и енергична жена. И сега, на 83 години, Лидия Ковачева се радва на истинско здраве -пъргава и работоспособна като млад човек.

Самата аз бях в тежко състояние, болна от няколко хронични заболявания - 10 години неуспешно лекувана с най-разнообразни лекарства по методите на традиционната медицина. Благодарение на това, че приложих лечебното гладуване, сега съм напълно здрава.

Редица световноизвестни лекари са посветили живота си на проблема „лечебно гладуване". Клетвата на Хипократ, в която всички сме се клели, ни задължава да проучим опита на такива имена като д-р Пол Брег, проф. д-р Хербърт Шелтън, проф. Юрий Николаев, д-р Пааво Айрола, д-р Нормън Уокър и много други, дарили на човечеството познанията си в тази област и излекували хиляди страдащи, неизлекувани по методите на традиционната медицина.

Обръщам се с апел към лекарите с будна съвест:

Колеги, не трябва да бъде пренебрегвана една система на лечение само затова, защото ние не сме запознати с нея. Нека се замислим за хилядите болни, неизлекувани с нашите рецепти. Гладолечението е една ценна, напълно природосъобразна форма на лечение, абсолютно безвредна, която лекарите специалисти, учените, трябва да приложат в практиката си, да открият кабинети и клиники за гладолечение.

Многогодишната ми съвместна работа с Лидия Ковачева ме убеди в огромната сила на тази система, дарила здраве и живот на хиляди отчаяни болни. Съгласувана с природосъобразните принципи на лечение, тя се понася леко от болните, действа бързо и ефективно.

Убедена съм и вярвам, че ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО И ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ СА ИСТИНСКАТА МЕДИЦИНА - МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО!

Н. с. II ст. д-р ВЕРГИНИЯ ГЕОРГИЕВА сътрудник на Лидия Ковачева

ЧАСТ ПЪРВА

ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ

Храната да бъде Вашето лекарство и лекарството - Вашата храна. Хипократ

Съвременници сме на една нова цивилизация, донесла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно променен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми.

Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания, както и от „болестите на цивилизацията", е изключително голям. Тревожното обаче е, че въпреки усилията на медицината те продължават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската възраст. Нашите млади хора са с понижени и влошени възможности за съществуване.

Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахован срещу заболяванията.

Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният .в себе си човек. В сърцето ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб!

Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъписам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили -хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб, възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр.

Фаталният ден на живота ми приближаваше. Майка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца.

Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила друго. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. Това бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздравея, се нуждая от силна и калорична храна.

От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар - специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейното изучаване. Озовах се в положението на „вечен студент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и последваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици.

Проблемите възникваха един след друг, но първият въпрос, на който исках да намеря отговор, беше:



ЗАЩО БОЛЕДУВАТ ХОРАТА? КОЯ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА?

Оказва се, че рисковите фактори, предизвикващи заболяванията и въздействащи фатално, са много, но това, което учените поставят на първо място, е установилият се начин на хранене в цивилизования свят.

Статистиката сочи, че страните с висок стандарт на живот, с увеличена консумация на месо, месни консерви, бял хляб, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар, сладкарски и захарни произведения, консерви, алкохол са увеличили броя на социално значимите болести като атеросклероза, диабет, хипертония, нервни и психични заболявания, болести на храносмилателната система, зъбния кариес, както и раковите заболявания. Нещо повече - броят им непрекъснато расте!

Отговорът, който лекарите, представители на природосъобразната биологична медицина, кратко формулират, е ясен - НАРУШЕНИЯ НА ПРИРОДОСЪОБРАЗНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТ - нарушение на природните закони.

Ние забравяме, че нашата Майка-Природа обича и покровителства своите разумни и „послушни" деца, които следват нейните принципи и закони, а „непослушните", самонадеяните и всички, които не искат да знаят за тях, наказва с болести, дегенерации и израждания - физически и душевни. Дълбоката философия тук е, че непослушното дете трябва да се възпитава, да се намери начин за въвеждането му в правия път. Истината е, че със своята неразумност човекът безконтролно може да унищожи дори цялата планета, но законите на природата не може да промени.

Какво се изисква от нас, за да бъдем в съгласие със законите на тази Майка-Природа, за да запазим здравето си? И то точно това истинско здраве, което дава гаранция не само за сигурен отпор срещу болестите, но и за дълъг, пълноценен, и спокоен живот с осъществяване на всичко замислено.

Първият голям въпрос, на който трябва да се намери отговор, е

КОЯ Е ХРАНАТА, НЕОБХОДИМА НА ЧОВЕКА, ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРО И СТАБИЛНО ЗДРАВЕ?

Още преди 25 века Хипократ - бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството - вашата храна." Но съвременният финландски лекар Пааво Айрола с право пита: „Въпросът е коя храна е нашето лекарство? Аз мисля, че по времето на Хипократ, преди 2500 години, почти всяка храна е била лекарство. Но днес тя е по-близо до убийствена отрова, отколкото до възстановяващо здравето лекарство..."

За това, че храненето на цивилизования човек се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но трудностите се явяват при начините на хранене, оформени и поднесени ни от диетолозите и съобразени с изискванията на природата. Оказва се, че точно в тях се явяват не само различия, но и противоречия. Вярно е, че конкретният и директен отговор е труден. За налагане на някакъв шаблон не може да се мисли поради различията в географското разположение, климата и съответно специфичната продукция на земята. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава с определени изисквания на биологичния си вид, както е при всички останали живи същества, обитаващи нашата планета. Храната не само трябва да отговаря на изискванията на природата на човека - тя трябва да бъде питателна, да влива сили и живот, както и да отговаря на индивидуалния вкус.

Непрекъснато се издават нови кулинарни книги.

Книги по диетология. Създадени са много институти, лаборатории, съществуват научни концепции, научни общества - и всички те работят по формирането на определени препоръки за здравословно хранене на човека. А цялата тази дейност непрекъснато поглъща маса средства и сили. Но дали на цивилизования човек е предложен онзи начин на хранене, от който той действително се нуждае?... Увеличаващият се брой на тежките неизлечими болести не говори в полза на направеното досега.

Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве?

За да разрешим този въпрос и да получим най-прекия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоретизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хранене е гарантирал добро здраве - физическо и душевно - й където хората не са обременени от никакви болести.

Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи и племена, които не знаят какво е грип, склероза, диабет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести, които съпътстват ежедневието ни. Там диетични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказа



МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.

Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.

Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.

Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.

Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни.

Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..."

Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.

Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.

Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът, който употребяват, е винаги черен -смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.

Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части - съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.

Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.

В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен.

Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. В Хунза няма фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.

Това, което не само впечатлява, но истински изненадва изследователите на Хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет". Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от-сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите - един доста продължителен период .от 2-3 месеца.

През „гладната пролет" животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие.

Точно тази „гладна пролет" дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно - всяка пролет, и то твърде продължително, и дава възможност за основно и задълбочено пречистване на организма? Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.

Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.

Д-р Мак Карисън е назначен като директор на Изследователския институт по храненето в Индия, което му дава възможност не само да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как



ПРАКТИКАТА ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА

За своя опит той избира млади, здрави плъхове-албиноси - плъховете приемат същата храна, която ползва и човекът, а и биологично краткият им живот дава възможност да се проследят всички възрастови изменения.

За плъхчетата са направени отделни клетки, поставени са да живеят в хигиенични условия според начина им на съществуване, абсолютно еднакви за всички. Различното между тях е начинът им на хранене според практикуваните диети на различните народи и племена в Индия. Още при обследването им д-р Кариеън е наблюдавал в различните племена и общности развиване на заболявания, като кожни струпеи и обриви, очни заболявания, язви, циреи, лоши зъби, изкривен гръбнак, анемии, както и много стомашно-чревни заболявания. Основните продукти, които се включват в техните диети, са в различни варианти и комбинации: оризът, варивата, варените зеленчуци - в твърде непълноценни и неблагоприятни съчетания.

Оказва се, че подложени на техните диети, плъхчетата развиват съответно същите заболявания. Ако е ползвана диетата на племето с кожните заболявания, на плъхчетата им опадва козината.

Една от клетките той отделя за 1200 пльхчета, които подлага на диетата на народите на Хунза. Друга - за плъхчетата, които остават на диетата, практикувана от англичанин с по-скромни възможности за изхранване на семейството си.

Английската диета, предложена на плъхчетата, се състои от бял хляб, маргарин, варени зеленчуци, консервирано месо, конфитюри, желета, чай със захар. Още на 17-ия ден започват да се появяват нервни увреждания. Те постепенно развиват всички болести на нашия цивилизован свят - нервни, сърдечно-съдови заболявания, тумори. „Те бяха нервни, бяха склонни да хапят своите гледачи, посрещайки ги враждебно. Живееха нещастно заедно и още на 16-ия ден от началото на опита започнаха да убиват и изяждат по-слабите от тях..." - пише д-р Карисън. Съвсем различно се чувстват плъхчетата в другата клетка. Диетата на ползваната от тях храна се състои от пълноценен хляб, леко намазан с масло, покълнали варива, сурови моркови и зеле, неварено мляко и миниатюрни порции месо с костите веднъж седмично, както и изобилие от вода. В клетките си те съществували много щастливо и безгрижно - времето им минавало в игри и боричкания. Сговорчиви помежду си, те с радост са посрещали своя гледач. Дори и при възрастните не са открити заболявания.

Но д-р Карисън не спира опитите си дотук. Изследвайки въпросите на храненето и действието на храната върху живите организми, той отстранявал болните плъхчета и ги поставял в клетката при плъхчетата, подложени на хунзийската диета. И забележете: при смяната, на храната с природосъобразна болестите изчезвали и плъхчетата оздравявали.

РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА?

От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен.

Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до минимум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата.

В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочувствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човекът е доволен от малко и щастлив от нищо.

Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.

По-късно, в търсене на здравето, научих и за племето



ТУБУ - МУРГАВИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПУСТИНЯТА,

които живеят в Сахара при изключително тежки климатични условия, голяма горещина, пустош, напомняща лунен пейзаж.

Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна експедиция.

Хората от племето Тубу изненадват своите изследователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, просо и необходими за бита предмети. По нагорещените пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50°С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра. Изключително издръжливи; те не познават умората.

Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях. Хората на Тубу вървят пеш, водейки своите камили, а изследователите се движат в специално оборудвани джипове с охладителни инсталации.

След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горещината. Още със спирането лекарите бързат да проверят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учудване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нормален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова, каквото е било при тръгването - без капчица промяна.

Но изненадите не спират дотук: лекарите предприемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците гледат с недоверие и подозрение предлаганите неща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят поетото и отказват предложената храна. Те предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми.

Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене - действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, тубузците са пълни вегетарианци - не приемат абсолютно никаква храна от животински произход. Сутрешната им храна се състои само от питие, приготвено от растящи там треви - то наподобява нашия билков чай, но в по-концентриран вид, без каквото и да е подслаждане или посоляване. Обядът - както вече стана ясно - няколко фурми. Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден, без промяна. Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо, е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.

Това, което провокира нашия коментар, е, че според нашите разбирания храната им е недостатъчна както по количество, така и по калорийно съдържание. Но пред учените стоят здрави, стройни и гъвкави хора, чиито нозе са изопнати като струни. И те, подобно на хунзийците, не знаят какво е зъбобол и не се нуждаят от зъболекарски услуги. При възрастните хора зъбите са си на мястото и в естествения си запазен вид, а те до последните си дни са на крак и със запазени сили. По нрав, както и хунзийците, те са с психиката на здрави хора - обичащи песните и движението.

Наскоро бе открито още едно отдалечено от цивилизацията кътче със здрави обитатели и голям процент столетници, към което отново се насочиха геронтолозите.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница