Тема 1 Международни администрации

1)географски обхват;

2)размер на дейност;

3)обхват на членството- два вида:

-универсални или такива, които са открити за всички държави-например ООН;

-регионални- в тях членуват държави само от един регион;

4)характер на членството- биват:

-правителствени;

-неправителствени;

5)по предмет на дейност:

-политически- НАТО;

-финансово- икономически;

-финансови- световната банка, всички национални банки;

-селскостопански;

-транспортни;

-метеорологични;

-социални;

-културни и др.

6)по обем на компетентност:

-организации с обща компетентност- има сътрудничество във всички области;

-организации със специална компетентност- сътрудничат си само в специално определена област.
Тема 2

Международни конференции
През 19 век в международните отношения се проявява тенденция за преминаване от двустранно към многостранно сътрудничество. Поставя се началото на развитието на нов по-висш тип дипломация, а именно многостранната. Множество проблеми, имащи локален характер през 80-те години, придобиват глобални измерения и засягат интересите на цялата международна общност, а някои дори съществуването на цивилизацията. Това са преди всичко замърсяването на околната среда, изчерпването на природните ресурси и др. Глобалните и универсални проблеми много по-лесно се решават на многостранна дипломатическа конференция, на която се съгласува волята на всички държави едновременно чрез разработването и подписването на многостранни договори. Постигането на същия резултат посредством сключването на двустранни договори е много по-трудно, изисква много време. И така, международната конференция е временен международен договор, в рамките на който се осъществява многостранно международно сътрудничество. На международните конференции се разглеждат следните проблеми:

1)глобални проблеми- участват всички държави;

2)универсални проблеми- участва голяма част от държавите;

3)регионални проблеми- участват държави от определен географски район;

4)локални проблеми- конференции по проблеми, интересуващи ограничен брой държави.

Международните конференции се откриват на предварително съгласувана дата и място и ако конференцията е свикана от международна организация, тя се открива от неин представител, а ако е свикана от държава, тя се открива от представител на държавата. Международните конференции приемат решенията с кворум. Те могат да бъдат с обикновено мнозинство (50% + 1%) и квалифицирано мнозинство (2/3 от присъстващите и участващите). Решенията могат да се гласуват тайно и явно. Когато се решават проблеми от изключителна важност, гласуването е тайно. На международните конференции се приемат два вида актове- с политическа сила и с юридическа сила. Резолюциите са с политическа сила. Те имат характер на пожелание, препоръка и морално значение. Приетите на международни конференции международни договори имат юридическа сила, но след като се ратифицират от съответната страна, те стават задължителни. Конференциите преминават през три етапа. Първият етап е подготовка. Вторият етап е обсъждане на текста по договора. И третият е приемане на резолюция или международен договор. Работата на конференциите се подпомага от комитети. Те извършват цялата работа по организацията, подготовката и т.н.

На тези конференции могат да бъдат поканени и наблюдатели, като те имат право да се изказват, но нямат право да гласуват. Международните конференции се считат за завършени, когато се постигне целта. А това е споразумение между държавите- международен договор или резолюция.
Тема 3

Организационна структура на международните организации
В международните организации съществуват 4 вида органи: висши, изпълнителни, административни и комисии.

Характерно за висшите органи е , че носят различи наименования според организацията (генерална конференция, сесия, конгрес). Състоят от представители на държавите-членки. Всяка държава има право на един глас, като целта е да се осигури равнопоставеност. Изключение правят висшите органи на ЕС, международният валутен фонд, международната банка за реконструкция и развитие. Във функциите на висшите органи като правило влизат: приемането на нови членове; избиране на изпълнителни органи; утвърждаване на бюджет и др. Висшият орган на съответната международна организация осъществява работата си на сесии. Периодичността на сесиите е от една до пет години. ООН прави сесии всяка година.

Изпълнителните органи се избират от висшия орган. Във функциите му влизат: осигуряване на ефективността в дейността на организацията; съставяне на бюджет; подготовка на дневен ред. Характерно за изпълнителните органи е, че в тях се включват малък брой членове. В практиката на международните организации са приети два критерия за определяне на членовете в изпълнителния орган. Първият е справедливо географско разпределение и вторият е в зависимост от спецификата на разглежданите проблеми.

Административните органи са секретариатите, които се огласяват от Генерален секретар. Служителите в тези органи се делят на три категории: висши административни длъжностни лица-Генерален секретар и заместниците му; специалисти; обслужващ персонал. Генералният секретар се избира от висшия орган с определен мандат, който обикновено е от 3 до 6 години, а той съответно назначава останалите служители. Подборът се извършва на широка географска основа. Те запазват гражданството си и носят отговорност пред организацията. Функциите на секретариата се публикуват официално и те са постоянно действащ орган.

Комисиите имат строго определена дейност.
Тема 4

Международна финансова система
Всяка държава изгражда свой национален стопански механизъм. Икономиките на отделните държави не могат обаче да се развиват само в съответствие с изградените собствини стопански механизми. Причината за това е увеличаващата се интернационализация на стопанския живот. В съвременното световно стопанство не е възможно една държава да се развива напълно самостоятелно. За нормалното осъществяване на многообразните икономически връзки са необходими правила. Тези правила образуват съдържанието на международните стопнски механизми. Няма държава в света, която да не се интересува от това, какъв стопански механизъм ще се създава и прилага в МИО и как този механизъм ще се отразява върху насоките и ефективността на нейната национална икономика.

Всеки един етап от развитието на световната икономика предполага определени правила. Тези правила са заложени в международната финансова система (МФС). Тя не е дадена веднъж завинаги. Променя се под влияние на:

- промените, които настъпват в световната икономика;

- промените в разположението на силите в света.

Изграждането и функционирането на МФС се съпровожда със създаването на адекватна на нея структура от институции. Можем да направим извода, че с финансовата система се пораждат финансови институции и те са необходими за провеждане на финансови отношения.

Бретънуудска международна финансова система (БМФС, БМВС)
След Втората световна война настъпват големи изменения в света. Възниква необходимост да се изгради друга валутна система, която да изостави системата на златно – валутен стандарт и да отчете новите условия в света.

Системата на златно – валутния стандарт е установена с решение на международна конференция, проведена в Генуа през 1922 г. Същността ú се изразява в това, че наред със златото в качеството на световни пари, функционират и валутите на големите Западни държави.

През юли (1-22) 1944г. в гр. Бретън Уудс (САЩ) се провежда международна конференция и с нейните решения е поставено началото на създаването на първата следвоенна валутна система на Запада, която е т.нар. Бретънуудска международна валутна система (БМВС). На конференцията в Бретън Уудс се създават и две международни финансови институции – МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР).

Противопоставят се интересите на САЩ и Великобритания. Тези две страни се борят за налагане на идеи и решения, защитаващи интересите на своите икономики. Решаващи се оказват позициите на САЩ. На тази конференция се налага господството на американския долар. На мястото на отхвърления златно – валутен стандарт се поставя златно – доларовия стандарт.

1. На златото се придава главна роля в качеството на световни пари. На това основание се предвижда паритетът на всички валути да се установява в зависимост от златното им съдържание;

2. На долара на САЩ се дава правото наред със златото да изпълнява функциите на световни пари, като той продължава да е свързан със златото;

3. установяват се твърди валутни курсове, като допусканите отклонения над и под паритета се определят в рамките на 1%;

4. Създават се две международни финансови институции – МВФ и МБВР.

Периодът на утвърждаване на БМВС е наситен с важни събития:

- през 1947г. се обявява Доктрината Труман. Тя разпалва Студената война и засилва конфронтацията между двете политически системи – Западът и соц. страни;

- през 1948 – 1949 г. много страни (Германия, Франция, Италия и др.) провеждат фундаментални парични реформи;

- през 1949 г. бившият Съветски съюз изпробва собствено ядрено оръжие и така започва безпрецедентна надпревара във въоръжаването между два военнополитически съюза с лидери САЩ и Съветския съюз.

Всички тези и други събития дават отражение във функционирането на МВС и институциите ú. Тези събития се отразяват в две насоки:

1. Състои се в промени в статута, принципите и механизмите на функциониране на международния валутен съюз;

2. Изразява с в създаването (1950г.) на Европейски платежен съюз, обслужван от Банката за международни плащания Базел (Швейцария).

Европейският платежен съюз е приемник на споразумението за многостранни парични компенсации, свързани с реализирането на Плана Маршал. Европейският платежен съюз е израз и стремеж към европейска валутна самостоятелност и този съюз дава възможност на членуващите в него европейски държави взаимно да си отпускат търговски кредити и силно да ограничават използването на щатския долар. С въвеждането на конвертируемост на валутите на страните – членки на Европейския платежен съюз през 1958 г., той става излишен. Този съюз става ненужен, защото през 1957г. се поставят основите на европейската икономическа интеграция, която в своето развитие преминава през общия пазар, ЕИО и ЕС.

В рамките на европейската интеграция се осъществява и валутна интеграция чрез изграждането на Европейски валутен съюз, който в своето развитие стига до общата европейска валута – еврото.

Трябва да се отбележи, че в първите следвоенни години БМВС функционира сравнително задоволително и не създава особени затруднения в международните финансови отношения. Това положение продължава до към края на 60^те години, когато става ясно, че САЩ не могат повече да се разпореждат като световни банкери и да налагат без всякакви задръжки господството на своята национална валута като световни пари, защото за изминалите години доларът е загубил много от притежаваните преди качества.

Първите затруднения при функционирането на международната валутна система произлизат от постоянното намаляване на цената на златото в долари. Тази цена е установена на 35 $ за 1 унция през 1934 г. За сравнение през 2006г. е 524 $ за 1 унция. За да поддържат обаче изкуствено официалната доларова цена на златото и по този начин да запазят ролята на долара като ключова валута в международната валутна система, САЩ предприемат различни мерки:

1. Свързана е със създадения през 1961г. т.нар. Златен пул. Целта е намеса на пазара в покупко-продажба на злато, с оглед запазване на официалната доларова цена на златото. Тази цел се постига, като се осигурява повишено предлагане на злато на частния пазар в случаи, когато се появяват признаци на покачване на цената му, следователно се задържа официалната цена.

2. Свързана е с разпускането на златния пул през 1968г. и въвеждането на двойна цена на златото. Първата цена е официалната от 35$ за унция и тя се използва за финансови операции на ЦБ на западните страни, а втората цена е свободна за останалите финансови операции. Тази мярка не само не стабилизира положението, но предизвиква процес на бързо и реално установяване на пропорциите между златото и долара в зависимост от тяхната стойност и през декември 1974г. цената на златото достига 198$ и показва на практика настъпилата обезценка на долара през изминалия период на действие на БМВС.

През първите години САЩ успяват да задържат своите големи златни запаси и през 1949г. САЩ притежава 70% от световните златни запаси. По – нататък обаче, в следствие на движението на големи суми обезценени долари по света и на укрепналите позиции на другите развити страни, ситуацията със златните запаси на САЩ се усложнява. Започва изтичане на злато от САЩ и натрупването му в други страни и през 1971г. САЩ притежават 28% от световните златни запаси.

3. Изразява се в установяване на квотите на страните – членки на МВФ и промяна на механизмите на тяхното използване. На годишното събрание на Фонда през септември 1961г. се подписва споразумение, по силата на което се създава група от десетте най – богати държави в света. Тук влизат САЩ, ФРГ, Япония, Великобритания, Франция, Канада, Италия, Белгия, Холандия, Швеция. През 1984г. се причислява Швейцария, но продължава да се нарича Групата на десетте. Тази група се задължава при остра необходимост да предоставя на МВФ допълнителни ресурси на сума от 6 млрд. долара.

4. Състои се в предприемане на действия от американското правителство за ограничаване на изтичането на капитал от САЩ.

Трябва да отбележим, че в съответствие с решенията на Бретънуудската международна конференция и силното икономическо и политическо могъщество на САЩ, след Войната доларът става най – търсената валута. Отделните държави започват да запълват своите резерви не само в злато, но и в долари, защото имат предвид, че доларът е конвертируем в злато. И така, в края на 60^те год. авоарите на страните (без САЩ) са 50% в злато и 50% в долари. Силните икономически позиции на САЩ в световното стопанство и привилегированото положение на американския долар улесняват САЩ да пласират без ограничения в чужбина своята национална валута. Става така, че през 1970 г. извън границите на САЩ има 4 пъти повече долари в сравнение с притежаваното от тях количество злато. При евентуално искане за замяна на долари срещу злато, САЩ не са в състояние да направят това. При това положение възниква въпросът могат ли САЩ да поддържат повече установената официална цена на златото и какво трябва да направят, за да не останат без златни запаси.

САЩ стигат до извода, че нито са заинтересовани, нито могат да поддържат повече при създадената ситуация авторитета на долара в МВС. Това официално се признава от тогавашния президент на САЩ – Никсън в своята реч пред министрите на финансите на Групата на десетте. По този начин официално се признава разпадането на БМВС. Това става през декември 1981г.

В заключение, златото и доларът на САЩ, като главни елементи не БМВС, изпълняват определените им функции и крепят тази система около 35 год. На определен етап от развитието на световната икономика и при променените условия, златото и доларът изчерпват своето съдържание да функционират като световни пари. Така възниква и оста за създаването на нова МВС.

Първо, за да защитят интересите си, САЩ успяват да прокарат решение на годишното събрание на МВФ през септември 1967т. за създаване на специални права на тираж, т.нар. “книжно злато”. Въз основа на това решение, обемът на валутните резерви на страните и международните ликвидни средства започват да се определят не само от началното количество злато и от валутите с международно значение, но и със създаването на ново (трето) международна парично средство – специални права на тираж (СПТ). На това основание настъпват изменения на функциите и в дейността на МВФ и той става и емисионен институт.

САЩ успяват да прокарат решение, с което официално златото да се изключи от международната валутна система и на негово място, в качеството на световни пари, да застанат СПТ, без те да са свързани със златото. Постига се съгласие вместо със злато стойността на СПТ да се определя периодично на всеки 5 год. върху основата на стойността на няколко валути. Първоначално се използват валутите на 16 страни, а от 01.01.1981г. се използват валутите на 5 страни – САЩ, Великобритания, Франция, Япония и ФРГ.

В Ямайка се стига не само до официално изключване на златото, но и до даване на възможност на всяка държава сама да решава какъв режим на валутата си да прилага, вкл. да практикува системата на плаващи валутни курсове. Практиката показва, че вместо да се утвърждават СПТ като паричен еталон, през 80^те год. се наблюдава процес на създаване на многовалутен стандарт на международната валутна система, т.е. функциите на световни пари се изпълняват от паричните единици на много страни. Между тях на първо място е американският долар, следван от германската марка, японската йена и т.н. Въпреки че златото официално е изключено от ЯМВС, всички държави продължават да съхраняват злато като промишлена суровина от една страна и голямо количество паричен резерв, от друга. Така златните запаси на САЩ през 80^те год. са паднали под 28% от световните запаси.

На среща в Париж през февруари 1987г., в рамките на седемте най – силни държави в света, се взема решение за стабилизиране на валутните курсове на тогавашното равнище. За да поддържат курса на долара, тези държави изразходват около 140 млрд. долара и въпреки това те не успяват да стабилизират курса на долара и той продължава да пада, и през декември 1987г. на борсата в Токио доларът достига най – ниското си равнище - 1$=125 йени, а през 1970г. 1$=358 йени.

При създаването на БМВС не е предвидено и не е имало необходимост от изграждането на международен емисионен институт. На учредения тогава МВФ се възлагат изключително кредитни функции. Само една емисионна институция – Централната резервна система на САЩ има задачата да се грижи за своята национална валута – доларът в качеството на втора парична единица в системата.

При ЯМВС влиза в сила ново международно парично средство – СПТ и при нея действат два вида емисионни институти. Първият е международен в лицето на МВФ и национален в лицето на ЦБ на отделните държави, като емисионни валутни центрове на валутите, които функционират в МВС.

Първите количества СПТ се създават от началото на 1970г.с решение на съвета на управителите на МВФ. През 80^те год. обаче САЩ започват да създават големи трудности на МВФ като емисионен и регулиращ институт и американската администрация прави всичко възможно да неутрализира дейността на МВФ, в това отношение и да намали функциите на СПТ в международния паричен оборот. Целта на това е да се възвърнат загубените позиции на американския долар в МВС. Така постепенно се намалява интересът към СПТ и всички държатели на международни ликвидни средства в частния сектор престават да се интересуват от СПТ и започват да трупат в своите портфейли американски долари. Успоредно с това се разширява дейността на ЦБ, чиито валути участват като международни пари в МВС.

Можем да направим извода, че ЯМВС е призвана да отговори по – добре на потребностите за развитие на съвременния свят, т.е. да се намали ролята на държавата в стопанския живот и да се увеличи действието на пазарните фактори в развитието на икономиката.

Двете международни валутни системи – БМВС и ЯМВС не създават благоприятни условия за развитието на интеграционните процеси в световното стопанство и затова всички страни от ЕИО, които активно са участвали в създаването на ЯМВС, създават и своя регионална валутна система, която да служи на интересите на Общността. Това е Европейската валутна система (ЕВС).

- създадената регионална парична единица – екю, в последствие евро;

- приетият механизъм за определяне и движение на валутните курсове;

- образуваният фонд за валутно сътрудничество.

Емитирането на екю се извършва от Европейския фонд за валутно сътрудничество (ЕФВС) и се пуска в обръщение срещу вноската на определена част от златните и валутните резерви на страните – членки на ЕВС. С изграждането и утвърждаването на валутната система на ЕО се създават и предпоставки за появата на еврото като единна парична единица.

Факторите, водещи до появата на еврото са:

1. Съществуващата икономическа разпокъсаност на европейските страни – Европа обхваща многонационални държавни общности, всяка от които има икономически интереси.

В епохата на формирането на капитализма това е естествено явление и то отговаря на тогавашното равнище на развитие на производствените сили. Единната валута – евро е проява на зрялост на икономическите отношения между тези страни.

2. Икономическият напредък и стопанска мощ на САЩ стесняват световните пазари на европейските страни – по своята същност САЩ са обединение на големи стопански региони, което прави тази държава икономически силна и конкурентноспособна. Тя лесно конкурира стопански разпокъсаната Европа. Това налага обединяването на европейските страни, тяхното интегриране и превръщането им в единна икономическа общност. Появата на еврото е свързана с този обединителен процес.

3. Конкуренцията на американския долар на световния паричен пазар – господството на долара в световната икономика е форма на икономическо господство на САЩ. То непрекъснато се разширява за сметка на европейската парична единица, следователно техният пазар се стеснява. Това ограничава европейските страни в световната икономика.

За да се вкл. една държава – членка в ЕВС, тя трябва да изпълнява следните условия:

1. Страната трябва да постигне устойчивост на цените и среден годишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5% темпа на инфлация на трите държави – членки с най – добри резултати в областта на стабилността на цените.

2. В своята бюджетна политика страната не трябва да има прекомерен дефицит, той не трябва да надминава 3% от БВП, а съотношението между държавен дълг и БВП не трябва да е повече от 60%.

3.Страната не трябва да има среден размер на лихвения процент по дългосрочни кредити, надминаващи с повече от 2% лихвения процент на страната с най – добри показатели.

Известни са следните видове международни финансови системи:

1. Световна валутна система при класически златен еталон – същността ú е всяка парична единица да се приравнява към определено количество злато, установено със закон.

2. Генуезка световна валутна система – създадена е през 1922г. в Генуа. Същността ú се изразява в това, наред със златото в качеството на световни пари да функционират и валутите на големите западни държави.

3. БМВС – тук е характерен златно – доларовият стандарт и елементите са ú златото и доларът.

4. ЯМВС – характерно е, че златото е изключено и функциите на световни пари изпълняват паричните единици на много държави.

5. РВСЕО

Тези валутни системи създават и институциите, а институционалната структура на международната валутна система вкл.:

І. Световни финансови институти

1. МВФ

3. Световна банкова група, в която се вкл. Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация и Международната асоциация за развитие

ІІ. Регионални финансови институти

1. Европейска ЦБ

ІІІ. Национални емисионни институти с международни функции – националните банки на САЩ, Япония, Великобритания, Швейцария