Тема 11 Хипертекстови системи Истирически бележки

През 80те години развитието на пълнотекстовите сисеми се слива с това на хипертекстовите. Идеята за хипертекста обаче не е нова. Нейн автор е Vannevar Bush още през 1945г. Някой от идеите са реализрани почти веднага, докато за други минава доста време. Поради техническата ограниченост идеите се реализират предимно на хартия. Например появяват се романи в които читателят може да променя посоката на действието и т.н. Важна роля за популяризацията на Хипертекста изиграва Тед Нелсън, чрез първата електронна хипертекстова система NLS – 1960г. В следващите 20 години различни малки и по-големи компании пускат свои хипертекстови системи. Така се стига до наши дни когато чрез масовото навлизане на компютрите и интернет хипертекста намери своята естествена среда за развитие.

Една от дефинициите за хипертекст е: технология позволяваща нелинейно разглеждане на информацията. В съвременното развитие на хипертекста има 3 важни аспекта:

• 
  Хипермедия – Създаване на хипертекстови бази данни, които съдържат смес от множество различни видове носители на информация (текст, графика, фотографии, видео, звук и глас). За да е възможна интеграцията са необходими устройства за запаметяване на информацията с голям капацитет.
  
• 
  Съвместна работа – Отнася се за взаимодействието на хората при създаването и четенето на хипертекстови документи. В мрежова среда те поделят едни и същи документи.
  
• 
  Авторство – принципи използвани при създаването на хипертекстови бази данни. Трябва да се вземат решения относно структурата на знанията, организирането и свързването на документите, формата на екраните и т.н.
  

“Хипертекста е свобода”. Той не задължава потребителя да чете текста в последователност определена от статичната структура на документа. Напротив той дава възможност всеки да следва свой път на разглеждане.

Основната идея на хипертекста е представянето на знанията чрез връзките между идеите. Хипертекстовата база от данни представлява структуриран набор от възли и връзките между тях. Възлите представят информацията, а връзките отразяват връзката между информацията намираща се във възлите. Ако въз възлите имаме само текст, то говорим за Хипертекстова база данни, ако във възлите има и друг вид информация (графика, звук, и т.н.) то имаме Химермедийна база данни. Наборът от връзки и възли понякога се нарича паяжина (WEB).

Друго определение, което можем да дадаем за хипертектовите бази данни е бази данни с активни цитати. Те позволяват на читателя да скача към други части на базата данни по желание. Както казахме можем да разглеждаме хопертекста като мрежа от възли и връзки. Възлите са документите, а връзките – цитатите. Мрежите могат да представляват йерархии, но обикновено са по-сложни. Важна особеност е това, че различните възли могат да се намират на различни машини. Т.е връзките прескачат границите на компютърните ситеми. В различните системи възлите се наричат – фраймове, твърдения, статии, карти. Всеки възел съответства на един или повече екрани. Обикновено се приема, че всеки възел описва отделна концепция или одтелна схема. Хипертекстовите докумети по принцип са разработени така, че да са самосъдържащи се и да не зависят от другите докумети. Възлите могат да бъдат и състявни – ако искаме няколко докумета да се четат последователно ги свързваме с едно име. Модулността на хипертекстовите системи не е подходяща за представяне на строгопоследователна информация.

Връзките представляват най-важната част от концепцията на хипертекста. Те свързват един възел с друг. Когато хипервръзката се активира се извършва скок към докумета към който тя сочи. В съвременните хипертекстови системи обикновено хипервръзките представляват дианмична част от докумета, която е обозначена по специален начин за да се различава от статичните части. Принципно те могат да представялват текст с различен шрифт или цвят от основния, изображения или части от изображения. Активирането на връзките става чрез някакво действие от страна на потребителя (щракане или двойно щракане с мишката върху връзката, преминаване върху нея с курсора и т.н.). При активирането си хипервръзките не са ограничени до зареждането на нов докумет. Може просто да се извика някакъв цитат или да се стартира програма без да се сменя активния докумет. Хипертекстовата система може да поддържа еднотипни или многотипни връзки. Когато се поддържат многотипни, потребителят може да зададе какви връзки да бъдат активирани. Връзките могат да бъдат еднопосочни и двупосочни. При двупосочните когато преминем от един възел към друг то във втория задължително имаме връзка към докумета от който сме дошли. При еднопосочните това не е така. При наличие на еднопосочни връзки може да се емулира двупосочност чрез слагането на две еднопосочни на съответните места. Вариантите по които действа една хипервръзка при активирането си са 2. Новия докумет се зарежда на мястото на стария, новия документ се зарежда в нов прозорец, като стария не изчезва.Връзките могат да са именовани или неименовани. Ако са именовани то чрез системата могат да се представят семантични мрежи. Връзките могат да са организирани йерархично. Тогава структурата лесно се представя чрез дърво и позволява докуметите да бъдат организирани и търсени по добре палниран начин. Връзките трябва лесно да се открояват от текста, да са лесни за активиране и в резултат да генерират бърз отговор, за да се запази вниманието на потребителите. Освен това редовно трябва да се грижим за валидността на всички връзки. При скачането от документ в докумет чрез хипервръзки има взъможност те да сочат произволна част от докумета или винаги в началото на докумета. Съществуват различни мнения по въпроса кои подход да се използва.

Компютърните бази данни се развиват през 50те години. През 70 масово се развиват СУБД които поддържат модел на данните и езици за манипулация и дефиниция. Компютърните бази данни са основно приложение в съвременния компютърен свят. Днес основно се използват релационния модел и текстовите бази данни. И двата си имат преимущества и недостатъци и се използват в зависимост от структурата на данните. Релационния модел е по-подходящ когато данните са с проста и добре дефинирана структира. Когато обаче данните са с усложнена структура ефективността на релационния модел спада. Тук по-подходящи са хипертекстовите системи, които работят добре с докумети със сложна структура, както и с взаимносвързани данни от ралзични източници. Те позволяват да се излезе извън рамките на формалния модел, като по този начин дават свобода за използване на мултимедия, на структурирани или произволни връзки.

Структурата на Хипертекстовата база данни е основен фактор определящ лесното и използване и обновяване. Един възможен начин е структурата да представлява йерархия. Йерархията представялва структура при която всеки възел (без корена и листата) има един родител и произволен брой населдници. Предимството на такъв вид структура е, че лсено може да се изобразява чрез диаграми (дърво), добре дефинирана е, всеки възел следва точно определен път. Недостатък е, че се нарушава свободата и гъвкавостта на връзките и не можем да изобразяваме сложни и богати мрежи.

Документите могат да се визуализират в прозорци. Може да се работи само в един прозорец, като новите докумети заместват старите, или новите докумети да се отварят в нов прозорец. Може също така различни части от един документ да се зареждат в отделни прозорци. Всяка от стратегиите си има преимущества и недостатъци.

За разлика от конвенционалните СУБД хипертекста не изисква почти никакви предварителни знания от потребителя. Изискват се елементарна компютърна грамотност и минимални познания по проблема покоито се работи. Поддържа се и BACK функция която позвеолява на потребителя да се връща по пътя от който е дошъл – това дава чуство за сигурност. Разнообразието на връзки определаят произволен ред на разглеждане, като дават огромно свобода на потребителя. От друга страна обаче това е и недистатък, защото може да доведе до отвличане на вниманието и затруднена навигация.

За разлика от старите хипертекстови системи, когато стартирането на връзка е ставало в текстов режим, днес потребителите имат чуствити че работят директно с текста. Това е обусловено от графичния интерфейс които имаме към хипертекста. Това заедно с възможността за BACК и бързодействието се нарича пряка манипулация.

Голямото разнообразие и свободата която дават хипервръзките често води до хаос. Индексите са опит да се сложи някакъв ред. То позволява търсенето по термини. Информацията може да е индексирана в таблици или друг начин. Индексите могат да представляват съдържанието на документа или структурата на документа. Може да има списък от използваните термини, или пък всички думи да са индексирани и т.н.

Търсенето по ключови думи или фрази е по-обща възможност. То е по-скоро допълваща възможност към хипертекстовите системи, в които основен механизъм са хипервръзките. Има няколко форми на търсене: чувствителност към малки и големи букви; използване на булеви изрзи; използване на маски. Търсенето по ключови думи е добра възможност, но понякога може да доведе до объркване и дезориентация. Друг проблем е и че понякога търсейки по определен термин имаме прекалено много намерени докумети. С цел намаляването броя на тези докумети се използват филтрите. Те ограничават намерените докумети чрез задаване на някакви допълнителни свойства, които възлите или връзките трябва да притежават. Например ниво на отдалеченост от текущата позиция.

Въпреки, че основно качество на хипертекста е възможността да се предостави на потребителя сам да избере път на разглеждане, понякога създателите на хипертекстови докумети дефинират стандартен път. Така след определена команда на потребителя или след изтичането на определен интервал от време се преминава към предварително определен докумет. По всяко врме обаче този начин на разглеждане може да бъде прекратен и да се следва произволен път.

При разглежднае на текст, често скачаме от един документ в друг или от една част на документа в друга. Понякога можем да искаме да се върнем на точно опредлено място. За целта съществуват bookmarks. Поставяме ги със специална команда на определено място и след това с друга команда можем да се върнем на отбелязаното място. Могат също да се използват за запомняне на мясотото в текста за бъдещо разглеждане.

Полезно е системата да помни как сме стигнали до определен възел за да можем да се върнем обратно по пътя при нужда. Това се осъществява чрез специални Back бутони или автоматично генерирани връзки (UML - браузерите). Натискането на бутона или връзката ни довеждат до предишно разгледвания документ. Така постъпково можем да се върнем произволен брой стъпки назад. Някой системи пазят и пълния път. Така само с едно щракване можем да се върнем на произволно място от пътя.

С навлизането на хипермедията се изискват все по-големи носители на информация. Това доведе до масовот навлизане на CD и DVD.