Тема 10 Естетиката на Гьоте и Шилер



Дата25.10.2018
Размер51.85 Kb.
#98389
Тема 10

Естетиката на Гьоте и Шилер

Гьоте: класично и романтично, схващане за гения, отношение на изкуството към природата (учение за стила), символ и алегория. Шилер: влиянието на Кантовата естетика, красиво и грациозно, играта като същностен начин на битие на човека, категориите „възвишено“, „патетично“ и „трагично“, наивно и сантиментално изкуство.

I. Гьоте (1749 – 1832)

1. Класично и романтично

Въпреки симпатиите си към определени романтически автори, Гьоте вижда в романтиката упадъчна субективизация на изкуството. За него класическото (не ограничената доктрина на класицизма) е здравото, а романтическото – болното, доколкото здравото е хармоничното, уравновесеното, представляващо съгласие на индивида със социалния свят (казано фройдистки – на Аза със Свръхаза).

2. Разбиране за гения. Изкуство и природа.

Гьоте е повлиян от Кантовото учение за гения. Геният твори „несъзнателно“, като природа, но без да продражава непосредствено на природата. Той е едновременно роб и господар на природата (емпиричната действителност, непосредствено даденото изобщо, в което влизат и социално-психологическите факти) – роб, доколкото работи със средства, заети от нея; господар, доколкото ги подчинява на своите идеи. Създаденият от него образец не е подлежащо на възпроизвеждане правило и може да бъда образец само за друг гений, т.е. неизбежно бива трансформирано.

Три начина на отношение към природата в изкуството:

а) просто подражание – предполага дарование и технически умения, но е чисто репродуктивно;

б) маниер – противоположният начин на третиране на природата; осъщественото в изображението е своеобразието на индивидуалната перспектива;

в) стил


От една страна, той се основава на точни познания за същността и свойствата на предметите, но от друга страна, създава един нов, самостоятелен и завършен в себе си свят. В този свят са единени вътрешното и външното, фантазията и природата, тъй като човекът на изкуството не копира емпиричната действителност, но същевременно не изразява чисто субективните си фантазии, а сътворява една „втора природа“. Творецът на стила е геният.

Доколкото произведението на изкуството не е подчинено на външна целесъобразност, продуцирането му не бива да преследва друга цел освен собственото му съвършенство. Ето защо една творба може да има морални последици, но именно благодарение на това, че авторът й не ги е целял.

Най-важното в художественото произведение е сюжетът, фабулата, т.е. съдържанието – антиципация на Хегеловата съдържателна естетика.

3. Символ и алегория

а) алегория

Общото (значението) е предварително налично, разсъдъчно и ограничено понятие, а особеното (изразът) – негов пример, илюстрация.

б) символ

Общото е несъществуваща извън израза си в особеното, смислово неизчерпаема и разсъдъчно непостижима идея. Символът е разкриване на неизповедимото, т.е. идеята не е подлежащо на схващане понятие, а констелация, „мъглявина“ от свободни асоциации (както Кантовата естетическа идея), в която се разрушават твърдите граници на включените понятия и се генерират безкрайни смислови флуктуации.

II. Шилер (1759 – 1805)

Усвоява продуктивно Кант.

1. Красиво и грациозно

Относно красивото повтаря Кант – то е чиста форма, която се харесва без принудата на сетивен или морален интерес. Красивото е сетивно-свръхсетивно, тъй като не е нито чист стимул, нито чисто понятие. Свободната игра на въображението и разсъдъка, върху която при Кант се основава удоволствието от красивото, бива издигната от Шилер до същностен начин на човешко битие. Игровата нагласа е съгласуваност на подтика към материя (сетивността) и подтика към форма (разума). При нея човек е свободен от принудата на някакви предписания или правила и същевременно съществува по човешки начин, не се отдава непосредствено на природните си пориви. По-късно Херберт Маркузе ще види в тази същност на играта – свободно самоограничаване, единство на свобода и ред – възможността за една нерепресивна култура, в опозиция спрямо тезата на Фройд, че културата е възможна само въз основа на репресия върху човешката природа.

Във „Върху грацията и достойнството“ Шилер преформулира красотата като грация. В противовес на архитектоничната красота (красотата на линиите) грацията е един вид подвижна красота. Тя е непреднамереното в произволните (преднамерените, произтичащите от волята) движения. Бидейки израз на моралната същност на човека, грацията не може да бъде открита в чисто сетивните, природни движения, свойствена е само за човешките същества. Естествеността на грациозните движения се корени именно в духовното, разбирано не като противопоставено на природното, телесното, а като проникващо го. В същото единство на духовно и телесно се корени неестествеността, принудителността на афективните движения. Шилер критикува Кант за неговия морал на дължимото, явяващ се репресивен по отношение на сетивността. Той означава с наследеното от Античността понятие „красива душа“ застъпваното от него самия единство на природното и моралното, т.е. основаването на морала върху естетическата нагласа.

2. Възвишено, патетично, трагично.

а) възвишено

При Шилер е налице целият комплекс на Кантовото учение за възвишеното:



  • обективната физическа сила;

  • субективната физическа ограниченост;

  • субективното морално надмощие.

Шилер преименува математически и динамически възвишеното съответно на теоретически и практически възвишено. Възвишеният обект трябва да е страшен, но да не буди действителен страх, защото страхът е състояние на принуда, а възвишеното може да се харесва само в свободното съзерцание.

Дух, който се е облагородил дотолкова, че да се вълнува повече от формите, оъколкото от материята, черпи свободно удоволствие само от явяването на нещата без оглед на тяхното притежание. Но чувството за красивото остава все пак обвързано с природата, доколкото се отнася до сетивната форма, т.е. до нещо, което макар и да не е понятийно определено и схванато, е налице. При чувството за възвишеното духът отива отвъд всичко сетивно дадено, отвъд формалната целесъобразност. При красивото изпитваме удоволствие от свободата вътре в природата, а при възвишеното – от свободата ни от природата. За красивото съзряваме още в детството, а за възвишеното е необходимо такова благородство на духа, което идва с възрастта и опита.

б) патетично – израз на нравствена съпротива срещу страданието, разновидност на възвишеното

в) трагично

Художествена реализация на патетичното. Страдащият герой става трагичен само когато се издига до нравствена съпротива срещу страданието, разкривайки своята свобода, т.е. това, че в качеството си на морално същество е автономен, независим от природата. Смислът на трагедията е, че едно естествено влечение се жертва за изпълнението на моралния дълг и по този начин се понася огрмно страдание в името на свободата. Моралната победа над страданието е източникът на катарзиса и удоволствието. Трябва да се отбележи, че Шилер развива теорията си за трагедията преди своята критика на Кантовия морален ригоризъм.

3. Наивно и сантиментално



Опозиция, донякъде аналогична на онази между красиво и възвишено. Наивният поет е изцяло завладян от обекта и твори без правила, несъзнателно. Сантименталният не е непосредствен, а рефлектира върху впечатлението, което обектът оставя у него. Наивната поезия е силна чрез изкуството на ограничението – изобразява предмета с всичките му граници, индивидуализира го. Сантименталната поезия е силна чрез изкуството на безкрайното – отстранява от предмета всички граници, идеализира го. През Античността са били по-развити изкуствата на ограничението – изобразителните, а в Новото време – изкуствата на въображението – словесните.


Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница