ТЕМА № 41 Конфискация и отнемане на движими и недвижими имоти

ТЕМА № 41 Конфискация и отнемане на движими и недвижими имоти
Конфискация – принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на определени, принадлежащи лично на престъпния деец имуществени обекти, постановено от съда като предвидено в закона наказание за определени престъпления. В обхвата на конфискацията влизат само вещни и облигационни права (напр. вземания на дееца към трети лица). От ВП най-често обект са правото на собственост или ВП върху чужда вещ. Допустима е върху движими и недвижими вещи. ВП, което се отнема, трябва да принадлежи лично на дееца. Конфискацията е допустима само за вещи, които лицето притежава към момента. Конфискацията се налага с осъдителна присъда. Принудителното отнемане в полза на държавата настъпва в момента на влизане на присъдата в сила. Това е деривативен способ за придобиване на право на държавна собственост върху конфискувани вещи. Държавата ще стане носител на отчужденото право само доколкото то е принадлежало на осъдения. Конфискуваните вещи и имоти се продават на търг.

Предвижда се и отнемане на вещите, които са послужили при извършване на престъплението.

Конфискацията не бива да се отъждествява с отчуждаване на имоти за държавни нужди. Тя е безвъзмездно отнемане. Конфискацията е уредена в НК и ЗАНН.

ТЕМА № 42 Актове за недвижими имоти. Видове актове за придобиване на недвижими и вещни права върху тях.

1. Нотариални удостоверения – изявления на нотариуса, извършени във писмена форма в пределите на неговата компетентност и по ред, установен от закона, които изявления придават обвързваща доказателствена сила на удостоверените обстоятелства. Нотариалните удостоверения не се ползват със силата на присъдено нещо. При отказ молителят може отново да поиска удостоверяване. Страна в нотариалното производство е лицето, от чието име се иска извършване на нотариалното действие и за което настъпват правни последици. Участник в нотариалното производство е лицето, от чието име се извършва нотариалното действие и за което настъпват правни последици. Участник в нотариалното производство е лицето, чието лично изявление се удостоверява от нотариуса. Ако то се яви лично пред нотариуса ще бъде едновременно и страна и участник. Според предмета нотариалните удостоверения са: удостоверяване на правни сделки, удостоверяване на право на собственост, на документи, на вписвания, отбелязване и тяхното заличаване, на други факти, приемане и връщане на документите и книжата. Според формата, в която се извършват нотариалните удостоверения са: нотариален акт за удостоверяване – право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване чрез вписване, отбелязване или заличаване в нотариалните книги.

2. Нотариален акт за сделки с недвижими имоти - Производството е по молба на лицето, чиято сделка следва да се извърши във формата на НА. Заедно с молбата се представя и проект на нотариалния акт със същото съдържание, каквото ще има и окончателният НА, само без подписите на страните по сделката и на нотариуса. Необходимо е страните да се явят лично пред нотариуса. След тяхното явяване нотариуса извършва проверка на компетентността на извършване на удостоверяването, на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата, чиито волеизявления удостоверява, на съдържанието на проекта за НА с оглед установяването по чл. 476 ГПК изисквания – дата, място и др. Одобрението се отбелязва в самия НА, но ако няма такова нотариусът отказва и да го състави. Накрая се подписва, след като участниците са го подписали. Последици на нотариален акт за сделки с недвижими имоти – има конститутивно действие, има обвързваща доказателствена сила, има действие като извънсъдебно изпълнително основание.

3. Констативни актове – издават се по писмена молба от лицето, което има правен интерес да се снабди с такъв. Молителят е собственик без НА. Затова нотариусът трябва да провери дали е собственик. Молителят може да не разполага с някакви писмени документи, с които да докаже правото на собственост. Може да се поиска проверка от нотариуса на правото на собственост чрез свидетели. Тези актове биват НА по правоприемство на основание на съдебно решение, НА издаден на основание административен акт, НА по жилищно строителна кооперация, НА за недвижими имоти, придобити по давност. Издаването е допустимо по молба на собственика.
ТЕМА № 43 Надзор и актуване на имотите, държавна и общинска собственост. Правна същност на актуването. Деактуване – условия, ред и правни последици.
Термина акт се използва като волеизявление на компетентен държавен орган, относно придобиване и учредяване или прекратяване на право на собственост или на други вещни права. Волеизявлението има за своя последица съставяне на официален писмен документ. ЗС урежда възможността да се урежда правото на собственост и право на строеж върху държавна и общинска земя на не държавни субекти /ЮЛ и ФЛ/, право на ползване и др. Отстъпването на вещни права върху държавни и общински имоти се извършва от съответния държавен административен орган със заповед на кмета по местонахождение на недвижимия имот. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма. Нотариална форма не е необходима. От момента на сключване на договора се прехвърля /учредява/ вещно право върху преобретателя. Писмената форма е достатъчно условие за действителността на сделката с държавни не движими имоти. Ако преобретателя не е държавен субект, сделката подлежи на вписване за да се даде гласност на прехвърлянето и да се противопостави на трети лица. Третото лице може да установи от книгите за вписване при нотариуса настоящия носител на вещните права. Възниква въпроса как преобретателя може да провери дали държавата е собственик или титуляр на вещно право, което прехвърля. За държавните и общински имоти не се водят нотариални актове и вписвания. За тях има специален ред за отчетност

Ред за актуване – актуването е съвкупност от действия извършвани от овластен държавен орган по записване на обстоятелства, свързани със съществуването и промените в правото на държавна и общинска собственост върху недвижими имот в специални актове и подреждане на тези актове в книги за държавните недвижими имоти. Актуването е необходимо условие за управление и стопанисване на държавните имоти.

Обекти на актуване – на актуване подлежат само държавни /общински/ недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони. Извън тези граници се актуват само сградите с припадащите им се дворни места, включително и сградите в държавен горски фонд. Актуват се и стопански недвижими имоти, ако са в зони определени за държавни /общински/ нужди. Не се актуват временните постройки.

Органи и ред за актуване – воденето на актовите книги е в компетентността на службите държавни имоти при ОбС и кметствата. Тези органи служебно са задължени да издирват и заемат незаетите от държавата имоти или да съставят актове за тях. Актовете се съставят по образец установен от министерството на финансите. Съставител на акта е служител от служба държавни имоти. Акта се съставя в два екземпляра, а ако е свързан с държавна тайна не се изпраща в ОбС. Съставеният акт подписан от съставителя се подписва от кмета. Единият екземпляр се съхранява в кметството, а другият в служба “Държавни имоти” при обл управител. Актовете се обозначават с последователни номера подшиват се в актови книги и се съхраняват в служба “ДИ”. Актовете се отбелязват всички промени в правото на собственост /или правото на строеж, ползване и подобрения/ в тези имоти. Водят се следните книги: главна книга, картотека, азбучници.

Правна същност на актуването - разграничават се два момента – във връзка със съставяне на акт на определен държавен имот и втори - отбелязвания върху вече съставен акт. В първият случай се касае до перфектен акт на компетентен държавен орган. Волеизявленето на органа няма конститутивни действия. Закона не свързва с този акт възникване и прекратяване на правото на държавна /общинска/ собственост, нито учредяването на вещни права. Прехвърлянето на право на собственост или учредяването на вещни права настъпва от сложен фактически състав – административен акт плюс договор. Актуването няма за предмет и удостоверяване на правните сделки с държавни недвижими имоти – той не може да бъде условие за действителността на тези сделки. Актуването наподобява нотариалните удостоверения на правото на собственост, но не може да се отъждестви с тях тъй като нотариалното удостоверяване се извършва от овластен орган – нотариус. Нотариуса е длъжен да провери дал молителя е собственик, докато службата” ДИ” няма задължение да събира доказателства за това, че имота е държавен. Нотариуса може да издаде но може и да откаже издаване на нотариален акт, ако молителя не е доказал своето право на собственост, докато служба “Държавни имоти” е длъжна да актува всеки имот, щом е от определената категория.

Актовете за държавни и общински имоти представляват по своята правна същност административни удостоверителни документи. Изявлението на държ орган само доказва, че посочения в акта имот е държавна /общинска/ собственост. Неговото действие е само доказателство – чл. 19 от ЗС право на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се удостоверява с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Акта не замества самото придобивно основание. Правото на държавна собственост може да съществува и без да е съставен акт за конкретния имот. Може да е съставен акт и без да е налице придобивно основание или пък акта да съществува и след като основанието е отпаднало. Актуването следователно има само обвързваща доказателствена сила на един официален документ. Съставеният акт е годно доказателствено средство за установяване правото на държавна собственост в съдебен процес.

Що се касае до отбелязванията върху актовете правните норми не свързват с тези отбелязвания никакви други последици. Те имат значение само на официален документ.

Деактуване – ако един недвижим имот неправилно е актуван като държавен или ако основането за актуване е отпаднало, истинския собственик може да иска отписване /деактуване/ на имота от актовите книги. Молбата за деактуване се подава в служба “ДИ”. Към искането се прилагат писмени доказателства, че имота е собственост на молителя. Ако от представените доказателства е видно, че молителя е собственик, имота се деактува по нареждане на министъра на финансите и се връща на собственика. При отказ да се извърши деактуване заинтересования собственик може да предяви иск за собственост срещу държавата. Ако иска бъде уважен министъра на финансите може да нареди отписване на имота като държавен.
ТЕМА № 44 и 45 Вписване на актове в нотариалните книги........ред на вписване

Материята е уредена в ЗС чл.112, както и законът за кадастъра и имотния регистър.

Вписването е неразделна част от сделките с недвижими имоти. Неговата социална потребност се основава на 2 основни изисквания:

1.да се даде гласност, т.е да се оповести сключената сделка с недвижим имот

2.да се запазят правата, придобити от лицето, вписало сделката, пред правата на всички останали последващи приобретатели.

Приемането на ЗКИР поставя началото на преминаване към реална система. Съгласно чл.3(1) ЗКИР имотния регистър се състои от партидите на недвижимите имоти. Службите по вписванията се състоят от съдиите по вписванията. Съдиите по вписванията възникват с влизане в сила на ЗННД (закон за нотариусите и нотариалната дейност). Чл.82, ЗННД ги определя като орган на съдебната власт. Те се назначават от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния общински съвет. Съдиите по вписванията отговарят на изискванията за съдии, прокурори, следователи съгласно ЗСВ. В райони, където няма назначени такива съдии (в Б-я са повече от 50), тяхната длъжност се изпълнява от районите съдии, специално овластени от министъра на правосъдието. Вписването не е част от придобивния способ, ето защо то не може да анулира една нищожна/унищожаема сделка. Понастоящем вписването се извършва от съдиите по вписване в специални книги, а във бъдеще то ще се извършва в имотния регистър.

Вписването в книгите се извършва по 2 начина:

1.на традиционен носител

2.на електронен носител съгласно чл.41(2) от правилника за вписване.

При несъответствие между двата записа преимущество има традиционният. Книгите за вписвания са публични. Това е свързано със самия характер на вписванията. При съдиите по вписвание се водят следните книги:

1.книга от нотариални актове

2.

3.образува се от нотариални актове за договорни ипотеки

4.образува се от молби за закони ипотеки

5.образува се от удостоверения по реда на закона за особените залози

6.образува се от писма за налагане на възбрани чл.342(2) ГПК

7.Входящ регистър – тук се записват последователно реда и постъпването на всички нотариални и други актове, вписването на които се иска.

8.Партидна книга – в нея се нанасят последователно под името на всеки собственик на определена за него страница извършените вписвания, отбелязвания и заличавания.

9.Азбучен ред – този указател съдържа имената на всички лица, за които има открита партида

10.Регистър за справка – в него се записват извършените устни и писмени справки.

Вещно право 2008 /

Доц. Велинов