При царските грамоти няма подпис, по това те се различават от византийските

Втори тип царски грамоти – отличават се по форма, език нямат печат. Представляват условни заповеди.

• 
  Брашовска грамота – 1396г цар Иван Срацимир. С нея той разрешава свободна търговия на жителите на Брашов във Видинското царство.
  
• 
  Дубровнишка грамота – 1230г. Цар Иван Асен 2 В нея ясно се вижда съдържанието на този тип грамоти( първа част определя правата и свободите които се дават на дубровнишките търговци)( втора част са посочени санкциите срещу нарушителите на грамотата). Важна е и от историческа гледна точка защото са очертани границите при Иван Асен 2 в тази грамота се говори за търговски закон.
  

Какво е характерно за нея?

Сборник на църковното право в които са включени гражданска правна и наказателна материя. Авторът счита, че постановленията на гражданското законодателство се нормират във връзка с църковното и служат за неговото утвърждение и обезпечение. Гражданско правната материя е взаимствана от Прохирона(закон градски). Материята се отнася до семейното и наследствено право. В библиотеката на рилския манастир има препис от синтагмата на български език. Освен това има преписи и на славяно – български ръкописи, което говори за разпространението и в други народи. Има особена структура и затова е известна като Азбучна синтагма. Налага се това име заради започването на всеки раздел с гръцки букви във всеки има по няколко глави, общо главите са 303 а разделите са 24. В съдържанието на главите е различно от гледна точка на съотношението на църковни постановления и светското. 80 глави съдържат само канонически предписания, 31 – граждански, а останалите съдържат и двете. По това всеки раздел който е смесен започва първо с каноните а след това със съответните граждански закони.

Синтагмата я изучаваме от гледна точка на нейното светско съдържание. В областта на облигационното право се разглежда покупко – продажбата като вид договор(раздел първи глава четвърта) договорът е консенсуален. Освен това се изяснява задатъка(капарото). Предвиждат се санкции при неизпълнение на договора. Ако договорът не се изпълни от купувача, губи задатъка, ако не се изпълни от продавача го връща в двоен размер. Лица на 25 години могат да извършат такъв вид сделка.

Раздел четвърти глава втора се разглежда договорите за заем. Регламентира се имущественото положение, зестрата на жената. Счита се за нейна собственост и мъжът не може да ги продаде. Изяснява се и така наречения залог. Синтагмата предвижда когато е дадена плодоносна вещ плодовете й които се съберат да се приспадат от дълга.

Раздел трети глава втора регламентира семейното право. Определение за брак: съюз между мъжа и жената общ жребий. В глава 13 са сформирани и правата за развод. Различават се от тези във Византийската еклога.

Раздел 21 наследствено право. Запазена част на низходящите наследници, когато децата са от едно до четири тази част е 1/3 от имуществото на наследство дателя. От 5 и повече деца запазената част е 50%. В синтагмата се разглежда волното и неволното убийство в раздел 21. за да се ограничи умисъла от непредпазливостта. Това става по един описателен и не много ясен начин. По предпазливост: убийството с бич и жезъл, не е наказуемо, но ако го хванеш и го набиеш е наказуемо. Ако убиецът е имотен, почтен човек се взема имуществото му, но ако е беден се наказва със смърт. Ако е извършено убийство по непредпазливост може да се заточи за пет години. Не се наказва и всеки който е убил нощен крадец. Не се наказва и дете до 7 години извършило убийство. Синтагмата съчетава църковното и светско законодателство и неговото приложение по време на Втората българска държава.
ВЪПРОС 8

Първа българска държава
През 681г. се подписва договор между хан Аспарух и Константин 4 Погонат. Български владетели преследват една цел – присъединяването на всички славянски племена.

Устройство на българската държава през VI – VII век

Господстващите икономически отношения дават основание да се определи българската държава като държава от ранно феодален тип. През този период има две основни прослойки свободно селячество и военна аристокрация от славянски и прабългарски произход. Предвид отношението на славяните към робството собствеността в селската община е колективна. Съществува задругарска(фамилна) собственост. Постепенно започва да се формира и слоя на безземлените селяни. Господстващата маса е на славянската и прабългарската аристокрация, но между тях има икономически различия. Славянската аристокрация е земеделска тоест нейното богатство е владеенето на земя, докато прабългарската аристокрация има военен характер дотолкова, че тяхното положение се формира на военната плячка.

Боилите при прабългарите заемат управленческите постове в държавата. Багаините заемат по – ниски постове в държавата, а хранените хора са най близките до българския хан. Те са политическия гръбнак върху, който се основава властта. Постепенно различията между славяни и прабългари започват да се преодоляват благодарение на постепенното превръщане на боили и багаини в едро притежатели на земя. Така възниква и българското болярство.

България по своята форма на управление е феодална монархия. Тя е федерация между славяни и прабългари при военна доминация на прабългарите. Още с възникването си България изпитва мощта на правото на Византия, което се отразява на възникването на държавните институции. Управлението има дуалистичен характер, разглеждаме го в два аспекта централно управление(прабългари) местно управление на славянските князе. Запазване на традиционните управляващи норми характерни за славяните, а от друга страна постепенно централизиране на държавното управление.

Начело на държавата стои българския хан. Ювиги кана от Бога владетел. Славянските извори се среща и титлата княз, а в някой извори се среща титлата архонд. Българският хан има неограничена власт освен това властта е наследствена. Обикновена се заема от първородния син канартекин, но има и изключения. В нашата история (Маламир, Симеон първородни синове) за божествения произход на властта на кана има множество извори( Шуменският надпис, Чаталарският и др.).

От бога владетел е взаимствано от Византия.

В какво се изразява властта на кана? - Законодател, управлява хазната, първия съдия, първи дипломат, държавен глава. Има сведение за участието на хан Крум, Омуртаг, Маламир в пренасянето на жертви.

• 
  Системи
  

• 
  данъчните системи за издържане на царската власт приходите се набират по няколко начина: военна плячка, атрибути по силата на международните договори, различни такси глоби налагани на населението. Няма конкретни данни за постъпленията в хазната. Може би са натурални данъци.
  
• 
  Военна система / уредба – съхраняват се военните традиции. Войската се състои от две военни формирования: елитната войска на хана има своя войска в нея влизат всички годни мъже да носят оръжие. Войската е съставена от конницата на прабългарите и от пехотата на славяните.
  
• 
  Съдебна система – няма разделение на функциите – между съдебните и административни органи. Всички държавни и военни лица извършват правораздаване. Правораздаване дават и народните събрания. През VII – IX век настъпват важни моменти в българската държава. На Първо място разширяване на територията, укрепване на държавата. На второ място задълбочаване на феодалните отношения. В резултат на което започва разлагане на селската община от друга увеличаване на едро поземлените собственици прeвръщащи се във феодали. Този процес продължава и след покръстването. Сведение е Земеделския закон. Естествения резултат от разоряването на селячеството е увеличаване на едрото селячество. В Земеделския закон се споменава за два вида феодални форми на наемни отношения( исполичарство и мортитство).
  
• 
  Исполичарството е свободен договор между свободни селяни и собствениците на земята. Постепенно обаче селяните започват да изпадат в лична зависимост и се принуждават да извършват ангария което засилва зависимостта от феодалите.
  

На мястото на племенното деление се налага административната област – комитати. На чело стои комит, той има административна и военна власт. Поставя се от хана негов заместник е таркана. Жупата е следващата административна единица. Ръководи се от жупан. Славянските племена , вождове и князе загубват своята власт.

Причини и фактори България да възприеме християнската религия (тя да бъде наложена) – покръстването е държавна политика започваща при хан Борис и продължаваща след това в особено историческо време.

Държавата е тясно свързана с религиозните норми. България е варварска държава в християнска Европа. , Християнството е необходимо и от своя страна интересите на феодалната класа, способстваща за обосноваване на тяхното господство. Възприемането на религията с цел да се преодолее етническото разделение между славяни и прабългари. Християнството е било познато в България въпреки репресиите на Омуртаг. Налагане на християнството не става лесно. Аристокрацията се съпротивлява. Доказателство затова е бунта на 52 боляри. На лице е и съпротивата на част от населението. В монасиевата хроника се говори за част от насилственото покръстване.

Каква е ролята на развитието на християнството? Религията позволява да се съберат двете общности и да сформират една. Фактори и предпоставка за развитието на феодалните отношения – засилването на властта на българския владетел, укрепване на българска държава, утвърждаване на църквата като религиозен институт, църквата се превръща в едър собственик на земя, на която работят едри селяни. Покръстването като политика не би било успешно ако не бе проповядването на християнското учение на славянски език и извоюване на самостоятелна българска църква. Проповядването на български език е голям проблем за държавата.

Извод: политиката на покръстването има за резултат превръщането на България в модерна, европейска и християнска държава, а възприемането на славянската писменост превръща България в център на развитие на славянската култура. Българският народ запазва соята културна идентичност и става творец на европейската култура. Част от тази политика и утвърждаването на писаното право.

През XIII – XIV век феодалните отношения в България достигат своя най- завършен вид. Феодалната класа благодарение на своята мощ, сила се оказва способна и осъществява пълно политическо господство над местното население. Най – ярки представители на феодалната класа в техните ръце е по голямата част от обработваемата земя. В господарските земи влизат всички обработваеми земи и необработваеми, гори пасища. Феодалите разполагат със своите земи с административен феодален съдебен съд. Манастирите благодарение на даренията освен че стават едри собственици на земя а и добиват пълна власт над селата. Болярството не е единно по своето богатство, по своето имение, не всички боляри са били държавни служители. В различните източници се говори за велики боляри и малки боляри. Характерно за новото болярство се изразява в неговия служебен произход. Няма ги болярските родове, слага се началото на новото болярство от родовете на най – близките на Асен и Петър – най – активните за възстановяването на българската държава. Новото болярство формира, новото поведение от образците идващи от Византия. Това поведение не винаги отговаря на принципите на българския народ. Другата основателната класа е селячество.

Какви промени настъпват в статуса на българското селячество? – селското население не е вътрешно еднородно, както по притежаването на земя така и по отношение на социалното положение. Селяните се делят на две основни категории:

• 
  първа категория е най – голямата и са така наречените парици. Намират се в зависимост от органите на централната власт или от местните феодали, а тези селяни които са в зависимост от църквата се наричат кларици. Те имат свое жилище и земя така нареченото бащина. Те могат да я даряват да я оставят в наследство, но само на селяни подчинени на същия болярин. Поради своята зависимост не разполагат със своя имот както го желаят. Не могат да го дарят на субект принадлежащ на друг феодал. Тези селяни имат правото да ползват горите, пасищата на селската община, но след плащане на определена цена.
  
• 
  Втора категория са отроците, които са в пряка зависимост от феодала. Нямат земя те са подчинени изцяло на феодала си, закрепостени са към неговото имение. Нямат права да търсят дори защита от царския съд.
  
• 
  Съществували са и свободни селяни. За разлика от закрепостените или с по – малка феодална зависимост. Това са категорията техникари или занаятчии. През XIII – XIV век в развитието на търговията и феодалното израстване възникват голям брой градове. Градското население също не е еднородно по своя съсед. Неговият облик се дава от занаятчиите и търговците.
  

По време на втората Българска държава българските владетели създават една стройна организация на държавата възприемайки византийския държавен модел. Българският владетел разполага с цялата власт, първи дипломат, съдия освен грамотите има и събори насочени срещу еретиците(1211 – цар Борил)( унията от 1203г с католическата църква, но й по – късното и разтрогване през 1235г от цар Иван Асен 3). Особеното в българската държава е че богатството на царя не е отделено от държавната хазна, а при Византия е отделно. Наследяването на властта вари по линията синове, братя или други които Бог избере. Ролята на Бог играят български боляри, защото самата власт има божествен характер. Познато е й регентството, което най – често е оглавено от майката царица.

Функции на болярския съвет – избира нов цар, участва при обсъждането на важни въпроси от вътрешен и външен характер, раздава право. Съвета има съвещателен характер, последната дума е на царя. В него влизат деспотът, севастократорът и великите боляри.

Цар → деспот →севастократор

Благороднически титли близки до царя

Епикернии – царският виночерпец

Протовестияриа – отговаря за царската хазна. Запазена е административната система създадена по време на византийското господство. Всички висши длъжности се заемат от боляри.

Първият помощник на царя е логотетът равен е на някогашния кавхан. След него идва протовестияра, друга титла е великият войвода. Свързан е с управлението на армията.

По време на Втората българска държава провинциалното управление носи друг характер. Държавата е разделена на кори. Управляват се от севаст. Пряко назначен и подчинен на царя, те се делят на по малки райони кателиникиони, а градските управители се наричат кефалии, а в селските общини князе.

Данъчна система – населението се облага с три форми: данъци, такси и глоби. Общото данъчно облагане се нарича данък. Основният данък е натуралния десятък. Данъкът за всяко огнище е димнината. Данък за чифт волове – волоберщина. Финансов данък – препери. Търговски данък – комер или мито. Църковен данък – каноником.

Различни и многобройни са косвените данъци. Държавен чиновник идва в хамбара да премери колко жито трябва да се внесе в хазната( комод). Дава се на държавния служител превозващ житото до държавната хазна това е апотохия.

Различни такси, когато се преминава през моста се плаща мостина. Ползване на общинскто пасище – тревнина. Има глоби за убийство за кражби, може да бъдат наложени на субект или на цялото село. По този начин се принуждава да се открие извършителя.

Кои са конкретните глоби? – при убийство – фунд, при кражба на кон – конскитад, при кражба на мома – девичеразбой. Ангарии да дават храна на царската войска, да се отглеждат различни животни.

Военно и съдебно устройство – войската представа да бъде военно опълчение. Комплектува се с войската на болярите. Църковните владения има специален царски чиновник неизпълнението на задълженията на армията се наказва със смърт. Много често се налага привличането на наемни войски но е свързано с повече пари .

Съдебно устройство съдебната власт не е отделена от административната. Формират се различни съдилища. Върховен е царя право раздава болярския съвет, а също и административните чиновници. Възникват и феодални съдилища, но не могат да право раздават по въпроси колебаещи владетеля. Действат и канонически съдилища.


ВЪПРОС 10

Възникване, развитие и характерни черти на българското средновековно право
В зависимост от своя произход, форма, съдържание форми на приложение БСП се развива като обичайно и писано право т.е. включва две основни форми обичайно и писано. Източниците на феодалното право са оскъдни. До покръстването основното право е обичайното право и обичайната система и единствената действаща по българските земи.

През този първи период обичайното право е дуалистично. Всяка от двете общности славяни и прабългари имат свое обичайно право. С развитието на славяно българската държава и задълбочаване на феодалните отношения протича процес за проникване на славянските и прабългарските обичаи. След създаването на самата държава различията при двата етноса започват да изчезват. В отделните райони възникват специфични правни системи, които се различават по своето съдържание. Днес могат да се видят различни традиции в страната. След покръстването когато започва прилагането на писаното право, обичайното право не изчезва. То не е изместено изцяло от писаното право. Обичайното право остава, неделима част от правната система на българската държава.

Защо обичайното право се запазва, защо не е заменено изцяло от писаното право?

Причини – традиция – обичайното право обхваща по – широка област на правни отношения; прилага се по лесно сред населението. Писаното право има ограничено приложение от гледна точка на неговия обхват. То не обхваща напълно отношенията. Обичайното и писаното право се допълват в правната система. По своята форма обичайното право е устно. От уста на уста от поколение на поколение. Обичайното право е единно. Най – типични прояви на обичайното право са кръвната мъст, откупът и клеветата. Писаното право в средновековната българска държава изпитва взаимно влияние от обичайното право.

Обичайното право запазва своето действие и в годините на втората българска държава. По време на втората българска държава колективната дружинна собственост и отговорност. Консерватизмът на обичайното право се обеснява преди всичко с характера на феодалното право.

Какво е характерно за писаното право( как възниква и как се развива) – необходимостта от прилагане на писани закони се диктува от нуждата да се преодолее разпределението между двата етноса. Писаното право възниква по различни начини – реципиране на Византийските закони (ВЕ, ЗДЛ и др.); опитите да се приспособят тези закони( СЕ е такъв пример) ; - създаване на оригинални български закони (ЗСЛ); - първите български закони решават важни политически задачи.

Прилагането на писаното право е трудно и ограничено, непознато. Няма изграден апарат за неговото прилагане. Този правен език е непознат за голяма част от обществото. Законите не достигат до масата от обществото . Писаното право се сблъсква с консерватизма на обичайното право.

ВЪПРОС 12

Правен статут на българското население и чужденци

Правоспособност и дееспособност
Българското средновековно право регламентира по различен начин статута на чужденците. Разграничава правоспособността от дееспособността. Макар да не се прави в ясен и точен смисъл.

Какво е правоспособност? – призната възможност едно лице да бъде субект носител на юридически права и задължения от раждането до смъртта. С развитието на феодалните отношения се изменя и правоспособността на българското население. Независимо от степента на ограничение българското население е било правоспособно. Единствено робите са били неправоспособни във всички норми на правото. Славянското право дава възможност да се откупят чрез работа.

Средновековното право дава не еднаква правоспособност на еднаквите лица. Степента на правоспособност зависи от социалното положение аристокрацията, военна, поземлена, църковна – имат пълна правоспособност. Свободното население същи има пълна правоспособност. Зависимите селяни имат ограничена правоспособност. Правоспособността зависи от семейното положение. Мъжът има пълна правоспособност, жената и децата са с ограничени. Правоспособността зависи от принадлежността към голямата фамилна собственост. Всички задругари имат ограничена правоспособност

Какво е ограничена правоспособност? – зависимите селяни са ограничени по правото за продажба на своята земя, не могат да я продават на друг феодал.

Какво е правоспособност на чужденците? – чужденците са не правоспособни. Българското средновековно право дава на чужденците само ограничена правоспособност при това не на всички, а на определен кръг от хора, които са посочени в договорите на българската държава. Такива договори са на хан Тервел с Византия, Дубровнишката грамота на цар Иван АсенII , Брашовската грамота на Иван Срацимир. Трябва да имаме предвид че правоспособността е конкретна и различна за чужденците. Дава се правоспособност в конкретни рамки и на конкретни поданици. Най – често е давано работа в договорното и наследствено право. Може да се продава и купува свободно. Търговците от Венеция и Генуа получават права в наследственото право.

Какво се разбира под дееспособност? - дееспособността е призната от съдебния правово ред, годност, качество да изразява правно валидна воля. лично да сключва сделки с което да упражнява правото си и да поема задължение. Дееспособните лица са на определена възраст, малолетният сирак е правоспособен и има право на имущество. Дееспособният човек няма право на имущество. Българското средновековно право не дефинира дееспособността. В различните законодателни актове дееспособността се дефинира по различен начин. Българското средновековно право извършва ограничения на дееспособността. – семейно положение, пол, възраст, социален статус, едно лице може да бъде способно да извършва един вид сделка и дееспособно за друг вид сделка.

Какви са конкретните ограничения в дееспособността? – няма конкретни граници за придобиване на дееспособност. Византийската еклога поставя като условие за придобиване на дееспособност брачна мъжът трябва да е на 15 години а жената на 13 години. В ново канона мъжът на 18 жената на 16. душевната болест се признава като не дееспособност. Пълна дееспособност има само мъжът в семейството.

Членовете на задругата са с ограничена дееспособност. Пленниците не могат да правят завещание, глухонемите по рождение не могат да правят завещание.

След падането на България под османско господство са ликвидирани българските държавни институции и българското средновековно право. Турската власт запазва отделни елементи на българската държавност, като селската община, църковната община и еснафа. Целта е да се смекчат тежестите от робството, да се създаде механизма за един по действителен контрол върху българското население, а също и за ефективно събиране на данъците. Османската администрация по този начин търси възможност за децентрализация, по този начин автономията на общините е ограничена те могат да решават правни въпроси само от местен характер.

Като най – ограничено е само управлението в градовете. Само управлението на общината се осъществява под контрола на османската администрация и негови непосредствени изпълнители са селските първенци, които се удобряват от османската власт. По този начин османската държава се освобождава от управлението на селските общини и на населението в тях. По същество тя упражнява своя контрол чрез селските първенци, чрез органите на местното самоуправление, при което иска лоялност от тяхна страна. Запазване на общинското местно само управление дава възможност да се съхраняват възродят и развиват обичаите и традициите останали от третата българска държава.

Освен общинското самоуправление се запазва българска църковна община като институция отделена от османската власт. По своята същност църковната религиозна община представлява съвкупност от църкви, манастири и вярващи. Духовенството е връзката между тях .Шериатът допуска съществуването на различни религиозни общности от исляма, тъй като исляма не може да се прилага по отношение на неверниците. Именно поради причина се запазва християнската църковна община.

През 1453година Константинополската патриаршия получава разрешение да представлява цялата общност пред високата порта и да решава всички религиозни и правни спорове. Църквата е била и правораздавателен орган. Запазват се и така наречените еснафи. Еснафите са самоуправляващи се общности изградени на производствено натурален принцип тоест всеки еснаф е обединил занаятчии с еднаква работа. На чело на всеки еснаф стои майстора под него калфите, а под тях чираците. Те най – често са деца от 10 до 15 годишни които тръгват да изучават знания. Три години без заплащане след това минават в по – горната степен калфи и получават годишно възнаграждение. Не всеки може да стане майстор. Майсторът получава това право от еснафа.

През 1773година е издаден специален ферман с който еснафите получават правото да се формират и развиват като самостоятелни. Организации със самостоятелно право раздаване. Еснафите постепенно разширяват своите граници сред населението. Всеки еснаф има свое събрание лоджа – висш колективен орган на майсторите. Той избира така наречения баш майстор. Неговият помощник приема устава на еснафите. В този устав ясно е разписан вътрешния ред на еснафа. Общото събрание определя търговската и ценова политика на еснафите. Освен това е и съд спрямо провинилите се нарушаващите устава членове на еснафа. Еснафите като организации са отговаряли на интересите на османската държава. Чрез тях те осъществявали контрол и безпроблемно събиране на данъците. Освен това еснафите изпълняват доставка за платове и обувки за армията. Именно от еснафите прослойка която застава по – късно зад освободителните дейности на българския народ.

Запазването и съхраняването на тези три институции позволява се да съхранят българските обичаи и традиции, българското обичайно право и като цяло българският език и българската народност. Общините църквите и еснафите правораздават. Прилагането на обичайното право е разграничено в определени области и става на най – ниско равнище. Санкциониране на обичайното право е ставало в съответствие с актовете на османската държава, държавната принуда е била прилагана като мярка за изложение на взетите решения от общините или еснафите. В този смисъл можем да кажем че българското обичайно право намира място като особен елемент и се прилага като особен елемент в османското право. То урежда отношенията вътре в българския етнос. Запазването на българското обичайно право, самоуправлението на общините и еснафи. Изиграва историческа роля за съхраняване на българския народ и за създаването на необходимите икономически и идейни предпоставки за успеха на национално освободителната борба.

Българско обичайно договорно право (БОДП)
БОДП регламентира договорите за покупко продажба, замяна наем на вещи. Договорите се сключват най – често устно пред трима свидетели на различна възраст. След XVIII век се прилага и писмената форма на договора. При която свидетелите се подписват но договорите заварено пред църковно или общинска власт тези писмени договори са били неефективни, защото собствеността и вещните права се уреждат от османското право. Тези писмени договори имат значение на предварителни договори.

Сключват се най – често на пазари и панаири. По своята същност сключването на договори е един ритуал стигащ до съгласие на двете страни и освен това се осигурява публичност на самата сделка. В това отношение ролята на свидетелите е голяма. Свидетелите са участници в постигането на съгласие между двете страни. Освен това изискването е свидетелите да са на различни години. Самият ритуал включва така нареченото ръкостискане, което също става пред свидетели и пиенето в кръчмата и както се казва” пихме му кръчмата” това не е случайно, защото там е цялото село. След като е сключена сделката, след като е станала известна и е немислимо развалянето на договора. По традиция черпи продавача. Вижда се че договорното право се основава на един ритуал намерило е механизми за гарантиране на договори чрез свидетели, гарантиране действителността на договора.

Изработване на проекта за устава на княжество България

Наред с изграждането на основите на княжество България една от основните задачи на руското управление е била изработването на проект на Княжество България. Тази задача произтича пряко от клаузите на Берлинския договор.

Чл4 изисква да бъде приет органически устав от първенците на България. Изработването на органически устав според чл. 7 с предварително условие за избор на българския княз а коронясването на княз е предпоставка Княжеството да встъпи в пълна автономност. Според договорите за решаването на тази задача е даден срок девет месеца. Същата е задача е предвидена и от Санстефанският мирен договор за срок от две години.

В изпълнение на тази задача руското правителство приема три инструкции: от 10 до 15 април от 14 юли 1878години и последната инструкция е съобразена с изискванията на Берлинския договор. В инструкциите се очертава механизма по работа, по изготвяне на конституцията. В инструкциите от 15.04 са посочени основните принципи на Парижкия органически устав и именно князът да не бъде с ограничена власт и рамките на тази власт да се определят от самия устав. Събранието да има законодателно право министрите назначавани от княза да бъдат отговорни пред събранието за своите действия.

В инструкциите изрично се подчертава че трябва да се вземат предвид местните условия и преди всичко обстоятелството че българският народ не е подготвен поради робството да възприеме демократичните и либералните форми на управление. Работата по изготвяне на проекта за органически устав е поверен на Сергей Лукеянов - завеждащ съдебен отдел канцеларията на княз Дондуков. Проекта е готов на 31.10 и с това завършва първият етап по работа на изработване на органическия устав. Проекта се основа на сръбския устав от 1869година и на румънската конституция от 1876година. На 6.11 проекта е представен за удобрение на руския император. Във връзка с неговата подготовка е взето мнението на редица видни българи.

Писма с 16 въпроса са изпратени при Марин Дринов, Тодор Иконом и Тодор Бурмов и други. Като впечатленията на българските видни личности са консервативни отколкото постановките които се съдържат за устава. Отговорите на българските народни дейци са представени заедно с проекта на руския император. Те не оказват влияние върху преработката на проекта.

След получаване на проекта започва вторият етап на обсъждане. Проектът е обсъден от особено съвещание, което прави редица промени, които предават по – либерален вид. Въвежда се всеобщо и тайно гласуване. Права на законадателна инициатива на събранието премахва ограничението на печата, разширяване правата на българските граници, формулиране отговорността на манастирите и народното събрание.

По – консервативни предложения направени от министъра и външните работи, където са отчетени изискванията на Берлинския договор за васалната зависимост на княжеството спрямо османската империя. Едновременно с това се прилага принципа на единство на българската църква и екзархия. Интерес представя на военния министър – Мюлитин. Той счита че интересите на Русия изискват българската конституция да бъде либерална по дух да се ограничат правомощията на българския княз за сметка на народното събрание с цел да не може княза да провежда антируска политика. Последният вариант на проекта е по консервативен както казва Симеон Радев „ доведе до известно разочарование у българите”.

Предвижда се създаването на държавен съвет състава на събранието да бъдат членове избрани от народа, назначавани от княза и влизащи по права. Народното събрание се лишава от правото на законодателна инициатива, запазва се текста „България да бъде конституционна монархия с васална зависимост от османската империя” в края на месец януари е преведена и удобрена на български. След утвърждаване и приемане на проекта започва подготовката и свикването на учредително събрание. УС се състои от членове наречени нотабели, духовни първенци, председатели на съдилища.

Втората група са назначени от руския император. Народни представители избрани чрез преки и тайни избори. Независимо по какъв начин са влезли в събранието всички народни представители представляват цялото население живеещи у българското княжество. УС е открито на 10.02 1879 година в Търново. Работата е напрегната от вътрешно политическите и международни обстановки, която е създадена от решенията на Берлинския конгрес. По своя социален произход и политически възгледи членовете на събранието формират две основни партии: това са на старите (консерваторите), която обединява заможните слоеве от населението сформираща се нова буржоазия. Повечето влизат по право или са назначени от императорският комисар. Представителите са Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов, Димитър Григорович, Григорий Начович. Втората партия млади (либерали) изразяващи интересите на дребно буржоазни маси. Водачи са Петко Каравелов, Драган Цанков и Петко Рачев Славейков.

В началото на откриването на събранието възниква въпроса дали да се заседава като УС или първо да се предприемат действия срещу решенията на Берлинския договор. Възниква така нареченият общо държавен въпрос. По него се оформят три течения:

- Младите – либералите предлагат да се разтури събранието докато Европа не се съгласи на обединението на северна и южна България и не се подобри положението на българите в Македония. – Каравелов и Славейков

- Умерено крило – предлага да се отложат събранията за два три месеца през което време да се запознаят великите сили с общо българските искания.

- Консерваторите които предлагат да се започне работата и приемане на устава веднага като едновременно с това се изпрати една депутация до Европейските дворове, която с умерен език ги запознае с българските искания. Българският въпрос поставя под опасност съществуването и дейността на събранието и това става причина княз Дондуков и Лукеянов да заявят че задачата на събранието е приемане на устава и то незабавно трябва да пристъпи към нейното изпълнение. Единственият който напуска събранието е представител от Русчук – Тодор Хаджистанев

По предложение на Константин Стоилов е избрана комисия от 15 човека, която да формира основните принципи на устава. Либералите отказват участие в нея влизат само консерваторите поради тази причина изработеният от комисията рапорт върху основите начала на Конституцията на българското княжество носи изцяло консервативен дух. Рапортът е изграден върху началата върху принципите които се съдържат в декларацията на човешките права провъзгласено от френската революция.

В него се отчитат недостатъците изостаналостта на българското общество, липсата на традиция да се почина властта и закона. Предлагат се идеи целящи да възпитат народа в почитание на закона да го подготвят да се възползва достойно от свободата. Авторите на доклада предупреждават, че е възможно да се развият елементи против всякакъв вид и свобода. В доклада на комисията се правят редица предложения в консервативен дух, да се избере имуществен ценз. Да се създаде сенат, който да е над народното събрание. Изборите да бъдат двустепенни и на всеки пет години да се прави ревизия на устава.

По доклада е първия сблъсък на либералите и консерваторите. Славейков обвинява създателите, че не познават народа. Каравелов казва, че комисията не е оправдала доверието на събранието. При гласуването докладът е отхвърлен. Това е първата победа на либералите.

Вторият голям сблъсък е при обсъждането на чл.13 за народното представителство когато консерваторите отново издигат предложение за сенат. Мотивите на Тодор Икономов са неподготвеност на народа , възможността в събранието да влязат неподготвени хора. Либералите следват своя принцип да вярваме на народа на неговите качества. Способността сам да търси лекарство за болката си. Те се изказват за една просто държавна машина, която народното събрание и министрите да бъдат отговорни пред народа. Предложението за сената е отхвърлен и консерваторите се отказват от идеята за държавен съвет. Това са най – големите сблъсъци между либералите и консерваторите. Извън тях събранието работи ефективно приема поправки в устава. Така отпада васалната зависимост от османската империя. Думите органически устав са заменени с конституция. Утвърждава се равенството на всички български граждани пред закона. Приема се принципа на всеобщо избирателно право. Начало на самоуправление на общините свобода на сдружение на хората, свобода на печата. Дава се правото на законодателна инициатива, а също и на създаване на парламентарни комисии. Отменя се всякакъв вид робство, забраняват са инквизациите. Не може да се налага наказание което го няма в законите. Държавният съвет и сената са отхвърлени . търновската конституция е приета на 6 април 1879година претърпява две промени през 1893 и през 1911година.

Чл.9 от търновската конституция законодателната власт принадлежи на царя на народното представителство.

В какво се изразява тази власт? Царят свиква народното събрание редовно на сесии. Всяка година след като свика събранието може да забави факта на неговото заседание, но не повече от два месеца по – голям срок може да се допусне през същата сесия, може да стане само със съгласието на събранието чл.135

Чл.138 казва че членовете на народното събрание не могат да се събират на сесия без да бъдат свикани от царя, освен това не могат да се събират на сесия след като се затвори, отложи или разпусне събранието.

На второ място законопроектите и предположенията на правителството се внасят от народното събрание от надеждните министри по царска заповед чл.109

На трето място царят утвърждава и обнародва приетите от народното събрание закони чл.10. той има право на вето за да придобие правни сили всеки закон е трябвало да се утвърди от царя. Той има правомощия в законотворческия процес.

На четвърто място царят може да разпусне и да назначи нови избори. Широките правомощия които получава, монархът в законотворчеството по този начин той може да господства над парламента. Има широки правомощия и по отношение на изпълнителната власт.

Чл.12 изпълнителната власт принадлежи на царя. Всичките органи на тази власт действат под негово име и под неговият върховен надзор. Това е едно най – важните правомощия и по този начин представлява България ефективно в международни отношения.

Чл.152 – държавната глава има право да назначава и уволнява министрите, освен това е върховен началник на всички военни сили. Той раздава военните чинове, освен това постъпващите на военна служба се кълнат във вярност на царя. Българският цар издава укази и други писмени актове като прокламация – с нея той провъзгласява че се възкачва на престола.

Тройното слово е за откриване на събранието такова е и изискването на чл. 133 от конституцията. Освен това издава височаещи заповеди в качеството си на главнокомандващ. Частните писма на монарха се наричат рескрипти. Съдебната власт се два на монарха чл. 13 и чл. 16. съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на царя. Той назначава съдиите, овен това има право да смекчава или отменя наказание по начина определен от чл.14 имат право на помилване и право на амнистия.

Царят по силата на глава 15 не може да опрости един министър без съгласието на народното събрание. Чл. 8 лицето на царя е свещено и неприкосновено. Тя го освобождава от всякакви наказания и граждански отговорности и гарантира неговия личен имунитет.

Правомощията на монарха – по силата на конституцията българският цар е освободен чл.51 посочва че държавните имоти принадлежат на българското царство и от тях не могат да се ползват. Отделните глави уреждат местожителство на царя и наследяването на престола

Чл. 24 наследяването е низходящо по мъжка линия по реда на първо родството. Наследникът е пълновръстен на 18 години. До пълнолетието му се определя регентство и настойничество. Правомощията които дават на български монарх в законодателната, съдебната и изпълнителната власт в определена степен нарушават принципи на разделение на властите. Тъй като засягат правата на останалите власти.


ВЪПРОС 33

Държавно устройство на княжество България според търновската конституция министерски съвет, министерства и министерска отговорност
Въпросите за правомощията на министерският съвет на отделните министерства за техните правомощия и отговорности се уреждат с чл. 21 на конституцията.

Чл.149 изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на царя принадлежи на министрите и техният съвет. МС е висш съдебен изпълнителен орган. Състои се от всички министри един от тях по избор на царя се назначава и за председател на съвета. Търновската конституция предвижда създаването на шест министерства :

• 
  министерство на външните работи и изповедания ;
  
• 
  министерство на вътрешните работи;
  
• 
  министерство на народното просвещение;
  
• 
  министерство на финансите; министерство на правосъдието;
  
• 
  министерство на войната.
  

Кои са специфичните случаи?

• 
  на първо място чл. 151 при смърт на царя министерският съвет поема управлението на страната като се задължава в срок до един месец да свика велико народно събрание за да се избере нов цар.
  
• 
  На второ място министерският съвет поема управлението на царството когато царят преди смъртта си не е определил регентство или при случай че някой от регентите се помини. Тогава в срок до един месец министерският съвет трябва да свика ВНС за избор не регенти министерският съвет управлява държавата и тогава когато след смъртта на царя царицата се окаже бременна и министерският съвет управлява докато се роди престолонаследника.
  

Министрите са отговорни пред царя и народното събрание. Съвкупност за своята дейност като колективен орган и лично всеки по отделно за своята дейност по управлението на повереното му министерство. Отговорността на министрите пред царя е служебна. Тя произтича от чл. 154 и чл. 149 първият член изисква всеки акт който се подпише отзад да бъде подписан от всички министри или само от надлежния министър.

Министрите са отговорни и пред НС този случай тяхната отговорност е парламентарна политическа и конституционна наказателна. Тя произтича от правомощията на конституцията които дава на народното събрание за контрол на изпълнителната власт.

Чл. 92 задължава министрите да дават точни обяснения на депутатите парламентарният контрол се осъществява чрез така наречените питания, на които министрите са длъжни да дадат отговор. Всеки народен представител има да направи такова питане, ако отговорът на министъра не удовлетвори народният представител той развива запиване. Става повод за дебати които могат да завършат с вот за доверие или недоверие на кабинета. Конституционно наказателната отговорност на министрите е лична и колективна. Народното събрание може да предаде министъра на съд за измяна на отечеството, за предателство, за причиняване вреди на царството , за лична изгода, за да се предаде един министър на съд се изискват гласовете на 2/3 на присъстващите на съвета. Министрите се съдят от специален съд, министрите носят и обикновена гражданска отговорност. След 1878 до 1944 са съдени цели кабинети. Димитър Греков първият осъден министър.

Състав, функции на ОНС – до 1893 година до първата поправка един депутат е бил представител на 10 000 души. А мандатът на събранието 3 години. След 1893 година мандатът се увеличава пет години а броят на населението което представлява депутата става 20 000 души. С промяната от 1911 година мандатът се определя на 4 години избирателното право е неограничено, равно всеобщо и пряко. Гласоподаването е тайно .Избирателни права имат граждани навършили 21 години, които се ползват с граждански и политически права, така нареченото активно избирателно право тоест правото да избираш. Първоначално реално избирателно право получават само мъжете, жените получават избирателни права едва през 1937година. Наредбата закон за избиране на народно представителство на ОНС. При това избирателното право получават само омъжените, разведените или вдовиците. Освен активното избирателно право съществува и пасивно избирателно право. Такива права имат всички грамотни граждани над 30 години и се възползват от граждански и политически права.

Българският парламент е еднокамерен. Конституцията определя народното събрание като законодателен орган, който не е постоянно действащ а работи при периодично на сесии. До изменението на конституцията от 1911 година ,сесията е първо с продължителност от 15.10 до 15. 12 след това се въвежда и втора сесия от 15.01 до 15.03. по конституцията сесиите се откриват от царя и от него се закриват с тройно слово или от упълномощено лице за това. При откриване на събранието депутатите полагат клетва с изключение на духовните лица след тройното слово на царя събранието представя адрес на отговор. След това събранието под ръководството на най – възрастния депутат избира председател, подпредседател, секретар а също така и постоянни комисии. За всяко министерство има съответна парламентарна комисия. Най – важна е бюджетната комисия. Народните представители представляват не само тези които са избрали но и целия народ. Конституцията им дава право да обсъждат, гласуват по убеждение и съвест, без да носят отговорност за това. По време на своя мандат са защитени от депутатски имунитет т.е. имат лично не прикосновение. Когато към тях е предявено обвинение за престъпление от най – тежък характер за предаването на съд трябва да има съгласие от народното събрание. Във всички друг случаи пет дни преди откриване на заседанията и през време на заседанията народните представители не могат да бъдат задържани и съдени. Правомощията на ОНС са формулирани в чл. 105 на първо място обсъждане и приемане на законопроекта.

Чл. 44 предвижда никой закон не може да се издаде, допълни, отмени или измени докато не се обсъди и приеме от народното събрание. Освен това събранието има право да тълкува смисъла на закона. Друго задължение на ОНС е обсъждане на ежегодния бюджет, заеми. Той има право да назначава изпитателни анкети, комисии по управлението и разбира се да осъществява парламентарен контрол върху управлението и дейността на отделните министри. Народното събрание може да предава министрите на съд но предложението за това трябва да е подписано от ¼ от членовете на събранието и да бъде гласувано 2/3 от присъстващите на събранието. Разбира се най – важната функция на народното събрание е правото на законодателна инициатива. Всеки един народен представител може да внесе в народното събрание законопроект или предложение ако е то е подписано от ¼ от присъстващите представители. Освен това по време на обсъждането събранието може да измени, допълни да внесе поправки в законопроекта. Гласуването е лично, явно и устно. Преброяването става от квестори. Допуска се и тайно гласуване, затова трябва да има искане от най – малко 10 народни представители и то да бъде удобрено от събранието. Събранието решава с мнозинство. Търновската конституция определя състава и правомощията на ВНС. Народните представители се избират пряко от народа техният брой е два пъти по- голям от членовете на ОНС. Изборите за ВНС се провеждат по особен избирателен закон. Според чл. 140 ВНС се свиква от царя, министерството или регентския съвет

Кога се свиква ВНС и как се вземат решение?

Царят свиква ВНС при следните случаи:

• 
  за да се обсъди въпроса за отстъпване на област на друга държава. Решението се взема висшегласие, на членовете които са на събранието. Царят свиква ВНС за да се произнесе по въпроса дали българският цар може да бъде управител на друга държава. За да се измени и преглед на конституцията решението се взема с 2/3 от всички членове на събранието.
  

Министерският съвет свиква ВНС за избор на нов цар, ако починалият няма наследник това става висшегласие на 2/3 от членовете в събранието за избор на регенти, когато наследникът е непълнолетен. Изисква се мнозинство на членовете които са в събранието.

По този начин според конституцията всеки от тези три органа царят регентството и министерският съвет могат да свикат ВНС както и конкретно определят висшегласието при определените случаи. Властта на народното събрание е поставено в пряка зависимост от правомощията на монарха.

ВЪПРОС 38

Законодателството в областта на селското стопанство
Руско – турската освободителна война изиграва ролята за формирането на буржоазната демократизация. След преврата ликвидира се турската феодалност. Земята преминава в ръцете на турското население. Променя се характера, формата на собствеността, променят се собствениците от гледна точка на социален произход собствеността не е на османската империя а на българското население. След освобождението българската държава предприема необходимите законови мерки за да санкционира извършените промени ( тези земи които се владеят от турските бейове след войната някой се връщат след Санстефанският мирен договор започват да предявяват претенции но по законодателен път.) За кратко време са приети редица закони чрез които се въвеждат единни юридически и формални норми на земеползването. Законите могат да се групират в три групи.