Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп


ТЕМА № 55 КОСВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. ЗАЩИТА НА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ



страница9/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
#102253
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 55

КОСВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. ЗАЩИТА НА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ
1. Косвено представителство (КП). То е известно още с наименованието скрито пълномощно. При КП има 3 вида сделки:

  • учредителна

  • изпълнителна

  • отчетна.

При скритото пълномощно или КП по един усложнен способ се постигат пр. последици на представителството. Според едни автори като проф. Павлова се цели първоначално да се скрие за чие сметка да се сключва сделката и кой ще придобие имуществото или имущественото право. Считам, че не такава е целта на тази пр. фигура с нея се способства постигането на определени резултати в гражд.-пр. оборот, който динамиката в живота поставя. Правилно е разбирането на проф. Павлова, че когато с косвеното представителство се цели закона е налице заобикаляне от закона и сключените пр. сделки са нищожни - чл.26, ал.1 от ЗЗД.

КП като пр. явление е позволено от закона. Забраната се съдържаше само в случаите на приватизацията в отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Тази забрана беше установена в параграф 5, ал.1 от допълнителните разпоредби, който закон беше отменен със сега действащия Закон за приватизацията и след приватизационния контрол. В последния няма изрично установено правило в тази насока.



2. Защита срещу неправомерно упражняване на ПВ. Осъществяването на представителствто в редица случаи крие опасност за интересите на представлявания. Затова законодателят е установил правила, които задължават представителя да изпълнява предоставената му ПВ добросъвестно и с грижата на добрия пълномощник. Представителят носи отговорност във всички случаи, когато виновно е причинил вреди на представлявания. Най-голяма опасност за интересите на представлявания са случаите на злоупотреба с оказаното доверие и при недобросъвестни действия на представителя за случаите, когато разкриват висока степен на обществена опасност законодателят е предвидил наказателна отговорност в чл.217, ал.2 от НК.

В чл.40 на ЗЗД е уредена гражд. отговорност на представителя, който злоупотребява с оказаното му доверие. Това е специална защита на представлявания. Съгласно този текст от закона и представителя на лицето, с което той договаря се споразумеят, договорът не поражда пр. действие за последния.

Защитата по чл.40 на ЗЗД както в случаите на договорното представителство, така също и на законното представителство. При причиняване на вреди в хипотезата на чл.40, както представителя, така и третото лице дължат обезщетение на представлявания за причинените му вреди. Тази отговорност е деликтна.
ТЕМА № 56

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ - ПОНЯТИЕ, ФУНКЦИИ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ.

ПРЕКЛУЗИВНИ И РЕКЛАМАЦИОННИ СРОКОВЕ
1. Времето и сроковете. Времето играе важна роля в обществените отношения. То, както сочи Павлова, е един ЮФ с различни пр. последици. Времето представлява един период, един срок установен в закона. В ГП сроковете се делят на различни видове:


  • законни срокове, които са установени с отделните норм. актове

  • договорни срокове, които се установяват от страните по различни пр. сделки; тези срокове могат да бъдат отлагателни или прекратителни

  • сроковете биват и съдебни; те са установени с ГПК; отделно от този кодекс в ЗАП и ЗВАС са установени и др. съдебни срокове, които се отнасят до дела свързани с гражд.-пр. последици

  • адм. актове са тези, които се определят от длъжностните лица на администрацията.

В едни от случаите сроковете представляват част или елемент от фактическия състав, който води до придобиване на права. Такива са случаите на придобивната давност уредена в чл.79 и 80 на Закона за собствеността.

Сроковете се свързват и с определени неблагоприятни последици за носителя на едино субективно право. В тези случаи те имат прекратително действие. При изтичане на установените в закона случаи на носителя му се отказва съдебна защита, ако правото не е било упражнено в тезе срокове. В ЗЗД, в отделен текст чл.72 са установени общите правила, които се прилагат при изчисляване на срокове. Месеците на годината се изчисляват по грегорианския календар, а часовете според източно-европейското време.

В чл.34, ал.1 на ГПК също се установяват правила свързани със сроковете. Съгласно чл.33 срокът, които се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако той няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден от последната седмица. Срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния му ден. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия присъствен ден.

Съгласно чл.34, ал.1 последният ден на срока продължава до края на 24-я час, но ако трябва да се извърши или предаде нещо в съда срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или е било подадено в срок в др. съд , прокуратура или учреждение.



2. Погасителна давност (ПД) - същност.

Терминът ПД може да бъде разглеждан в 2 аспекта:

- като пр. явление

- като пр. институт.



Институтът на ПД е уреден с разпоредбите на чл.110-120 включително на ЗЗД. В тези текстове на закона се съдържат общите правила на ПД. Освен тези разпоредби в ЗЗД са установени и специални срокове, които уреждат ЮФ-и с др. пр. последици. Така например, в чл.32 на ЗЗД са установени давностните срокове за унищожаване на недействителни пр. сделки на основанията изрично посочени в закона. В института на продажбата са установени също давностни срокове, в които могат да бъдат предявени отделните права. В чл.197 са уредени сроковете, в които купувачът може да предяви срещу продавача своите права свързани с продажба на вещи с недостатъци. От това следва, че общото между различните срокове установени в закона се състои в това, че с изтичането на същите се погасява правото на иск на едно субективно право. Различието между тях е в основанието на конкретните претенции. В едни от случаите се претендират права по валидни действителни правоотношения, а в др. случаи в установените срокове се атакуват недействителните пр. сделки. Погрешно е при изброяването на различни видове срокове, свързани с погасителен ефект, т.е. да бъдат класифицирани на 5-годишни, 3-годишни, едногодишни и 6-месечни. В действителност такива срокове са установени в закона, но е необходимо да се направи диференциация между тях в зависимост от обстоятелството дали тези срокове се отнасят до действителни пр. сделки, недействителни такива или се касае до разваляне на такива договори.

3. Определение на ПД. Според проф. Павлова тя представлява период от време, един срок, установен от закона, с изтичането на който се погасява правото на носителя му да търси защита по принудителен ред. Павлова приема, че ПД заедно с възражението на задълженото лице имат за последица настъпване на качествена промяна в субективното право. Според нея ПД е ЮФ, който поражда за задълженото лице потестативно право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Това гледище на автора измества центъра на отношенията между кредитора и длъжника като поставя акцент върху потестативното право. По мое убеждение считам, че при ПД, която представлява един ЮФ с погасителет ефект, акцентът следва да бъде поставен върху претендираното субективно право, което търси своята защита, а не върху неизпълненото пр. задължение и това е съвсем естествено, тъй като ПД не се прилага служебно, а само при възражение на ответника. Давността не погасява субективното материално право. Тя погасява само правото на иск и то само ако бъде направено възражение за изтекла давност. Това явно личи и от разпоредбата на чл.118 на ЗЗД, който урежда т.нар. изродени права. Съгласно този текст, ако длъжникът изпълни задължението си и след изтичането на давността той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. От изложеното до тук се вижда, че законодателят дава по-пълна защита на носителите на субективни права и не създава привилегии за правнозадължените лица.

4. Функции на ПД. ПД е установена в обществен интерес. Чрез ПД законодателят цели да стимулира различни пр. субекти, ФЛ и ЮЛ към упражняване на техните субективни права преди изтичането на установените в закона давностни срокове. Наред с това режимът на ПД държи сметка и за интересите и волята на правнозадължените лица.

Отграничаване на ПД от др. пр. категории. Погасителна и придобивна давност. Придобивната давност е институт на вещното право. При нея се придобиват субективни права. ПД не води до придобиване на права, а до погасяване на правото на иск за защита на субективните права. ПД е институт на общата част на ГП. Този институт намира широко приложение във всички клонове на ГП и др. отрасли на частното право.

ПД и преклузивни срокове. Тези срокове наричани още прекратителни се различават съществено от ПД. Различия:

  • давностните срокове се установяват само с норм. актове

  • преклузивните срокове се установяват както с норм. актове, така и по съгласие на страните; тези срокове могат да бъдат установени и с индивидуални властнически актове

  • преклузивните срокове започват да текат от възникването на субективното право; те не подлежат на прекъсване и спиране; прилага се служебно за разлика от давностните срокове

  • отказът от изтекъл преклузивен срок е недопустим за разлика от ПД, при която отказът от изтекла давност е винаги допустим - чл.113 от ЗЗД.

Пр. действие на преклузивните срокове се състои в това, че прекратява субективното материално право, както и съответстващото му пр. задължение. В действащото законодателство преклузивните срокове не са изрично наименувани. Те се установяват по пътя на тълкуването на различни разпоредби на закона.

Всички процесуални срокове са преклузивни.



ПД и рекламационни срокове. Тези срокове се уреждат с изрични ПН. С тях се цели доброволно уреждане на отношенията между страните по различните пр. сделки. В отделните случаи задължителното упражняване на рекламацията е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на искове. Рекламационните срокове се установяват с императивни ПН. Тези срокове не могат да се спират и прекратяват. В отделни случаи давностният период започва да тече след изтичането на рекламационния срок. В др. случаи 2-та срока текат паралелно.

5. Приложно поле на ПД. Съгласно чл.120 ЗЗД ПД не се прилага служебно. Тя се прилага само, ако бъде направено възражение от ответника на предявения срещу него иск. В тези случаи съдът събира доказателства и проверява дали давностният срок е изтекъл. В случай, че установи това, той отхвърля предявения иск като неоснователен, поради изтекла давност.

ПД не се прилага по отношение на вещните права. Правото на собственост не се погасява по давност. То може да бъде само придобито по давност съгласно чл.79 от Закона за собствеността. В чл.59, ал.3 и чл.67 на ЗС са установени срокове с правото на строеж и правото на ползване и в тези текстове е посочено, че правото се погасява в 5-годишна давност. Ако учреденото право на строеж не бъде осъществено в този срок, то се погасява.

Във връзка с преобразуващите субективни права съдебната практика приема, че при тях преобладават не давностни, а преклузивни срокове. Това становище е прието в постановление №6 от 1979 г. на пленума на Върховния съд.

При прилагането на закона и при разграничаване на давностните от преклузивните срокове, трябва да се държи сметка за естеството и пр. природа на конкретното субективно право. В отделни текстове на закона изрично е формулирано, че сроковете са давностни. Такива са случаите на чл.32, ал.2 от ЗЗД във връзка с унищожаване на недействителни сделки и чл.87, ал. 5 за разваляне на договорите. Тези два срока са давностни.

Личните субективни права не се погасяват по давност. Не се погасяват по давност и някои имуществени права.

В чл.34 на ЗС изрично е формулирано, че иска за делба не се погасява по давност. Не се погасяват по давност също и установителните искове. Не се погасяват по давност и възраженията, когато това изрично е предвидено - чл.32, ал.3 от ЗЗД или когато това следва от неприложимостта на ПД по отношение на правата, на които възраженията се основават.



ТЕМА № 57

ВИДОВЕ ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ - КРИТЕРИИ ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ.

КОНКУРЕНЦИЯ НА ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ
1. Проблемът. При определянето продължителността на давностните срокове е възприет диференциран подход. В чл.110 на ЗЗД е установена обща 5-годишна давност за различни видове вземания, без те да са конкретизирани. Наред с тази 5-годишна давност в редица норм. актове на гражданскота законодателство има установени и по-къси срокове, наричани специална ПД. Тази диференциация от една страна се характеризира с основанието за установяване на тези срокове, т.е. източникът на правоотношението и спецификата на субективните права и от др. страна, тя се характеризира с нейната продължителност.

2. Видове давностни срокове:

- общи


- специални.

Разграничения.

Общата ПД се прилага за следните случаи:

  • исковете за непозволено уреждане от чл.45 до чл.54 (чл.45, 47, 48, 49, 50, 54)

  • исковете по чл.19, ал.3 за обявяване на предварителен договор за окончателен и чл.87, ал.5 за разваляне на договор.

  • искове за неоснователно обогатяване по чл.55 и чл.59

  • исковете при воденето на чужда работа без пълномощие чл.60 до чл.62

Специални давностни срокове.

3-годишна ПД е установена в чл.111 на ЗЗД за 3 групи вземания:



  • по буква А на чл.111 3-годишна е давността за вземане на трудови възнаграждения, за които не е предвидена др. давност; в чл.358 на Кодекса на Труда са установени специални правила, които изключват приложното поле на чл.111

  • по чл.111, буква Б са вземания за обезщетение и неустойки от неизпълнен договор; този срок не се прилага при исковете за реално изпълнение на договора или др. субективни права, които се пораждат извън изрично посочените в текста

  • по буква В на чл.111 се погасяват вземания за наем, за лихва и за др. периодични плащания; текстът се прилага както за договорната, така и за законната лихва

Погасяването за главното вземане води до погасяване и на допълнителни вземания. 3-годишна е давността и за правото да се иска унищожаването на една недействителна сделка на основанията посочени в чл.27 и следващите. 1-годишна погасителна давност е установена за унищожаване на сделки, които са сключени при пр. нужда и явно неизгодни условия. 1-годишен е и срокът при продаването на недвижими имоти с недостатъци. 6-месечен е срокът за предявяване на искове за недостатъци при продажба за движими вещи.

3. Конкуренция на давностни срокове. В случаите, когато законъ установява различи срокове се прилага специален давностен срок. Според Павлова същинска конкуренция е налице, в случаите когато с оглед на различни критерии законодателят е установил 2 или повече давностни срокове.

В чл.111, буква Б е установен 3-годишен срок за обещетение за вреди при неизпълнение на договор, а в търг. закон във връзка с договора за превоз 1-годишен срок за обезщетение за вреди причинени при договор за превоз. В тези случаи се прилага най-краткия давностен срок.


ТЕМА № 58

НАЧАЛО НА ДАВНОСТНИЯ СРОК. БРОЕНЕ И КРАЙ НА СРОКА.

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ПРИ ПРАВОПРИЕМСТВО
1. Общи правила за началото на давностните срокове. Този въпрос е уреден в разпоредбата на чл.114 на ЗЗД, която съдържа императивна ПН. Съгласно текста давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Във ал.2 на същия текст е предвидено, че когато е уговорено вземането да стане изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В повечето случаи на практика не се уговаря срок на изискуемостта на едно вземане. В тези случаи е необходимо кредиторът да направи или отправи покана до длъжника и да му даде подходящ срок за изпълнение. Изискаемостта изтича с изтичането на този срок.

Др. хипотези за началния момент на давността. За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от момента на откриване на дееца. При исковете на неустойки за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Във връзка с разгледаните случаи и по-конкретно при непозволено увреждане Върховният съд с 2 постановления № 4 от 1975 г. и № 2 от 1981 г. е дал указания за началния момент на давността при усложнените случаи.

2. Начален момент на давността при някои специални случаи. При договор сключен под отлагателен срок началният момент е настъпването на срока. При договор от отлагателно условие началният момент е денят на настъпване на условието.При задълженията за бездействие началният момент е нарушаването на това задължение. При исковете за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД ПД започва да тече от момента на получаване на престацията. А при отпаднало основание от момента на отпадане на основанието.

За преобразуващите субективни права ПД започва да тече от момента, в който те могат да бъдат упражнени. Със специални ПН е уреден началният срок за унищожаване на договорите - чл.32.



Върховният съд прие, че началният срок на давността при исковете за възстановяване на запазена част и намаляване на разпоредителните актове, каквито са дарението и завещанието. За завещанието срокът започва да тече от неговотообявяване, т.е. предявяването на равата по същото, а за дарението от деня на откриване на наследството.

3. Правоприемство и ПД. При правоприемството давността продължава да тече, а срокът който е изтекъл запазва своето пр. действие. В случаите, когато прводателят не е упражнил потестативното право с възражение, то преминава върху неговите наследници.

4. Край на ПД. Краят на ПД се определя също като се отчита срокът от началния момент и се спазват правилата за броенето на сроковете установени в чл.72 на ЗЗД. Във всички случаи трябва да се спазват изискванията установени в закона относно спирането и прекъсването на ПД.
ТЕМА № 59

СПИРАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ - ОСНОВАНИЯ И ДЕЙСТВИЕ.

ОТКАЗ ОТ ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
1. Правната уредба. В действащото гражданско законодателство е установено, че изтеклите давности срокове при определени обстоятелства са правнопрелевантни. Тези основания са установени с императивни ПН. В ЗЗД, в чл.115 и чл.116, са установени изчерпателно основанията за спиране и прекъсване на ПД.

2. Основания за спиране на давността. В текста на закона е посочено, че давност не тече, което означава, че давността се спира при следните обстоятелства:

  • давност не тече между деца и родители, докато те упражняват родителски права

  • давност не тече между намиращи се в настойничество и попечителство и техните настойници и попечители

  • между съпрузи, докато трае брака

  • за вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда се намира под управление срещу управителя, докато трае управлението; този текст се прилага и в случаите на особено представителство, наричано Адхок - чл.16, ал.6 от ГПК.

  • за вземание за обезщетение на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба

  • за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение за време, през което те не са имали назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността

  • докато трае съд. процес относно вземането, за което е предявен иска. Спирането на давността настъпва в този случай, ако искът бъде уважен. В чл.115, ал.2 е установено едно особено основание за спиране на давността. Съгласно текста, ако давностния срок изтича по времето, когато кредиторът или длъжникът са били военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането. Спирането на давността може да настъпи и при обявен мораториум.

3. Последици при спирането. При спирането на давността изтеклият срок не се включва в срока на давността, но той се присъединява към изтеклия преди това срок.
ТЕМА № 60

ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ - ОСНОВАНИЯ И ДЕЙСТВИЕ.

ПРИЛАГАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ
В случаите, когато носителят на субективни права, проявява активност и го упражнява, прекъсването на ПД осигурява търсената пр. защита. Основанията за прекъсване на ПД са уредени в чл.116 на ЗЗД и те са три.

Прекъсването на давността може да настъпи, само когато тя е започнала да тече. Основания:

  • установено в чл.116, буква А с признаването на вземане от длъжника; то може да се направи изрично или с конклудентни действия както на цялото вземане, така и на част от него

  • давността се прекъсва с предявяване на иск или на възражение, ако те бъдат уважени

  • за прекъсване на давността чл.116, буква В с приемания на действия за принудително изпълнение.

Последици от прекъсване на давността. Съгласно чл.117, ал.1на ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност. За разлика от спирането изтеклият преди това срок не се взема под внимание и той се заличава. Във всички случаи, когато искът бъде уважен с влязло в сила решение новата 5-годишна давност независимо от различни основания винаги е 5 год.

Прилагане на ПД. Съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Тя се предявява чрез възражение и това може да се направи по всяко време, както в исковия, така и в изпълнителния процес. В закона е предвидено, че отказът от давност е нищожен. От аргумент за противното следва, че отказът от изтекла давност е действителен.

Действие на ПД. Според проф. Павлова изтеклата ПД поражда не притезателното право на правнозадълженото лице да откаже изпълнение чрез възражение. Когато то изпълни задължението си не може да се иска връщане обратно на платеното, макар и в момента на плащането длъжникът да не е знаел, че давността е изтекла. Последиците на изтеклата давност се свързват с погасяване правото на иск, а не на самото субективно право. Погасяването на главнот задължение погасява и акусорното по чл.119 от ЗЗД. По отношение на третите лица, които са поели задължение за чуждия дълг, те също се ползват от изтеклата ПД спрямо длъжници. Такива лица са поръчителите чл.142 и лицата, които са учредили ипотека - чл.151 от ЗЗД. Отказът от изтекла давност направен от длъжника няма пр. действие по отношение на поръчителя. Отказът от изтекла давност направен от поръчителя, също няма пр. действие спрямо длъжника - чл.148 от ЗЗД.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница