Графичен процесор (GPU) на видеоконтролера

Графичен процесор (GPU) на видеоконтролера

Битова картина - централният процесор или графичният процесор създават изображението точка по точка и го подреждат в паметта по същия начин както, то ще се появява на екрана на монитора. За съхранение на една точка са необходими 4-ри байта - един за определяне координатите на точката и три за цветността и (по един байт за всеки цвят).

Необходима памет = хоризонтална х вертикална разделителна способност х дълбочината на цвета в байтове.

Пример: разделителна способност 1280 х 1024 с 24 битов цвят/3 байта

Необходима памет = 1280 х 1024 х 3= 3932160 байта

Оперативна памет и преобразуване цифровия код в аналогов сигнал Преобразува цифровата информация на битовата картина, съхранявана във видеопаметта в аналогови сигнали, които управляват електронния лъч на монитора и в крайна сметка формират изображението върху екрана му. Принципът на преобразуване се състои в последователно обхождане адресите на паметта и активизиране съответните точки на екрана на монитора. Колкото по-бърз е RAMDAC, толкова по-висока честота на опресняване може да осигури. RAMDAC на повечето съвременни графични карти предлага стойности за честотата на опресняване, надвишаващи 100 Hz.

• 
  Стандартната VGA - 640 x 480
  
• 
  Супер VGA/SVGA/ - 800 х 600 пиксела -1024х 768
  

Скоро след SVGA е определен по-висок стандарт от 1024 х 768, с 8-битови пиксели, спрямо 4-битови пиксели на оригиналния SVGA. Four-bits to each pixel meant the pixel could support one of 16 colors, referred to as 16-bit color. Четири-бита за всеки пиксел, /предназначен/ може да подкрепи един от 16 цвята, посочен като 16-битов цвят. The 1024 x 768 flavor of SVGA could support 32 colors, or 32-bit color. 1024 х 768 на SVGA могат да подкрепят с 32 цвята, или 32-битов цвят. This advancement continued quickly until defining the number of colors became unnecessary. Този напредък продължи бързо до определяне на броя на цветовете става излишно. The SVGA graphics card interface allowed any VGA or SVGA monitor to use voltage to effect color depth, theoretically displaying an infinite amount of colors. SVGA графична карта интерфейс позволява всеки VGA или SVGA монитор да

Принципна схема на лазерен принтер

Традиционният мост (bridge) е устройство, което свързва два сегмента от една локална мрежа. Неговата основна задача е да филтрира трафика между двата сегмента, с цел да се намали претоварването при една по-голяма локална мрежа.

Мостовете могат да бъдат самостоятелни устройства или да се реализират като хардуер и софтуер в един компютър. След разделяне на голямата мрежа на две по-малки, трафиците на сегментите ще бъдат изолирани и няма да си влияят взаимно.

Мостовете работят с физически MAC адреси. В моста се изгражда таблица с адреси на компютрите от двата сегмента като се изпълняват следните стъпки:

1. 
   Когато в моста постъпи пакет с информация, се извършва проверка за адреса източник и адреса местоназначение. В таблицата е записано в кой сегмент е разположен всеки адрес.
   
2. 
   Ако адресът местоназначение липса в таблицата, пакетът се изпраща и до двата сегмента. Ако липсва адреса източник, мостът го добавя в таблицата.
   
3. 
   Ако адресът местоназначение е записан в таблицата, тогава мостът препраща пакета към съответния сегмент.
   
4. 
   В случай, че двата адреса – на източника и на местоназначението са в един сегмент, мостът не препраща пакета към другия сегмент.
   
5. 
   Мостовете са „невидими” за компютрите включени в мрежата. Две локални мрежи, свързани чрез мост са физически отделни, но логически образуват една мрежа.
   

Мостовете работят в каналния слой на мрежовия модел OSI – на ниво пакети от данни. Те не променят структурата и размера на пакетите. Прочитат MAC адреса на получателя и определят към кой порт да пренасочат пакета. Времезакъснението за препредаване е много малко – съответно производителността – много голяма.

1. 
   При мрежи изградени с хъбове за ограничаване на паразитно пренасяната информация или за свързване на две отдалечени локални мрежи в една;
   
2. 
   При свързване на различни Ethernet мрежи;.
   
3. 
   При свързване на отдалечени локални мрежи.
   

Комутаторът (на английски switch, суич), е най-масово използваното устройство за свързване на компютри в мрежа с топология „звезда”. Комутаторът увеличава скоростта на мрежата и е сравнително евтино устройство. Много прилича на активния хъб, но е по-интелигентно устройство от него. Докато при хъба полученият сигнал се препраща до всички портове, то при комутатора информацията се филтрира и изпраща само до устройството за което е предназначена. Комутаторът е многопортов мост и работи по следния начин:

При получаване на един пакет на даден порт от комутатора, той прави проверка за това дали пакетът е коректно получен, след което проверява в собствената си таблица дали има направен запис за MAC-адреса на получателя. Възможните варианти са два:

1. 
   Няма запис на MAC адреса. В този случай комутаторът изпраща пакета към всичките си портове, след което получава отговор от устройството за което е предназначен пакета. Тогава той записва в таблицата си на кой изходен порт отговаря този MAC- адрес. Всички следващи пакети с този адрес се препращат директно на съответния порт.
   
2. 
   Съществува запис на MAC адреса. Комутаторът препраща пакета директно към съответния порт.
   

Комутаторите са няколко типа. Те се категоризират на базата на слоя в OSI модела, на който работят. Стандартните комутатори работят в слой 2 от OSI модела. Съществуват обаче и подобрени комутатори, които работят в слой 3 или 4. Това са маршрутизатори, но от специален тип, които изпълняват ролята и на комутатори. При тях обикновено е възможно да се лимитира връзка до един MAC адрес, да се ограничи скоростта на трансфер за връзка и др.

Съществуват специални ергономични и пространствени изисквания към работните места за работа с видеодисплеи.

Работното място трябва да осигурява достатъчно пространство за работещия. Работната маса да е широка и удобна за подреждане на оборудването и документите.

Столът трябва да има възможност да се регулира, за да се осигури максимално най-доброто разположение спрямо дисплея.

Пространството под стола трябва да осигурява свобода на движение на краката и удобна работна поза, за да има възможност за подвижност на седалката и облегалката и на опората на краката.

Особено важно изискване, за да няма условия за професионален риск е спазване на разстоянието между очите и клавиатурата. То трябва да осигурява удобна работна поза, за да няма умора.Буквите и знаците на екрана да са ясно оформени, изображението да е стабилно , без трепкане.Върху екрана не трябва да има отражение или блясък и осветлението да осигурява подходящ контраст.Източниците на светлина да не предизвикват директен блясък или отражение от екрана, прозорците да имат завеси или щори.Печатащите и други периферни устройства трябва да са съобразени с нивото на шума в работното помещение.