Технически изисквания към елементите на брегова система за наблюдение на черноморската граница на р българия



страница1/11
Дата05.02.2017
Размер2.36 Mb.
#14284
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

КЪМ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА БРЕГОВА СИСТЕМА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ЧЕРНОМОРСКАТА ГРАНИЦА НА Р БЪЛГАРИЯ

БРЕГОВА СИСТЕМА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ (БСН) на ГД “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”

Текуща организация и оборудване.



ПТВН – Постове за техническо и визуално наблюдение.

Постовете са необслужваеми и изпълняват задачи по търсене, откриване, класификация, опознаване и проследяване на целите, както и предаване на информацията към Националния Морски Граничен Координационен и Информационен Център (НМГКИЦ) в Бургас.



НМГКИЦ – изготвя обобщена картина в резултат на събраната информация от ПТВН. НМГКИЦ управлява и планира действията на силите и средствата на вода в случай на необходимост от задържане и проверка на заподозрени плавателни средства.

Гранично-полицейски кораби (ГПК) – същите са под прякото командване на НМГЦИК.

ОДЦ ГДГП – СОФИЯ – има ролята да координира цялостната дейност на БСН.

Черноморски Граничен Координационно-Информационен Център (ЧГКИЦ) – центърът е отговорен за осъществяване на необходимия обмен на информация с останалите страни от черноморския регион, относно заподозрени съдове плаващи в Черно море. В тази връзка НМГКИЦ е отговорен за филтрирането на информацията и подаването й към ЧГКИЦ. Центърът обменя информацията получена от дадена черноморска държава с останалите страни от този регион, както и с НМГКИЦ.

Използвани съкращения:

ГДГП – Главна дирекция “Гранична полиция”

РГС – Регионална гранична служба

ОДЦ – Оперативен дежурен център

НМГКИЦ - Национален Морски Граничен Координационен и Информационен Център

ЧГКИЦ - Черноморски Граничен Координационно-Информационен Център

БСН – Брегова система за наблюдение

ПТВН – Пост за техническо и визуално наблюдение;

ГПК - Гранично-полицейски кораби

БРЛС - Брегова радиолокационна станция

РЛС - радиолокационна станция

УКВ – Ултра къси вълни

ЛОЦ – Локален оперативен център

ТВ камера – телевизионна камера

МСБН – Мобилна система за брегово наблюдение

АИС – Автоматична идентификационна система

IR камера – инфрачервена камера

UPS – непрекъсваемо токозахранващо устройство

ХМТО - хидрометеорологичната обстановка

ТВ линии – телевизионни линии

IP 65 – норма за степен на защита

ТВ система – телевизионна система

CPA – най – близка точка за контакт

ТСРА – време за достигане на най–близката точка за контакт

БМТБиокулярна морска тръба

БНВ – Бинокъл за нощно виждане

ASL – Височина на радарната антена над морското равнище

MTBF – минимално време между повреди

MRTD – минимална разрешаваща температурна разлика

РЛИ – Радиолокационно изображение

VoIP - система за гласова комуникация

DSCЦифрово селективно повикване

ECDISУнифицирана система за изобразяване на електронни карти и съответсваща информация

КСВ – коефициент на стояща вълна

IMOМеждународна Морска организация

AFC – автоматична донастройка на честотата

ПДО – подвижна дистанционна окръжност

ЕВН – електронен визир на направление

IAMSAR – съвместно ръководство по търсене и спасяване на международната морска организация и международната организация за гражданско въздухоплаване

CTCSS – система за кодировка на сигналите за повикване

SSR – вторичен радар за наблюдение

Поддържащи документи:

IEC 529 – стандарт за степен на защита

IEC 68-2-29 - стандарт за устойчивост на физически шок

MIL-STD-810 - стандарт за системите за гласова комуникация

IEC 68-2-6 - стандарт за устойчивост на сътресения при транспортиране

IEC 950 - стандарт за електрическа сигурност

Съществуваща структура на системата за наблюдение:


За наблюдение и контрол на корабния трафик ГДГП разполага с неавтоматизирана система от 12 ПТВН. Те са част от структурата на РГС Бургас. ПТВН осигуряват визуално и техническо наблюдение на морските пространства и контрол на трафика и движението на плавателните средства, намиращи се в съответните зони за наблюдение.

Система за радиолокационно наблюдение:

Съществуващата система се състои от зони за радиолокационно наблюдение на отделните ПТВН, където се следи за незаконно проникване на надводни плавателни средства. Разстоянията между постовете по права линия варират от 8 до 15 морски мили. Дислокацията им е такава, че осигурява покриване на зоните за видимост между съседните радиолокационни станции от ляво и от дясно както следва:


  • за цели - буй, рибарска лодка, скутер - на разстояние не по-малко от 4  4,5 морски мили – няма покриване на зоните за видимост;

  • за цели -ветроходна моторна яхта, голяма рибарска лодка мауна - на разстояние не по-малко от 7 морски мили - има покриване на зоните за видимост на около 80%;

  • за цели - ракетен катер, риболовен кораб и гранично полицейски кораб - на разстояние не по-малко от 17 морски мили;

  • за цели - търговски кораби , пасажери и др. подобни - 21-23 морски мили - има пълно покриване на зоните за видимост.

Наличните дванадесет радари БРЛС (Брегова радиолокационна станция) "Варна 1", производство на “Черно море 2001”АД Варна, са основните сензори за изпълнение на задачи по наблюдението и следва да бъдат интегрирани към системата.

БРЛС “ВАРНА-1” е с монтиран модул “Следене на цели” (ARPA 200) осъществява откриване и радиолокационно наблюдение на цели върху морската повърхност, автоматично захващане и съпровождане до 200 цели.

Към всеки един от тези радари е включена и система за визуализация в реално и нереално време на радиолокационна информация, архивиране, дистанционен контрол и управление работата на БРЛС"Варна 1" (радаринтегратор) производство на същата фирма. На седем ПТВН са монтирани и БРЛС по-стар тип MR 2512 (“Черно море 2001”АД Варна), същите се използват като резервни в случаите при възникване на повреда в основните радари.

Радарното оборудване и мониторите за наблюдение са вече инсталирани на различните места в помещения, сгради и контейнери. Наличните радари са монтирани на железо-решетъчни конструкции. Техническите характеристики на БРЛС Варна-1 и радаринтегратори са посочени в приложение 1.



В Таблица1 е систематизирана информацията за точното местоположение на използваните ПТВН и наличното оборудване със сензори.

Номер на артикул

Спецификации

Предложени спецификации

Бележки, забележки,
препратки към документацията


Бележки на оценителната комисия




Интегрирана Брегова Система за Наблюдение на Черноморската граница на Р България












1. Основни функции и задачи:











Интегрираната система за брегово наблюдение, следва да отговаря на изискванията за изпълнение на различни видове операции по море, като основен приоритет се дава на граничната сигурност.












Интегрираната система трябва да осигурява:












Действията, свързани с осъществяването на контрол по морската граница срещу нелегалната миграция и контрабандата на наркотици и оръжие;












Операциите, свързани със сигурността на корабите на море и защитата на бреговата ивица от пиратски и терористични действия;












Операциите, свързани със защитата на икономическите интереси, целящи предотвратяване на незаконен риболов от чуждестранни рибарски кораби, нерегламентирана експлоатация на природните ресурси от чужди държави, контрабанда на стоки и цигари с цел избягване на данъци и митнически такси;












Операциите, свързани със сигурността по море, включващи задачи по следене на корабния трафик, чрез осъществяване на контрол в зоните за визуално наблюдение и в зоните за транзитно преминаване, избягване на сблъсквания, наблюдение на зоните забранени за корабоплаване, опознаване на плавателните средства, запис и преглед на информацията от сензорите и системата за комуникация;












Операциите по търсене и спасяване с цел подпомагане на хора и плавателни средства търпящи бедствие;












Дейностите, свързани с опазването на околната среда, като откриване и предотвратяване на разливи от петролни продукти, защита на природни резервати и др.












Интегрираната и усъвършенствана система трябва да осигурява изпълнението на тези операции и да дава възможност за техническо взаимодействие с други подобни системи, изградени в други държави членки на ЕС и НАТО. По този начин ще бъдат изцяло удовлетворени изискванията заложени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение. Един от най-важните параметри на новата система, е че същата е предвидена с широки възможности за бъдещо развитие и усъвършенстване. Същата да има възможност за цялостно разширяване и капацитет за интегриране на нови сензори и системи.












Наличните сензори, които ГДГП използва в момента за обезпечаване на бреговото наблюдение трябва да се интегрират в Брегова Система за Наблюдение, което да улесни автоматичното откриване и проследяване на морски цели в реално време. Новооборудваните ПТВН трябва да бъдат необслужваеми и да разполагат със система за обработка на радарната информация, телевизионни системи, както за дневно така и за нощно наблюдение, система за автоматична идентификация на целите (АИС) и УКВ комуникации. Контролът и управлението на сензорите трябва да се осъществява дистанционно от съответните локални оперативни центрове (ЛОЦ).












Камерите за дневно и нощно наблюдение да позволяват опознаване на целите, необорудвани със система АИС, водене на визуално наблюдение на цели и осигуряване на операциите на море;












ГПК трябва също да бъдат интегрирани към Бреговата система за наблюдение, като същите да бъдат оборудвани с бордови дисплей, на който да бъде възможно осъществяването на наблюдение на целите;












Системата за комуникация трябва да осигурява предаването на съответната информация към и от ГПК;












В различните командни и контролни центрове на ГДГП по всяко време трябва да има актуална картина от цялостната обстановка по българското черноморско крайбрежие с възможност за постоянно наблюдение и анализ;












Цялостната информация от системата трябва да бъде визуализирана на контролни монитори в ОДЦ на ГДГП София в реално време.












Основни задачи, които ще бъдат изпълнявани и осигурявани от Бреговата интегрирана система:












Автоматично откриване и опознаване на плавателни средства възнамеряващи да пресекат границата на Р България и респективно външната граница на ЕС;












Наблюдение и контрол на трафика на плавателните средства в морските пространства на РБ при кризисни ситуации;












Осигуряване действията на бреговите сили и средствата на вода в случаи на сблъсквания на плавателни средства или бедствени ситуации (операции по търсене и спасяване) с участието на всички институции, имащи отношение по въпроса;












Автоматизиране действията на НМГКИЦ за повишаване ефективността от наблюдението на българските морски пространства и управлението на бреговите сили и средствата на вода;












Осигуряване на необходимата информация за работата на ЧГКИЦ относно наблюдението и проследяването на заподозрени съдове плаващи в българските морски пространства в съответствие с поетите ангажименти между граничните и бреговите охрани на страните от Черноморския регион;












Разпределяне и обмен на информация в реално време с други агенции и институции;












Наблюдение на надводни обекти, като буйове, маяци и съдове застанали на котва;












2.2 Концепция за надграждане на системата












Сензорите, с които е осъществено покритието на черноморското крайбрежие да бъдат интегрирани в Брегова Система за Наблюдение, осигуряваща автоматично откриване и проследяване на морски цели.












Новата система трябва да осигурява автоматична обработка на информацията за целите и да изобразява в реално време актуалната надводна обстановка в морските пространства на Р България.












Наличните ПТВН се предвижда да са необслужваеми, оборудвани със системи за обработка на радарната информация, АИС (специализирана) системи и апаратура за УКВ радиовръзка за покритие на териториалното море и прилежащата зона, както и ТВ камери и инфрачервени камери за наблюдение. Контрола и администрирането на сензорите и средствата за комуникация да се осъществява дистанционно от локалните оперативни центрове в Созопол и Варна












Автоматизираните ПТВН ще позволяват на оператора в локален оперативен център да разполага с информация, събирана от системите АИС. По-нататъшна класификация/ опознаване на морските обекти ще се извършва с помощта на камери и УКВ комуникация.












Събраната по този начин информация да се съвместява, изобразява и съхранява в локалните оперативни центрове (ЛОЦ) Созопол и Варна.












Локалният оперативен център във Варна да отговаря за координацията на север (от границата с Румъния до с. Бяла).












Локалният оперативен център в Созопол да отговаря за координацията на юг (от с. Бяла до границата с Турция).












Двата ЛОЦ да бъдат свързани с НМГКИЦ в Бургас, където цялата информация за надводната обстановка да бъде записвана и изобразявана на общ ситуационен дисплей.












НМГКИЦ да има възможността да комуникира директно с гранично полицейските кораби /ГПК/ и мобилните системи за брегово наблюдение /МСБН/.












Информационната система АИС да бъде интегрирана в бреговата система за наблюдение.












ПТВН да бъдат оборудвани допълнително с радарни сървъри и камери. На определени места трябва да се инсталират базови станции на системата АИС и оборудване за комуникация. Да се направи анализиране на релефа и местата за разполагане на оборудването с цел осъществяване на надеждно комуникационно осигуряване. Да се предвиди изграждането на допълнителен интерфейс, за интегриране на вторична радарна система с функция за опознаване „свой-чужд”. Наличните в момента монитори на радарите по места да се използват като резервни.












Автоматичното проследяване на целите да се извършва по стандартен начин. Ръчното въвеждане на обекти, намиращи се в някои специфични области също трябва да бъде възможно. Информация от системата АИС за цели оборудвани с морски АИС транспондери да бъде предавана и съвместявана в съответния оперативен център (Созопол или Варна).












Информацията добивана от радарите и системата АИС да бъде съвместявана автоматично, при което системата трябва да изобразява единен уникален маршрут за всяка цел в наблюдаваните морски пространства.












Информацията от системата АИС и радарите е необходимо да се въвежда автоматично в базата данни на НМГКИЦ Бургас.












Видеоинформацията от телевизионните и инфрачервените камери да подпомага опознаването на целите, които не са оборудвани с морски АИС транспондери.












Системата да има възможност да разпределя и съвместява информацията събирана от отделните ПТВН в двата локални контролни центъра (Созопол и Варна). Тази информация да формира единна, уникална картина за обстановката в морските пространства.












Информацията за маршрутите на целите, обмена на данни, гласовата комуникация и действията на оператора трябва да се записвана и съхранявана в ЛОЦ и НМГКИЦ.












Режима на възпроизвеждане не трябва да влияе върху процеса на запис на текущата обстановка. Системата за запис да работи 24 часа в денонощието без прекъсване (със степен на вероятност 99%) и не трябва да съществува възможност същата да бъде изключена.












Информацията за маршрутите на целите трябва да се изобразява паралелно, в реално време и в ОДЦ на ГДГП София.












Операторът на системата.












Операторът трябва да има възможност да въвежда информация добита от камери или други източници (УКВ комуникации, факс и др.) както в системата, така и в системната база данни.












Операторите е необходимо да имат достъп до системната база данни в НМГКИЦ с цел обмен на информация и справки.












Операторите в локалните центрове да имат достъп и до дистанционното управление на настройките на радарите и цялото оборудване от съответните ПТВН.












В случаите, когато се наложи на някой от постовете да работи оператор, същият не трябва да има пълен достъп до всички настройки на радара, с цел да се избегне използването на неподходящи режими на работа и възникването на проблеми в обработката на информацията. В случай на повреда в информационната система и липса на комуникация трябва да бъде предвидена възможност за запис на информацията от сензорите на местно ниво.












АРХИТЕКТУРА НА НЕОБСЛУЖВАЕМИЯ СТАЦИОНАРЕН ПОСТ ЗА ТЕХНИЧЕСКО И ВИЗУАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ












За нормалното автономно функциониране на необслужваемия ПТВН е необходимо в него да бъдат интегрирани следните, различни по принцип на действие и предназначение системи и оборудване:












Радиолокационна система за наблюдение










Каталог: tdocs
tdocs -> Техническо задание за поддръжка на лицензи sap erp 0 за нуждите на Министерство на финансите (МФ)
tdocs -> Техническо задание за „Изнесени дейности по управление на ит услуги в системата на Министерство на финансите”
tdocs -> Технически и функционални изисквания
tdocs -> Техническо задание описание на предмета на обществената поръчка, технически спецификации и критерии за оценка
tdocs -> Приложение 1 списък на документите съдържащи се в офертата / образец
tdocs -> Приложение №1 Техническо задание
tdocs -> Уважаеми дами и господа


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница