Тема 3 Логистични транспортни системи

Транспортът и логистиката са две взаимно свързани неща, като

логистиката осъществява и управлява материалните (и съпътсващите ги информационни и финансови потоци) от възникването им до

крайните потребители, а ролята на транспорта е да осъществява

придвижването им по цялата логистична верига за доставки.

Транспортът е със съществено значение за логистиката, тъй като той

не само, че придвижва стоките до желаното място, а и от него зависят

транспортните разходи на фирмите, формирайки до 2/3 от общите

разходи. От транспорта също така зависи какъв ще бъде крайния

резултат на целия логистичен процес и дали ще бъдат постигнати

едни от най-важните цели на логистиката, а именно – високо

обслужване и максимално задоволяване на клиентите, при минимално

разходване на средства.

Ролята на транспорта в логистиката също така е определящ

фактор за постигане на конкурентоспособност между различните

компании, а за да се постигне това е необходимо ефективно

управление на веригата за доставки. Това означава да бъдат взети

адекватни решения при избора на вида транспорт и маршрут, като

това ще бъде разгледано подробно в Тема.4 от настоящото учебно

пособие (Логистика, 2012).

Основните функции на транспорта в логистиката се характеризират със следните фактори: икономически, времеви и екологичен.

- Икономическия фактор - е свързан със създаване на нормални

условия за осъществяване на целия логистичен процес и отделните

звена на веригата, и преодоляване на разстоянията между

производство и потребление при минимални разходи;

- Времевия фактор се характеризира със скоростта на изпълнение

на дадена поръчка, т.е. максималното ускоряване на доставката на

стоките, което е в пряка зависимост с транспорта;

- Екологичен фактор – при транспортирането на стоки се отделят

големи количества CO2 в атмосферата, което води до замърсяване на

околната среда, която трябва да се стремим да опазваме, чрез избор

на по-екологични средства за превоз, по възможност с минимални

емисии на въглероден диоксид (Pomagalo.com, 2000).

3.2 Транспортна система. Видове транспорт

Транспортна система представлява съвкупност от различните

видове транспорт и транспортни средства, чрез които се осъществява

придвижването на хора и стоки. Функционирането на транспортната

система може да се разглежда като част от логистична система и оттук

може да се говори за логистична транспортна система. За нейното

обслужване се използват различни видове транспорт, които се

подразделят на: сухопътен (железопътен и автомобилен), воден

(морски и речен), въздушен и тръбопроводен (Pomagalo.com, 2008 а).

Сухопътен транспорт – той се подразделя на железопътен

(ЖП) и автомобилен транспорт.

- ЖП транспорт – основните елементи на техническото оборудване на железопътния транспорт са:

Фиг.3.1 Железопътен транспорт. Източник: flickr.com3

релсовия път, станции, гари и депа със съответното оборудване,

подвижен състав (локомотиви, вагони), показано на фиг.3.1, личен

състав (персонал), специални системи и средства за регулиране и

осигуряване безопасността на движението и управлението на

транспортния процес (Борисова, 2011).

- Автомобилен транспорт – изграден е от пътна мрежа,

превозни средства (за транспортиране на хора и стоки), и персонал.

Фиг.3.2 Автомобилен транспорт. Източник: az.all.biz4

Превозните средства, в зависимост от това какво превозват се

подразделят на пътнически и товарни. Към пътническите превозни

средства обикновено се отнасят автобусите и леките автомобили, а

към товарните се отнасят предимно тежкотоварните автомобили

(камиони), предназначени за превоз на стоки (фиг.3.2).

Воден транспорт – той се подразделя на морски и речен

транспорт.

- Морски транспорт – това е един от най-старите видове

транспорт, запазил своята значимост и днес. Причините за това са

голямата площ на Световния океан, заемащ 2/3 от нашата планета,

липсата на разходи за строеж на пътища, ниска себестойност на превозите на далечни разстояния по отношение на обема превозени

стоки. Основните елементи тук са кораби (фиг.3.3), пристанищни

съоръжения и персонал (Електронен учебен курс, н.д.).

Фиг.3.3 Морски транспорт. Източник: novinite.bg5

- Речен транспорт – сходен е с морския транспорт, като основната разлика тук е, че превоза на товари се осъществява по реки и

канали.

далечни разстояния (Фиг.3.4) и на стоки, сравнително малки по обем.

Фиг.3.4 Въздушен транспорт. Източник: static.framar.bg6

Отличава се пред останалите видове транспорт с голямата си скорост

на превоз на хора и товари главно на средни и далечни разстояния.

Основните елементи тук са самолети, летища със съответното

оборудване и персонал.

Тръбопроводен транспорт – пренасят се течни и газообразни

продукти под налягане по тръбопровод (фиг.3.5), както на малки,

така и на големи разстояния.

Фиг.3.5 Газов тръбопровод в Аляска. Източник: solarstorms.org7

Това е сравнително млад вид транспорт, но бързо развиващ се,

особено в държави с големи залежи на нефт и газ (Русия, САЩ,

Канада и др.) Обикновено тръбопровода тръгва от находището на

нефт или газ и завършва до пристанища или химически заводи

(География БГ, н.д.).

Тук ще разгледаме основните характеристики на различните

видове транспорт, като сравним предимствата и недостатъците им.

- ЖП транспорт – основно предимство на този вид транспорт е

способността му за превоз на масови товари. Чрез ЖП транспорта се

осъществява връзка между големи предприятия, осигуряват се доставките през всички сезони на годината, денонощно, дори и при неблагоприятни атмосферни условия в сравнение с другите видове транспорт.

Недостатъци – доставките пристигат сравнително бавно, необходими

са големи капиталовложения за изграждане и поддържане на ЖП

инфраструктура.

Сравнително ниските транспортни разходи, правят ЖП транспорта

подходящ за превози на товари на средни и дълги разстояния.

- Автомобилен транспорт – предимствата на този вид

транспорт са бързите доставки и ниската себестойност на къси разстояния, директното превозване на товара от мястото на производство до мястото на потребление, по-голяма вариативност при избор на маршрут и смяна на дестинация, т.е. имаме по-голяма маневреност, за разлика от ЖП транспорта.

Недостатъците на автомобилния транспорт са: ограничеността за

превоз на масови товари, по-високата себестойност на превозите на

дълги разстояния, поради по-големия разход на гориво, по-голямо

екологично замърсяване, също така значителни разходи за

изграждане и поддържане на пътната мрежа.

- Воден транспорт – основното предимство е превоза на стоки,

големи по тонаж и обем на далечни разстояния, при относително

ниски разходи на гориво за превозеното количество, което води до

сравнително ниска себестойност на превозите. Към предимствата на

морския транспорт са осъществяването на междуконтинентални и

междуостровни превози, където ЖП и авто транспорта са недостъпни.

Към недостатъците са бавния превоз на товари, неефективно

използване при превоз на къси разстояния за малки количества стока,

сезонните фактори (възможност от замръзване на реки и канали,

спадане на нивото на реките), големи капиталовложения за изграждане и поддържане на пристанищни съоръжения и флот.

- Въздушен транспорт – основните предимства са високата

скорост на превозите на големи разстояния, възможност за

организиране на превоз на хора и стоки до международни

дестинации, недостъпни за други видове транспорт, за сравнително

кратко време.

Към недостатъците ще отбележим малката товароподемност и

големите разходи на гориво за превозено количество стока, което ги

прави непредпочитани в сравнение с морския транспорт, където

можем да превозим големи по тонаж и обем стоки. Към недостатъците

също така, можем да посочим изключителната зависимост от

атмосферните условия (бури, урагани) и капиталовложенията по

изграждането и поддържането на модерни летища и самолети.

- Тръбопроводен транспорт – основните предимства са непрекъснатост на товаропотока по тръбопровода, сравнително ниска себе-

стойност на преносеното количество товар, по-ниски капиталовложения за изграждане и поддръжка на тръбопроводната система в

сравнение с ЖП транспорта, и накрая - не се влияе от атмосферните

условия.

вид товари и невъзможност за промяна на дестинацията при вече

изградена мрежа, също така има потенциална опасност от разлив (при

авария, пробив на системата) и последващо изтичане и замърсяване

на околната среда

Тема 4

Интермодален транспорт

4.1 Същност на интермодалния транспорт

Интермодален транспорт – представлява метод за транспор-

тиране на хора и стоки, когато се използват два или повече вида

транспорт, например комбинация от железопътен, автомобилен, воден

или въздушен транспорт (фиг.4.1).

Фиг.4.1 Интермодален транспорт. Източник: novotrans.co.za8

В практиката, термините интермодален, мултимодален и комбиниран

често се използват като синоними, отнасящи се в повечето случаи за

интермодалния транспорт (Kombi-Terminal Ludwigshafen, n.d.).

За подобряване на производителността на доставянето на стоки, е

необходимо всички превози да се интегрират в обща система, която

да обединява различните видове транспорт и така се появява

интермодалната транспортна мрежа.

свързана система, използваща два или повече вида транспорт с унифицирани стандарти, позволяваща претоварването между различните видове транспортни средства да се извършва от мястото на производство до мястото на потребление.

По този начин интермодалния транспорт подобрява икономическите

параметри на цялата транспортна верига, като изполва различни

видове транспортни средства по възможно най-продуктивния начин.

Така например, товарните превози се извършват с ЖП транспорт, след

което с автомобилен транспорт може да се извозят до пристанища или

летища, като така се затваря целия интермодален цикъл. За изпълнението на целия този процес, е необходимо взаимодействие между раzличните видове транспорт, чрез което в рамките на общата транспортна система се установява тясно сътрудничество между различните видове транспорт, като се създават условия за подобряване на тяхната дейност и повишаване на тяхната ефективност чрез унификация на транспортните елементи, като пример за това са контейнерите, стандартизирани по ISO (International Organization for Standardization), като най-често използваните са:

- 20-foot-long (дълж. 6.10 м) – twenty-foot equivalent unit (TEU)

интермодален ISO контейнер, (шир. 2.44 м, вис. 2.59 м);

- 40-foot-long (дълж. 12.20 м) – forty-foot equivalent unit (FEU)

интермодален ISO контейнер, (шир. 2.44 м, вис. 2.59 м).

Съществуват още 45, 48 и 53-foot-long ISO контейнери, които се

срещат по-рядко в практиката, като те са с (шир. 2.44 м, вис. 2.59 м),

а 48 и 53 футовите се използват главно в САЩ и Канада. Има “high

cube”, т.е. високи контейнери, при които височината е 2.90 метра, а

останалите параметри са същите (Shipping Containers 24, n.d.).

Интермодален - означава, че контейнера може да се товари от един

вид транспортно средство на друг, например (кораб, влак или

камион), без да се правят каквито и да е промени по отношение на

конструкцията или съдържанието на контейнера, като по този начин

се спестяват време и разходи.

В основата на интермодалния транспорт стои интеграцията, имаща за

цел свързването на отделните звена на транспорта в общ транспортен

процес. Именно чрез тази интеграция и унифициране се постигат

високите изисквания на клиентите, а също така се решават и редица

други проблеми на транспорта:

- намаляване на работната ръка при претоварване и

складиране;

- ускоряване на товаро-развтоварните операции;

- повишаване на производителността на труда в транспорта;

- намаляване на общите разходи;

- възможност за постигане на доставката „от врата до врата“,

т.е. от производителя директно до адреса на потребителя;

- намаляване на разходите за пакетиране на стоки;

- подобряване на непрекъснатостта на транспортния процес.

Процесите на интеграция и унификация обхващат всички видове и

форми на комбинираните превози, като основните цели са намаляване

на времето за доставка на продукта, задоволяване на клиентите и намаляване на общите транспортни разходи. За постигането на тези

цели е необходимо следното:

- своевременно предаване на товарите между отделните видове

транспорт;

- ефективна обработка на товарите, постъпващата за тях

информация и документация;

- непрекъснатост на товаропотока през отделните звена на веригата за доставки;

- минимален брой на складиране и задържане на стоката;

- висок професионализъм и мотивация на работниците.

Накрая можем да обобщим, че при интермодалния транспорт се из-

ползва спецификата на различните видове транспорт, които максимално са уеднаквени посредством международни стандарти, като по такъв начин се задоволяват максимално клиентите и се намаляват общите транспортни разходи (Pomagalo.com, 2012).

4.2 Транспортни решения

По своята същност вземането на решение, представлява

мисловен процес на правене на логически избор от зададени опции.

При вземането на добро решение, човек първо трябва да притегли положителните и отрицателните страни на всяка опция, и да разгледа

всички възможни алтернативи. За ефикасното вземане на решение,

човекът трябва да бъде в състояние да прогнозира възможните

последици от всяка опция и въз основа на това, да определи коя от

тези възможности е най-подходяща в дадената ситуация (Business

Dictionary.com, n.d.).

В този контекст, транспортирането предполага много възможности за

превоз на стоки, които даден служител трябва да прецени, като

отчете предимствата и недостатъците на всяка възможност, и накрая

трябва да направи най-подходящия избор на вид транспорт, съответно на транспортно средство и подходящ маршрут, което от своя

страна е същността на вземането на транспортно решение. Основни

фактори тук са, времето за доставка, транспортните разходи и

задоволяване на потребностите на клиента (Донова, 2012).

В тази връзка трябва да се посочат критериите за избор на вид

транспорт и да се отчетат сравнителните характеристики между

отделните видове транспорт, за да се вземе адекватно транспортно

решение.

За да се направи правилен избор на вид транспорт, е необходимо да се вземат под внимание следните критерии:

се определи, кой от всички видове транспорт е най-изгоден, като се

гледат разходите да бъдат минимални.

Транзитно време – това е фактическото време за превоза на

стоката, то също така трябва да бъде колкото е възможно минимално,

за да може в крайна сметка клиента да е доволен.

Надеждност – тя се определя от постоянството във времето на

предоставените услуги. Изпращача на стоки, трябва да е в състояние

да разчита на своите превозвачи да доставят продуктите на време и в

приемливо състояние.

ността на превозвача да придвижва стоките по зададения маршрут,

като това може да стане посредством интермодален (комбиниран)

транспорт.

време на превоз, обикновено е отговорен превозвача. За това е добре

стоката да бъде застрахована, но това ще увеличи крайната цена. При

всички видове транспорт има потенциални заплахи за сигурността,

ето защо е необходимо да се отчетат рисковете на съответния вид

транспорт и географския район на транспортиране (например

вероятност от пиратски нападения), като по възможност трябва да се

избягват такива райони.

да бъдат проследявани, най-често това става чрез баркода им. Някои

компании изискват допълнително заплащане за този вид услуга. Чрез

проследяването на пратката, клиента знае къде се намира стоката,

като по този начин се чувства по-сигурен и удовлетворен от услугата

(Костадинова, 2010).

При избора на вид транспорт е необходимо също така, да се

направи анализ на следните технико-икономически особености на

различните видове транспорт, като се избере най-удачния вариант за

превозваната стока:

Предимства:

+ осъществяване на превоз на масови товари;

+ непрекъснатост на превозите през цялата година;

+ не се влияе значително от атмосферните условия;

+ сравнително евтин вид транспорт, при големи разстояния.

Недостатъци:

- по-ниска маневреност, спрямо другите видове транспорт;

- по-ниска скорост на обслужване при товарните превози;

- големи капиталовложения за поддръжка и инфраструктура.

Предимства:

+ висока маневреност, за разлика от ЖП транспорта;

+ възможност за превоз “от врата до врата”;

+ по-бърза доставка в сравнение с ЖП транспорта;

Недостатъци:

- по-ниска товароспособност на превозните средства;

- по-скъп за превоз на дълги разстояния (заради горивата);

- по-голям замърсител на околната среда.

Воден транспорт

Предимства:

+ висока товароподемност на превозните средства;

+ ниска себестойност за превозите на далечни разстояния;

+ предоставя възможност за междуконтинентални превози.

Калчев, Н. Транспортна логистика. Е-литера Софт, Варна, 2013, стр. 34.

Недостатъци:

- сравнително бавен вид транспорт;

- зависим от атмосферни условия и сезони (замръзвания);

- големи разходи за поддръжка на пристанища и флот.

Предимства:

+ най-бързия вид транспорт;

+ осъществяване на междуконтинентални превози;

+ по-високо обслужване на пътниците.

Недостатъци:

- високи разходи за скъпо гориво;

- превоз на сравнително малки количества стока;

- висока степен на зависимост от метеорологичните условия.

Тръбопроводен транспорт

Предимства:

+ ниска себестойност за извършване на пренос;

+ независим от атмосферните условия;

+ непрекъснатост на транспортния процес.

Недостатъци:

- ограниченост на вида товар (основно нефт и газ);

- липса на маневреност при вече изградена мрежа;

- при авария, големи последици за околната среда.
Избор на маршрут

След като направим избор на вид транспорт и транспортно средство, в

зависимост от товара за превоз, е необходимо да изберем подходящ

маршрут.

означават, че те трябва да бъдат по-ефективни по начина, който те

планират своите маршрути и разписания. За да отговорят на

изискванията на клиентите в кратки срокове, хората занимаващи се с

планирането на маршрути трябва да са в състояние да реагират бързо

на всеки случай и да осигурят най-ниските цени на транспортиране.

За да се избере най-подходящия маршрут се използват карти, които

описват транспортната мрежа и особеностите на района, за който ще

се транспортира стоката, като основното правило тук е избирането на

най-краткото разстояние между зададените дестинации, с цел

спестяване на време и разходи. Важно е да се отбележи, че се отчитат

всички навигационни опасности и рискови райони (военни конфликти,

пиратски нападения), като се следят метеорологичните прогнози за

дадения регион, за да се вземат всички необходими мерки при

наличие на опасност. Трябва също така да се знаят алтернативни

маршрути, които могат да се използват при евентуална заплаха за

личния състав и товара (Murray, 2013).

При избор на маршрут, може да се използват също така специализи-

рани сайтове, които при задаване на началната и крайна дестинация

автоматично изчисляват разстоянието, времето за превоз (при

зададена скорост) и показват маршрута. Пример за това е сайта Sea

Route Finder (виж11), където се задават следните данни:

- Country & Port of Load (Страна и пристанище на натоварване);

- Country & Port of Discharge (Страна и пристанище на разтоварване);

- Vessel details (Характеристики на кораба);

- TEU / Deadweight – в зависимост от това какво се изисква;

TEU (двадесет-футова еквивалентна единица при контейнерите);

DWT (дедуейт, пълна товароподемност в тонове)9;

1 TEU (max gross mass) = 24 t, (average gross mass = 12,8 t)10

(max/average gross mass) – максимално/средно общо тегло;

- Speed [knots] (Скорост) [възли] (1kn=1,852 km/h).

Ето как изглежда например маршрута от Варна до Одеса, използвайки

Sea Route Finder (фиг.4.2), при въвеждане на следните данни:

Country of Load: Bulgaria;

Port of Load: Varna;

Country of Discharge: Ukraine;

Port of Discharge: Odessa;

Vessel Details: 4000-5000 (TEU); Speed: 19 kn.

След натискане на бутона: “Show route”, се получава следното:

Фиг.4.2 Планиране на маршрут. Източник: Sea Route Finder11

Освен, че е показан маршрута, също така са пресметнати автоматично

и следните параметри:

Distance (Разстояние): 233 Nm (морски мили);

Duration (Времетраене): 12 hrs (часа);

Fuel consumption (Разход на гориво): 33.25 tons (тона).

При средна скорост на кораба от 19 възла.

Тема 5

Управление на дистрибуцията

5.1 Същност и роля на управлението на дистрибуцията

на товари

Според Съвета на професионалистите по управление на веригата за

доставките (Council of Supply Chain Management Professionals/CSCMP),

САЩ, термина дистрибуция представлява широк диапазон от

дейности, които се отнасят до ефективното придвижване на готови

продукти от края на поточната линия до клиентите (Satish et al.,

2003).

Управлението на дистрибуцията на товари е онази част от

логистиката, която е отговорна за управлението, планирането и

оперирането на системите за придвижване на готовите продукти към

крайните потребители.

На фиг.5.1 е показана ролята на управлението на дистрибуцията в

логистиката:

Фиг.5.1 Управление на дистрибуцията в логистиката.

Източник: Satish et al., 2003

Докато логистиката включва в себе си цялостното управление на

материалните потоци, обхващащо управлението на суровини от дос-

тавчика до поточната линия, минаващо през производствения процес

до завършването на готовия продукт и реализирането му до клиента,

то ролята на управлението на дистрибуцията е именно да

придвижи тези готови продукти от поточната линия, през складовете

(запасите от стоки), а след това и до потребителите, като това може

да се осъществи или чрез транзитните депа (местни складове,

магазини) от където потребителите да си получат стоката, или

директно чрез посредници (дистрибутори) до вратата на клиента

(Satish et al., 2003).

От своя страна, управлението на дистрибуцията на товари може да се

разглежда като система, наричаща се дистрибуционна система, като

ще разгледаме нейните особености.

Дистрибуционната система представлява система от взаимно

свързани дейности, които осигуряват управлението и придвижването

на готови продукти от производителите на стоки до пазара на

потребителите или директно до техните домове, с цел задоволяване

на потребностите на клиентите (Петрова, 2002).

Дистрибуционната система има следните най-важни характеристики:

- Състои се от основни дейности (елементи), които са взаимно

свързани, в резултат на определени връзки помежду им;

- Системата и съответните ѝ дейности имат обща цел – да

предоставят продуктите във възможно най-краткото време и в най-

доброто качество на клиентите.

на поръчките на клиентите, контрол на поддържаните запаси,

опаковане на продуктите и транспортиране:

- Изпълнение на поръчките на клиентите – тази дейност

включва: получаване на поръчката от потребител, проверка за наличността на продукта в складовата мрежа, (ако продукта не е в

наличност, се прави заявка до производителя за нужното количество),

начина на изпълнение и комплектоване на поръчката, определяне на

мястото от където ще се вземе продукта, подготвят се необходимите

документи, изпраща се стоката и следва разплащане;

- Контрол на поддържаните запаси – поддържането на

запаси е необходимо условие за осигуряване на постоянно,

навременно и на желаното равнище обслужване с цел задоволяване

потребностите на клиентите;

- Опаковане на продуктите – тази дистрибуционна дейност

улеснява съхранението и придвижването на продуктите, и предпазва

продуктите от повреди при транспортиране и престой в складовите

бази. От вида на опаковката и времето за опаковане зависят крайните

дистрибуционни разходи;

- Транспортиране – това е една от основните дистрибуционни дейности, защото осигурява реалното придвижване на материалните

потоци от производителите до потребителите. Избора на вид

транспорт, транспортно средство и на маршрутите оказва съществено

значение за общите транспортни разходи, а оттам и на крайната цена

на продукта.

Връзките между основните дейности на дистрибуционната система са материални и информационни. Материалните връзки засягат

движението на материалните потоци по пътя им от производители до

клиентите и произтичащите от това операции (обработка на поръчки и

изпълнението им, регулиране на запаси, складиране и транспортиране), а информационните връзки се отнасят до постъпването и обработването на информация за покупко-продажбите и движението на стоките, както и такава за търсенето и предлагането им по вид, качество, количество, цена, място, време и т.н.

Двата вида връзки между дейностите на дистрибуционната

система я подразделят на две подсистеми – “физическа дистрибуция”

и “управление, информация и комуникации”.

- Физическа дистрибуция – това са комплект от дейности,

включващи (обработка на продуктите, складиране, управление на

запасите и транспорт), използвани в придвижването на материалните

потоци от точките на готова продукция до точките на потребление;

- Управление, информация и комуникации – това е другата

дистрибуционна подсистема, която се занимава с управлението,

информационните и комуникационните мрежи, необходими за

ефективното осъществяване на целия процес на дистрибуция

(Петрова, 2002).

Друг важен елемент от дистрибуционната система са дистрибуцион-

ните канали, които ще разгледаме в следващата подтема.

Необходимото средство за насочване на потока продукти от

производителите към клиентите се явяват дистрибуционните канали.

Същност на дистрибуционния канал – представлява взаимно-

свързана група от физически лица и организации, които насочват и

напълно обслужват потока готови продукти от производителите към

потребителите.

Основната цел на дистрибуционните канали е задоволяването на

потребностите на клиентите, като доставят продуктите на точното

място, в точното време и в точното количество (Димитров, 2011).

В зависимост от това, как стигат до крайния потребител,

дистрибуционните канали се разделят на два основни вида -

директни и чрез посредници, показани са на фиг.5.2.

- Директни – това са дистрибуционни канали, при които между

производителя и потребителя има директна връзка – No.3 на фиг.5.2.

В този случай няма посредници по веригата и производителя продава

продукта директно на клиента, като в повечето случаи има изградена

връзка между производител и клиент, и не са необходими посред-

ници, чрез които крайния продукт да се оскъпява. Два са основните

начини за директна продажба – разносна търговия (до дома) и

търговия чрез складовете/магазините на производителя;

Фиг.5.2 Видове дистрибуционни канали. Източник:tutor2u.net12

- Чрез посредници – подразделят се на къс и дълъг

дистрибуционен канал:

- Къс дистрибуционен канал е когато между производител и

клиент има само един посредник (търговец на дребно) - No.2 на

фиг.5.2;

- Дълъг дистрибуционен канал е когато между производител и

клиент има поне двама посредници (търговец на едро и търговец на

дребно) – No.1 на фиг.5.2 (Цонков, 2006).

Търговецът на дребно изпълнява всички дейности, включени в

продажбите на стоки и услуги директно до крайните потребители, а

търговците на едро закупуват стоките директно от производителите в

големи количества, като след това ги препродават на търговците на

дребно, които от своя страна ги продават на крайните клиенти. Обема

на продажби на стоки и услуги на търговците на дребно е значително

по-малък от този на търговците на едро (УНСС, н.д.).

Особености на основните видове дистрибуционни канали:

При директния канал, при който продукта достига от производителя направо при потребителя, предимствата са следните:

минимално време и кратък път за доставка, минимални технологични

операции и процедури, не са необходими запаси от стоки в междинни

бази, от където се намалят общите разходи за доставка, също така с

избягването на посредници се намаля възможността от надценка

между търговците на едро и дребно по веригата, от където и крайната

цена на продукта ще е по-ниска.

При дистрибуционните канали чрез посредници, продукта по

линията производител – клиент, задължително минава през един или няколко посредници, като тези канали се препоръчват при отдалеченост между производители и потребители. Предимствата на тези канали, се състои в това, че посредниците улесняват придвижването на продуктите от мястото на производство до крайния клиент, тъй като е трудно на производителите да правят директно бизнес с

огромен брой клиенти. От друга страна потребителите не винаги имат

директен достъп до производителя, ето защо посредниците се явяват

мост между търсенето и предлагането. Съществен недостатък тук е, че

през колкото повече посредници минава продукта, той става по-скъп.