Помирителният съд решава проблема не по закон а по съвест. Срещу решенията на помирителния съд не се допуска вазив

На първо място се отбелязва жените и децата са основната преобладаваща сила.

На второ място те са поставени да се трудят да работят при крайно тежки условия, които поставят под опасност тяхното здраве и живот. А това вече засяга пряко интересите и на самото от общество от гледна точка на жените за възпроизводството на нация. В началото на XX век е достигнато една висока степен на печелене на печалба на принадена стойност, позволяваща на фабрикантите да отделят средства за охрана на труда. През този период възниква и се развива организираното работническо движение една от целите на борбата по – добри условия на труд. Жените и децата са една от най – многобройната работна ръка, не само са в не добри условия ами и в мизерно заплащане. Комплексни причини за приемането на този закон отнасящ се детският и женският труд. Той засяга само индустриалните предприятия, фабрики, мини, и извън неговият обхват остава стопанството търговията. Законът е ограничен и по отношение на субектите за които се отнася неговите разпоредби – жените и децата до 15г.

Със закона се уреждат възрастта за работа, работното време, почивките отпуските, предвиждат се санкции при нарушение на законовите норми. Минималната възраст която определя закона за допускане до работа е 12г. по изключение се разрешава да работят и деца завършили първоначално образование като предприятията в които те могат да работят се определят със специален указ. В мините могат да работят мъже над 15г, а в опасните за здравето и живота над 18г. работното време е определено в зависимост от възрастта. За децата до 12 г – шест часа. От 12 – 15г по осем часа и за жените десет часа. Нощният труд е забранен. Но и тук има едно изключение като се допуска при определени условия. Този закон има една особеност и това са многобройните изключения които по същество представляват нарушение по самите норми на закона. ( закона казва че под десет години ако са завършили начално образование но до 10 години те не могат да завършат) (нощният труд също се нарушава). Определя се дневната и седмична почивка при осем часов работен ден дневната почивка е един час при десет часов работен ден почивката е два часа. Почивният ден е един в края на седмицата. Законът предвижда и определени глоби когато незаконно са употребени в работа деца и жени. Глобата е от 15 до 50 лв. А максималната глоба независимо от нарушенията е 500лв. При рецидив глобата е два пъти по – голяма. Контролът по изпълнението на закона се възлага на инспектори по труда които се намират под ръководството на министерството на търговията и земеделието и на местните комитети по труда, които са в състава от пет човека и работят като колективен орган – безплатно. Те се ползват със свободен достъп до предприятието – могат да изискват регистри, правилници работнически книжки. При констатирани нарушения............................

Този контрол се оказва крайно неефективен. Трудно се сформират самите комитети. Поради разногласие на профсъюзите, борби между тях. И поради тази причина през 1907 г. е приет специален закон – закон за инспектората по труда. С него се създава специална служба инспекторат по труда към Министерството на труда и земеделието. За инспектори се назначават български граждани над 30 години с висше образование или занимаващи се с някаква обществена дейност. Инспекторите получават права да проверяват документацията на предприятието, трудовите книжки, условията на труда. При препятствие създадени от собственика глобата е до 100лв. Инспекторът съставя актове в два екземпляра единият се изпраща в министерството на труда и земеделието а другият в съда. Подписват се от инспектора, нарушителя и от двама свидетели.

През 1917г. е приет закон за хигиената и безопасността на труда. Той регламентира труда на всички работници и във всички промишлени, търговски и транспортни предприятия. Извън неговото действие остават само селскостопанското население и домашните прислужници. Законът постановява като минимална възраст за работа 12 години.

За незавършилите първоначално образование възрастта е 14 години, забранена е работата на не навършилите 16 години в кожарството стъкларството и др. Задължително се изисква навършилите 18 години да имат трудови книжки. Продължителност на работния ден се определя от възрастта и пола. Максималната продължителност за мъжете е 11часа. За жените и младежите и девойките до 18 години 10 часа за децата 8 часа. Този закон и той забранява нощния труд, но са предвидени изключения като се допуска работа на жени в здравни заведения, аптеки, фабрики с непрекъснат производствен процес, работата на смени, в последният случай е изисква специално разрешение от Министерството на труда. Седмичната почивка е непрекъсната в продължение на 36 часа, обедната почивка е от час и половина до два и може да се вземе от един до три пъти в дена. Бременните жени имат право на осем седмичен отпуск 4 седмици преди раждането и четири след това. Особеното затова е че с него се задължават работодателите още по време на строителството на промишлените заведения да спазват изискванията за хигиена и условията на труд. В това отношение се посочват редица конкретни изисквания, които са формулирани така че могат да се тълкуват твърде свободно и това намаля тяхната правна сила. Към отделението за труда в Министерството се назначават главни и окръжни инспектори по труда които трябва да имат висше образование , за констатиране на нарушение те съставят актове и въз основа на този акт министърът на търговията промишлеността и руда издава постановления за глобяване на нарушителите това става в рамките на 15 дни. Предвидени са глоби в различни размери, но глобата по съвкупност не може да нарушава 2000 лв. Създава се върховен съвет на труда съвещателен орган влизащ в него заинтересовани страни въз основа мнението на този орган министърът може да постанови временно затваряне на предприятието или преустановяване на неговата дейност. Това са основните закони да се видят разликите и санкциите.

ВЪПРОС 52

Възникване и развитие на административното правосъдие
Административното правосъдие в България възниква сравнително късно и до началото на XX до първото десетилетие българският законодател не предприема действия за цялостно разрешаване на проблемите на административното правосъдие в рамките на един специализиран закон. След Освобождението административно правните въпроси се решават първоначално в съответствие с временните правила по – късно това става със закона за гражданското съдопроизводство.

Чл.2 на същия постановява „ частните лица или общества законите права на които бъдат нарушение от разпореждането на правителствени учреждения или лица могат да предявят в съда иска за възстановяване на нарушените си права и за вреди и загуби на това основание и общите съдилища са овластени да разглеждат общите спорове между частните лица и държавата. Както и парични искове на гражданите породени от незаконосъобразни действия на държавните органи.”

Искът не спира разпореждането на правителственото лице или държавният орган, докато не последва определеният от съда. Въпреки това постановление извод: че на практика не съществува правен механизъм, който да защитава и гарантира правата на гражданите срещу посегателствата на държавата. , който да поставя държавата и нейните органи под контрола на закона. Това означава не са гарантирани напълно конституционните права на гражданите. Административното право е правото което решава юридическите спорове между държавата и гражданите. Възникнали като резултат от действията на държавната администрация. Споровете между гражданите и държавата се свеждат до законосъобразността на издадените от държаните органи актове. За да се преодолее тази слабост. Да се отговори на изискванията на Конституцията българският законодател предприема – закон за административното правосъдие през 1912г.

През 1911г е създадена специална работна комисия която се запознава с административното правосъдие в Европа и в САЩ и изработва законопроект. Със закона се учредява един върховен административен съд със седалища в София. Допуска се възможността пи необходимост да се създадат териториални административни съдилища. ВАС е подчинен на министерският съвет. Той е единственият компетентен орган да раздава по тези проблеми. ВАС има следното устройство и състав: състои се от 8 съдии, председател и подпредседател. По ранг са приравнени на съдиите от върховния казационен съд. Назначават се с царски указ по постановление на министерският съвет като представлението се прави от министър председателя. Съдиите са несменяеми от дена на назначаването им. Трябва да бъдат професионални юристи четири от тях трябва да отговарят на предвидените в закона изисквания за назначаването на такъв ранг. Останалите четири трябва да бъдат видни юристи по служба, с най – малко десет години стаж в областта на науката, държавната администрация и над 35години. Освен съдии във ВАС има и главен прокурор и прокурор на отделението. Към тях се предявяват същите изисквания както и към съдиите. В структурно отношение съдът се състои от две отделения: първото се ръководи от председателя на съда и в него влиза главния прокурор второто се ръководи от председателя и в него участва прокурора на отделение. Съдът може да заседава по отделение или в общо заседание (общо събрание), но и в двата случая задължително с участието на прокурора. Законът дефинира правомощията на ВАС и те са следните:

• 
  върховен контрол по казационен (вазивен) ред върху съдебните решения на административните юрисдикции
  
• 
  отмяна на публичните актове на административната власт които са незаконни
  
• 
  правомощията на ВАС са посочени в Закона ВАС се произнася като първа и последна инстанция по жалбите за отмяна на незаконни административни актове и въобще за всички случаи когато законът не определя друга подсъдност.
  

• 
  когато са издадени от не компетентен орган
  
• 
  когато съответният държавен орган е повишил своята власт
  
• 
  когато с издаденият административен акт се нарушава закона
  
• 
  когато този акт не съответства на съществуващата законна форма
  
• 
  когато е на лице изопачаване на фактите върху които се основава административният акт
  
• 
  когато има превратно упражнение на власт
  

• 
  всички дела които по действащите закони са подсъдни на общите граждански съдилища
  
• 
  всички дисциплинарни дела
  
• 
  всички правителствени актове
  

По време на приемане на Търновската Конституция и консерваторите и либералите се изказват за едно по широко управление на общините. В чл.3 е записано да се изработи особен закон за административното деление върху началата за самоуправство на общините. По пълно и цялостно решаване проблемите на административното деление, намират в 4-то нс. Закон за градските, селските общини 1886г. В тях се утвърждава принципа на децентрализация и разширяване на правата и обхвата на местното самоуправление. Общините се признават за юридически лица , всяка община има общински съвет и общинско управление, като последното се състои от кмета и помощниците му. Кметът се избира с тайно гласуване от членовете на ОС. Той трябва да бъде член на същия съвет. Службата на кмета е несъвместима с каквато и да е друга държавна или обществена платена служба. Кмета е представител на общината, и на нейните интереси пред всички държавни лица и други общини. Той притежава административна власт в рамките на закона, и изпълнителната власт за всички неотменени решения на ОС както и за всички законни искания на правителството.

Чл. 88 определя задълженията на кмета най-подробно и тези задължения са разнородни, многобройни от свиквания на редовните сесии на ОС до грижата за общинската собственост, от подготовката на проекта за бюджет до грижата за запазване на паметниците и старините на общината. Кмета издава 2 вида заповеди- временни и постоянни. И двата вида биват общи, когато се отнасят до всички жители на общината и частни когато се отнасят до едно или повече лица. Всички заповеди са задължителни за гражданите на общината. И в двата закона се утвърждава принципа на прекия избор на общинските съветници. Изискванията към избирателите са следните:

-български поданици над 21 години

- да изпълняват някои от тегобите на общината( да си плаща данъците) същите изисквания за членовете на ОС, освен това закона определя следните изисквания: той трябва да е член на общината не по-малко от 2 години. Да притежава недвижим имот или да има самостоятелно занимание, да е грамотен и на възраст над 30 години. Не могат да бъдат членове; държавни чиновници, военните полицейските чинове, лицата които получават помощи или пенсии от общините. Предприемачите на разни държавни и общински ..............................................................както и хора с роднински връзки. Всички членове на ОС служат безплатно. Когато 1 член изгуби правото си на избираем, той престава да бъде член и на съвета. Градският ОС се събира на редовни сесии 4 пъти в годината 1, 4, 6, 10месеци, всяка сесия е 15 дни. Извънредни сесии могат да се състоят когато това се изисква от институциите на общината по предложение на кмета, или на 1/3 от общинския съвет. Заседанията са публични, по искане на най-малко 3 от членовете на съвета те могат да бъда и закрити, когато става дума за интересите на общината или се обсъждат въпроси свързани с конкретни личности. ОС има широки правомощия и той взема най- важните решения в общината те са определени в чл. 78 и биват 3 вида; решения които не подлежат на одобрение от по-горен орган, те задължително се изпълняват от кмета; решения които подлежат на одобрение от по-висш орган, влизат в сила след одобрението им и се изпълняват от кмета, решения които трябва да се утвърдят с княжески указ. ОС има право на контрол върху цялостната дейност на кмета , както и възможност да го бламира като изпълнителен орган. В закона са изяснени и регламентирано отношенията на ОС с по-висшите органи. Предвидена е възможност ОС да се разтури и това става със заповед на окръжния управител. Тя се основава на мотивирано постановление на постоянната окръжна комисия. Разтурянето е възможно, когато съветът наруши своите задължения, или със своето управление постави в опасност интересите на общината.

Законът изисква след разтурянето на ОС окръжният представител със съгласието на постоянната окръжна комисия да назначи 3-чл комисия, до избирането на нов съвет. Изборите трябва да се проведе до 1 месец, срок който е често нарушаван. Законът определя и рамките на дейността на общините. 4 са основните области- стопанска, просветна, здравеопазване и благоустройство- чл. 13-17. Общините са отговорни за основното образование и са задължени да създадат училищни фондове за осигуряване и издръжка на основните училища. Общините над 4000 жители са задължени да имат медицински персонал, освен това разполагат с общинска полиция.

Законът посочва начините за осигуряване на общините с финансови средства но в същото време не допуска те да извършват дейност извън закона. Общините не са компетентни по всички местни въпроси- те трябва да се обръщат със заявление към по- висши органи. Самоуправлението на Общините е ограничено и в друг аспект, а именно всички решения на ОС и кметовете са подлежали на контрол и право на отмяна от страна на централната власт. Това важи дори за всеки общински бюджет. Независимо от някои слабости и посочените ограничения, законите утвърждават местното самоуправление и поставят началото на децентрализацията в управлението в този смисъл който е посочен и изисква търновската конституция. И двата закона действат до 1904 г. Като през това време са направени редица допълнения и изменения. С тях се дават по-големи гаранции за самостоятелното и демократично действие на ОС. В това отношение- закона за изменение на закона за градските, селските общини от 1904 г. През 1909 г . е приет закон за допитване до народа по общинските работи

С него се дава право за провеждане на референдуми- разширява се участието на населението в управлението на общинските работи и политика. Поставя се на пряк контрол на избирателя общинските Власти. Определени са в закона случаите за референдуми- водопровод, заеми сгради, продажба и отчуждаване на общински имоти вкл. Закриването на общината и присъединяването и към други общини.

Първият цялостен закон с който се установява държавното покровителство над промишлеността е закон за насърчаване на местната индустрия от 1894г. В него се предвиждат конкретни облекчения и се посочва кои предприятия от кои отрасли могат да се ползват от тях. Това са фабрики с минимум 25 хиляди капитал и 20 работници. Отраслите са текстил, химическа, захарна стъкларска и др. облекченията са за тези предприятия които се освобождават за срок от 15 години от различни държавни такси , внесените машини и суровини се освобождават от мито, превоза по БДЖ на продукцията на машините и суровините от чужбина се извършва с отстъпка от 35 % .

Българското производство се предпочита пред чуждестранното когато става дума за държавни и общински нужди, при равно качество дори да е по-скъпо до 15% .

Държавата сключва договор с тези предприятия за срок от 5 години. Дава се право да се произвежда в определен брой от определени фабрики, различни стоки като захар, стъкло в продължение на 10 години с посочените облекчения. През 1905 г е приет закон за насърчение на местната промишленост и търговия. Той отразява по- високото ниво на българската промишленост. В този закон облекченията са разширени и конкретизирани. Обхваща всички промишлени предприятия без оглед на капитал и брой на заетите. Прави се пояснение че става дума за промишлени предприятия които използват местни суровини и материали съдействат за поевтиняване на продукцията, които са полезни за страната т.е. целта на закона е насърчаване развитието на икономиката като цяло. Той стимулира формирането както на индустриалци, така и на професионални работници, използване на българска работна сила. Разширява се отрасловата характеристика на закона като специално място се отделя на отраслите на преработващата промишленост. Закона предвижда два вида облекчения: общи- те се отнасят до всички предприятия, като цяло общите облекчения повтарят някои от тези включени в предния закон като ги допълват така например се дава право на всяка фабрика или на всеки собственик на предприятие да го свърже с която и да е железопътна линия на БДЖ, земята е безплатна, ако земята принадлежи на държавата общината. Отстъпват се безплатно земи за строеж на предприятия. Закона предвижда специални облаги изброени са предприятия в чл. 1 и 4- 20 хиляди лева капитал и 15 постоянни работници. Спец облаги се дават като допълнение на общите. От тях могат да се ползват предприятия от 23 отрасъла. От общите и спец облаги се ползват и всички земеделски операции с най-малко 20 души състав.

Законът предвижда да се даде изключително право на дадено предприятие за производство на определена стока, в определен район за срок най- малко от 30 години. Чл. 23 определя точно производствата, които могат да се възползват от това право. Изисква се до 4 години всички работници в тези предприятия да са български поданици, в това число административен персонал и директорите. Правото на район се дава от МС по доклад на министерството на земеделието. Признатите облекчения не могат да бъдат отнети до изтичане на срока. Така с този закон се създават монополни структури в определени производства и райони, за всички особени и индустриални концесии, които не са предвидени в закона се изисква решение на НС.

Законът предвижда и различни санкции и глоби при нарушаване на закона, при наличие на злоупотреби. По нататъшното развитие в държавната политика на насърчаване на промишлеността получава със закона за насърчаване на местната индустрия от 1909г. Законът обхваща предприятия които са групирани в 10 групи. Предвижда общи и специални облаги като специалните облаги се дават за определен район на едно предприятие за срок от 15 години. Като цяло облагите повтарят тези от закона от 1905г. законът от 1909 г регламентира ? За държавни концесии. чл 22 дава право на предприятие с най-малко 150 хиляди лева капитал 50 души постоянни работници, които се ползват от общите и специални облаги да произвеждат монополни дадена стока в определен район до 31.12 .1925. определени са точно производствата а концесията се дава от НС със закон. Всички облаги предвидени в закона са валидни до 31.12.1921г., освен това законът изисква предприятията които се ползват от облагите предвидени в него, задължително да участват във фонд за застраховка от злополука инвалидност старост и смърт на работниците. В края на всяка година всяко предприятие внася във фонда в БНБ по една стотинка за всяка дневна надница. Това са основните закони от политиката на българската държава за насърчаване на индустрията.