ТЕМА № 6 Защита на владението и държането

ТЕМА № 7 Понятие за собственост и право на собственост. Форми, видове.
В нашето законодателство няма точно определение за правото на собственост. Има много мнения по въпроса. Класическата дефиниция идва от Римското право – ПС се състои от три правомощия на собственика (т.н. триада) – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствената си вещ.

Правото на собственост може да се определи като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея.

Съдържание на правото на собственост – това са правомощията на собственика, възможните действия върху вещта. Това не са отделни субективни права, а елементи от единното субективно право на собственост. Собственика може да е лишен от някои или дори от всичките си правомощия и въпреки това си остава собственик (напр. ако отдаде под наем или учреди право на ползване).

- правомощие на владение (право на владение) – правото на собственика да упражнява фактическа власт (лично или чрез другиго) върху вещта, да я държи, да си служи с нея. Собственика упражнява фактическа власт, защото има право да упражнява (правото на владение произтича от ПС) – по това се отличава от владението като факт. Владелеца упражнява фактическа власт без да е собственик, т.е. без да има право на власт.

- правомощие на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта – доходи, плодове. Ползването може да се упражнява не само с фактически, но и с правни действия – отдаване под наем, в заем и др.

- право на разпореждане – в обхвата на това правомощие трябва да се отнесат само такива правоотношения по повод на вещта, с които изцяло или отчасти се прекратява правото на собственост – продажба, замяна, ипотека, залог, както и да я унищожи, изхвърли, преработи, да се откаже (чл.100, ЗС).

Ограничения на правото на собственост.

А) общи ограничения – чл.50, ЗС, чл.33, ЗС.

Б) специални ограничения – отнасят се за отделни видове собственост или за отделни обекти на правото на собственост. Напр. чл.18, ал.6 КРБ – държавните имоти да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а общинската собственост – в интерес на териториалната общност (чл.140 от К).

Правото на собственост като обективно и субективно право

- като обективно право – имаме предвид съвкупостта от правни норми, даващи уредба на ПС или отделна форма на собственост. Обективното право дава възможността, а когато се реализира тази възможност възниква субективното право – това, което принадлежи на даден субект.

- правото на собственост е вид притезателно субективно право. То дава възможност на неговия носител да иска от всяко друго лице да се въздържа от въздействия върху вещта на собственика

- правото на собственост е абсолютно субективно право – кръгът на правно задължените лица е неопределен

- правото на собственост е имуществено право – има стойностен израз, т.е. оценимо е в пари.

- то е прехвърлимо право

- сложно субективно право – включва възможностите да владее, ползва, разпорежда.

- безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване.

Видове право на собственост

Според КРБ собствеността се дели на публична (res public) и частна (res privates), а според ЗС „собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперациите и др. ЮЛ и граждани”. От вещноправна точка разграничението следва да се направи с оглед титуляра на правото на собственост. Носители на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват властнически правомощия – държавата и общините. Затова публичната собственост е държавна и общинска. Обекти на публична собственост са вещи, които служат за задоволяване на обществените потребности чрез общо ползване или които служат за осъществяване функциите на държавата и на общински органи. Частна е собствеността на гражданите и на ЮЛ. Частната собственост служи за задоволяване на интереси на нейния носител.

Съотношение и разграничаване между ПС и другите ВП

Ограничените ВП или техния носител има всички правомощия, но са с различно съдържание (НАПР. при ограничената суперфиция – собственика отстъпва не само мястото за строеж, но и всичко, което е необходими – вход, място за тоалет – чл.64, ЗС. При пълна суперфиция – може да се ползва целия имот ).

ТЕМА № 8 Право на държавна собственост В нашата правна уредба няма легално определение на правото на държавна собственост. Може да се каже, че правото на държавна собственост е призната и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, ползва и да се разпорежда с вещи, посочени в К и законите в обществен интерес, при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействия спрямо тях. Чрез своите органи държавата се явява субект и носител на правото на държавна собственост. От юридическа гледна точка както в отношенията си с частноправни субекти, така и в международните отношения, държавата е единен и единствен субект на правото на държавна собственост. Правно задължени лица са всички останали субекти. Те трябва да се въздържат от въздействие върху обектите на държавна собственост. Обекти на държавна собственост на вещи – движими, недвижими, потребими, непотребими и т.н. Има вещи, които са обект на изключителна държавна собственост – чл.18, ал.1 от К. Различните видове обекти на държавна собственост могат да бъдат в режим на публична или на частна собственост – публична държавна собственост не може да отчуждава, а частната може. Правото на държавна собственост се упражнява в обществен интерес. Публична държавна собственост. - изключителна държавна собственост (чл.18, ал.1, К) – подземни богатства, плажна ивица, републикански пътища и др. - чл.2, ЗДС – публична държавна собственост са и имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им, а също така и имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. - публична държавна собственост не може да се притежава от други субекти. - тя е вън от гражданския оборот – не може да се отчуждава, да се обременява с ВП, да се придобива по давност, не е обект на принудително изпълнение. - може да се предоставят за ползване от други лица чрез концесии. - тя е неотчуждаема.

Частна държавна собственост. ~ всички вещи и имоти, които не са обявени от К или закон за публична собственост. Могат да бъдат всякакви вещи. Публична държавна собственост, която е престанала да има това си качество с решение на МС, се обявява за частна държавна собственост. ~ отчуждима е. ~ участва активно в гражданския оборот. ~ могат да се отдават под наем и др.

Съдържание и упражняване правото на държавна собственост. Правото на държавна собственост може да се упражнява от самата държава или от други лица, на които тя е възложила това. Такъв е случаят с предоставянето на държавни имоти и вещи за стопанисване и управление на държавни ЮЛ. Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление, се стопанисват пряко от областния управител (чл.18, ЗДС). Върху предоставените имоти и вещи държавни ЮЛ имат право на ползване и владение от свое име, за своя сметка и н своя отговорност. (чл.15, ЗДС). Първо, това е отношение между държавното ЮЛ и държавата, второ, във връзка със стопанисването и управлението държавните ЮЛ влизат в правни отношения с други ЮЛ или граждани. Във втория случай държавното ЮЛ владее, ползва и се разпорежда с предоставените му вещи от свое име.

- правото на владеене – има фактическа власт. Но това не е владеене по чл.68, ЗС, защото липсва субективния елемент – да свои вещта. То не е и държател по чл.68, ал.2 от ЗС, защото между него и държавата няма облигационно отношение по повод на вещите. Те се предоставят с АА. Държавното ЮЛ не държи вещите за себе си, не може да ги придобива по давност. То владее вещта за държавата. Това владеене е и отговорност – чл.14, ал.2, ЗДС.

- правото на ползване – държавните ЮЛ да извличат полезните свойства от вещите.

- право на разпореждане – само в границите, определени от закона. Разпореждане с частна държавна собственост.

А) продажба на недвижим имот – от областния управител, чрез търг. Областният управител издава заповед, в която се определят цената, купувачът, условията на плащане. Въз основа на заповедта и документ за платената цена в 7 дневен срок се сключва договор, който се вписва при съдия по вписванията от купувача, който представя екземпляр от договора в управление „Държавна собственост”.

Б) замяна на недвижим имот – от областния управител, чрез преговори и сключване на договор за замяна. Ако недвижимия имот е със стойност над 500 хил.лв. – с решение на МС по предложение на министъра на финансите. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот се извършва с решение на МС, по предложение на министъра на финансите. В) право на ползване – от областния управител, чрез търг, за не повече от 10 г. (чл.56, ЗДС). Може и да е възмездно и безвъзмездно (със съгласие на МС). Когато нуждата от имота отпадне или той стане необходим за задоволяване на друга нужда, областният управител отменя правото на ползване, като се връща съответната сума. Г) право на строеж – учредява се от областния управител, съгласно предвижданията на подробния устройствен план на населеното място. Може да се учреди възмездно, чрез търг. Въз основа на него се сключва договор за учредяване правото на строеж. Може да се учреди безвъзмездно, но само на ЮЛ или други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на МС или определен от него орган. По същия ред се учредява и право на надстрояване и пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя. Разпореждането с движими вещи – машини, съоръжения, оборудване и др., стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството. Ако стойността е над 500 хил.лв. от министъра на финансите.

Преобразуване и приватизация на държавна и общинска собственост. Приватизация – правно уредена дейност по прехвърляне на държавна или общинска собственост върху стопански обекти в собственост на частни физически или ЮЛ. Това е начин на прехвърляне на собственост, ограничен по време и цели. Цел – да се прекрати публичната собственост и тя да стане частна. Прехвърлянето се осъществява чрез продажба, безвъзмездно. Предмет – стопански обекти – отделни вещи.
ТЕМА № 9 Право на общинска собственост.

Правото на общинска собственост се свързва с общината в качеството й на ЮЛ. Общината обаче е особен вид ЮЛ – публично правно ЮЛ. Тя едновременно е и субект на властнически правомощия, поради което общинската собственост е вид публична собственост. Носител на общинската собственост е общината, като основна и обособена административно-териториална единица. Освен със своя носител, общинската собственост се отличава от държавната по това, че не съставлява единен фонд – колкото общини има, толкова носители на право на общинска собственост ще има. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на териториалната общност.

Обекти на правото на общинска собственост. Чл.6 от ЗОС – гори и земеделски земи, определени със закон. Също – водите, кариерите от местно значение, местните пътища, общински паркинги, общински жилища, канализационни системи и др. Според начина на придобиване, общинска собственост стават имоти и вещи, предоставени на общината със закон или безвъзмездно отстъпени от държавата; имоти и движими вещи, придобити с доброволен труд и парични средства на населението; дарени или завещани; реституирани; които общината наследява чл.11, 34.

Видове общинска собственост. А) публична и частна. ~ публична – имотите, предназначени за осъществяването функциите на МСУМА; за трайно задоволяване на обществени нужди – напр. градския площад. Също горите и земите от общинския горски фонд. ~ частна – всички други вещи и имоти. Върху публичната собственост не могат да се учредяват вещни права, може само концесия. Не може да се отчуждава или придобива по давност. Частната може да се отчуждава и върху нея да се учредяват ВП. Б) смесена държавно-общинска публична собственост. Чл.96 от Закона за водите – особено право на ползване върху водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост се предоставя от МС по реда и закона за концесиите. Съдържание на правото на общинска собственост. - владение, ползване, разпореждане. Общинската собственост се използва според предназначението си и нуждите, които задоволява. А нейното стопанисване и управление да е в интерес на населението (чл.11, ЗОС). Това право се упражнява от органите на общината – общинския съвет или кмета.

Обекти на публична общинска собственост могат и да се стопанисват от организации или ЮЛ на общинска бюджетна издръжка (чл.12, ал.1, ЗОС) – здравни, културни, просветни. Разпореждане с частна общинска собственост. А) продажба на недвижим имот – от кмета, чрез търг. Б) замяна – от кмета, чрез търг, след решение на общинския съвет. След това се сключва договор за замяна или продажба, който се вписва при съдията по вписванията. В) право на строеж – със заповед на кмета, съгласно градоустройствения план. - възмездно – чрез търг. - безвъзмездно – с решение на общинския съвет само на ЮЛ на бюджетна издръжка. Г) право на ползване – възмездно, от кмета по ред, определен от общинския съвет. Най-много за 10г. Безвъзмездно – по решение на общинския съвет. Настаняване под наем в общински жилища се извършва със заповед на кмета. Д) разпореждането с движими вещи – от кмета, по ред, установен с наредба, приета от общинския съвет. Концесия върху общинска собственост. - само публична общинска собственост. Според ЗОС, концесията е даване на разрешение за извършване на дейности, свързани с тези обекти, които по начало се извършват от общините – водоснабдяване, търговска дейност и др. Концесията не е вещно право. Решение – от общинския съвет с мнозинство повече от ½, обнародва се в ДВ и един местен вестник. С решението се определя предметът, срокът (не повече от 35г.), начина за определяне на концесионера – търг, конкурс.

ТЕМА № 10 Право на собственост на кооперациите и юридическите лица
ТЕМА № 11 Право на собственост на ФЛ

Носители на право на частна собственост могат да бъдат само субекти, които не притежават властнически правомощия. Такива са субектите на частното право – ФЛ и ЮЛ.

Частната собственост няма неограничен предметен състав – не може да са частна собственост вещи, определени от К като изключителна държавна собственост. Също със закон може да се забрани притежаването на вещи и имоти от ЮЛ или ФЛ, за които е установен държавен монопол (чл.28, ал.2, ЗС). Правото на частна собственост се свежда до правомощията на собственика да владее, да ползва и да се разпорежда със своята вещ. Тези правомощия могат да се осъществяват лично или чрез оправомощено лице.

Субекти – които не притежават и не упражняват властнически правомощия.

Всяко ФЛ, български гражданин може да бъде носител на право на частна собственост. Но чуждестранни ФЛ не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Дори да придобият такава по наследство, в 3 год. срок те трябва да се прехвърлят. Чужденците могат да придобиват право на собственост върху други недвижими имоти – сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти.

Чужда държава или междуправителствена организация може да бъде субект на право на частна собственост у нас – напр. собствеността на дипломатическите и консулски представителства у нас.
ТЕМА № 12 Съсобственост

За съсобственост говорим тогава, когато една вещ се притежава от две или повече лица. У нас общия режим на съсобствеността е уреден чл.30-36 от ЗС. С особени правила се урежда съпружеската имуществена общност, ЗУТ съдържа правила относно съсобственост върху парцели, Законът за наследството урежда дяловете на наследниците. При съсобствеността едно единно субективно право на собственост принадлежи на две или повече лица. Никой не може да индивидуализира частта от своето право върху вещта – собствеността е обща. Всеки съсобственик има в съответен обем, в съответна част и право на владение, и на ползване, и на разпореждане. Частта на всеки се изразява математически. При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. Делът определя обема на правомощията, също и участието в използването и управлението на общата вещ.

Видове собственост

І. Според това дали дяловете са определени.

А) дялова – частите на всеки съсобственик са определени при възникването й – по съгласие, завещания, от съда. За улесняване на доказването – чл.30, ал.2, ЗС

Б) бездялова – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял – напр. съпружеската имуществена общност дялове няма, те се появяват едва при прекратяването й.

ІІ. Според това дали може да е прекратена чрез делба: - делима и неделима.

ІІІ. С оглед начина на възникване: А) доброволна – по волята на съсобствениците

Б) принудителна – при наследяване например, общи части на сграда

В) случайна – възниква от ЮФ и от вида на юридическите събития – наследяване.

Съпритежание

Съпритежанието се различава от съсобствеността – за съпритежание говорим, когато напр. върху един имот едно лице притежава право на собственост, друго – право на строеж, а трето – сервитут върху този имот (да кажем за преминаване). В този случай имаме едно пълно (ПС е основно) и ограничаващи го ВП, т.е. съпритежание имаме когато върху една и съща вещ два или повече субекта имат различни субективни права.

Възникване.

А) чрез правна сделка – продажба, замяна и др.

Б) чрез смесен фактически състав – напр. по силата на подробен устройствен план за упълномеряване на парцели – чл.16, ЗУТ.

В) чрез придобивна давност – владението да е упражнявано от две или повече лица с намерение да станат съсобственици.

Г) по силата на съдебен акт – при конфискация на част от определена вещ. Възниква съсобственост с държавата-

Д) при договор за дружество – чл.357, ЗЗД

Права и задължения на съсобствениците.

І. Правомощия.

А) право на владение – чл.31,ЗС – фактическа власт

Б) право на ползване – чл.31,ЗС – Плодовете от общата вещ са общи. Съсобственика става собственик на доходите и плодовете в обем, съответен на неговия дял от общата вещ.

В) право на разпореждане – всеки съсобственик може свободно да се разпорежда със своя дял – продава, заменя, ипотекира. Само ако се касае за продажба на дял от съсобствен недвижим имот – чл.33,ЗС, първо делът трябва да се предложи на другите съсобственици.

ІІ. Задължения. Чл.30, ал.3, ЗС – всеки съсобственик да участва и „в тежестите на общата вещ, съразмерно частта си”.

Тежести – разноски:

А) необходими разноски – без които вещта би погинала или се увредила съществено. Всеки съсобственик е длъжен да участва в разноските съобразно дела си. Ако тези разноски са направени от един от съсобствениците – останалите са длъжни да му платят част, съответна на техния дял (отношенията се уреждат по правилата на чл.61, ал.1, ЗЗД)

Б) полезни разноски – водят до увеличаване стойността на вещта. Съсобствениците не са задължени да участват в тях, а се търси съгласието на всички. Ако все пак подобренията са извършени без съгласието на някой от съсобствениците – отношенията се уреждат по правилата за обещетение, установени за владението или по правилата за неоснователно обогатяване.

Съсобственост между публична и частна собственост.

Проблема възниква с приемането на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти – чрез идеални части от обекти – публична собственост, които са изградени върху земите им или върху терените, към които тези земи са присъединени. Такава съсобственост обаче не може да има. Публичната собственост могат да притежават само субекти с властнически правомощия, тя не може да се отчуждава........ За частната собственост тези белези не са присъщи. Ето защо върху един и същ обект не може да съществува едновременно частна и публична собственост.

ТЕМА № 13 Управление и използване на съсобствената вещ. Особен режим. Прекратяване на съсобствеността.

Управление на общата вещ.

»Съгласно чл. 31, ал.1, ЗС – предзначението на веща е това, което тя е имала преди възникване на съсобствеността (къща за живеене, а не търг. заведение) или Всяка вещ си има предназначение, което може да се изменя със съгласието на всички съсобственици, а използването на вещта – да не пречи на другите да разполагат с нея.

»Ако собственик се ползва сам от общата вещ – не дължи обещетение щом останалите не са изявили желание да я ползват (чл.31. ал.2, ЗС)

»Ако съсобственик ползва общата вещ в размер по-голям от правото на собственост, което дела му отрежда, не може да придобива по давност правото да ползва по-голяма част от тази, която предвижда съсобствеността;

»Ако един е отдал под наем – наема от използваната обща вещ – разпределя се пропорционално между съсобствениците – давността на вземанията от ползването на съсобствени вещи се погасява в 5-годишен срок;

»Ако управлението на съсобствената вещ изисква сключване на юридически актове (даване под наем, наемане на работници) – се упълномощава едно лице да представлява съсобствениците. Но ако един от съсобствениците предприеме управително действие (т.е. за запазване и поддържане на имота, събиране на плодове, плащане на задължения във връзка с имота) с намерение да запази интереса на всички, ако работата е предприета полезно и не е можело да се вземе мнението на останалите без да се пропусне/намали ползата – съсобствениците да заплатят разноските, които е извършил. Отношенията с третото лице сключило сделката – уреждат се по правилата за водене на чужда работа (чл. 60-61, ЗЗД) – стр. 98/Венедиков

»Мнозинството взема решения, които са задължителни за малцинството (чл.32, ал.1, ЗС) – управителни и по ползването на веща. Сделка, сключена от мнозинството от името на всички е валидна за всички. Но сделка, сключена от мнозинството, но от името на 1 съсобственик – произвежда действие само за него.

»Чл.32, ЗС – общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Управлението включва действия по поддържане на вещта в добро състояние, за да може тя да се използва според предназначението й. Когато има съгласие, проблеми не възникват. Но често интересите на съсобствениците влизат в стълкновение. В тези случаи законът овластява мнозинството на съсобствениците да вземе решение, но то не е задължено да управлява общата вещ.

Решенията се вземат с мнозинство на съсобствениците, което се определя по дялове, следователно решение може да вземе дори един съсобственик, ако притежава повече от половината дялове.

Ако не може да се образува мнозинство или ако решението е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за ползването и управлението на общата вещ. Решението на съда ще замести непостигнатото съгласие или решението на мнозинството. Ако е нужно, съдът назначава управител на общата вещ. Това решение няма вещноправни последици и при изменение на обстоятелствата съдът може да постанови ново решение. Мнозинството не може да ограничава правото на друг съсобственик, и ако това стане, той може да предяви иск за нарушено право на собственост по чл.109, ЗС. Съдът при иск по чл.32, ал.2, ЗС не може да излезе извън компетентността на мнозинството.

Прекратяване на съсобствеността.

А) чрез делба – чл.34, ЗС – всеки съсобственик по всяко време да може да иска делба, независимо от неговия дял. Може ад се иска делба на движима, недвижима, делима, неделима вещ. ~ доброволна делба – по съгласие на всички. Това е договор. Ако обекта е движима вещ със стойност над 50 лв., или недвижима – в писмена форма с нотариална заверка. ~ съдебна делба – по волята на един съсобственик, съсобствеността се прекратява и следва съдебно производство – чл.278 и сл. от ГПК. То може да приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните. Съдебната спогодба не се обжалва. Когато производството е спорно – първата фаза приключва с решение за допускане на делбата. Втората фаза е нейното осъществяване – разделителен протокол или жребий. След влизане на протокола в сила, или след жребия съсобствеността е прекратена. Б) отказ на дял при съсобственост – при отказ от съсобственост, делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите. В) чрез прехвърляне на дела на друг съсобственик Г) с погиване на вещта.

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: