Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп


ТЕМА № 35 ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА - ПЪРВИЧНО И ПРОИЗВОДНО. ПРАВОПРИЕМСТВО - ВИДОВЕ И ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ. ИЗМЕНЕНИЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА



страница6/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
#102253
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 35

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА - ПЪРВИЧНО И ПРОИЗВОДНО. ПРАВОПРИЕМСТВО - ВИДОВЕ И ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ. ИЗМЕНЕНИЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА
От многообразието на различните ЮФ и ФС възникват различни пр. последици. Едни от ЮФ водят до пораждане, изменение, прекратяване или погасяване на юрид. права и пр. задължения, а др. факти водят до пораждане на притезания за тяхната защита. Давностното владение, което е едно факт. състояние, предоставя правото на владелеща посесорна защита (владелческа) уредена в чл.75 и 76 Закона за собствеността.

За някои ФС правото изрично установява пр. уредба като се установяват притезателни права.



Първично и производно придобиване на субективните права. ЮФ и ФС, които имат за последица пораждане на субективни права се нар. придобивни основания. Такива са: различните видове договори, които прехвърлят собственост; придобивната давност; едностранни пр. сделки, от които възникват субективните права - завещание; адм. актове, с които се отчуждава частна собственост от държавата или от общините срещу предварителни и равностойни обещетения; съдебен акт, съдебно решение, с което се прехвърля правото на собственост.

Съществено значение за пр. последици на различни придобивни основания има делението им на първични (оригинерни) и производни (деривативни).

При първичните способи приобретателя (лицето, което придобива собственост) не се интересува от това кой е носителя на това право. При тях не се изисква друго лице да е притезавало опр. субективно право, за да бъде то придобито по давност: оригинерен способ.

При производните способи е характерно, че функционира необходима зависимост между придобитото на опр. субективно право, притежавано от опр. лице и правоприемника. Страните се нар. праводател и правоприемник. При деривативният способ правото на правоприемника произтича от правото на праводателя.



Видове правоприемство.

1.) В случай на производствено праводобиване възниква правоприемство:

- прехвърлително - транслативна субцесия

- учредително - конститутивна субцесия.

Правото на строеж се учредява с нотариален акт. Изключение от това е установено в ЗУТ между съсобственици на един урегулиран поземлен имот. Правото на строеж между тях се учредява в писмена форма (заявление) с нотариално заверен подпис и задължително вписване в съда по вписванията.

2.) ЗЗД урежда възможността за прехвърляне на субективни права и пр. задължения. Институтът на договора за цесия (прехвърляне) и поемане и встъпване в длъжност. В зависимост от това дали правата и задълженията преминават към правоприемника като една съвкуПНост или като отделни права има 2 вида правоприемство:

- универсално - общо правоприемане - наследяване

- частно - сингуларно - при продаване на конкретна вещ дарението е налице.

Завещанието, което е едностранна пр. сделка може да доведе до възникване на универсално правоприемство или на частно правоприемство. Когато завещанието е общо, това е общо правоприемство, но ако наследодателя е завещал конкретен имот на лицето, този акт се нар. завет и придава на лицето качеството му на заветник - частно правоприемство.

Правила, които се прилагат при правоприемство. При производството праводателя трябва да спазва следните осн. правила:


  • Никой не може да прехвърля права, които не притежава.

  • Никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам притежава.

  • С отпадането на правата на праводателя отпадат и правата на правоприемниците.

За да се избегне несправедливото осуетяване на придобиването законодателят е установил изключения от тези принципи в интерес на приобретателите. Такива са случаите уредени в чл.17 ЗЗД; чл.33 при унищожаемите договори сключени при крайна нужда; чл. 135 при отменителния иск (павловия иск); чл.227 ЗЗД при отмяната на дарението. Изключение от посочените принципи могат да се устанвят само със закон.

Изменения на субективните права. Гражд. субективни права могат да претърпят изменения при настъпването на нови ЮФ. Неизпълнението на договорните задължения се изразява в неосъществяване на дължимия резултат. Този нов ЮФ води до възникване на потестационно право за разваляне на сключени договори. Изменения настъпват и при договор за цесия и при встъпили в длъжност.

Загубване на субективни права. Правото на собственост, което е абсолютно вещно право не се погасява по давност. То може само да бъде придобивано по давност. Субективните права могат да бъдат загубени въз основа на адм. актове за отчуждаване на различни отчуждителни сделки, но загубването може да настъпи и по волята на самия носител на субективното право. Съгласно чл. 99 и 100 ЗС отказът от правото на собственост може да се извърши в писмена форма с нотариално заверени подписи.
ТЕМА № 36

ПРАВНА СДЕЛКА - ПРОИЗХОД И СРАВНИТЕЛНОПРАВНА УРЕДБА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И СЪПОСТАВЯНЕ С ЮРИДИЧЕСКИТЕ ПОСТЪПКИ
Исторически бележки. ГП още в ранния етап от развитието си е съдържал пр. норми, които уреждали отделни видове сделки - продажба, наем. Терминът пр. сделка е въведен от Пандектната школа. Общи правила за сделките са липсвали в граж. законодателство на Западноевропейските страни, които са били разработени по образец на Фр. гражд. кодекс. Сега действащото законодателство не съдържа правила, които да дават обща характер-ка на различни видове пр. сделки. В гл.2 на раздел 2 от ЗЗД е обособен раздел 3, който се състои от 1 текст. Чл.44, според който разпоредбите относно договорите намират съот. приложение и към едностранно волеизявление.

От чл.8 до чл. 44 на ЗЗД е установена пряко пр. уредба на договорите и едностранни пр. сделки. Пр. сделка е общо и пр. сделки са институт на цялото ГП. Съгласно чл.8 на ЗЗД договорът е съглашение между 2 или повече лица, за да се създаде вреди или унищожение една пр. връзка между тях. Това определение установено в закона е непълно и неточно. ЗЗД е приет през 50-те год. и е в сила от 01.01.1951 г. Той е разработен на основание на отменение на ЗЗД, чийто институт и в значителна степен са превод от Фр. гражд. кодекс.



Определение. Според М. Павлова пр. сделка е правомерен ЮФ, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимносвързани волеизявления на субектите на частното право, които са насочени към пораждане, изменение или погасяване на правата и задълженията.

Понятието пр. сделка се изследва и в търговското право. За търг. сделка е характерно, че най-малко едната от страните има качеството на търговец.



Волеизявлението е централизираният елемент на пр. сделка. То е съзнателно човешко поведение, с което пр. субект изразява намерение за пораждане на опр. пр. последици. Волевото намерение е необходимо да бъде обективирано и само то е окончателния акт въз основа на който могат да възникнат последиците. Волеизявленията се делят на такива с адресат и без адресат. В значителен брой от случаите волеизявленията са с адресат. Волеизявление без адресат е завещанието. Във връзка с направените волеизявления към адресатите те се разделят на непосредствени или посредствени.

Пр. последици на сделката. Във връзка с правоотнош. пр. действие на сделката може да породи субективни права и задължения; може да доведе до изменение на породените вече права и задължения; може да доведе до отменяване с обратна сила на възникналото правоотношение.

Такава пр. възможност предоставя институция на разваляне на двустранни договори при виновно неизпълнение; пр. последици могат да се изразят и в погасяване на субективните права и пр. задължения. Този ЮФ настъпва с изтичането на давностните срокове установени в закона, но той настъпва и с изпълнението на права и задължения по правоотношението.



Съпоставяне на сделката с други правомерни ЮФ.

1.) Пр. сделка се отличава от властнически волеизявления, които са свързани с граж. пр. последици. Такъв акт е заповедта на областния управител или на кмета, с която по реда на ЗЛС и ЗОС във връзка с разпоредби на ЗУТ се отчуждава имот и частна собственост.

2.) Не е пр. сделка и разрешението, което се издават от ЗУТ за строеж. Обещанието за опр. поведение няма пр. действие и не е сделка. Обещание за дарение не произвежда пр. действие. Юрид. постъпки като авторство, владението, воденето на чужда работа без мандат също не са пр. сделки. Те са юрид. постъпки. В действащото законодателство не се съдържат общи разпоредби, а в отделни текстове е дадена пр. уредба на последиците свързани с тях. Спрямо юрид. постъпки се прилага по аналогия и някои от правилата отнасящи се до договорите.
ТЕМА № 37

ВИДОВЕ СДЕЛКИ: ЕДНОСТРАННИ, ДВУСТРАННИ, МНОГОСТРАННИ; МЕЖДУ ЖИВИ И С ОГЛЕД НА СМЪРТ; ПРЕДОСТАВЯЩИ ИМОТНИ ОБЛАГИ; ВЪЗМЕЗДНИ И БЕЗВЪЗМЕЗДНИ; КАУЗАЛНИ И АБСТРАКТНИ; КОНСЕСУАЛНИ, ФОРМАЛНИ И РЕАЛНИ; ГЛАВНИ И ЗАВИСИМИ;

КОМУТАТИВНИ И АЛИАТОРНИ; ФИДУЦИАРНИ
Едностранни. При тях е характерно, че те съдържат волеизявлението само на един пр. субект, което е насочено към пораждане изменения, прекратяване или погасяване на субективно право и пр. задължение. Този вид сделки пораждат пр. последици, само когато изрично са установени от закона.

Едностранни сделки са:



  • завещанието - Поражда действие след смъртта на завещателя. В него е изразено волеизявлението само на завещателя, Законът за наследството в чл. 15 забранява извършването на съвместни завещания между 2 или повече лица с един и същи завещателен акт. Няма пречка лицата с отделни завещателни актове да се разпоредят един в полза на друг. В тези случаи пр. действие ще породи онзи завещателен акт, който е бил съставен приживе от починалия.

  • упълномощаването - Съгласно чл. 37 на ЗЗД упълномощаването е формата на самата сделка. Когато се прехвърля собственост върху недвижими имоти пълномощното трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи. Упълномощаване на извършване на сделка.

  • развалянето на двустранни договори - Съгласно чл. 87 на ЗЗД се извършва чрез едностранно волеизявление, чиято форма също се определя от формата на самата пр. сделка.

  • запис на заповед, чек, менителница - Те са пр. сделки на търговското пр. и се уреждат в търговския закон.

  • приемането и отказът от наследство - Те са едностранни волеизявления и се характеризират като едностранни пр. сделки.

За някои от тези сделки законът изисква волята да достигне тя да бъде получена от адресата. Такива са упълномощаването и развалянето на договорите. Някои от едностранните пр. сделки трябва да бъдат извършени при спазване на установени от закона форма или представителен държавен орган. Завещанието, чиято форма не е била спазена, е нищожно. Нотариалното завещание се извършва от нотариус.

Двустранни. Договорът е типична двустранна пр. сделка. Той е съглашение между 2 или повече лица с цел настъпване на определени пр. последици. Договорът включва взаимносвързани волеизявления и затова той се характеризира като двустранна пр. сделка. Всеки един договор се състои от предложение, наричано оферта, и приемане, наричано акцент. От своя страна договорите се делят на:

* едностранен договор

* двустранен договор

* многостранен договор.

Това деление държи сметка за съдържанието на пр. последици. Едностранните договори пораждат пр. задължение само за едната страна по правоотношението. Едностранен договор е договорът за дарение, договорът за влог. Двустранните договори пораждат както субективни права, така и пр. задължения за двете страни по правоотношението. Преобладаващ брой договори са двустранните - продажба, наем.

Многостранни (съвместни). Едностранни и двустранни сделки могат да включват 2 или повече лица на едната страна по правоотношението. Например: разпорежданията от двамата съпрузи с придобитото по време на брака общо имущество. Съвместни сделки по чл.22. Те включват 2 или повече волеизявления, които имат или еднакво съдържание, или са взаимносвързани. Насочени са към една и съща цел. Пример: за многостранни договори, учредителни договори, за създаване на корпоративни ЮЛ, договорът за дружество, съгласно който 2 или повече лица обединяват усилията си и постигат съгласието си за обща стопанска цел, договорът за дружество не е ФЛ. Наред с тези пр. сделки в ГП се уреждат и решенията, които представляват правомерни юрид. факти и по-конкретно волеизявления на различни органи на ЮЛ. Предпоставка са валидност на тези решения на тяхното вземане е т.нар. кворум. Принципите при вземане на решенията са на единодушието и на мнозинството. Мнозинството от своя страна се дели на обикновено и квалифицирано.

Сделки предоставящи или непредоставящи имотна облага. При предоставящите имотна облага се поражда най-малко едно задължение да се извърши нещо или да се даде нещо, което има икономическа стойност. Пример: договорът за дарение, договорът за заем, влогът и др. При непредоставящите имотна облага не възниква такова задължение. Пример: отказът от права, припознаването, упълномощаването.

Възмездни и безвъзмездни. Критерият за това разграничение се състои в това дали в основата на сделката е включена имотна облага, която трябва да получат двете страни или само едната от тях. (възмездни - продажба, замяна, наем), (безвъзмездни - дарение, заем за послужване, завещаието).

Казуални и абстрактни. Основание за казуална сделка е непосредствената и типична цел на сделката, която страните сключват помежду си. Казуалните преобладават.

При безвъзмездните казуални сделки основанието се приравнява към мотива. Казуални сделки са продажбата, замяната и мн. др. Пример: безвъзмездни казуални сделки - договорът за дарение.

Основанието на една сделка може да бъде от различно естество. В едни от случаите основанието се нарича креденти кауза. Непосредствена цел е да се придобие едно право. Такива са случаите при договорите за заем, при които заемодателят трябва да получи обратно вещта. Каузата може да бъде донанди, т.е. основанието може да бъде дарствено.

В трета група случаи основанието на сделката може да бъде солвенти кауза. Целта е да се погаси едно пр. задължение. Пример: договорът за цесия, с който цедентът прехвърля едно свое вземане на друго лице наречено цесионер, което може да събере вземането от длъжника. Прехвърлянето може да е или с дарствено основание, или с цел кредиторът да погаси свое задължение към цесионера. Основанието към сделката не се формулира, а се извежда от конкретния вид сделка и нейното съдържание. В чл.26, ал.2 е установено едно предполжение за наличие на основание на сделката. Основанието на сделката трябва да се ограничава от основанието при исковете за неоснователно обогатяване, а така също и от пр. основание при добросъвестното владение. Този термин се използва в законодателството в посочените случаи в трите различни значения. При договорите основанието е типичната цел на сделката. При неоснователно обогатяване терминът основание се разглежда като един ЮФ, с който се свързват определени пр. последици. Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание, или на отпаднало основание е длъжен да върне полученото. При пр. основание, при добросъвестното владение съставлява един ЮФ, който има транслативен ефект, т.е. прехвърлителен, води до прехвърлянето на субективни права.

Във връзка с разграниченията на пр. основание следва да се има предвид и следното: пр. сделки, които предоставят имотна облага, за които законодателят не поставя условие за изискване на основание се наричат абстракти пр. сделки. Тези сделки са малко на брой и правната им уредба се съдържа в търговския закон (записът на заповед, менителница, пълномощно).

Сделки с оглед на смърт (мортис кауза) и сделки между живи. Преобладаващ брой сделки са тези между живи, а сделка по случай на смърт е завещанието. Онези пр. сделки, които поражждат пр. последици след смъртта на лицето, което е направило волеизявлението са сделки по случай на смърт. Завещанието е едностранен, безвъзмезден и отменим акт, с който едно лице се разпорежда с цялото си или част от имуществото си в полза на друго лице и този акт поражда действие след смъртта на завещателя. Има два вида завещания:


  • нотариално - от нотариус в неговата кантора под диктовката на завещателя и в присъствието на двама свидетели; те се подписват след текста на завещанието.

  • саморъчно - то трябва да е написано изцяло ръкописно от самия завещател; да съдържа дата, месец, година и подпис в края на завещанието; само грамотно лице може а направи такова завещание.

Двете завещания имат еднаква юрид. сила.

Консесуални, формални и реални. Пр. сделки, за които е достатъчно да се извършат едно или повече волеизявления, за да порадат последиците, които страните целят, се наричат консесуални. При тях с настъпването на съгласието настъпват пр. последици без да е необходимо предаването на вещта, която е предмет на договора. Това важи при пр. сделки с индивидуално определени вещи. При родово определени вещи собствеността се прехвърля, когато вещите биват индивидуализирани по съгласие на страната, а при липса на такова - с тяхното предаване, това е т.нар. концентрация. Тези пр. решения са установени в чл.24 на ЗЗД. Предаването на предмета на пр. задължение е една последица на вече сключения договор. С преминаването на собствеността преминава и риска от случайното погиване на вещта.

Онези пр. сделки, за които законодателят установява специални изисквания при тяхното прехвърляне, едно от които е формата, се наричат формални. В чл.18 от ЗЗД е предвидено, че прехвърлянето на правато на собственост и учредяване на вещни права върху недвижими имоти се извършва с нотариален акт. Формата на тези сделки е условие за тяхната действителност. Неспазването води до нищожност на договора на основание на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В чл. 18 от Закона за собствеността е предвидено, че право на собственост върху недвижими имоти, частна държавна и частна общинска собственост се прехвърля с договор в писмена форма. Тези сделки не се извършват в нотариална форма.

При реалните сделки освен волеизявлението на страните елемент от фактическия състав на сделката е и самото предаане на вещта. То е условие за пораждане на съответни пр. последици. Реални договори са: договорът за влог, за залог, заемът за послужване, някои превозни договори. При залогът изключение от изискването за предаване на заложената вещ има т.нар. особенти залози ( с отделен закон за особените залози ).

Сделки на управление и сделки на разпореждане. Разграничителният критерий при тези пр. сделки се свежда до съдържанието на техните сделки. Сделките на управление са свързани с управлението, тяхната защита, без носителят им да се разпорежда с тях като ги продава, заменя, подарява или завещава. Сделка за управление е и сключването на договор за наем за срок до 3 год. Сделките на разпореждане се характеризират с пр. действие, при което носителят на субективното право го отчуждава, т.е. губи правото по силата на различни разпоредителни сделки. Най-типични сделки на разпореждането са: продажбата, замяната и дарението. ВКС прие, че отзаването под наем на жилището за срок повече от 3 год. е действие на разпореждане. Сделките, при които се обременяват субективни права с оглед тежести каквито са ипотеката и залогът са също сделки на разпореждане.

Главни и зависими (акцесорни) сделки. При главните тяхното действиене е постановено в зависимост от наличието на др. пр. сделки. Преобладават главните сделки (продажба, наем и др.). Зависимите пораждат съответните пр. последици само при наличието на др. пр. сделка (ипотека, залог, поръчителство, неустойка). Те не могат да съществуват самостоятелно.

Фидуциарни. Пр. последици на тези сделки по съглашение между страните надхвърлят целта, която те си поставят. Фидуциарна е сделката за покупко-продажба на една вещ, с която страните уговарят, че приобретателят по-късно трябва обратно да прехвърли на купувача. При тези сделки от съществено значение е доверието.
ТЕМА № 38

СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКИТЕ. ЗНАЧЕНИЕ НА КОНКЛУДЕНТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ И НА МЪЛЧАНИЕТО. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА СДЕЛКАТА.

ЗАЯВЯВАНЕ НА РЕЗЕРВИ И ПРОТЕСТИ
1.Понятие. Под сключване на сделка се разбира извършване на насрещни волеизявления, с които се определя съдържанието на пр. последици, които се целят от страните. Някои автори (Таджев) приемат, че под сключване на сделката се разбира начинът, по който трябва да бъде осъществен фактическия състав, за да може сделката да породите желаните от страните пр. последици. Пр. сделки могат да сключват само дееспособни ФЛ.

Сключването на една пр. сделка преминава през различни етапи. Централен елемент на сделката е волеизявлението, което както личи от термина се състои от воля, психически преживявания и изявления на самата воля, т.е. нейното обективиране.

Пр. сделки могат да бъдат сключени освен изрично и чрез т.нар. подразбираеми действия (конклудентни действия).

При тези действия по несъмнен начин се изразява воля за приемане на определени пр. последици. Такива последици могат да възникват само при неформални договори.



2. Значение на мълчанието в ГП. Мълчанието е израз на несъгласие, т.е. на липса на волеизявление. Само в установените от закона случаи то се счита за съгласие. Такива са случаите: промяна на един договор при общи условия - чл. 16, ал. 5 на ЗЗД.

Другият случай на сключване на договор при мълчание е продажбата на движими вещи при уговорка за тяхното запитване. Ако купувачът не направи възражения в предоставения му срок, се счита че той е приел вещта (одобрил) - чл.204 от ЗЗД. Мълчанието може да бъде третирано като волеизявление само срещу дееспособни пр. субекти.



3. Заявяване на протест и резерви. В редица случаи с цел да бъдат избегнати недоразумения се използват тези пр. средства, които трябва изрично да бъдат формулирани в пр. договор. При сключване на пр. сделки законът поставя изискването за допълнителните волеизявления на определени лица посочени в самия закон. При извършване на допълнителни сделки с имущество на малолетни деца се изисква предварително разрешение от районния съдия. Разрешението се дава само ако извършените пр. действия са в интерес на непълнолетния - чл.73, ал.2 на Семейният Кодекс. В ал.3 на чл.73 е предвидено, че дарението, отказът от права и обременяване на имуществото на ненавършилия пълнолетие чрез залог, ипотека или поръчителство, са нищожни пр. действия.
ТЕМА № 39

ФОРМА НА СДЕЛКИТЕ - ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. ВИДОВЕ ФОРМИ ЗА

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ СДЕЛКИ
Формата на сделката е необходим елемент за определена категория пр. сделки. В едни от случаите е фома на действителност (абсоленитатен), а в други е форма за доказване на пр. сделка. Освен писмена форма има писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание и нотариална форма с нотариален акт.

Всяка една пр. сделка, за да породи желаните пр. сделки, трябва да е подписана лично. Само в изрично установените от закона случаи подписът може да е поставен не саморъчно, а чрез печат.

Неспазването на писмената форма, за която не се изисква участие на длъжностни лица, тази форма се нарича частна. Правилата относно формата са императивни.
ТЕМА № 40

СЪДЪРЖАНИЕ НА СДЕЛКАТА - СЪЩЕСТВЕНО, НЕСЪЩЕСТВЕНО, ЕСТЕСТВЕНО. НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО. ТЪЛКУВАНЕ НА СДЕЛКАТА
1. Видове съдържание на сделката. Под съдържание на пр. сделка се разбира пр. последици, към които тя е насочена, а така също и др. условия свързани с тези последици. Всяка една пр. сделка има общи и съществени елементи. Съдържанието на всеки различен вид пр. сделка се състои от 3 вида в зависимост от това какво е минимално необходимо, за да породи пр. последици.


  • съществено съдържание - Това са т.нар. есенциалия негоции. Чрез него пр. сделка се типизира и придобива характеристиките на определен вид сделка. Пример: при продажбата същественото съдържание се състои в уговорката да се прехвърли правото на собственост срещу задължението да се плати уговорената цена. Чрез съществени елементи пр. сделка се индивидуализира.

  • несъществено съдържание или неслучайност - Нарича се асхиденталии негоции. Отнася се за онези части на сделката, без наличието на които тя може да съществува, но те са предвидени, за да обслужват по-пълно страните (условието, срокът и тежестта).

  • естествено съдържание - Това са пр. последици на сделката, които настъпват exlege (по силата на закона), без да е необходимоте да бъдат уговаряни. При продажбата на чужда вещ или на вещ с недостатъци в закона изрично е уредена гражданска отговорност.

2. Начин за определяне съдържанието на сделката. В преобладаващият брой от случаите съдържанието на сделката се определя по волята на страните. В чл.9 на ЗЗД е установена договорната автономия. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото това не противоречи на императивните ПН, на закона и на добрите нрави. Следователно договорната автономия има определени граници, които трябва да бъдат спазвани. Съдържанието на една сделка може да бъде определено и с т.нар. общи условия - чл.16 ЗЗД.

Според този текст, когато едно предложение включва общи условия, приемането на това предложение се счита за действително, ако то е било потвърдено писмено.

В др. случаи съдържанието на пр. сделка може да бъде определено не само от страните, но и от съда или от трето лице. Такива са задълженията за факултативна престация (задължение с право на избор). В ЗЗД пр. уредба се съдържа в чл.130 до чл.132. При факултативната престация се дължат два различни предмета и с изборът на единия от тях се погасява облигационното отношение.

Основни способи за определяне на пр. сделка.



3. Тълкуване на сделките. Институтът на тълкуване на договорите се съдържа в един текст на закона - чл.20 на ЗЗД. Уредбата на тълкуването в този текст на закона се прилага по отношение на всички видове договори. Съгласно чл.44 ЗЗД, разпоредбите относно договорите намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в онези случаи, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Тази препращаща и бланкетна ПН предвижда, че всички правила установени в закона, които се отнасят до договорите се прилагат съответно и към едностранните пр. сделки. Типичен представител е завещанието. Във връзка с тълкуването на договорите е необходимо да се направи разграничение в тълкуването на отделните разпоредби, при което се установява правилото за поведение, т.е. ПН. Макар и да има известно сходство двата вида дейности се различават съществено.

При тълкуването на сделките се подлагат на тълкуване конкретните волеизявления на пр. субекти. Във връзка с това е необходимо да се направи и още едно разграничение между тълкуването на сделките и тяхната пр. класификация.

Целта на тълкуването е да се разкрие действителната воля на страните. Тълкуването не се ограничава до буквалния смисъл на думите. Сделката трябва да се тълкува във всички нейни части, които се наричат клаузи. При тълкуването трябва да се търси целта на пр. сделка. Критериите, от които трябва да се изхожда, са обичаите в практиката и добросъвестността. Понятието обичай се разглежда като онова повтарящо се поведение при сключване на сделките от съответния вид и онзи сми съл, който обикновено се влага в тях. Под добросъвестност следва да се разбира онова изискване, което трябва да спазват страните както при водене на преговорите, така и при самото сключване на сделката. Страните трябва да действат коректно и честно, и в противен случай дължат обезщетение - чл.12 на ЗЗД. В текста на чл.20 не са уредени правилно правилата, които трябва да се спазват при тълкуването на сделките. Пр. теория и практика са извели следните основни положения или изисквания:


  • при двусмислие отделните клаузи на договора трябва да се тълкуват в смисъла, който най-точно отговаря на предмета на сделката

  • при съмнение относно смисъла на отделната уговорка тя трябва да се схваща против този, който я е предложил и в полза на страната, за която сделката поражда задължения

  • когато при сключването на една сделка страните са употребили общи изрази, пр. последици трябва да се изясняват като се държи сметка за предметите, за които страните са постигнали съгласие.

В случаите когато при тълкуване бъде установено, че отделни клаузи на сделката взаимно се изключват като си противоречат може да бъде направен изводът, че между страните не е постигнато съгласие. Така например в едно завещание, което е едностранна пр. сделка, бъде установено, че то е направено не само с цел да се облагодетелства лицето, а и за да се породят задължения към него. Това завещание не може да породи пр. последици. То е едностранен и безвъзмезден акт на разпореждане.

Например, г-н Стоянов продал вилата си, а когато встъпил във владение купувачът установил, че липсват електромера, мивките в банята и кухнята, щорите и полилеите. Всички тези неща били на мястото си, когато оглеждал вилата. Но тъй като той не бил наясно с това, се обърнал към адвокат със следните въпроси: Има ли право продавачът да вземе тези вещи или те влизат в договора? Има ли опасност този, който му е продал вилата, да си вземе вратите, керемидите и прозорците?



Др. пример: Янев получил шестица от тотото. Синът му като разбрал това взел фиша от портфейла на баща си. Той имал намерение да изтегли печалбата, за да си купи кола, а остатъка да върне на баща си. Преди да изтегли печалбата бил леко набит от неизвестни лица, които му взели портфейла с фиша. Същият този фиш бил предявен за изплащане от Иванов. Кой е собственика на фиша? Може ли Янев да защити правата си?


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница