Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп


ТЕМА № 22 ЛИЧНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА. ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА НА ЛИЧНОСТТА



страница4/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
#102253
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 22

ЛИЧНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА. ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА НА ЛИЧНОСТТА
Актуалност на пр. уредба. Пр. защита на неимуществените права придобити актуално след ВСВ. След всеобщата декларация за правата на човека от 1948г. в системата на ООН са договорени повече от 60 споразумения, в които се уреждат интересите на човешката личност. В тази връзка В сравнително-правен аспект са възприети 2 различни подхода във връзка със закрилата на личността. В редица западно-европейски страни в техните конституции и гражданските им законодателства се съдържа уредба на отделни неимуществени субективни права - човешки живот, чест, достойнство, добро име, човешко тяло, образ и т.н. В някои случаи това изброяване е изчерпателно, а в други - само примерно.

Във ФРГермания след 1949 г., законодателството изостави изброяването на личните неимуществени права. В чл. 1 и 2 на Конституцията на ФРГ се обосновават съществуването на едно всеобщо правило на личността и съдебната практика. Наред с това право германското законодателство урежда и 4 специални лични права - живот, тяло, здраве и свобода на човешката личност.

Пр. закрила на личността у нас е закрепена в гл.2 на Конституцията "Права и задължения на гражданите" - чл.25-61.

Отделни лични неимуществени права в чл.28 от Конституцията е закрепено правото на живот на човека. В чл.29 и 30 е уредено правото на физическа и духовна неприкосновеност. В чл.32 е уредено правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, а също и правото на външност, образ, глас, чест, достойнство и добро име. Правото на лична свобода е уредено в чл.30.

Свободата на културно развитие, на митинги и манифестации, религиозни убеждения, изучаване на майчиния език са уредени в Конституцията. Освен в нея и в някои граждански закони - Закона за авторското право и сродните права и Закона за задълженията и договорите също се уреждат лични неимуществени права. Действащото у нас законодателство гарантира гражданско-правната защита на тези права. Съгласно чл.52 ЗЗД в случай на причиняване на вреди обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди могат да са от различно естество.
ТЕМА №23

АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ - ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. СЪСТАВЯНЕ НА АКТОВЕ ВЪЗ ОСНОВА НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ. ОТБЕЛЯЗВАНИЯ. ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА АКТОВЕ.

РЕГИСТРИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО
1.) Исторически бележки и правна уредба.

Дейността по съставянето на актовете за гражданско състояние (АГС) първоначално е било в компетентността на църквата. С нейното отделяне от държавата дейността по съставянето на АГС по настоящем е в изключителната компетентност на държавата. В истор. план въвеждането на АГС се установява със "Закона за забелязване ражданията, женитбите и умиранията" от 1893 г. След 1944 г. въз основа на наредба закон за брака от 28.05.1945 г. и закона за заменяване на кръщелните свидетелства и др. документи за гражд. състояние, функциите по удостоверяване на гражд. състояние на ФЛ бяха поети от местната държ. администрация.

Пр. уредба на тази материя и по-конкретно на АГС и регистрите на неселението се съдържат в различни норм. актове - Закона за лицата и семейството; Семейния кодекс (чл.6 до 13); ГПК (чл. 271-274)(436-442); Закона за гражд. регистрация (чл. 34-88).

2.) Понятие за АГС - термина АГС е пр.-технически. Той възниква в резултат на властническо волеизявление на длъжностното лице по гражд. състояние. АГС се съставят и в чужбина от съот. бълг. дипломатически и консулски представител, а за военните лица, които нямат връзка с гражд. власти от специално натоварени военни лица съгластно закона за отбрана и въоръжени сили и законодателството, което урежда статута на военните лица.

АГС са писмени документи, които се съставят от компетентни органи по ред установен в закона с цел удостоверяване на опр. факти от гражд. състояние на ФЛ.



3.) Видове АГС:

  • актове за раждане

  • актове за граждански брак

  • актове за смърт

Специален акт се съставя за мъртвородено дете. А за смърт - да се съставя не по-късно от 48 ч. от настъпването на смъртта. Когато не е възможно, той се съставя въз основа на съд. решение.

Поправяне на грешки в актовете. В случаи, когато грешката бъде установена при самото съставяне на акта или при подписването му, тя се поправя от др. лице в присъствието на ФЛ и поправката се отбелязва в графата бележка. По същия ред се извършва поправката и когато бъде открита преди приключване на регистъра с актовете за съот. текуща година. Във всички останали случаи поправка в актовете се извършва след като по съд. ред бъде установена грешката съгласно чл.441 във връзка с чл.436 ГПК.

Съставяне на АГС въз основа на съд. решение. Такива са случаите, когато съставеният акт е бил изгубен от общината или е унищожен, или повреден. По съд. ред се извършва и преминаването в случаите на пълно осиновяване, когато се съставя нов акт за раждане на детето, в който за родители се вписват осиновителите. В случай на обявена смърт със съд. решение въз основа на същото се съставя акт за смърт.

Отбелязвания в АГС. Промените в АГС се отбелязват при сключване на граждански брак при познаване и др. юрид. факти посочени в закона.

Правно действие на АГС. Тези актове имат пълна доказателствена сила. Опровергаване на съдържанието на АГС може да се извърши само по съд. ред с допустимите от закона доказателствени средства. Чл.133 ГПК, буква "б", изключва възможността за опровергаване съдебно на официални документи със свидетелски показания.

Регистри за населението. Пр. уредба в чл. 22-33 ЗГС. Тези регистри се водят по семейства или домакинства. В тях се вписват не само АГС, но и такива обстоятелства, от които са свързани с дееспособността, трудовите данни за лица, военния отчет и др.
ТЕМА №24

БЕЗВЕСТНО ОТСЪСТВИЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА СМЪРТ
1.) Необходимост от правна уредба.

Институтът на безвестното отсъствие е уредено в чл.8-19 Закона за семейството и чл.443-448 ГПК. В случай, когато продължително време няма сведения за едно лице защитата на неговите интереси се осъществява посредством института на обявяване отсъствие и смърт. Терминът "безвестно отсъствие" понякога в законодателството се заменя с термина "безвестно изчезнал" - чл.16,ал.4 ГПК. Използват се и "отсъствие", "безвестно отсъствие".

Предпоставките да бъде обявено едно лице за отсъстващо са:


  • лицето да е изчезнало

  • да няма сведения за него.

В тази връзка ЗЛС урежда 3 групи последици на безвестно отсъствие:

  • Назначаване на представител на лицето по искане на заинтересования или на прокурора, районния съдия назначава представител на отсъстващия. Представителят не може да се разпорежда с имуществото на отсъстващия.

  • Обявяване на отсъствието на лицето - в случаи, когато лицето отсъства безвестно повече от 1 год. по искане на заинтересованите или прокурора, районния съдия обявява отсъствието. След неговото обявяване наследниците могат да поискат въвеждане в имотите. Те обаче не могат да се разпореждат с имуществото на отсъстващия.В случаи, когато обявения за отсъстващ се окаже жив по негово искане определението на съда се отменя.

  • Обявяване на смърт и правни последици. - След изтичането на 5 год. от деня, за който се отнася последващото известие на отсъствие може да бъде обявена смъртта му. Това става по искане на заинтересования или прокурора с решение на районния съдия. При обявяване на смърт не се изисква задължително преди това да е било обявено отсъствието на лицето. ЗЛС урежда изключение за обявяване на смъртта и преди изтичането и на 5 год. отсъствие. Съгл. чл. 15 ЗЛС, когато лицето е изчезнало при военни действия или при събитие, които дават основание да се предположи, че то е загинало, обявяването на смъртта може да се иска след изтичането на 2 год. от прекратяването на военните действия или на събитието. Решението на съда поражда същите правни последици, както действителната смърт, когато обявеният за починал се окаже жив. Решението за обявяване на смърт не прекратява неговата дееспособност и личните му права. В тези случаи е необходимо лицето да поиска само обезсилване на решението на съда.

Права на лицето. То има право да получи обратно имотите и да му се върне всичко придобито по възмезден начин. Правата, които се погасяват при обявена смърт, като и др., пенсия и др. не се прекратяват, ако лицето се окаже живо. До обезсилването на решението на тези задачи се спират. Когато обявеният за мъртъв се окаже жив прекратения брак не се възстановява.
ТЕМА № 25

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ - ПОНЯТИЕ, ТЕОРИИ ЗА СЪЩНОСТТА МУ, ВИДОВЕ
1.) Възникване на правната конструкция на ЮЛ. В истор. план в Древен Рим е имало частни и публични конфигурации от религиозен и професионален характер, които са били считани за носители на права и задължения, като 1 пр. субект. За разлика от тях при гражд. дружество всеки един от участниците в договора е носител на права и задължения.

Понятието ЮЛ макар и да се е зародило в римското право, то не е било законодателно уредено. Първите ЮЛ възникват през периода на Средновековието, като дружества. Първоачално те не са имали обществено пр. режим.

ЮЛ се утвърждава в западно-европейската литература главно във връзка с режима на търг. дружества и постепенно то се превръща в легално понятие. Това понятие придобива актуално практическо значение при създаването на акционерните дружества. По настоящем ЮЛ е една от основните категории на частното право. Белезите, които характер-рат ЮЛ са:


  • То представлява една пр.-организац. форма.

  • ЮЛ е самостоятелен субект със свое имущество и обособена отговорност.

  • ЮЛ създава условия за по-рационално използване на матер. средства, чрез разпределението им.

  • Чрез създ. на ЮЛ се установяват по-трайни соц. отношения.

2.) Пр. уредба на ЮЛ. Тя се състои от ограничен брой общи пр. норми и множество спец. норми. Осн. уредба на ЮЛ се съдържа в Търговския закон, в Закона за ЮЛ с нестопанска цел, Закона за жилищно-строителните кооперации, Закона за пол. партии, Кодекса на труда във връзка със синдикалните организации, Закона за приватизацията и следприватизационния контроли др.

3.) Определение на понятието ЮЛ. В действителност у нас не се съдържа в законодателството легално определение на понятието ЮЛ. В курса по ОТП проф. Павлова дава следното опр.: ЮЛ е създадено по опр. ред от закона соц. образувание, което може да придобива права и да поема пр. задължения, както и да извършва пр. действия. Чрез своите органи създадени от ФЛ и то не притежава властнически правомощия.

  • ЮЛ е соц. образувание и е правомерно пр. явление.

  • ЮЛ възниква, за да бъде носител на права и задължения и да бъде страна по правоотношение. Следователно ЮЛ е обособен пр. субект.

  • Всяко едно соц. образувание има организационно устройство.

  • ЮЛ има имущество и носи самостоятелна отговорност, за което има и самостоятелна сметка.

  • ЮЛ се отличава от държавата като обособен пр. субект.

4.)Теории за същността на ЮЛ.

  • фикционни (измислица + фикция)

  • органични

  • безсубектни

  • отрицателна теория

  • някои електични възгледи

Най-старите теории са фикционните. Един от авторите е Савини (германски юрист). Според него ЮЛ има свое идейно битие. То представлява една пр. конструкция, обявена за пр. субект по волята на законодателя в резултат на пр. фикция. Слабостта на тази школа се състои и в това, че тя отрича реалното съществуване на ЮЛ.

В по-късен етап се създава т.нар. органична теория. Тя е поддържана от Гирге. Според его в обществото освен хората съществуват реално и колективни органи, образувани от много личности. ЮЛ има обективно битие, своя собствена воля, която този автор оприличава с жив организъм.



Безсубектни - според тях ЮЛ е едно имущество, което служи за опр. цел. То няма опр. носител, а има ФЛ, които упражняват правата и задълженията. Осн. слабост на тази школа е, че тя допуска съществуването на субективни права и пр. задължения, които не са свързани със субектите.

В началото на 20 век се разпространява и т.нар. отрицателни теории. Според тях е достатъчно да се приеме съществуването на ЮЛ въз основа на закона, без да се налага разкриването на неговата същност.



5.) Видове ЮЛ:

І. В зависимост от това по какъв ред се създават ЮЛ и дали осъществяват дадени характер-ки:

  • ЮЛ на публичното право

  • ЮЛ на частното право

Публичните се създават въз основа на властнически актове. Такива са БНБ, общините, държавните учреждения и министерствата.

Частните ЮЛ се създават по инициатива на субектите на частното право - акционерните дружества, жилищно-строителните кооперации и разл. видове търг. дружества.



ІІ. В зависимост от дейността, която осъществяват и тяхната отраслова принадлежност:

  • ЮЛ на ГП

  • ЮЛ на търговското право

Разликата е, че при търговското право ЮЛ има качеството на търговец.

ІІІ. Важно практично значение има и обстоятелството дали ЮЛ има или няма членски състав:

  • корпорации

  • учреждения

ІV. В зависимост от правото на собственост върху имуществото, което ЮЛ притежават:

  • държавни

  • общински

  • частни

V. ЮЛ се разделят на:

  • първични

  • производни

Производни са кооперативните съюзи, консорциумите и др. на основание на др. ЮЛ.
ТЕМА № 26

ВЪЗНИКВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. ПРАВОСПОСОБНОСТ И ОРГАНИ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Системи за възникване на ЮЛ:

  • разпоредителна система

  • разрешителна система

  • нормативна система

  • нормативно-контролна система

При разпоредителната система на ЮЛ се създава с акт на разпореждане на държ. органи. Държ. ЮЛ възникват по тази система.

При разрешителната система държавата упражнява контрол при създаване на всяко ЮЛ, като преценява целесъобразността на дейността му. Тя се прилага за някои корпоративно устроени ЮЛ, за създаване на търговски банки и за някои сдружения с нестоп. цел (религиозните общности).

Най-масово създаване на ЮЛ се извършва по нормативната система. Законът установява изисквания за създаване на 1 ЮЛ и при спазване на неговите условия. Същото се създава като персонифициран пр. субект.

В последните години широко разпространение получи и нормативно-контролната система. Образуването на 1 ЮЛ започва с учредителен акт на участниците в него, които заявяват желание да станат членове на бъдещото ЮЛ. По тази система се образуват жилищно-строителните кооперации (ЖСК). За да бъде създадена ЖСК са необходими 6 члена за кооперациите, а за останалите - 7 члена. По своята пр. същност участниците в кооперациите сключват многостранен договор. Тази организация трябва да изработи устав, в който да бъде посочено наименование, седалище, предмета на дейност и целта за създаване. Вторият елемент от фактическия състав на създаване е регистрацията на ЮЛ от съответния Окръжен съд, където то се създава. Съдът упражнява контрол за законносъобразност на този нов пр. субект. При уважаване на искането ЮЛ се вписва във фирмения регистър на съда. То възниква от момента на вписването в регистъра, а за някои ЮЛ специален закон изисква и обнародването на регистрацията в държ. вестник.



Белези, които индивидуализират ЮЛ.

Всяко ЮЛ има индивидуални белези, чрез които то се ограничава от останалите ЮЛ. Тези белези са:



  • наименование

  • седалище

  • предмет на дейност

  • цел при ЮЛ с нестопанска цел

Принципите на наименование се изразяват в неговата изключителност и предметност. Наименованието се вписва в акта за създаване на ЮЛ. Седалището на ЮЛ е неговата пространствена връзка с населеното място, в което се намира неговото управление. С предмета на дейността си ЮЛ се индивидуализира като се конкретизира каква стопанска, търговска или др. дейност то ще осъществява.

ЮЛ имат вътрешно-устройствени актове - правилници, устави и др. ЮЛ, които се създават в Република България имат бълг. гражданство. За чуждестранните ЮЛ законодателя установява допълнителни изисквания.



Преобразуване на ЮЛ.

То се нарича още "реорганизация". Състои се във внасяне на промени в пр. положение на ЮЛ. Формите на преобразуване са:



  • сливане

  • вливане

  • разделяне

  • отделяне

При сливането 2 или повече ЮЛ загубват качеството си на пр. субекти и на тяхно място възниква ново ЮЛ. Новият пр. субект е универсален правоприемник на преобразуваното ЮЛ.

При вливането 1 ЮЛ поема дейността и правата и задълженията на др. ЮЛ, които прекратяват съществуването си. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на ЮЛ, които са вляли в него.



Разделянето е преобразуване, при което 1 ЮЛ престава да съществува и на негово място възникват 2 или повече нови ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ при кооперациите отговарят солидарно за задълженията на прекратеното ЮЛ.

Отделянето води до възникване на 1 или повече ЮЛ, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващото ЮЛ, което не се прекратява, а продължава дейността си наред с нововъзникналите.

Прекратяване и ликвидация на ЮЛ.

Прекратяването може да се съпътства с прекратяване на дейността на ЮЛ. То може да настъпи автоматично, ако това е предвидено в акта за неговото образуване, но прекратяването може да настъпи и в резултат на съд. решение в предвидените от закона случаи. Във връзка с прекратяването на ЮЛ е необходимо да се направи разграничение между тези, които са субекти на граж. право и ЮЛ, които са субекти на търг. право.

Прекратяването на ЮЛ на граж. право, което е свързано с прекратяване на дейността на ЮЛ е съпътствано и с неговата ликвидация. Ликвидацията е производство, при което ЮЛ и неговите органи преустановяват своята дейност и вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и събират вземанията по възникналите висящи правоотношения.

Ликвидаторът извършва разпределение на осребреното имущество. В търг. право, търг. закон установява спец. ред във връзка с прекратяването на ЮЛ, субекти на търг. право. В случай, че 1 ЮЛ изпадне в неплатежоспособност се обявява неплатежоспособността от съот. Окръжен съд и се открива производство по несъстоятелност на ЮЛ. Ако е възможно то да бъде оздравено, се открива производство по оздравяване, за което се изготвят планове от длъжника или кредиторите или от назначен от съда синдик (управител). В случай, че търг. дружество не може да бъде оздравено се продължава производството по несъстоятелност и ЮЛ се прекратява.



Правоспособност и органи на ЮЛ.

До края на 19 век за ЮЛ е характерно, че те притежават специална правоспособност. Извършените пр. действия извън предмета на специалната правоспособност се обявяваха от закона за нищожни (недействителни). Това изрично беше предвидено в чл. 26, ал.3 ЗЗД,

която е отменена с изменението на закона държ. вестник бр. 30, 1990 г.

За ЮЛ на търг. право е характерна общата или универсална правоспособност.



Режим на правоспособността на ЮЛ.

До 1988 г. у нас всички ЮЛ бяха в ограничена или специална правоспособност, наричана "планова". С указ № 56 за стоп. дейност бяха направени изменения в ЗЗД и беше отменена цитираната ал. 3 на чл.26 ЗЗД. ЮЛ на търг. право и по настоящем се ползват с обща правоспособност. ЮЛ извън тези на търг. право имат специална правоспособност. Такива са сдруженията и фондациите, уредени в Закона за ЮЛ с нестоп. цел, обнародван в държ. вестник бр.81 от 2000 г. До приемането на този закон ЮЛ с нестоп. цел се уреждаха от Закона за лицата и семейството в чл. 131-133 за сдруженията и чл. 134-154 за фондаците. Тези текстове са отменени и уредбата е изцяло в ЗЮЛ с нестоп. цел.



Управление и органи на ЮЛ.

Управлението на всяко 1 ЮЛ се осъществява от неговите органи. Тази дейност не е властническа за разлика от държавното и местното управление. Като вид дейност управлението трябва да се отличава от непосредствената стопанска дейност. То се изразява в земане на решения за организиране и ръководство на дейността на ЮЛ.

Според броя на органите структурата на ЮЛ може да бъде:


  • едностепенна - (АД) има съвет на директорите

  • двустепенна - При нея освен съвет на директорите има надзорен и управителен съвет.

  • многостепенна - Тя е характерна за кооперациите. Те имат 4 вида органи:

-общо събрание

-управителен съвет

-надзорен съвет

-председател.

В зависимост от броя на ФЛ, органа на управление може да е:

- едноличен

- колегиален.

Според начина на формиране на органа:

- изборен

- назначаем.

В зависимост от естеството на функциите, които органите изпълняват:

- върховни

- управителни

- изпълнителни

- контролни.

Представителство на ЮЛ.

Предсавителният орган на ЮЛ има пълна представителна власт в границите на правоспособността му. Когато представителния орган е колегиален, пр. действия трябва да се извършват с участието на всички ФЛ или на упълномощеното от тях лице. Във връзка с представителството е необходимо да се направи разграничение между материалното представителство и процесуалното представителство. Материално представителство е сключването на договори и извършването на др. пр. действия от името и за сметка на съответното ЮЛ. Процесуално представителство е това, което ЮЛ имат при водене на дела пред съдилищата. Съгласно чл.18 ГПК ЮЛ се представляват пред съдилищата от лица, които ги представляват по закон. Държавните учреждения се представляват от техните ръководители. Държавата се представлява от министъра на финансите. По дела, които се отнасят до недвижими имоти, които са държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Във връзка със спорове за държавна собственост, държавата се представлява от съответния областен управител, а общините от техните кметове. Съгласно чл. 20 ГПК представители на страните по пълномощие в това число и на ЮЛ, могат да са адвокатите, юристконсулите и др. лица с юрид. образование. Юристите от соц.-правните кабинети при здравните заведения ( специализираните институции ), които представляват деца нуждаеи се от пр. помощ; областните управители, упълномощени от министъра на регионалното развитие и благоустройство; кметовете - от общинския съвет. Синдикалните органи могат да представляват работници и служители.



ТЕМА №27

ДЪРЖАВАТА КАТО СУБЕКТ НА ГП. ГРАЖДАНСКОПРАВЕН РЕЖИМ НА БЮДЖЕТНИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ
Държавата е организирана система от органи с властнически правомощия. Тя установява задължителните пр. субекти, ФЛ и ЮЛ, осигурява спазването на тези правила с принудителни средства и установява контакти с др. държави и международни институции посредством международни договори. Следователно държавата като субект има многоотраслова многосубектност. Тя е субект и на ГП и на др. отрасли на правото. Като основен субект на ГП, държавата се различава от др. ЮЛ, които също са субекти на ГП. Като субект на ГП държавата не е носител на власт, а е равнопоставена страна в гражданските правоотношения. Държавата трябва да се различава от държавните учреждения, различни министерства и др. ведомства, които също са субекти на правото.

Държавата като субект на ГП - Тя може да бъде страна по всички видове граждански правоотношения с изключение на онези, които възникват между ФЛ като субект на ГП. Държават притежава и може да придобива право на собственост и др. вещни права. В тези случаи тя опр. правата си чрез своите органи, които действат от нейно име. В Конституцията чл.18 са посочени вещите, които са изключителна държавна собственост. Държавата може със закон да установява монопол в опр. отрасли на икономиката. Само държавата може да придобива права на собственост и др. имуществени права чрез конфискация и др. методи в установен от закона ред. Вещите, които са публична държавна собственост не могат да бъдат придобивани чрез давностно владение. Вещите, държавна собственост, се ползват с адм. пр. защита, която е по-бърза и ефективна в сравнение с гражд.- пр. собственост, която винаги се осъществява по съдебен ред. В случая, когато 1 ФЛ или ЮЛ държи без правно основание имот, който е държавна собственост областният управител на основание чл. 27, ал. 2 ЗДС издава заповед за отстраняване на лицето от имота. Тя се привежда в изпълнение със съдействието на органа на МВР. Държавата може да притежава и дял в търг. дружество. Съгласно чл. 11 от Закона за наследството с последното му изменение в случаи, когато 1 починало лице няма наследници или те се откажат от наследството, държавата придобива имуществото на починалия. Недвижимите вещи и урегулираните имоти предназначени за застрояване се придобиват от съответната община.

Държавата наред с правата има и отговорности. Тя отговаря за вреди причинени на гражданите от незаконните актове на адм. и съд. власт. Това изрично бе установено със Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите. Той бе приет и обнародван в бр. 60 на държ. вестник от 1988г. Държавата е страна по гражданските дела и нейната процесуална легитимация е установена в чл. 18 ГПК. Държавата се представлява по делата от министъра на финансите, а по делата за недвижими имоти, които са държ. собственост, от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В случаите, когато държавата бъде осъдена за обещетение на причинени вреди на гражданите, не се приема принудително изпълнение срещу държавата, а издадения предварително лист се прибавя в министерството на финансите и сумите се изплащат, ако има целеви средства предвидени за съответната година. При липса на такива министерството на финансите осигурява задължения за следващата година.



Гражданско-правен режим на учрежденията. - Държавните учреждения са също самостоятелни субекти на ГП. Те са особен вид ЮЛ. Държавните учреждения имат за основен предмет нестопанската дейност и тяхната издръжка е за сметка на държавния бюджет. Те се създават по разпоредителната система и не подлежат на регистрация. Управлението на тези учреждения е подчинено на принципа на едноличието. Държавните учреждиния също могат да носят гражданска отговорност.

Гражданскоправен режим на общините. - Съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията, общината е осн. адм.-територ. единица. Тя е ЮЛ. Всяка община е самостоятелен пр. субект. Гражданскоправният режим на общините освен в Конституцията е уреден и в ЗМСМА. Всяка община има свой самостоятелен бюджет, отделен от бюджета на държавата. Бюджета на общината се съставя съгласно местните бюджети и същия се съобразява с единния държавен бюджет.

Органът на общината е общинския съвет. Всяка община може да образува общински предприятия, които са ЮЛ. Общините в Република България могат да се сдружават чрез договор за гражданско дружество. Представител на общината е нейният кмет.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница