Технически въпроси
Изтегляне 301.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Социален аспект 26. Какви са социалните плюсове от реализиране на проекта 1. Създаване на работни места
- 2. Участие на голям брой български фирми
- Икономически параметри Защо е важен проектът АЕЦ „Белене за българската икономика Близо 200 милиарда евро
- Може ли, чрез енергийна ефективност да се „икономисат” мощностите на АЕЦ „Белене”
|
Въпроси и отговори за проекта АЕЦ „Белене” Технически въпроси
АЕЦ „Белене” е проект за изграждане на втора атомна централа в България. Избрана е площадка на територията на община „Белене” в близост до р. Дунав. Собственик на проекта е Националната електрическа компания (НЕК) ЕАД, част от Българския енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. Площадката е разположена на площ от 2072 дка и е на 28.5 м над морското равнище.. АЕЦ „Белене” е проектирана с два енерго блока с обща производствена мощност от 2120 МВт, реактори тип ВВЕР 1000 / В466, поколение 3+. 1
Изграждането на АЕЦ продължава между 15 и 20 години от момента на вземане на политическо решение до включването към мрежата. В случая с АЕЦ „Белене”, темата е актуална вече 30 години. Още през 1981 г. с решение на Министерски съвет е започнато изграждане на ядрена централа на площадка Белене. Към 1990 г. реално са построени 30 % от сградата на първи блок и е доставено около 60 % от оборудването. Отново с Решение на Министерския съвет от февруари 1992 г. се спира изграждането на централата и проектът се прекратява, въпреки че към този момент в него са инвестирани над 1 милиард долара.2 През 2002 г. правителството „Сакскобургготски” възобновява проекта и той започва отначало. До 2009 г. по него се работи активно и благодарение на последователните усилия на две български правителства, е изведен на финалната права към крайната му реализация (виж Приложение 1). След 2009 г. правителството на Бойко Борисов провежда политика на протакане:
През март 2012 г. правителството „Борисов” взе Решение за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене”4.
Последователно водената политика на две правителства в периода 2001 – 2009 г. (виж Приложение 1) създаде необходимата икономическа и политическа среда за реализиране на проект за изграждане на атомна електроцентралата на площадка „Белене”. Според договора сключен между НЕК и Атомстройекспорт (АСЕ) за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация, блок 1 на АЕЦ „Белене” би трябвало да заработи през 2013 г., а блок 2 – през 2014 г5. Тези срокове остават неизпълними, след като настоящото Правителство, безотговорно, в продължение на три години, протака взимането на Решение за строителство - до март 2012 г. когато реши, че АЕЦ „Белене” няма да се строи. Факт е, че към средата на 2009 г. проектът „Белене” разполага с огромна част от необходимите за реализацията си условия:
Паралелно със завършване част от на по-горе изброените дейности към този момент е необходимо да се довърши само: регистриране на съвместно дружество с RWE; да се ускори одобрението на техническия проект; да се договори инфлационния индекс на инженеринговия договор за изпълнение. Трябваше да бъде извървяна една малка крачка и тези дейности можеше да бъдат приключени до края на 2009 г. При продължаване на проекта, първоначалните срокове за пускане в експлоатация можеха да бъдат спазени.
Ядрената енергетика работи с гориво – слабо обогатен уран. При сключването на договор за строителство на ядрена електроцентрала страните предварително уточняват въпроси, свързани с доставката на свежо гориво и съхранението и рециклирането на отработеното ядреното гориво. По съществуващата до сега у нас практика, горивото за АЕЦ „Козлодуй” се внася от Русия и след неговото използване се връщаше обратно. Отработеното гориво може да се съхранява за много дълъг период от време във вече изграденото сухо хранилище на площадка „Козлодуй”. През 2006 г. България избра да построи новата ядрена централа с руска технология, реактор ВВЕР 1000/ В466. За този тип реактор има два вида гориво на световния пазар – руско и американски (Уестингхаус). На теория страната ни би могла да избира между два доставчика. На практика не е толкова просто. Да си купиш ядрено гориво за атомна централа, не е като да избираш между два автомобила. Уестингхаус от години се опитва да разработи гориво за руските реактори. На практика това все още не е напълно възможно. Напротив, опитите им се оказват сериозна заплаха за сигурността както на централите, така и за хората. Примерите от Чехия и Украйна, където бяха използвани касети с гориво от Уестингхаус в руски реактори са доказателство за това. Резултата беше усукване на прътите и невъзможност за работа на централите. По условията на договора с Атомстройекспорт първото зареждане на реакторите в 1 и 2 блок в АЕЦ „Белене” трябваше да се направи с руско гориво и така да се въведат в експлоатация блоковете – само така руската страна бе съгласна да поеме гаранционните задължания по блоковете. Какво ще прави след това българския оператор на централата е български въпрос, но опита от смяната на горивото на руски блокове с такова произведено то фирма Уестингхаус до момента е негативен и няма наложителна причина това да се прави. Няма и обратния пример – блокове на фирма Устингхаус да работят с руско ядрено гориво. Изготвянето на ядрено гориво е високо технологичен процес, който е очеваден пример на прилагане на специфично “know-how”.
Атомната енергия е най-евтиния източник, познат към момента. Освен това, е най-сигурния и постоянен източник на електроенергия – може да работи без спиране една цяла година. В сравнение с ТЕЦ, основното преимущество е пълната липса на вредни емисии газове. В сравнение с ВЕИ предимството е в пъти по-ниската цена и почти непрекъснатото производство – никаква зависимост от природния явления като вода, вятър и слънце. Произведената от АЕЦ енергия е енергията, която покрива базовия товар на българската енергийна система – няма друга генерираща мощност, който може да прави това в Българската електро-енергийна система.
Собственикът и/или операторът на централата (ако е различен от собственика). Изискванията за безопасна експлоатация са изключително строги и прецизни и по света няма излишък от подготвени кадри. В България този потенциал все още е на лице, но при неосъществяването на проекта, след 15 – 20 години вече няма да го има. Неговото възраждане след това би било изключително трудно.
Одобрения проект предвижда използването на реактори със срок на експлоатация от 60 г. Към този срок трябва да се добави срока, с който евентуално ще бъде удължена експлоатация на тези блокове – това е нормална практика за всички действащи атомни централи.
През 2011 г. АЕЦ Козлодуй е произвела 16 млрд. киловатчаса6 електроенергия. Това представлява 32,6%7 от цялата произведена електроенергия в страна (вкл. ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ, ВтЕЦ, ФЕЦ). Ако работят и двете атомни централи, България ще произвежда над 50% от електроенергията си от АЕЦ.
На пазара на атомни централи се предлагат централи от 3 и 3+ поколения. Четвърто още не се е появило. АЕЦ „Белене” е от последното 3+ поколение. Този тип централи могат да работят при най-тежки постолирани (съобразно прилаганите в тази област световни критерии) условия. Дори при пълно спиране на подаването на външна електро-захранване, придружена или предизвикана от наводнения, цунами и земетресения (какъвто е случаят при Фукушима), те могат да се саморегулират и справят с евентуални аварии. Към 2006 г., в целия свят съществуват само два изцяло разработени проекта за изграждане на съвременни АЕЦ от трета генерация – EPR на Areva и ВВЕР 1000 / В466 на АСЕ, които са лицензирани от ЕК и вече имат натрупан опит от изграждането им. При това само проекта на АСЕ е минал и през перипетиите на успешно въвеждане в експлоатация (АЕЦ „Тянван” в Китай). Проектът за изграждане на АЕЦ „Белене” отговаря напълно на всички последни изисквания за безопасност на Международната агенция за атомна енергетика, Агенцията за ядрено регулиране и European Utility Requirements. Наред с това, съставна част от проекта, са системите за управление, контрол и активно осигуряване на сигурността, които се произвеждат от френската Areva и германската Siemens. Основни предимства на избарания тип реактори:
Екзотичните идеи за 7-ми блок в Козлодуй с това оборудване (конструирано за АЕЦ „Белене”) са наивни. Основният аргумент за налична инфраструктура за свързване към националната мрежа, която в Белене я няма, е несъстоятелен. Главно защото става въпрос за инсталации от края на 60-те години, т.е. на около 50 години, които са свързани със сградите на малките блокове. Привеждането им към съвременните условия ще струва много повече от изграждането на нови линии, а и никой не знае къде точно ще бъде този блок. Защото не е толкова просто да кажеш „в Козлодуй” – трябва физически да се определи площадка, да се лицензира, да се подготви, да се изгради, а тези процеси отнемат години, както бе споменато по-горе. Три от предложените потенциални площадки за 7 блок са извън лицензираната в момента площадка на АЕЦ „Козлодуй” – при избор на една от тях влизаме в най-тежката поцедура по лицензиране на нова площадка за АЕЦ.
Всичко това ще струва пари и време при положение, че Българското правителство в момента декларира, че няма да харчи пари за Белене от къде ще вземе финансови ресурси за Козлодуй. В случай, че България реши да бъдат стартирани всички процедури по изграждане на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”, икономическата и финансова логика сочи, че трябва да се строи и 8-ми блок на централата. Световната практика показва, че изграждането на АЕЦ се прави почти винаги по „двойки”. Защото строежът на един блок излиза например 100 единици, но строежа на два не е 200, а около 150, дори е възможно един блок да бъде по-скъп от два. За съжаление този сценарий е абсолютно възможен в България - 7-ми блок в Козлодуй ще струва около 8 -10 милиарда евро, докато цената на 2 блока в Белене ще бъде по-ниска. Тези идеи противоречат на националните интереси, защото най-добре би било в България да има две нови атомни централи – Белене с руска технология и Козлодуй 7 и 8 с друга (защо не и американска). Това беше основната идея лансирана от нашето правителство още през 2008 г., когато и бяха проведени първи разговори с основните ни международни партньори. Финансови въпроси
Основният договор за изграждането на АЕЦ "Белене" за инженеринг-доставка-строителство, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове "1" и "2" на АЕЦ "Белене" е подписан на 27.11.2006 г. в София между НЕК и АСЕ, и е на стойност 3,997 милиарда евро8. Дори при включване на инфлационен индекс, стойността на лихвите по заема и цената за изграждане на свързващата инфраструктура, крайната цена реалистично ще нарасне до 6,5 милиарда евро9 (50 % увеличение на първоначалната). Белене е най-евтината реално планирана или изграждана в момента атомна централа в света. За сравнение: Табл.1 Сравнителни цени на за изграждане на оборудване за ядрени мощности10
и две централи изградени в миналото на 60 – 80 %, които се довършват след 20 годишно прекъсване:
Проектът АЕЦ „Белене” е рентабилен за България и необходим за укрепване на енергийната стабилност на страната. „За задоволяване на бъдещото развитие на потребление на електрическа енергия в страната и за заместване на изведените от експлоатация генериращи мощности, се налага необходимостта от изграждане на нови електрически централи.”11 Проектът за нова ядрена мощност от 2 000 МВт има за задача да осигури основни енергийни мощности, които да гарантират енергийната независимост и енергийното потребление на страната. Проектът ще бъде изплатен със заем, който централата ще самоизплаща с работата си през следващите 15 г. с предвиден 5 г. гратисен период.
От 2005 година проектът се развива изцяло като корпоративен, с ясен собственик – търговско акционерно дружество НЕК ЕАД. Като търговско дружество, НЕК оперира на пазара и носи главната отговорност и тежест на проекта. Винаги е било предвиждано финансирането да бъде чрез собствени средства на компанията и/или заем - корпоративен, проектен. Част от финансирането грабваше да бъде осигурено от стратегически инвеститор, който през 2008 г беше избран, по време на управлението на Сергей Станишев и през 2009 –изгонен от безхаберното и некадърно увъртане на Бойко Борисов. Изплащането на заема ще става чрез извършването на основната дейност на дружеството – продажба на електроенергия на вътрешния пазар и ИЗНОС, без увеличение на цените за българските граждани и фирми.
Срокът на заема се определя при сключване и зависи от множество външни фактори определяни от финансовите пазари и от политическата стабилност за реализация на проекта. В условия на последователност и осигурена политическа легитимност, през 2008 г., проектната компания имаше възможност да ползва кретит със срок 15 г. при гарантирани 5 г. гратисен период и лихва от 4-812%. Тези параметри по кредита определяха реална възможност АЕЦ „Белене” да работи ефективно както на свободния пазар (където цените се определят според търсенето и предлагането), така и на регулирания пазар, където държавата има ангажимент да осигури достъпен енергиен микс за всички крайни потребители, разбирай основно битови. След като кредитът бъде изплатен, остават над 40 години, в които централата да работи само на печалба. От практиката на АЕЦ „Козлодуй” е известно, че именно тази финансова независимост на централата я прави основният и най-евтин производител на електроенергия в страната.
Проектът АЕЦ „Белене” ще бъде финансиран на проектен принцип, чрез привлечено външно финансиране. Това означава, че нито лев от държавния бюджет няма да отиде за строежа на централата. Отговорността на българското правителство се заключва в осигуряване на политическа и икономическа стабилност, така че проектът да може да има достъп до максимални кредити и минимални лихви от международните банки и да бъде икономически привлекателен за външни инвеститори. Какъвто беше примерът от водената политика от правителствата на България в периода 2002 – 2009 г. Резултат от тяхната работа са поддадените през 2007 г. първоначални оферти в търга за стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене” пет големи международни компании: Electrabel, CEZ, E.ON, ENEL и RWE, които се е борят за дял от 49% в Енергийна компания „Белене”. Търгът е спечелен от немската компания RWE13, която получава право да закупи 49% от акциите на Белене при следните условия – 550 млн.евро премия; 300 млн. евро собствен ресурс и 1,3 млрд.евро осигурен капитал. 51% от проектната кампания са собственост на държавното предприятие НЕК ЕАД. Притежанието на контролния пакет дава възможност на държавата до определя търговската политика на дружеството и да търси оптимална цена на произведената електроенергия за битовите потребители.
България и всички нейни граждани имат финансов, социален и икономически интерес от построяването на атомна централа на площадка Белене, при положение че се запази оригиналната конфигурация на проекта – с контролен пакет акции (поне 51 %) в собственост на държавата. Категорично няма истинска изгода за България, ако централата се реализира изцяло като частен проект. Получаването на данъци от печалбата на частния собственик не компенсира ангажиментите на държавата свързани с функционирането на АЕЦ на нейна територия.
Въпросът за типа инвестиция има особено значение за битовите потребители. Принципно разликата между двата типа инвеститори се заключва във факта, че стратегическия инвеститор е партньор на държавно дружество, т.е. държавата има възможност да търси социална, а не само финансова печалба от работата на инсталацията. Частният инвеститор се регулира единствено и само от пазарните закони и държавата губи всички механизми за реализиране на социални (разбирай намалена печалба за сметка на цената на електроенергията) ползи. Частният инвеститор търси своята печалба, а работата на атомна централа, която произвежда сравнително евтин ток, дава добри възможности за реализиране на такава печалба. През 2008 г. Българското правителство избра да работи със стратегически инвеститор, осъзнавайки отговорността на държавата за ефективното функциониране на регулирания пазар на електрическа енергия.
От стартирането на проекта до 2012 г. АЕЦ „Белене” струва близо 3,5 млрд. лева – 1,5 млрд. лв вече инвестирани, от които 750 млн. лв от ГЕРБ, плюс иска на АСЕ по повод прекратяване на проекта в размер на 2 млрд. лв. Казано с други думи, България е платила цената за построяване на един блок от АЕЦ „Белене”. Всеки български гражданин е платил по над 500 лева за да няма Белене. Отговорността за тяхното потенциално безвъзвратно „изпаряване” носи ГЕРБ със своето решение за спиране на проекта.
Правилата за експлоатация на ядрена електрическа централа на МААЕ налага задължително основаване на фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени мощности” Този фонд се формира през целия активен живот на централата, като отчисление към цената за производство на електрическа енергия. За АЕЦ „Белене” това е в рамките на 0.1 ст. за киловатчас или около 1 лв. за мегаватчас14. Експертите на Международната агенция за атомна енергетика определят този запас като достатъчен за извеждането от експлоатация на АЕЦ „Белене” след 60 г.
Цената на ядреното гориво на световния пазар има слабо отражение на производствената цена на електроенергията, поради слабата ресурсоемкост на атомната енергетика. В този смисъл, атомните централи са изключително рентабилни на фона на поскъпващите енергийни ресурси. Стойността на горивото за АЕЦ „Белене” представлява едва 17 % от общите производствени разходи, което е пренебрежим дял от крайната цена на електроенергията.
През август 2012 г. Атомстройекспорт внесе иск за 1 милиард евро срещу НЕК ЕАД в Арбитражния съд в Париж. Искът е заведен на базата на „несъществуващите” договори за доставка на оборудване. По най-оптимистични оценки над 600 милиона евро могат да бъдат с лекота доказани от руската страна, като вероятността да се присъди цялата искана сума също е много голяма. Все още договорът на НЕК с АСЕ не е прекратен – това е договор между търговски дружества. България има решение за спиране на проект на правителствено ниво. От тази гледна точка иска на руската страна може да продължи да се увеличава. Екология и безопасност
Избраната технология реактори ВВЕР- 1000/ В466, поколение 3+ се характеризират с най-високоа степен на безопасност, осигурена чрез наличието на четири независими канала на активните системи за безопасност, разширен капацитет и брой на пасивните системи за безопасност. Като основен пример може да послужи факта, че е предвидено централата да издържи дори директно попадение, чрез свалянето на най-големия в света пътнически самолет – Боинг 74715.
Предвид инцидента с японксата ядрена цвнтрала „Фукушима” през 2011 г. Международната агенция за атомна енергетика и Европейските институции въведоха допълнителни по-строги критерии за безопасност на работата на атомните електроцентрали. Проектът АЕЦ „Белене” не беше в групата за задължително провеждане на допълнителни оценки „стрес тестове”. Въпреки това МААЕ прецени, че тези допълнителни изследвания са важни и необходими за осигуряване на безопасното бъдещо развитие на проекта. Доклада на Worley Parsons16 от октомври 2011 г. относно проведена допълнителна оценка „стрес тестове” на АЕЦ „Белене” заключва, че проектът АЕЦ „Белене” отговаря на завишените изисквания за безопасност и няма необходимост от коригиращи мерки. Анализът на възможни комбинации от надпроектно земетресение и последващо надпроектно наводнение показва, че безопасността на централата не е застрашена директно даже и при комбинация от рискове с най-ниска вероятност за реализация. През последните 30 години са правени многобройни изследвания и експертизи на геологичната обстановка на площадката и сеизмичната ситуация. Всички те категорично доказват, че АЕЦ „Белене” се изгражда в съответствие с всички изисквания за сигурност и че площадката на Белене не е рискова земетръсна зона. Дори исторически, при земетресението във гр. Вранча през 1977 г., съседният гр. Свищов търпи сериозни разрушения, докато в Белене пораженията са минимални. Независимо от това площадката (основата, върху която ще се построи централата) е подготвена по специални технологии да издържи на земетресение до 8-ма степен по скалата на Рихтер. В един периметър от 100 км се намират още две действащи централи - АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Черна Вода. Двете централи са изградени и действат при по-ниски проектни критерии за сеизмичност.
АЕЦ „Белене" няма вредни емисии! Не се нуждае от въглеродни сертификати или скъпи и опасни инсталации за улавяне и съхранение на вредните газове. В енергопроизводството не съществува друг базов източник на електроенергия, който не зависи нито от светлината на слънцето, нито от силата на вятъра. В обозримо бъдеще отработеното гориво вече няма да е отпадък, а източник на енергия. Все повече се говори за развитие на екологичен транспорт – електро автомобили, както и за развитие на водородните технологии – и двете направление изискват наличието на стабилна базова енергия – това може да стане само с построяването на АЕЦ „Белене”.
Всички необходими предпазни мерки, които осогурават безопасността на населението да предвидени и АЕЦ Белене не представляват опасност за населението в околностите им. Социален аспект 26. Какви са социалните плюсове от реализиране на проекта? 1. Създаване на работни места на близо 10 000 души, висококвалифицирани специалисти и около 50 000 души в обслужващите дейности по строежа на централата. Това ще доведе до икономическото съживяване на целия регион и до откриването на много други работни места в сектора на услугите 2. Участие на голям брой български фирми в процеса на изграждането. Важно условие в подписания договор с доставчика на оборудването и строежа е минимално 30 % участие на български фирми. Това ще налее значителни суми в икономиката на цялата страна, като при това ще подпомогне реалния сектор в момент на криза.Така или иначе ако строителствота на АЕЦ „Белене” бъде възстановено може да се предоговори проецента на участие на българските фирми и той да е по-висок. 3. Усвояване и развитие на уникални технологии и know-how свързани с изграждането на АЕЦ от българските фирми и специалисти участващи в проекта. Ефектът от това може да бъде използван и мултиплициран при очаквания бум на строителството на АЕЦ в цяла Европа. 27. Колко ще струва електроенергията в България с и без Белене? Анализ върху данните от доклада на HSBC доказва, че настоящата цена на електроенергията от АЕЦ „Белене” е съизмерима с цената му от АЕЦ „Козлодуй”. Двата АЕЦа са равностойни – така както производствената цена на тока на АЕЦ „Козлодуй” е винаги около два пъти по-ниска от пазарната за страната, така и производствената цена на тока от АЕЦ „Белене” ще бъде два пъти по-ниска от бъдещата пазарна цена през целия срок на експлоатация. Ясно, че без Белене цената на тока ще расте неконтролируемо17:
Без изграждането на АЕЦ „Белене”, вероятността крайната цена на тока да нарасне в пъти, а не в проценти, е огромна Ако се довърши проектът, с цена на електроенергията произведена в Белене между 60 и 100 лева за мегаватчас18, ще компенсира ръста на крайната цена и ще осигури нейната поносимост за гражданите. Икономически параметри
Близо 200 милиарда евро19 е абсолютната печалба от работата на АЕЦ „Белене“ за 60 години експлоатация. Кредитите за построяване на централата ще бъдат изплатени през първите 10 г. (най-добър сценарий) или 20 г. (при най-лошия сценарий), а в следващите 40 - 50 години централата ще генерира печалби и гарантира цени на електроенергията, приемливи за българските граждани и бизнес. Реализирането на милиарди инвестиции ще гарантира създаването на хиляди работни места, сигурни приходи в бюджета от данъци и осигуровки, високи заплати на работещите в Белене и региона, както и на десетките хиляди работещи в свързаните предприятия, а печалбата от милиарди евро ще бъде използвана за развитието на България в продължение почти на един век.
Основните централи в България – Варна, Русе, Бобов дол, Марица Изток 2 и АЕЦ „Козлодуй” имат инсталирана мощност от около 5 900 МВт20, което представлява над 60 % от всички инсталирани мощности в България. Първите 3 са въглищни и средно на около 40 години, което означава, че им остава не-повече от 10 години работа, след което ще са нужни огромни инвестиции за поддръжката им. ТЕЦ „Марица Изток 2” премина през рехабилитация, което удължи нейния живот до 2035-та, но след това вече окончателно ще трябва да спре. Отделно, тока от ТЕЦ ще поскъпва заради нуждата от закупуване на зелени сертификати за въглеродни емисии. АЕЦ „Козлодуй”, ще продължи работа най-късно до 2027 - 2031 г21. дори и при успешно и скъпо удължаване на ресурса на двата блока. Реално след 20 г. в България няма да съществуват електропроизводствени мощности. Ако днес се откажем да построим нова атомна централа, то неминуемо през 2030 г. ще ни се налага да внасяме електроенергия от съседни държави. АЕЦ „Белене” се явява гарант на енергийния баланс на страната. Допълнително, трябва да обърнем внимание на редица анализи на реномирани световни компании като ATKearney например, и HSBC, които предсказват липса на електроенергия в балканския регион от порядъка на 20 000 МВт или 10 централи като Белене след 2020 г. С оглед на ограничения ресурс на страните от района, липсата на енергия, растящите цени на конвенционалните източници и ограничения потенциал на ВЕИ, АЕЦ „Белене” е без алтернатива.
Докладът на HSBC потвърждава, че инвестиция в АЕЦ „Белене” има 100% гаранция за възвръщаемост, дори когато не генерира печалба. Анализаторите утвърждават, че между себестейността на произведения ток и реалните пазари на електроенергия на свободния пазар има над 60% резерв. Това ще рече, че печалбата на централата може да е с размер над 60%. АЕЦ „Белене” е не само рентабилна за българската икономика, но и конкурентен икономически субект на пазара за електроенергия в страната и в Европа.
32, 6 % от произведената в България електроенергия е атомна, от АЕЦ „Козлодуй”. След изграждането на АЕЦ „Белене” над 50 % от електроенергията в страната ще бъде атомна.
Изцяло закрити ТЕЦ-ове, с изключение на американския ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово” от 660 МВт. АЕЦ „Козлодуй” с един блок за още около една година. Около 2200 МВт ВЕЦ, което представлява над 95 % от водния потенциал на страната. Достигнат максимум от 1600 МВт във вятърни централи и 600 МВт в слънчеви22, който мрежата може да поддържа. И никакви други мощности – с голяма зависимост от внос на електроенергия.
Няма. Точно обратното – атомната енергия служи като баланс на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници. Когато няма вятър или не свети, вятърните и слънчеви централи спират и чрез увеличението на мощността от АЕЦ може да се заместят отпадналите източници. Допълнително чрез по-ниската цена от АЕЦ се балансира по-високата цена от ВЕИ и се постига поносима крайна цена за българските граждани и фирми.
Виж Приложение 2.
С оглед на факта, че към 2030 повечето от днешните големи източници на електроенергия (с изключение на ТЕЦ „Марица изток 2” и американската ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово”) вече ще бъдат закрити ефект няма да има. За периода 2020 – 2030 се очаква ръст на потреблението в региона и АЕЦ „Белене” няма да вреди икономически на останалите към този момент централи. Политическа отговорност
Проектът АЕЦ „Белене” получава положително становище от Европейската комисия още през декември 2007 г. Комисията твърди, че всички аспекти на инвестицията съответстват на договора за Евроатом. Комисията приветства реализирането на проекта като отбелязва неговия принос за дългосрочна стабилност при производството на ел.енергия и за намаляване на генерираните емисии на CO2 в Европейския съюз. АЕЦ „Белене” е български проект с национално значение. Изграждането на централата под шапката на БЕХ, дава възможност за реализиране на икономически, но и на социален ефект от производството на електроенергия с ниска себестойност. През 2008 г. проектът Белене има характеристика на висока диверсифициран: руско оборудване, на световно ниво, руско гориво; френски и немски подизпълнители; немски стратегически инвеститор; инвестиционен заем от френска банка.
По цял свят от момента на вземане на решение за строеж на АЕЦ до включването в мрежата, т.е. докато започне да доставя ток, изминават между 15 и 20 години. Процесите на проектиране, подготовка, одобрение, производство на оборудване, изграждане и т.н. са изключително сложни и отнемат много ресурси и време.(виж Приложение 1). По принцип в демократични общества подобни проекти са обект на последователна работа на няколко правителства и на приемственост, не е възможно в рамките на един 4 годишен мандат да бъдат „приключени”. Дори в Китай от момента на взимане на решение за строеж на първата АЕЦ – Тянван през 1994 г., минават 13 години до свързването й към мрежата през 2007 г. Правителствота на Сергей Станишев задвижи и подписа всики договори, които имаха времево измерение 2005 – 2009 г. Пак по това време, ЕК призна проекта „Белене” за значим за електроенергийния пазар на ЕС. Подписът, за който всички говорят, попадна във времето на Бойко Борисов, а той след 3 годишно чудене, реши да прекрати проекта под чужд натиск.
Всички държави обявили отказ от атомна енергия го правят не по икономически, а по политически причини. Точно факта, че са големи и богати им дава основание да смятат, че могат да си позволят по-нататъшно икономическо развитие без АЕЦ, поне на този етап. Това вероятно е възможно, но за сметка на значително по-висока крайна цена на електроенергията и е свързано със заплащането на гигантски суми за преструктурирането на енергетиката. Само в Германия отказа от атомна енергия ще доведе до допълнителни разходи в размер на близо 120 милиарда евро до 2025 г23. България има един единствен шанс за постигане на конкурентоспособност – наличието на по-евтина и достъпна електроенергия.
В Европейския съюз действащи атомни централи имат Великобритания, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Германия, Финландия, Швеция, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и България. Спрени от експлоатация са ядрени блокове във Франция, Великобритания, Германия, Словакия и България, като АЕЦ „Игналина” в Литва е изцяло закрита. В Австрия има изцяло изградена АЕЦ, която е замразена. В момента нови проекти за изграждане на АЕЦ има във Финландия, Чехия, Словакия, Франция и Литва, като Полша също планира изграждането на АЕЦ. Планове за развитие на атомни централи има във Великобритания, Унгария, Франция, Полша, Румъния, Чехия и Словакия, в България позицията на ГЕРБ е неясна. Освен Австрия, в която има забрана за АЕЦ, планове за спиране на ядрените блокове имат Германия и Швеция. Италия периодично отваря и затваря ядрената си програма. Извън ЕС АЕЦ има в Швейцария, Русия, Украйна и Армения, като освен тези държави планове за изграждане на нови АЕЦ имат Турция, Албания, Беларус и Хърватска.
В Румъния се намира АЕЦ „Черна вода” с два блока по 620 МВт с канадска технология КАНДУ, трети и четвърти блок са в процес на изграждане. В Турция се развива мощна ядрена програма за обучение на персонал и изграждане на поне три АЕЦ. В най-напреднала фаза е АЕЦ „Аккую” с четири реактора ВВЕР 1200. Втората централа с напреднало развитие е АЕЦ „Синоп”, която вероятно ще бъде изградена към 2019 г. с четири реактора АPR 1400 от корейската компания КЕРСО. Третата турска АЕЦ е планирана за изграждане близо до Игнеада на брега на Черно море (12 км от границата с България) или до Текирдаг, на брега на Мраморно море. Приложение 1 
Приложение 2 Може ли, чрез енергийна ефективност да се „икономисат” мощностите на АЕЦ „Белене”? Енергийната ефективност е необходима политика за развитие на енергийния сектор в България, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и оптимизиране на енергоразхода на бизнеса и домакинствата. За България е задължително да намали енергийния интензитет на производството, бита, транспорта и услугите, но трябва да е ясно, че тя е скъпо мероприятие и далеч не може да бъде панацея на всички „болежки” в енергетиката. Прогнозите за развитие на електропроизводството в България, показват сериозен дефицит на производствен капацитет след 2020 г., който не е възможно да бъде компенсиран, чрез мерки за енергийна ефективност. Правителството на ГЕРБ прие Енергийна стратегия до 2020 г. в която водещо място заема повишаване на енергийната ефективност. Записано е, че България цели да намали с 50% енергийната интензивност на БВП, чрез намаляване на загубите при пренос и разпределение, саниране на домовете и публичните сгради и повишаване на ефективността при енергопроизводство. Поставените цели са нереалистични и изискват неоправдано големи инвестиции в сектора, които реално ще бъдат платени от хората, бизнеса и Държавния бюджет. Резултатите от тази политика имат две измерения:
България потребява около 40 000 000 000 мегаватчаса електроенергия на година (2008). Според експертни сценарии за развитие на българската икономика, през 2020 страната ще се нуждае от 47 000 000 000 мегаватчаса електроенергия на година т.е. към настоящата структура на енергопроизводство страната ще има недостиг на над 7 000 ГВтч електроенергия на година. Производствените мощности планирани за извеждане от експлоатация до 2015 г. са с обща мощност от 2175 МВт ( ТЕЦ „Брикел,”, ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3”, ТЕЦ „Варна”). Тази промяна автоматично води до факта, че през 2015 г. ще произвеждаме с 9 500 000 000 киловатчаса по-малко електроенергия за година. Сметките показват, че през 2020 г. страната ще има дефицит на електроенергия в размер на 16 500 000 000 киловатчаса на година. Този дефицит може да бъде осигурен само чрез въвеждане на нови производствени мощности в страните – ВЕИ или конвенционални електроцентрали.
Извод: Политиката по енергийна ефективност е важен ангажимент на България, като страна членка на ЕС. За съжаление провеждането й „на един дъх” има непосилна за страната социална и финансова цена. От друга страна България трябва да мисли как да гарантира енергийните си потребности в бъдеще. Все по строгите регулативни режими по отношение на вредни емисии ограничават възможностите за реализиране на нови ТЕЦ; зелените енергопроизводства, освен скъпи се оказват и опасни за баланса на енергопреносната мрежа в страната; производството на електричество от газ е еколого-съобразна технология, но поради липсата на местни ресурси, се оказва скъпа технология за задоволяване на националните потребности. Поетапно повишаване на енергийната ефективност и изграждане на АЕЦ „Белене” са мерките, които биха гарантирали достъпно и ефикасно енергопроизводство в България в бъдеще. 1 Окончателен доклад за допълнителна оценка на безопасността „стрес-тестове” за АЕЦ „Белене”, АЯР 2 Оферта на Scoda Alianz за изграждане на АЕЦ „Белене” 3 Офицеално предложение от Атомстройекспорт на запитване от страна на Правителството на РБтлгария през 2010 г. 4 Решение на МС 259 от 29.03.2011 г за отмяна на Решение на МС 260 от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка Белене. 5 Националната електрическа компания (НЕК) техническото задание за строителството на АЕЦ "Белене", 2006 г. 6 Годишен доклад на НЕК, 2011 7 Пак там. 8 Договор между НЕК ЕАД и АСЕ сключн през ноември 2006г. 9 Анализ на цена на строителство на АЕЦ „Белене” по данни от доклада на HSBC 10 Информация от интернет сайтовете на операторите на цитираните централи 11 Десетгодишен план за развитие на електропреносната мрежа на България, ЕСО 12 Разглеждат се два варианта по лихви за кредит: оптимистичен 4% и песимистичен 8% . Анализ по доклада на HSBC доказва, че проектът е рентабилен и цената му няма да надхвърля 6.5 млрд. евро. 13 Решение на НЕК 3 октомври 2010 г. 14 Закон забезопасното използване на ядрената енергия , Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” 15 Окончателен доклад за допълнителна оценка на безопасността „Стрес тестове” за АЕЦ „Белене”, Октомври 2011 16 Пак там 17 Цифрите са осреднени на база данни от ДКЕВР 18 Анализ на доклада на HSBC, 2012 19 Пак там 20 По данни Енергиен системен оператор 21 Проектния ресурс 22 Данни на ЕСО 23 Предварителни разчети на германското правителство 2011 Каталог: dobrev k.mbox -> att-2317 dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила” att-2317 -> Партия на Европейските социалисти Изтегляне 301.52 Kb. Сподели с приятели:
|