Тема №12 какво става, когато умрем?

1. 
   Рай, ад или нищо?
   

2. 
   През 1956г. Белгийско Конго е обхванато в капана на ожесточена гражданска война. Болницата на д-р Пол Карлсън е завзета от буновнически сили. Много служители на болницата са убити.
   

Когато намерили тялото му няколко дни след безмисленото му убийство, в джоба на сакото му бил намерен един Нов завет. На неговите страници докторът бил отбелязал една дата.

Това бил денят точно преди да бъде застрелян; написаната дума била само една: “Мир”.

Мир пред лицето на най-лоши обстоятелства.

Мир пред лицето на смъртта. Кое дало на д-р Карлсън такъв мир?

3. 
   Възможно ли е и ние да имаме този невероятен мир, когато се изправим пред смъртта? Кое ни предпазва от разруха при сблъсъка със смъртта? Има толкова неотговорени въпроси относно смъртта. Какво става наистина, когато един човек умре?
   

Знаем какво става с физическото тяло, но къде е човекът, който живее в него?

Когато хората умрат, дали те изцяло престават да съществуват или отиват да живеят някъде другаде?

4. 
   Болката от смъртта е така изгаряща, че на нас отчаяно ни се иска да повярваме, че ТРЯБВА да има някакъв начин онези, които сме обичали, не са си отишли наистина и само ако потърсим, ще намерим начин тихичко да разговаряме с тях.
   

5. 
   Чуват се много настойчиви гласове, че всичко това е вярно и възможно.
   

Неговата книга “Разговор с небето. Вестта на един медиум за живота след смъртта” се изкачи в класацията на бестселърите след неговата поява в шоуто на Лари Кинг.

6. 
   Нашите сърца плачат да знаят реалната истина за смъртта и да имат мир пред лицето на гроба.
   
7. 
   Има ли какво да ни каже Бог по този въпрос? Има ли Библията да ни каже нещо, когато умрем? Отговорът е категоричен: ДА!
   

8. 
   Отговора откриваме във възкресението на Исус Христос.
   

9. 
   След като Исус умря на кръста, Неговите приятели поставиха тялото Му – както казва Библията – в “новата гробница на Йосиф”.
   

10. 
    Римският управител Пилат изпрати стража и неговите войници запечатаха с римски печат камъка, закриващ входа на гробницата.
    

Никой, така е; освен Исусовият Отец.

11. 
    В неделя рано сутринта, когато беше още тъмно, един блестящ ангел слезе от небето, отвали камъка, който затваряше гробницата и извика Исус да излезе.
    

12. 
    Възкръсналият Спасител излезе в пълна и абсолютна победа над смъртта – могъщ Победител.
    

Войниците бяха повалени като мъртви от славата на този ангел.

13. 
    Историята за Христовото възкресение е била движещата сила в ранната християнска църква – тъй като римляните нямаха надежда отвъд смъртта.
    

Сега християните имаха вест на най-истинска надежда. Гробът не бе окончателният край.

Този, който умре “в Христос”, един ден ще живее отново!

14. 
    Катакомбите под град Рим показват разликата между езическата смърт в онези древни времена и онази на християните.
    

15. 
    Отново и отново се изписват тези скръбни думи: “Сбогом завинаги” или “Сбогом за през вечността”.
    

16. 
    “Довиждане до новата ни среща” или “Лека нощ до сутринта”. Техните гробове да надписани с надежда и кураж, взиращи се напред във деня на възкресението.
    

17. 
    “Бях мъртъв и ето, живея до вечни векове...
    

18. 
    ... и имам ключовете на смъртта и на ада.” Откровение 1:18
    

19. 
    Петнадесетата глава от 1Коритяни е великият трактат на Павел върху смъртта и възкресението.
    

20. 
    Забележете какво казва: “Ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен...
    

21. 
    ... и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си!
    

22. 
    ... Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.” 1Коринтяни 15:16-18
    

23. 
    Но за да разберем защо казва това, трябва да разберем какво учи самата Библия относно смъртта.
    

24. 
    Когато Бог създаде човека, изобщо не възнамеряваше някой някога да умира.
    

Нямаше смърт, болест или скръб на планетата Земя преди Адам и Ева да паднат.

Може би, си спомняте какво каза Бог на човечеството:

25. 
    “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
    

26. 
    ... но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него,
    

27. 
    ... защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Битие 2:16,17
    

28. 
    Следващата глава от тази история не е така щастлива. Трагичната история е записана в книгата Битие, глава 3
    

29. 
    Дяволът, използвайки змията като свой медиум, се яви на Ева и я изкуши да не се покори на Бога и да яде от забраненото дърво.
    

30. 
    ... змията каза: “Никак няма да умрете.” (стих 4)
    

Ева избра да повярва на дявола и яде от дървото за познаване доброто и злото.

31. 
    Бог беше принуден да раздели Адам и Ева от дървото на живота, защото:
    

32. 
    “Човекът стана като един от Нас – да познава доброто и злото;
    

33. 
    ... и сега, за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
    

34. 
    ... Затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина
    

35. 
    ... да обработва земята, от която беше взет.” Битие 3:22,23
    

36. 
    Смъртта дойде върху човека, защото той бе отделен от Бога – Източника на живота – и от дървото на живота.
    

37. 
    Тогава Бог каза на Адам:
    

38. 
    ... С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята,
    

39. 
    защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще с върнеш.” Битие 3:18,19
    

40. 
    Тук е ключът към разбирането какво представлява смъртта и какво възнамерява да направи Бог, за да ни спаси от вечно разделение с Него.
    

41. 
    Библията казва, че човекът ще се върне в пръстта, от която е бил взет.
    

42. 
    “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята...
    

43. 
    ... и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Битие 2:7
    

44. 
    Бог взе елементите на земята и направи човешко тяло.
    

Той взе нещо повече, за да го превърне в живо същество.

Тук Библията казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адам жизнено дихание – и човекът стана жива душа.

45. 
    Можем да съставим едно такова уравнение:
    

46. 
    Или при смъртта, можем да напишем:
    

47. 
    Това казва и мъдрецът в Еклисиаст: “И се върне пръстта в земята, както е била; и духът се върне при Бога, който го е дал.” Еклисиаст 12:7
    

48. 
    Това е в основата си същото, което казва и книгата Йов – първата книга, хронологически написана от Библията – относно смъртта.
    

49. 
    “... докато е дишането ми в мене и духът Божий – в ноздрите ми...” Йов 27:3
    

50. 
    Ето това постави Бог в ноздрите на човека, когато го създаде.
    

51. 
    Нека прочетем още един текст:
    

“Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ.

52. 
    ... Излиза ли духът му, той се връща в земята си. В тоя същий ден погиват намеренията му.” Псалм 146:3,4
    

53. 
    Цар Давид разкрива истината за смъртта, казвайки, че духът напуска тялото и то се връща в земята. Човекът умира.
    

54. 
    Това е в хармония с думите на Соломон: “Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
    

55. 
    ... понеже споменът за тях е забравен.
    

56. 
    ... Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.” Еклисиаст 9:5,6
    

57. 
    Той не знае нищо!
    

НЕ! То си означава нищо!

Това подкрепя казаното от псалмиста, че мъртвите не са в небето да хвалят Бога.

Тогава, къде са? – може да попитате.

59. 
    “Но човек умира и прехожда; да! Човек издъхва и де го?…
    

59. 
    … така човек ляга и не става вече. Докато небесата не преминат,
    

59. 
    … те няма да се събудят и няма да станат от съня си…
    

59. 
    … О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше, догде премине гневът Ти,
    

59. 
    … да ми определеше срок и тогава да би ме спомнил!” Йов 14:10,12,13
    

59. 
    От самото Божие слово научаваме, че човекът умира, ляга в гроба и не става от него до деня на възкресението. Забележете как Бог описва това:
    

59. 
    “Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми…
    

59. 
    … Ще повикнеш и аз ще Ти се отзова…” Йов 14:14,15
    

59. 
    Обърнете внимание, че Йов казва: “Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината…” Йов 17:13
    

59. 
    Обърнете внимание, също, че Йов използва термина “сън”, говорейки за смъртта. Съвсем същото твърдят и останалите библейски писатели.
    

59. 
    Давид пише: “Погледни, послушай ме, Господи, Боже мой, просвети очите ми, да не би да заспя в смърт.” Псалм 13:3 Давид се страхуваше да заспи в смъртта – той искаше да живее!
    

59. 
    Даниил казва за мъртвите, които ще бъдат възкресени: “И множеството от спящите в пръстта, ще се събудят – едни за вечен живот, а едни – за срам и вечно презрение.” Даниил 12:2
    

59. 
    Една от най-утешителните истини в Божието слово е, че когато човек умре, той (или тя) тихо си почива, необезпокояван от проблемите на живота докато не бъде повикан от Животодателя. Чудно ли е, тогава, че Библията сравнява смъртта със сън?
    

59. 
    Пророк Натан каза на цар Давид какво ще стане с него, когато дойде времето му да умре:
    

59. 
    “Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си…” 2Царе 7:12
    

59. 
    Самият Исус наричаше смъртта сън. Използва същото описание, за да опише смъртта на Неговия скъп приятел Лазар. Нека надникнем в това как Исус и най-близките Му спътници говореха за смъртта. Във Витания се намираше един дом – на Лазар, Мария и Марта, който Исус често посещаваше.
    

59. 
    Библията казва: “А Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазара.” Йоан 11:5
    

59. 
    Един ден, когато Исус и Неговите ученици бяха оттатък река Йордан, получиха спешно съобщение от тримата си приятели във Витания, че Лазар е много болен, но въпреки това Исус остана там повече от два дни.
    

59. 
    След това Исус каза: “Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.
    

59. 
    … Затова учениците Му рекоха: “Господи, ако е заспал, ще оздравее.”
    

59. 
    … Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
    

59. 
    … и заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.” Йоан 11: 11,12,14,15
    

59. 
    Те се запътиха към Витания, където живееше семейството. Когато наближиха града, Марта тичешком ги посрещна.
    

59. 
    Когато срещна Исус, каза: “Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.” Йоан 11:21 Без съмнение, тя беше права! Но Исус имаше Свой план.
    

59. 
    Той каза: “Брат ти ще възкръсне.” Йоан 11:23 Сега, забележете колко внимателно отговаря Марта:
    

59. 
    “Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.” Йоан 11:24 Марта увери Исус, че очаква да види Лазар при възкресението в края на света.
    

59. 
    Само че, Исус щеше да направи драматична “предварителна прожекция” на това събитие.
    

59. 
    Исус й каза ясно: “Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.” Йоан 11:25
    

59. 
    Когато Исус пристигна при гробницата на Лазар, Йоан ни казва, че се е разплакал!
    

59. 
    Той не плачеше за Своя приятел Лазар. Знаеше, че ще го възкреси към живота.
    

59. 
    Плачеше поради скръбта, която изпитваха семейството и приятелите му и за всички онези през вековете, които щяха да скърбят и жалеят, когато загубят любимите си хора.
    

59. 
    Исус помоли камъкът, който затуляше входа на гробницата…
    

59. 
    … да бъде отместен.
    

59. 
    На тази молба Марта възрази: “Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.” Йоан 11:39 Да Исус забави Своето идване във Витания с четири дни. Това закъснение трябваше да отстрани всяко съмнение във факта, че Лазар е мъртъв.
    

59. 
    Но камъкът беше отвален и Исус извика със сивен глас: “ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН!”
    

59. 
    Някои твърдят, че е добре, дето Исус и отправил Своя вик лично към Лазар; в противен случай, щеше да се отвори всеки гроб на планетата Земя!
    

59. 
    Какъв ден трябва да е било това за тримата приятели във Витания! Какво ликуване и радост! Приятели, това беше един вълнуващ ден във Витания,
    

59. 
    ... но той беше само една малка „предварителна прожекция” на славата и вълнението, които ще настанат, когато Исус се завърне и всички гробове на всички Негови приятели, които са Го приели като своя Спасител, ще се отворят и те ще възкръсната, за да Го посрещна във въздуха! Ето утешителната вест, която апостол Павел сподели с ранните християни:
    

59. 
    „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират;
    

59. 
    ... за да не скърбите, както другите, които нямат надежда. 1Солунци 4:13 Павел ни казва какво ще направи Исус, когато Се завърне втори път:
    

59. 
    „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик – при глас на архангел...
    

59. 
    ... и при Божия тръба. И мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред.” 1Солунци 4:16
    

59. 
    Павел описва с подробности събитията, които ще се случат, когато Исус се завърне:
    

59. 
    „Ето, една тайна ви казвам: Не всички е починем, но всички ще се изменим...
    

59. 
    ... в миг на око, при последната тръба...
    

59. 
    ... защото тя ще затръби и мъртвите в Христа ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим.” 1Коринтяни 15:51,52
    

59. 
    „Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното, да се облече в безсмъртие...
    

59. 
    ... а когато това тленното се облече в нетление; и това смъртното се облече в безсмъртие,...
    

59. 
    ... тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно!”
    

59. 
    ... О, смърт, къде ти е победата?” 1Коринтяни 15:53-55
    

59. 
    Исус каза на учениците Си, че всички ще бъдат възкресени от гроба.
    

59. 
    „Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му...
    

59. 
    ... и ще излязат – онези, които са вършили добро, е възкръснат за живот...
    

59. 
    ... а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” Йоан 5:28,29
    

59. 
    Помислете за момент: Ако хората отиваха в рая или ада при смъртта си, защо ще има нужда от някакво възкресение било на праведни, било на неправедни? Защо Исус прави следното изявление относно второто Си идване?
    

59. 
    „Ето, ида скоро и у Мене е наградата, която давам да отплатя на всеки, според каквито са делата му.” Откровение 22:12
    

59. 
    Изглежда толкова просто! Когато хората умрат, те заспиват и си почиват от своите дела и грижи, докато Исус се завърне.
    

59. 
    За какво идва Той? Идва, за да възкреси и отново се съедини с всички, които са приели Неговата жертва за себе си. Идва също и за да приветства и онези, кои оса били Негови верни последователи днес. Само чуйте добрата вест:
    

59. 
    „И после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха...
    

59. 
    ... и така ще бъдем винаги с Господа.” 1Солунци 4:17
    

59. 
    Разбрахме, че всички спасени ще имат прославени тела – точно като на Исус и ще получат безсмъртие (вечен живот), така че да бъдат с Господа завинаги.
    

59. 
    Някой може да попита: „А какво ще кажете за разбойника на кръста?”
    

59. 
    Нека видим какво всъщност учи Библията относно разбойника и обещанието, което му даде Исус. Исус бе разпнат между двама разбойници, така че това разпятие да може да го причисли към престъпниците.
    

59. 
    Евангелието на Марк казва, че отначало и двамата разбойници се подигравали на Исус и казвали, че ако Той има сила, ще освободи както Себе Си, така и тях. След това единия от тях се разкаял и помолил за спасение.
    

59. 
    Той казал: „Господи Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си...
    

59. 
    ... а Исус му отговорил: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.” Лука 23:42,43
    

59. 
    Нека отново разгледаме това обещание. Да, приятели! Днес, точно сега, вие също можете да получите това уверение. В Христос има увереност.
    

59. 
    Въпреки че щеше да умре в онзи ден и щеше да лежи в гроба до неделя сутринта, Исус гарантираше, че ще излезе от този гроб.
    

59. 
    Какво прекрасно уверение за умиращия разбойник! В момент, когато за него нямаше надежда. Когато всичко, което можеше да види, беше мрак, който ужасяваше душата му, Исус можеше да му обещае надежда отвъд гроба. Исус обеща на разбойника в същия този час: „Днес, Аз ти казвам” или „В този момент Аз ти казвам,че ще бъдеш с Мен в рая.”
    

59. 
    Някои смятат, че Исус обеща на разбойника, че той веднага ще отиде в рая. Но самият Исус не отиде веднага в рая, когато умря.
    

59. 
    Библията ни казва, че в онзи ден – петък – Той умря и беше погребан във взета назаем гробница.
    

59. 
    В неделя сутринта се яви на Мария и тя искаше да Му се поклони, но Той я възпря, защото още не беше се възнесъл на небето. Чуйте какво й каза:
    

59. 
    „... Още не съм Се възнесъл при Отца.” Йоан 20:17 Вече беше неделя сутрин, а Той все още не беше се възнесъл при Отца! Няма как да е бил в рая в петък!
    

59. 
    Библията не казва, че и разбойникът е бил в рая в петък.
    

59. 
    „И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата,...
    

59. 
    ... защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.
    

59. 
    ... Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.
    

59. 
    ... Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите.” Йоан 19:31-33
    

59. 
    Оттук виждаме, че те счупиха краката на двамата разбойници, за да не могат да избягат,
    

59. 
    ... но не счупиха краката на Исус, защото той вече бе мъртъв в петък. И така, нито Христос, нито разбойникът бяха в рая в петък.
    

59. 
    Исус плати цената за нашето изкупление и възстановяване.
    

59. 
    Най-великият подарък, който Бог може да даде на човека е вечният живот, победата над смъртта! Всички останали подаръци са безсмислени без този! И той е ваш, ако го поискате!
    

59. 
    Вашето решение е най-голямото решение, което някога сте вземали; вечното ви бъдеще зависи от него!
    

59. 
    Този безценен подарък на вечния живот е обещан на всеки, който приема Христос като свой Спасител и Господ. Цената ли? Само едно отдадено сърце. Едно очистено и променено сърце. Гордо и егоистично сърце, обновено в подножието на кръста. Христос направи всичко това възможно на Голгота. Какво повече бихме могли да направим?
    

59. 
    Вечният живот може да бъде ваш, ако го поискате достатъчно силно.
    

59. 
    Тъй като Той е жив, ние имаме една велика надежда – надежда оттатък гроба!
    

59. 
    В един малък град на източното крайбрежие на Съединените щати се провеждали подобни срещи. Една вечер, млад мъж се скитал дълбоко депресиран и влязъл в залата.
    

59. 
    Тази зала била близо до гробището. Преди да влезе в нея, младежът бавно се разхождал из гробището. Питал се какъв е смисълът на живота. Копнеел за прощение и покой на ума. Мислейки си за смъртта, нямало нещо, което да желае повече от уверението за вечен живот.
    

59. 
    Темата на лекцията тази вечер била: „Надежда оттатък гроба”. Младежът седнал в публиката и внимателно се заслушал. Същата тази вечер той предал живота си на Христос. Същата тази вечер той приел Христос, Който умрял заради него и възкръснал от мъртвите, за да му даде вечен живот. Същата тази вечер целият му живот се променил, благодарение на този жив Христос. Същата тази вечер мир нахлул в душата му. Същата тази вечер нова надежда покълнала в неговото сърце.
    

59. 
    Вие също можете да имате този мир – надеждата – уверението за вечен живот – живот отвъд гроба. Ако искате да получите това уверение, бихте ли станали прави, за да се помолим заедно?