Тема №1 Характерстика на стопанската отченост. Отчетни измерители – предимства и недостатъци. Видове стопанска отчетност

1. 
   Характеристика на стопанската отчетност.
   

Информацията е нематериална, но за нуждите на отчетността тя се материализира върху определени носители. Стопанската отчетност преминава през следните три етапа:

1) Възприемане и количествено измерване на стопански факти, явления ири процеси.

2) Регистрация на тези стопански факти, яления или процеси, като тук се формират така наречените първични показатели – първична отченост.

3) Обобщаване и обработка на първичните показатели – на този етап се формират вторични/сводни показатели.

2. Измеритери в стопанската отчетност.

Използват се различни мерни единици – наречени измерители, които служат като мащаби на стопанските факти, явления и процеси. Съществуват три вида измерители:

• 
  натурални;
  
• 
  трудови;
  
• 
  стойностни.
  

Трудови измерители – използват се за измерване и отразяване на количеството изразходен труд – човекочасове, човекодни. Тези измерители имат ограничено приложение. Използват се предимно при изчисляване възнаграждението на работниците, а също така се използват от националната статистика.

Стойностни измерители – служат за измерване и отразяване отчетните обекти в парично изражение. Предимствата им са в това, че е възможно обобщаване на абсолютно всякаква информация за стопанската дейност.

2. 
   Видове стопанска отчетност.
   

-1- Оперативна отчетност – използва се за отразяване на отделни факти или процеси в момента на тяхното извършване. Използват се нуждите на текущото ръководство. Особеност е, че оперативната отчетност се изпълнява от самите участници в стопанската дейност.

-2- Статистическа отчетност – чрез нея се отразяват освен стопански факти/процеси и др. явления характерни за обществения живот. Статистиката използва специфични методи и приоми, като сводки, групировки, индекси, коефициенти, корелации и др.

-3- Счетоводна отчетност – счетоводството е предназначено за пълно отразяване на цялата стопанска дейност на отделните отчетни единици/предприятия. То представлява стройна информационна система, която прилага свои специфични способи.

1. 
   Възникване и развитие на счетоводството по света.
   

• 
  на първо място – поява и зарвитие на писменост;
  
• 
  възникването и развитието на математиката, или способността да се правят ичисления;
  
• 
  появата на частнаста собственост и постепенното разширяване на стопанската дейност.
  

Недостатъците на простото счетоводство се покриват от така нареченото двойно счетоводство (диплография/ двойствено отразяване на стопанска операция). Двойното счетоводство възниква в края на ХIIв. в Италия, тъй като там, през този период започва бурно развитие на търговията. Първоначално счетоводството възниква и се развива изцяло като практическа дейност, а възникването на обучение по счетоводство се случва доста по – късно (XIX – XXв.) През 1494г.(XVв.) Лука Пачиоли пише първата в света книга по счетоводство с наименование „Съвкупност от всички аритметики, геометрии, отношение за пропорциите и оношенията”. Това е математическа книга в която има глава с наименование „За сметките и записванията”. Тук за пръв път се описва как италианските търговци водят счетоводството си.

Лука Пачиоли е известен като баща на счетоводството. Това не е напълно коректно, тъй като той е този, който за пръв път описва съществуващи счетоводни правила в практиката.

Периодизацията в развитието на счетоводството е направена от д-р Антон Свраков. Според него в световен мащаб се разграничават четири етапа:

1. 
   Романтичен етап – това е период на търговските книги. Този период е доста дълъг – XVв. – до началото на XXв. В този период счетоводството е предназначено да предоставя информация на самите търговци, за извършените от тях сделки;
   
2. 
   Научен етап – обхваща двадесетте години на XXв. Това е един период в който се създават счетоводните школи. Възниква необходимост от обучение по счетоводство в университетите, тъй като започва разрастването на капиталистическите предприятия. Освен това през този период започва законодателното регламентиране на счетоводсвото в различни страни(предимно европейски – Германия, Франция, Италия). В световен мащаб се утвърждават две правни системи – континентална/европейскаи англо-саксонска. Първата е наследник на римското право. Счетоводството се регулира чрез предварително зададени правни норми. Англо – саксонската правна система се противопоставя на континенталната. При нея господстват традициите и обичаите в областта на отчетността.
   
3. 
   Прагматичен етап – обхваща периода от двадесетте до седемдесетте години на XXв. През този период се появяват така наречените мултинационални компании. Започват да се прилагат фирмени стандарти за признаване и оценка на отчетните обекти. Също така през този период се засилва регулиращата функция на комисиите за ценните книжа. Тези комисии (SEC – американска комисия) започват да изискват единни правила за изготвяне на финансовите отчети.
   
4. 
   Хармонизиране на счетоводството в световен мащаб – от седемдесетте години на XXв. до наши дни(продължава все още). Първите стъпки за въвеждане на единни счетоводни правила се правят с европейски директиви. Например четвърта директива от 1978г. относно годишните счетоводни отчети на някои дружества, седма директива от 1983г. относно консолидираните счетоводни отчети, осма директива от 1984г. относно одобряването на лицата, натоварени с извършването на задължителни проверки на счетоводните документи. Опит за въвеждане на глобална отчетност са въвеждането на международни счетоводни стандарти (МСС) и впоследствие международни стандарти за финансово отчитане(МСФО).
   

2. 
   Развитие на счетоводството в България.
   

България до 48 година върви по правилата на Германия. След 48 година у нас се въвеждат правила взаимствани от Русия. Счетоводството се регламентира с множество указания, писма, наредби. След икономическите и политическите промени, у нас се обнародва закон за счетоводството. Неговите текстове са взаимствани от европейските директиви.