Тема 8 Национални търговски банки с международна дейност

От 80^те год. насам се наблюдава значително нарастване на ролята на националните търговски банки по отношение на увеличаване на международните търговски кредити. Тази дейност се стимулира и чрез въвеждането на т.нар. кредитни линии. Трябва да се подчертае, че в своята кредитна дейност националните търговски банки прибягват до помощта на ЦБ. Те получават ре финансиране от техните кредитни операции по външна търговия. По принцип търговските банки са търговци на пари. В нашата страна те се създават въз основа на Търговския закон и това означава, че целта на тяхната дейност е реализиране на печалба. За да се осъществи банкова дейност след учредяване на дадена търговска банка, в съответствие с изискванията на нормативната база, трябва да се получи разрешение (лиценз) от БНБ. За тази цел се прави писмено искане до БНБ и се предоставят документи вкл. устава, данни за внесения капитал, план за дейността на банката, имена и адреси на лицата, които ще управляват и представляват банката. Тук се вкл. сведения за тях, квалификация и професионален опит в банковото дело. Вкл. се още документи за лицата, притежаващи акции, осигуряващи повече от 1% от гласовете в Общото събрание на акционерите и др.

На лицензиране от БНБ подлежат и клоновете на чуждестранни банки, открити в нашата страна, за които освен посочените по – горе документи се изискват още: финансови годишни отчети на банката за 3 год. назад, писмено съгласие за откриване на клона от банковия надзор в съответната страна, където е седалището на банката.

Срокът за издаване на лиценз е 6 месеца след подаване на заявлението. След получаване на лиценза той се регистрира в съответния окръжен съд, а всички издадени лицензи от БНБ се вписват в специален регистър на БНБ. БНБ може да откаже издаването на лиценз, когато има нарушение на нормативната база. При това положение отново може да се кандидатства след 6 месеца, считано от датата на отказа. Предоставеният лиценз не е завинаги, той може да се отнеме временно за 6 месеца или окончателно, ако една от причините е незапочване на дейността в срок от 12 месеца от издаването на лиценза или други причини, упоменати в нормативната база.

Дирекция “Банков надзор” към БНБ извършва контрол върху издадените лицензи и тази дирекция има правото да дава предложения за отнемане и временно отнемане на лиценза.

Търговските банки изпълняват следните основни функции:

- влогово – депозитна (съхраняване на средства на ФЛ и ЮЛ);

- кредитна – предоставяне на различни видове кредити на ФЛ и ЮЛ, а също така и на общините;

- съхранително – доверителна – изразява се в съхраняване в трезорите на банките на ценности, документи и т.н. на ФЛ и ЮЛ;

- консултантска – професионално консултиране относно най – ефективното инвестиране на собствен капитал на ФЛ и ЮЛ.

Органи на управление са:

- Общо събрание (то избира :)

- Управителен съвет

- Надзорен съвет

- Борд на директорите

- Изпълнителен съвет

Възможно е парите въобще да не напускат банките, тъй като всички плащания се извършват безналично и има прехвърляне от една сметка в друга или от една държава в друга.
Тема 9

Международни финансови институции за валутна и кредитна дейност
Валутно – финансовата концепция в Бретън Уудс създава първата в историята международна организация за валутно регулиране, а именно МВФ. Договорът влиза в сила на 27.12.1945г., а фондът започва своята дейност през 1946г. в състав от 39 държави – членки. Седалището на МВФ е във Вашингтон, но има поделения в Париж, Женева, Токио и Ню Йорк. Член на МВФ може да бъде всяка държава, която ратифицира договора за неговото създаване. Понастоящем в МВФ членуват 183 държави. По своите цели и представителност МВФ е уникален сред международните организации. Договорът е преразглеждан 3 пъти.

Първото изменение се отнася до създаване на специални права на тираж, като ново международно ликвидно средство, допълващо ликвидните средства на страните. Това допълнение е направено през май 1968г. , а влиза в сила от 1969г.

Втората изменение е от 30.04.1976г., а влиза в сила от 01.04.1978г. С това второ изменение юридически се установява Ямайската международна валутна система.

Третото изменение на договора за МВФ е направено през юни 1990г. е действа от ноември 1992г. В съответствие с това изменение се отнема правото на глас на страните – членки, които не погасяват заемите от фонда.

- фондът да улеснява балансирания растеж на международната търговия, с което да допринася за постигане и поддържане на високо равнище на заетост и реални доходи;

- да поддържа стабилен валутен обмен и да не допуска обезценяване на валутата;

- да предоставя на страните – членки финансови ресурси за коригиране на нарушеното им външно равновесие.

Тези отношение се поддържат чрез:

- финансовите министерства

- ЦБ

Капиталът на МВФ се набира чрез вноски на страните – членки. Размерът на вноската се изчислява в зависимост от избрани показатели и тези показатели характеризират мястото на съответната държава в световната икономика. Бретънуудската формула вкл. 5 показателя, след това са вкл. още 10 нови и те действат до 1983г. Понастоящем броят на показателите е сведен до 5 и сред тях са БВП, салдото по текущ платежен баланс, официални резерви. От вноската зависи броят на гласовете на съответната страна и достъпа до финансови ресурси.

Управлението на фонда се осъществява от:

- Съвет на управителите

- директорат

- директор – разпоредител

В съвета на управителите влизат министрите на финансите и управителите на ЦБ на всяка държава – членка. След второто изменение на договора, Съветът на управителите може да учреди нов постоянен орган за управление – съвет на министерско равнище със задача да следи за управлението и регулирането на световната валутна система. Такъв орган все още не е създаден и със същата цел се използва временен комитет, в който влизат финансовите министри на 22 държави и този временен комитет се занимава с всички въпроси, засягащи дейността на МВФ (изменение на устава и т.н.).

Оперативната дейност се води от Директорат от 24 изпълнителни директори. САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Япония имат най – големи квоти и право на постоянен директор. Останалите страни избират изпълнителни директори в рамките на т.нар. “избирателен район”, към който принадлежат. България е в групата на Холандия, Израел, Украйна, Румъния, Молдова, Армения, Грузия и Кипър. Директоратът работи във Вашингтон и провежда заседания 3 пъти седмично. Той се ръководи от директор – разпоредител.

Директор – разпоредителят няма право на глас, освен в случаите, когато има равенство при гласуване. При вземане на решения по принцип се изисква квалифицирано болшинство от 70%, а по въпроси с особена важност се прилага висше квалифицирано болшинство от 85%. САЩ притежават най – много гласове и те имат блокиращи квоти, т.е. нито един въпрос не може да бъде решен без тяхно съгласие.

Заключение:

Функциите, които изпълнява МВФ са:

- регулативна;

- кредитна;

- консултативно – техническа.

Тези функции взаимно се допълват.

Банката е организирана на акционерен принцип. Конкретният повод за създаването на БМПБ е регулирането на изплащането на военните репарации от Германия, наложени ú след поражението ú през Първата световна война.

За образуването ú имат влияние следните предпоставки:

- крахът на златния еталон;

- следвоенната инфлация;

- обезценката на валутите.

Всичко това налага системно сътрудничество между централните емисионни банки на страните.

БМПБ има следните функции:

- организиране на сътрудничеството между ЦБ – това е положено в нейния устав. През 1974г. е създаден “Базисен комитет по банков надзор”. През 1988г. се приема “Базелско споразумение”, в което се регламентират правилата и отговорностите на отделните държави по отношение на банковата дейност;

- осъществяване на международни валутно – финансови операции в качеството на агент на своите членове – по – конкретно тази функция се изразява в предоставяне на заеми на ЦБ, договаряне на споразумения, приемане на предварителни влогове по специални споразумения и др.

- регулативна функция по отношение на световната валутна система – изразява се в осъществяване на съвместни валутни интервенции с ЦБ, с цел поддържане на курсовете на водещите валути. Регулативната функция извършва наблюдение върху обема, състоянието и функционирането на европазара. Провежда още координация на валутно – финансовата политика на ЦБ и организира взаимни консултации по възлови проблеми на световната валутна система.

Извод: БМПБ е център за идеи за реформирането на световната валутна система и разполага с огромна аналитична информация.

Организационната ú структура вкл.:

- общо събрание;

- съвет на директорите;

- комитети.

Общото събрание е висшият орган и в него влизат управителите на ЦБ на страните и то се свиква веднъж годишно.

Дейността между сесиите се ръководи от Съвета на директорите. В него участват управителите на ЦБ на страните – учредителки, представители на финансови, промишлени и търговски кръгове, назначавани от управителите на ЦБ на страните – учредителки и още 10 представители на други страни. Понастоящем Съветът се състои от 19 директори, заседава 10 пъти год. и управлява политиката на банката. Решенията се вземат с мнозинство. Този съвет избира председател с мандат от 3 год. Председателят е едновременно и президент на банката. Той, от своя страна, назначава генерален управител, който извършва оперативната дейност.

Комитетите са постоянни и извършват банков надзор в платежни системи и др. Те са строго специализирани.

Тема 11 – І част

Международни финансови институции за кредитна дейност. Световни финансови институти – Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР)
Банката е учредена заедно с МВФ на Бретънуудската конференция. Известна е със старото си наименование – Световна банка.

Същинската ú дейност започва през юли 1946г. Тя е най – голямата инвестиционна институция в света. Нейни членове могат да бъдат само страни, участващи в МВФ. Понастоящем членуват 183 държави.

Основни задачи на Световната банка са:

- да оказва на страните – членки помощ за тяхното възстановяване и икономическо развитие за преодоляване на разрухата от Втората световна война;

- Световната банка е гарант пред частни чуждестранни инвеститори;

- мобилизиране на различни капитали, които тя представя във вид на заеми за преструктурирането на икономиките за стимулиране на икономическия растеж и установяване на пазарни отношения в развиващите се страни и тези в преход. Критерият, на който трябва да отговарят тези страни, е да имат БВП на глава от населението в рамките на 1500 $ до 5500 $. Капиталът се набира от вноските на нейните членове и размерът на вноската е в зависимост от дела ú в световния брутен продукт. Най – големи акционери са САЩ, Япония, Великобритания, Германия и Франция.

Управленската структура е аналогична на тази на МВФ – висш ръководен орган е Съветът на управителите и в него всяка страна има по един представител. Това е фин. министър или управителят на ЦБ.

Оперативното управление се осъществява от Съвет на директорите, чийто брой е 24.

- отпуска средносрочни и дългосрочни заеми;

- създава условия за инвестиране на чужд капитал в развиващите се страни, като гарантира заеми, предоставени от частни банки;

- осигурява консултации.

- инвестиционни;

- за структурно преустройство;

- за преодоляване на катастрофални последици;

- за независими програми и проекти.

Приоритетни направления, в които се отпускат:

- борба с бедността;

- соц. развитие и екология;

- подкрепа на стопански реформи;

- стимулиране развитието на частния сектор, финансите и инфраструктурата;

- инвестиране в човешки капитал.

Световната банка създава и два филиала с цел разпращане на по – широко мащабна и специализирана дейност.

- Международна финансова корпорация (МФК);

- Международна асоциация за развитие (МАР).

МФК е създадена през 1936г. по предложение на финансовите кръгове на САЩ. Целта е стимулиране на частните инвестиции в развиващите се страни. Членството в този филиал задължително изисква участие в Световната банка.

- дългосрочни заеми от 7 до 15 г. с пазарен лихвен процент;

- преки инвестиции в частни предприятия, гаранции и др.

Важно направление в дейността на филиала е инвестиции в участие. Същността им е в това, че филиалът финансира частни предприятия като придобива акции. След това може да ги продаде на частни банки, застрахователни кампании и др. Чрез тези акции и действия МФК превлича вниманието на частни инвеститори в съответната страна. Така се подпомага развитието и преструктурирането на икономиката на развиващите се страни с привличането на задграничен капитал.

Този филиал осъществява преференциално кредитиране на най – бедните държави, които не са в състояние да изпълняват строгите условия за финансиране от Световната банка. Средствата се отпускат на правителствата на страните – членки. Срокът е до 50г. гратисен период от 10г. с нулева лихва. Страните заплащан само процент за обслужване по кредита и той е 0,5 % годишно.

Кредитната политика на този филиал има ярко изразена соц. насоченост. Приоритетите са ú селското стопанство, образованието, транспорта и енергетиката.

Към световните финансови институти се отнася и т.нар. Парижки клуб. Той е създаден през 1956г. в Париж и обединява заинтересованите страни – кредитори и дебитори, чрез прилагането на специални механизми за облекчаване на условията за кредитиране на двете страни – кредитори и дебитори.

Между тези 3 банки съществува прилика и тя се изразява в следното:

1. Имат еднаква цел – да стимулират икономическото развитие на страните от региона;

2. Тяхната основна функция е кредитно – инвестиционната – те извършват дългосрочно кредитиране на проекти и програми с регионално значение Успоредно с това тези 3 банки осъществяват и инвестиционна дейност в страните – членки.

3. Кредитната политика и управление е подобно на това в Световната банка.

4. Съществено участие в тези 3 банки имат силно развитите страни.

Успоредно с това всяка една от тези банки решава и специфични задачи, изразяващи се в защита на приоритетните интереси на страните от съответния регион.

Междуамериканска банка за развитие – основана е през 1959г. Седалището ú е във Вашингтон, понастоящем участват 27 страни – държави от Европа, Латинска Америка, САЩ, Канада, Япония и др. Основната цел е банката да способства за ускоряване на икономическото развитие на страните от Латинска Америка и Карибския басейн.

Организационната структура вкл.:

1. Съвет на управителите

2. Директорат – вкл. 12 директори

3. Президент

При гласуване всяка страна разполага с 135 гласа + 1 глас на всеки 10 000 $. Към банката са изградени специални фондове и с тяхна помощ се осигурява по – голям обем кредитиране на нискорентабилни обекти. Тези обекти се необходими за развитие на цялостната икономика и соц. инфраструктура в страната. Такива фондове са Фонд за соц. операции и Фонд за соц. прогрес. Първият кредитира селското стопанство, транспорта, енергетиката и др. Вторият кредитира жилищното строителство, образованието и др.

Срокът на кредитиране е в границите от 10 до 25 г. Основни кредитоползватели са Аржентина, Бразилия, Мексико , Венецуела и др.

1. Съвет на управителите – влизат по двама от всяка страна

2. Директорат – вкл. 9 директори

3. Президент

При гласуване всяка страна разполага с 625 гласа + 1 глас за всеки 10 000 $.

Тази банка има и фондове:

1. Нигерийски фонд за развитие – отнася се до най – слабо развитите страни в региона

2. Африкански фонд за развитие – отнася се до страните от Централна и Западна Африка.

Срокът за кредитиране е до 50 г. с 10 г. гратисен период.

Азиатска банка за развитие – създадена е през 1965г. Седалището ú е в Манила (Филипините). Членуват 31 развиващи се страни от региона + 14 силно развити страни. Целта е да стимулира сътрудничеството между страните от региона на Азия и Далечния Изток.

Управлението вкл.

1. Съвет на директорите - по 1 от всяка страна

2. Директорат – 12 директори, съотношението е 2 : 1 в полза на страните от региона

3. Президент

Има и фондове, напр. Фонд за техническа помощ за аграрния сектор.

Срокът е до 40г. с 1% лихва. Другите кредити са със срокове от 10 до 30г. Предвижда се и гратисен период от 2 до 7 г. Най – активни заематели са Индонезия, Филипините, Пакистан и т.н.

-да поддържа международния мир и сигурност;

-да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределянето на народите;

-да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми и да насърчава зачитането на правата и основните свободи на човека;

-да бъде център за съгласуване действията на държавите за постигането на тези общи цели.

Главните органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд в Хага, както и Секретарят на ООН, който включва необходимия за цялостното функциониране на организацията международен персонал.

За последните 60 години е рамките на световната организация бяха подготвени и приети повече международни договори, конвенции и международно-правни норми, отколкото в цялата предишна история на човечеството. През 1948 г. бе приета всеобща Декларация за правата на човека. Конвенцията по защита на околната среда стимулира усилията на държавите-членки за опазване чистотата на въздуха, водата и условията за живот на Земята. С помощта на ООН и Световната здравна организация бяха ликвидирани условията за масови епидемии и проявлението на редица опасни болести, а по настоящем се води мащабна компания срещу разпространението на СПИН. България е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г.