Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

Една от характерните черти, която отличава групата на светов­ните служители и знаещи е, че на практика не съществува външна организация, която да ги обединява. Те са сплотени от вътреш­ната структура на мисълта и от телепатична взаимовръзка. Ве­ликите, на Които всички се стремим да служим, са свързани по този начин и могат при най-малка необходимост и с минимален разход на сили да осъществят връзка помежду си. Те всички са настроени към особена вибрация.

В новите групи заедно се събират хора, които са много различ­ни по своята природа, намират се на различни лъчи и принадлежат към различни националности, като всеки от тях е продукт на твърде разнообразни условия на живот и наследственост. Освен тези оче­видни фактори, които незабавно привличат нашето внимание, също­то разнообразие съществува и в жизнения опит на душите. Слож­ността на проблема неимоверно нараства, ако се вземат предвид дългият път, който всеки е изминал, и многобройните фактори (възникнали в неясното и далечно минало), които са оформили чове­ка такъв, какъвто е сега. Затова, ако се размисли върху пречките и трудностите, произтичащи от едни толкова разнообразни условия, незабавно възниква въпросът: какво служи като общо място за сре­ща и какво прави възможно взаимодействието между умовете? От­говорът на този въпрос е от първостепенно значение и изисква ясно разбиране. [2]

В библейския израз „5 Него живеем, движим се и съществу­ваме" се говори за фундаментален природен закон и се има предвид фактът, който бележим с доста безсмислената дума Вездесьщност. Нейната основа се крие в субстанцията на вселената и в това, което учените наричат етер; думата „етер" е общ термин, обозначаващ океан от енергии, които са взаимосвързани и образуват единното синтезно енергийно тяло на нашата планета.

Пристъпвайки към темата за телепатията, трябва внимателно

да изясним факта, че етерното тяло на всяка форма в природата е съставна част от субстанциалната форма на Самия Бог - не плътна­та физическа форма, а това, което езотеристите разглеждат като формообразуваща субстанция. Ние използваме думата Бог, за да обозначим проявлението на Единния Живот, който оживотворява всяка форма на външния обективен план. Етерното или енергийно­то тяло на всяко човешко същество е съставна част от етерното тяло на самата планета, а следователно и от слънчевата система. Така всяко човешко същество в основата си е свързано с всяко друго външно проявление на Божествения Живот, било то малко или го­лямо. Функцията на етерното тяло се състои в това да приема енер­гийните импулси и да се активизира под въздействието на тези им­пулси или силови потоци, излъчвани от съответните източници. Етерното тяло всъщност не е нищо друго, освен енергия. То е съста­вено от мириади /необозримо много/ силови нишки или миниатюр­ни енергийни потоци, свързани с емоционалното тяло, менталното тяло и с душата, и координирани от тях. Тези силови потоци на свой ред оказват въздействие върху физическото тяло и го активизират по един или друг начин в зависимост от природата и силата на типа енергия, която доминира в етерното тяло в определен момент. [3]

По тази причина именно чрез етерното тяло циркулира енерги­ята, породена от нечий ум. При човечеството като цяло е налице безсъзнателен отклик спрямо управляващите нагласи на Универсал­ния Ум; в съвременната епоха нещата са по-сложни поради растя­щата отзивчивост към масовите идеи, наричани понякога общест­вено мнение, и бързото развитие на човешката менталност. Сред човешкия род съществуват и такива представители, които отклик­ват на вътрешната група Мислители, Които, работейки в ментална материя, контролират от субективната страна на живота осъщест­вяването на великия план и проявлението на божествената цел.

Тази група Мислители е разделена на седем главни отдела и се ръководи от трите велики Живота или свръхсъзнателни Същности: Ману, Христос и Махачохан. Те работят главно чрез метода на въздействие върху умовете на адептите и посветените, които на свой ред въздействат върху умовете на учениците в света, а учениците (всеки от своето място и със своята отговорност), разработват своя концепция за плана и се стремят да я реализират, доколкото е възмож­но. Както се досещате, налице е процес на понижаване скоростта на вибрациите, докато те не станат достатъчно бавни, за да въздей­стват върху материята на физически план и да направят възможно изграждането на организирани следствия в нея. Досега тези учени­ци в голяма степен работят сами с изключение на случаите, при които са налице кармични взаимоотношения, а телепатичното об­щуване принципно е ограничено в рамките на Йерархията от адепти и посветени, във и извън въплъщение, както и при индивидуал­ната Им работа с Техните ученици.

Вече е съвсем възможно подобна телепатична връзка да се по­стигне между учениците на физически план. Тази група мистици и знаещи (независимо от това, къде се намират) [4] в крайна сметка ще успеят да общуват помежду си по този начин и вече често го практикуват. Някоя основна мистична идея или ново откровение на истината внезапно се разпознава от мнозина и едновременно нами­ра израз в много умове. Никой не може да претендира за собствени права върху представения принцип или истина. Тя е регистрирана от няколко ума. Обикновено се приема, че тези хора са доловили вътрешните мисловни потоци или са откликнали на движението на Универсалния Ум. Фактически и технически обаче това не е така. Информацията на Универсалният Ум се възприема от някой член на планетарната Йерархия благодарение на Неговата ментална пред­разположеност и подготовка. Този факт незабавно става известен на работещите адепти. Това е нова идея, ново откритие или ново откровение за групата адепти (разбира се, телепатично, братко мой) и след като я обсъдят, Той я представя на Своята група ученици. Сред тях Той открива онзи, който е по-отзивчив и схваща по-бързо от останалите, а благодарение на ясното си мислене и силата на формулираните мисъл-форми може да въздейства върху другите умове. Те възприемат концепцията като своя собствена, захващат се за нея и я довеждат до проявление. Всеки разглежда това като своя особена привилегия и поради специфичната си нагласа и автома­тично породена отговорност е принуден да насочи цялата си енер­гия за осъществяване на тази концепция - да работи и отстоява сво­ите мисъл-форми.

За илюстрация на казаното може да служи историята на Обще­ството на народите. Преди да се заеме със специалната си работа, Учителя Серапис се опитва да прокара една конструктивна идея в помощ на човечеството. У Него се заражда идеята за политическо обединение на света, което да приеме формата на интелектуално сплотяване на нациите за запазване на международния мир. Той я представя на адептите в съвета и те се обединяват около мнението, че в тази насока може да се направи нещо. [5]

Учителя Исус, работещ на Запад, се заема да представи тази идея на Своята група ученици. Един от тях долавя предложението на вътрешните планове и го препраща по-нататък (или по-скоро го спуска надолу). То се регистрира от мозъка на Полковник Хаус, който не отчита източника и не знае нищо за него, но на свой ред запозна­ва с идеята шестолъчевия стремящ се - Удроу Уилсън. След това, подкрепена от изобилието от подобни идеи в умовете на мнозина, тя е представена на света. Трябва да се има предвид, че функцията на ученика се състои в това да фокусира потока от особен вид енер­гия на физически план, където той да стане притегателен силов център и да привлече към себе си сходни идеи и мисловни потоци, които не са достатъчно силни, за да съществуват самостоятелно или да имат осезаемо въздействие върху човешкото съзнание.

Силата е в обединението. Това е вторият закон, управляващ те­лепатичната връзка.

Способността за свързване се крие в природата на самата суб­станция. Тя е потенциално свойствена за етера, а същността на те­лепатията се изразява чрез понятието вездесъщност. Вторият закон гласи:

Чрез взаимодействието между много умове се поражда единна мисъл, достатъчно силна, за да бъде разпозната от мозъка.

Един закон управлява субективната активност, а друг - обек­тивното проявление. Нека да изразим тези закони възможно най-просто. Когато [6] всеки челен на групата стане способен да функ­ционира в своето умствено съзнание, без да изпитва ограничения от страна на мозъка и емоционалната природа, той открива универ­салността на умствения принцип, който е първото екзотерично изражение на съзнанието на душата. Той встъпва в света на иде­ите и набира знание за тях чрез чувствителната възприемаща повърхност на ума. След това той се стреми да открие онези, които откликват на същия тип идеи и реагират на същия умствен импулс едновременно с него. Като се приобщава към тях, той открива, че е свързан с тях.

Разбирането на първия закон предизвиква следствия в ума или умственото тяло. Разбирането на втория закон предизвиква след­ствия в по-малката възприемаща станция - мозъка. Това е възмож­но в резултат от укрепването на собствените умствени реакции на човека и чрез умствените реакции на онези хора, които са също тол­кова възприемчиви. От това става ясно, че процесът на общуване, управляван от тези два закона, винаги е действал сред адептите, посветените и старшите ученици, които работят в тела на физичес­ки план. Сега действието на този процес се разширява и устойчиво развива от възникващите групи мистици и световни служители, ко­ито са зародишът на проявлението на световния Спасител.

Само тези, които имат известна представа за смисъла на кон­центрацията и медитацията и могат устойчиво да държат ума си в светлина, ще могат да разберат първия закон и ще постигнат това взаимодействие между мислено насочените енергии, единият край на които се намира в ума на някой вдъхновен Мислител, а другият -в ума на бдителния световен служител, който се старае да бъде в съзвучие с умствените процеси, криещи в себе си ключа към окон­чателното спасение на света. Източникът на насочената умствена енергия е Мислителят, който е способен да навлезе в божествения Ум поради това, че се е издигнал над човешката ограниченост, а управляваният от мисълта получател [7] е човек в екзотерично про­явление, който е изравнил своите мозък, ум и душа.

Факт е, че вездесъщността /универсалната връзка/ се основава като природен закон на това, че етерните тела на всички форми об­разуват световното етерно тяло, което от своя страна прави възмож­но всезнанието. Етерното тяло на планетарния Логос е въвлечено в активност от насочената Му воля, а енергията е резултат от Негова­та мисъл-форма, действаща в енергийното Му тяло и чрез него. Тази мисъл-форма въплъщава и изразява Неговата световна Цел. Всички дочовешки форми на живот, а също и човешките форми (вкл. и на­предналият човек), се управляват от божествената мисъл чрез тех­ните енергийни тела, които са съставна част от цялото. Те обаче реагират несъзнателно и неразумно. Напредналото човечество, ми­стиците и знаещите придобиват все по-голяма осведоменост за ума, който ръководи еволюционния процес. Когато тази осведоменост се развие и индивидуалният ум установи съзнателен контакт с ума на Бога, изразяващ себе си чрез просветлените умове на Иерархията от адепти, ще станем свидетели на необратимото разрастване на всезнанието. Такова е действителното развитие на телепатичното взаимодействие; то изобразява разрастването на онази „олигархия" от избрани души, които в крайна сметка ще ръководят света и ще бъдат избрани да го управляват, а масите ще ги признаят като до­стойни за това висше служене, благодарение на координацията, ко­ято те са установили между:

1. Универсалния ум.

2. Своя индивидуален ум, просветлен от душевното съзнание.

3. Мозъка, реагиращ на индивидуалния ум.

4. Групата на онези, чиито умове и мозъци са сходно настроени и телепатично свързани помежду им. [8]

По отношение на учениците и стремящите се към ученичество се предполага, че умовете им до известна степен са настроени към душата и са изравнени дотолкова, че душата, умът и мозъкът са координирани и започват да функционират като единно цяло. Това е индивидуалната предразположеност. Сега на дневен ред стои зада­чата да се обучим да откликваме на групата и да откриваме и уста­новяваме контакт с умовете, които са енергизирани от сходни мис­ловни потоци. Това трябва да бъде култивирано, но как да се осъ­ществи, братко мой? Нека разгледаме различните видове телепа­тична работа.

Неразвитите човешки същества, немислещите, нементалните мъже и жени могат да бъдат и често са телепати, но центърът, чрез който работят, е слънчевият сплит. По тази причина каналът за връзка протича от един слънчев сплит към друг. Следователно това е ин­стинктивна телепатия, във всички случаи отнасяща се до чувстването. Тя неизменно задейства излъчване от слънчевия сплит, който в животинския свят обикновено служи като инстинктивен мозък. Този тип телепатична връзка определено характеризира жи­вотинското тяло на човека. Един от най-добрите примери за подоб­на телепатична свързаност е връзката между майката и нейното дете. При средния спиритичен сеанс се демонстрира предимно такъв вид телепатия. В него медиумът напълно несъзнателно установява те­лепатична връзка с хората в кръга. Техните чувства, безпокойства, скърби и желания стават осезаеми и достъпни за прочит. Както уча­стниците, така и медиумът функционират чрез един и същ център. От такава категория медиуми и от такъв т75^п сеанси високоинтелигентните и умствено поляризирани мъже и жени няма да научат нищо и вероятно няма да получат никакви други послания, освен фалши­ви. Затова, когато са правени научни изследвания от обучени умове, са преобладавали физическите феномени, а не по-висшите форми на психизъм. Когато [9] са изследвани по-фините форми на свръх или екстрасензорни възприятия, субектите са били или юноши, или хора в началото на своето трето десетилетие, поради което естест­вено са били фокусирани предимно в чувствено-емоционалното тяло и това е валидно за всички, дори и за високоинтелигентните индивиди. Следователно тази форма на телепатично свързване има две разновидности, като слънчевият сплит действа съответно:

1. От един слънчев сплит към друг (между два обикновени емо­ционални индивида, управлявани от желанието и центрирани пре­димно в астралното и животинското си тяло).

2. Между човек от типа „слънчев сплит", ако мога така да го нарека, и индивид от по-висш тип, чийто слънчев сплит функцио­нира активно, но чийто гърлен център също е оживотворен. Такъв тип човек регистрира връзката на две места - при условие, че мисълта, почувствана и изпратена от човека-„слънчев сплит", съдържа в себе си известно количество ментална субстанция или енергия. Чистото чувстване и изцяло емоционалните излъчвания между хората предполагат единствено контакт между слънчевите им сплитове.

По-късно, когато груповата телепатична работа започне да се осъществява от центъра на излъчване, работещ с висшите, светли чувства на преданост, устременост и любов, а групите започнат да работят с чистата любов, именно тогава комуникациите ще се осъ­ществяват от сърце към сърце и от едно групово сърце към друго. Често употребяваната фраза: „сърце на сърцето говори''' рядко се осъществява в наши дни, но след време ще отразява действител­ността. Днес тя обикновено е сведена до общуване между слънче­вите сплитове!

Вторият тип телепатична работа протича от един ум към друг и точно тази форма на телепатична връзка се подлага на най-сериоз­ни изследвания днес. Тя е присъща единствено на менталните ти­пове хора и колкото по-цялостно са отстранени емоциите, чувства­та [10] и силните желания, толкова по-точна ще бъде осъществена­та работа. Силното желание да се постигне успех в телепатичната работа и страхът от неуспех са най-сигурните начини за осуетяване на плодотворните усилия. При работа от подобен характер най-важни са отношението на непривързаност и нагласата „каквото стане". Експериментиращите в тази насока трябва да посветят повече вре­ме и размисъл на разпознаването на типовете сила. Те трябва да осъзнаят, че емоциите на получателя и неговото желание да получи нещо създават потоци от излъчвана енергия, които отхвърлят или отблъскват онова, което е изпратено и се стреми към контакт. На­пример, насочената мисъл на някой, който желае да осъществи връзка. Когато тези потоци са достатъчно силни, те действат като бумеранг и се връщат към излъчващия ги център, привлечени об­ратно от силата на вибрацията, която ги е изпратила. В тази законо­мерност се крие причината за възможен:

а) неуспех от страна на изпращащия или предаващия агент. Силното желание да се направи достатъчно силно впечатление при­влича изходящата мисъл обратно към предаващия.

б) неуспех от страна на приемащия агент, чието собствено сил­но желание за положителен резултат изпраща такъв поток от изхо­дяща енергия, че потокът на постъпващата енергия се блокира и отблъсква обратно; ако приемащият е осведомен за това обстоятел­ство, в стремежа си да обуздае своето желание той често се обграж­да със стена от потиснато желание, през която нищо не може да проникне. [11]

II. ТЕЛЕПАТИЧНАТА РАБОТА

Телепатията и други подобни способности могат да бъдат раз­брани едва след като по-добре се осмисли природата на силите, еманациите, излъчванията и енергийните потоци. Това време настъпва бързо, тъй като науката прониква все по-дълбоко в тайна­та на енергиите и започва да работи, подобно на окултиста, в света на силите.

Трябва да се разбере също, че едва след като съответните цен­трове започнат съзнателно да бъдат използвани, ние ще се научим да работим толкова целенасочено, че ще постигнем плодотворни резултати. Например, ако емоционалният човек, използващ предимно центъра на слънчевия сплит, се опита да осъществи връзка с умствен тип човек, това ще породи единствено объркване. Двете страни използват различни центрове. Те са чувствителни спрямо едни типове сила и са невъзприемчиви спрямо други. Някои хора, макар да са умствено поляризирани и следователно чувствителни към сходни вибрации, правят опит да осъществят телепатична връзка, когато една от страните е в емоционално напрежение, пора­ди което е нечувствителна, или когато едната страна е прекалено заета с определен ментален проблем и е обградена със стена от мисъл-форми, което я прави недостъпна за впечатления. От казано­то можете да се убедите, че непривързаността е необходимо качес­тво и условие за успех в телепатичната работа.

Всички, които се стараят да вървят по Пътя на Ученичеството, се стремят да живеят в теменния център и чрез медитацията да се отворят за силата на душата. Проблемът, който срещате като учени­ци, обучаващи се в телепатична чувствителност, се дължи на две неща:

— Първо, кое от вашите три тела е най-активно; това показва къде субективно живеете през по-голямата част от времето. [12]

— Второ, кой от центровете ви е най-действен и чрез кой център най-лесно се приспособявате към съвременните условия на живот. Има се предвид следното: къде най-вече е фокусирана жизнената ви енергия и къде максимално се проявява вашата сетивна енергия.

Разбирането на този факт ще ви даде възможност да работите по-добре и да експериментирате интелигентно. Затова наблюдавай­те себе си внимателно, но без личен елемент, ориентирайте се за причините и следствията при получаваните резултати, тъй като само така ще натрупате необходимите знания.

Третият тип телепатична работа е от душа към душа. Това е най-висшият възможен за човечеството тип телепатична работа, онази форма на общуване, чиято заслуга са всички вдъхновени пи­сания, притежаващи действителна сила- световните Писания, про­светлените речи, вдъхновените оратори и езикът на символизма. Тя е възможна само когато е налице интегрирана личност, спо­собна да се фокусира в съзнанието на душата. В същото време умът и мозъкът трябва да поддържат съвършена връзка и изравняване.

Моята цел е да осветля още повече науката за общуването, чие­то начало е положено от осезанието и което се развива чрез звука, символите, думите и изреченията, езиците, писането, изкуството и т. н., за да достигне етапа на висшите символи, вибрационния кон­такт, телепатията, вдъхновението и просветлението. Това е само общ обзор, а на подробностите ще се спрем по-късно.

Работата на телепатичните комуникатори е една от най-важни­те в настъпващата нова епоха и ще е полезно да се добие известна представа за нейното значение и техниките й. [13] Ще резюмирам накратко изложеното по-горе с констатацията, че у индивидите:

1. Телепатичното общуване се осъществява между тяхната:

а) Душа и ум.

б) Душа, ум и мозък.

Това засяга вътрешното им индивидуално развитие.

2. Телепатичното общуване между индивидите се осъществява:

а) Между две души.

3. Телепатично общуване се осъществява и между:

а) Учителя и Неговите ученици или ученик.

б) Учителя (и Неговата група) и групата или групите на сензитивите и стремящите се на физически план.

в) Субективните и обективните групи.

Това засяга новата наука за груповото телепатично общуване, чието най-низше проявление представлява добре познатата стадна или масова телепатия. Инстинктивната телепатия се проявява при полета на птиците, когато те действат като единно цяло, или живо­тинската телепатия, която тайнствено насочва придвижването на стадата от животни и е в основата на бързото предаване [14] на ин­формация у първобитните раси и неразвитите народи. Всичко това са примери за низше проявление на вътрешната духовна реалност. Междинен етап на инстинктивната активност, основаващ се главно върху реакциите на слънчевия сплит, може да бъде наблюдаван в съвременната масова психология и общественото мнение. Както ви 18

е известно, те се отличават с емоционалност, неразумност, астралност и непостоянност на изказа. Общественото мнение търпи чести промени, с тенденция да се измества от т. нар. „интелигентно обще­ствено мнение", но засега това става бавно. То включва активност на гърления център и центъра аджна. Следователно имаме:

1. Инстинктивна телепатия.

2. Ментална телепатия.

3. Интуитивна телепатия.

Напомням ви от самото начало, че чувствителността към мис­лите на Учителя, чувствителността към света на идеите и чувстви­телността към интуитивни впечатления са все форми на телепатич­на чувствителност. При всяко обмисляне на тази тема трябва да се вземат под внимание следните три главни фактора:

1. Иницииращият агент. Целенасочено използвам тази дума, защото способността да се работи телепатично и като иницииращ агент, и като получател, е тясно свързана с посвещението и пред­ставлява един от признаците, че човек е готов за този процес.

2. Получателят на онова, което му се изпраща на „крилете на мисълта".

3. Средството, чрез което се предават мисли, идеи, желания, впечатления, т. е. някаква форма на знание. [15]

Това е най-простото представяне на основните механизми на процеса и показва най-елементарното разбиране на мисълта, често срещана в Бхагавад Гита и завоалирана с думи, които на Запад пре­веждаме като: Знаещ, Поле на Знанието и Узнаващ. Вероятно често са ви казвали, че всяка свещена книга, като например Бхагавад Гита, има различни тълкувания в зависимост от еволюционната точка на читателя или на търсещия истината. Тълкуването на Бхагавад Гита от гледна точка на Изпращача, Връзката и Получателя все още пред­стои. В гореизложената идея се съдържа важен намек. [16]