Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп


ТЕМА № 47 УНИЩОЖАЕМИ СДЕЛКИ ПОРАДИ ЗАПЛАШВАНЕ И ПО ЧЛ.31 ОТ ЗЗД. КРАЙНАТА НУЖДА КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ



страница8/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
#102253
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 47

УНИЩОЖАЕМИ СДЕЛКИ ПОРАДИ ЗАПЛАШВАНЕ И ПО ЧЛ.31 ОТ ЗЗД. КРАЙНАТА НУЖДА КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ

(От тема №46 - заплашване)

Съгласно чл.31 унищожаем е договорът, който е сключен от лице, което формално е навършило пълнолетие, но при сключването на същия не е могло да разбира или да ръководи своите действия. Към тази група лица спадат пълнолетните и непълнолетните, които са били поставени под ограничено запрещение при условията на чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството. Причините за недееспособност могат да бъдат от различно естество. Те могат да се дължат на неспособност, поради употребата на наркотични вещества, патологично алкохолно убиване, хиПНоза и др. В случаите на чл.31 от ЗЗД липсва разумно формиране на вътрешната воля, която е насочена към пораждането на целените пр. последици. Отличителният белег на тази хипотеза е, както изтъква и Мария Павлова, че лицето е пълнолетно и е формално дееспособно.

Крайната нужда е уредена в чл.33. Според този текст на закона унищожаем е договора, сключен при крайна нужда при наличието на явно неизгодни условия. Предпоставките на крайната нужда са:



  • да има сключена възмездна пр. сделка при наличието на крайна нужда

  • сделката трябва да бъде сключена при явно неизгодни условия.

Крайната нужда е състояние, при което едно лице има недостиг от средства, които са му необходими при посрещане на неотложни нужди (лечение, закупуване на лекарства и т.н.). При наличието на крайна нужда лицето да се е разпоредило със свое имущество с цел набавянето му на необходимите средства и сключения договор да е при явно неизгодни условия. Двете условия на крайната нужда трябва да бъдат дадени комулативно. При крайната нужда не се изисква насрещната страна да е имала намерение да се облагодетелства, достатъчно е тя обективно да извлича облага от сделката, от която др. страна се обеднява. Правото да се иска унищожаване на такъв договор отпада, ако страната която се еоблагодетелствала отстрани ощетяването.

Унищожението има действие за в бъдеще, срокът, в който може да се иска унищожаването, е 1 год.

При наличието на това основание за унищожаемост правата,които третите лица са придобили се запазват, ако придобиването е станало преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора.

Крайната нужда във Франция е известна като чрезмерна повреда. Тя е уредена в чл.1674 на Френският граждански кодекс, в Германия в параграф 138, а отменения ЗЗД у нас я уреждаше в чл.308.

С приемането на Закона за приватизацията и следприватизационния контролбеше отменен Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които в параграф 8 в предходните и заключителни разпоредби, обявяваше за унищожаеми сделките на разпореждане с държавно или общнско имущество, сключени при явно неизгодни условия.

Разграничаване на нищожните от унищожаемите сделки относно пр. последици. Нищожните сделки не пораждат желаните р. последици от страните, които са ги сключили. На нищожността могат да се позоват всички и по всяко време. Искът за обявяване на нищожността не се погасява по давност. Тези пр. сделки не могат да бъдат потвърждавани, т.е. ратифицирани. За да породят последиците, които страните целят, те трябва да бъдат сключени отново при спазване на всички законови изисквания. За разлика от тях унищожаемите пр. сделки пораждат желаните последици, но те могат да бъдат анулирани с обратна сила в 3 год. срок. За всички основания за унищожаемост е изключение крайната нужда, за която срокът е 1 год.

* Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от засегнатата страна с писмено волеизявление, в което трябва да бъде посочено и конкретното основание за унищожаемост. Не подлежат на потвърждаване само унищожаемите договори, сключени при крайна нужда. При тях действието на договора може да бъде запазено чрез доплащане.


ТЕМА № 48

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. ПОТВЪРЖДАВАНЕ. КОНВЕРСИЯ
1. Обявяване на нищожността. Действащото законодателство не установява специален режим за обявяване на нищожността. Нищожната сделка е един нищожен акт, на който може да се позове всяка от страните, която е сключила сделката, а така също и всяко едно трето лице. Нищожната сделка не поражда само онези последици, които страните са искали с нейното сключване. Но въз основа на една такава сделка могат да настъпят определени последици и отношенията в тези случаи се уреждат съгласно чл.34 на ЗЗД.

При наличието на пр. интерес, т.е. когато нищожността се оспорва, всяка една от страните може да предяви отрицателен установителен иск, за обявяване по съдебен ред на нищожността. Позоваването на нищожност може да стане и чрез възражение.



2. Постановяване на унищожаемостта. Унищожаемите пр. сделки пораждат субективно потестативно право на засегнатата страна да иска анулирането на сделката с обратна сила. Това право се осъществява с конститутивен иск и съдебно конститутивно решение. Съгласно чл.32 правото да се иска унищожение на една сделка възниква за страната, чиито интереси са засегнати. В този текст на закона е установен 3 год. срок за унищожаване на сключената сделка. Началният момент на давностния срок е различен и той зависи от конкретното основание за унищожаемост. При недееспособност срокът започва да тече от навършване на пълнолетието или прекратяване на запрещението; при грешката и измамата - от деня на откриването. При заплашването срокът почва, когато действията се преустановят. В останалите случаи началният момент е от сключването на сделката. Това важи и за договор в крайна нужда. При унищожаване на сделката пр. последици се отменят с обратна сила. Само при договора при крайна нужда унищожаването е за в бъдеще.

3. Нищожност на смесените гражд.-пр. фактически състави.Нищожността на един от елементите води до нищожност на целия фактически състав.
ТЕМА № 49

ИМУЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СДЕЛКИ
Те са уредени в чл.34 и 35 на ЗЗД. Съгласно чл.34, когато договора е признат за нищожен или е унищожен всяка една от страните трябва да върне на др. страна всичко, което е получила от нея. Право на възстановяване възниква само в полза на страната, която е дала или извършила нещо в изпълнение на сключената сделка. Когато др. страна не изпълни задължението за възстановяване, защитата може да се осъществи по съдебен ред с осъдителен иск. Потвърждаването на унищожаемите сделки е уредено в чл.35.

Конверсия. Тя означава превръщане. При нищожните сделки, които не подлежат на потвърждаване съществува възможност за запазване на част от пр. последици чрез конверсия. Тя не е уредена изрично в закона. Конверсията е възможна при 2 условия:

  • Недействителната сделка да съдържа в себе си съществено съдържание на др. вид сделка.

  • Конвертираната сделка да може да обвърже страните с последици, които да отговарят на тяхната воля.

От това следва, че конверсията не се прилага по право, а само по волята на страните. Тя намира рядко приложение на практика.
ТЕМА № 50

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО - НЕОБХОДИМОСТ, ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРАВООТНОШЕНИЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. СЪПОСТАВЯНЕ С ПОДОБНИ ПРАВНИ ЯВЛЕНИЯ
1. Понятията представителна власт (ПВ) и представителство (П). Институтът на П е уреден от чл.36-43 от ЗЗД. П е пр. явление, при което едно пр. лице наричан представляван е обвързан от правомерни пр. действия на др. лице наричано представител, което извършва тези действия от името и за сметка на представлявания. По начало дееспособните пр. лица, каквито са ФЛ и ЮЛ сами извършват пр. действия. В отделни случаи житейската необходимост е наложила тези действия да се извършват от др. лица, наречени представители. Времето и разстоянието в редица случаи налага интересите на едно лице да бъдат представлявани от др. лице. Това се налага също и в случаите, когато лицата се нуждаят от класифицирана пр. помощ.

Пр. категория, чрез която се обслужват интересите на различни пр. лица се нарича П. Институтът на П се използва не само ФЛ, но и при ЮЛ.



2. Представително правоотношение (ПП). Отношението между представителя и представлявания се нарича ПП. ПВ, която възниква при ПП е от категорията на непритежателните субективни права. Това право е ограничено по своя обем.

- Обем на ПВ. По силата на ПВ представителят е овластен да извършва от името на представлявания само онези пр. действия, които са включени в неговата ПВ. Именно тя (ПВ) и съответстващото и` пр. задължение се нарича минимално необходимо съдържание на ПП. Това правоотношение е придобита предпоставка при наличието, на която може да се осъществи самото П.



3. Представителство. П възниква при упражняването на ПВ. То е едно пр. явление, в което задължително участват най-малко три лица и при него се създават две правотношения. Признаците, посредством които се разкрива пр. характеристикана П са следните:

  • при П представителят формулира сам воля при извършване на съответни пр. действия. Той не предава на третото лице чужда воля.

  • представителят действа по отношение на третото лице от името на представлявания

  • пр. последици, които възникват от действията на представителят настъпват направо за представлявания.

4. Теории за същността на П. В доктрината се поддържат различни гледища по въпроса чия воля е включена в пр. сделка, т.е. чия воля изразява представителят. Според двама юристи - Савини и Виндщайнд представителят не изразява своя воля, а предава волята на представлявания. Това разбиране основателно се критикува, тъй като при законно П, каквото има при малолетните деца, не може да се говори, че техните представители-родителите изпълняват волята на своите деца.

Др. една теория поддържана от Дернбург е известна като теория на съдействието или сътрудничеството. Според нея с П се изразяват 2 воли: на представителя и на представлявания. И тази теория също търпи възражения, които бяха изложени. Най-разпространената е т.нар. репрезентационна теория на Йеринг. Според нея решаващо значение при П има волята на предеставителя. Пр. същност на П може да се разкрие при тълкуването на разпоредбата на чл.36 от ЗЗД. Според този текст П е възможно по разпореждане на закона или по волята на представлявания и при него от пр. действия на представителя се пораждат пр. последици направо за представлявания. С др. думи при П решаваща роля има волята на представителя.



5. Отграничения на П от др. пр. фигури. П се отграничава от пратеничеството, посредничеството и воденето на чужда работа без пълномощие. Пратеникът предава чужда воля от едно пр. лице към др. пр. лице. Посредникът сближава волята на двете страни, без да извършва пр. действия. При водене на чужда работа без пълномощие чл.60-62 в ЗЗД няма П. При последната хипотеза управителят действа от свое име в чужд или свой интерес.

П се отличава и от договора в покана законното лице - чл.22 ЗЗД. Запознатото лице не е страна по правоотношението. Няма П и при извършването на експертни оценки. Не е също представител и кредиторът, който упражнява имуществени права на своя длъжник - чл.134 ЗЗД - сурогационен иск. Няма П също и при фигурата на подставеното лице (сламения човек).



6. Косвено П. То е известно като скрито пълномощно. При това П има 3 сделки - учредителна, изпълнителна и отчетна сделка. При косвеното П косвеният представител действа от свое име за чужда сметка. Пр. последици в отношенията на косвения представител и представлявания възникват за последния.

ТЕМА № 51

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО. ВЪЗНИКВАНЕ И

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Институтът на П е с широко приложно поле в ГП, търговското право и процесуалното право. В редица случаи пр. действия, които извършват , са свързани с личната преценка на отделните пр. лица. Такива са случаите в областта на семейното право, където е недопустимо извършването на пр. действия от представителя. Например, не може да се сключи брак чрез пълномощник. При развода по взаимно съгласие задължително е необходимо личното явяване на съпрузите. Те трябва да сключат споразумение, с което да уредят всички всички лични и имуществени отношения между тях. В отделни случаи това изискване се отнася и за договорите (с оглед на личността).

1. Възникване на ПВ. Факти, които пораждат ПВ:

  • упълномощителна сделка при договорното П.

  • назначаване на ФЛ за представител на фондация

  • сключване на трудов договор за длъжността, която включва представителна функция

  • избор в състава на П

  • индивидуален адм. акт за назначаване на настойник на лицето, на което е учредено настойничество

  • по силата на съдебния акт, решение или определение (чл.16,ал.6 ГПК)

  • с възникване на членствено правоотношение в кооперативен съюз или синдикална организация

  • с раждане на дете възниква законно П.

2. Обем на ПВ. П поражда пр. действие в случаите, когато представителят действа в рамките на своята ПВ. Тя може да бъде ограничена по време и територия. В Семейния Кодекс в чл.73 са установени и др. ограничения. Родителите, които са законни представители на малолетните могат да извършват пр. действия с тяхното имущество само след предварително решение от районния съдия. То се дава, когато действията са в интерес на децата.

3. Прекратяване на ПВ. Основанията се делят на общи и специални.

Към общите основания се отнасят:



  • смъртта на представлявания или на представителя; при ЮЛ-а с прекратяването на ЮЛ-е.

  • поставяне под запрещение на представлявания или на самия представител.

Специални основания:

  • чрез едностранно волеизявление на представлявания, с когото се оттегля пълномощното

  • при прекратяване на трудовия договор

  • при освобождаване от длъжност

  • при освобождаване на настойника

  • при освобождаване на назначен от съда представител

  • при прекратяване на осиновяването

  • с прекратяване на членството

  • при прекратяване на запрещението

  • с навършване на 14 год. възраст на детето.


ТЕМА № 52

ВИДОВЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. ДОГОВАРЯНЕ САМ СЪС СЕБЕ СИ
Разграничителният критерий се състоив това дали П възниква по волята на представлявания или то възниква от др. правопораждащ ЮФ. Доброволното П възниква въз основа на овластяване. При овластяването е налице една упълномощителна сделка. Тези действия могат да бъдат извършвани само от лица, които са дееспособни. Доброволното П наричано още договорно е повлияно от пр. уредба на отменения закон на ЗЗД. П по смисъла на сега действащия ЗЗД е едностранна пр. сделка, а не договор, но за да възникват желаните пр. последици е необходимо тази пр. сделка да бъде доведена до знанието на представителя, в противен случай пълномощникът не е длъжен да упражнява предоставената му ПВ. При задължителното П наричано законно, ПВ възниква въз основа на ЮФ, които не включват волеви моменти. Това П възниква exlege - по силата на закона.

П се дели на активно, пасивно и смесено. Това разграничение е в зависимост от вида на пр. действие, което представителят е овластен да извършва. При активното П представителят има право да извършва волеви актове от името и за сметка на представлявания. Такива актове са сключването на пр. сделки и др., които изискват активно поведение. Пасивното П е свързвано с приемане на изпълнение с получаване на волеизявления, съобщения и др. В ГПК в чл.46, ал.2 е посочено кои лица могат да получават призовки и съобщения. П може да бъде и смесено. Най-често на практика такива са случаите, когато лицето е овластено да изразява воля и да приема такива.

П при пълна и ограничена ПВ. При пълната ПВ представителят може да извършва всички пр. действия, което му предоставя пълномощното. Ограничената ПВ предоставя на представителя възможността да извършва определен вид пр.действия. Множество представлявани и представители. В много случаи на практиката е възможно представителите на едно лице да са повече от едно лице. В тези случаи са налице множество представители. Множество представлявани има в случаите на наследяването. Наследниците на едно починало лице могат да упълномощят едно и също лице да ги представлява пред разл. институции. В семейното право е познато и и т.нар. колективно (съвместно) П. Родителите като законни представители на малолетните могат заедно или поотделно да представляват своите деца.

П на ЮЛ-а. При тях има особен вид задължително П. Търговското П е уредено с търг. закон и характерната особеност се състои в това, че представлявания има качеството на търговец.

Договаряне сам със себе си. Уредбата се съдържа в чл.38 на закона. Това са особени случаи на П. Съгласно чл.38 представителят не може да договаря от името на представлявания като лично със себе си като с др. лице, което той също представлява. Тази пр. фигура е недопустима при извършване на пр. действия. Например, представителят не може едновременно да представлява едно лице по дадена сделка и в същото време той самия да бъде страна по същата сделка. Законът допуска изключение от това правило, ако представлявания изрично е дал съгласието си за това. В една група от случаи при договарянето сам със себе си представителят сключва сделка, при която той извършва волеизявлението веднъж от името на представлявания с действия за него и втори път от свое име с намерение сам да се изправи спрямо представлявания. В двата пр. случаи представителят сам извършва пр. действия от името на двете страни.
ТЕМА № 53

УПЪЛНОМОЩАВАНЕ - ПОНЯТИЕ, СКЛЮЧВАНЕ, ФОРМА, ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ. ВИДОВЕ ПЪЛНОМОЩНО. ПРЕКРАТЯВАНЕ. ПРЕУПЪЛНОМОЩАВАНЕ
1. Понятие за упълномощаване (У). В преобладаващия брой от случаи ПВ се учредява чрез У. ПН, които уреждат У са в чл.36-43 ЗЗД, в които са установени общите правила. Специални правила има относно търг. пълномощно. Те се съдържат в разпоредбите на чл.21-29 на Търговсият закон, а за процесуалното П такива правила са установени в чл.17, чл.20-24 на ГПК. С термина У по ЗЗД се означава сделката, с която представляваният овластява представителя да извърши определени пр. действия. Представляваният се нарича упълномощител, а представителя - упълномощен (пълномощник). У по смисъла на ГП е едностранна пр. сделка, която се извършва от упълномощителя. У се различава от договора за поръчка по ЗЗД наричан мандат и той е уреден с разпоредбите на чл.280-292 на ЗЗД. Договорът за поръчка е двустранна пр. сделка. Страните по този договор са довереник и доверител. Само в случаите, когато договорът за поръчка (за пр. действие) е съпътстван с У на довереника от доверителя пр. действия се извършват направо от името и за сметка на доверителя.

2. Извършване на У. Страни по У, за да бъде овластено едно лице се изисква лицето, което упълномощава да бъде дееспособно. При ЮЛ овластяването се извършва от представителните им органи.

Процесуално П - чл.20 на ГПК. Съгласно този текст представители на страните по пълномощие могат да бъдат следните лица:



  • адвокатите

  • родителите; децата, ако са навършили пълнолетие; съпругът

  • юристконсул или др. служители с юрид. образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и ЮЛ с нестопанска цел

  • пристите (когато представляват майките и децата - Закона за защита на децата)

  • областните управители, упълномощени от министъра на финансите и от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В останалите случаи процесионалните представители са лица, който са предвидени в закона.Синдикалните организации могат да се представляват от работници и служители.

3. Ред за извършване на У. То може да бъде изрично или с конклудентни (подразбиращи се) действия.

4. Форма на пълномощното. Пр. уредба се съдържа в чл.37 на ЗЗД. Съгласно този текст формата на пълномощното се определя от формата на самата пр. сделка, която трябва да се сключи. Когато за сделката се изисква нотариална форма, У трябва да се извърши писмено с нотариална заверка на подписите на упълномощителя.

5. Действие на У. У не е ограничено по време освен в случаите, когато то е с определен срок (срочно пълномощно).ПВ в случаите на У се упражнява в нейния обем от представителя. Това становище се поддържа от проф. Таджер.

6. Видове У. В зависимост от обема на ПВ У се дели на 2 вида:

  • общо - наричано генерално; при него не се посочват конкретни пр. действия, които пълномощникът може правно да извърши

  • специално - при него обема на ПВ се определя конкретно като се посочват различните пр. действия, които могат да бъдат извършени от представителя.

Обемът на ПВ има важно значение при различните разпоредителни действия. У може да бъде срочно или безсрочно. В зависимост от пр. действия, за които представителя е бил овластен, действията могат да бъдат на управление или действията на разпореждане.

7. Преупълномощаване. Въпросът е уреден в чл.43 на закона. Съгласно този текст пълномощник може да преупълномощи др. лице, ако е бил овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Когато последният е забранил преупълномощаването, то може да се извърши само с негово съгласие. В преупълномощаването участват 3 пр. субекта: упълномощител, пълномощник, който се явява като преупълномощител и преупълномощен. При неспазване на задълженията от страна на пълномощника за него настъпват неблагоприятни пр. последици, свързани с отговорност. Затова пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. В противен случай той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

8. Прекратяване на преупълномощаването. Основанията са уредени в чл.41, ал.1 . Пълномощието се прекратява с оттеглянето от него, а така също и при настъпила смърт на упълномощителя или пълномощника, или с поставянето им под запрещение. При ЮЛ пълномощното се прекратява с прекратяването на ЮЛ. При преупълномощаването същота може да се прекрати при смърт на упълномощителя или преупълномощения, но смъртта на последния не води до прекратяване на преупълномощителя.

9. Действие на прекратяването по отношение на третите лица. Прекратяването на упълномощаването или преупълномощаването не може да се противопостави на третите добросъвестни лица, освен ако то е подлежало на вписване и вписването е било извършено - чл.41, ал.2 на ЗЗД. В Търговският закон е установено, че както извършването, така и прекратяването на търг. пълномощно подлежат на регистрация във Фирменият регистър на окръжен съд.

Пълномощник, чието пълномощно е прекратено отговаря за причинените вреди на упълномощителя по общия ред.


ТЕМА № 54

ДЕЙСТВИЕ ОТ ЧУЖДО ИМЕ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ - ПОСЛЕДИЦИ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ. ОТГОВОРНОСТ НА МНИМИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ
Правилото е, че извършването на пр. действия от чуждо име без ПВ с неправомерно поведение. Тези обстоятелства могат да се дължат на различни причини. При липсата на ПВ лицето, което извършва пр. действия от чуждо име действа като мним представител (fonsus-prokurator). Извършването на пр. действие извън границите на ПВ е също неправомерно. В тези случаи е налице превишаване на пределите на ПВ (ekcesus mandati). Следователно действието от чуждо име без ПВ има 2 пр. форми. Пр. уредба на тези явления се съдържа в чл.42 във връзка с чл.36, ал.2 на ЗЗД.

Пр. действие от чуждо име без ПВ или при нейното превишаване не поражда пр. последици за мнимопредставлявания. Извършените пр. действия от чуждо име без ПВ се намират в положение на висяща недействителност. Тези действия могат да обвържат мнимопредставлявания, ако той ги потвърди. За потвърждаването им законът изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Потвърждаването се означава като ратификация и възприемане на пр. последици, тяхното конфирлиране. Изключение от правилото в ЗЗД е уредено само едно изключение.

Ако лицето, от чието име е бил сключен, са били сключени сделките изрично се противопостави на мнимия представител, това разбиране е теоретично. По своята пр. същност потвърждаването представлява едностранно волеизявление на мнимопредставлявания. Потвърждаването трябва да бъде адресирано не до мнимия представител, а до третото лице, което става страна по правоотношението. Потвърждаването има ретроактивно действие.

Пр. последици на потвърждаването. Те се изразяват в следното: между мнимопредставлявания и останалите участници в извършените пр. действия, възникват пр. последици от тях. Тези последици настъпват от момента на извършването на пр. последици, а не от тяхното потвърждаване.

Правоотношение при отказ от потвърждаването. Сключените пр. сделки или извършените пр. действия не пораждат пр. последици за мнимопредставлявания. Когато третото лице претърпи вреди от действията на мнимия представител, последният дължи обезщетение на третото лице, ако то е било добросъвестно - чл.42, ал.1 от ЗЗД.

В полза на третото лице законът установява едно предположение за добросъвестност. По въпроса за основанието за отговорността в пр. теория се поддържат различни гледища. Според проф. Таджер тази отговорност е обективна, т.е. независима от вината.

Както проф. Павлова, така и Тасев счита, че по този въпрос може да се спори. Отговорността на мнимия представител е свързана с вината, която е необходимо условие при деликатната отговорност, с която третото лице разполага. Що се отнася до отношенията между мнимия представител и мнимопредставлявания, те те следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл.60-62 на ЗЗД или по правилата на неоснователното обогатяване - чл.55-59 от ЗЗД.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница