Тема 14. Компютърна система с процесор Pentium 4 i925 Процесори Intel Pentium 4



Дата01.08.2018
Размер246.54 Kb.
ТЕМА 14.Компютърна система с процесор Pentium 4 i925

1.Процесори Intel Pentium 4

2.Общо представяне на процесора Pentium 4. Особености в архитектурата му.

Процесорът Pentium 4 е представен през ноември 2000 година и представлява ново поколение при процесорите – седмо подред1. Обърнете внимание на особеността в означението – Intel изоставят римските цифри в името на процесора и ги заменят с арабското 4.



Вътрешно Pentium 4 представя нова архитектура, която от Intel наричат с търговското име NetBurst микроархитектура. Тя включва: хипер-конвейерна технология, машина за бързо изпълнение, високоскоростна системна шина (400 MHz, 533 MHz, 800 MHz или 1066 MHz) и кеш за следене на изпълнението.

  • Хипер-конвейерната (hyper-pipelined) технология удвоява дълбочината на конвейерите за изпълнение на инструкции спрямо тази на конвейерите в Pentium III (или Athlon/Athlon 64), което означава, че са необходими повече на брой, но по-малки стъпки за изпълнение на инструкциите.

  • Машината за бързо изпълнение (rapid execution engine) позволява на две целочислени аритметични логически устройства да работят на два пъти по-висока честота от тази на ядрото на процесора, т.е. инструкциите могат да се изпълняват за половин такт.

  • Високоскоростната системна шина работи на 100MHz/133MHz/200MHz/266MHz тактова честота, прехвърляйки данни четири пъти за един такт. Това означава, че ефективната й честота е 400 MHz, 533 MHz, 800 MHz или 1066 MHz. Тъй като тя е широка 64 бита (8 байта), пропускателната й способност е 3200МВ/s, 4266МВ/s, 6400 МВ/s или 8533 МВ/s.

  • Кешът за проследяване на изпълнението е високопроизводителен кеш от първо ниво (L1), който съхранява приблизително 12КВ декодирани микрооперации. Това премахва декодера на инструкции от главния конвейер за изпълнение, повишавайки производителността.

  • Хипернишковата технология (Hyper-Threading Technology - HTT) е друго важно архитектурно подобрение, което може да бъде открито при всички Pentium 4 процесори с над 2.4GHz с 800 MHz шина и при всички процесори с над 3.06 GHz и 533 MHz шина. Тя позволява един единичен процесор да работи с две нишки едновременно, действайки все едно че има два процесора.

  • Нови SSE2 инструкции за обработка на графика и звук: при процесорите Willamette и Northwood – нови 144 инструкции, наречени SSE2, а при Prescott към SSE2 са добавени 13 нови инструкции, като новия набор се нарича SSE3.

от 1 GHz до представянето си. През Ноември 2000 година, Intel пуска Willamette Pentium 4, изработен по 0.18-микронна (180 нанометра) технология с честота от 1.4 и на (FSB) – 400 MHz..


      3.2 Чипсети на Intel от серията Express- Intel 9хх.

Чипсетите на Intel от серията Express са революционно нов продукт на пазара, използващи напълно нова вътрешна архитектура, повишаваща значително възможностите им. Най-съществената новост е въвеждането на серийната шина PCI Express. От една страна тя се използва за свързване на високопроизводителни видеоконтролери чрез PCI Express x16 и на по-бавни периферни устройства чрез PCI Express x1. От друга страна заменя хъбовия интерфейс AHA (Accelerated Hub Architecture – ускорена хъбова архитектура), който е с пропускателна способност 266 MB/s. Новата връзка между хъбовете се нарича DMI (Direct Media Interface – директен интерфейс на средата). Тя е изменена версия на PCI Express x4 и представлява серийна двупосочна пълнодуплексна връзка с топология „точка до точка”, осигуряваща пропускателна способност до 2 GB/s (по 1 GB/s във всяка посока).

Intel 915. Първият чипсет i915PL от семейството Intel 915 е представен през 2004 г. Чипсетите от тази серия са предназначени да заместят чипсетите 865. Включват следните членове: 910GL, 915PL, 915P, 915G, 915GV и 915GL. Те са първите, които поддържат процесори с цокъл Socket 775. Всички поддържат 90 nm Pentium 4 Prescott ядро.

Intel 925. Семейството чипсети Intel 925 включва 925X и 925XE. Чипсет Intel 925X чипсет, с кодово име Alderwood, е пуснат през 2004 година. Той е предназначен да замени чипсета 875P Canterwood. За разлика от серията чипсети 915, които продължават да поддържат по-старите памети DDR, 925X поддържа само DDR2 памет. 925X поддържа също ECC памет, осигурявайки бърза и точна платформа на приложения с критични задачи. За да се подобри още производителността, той използва оптимизирана конструкция на контролера на паметта.

925X поддържа Pentium 4 Extreme Edition и Pentium 4 в Socket 775 форм фактори. Тя също така включва PCI-Express x1, PCI-Express x16 (видео), PCI разширителни слотове версия 2.3. За хъб на контролера за вход/изход се използва семейството ICH6.

925XE е обновена версия на 925X, добавяйки поддръжка за скорости на FSB 1066 MHz, но той изоставя поддръжката за процесор Pentium 4 Extreme Edition и за ECC памет.


Блокова схема на дънна платка на компютърна система с процесор Pentium 4

и чипсет i925X
Шина на компютъра

Обща магистрала (изградена от печатни електрически проводници), по която се обменят данните в компютъра.

Шините са организирани йерархично, като всяка по-бавна шина е свързана с по-бързата над нея. Всяко устройство в системата е свързано към една от шините, а чипсетът действа като мост между отделните шини.

Системна шина FSB (Front-Side Bus ) на компютъра

Главна шина, по която се извършва обмен между процесора и оперативната памет и тяхната връзка с периферните устройства.



Общо представяне на шината PCI Express. Архитектурни особености.

PCI Express е създадена през 2001 г. под името 3GIO (third-generation I/O), като трето поколение на входно-изходните шини. Първото поколение е ISA/АТ, а второто - PCI. През 2002 г. официално е одобрена първата спецификация PCI Express 1.0. Спецификацията е надградена до версия 1.1 през април 2005 г. и до версия 2.0 през януари 2007. През 2010 г. се очаква да влезе в действие версия 3.0.



PCI-E е конструкция на много бърза серийна шина, която е обратно съвместима със софтуерните драйвери и управление на съществуващата PCI паралелна шина. PCI Express е един от примерите за това как РС преминава от паралелни към серийни интерфейси При PCI Express данните се предават и в двете посоки в дуплексен режим (отделните канали работят едновременно) по два чифта проводници с различни сигнали; тези два чифта проводници се наричат алея (lane). Всяка алея позволява пропускателна способност около 250MB/s във всяка посока, a конструкцията позволява мащабиране от 1 до 2, 4, 8, 16 или 32 алеи. Например една конфигурация с висока пропускателна способност, изградена от 8 алеи, позволява във всяка от посоките да се предават едновременно по 8 бита, което прави пропускателна способност от 2000MB/s (във всяка посока), a ce използват само 40 извода (32 за отделните чифтове проводници за данни и 8 за управление). Конфигурация с 16 алеи позволява да бъдат изпращани едновременно 16 бита във всяко направление, което осигурява 2000MB/s.

  1. Основни характеристики.

Основните характеристики на PCI Express са следните:

  • Съвместимост със съществуващите PCI приложения и драйвери

  • Физическо свързване посредством медни проводници, оптични проводници или друг физически носител, позволяващ бъдещи схеми за кодиране.

  • Опростена конструкция на шината, която позволява малки форм-фактори, ниска цена, опростена конструкция на платките и пистите по тях, както и по-малко проблеми с интегритета на сигналите.

  • използва разработената от IBM схема за кодиране "8 бита към 10 бита" (а във версия PCIe 3.0 - 128 към 130 бита), която позволява самотактуване на сигналите и ще позволи лесното повишаване на тактовата честота за в бъдеще.

  • Максимална пропускателна способност за извод, която позволява скорост на шината 2,5 GHz за PCIe 1.0, 5 GHz за PCIe 2.0и 8 GHz за PCIe 3.0 (очаква се да навлезе през 2010 г.), като спецификацията позволява тази честота да достигне до 10 GHz в бъдещи реализации.

  • Възможности за увеличаване на пропускателната способност. Честотната лента (пропускателната способност ) нараства много лесно с увеличаване на тактовата честота и ширината (броя на сигналните линии). PCI-Е протоколът определя следните стандартни широчини на връзките – х1, х2, х4, х8, х12, х16 и х32, които дефинират броя на алеите. Честотната лента е 250 MB/s за 1 алея до 8GB/s за 32 алеи при версия PCIe 1.0. При PCIe 2.0 честотната лента за 1 алея е 500 MB/s, а при очаквания PCIe 3.0 се предвижда да бъде около 1000 MB/s.

  • Ниска латентност, подходяща за приложения, изискващи изохронно (чувствително спрямо времето) доставяне на данните, като например поточно видео.

  • Възможности за Plug and Play, горещо включване (hot plugging) и гореща смяна (hot swapping). Това позволява да се добавят устройства, докато компютърът работи и без да са необходими допълнителни настройки.

  • Енергоспестяващи функции (функции за управление на енергията).

  • PCI-E използва point to point топология, като всяко устройство има собствена, независима връзка (link). За разпределяне на ресурсите между устройствата се използва общ превключвател (switch), който разбива потока от данни на отделни пакети и ги насочва между комуникиращите устройства. Превключвателят има свойството Quality of Service (QoS), което позволява контролиране на приоритета на различните пакети.

Спецификации и режими на работа на PCI Express

Съществуват следните основни спецификации на PCI express (табл. 1):


Табл.1 Спецификации на PCI Express

Тип на шината

Широчина на шината (битове)

Скорост на шината (MHz)

Даннови цикли на такт

Пропуск.

способн. (MB/s)

PCI Express 1.х

1

2500

0.8

250

PCI Express 1.х

2

2500

0.8

500

PCI Express 1.х

4

2500

0.8

1000

PCI Express 1.х

8

2500

0.8

2000

PCI Express 1.х

16

2500

0.8

4000

PCI Express 1.х

32

2500

0.8

8000

PCI Express 2.x

1

5000

0.8

500

PCI Express 2.x

16

5000

0.8

8000

PCI Express 2.x

32

5000

0.8

16000

PCI Express 3.x

1

8000

~0.98

1000

PCI Express 3.x

16

8000

~0.98

16000

PCI Express 3.x

32

8000

~0.98

32000


PCI Express 1.x и 2.x използват 8b/10b кодиране, което прехвърля 8 бита данни на всеки изпратени 10 бита.

PCI Express 3.x използва 128b/130b кодиране, което прехвърля 128 бита данни на всеки изпратени 130 бита.

Penumti 4 Extreme Edition

Процесорът Pentium 4 Extreme Edition е 32-битов. Този процесор на Intel има доста голямо ядро - официално обявените 237 кв.мм. Нещо, което е нож с две остриета - подпомагане на топлоотделянето посредством по-голямата контактна площ, и същевременно увеличено топлоотделяне. Базираният на 0.13-микронната производствена технология процесор е съвместим със стандартния 478-пинов сокет, който се използва и от останалите Pentium 4 процесори. Или с други думи той може да бъде поставен и да работи на всяка една дънна платка с чипсетите Intel 865 и

Intel 875 и стандартните системни памети. При Extreme Edition липсва поддръжката на DDR266 памет. Той поддържа Hyper-Threading технологията, 512 KB L2 кеш памет, 2 MB L3 и 800 MHz системна шина. Необходимо е да се изтегли ъпдейт за BIOS, който да ви позволи да включвате и изключвате допълнителните 2MB L3 кеш памет. Това означава, че ако не обновите вашия BIOS, то няма да можете да ползвате процесора, напротив ще можете, но няма да можете да се възползвате от допълнителния кеш. Предимствата на кеш паметта от трето ниво по отношение на производителността и графиката са бeзспорни. Tова позволява зареждането на кадрите преди “поискването” от процесора, което пък води до по-бърз трансфер на данните към и от паметта и I/O устройства. А видимият резултат е по-реaлистична графика и повече производителност при видеоредактиране, както и възможности за създаване на по-сложни и интелигентни графични машини за геймплей.

Pentium 4 Extreme Edition е насочен основно към запалените геймъри и компютърни ентусиасти, които търсят максимална производителност и за които няма да е проблем по-високата му цена.

Като малки недостатъци можем да отбележим, това че прцесорът "грее" повече и има по-малък потенциал за овърклок. И двете неща са резултат в следствие от наличието на повече кеш памет.
Matrix Storage Technology

Intel® Matrix Storage Technology предлага подобрена производителност и надеждност за системи, оборудвани със Serial ATA твърди дискове.

В южния мост ICH6R е вградена уникална технология Intel Matrix Storage Technology, която позволява на база два твърди диска да се построят два различни RAID-масива ("нулево" и "първо" ниво). Ценните цифрови памети са защитени срещу повреда на данни от твърдия диск , когато системата е конфигурирана за всяко едно от трите RAID нива: RAID 1, 5 или 10. Когато провалилия се диск се отстрани, новия твърд диск се инсталира, и повредените данни лесно се възтановяват. По този начин, Intel® Matrix Storage Technology осигурява равнище на защита на данните, необходимо за днешните цифрови компютърни платформи. Чрез комбиниране от два до шест дискове в RAID 0 конфигурация, данните могат да бъдат достъпни до всяко устройство едновременно.

Intel Matrix Storage Technology предвижда ползи за потребителите с един единствен диск. Изпълнението на съхранението е подобрено чрез Native Command Queuing (NCQ), работата на четерите DMA контролера в хардуера, и оптимизира хардуерния и софтуерния tuning.

За мобилни системи, дългия живот на батерията е включено чрез Link Power Management (LPM), което може да намали консумацията на чипсета и SATA твърдия диск.
Hyper-Threading

Hyper-threading е напредък над super-threading. Hyper-threading (официално наричана Hyper-Threading Technology или HTT) е Intel-патентована технология, използвана за подобряване на паралелните изчисления (извършване на множество задачи наведнъж), извършени на PC микропроцесорите. Процесор с Hyper-threading поддръжка се третира от операционната система, като два процесора, вместо един. Това означава, че само един процесор присъства физически, но операционната система е излъгана, че съществуват два процесора, така че да могат да споделят workload между тези виртуални процесори. Hyper-threading разчита на поддръжка от операционната система и от процесора. Конвенционалната многопроцесорнна поддръжка не е достатъчна за да се възползвате от Hyper-threading. Например, въпреки че Windows 2000 поддържа множество процесори, Intel не препоръчва Hyper-threading да бъде разрешена на тази операционна система.

Предимствата на Hyper-Threading са описани като: подобрена поддръжка за мулти задачен код, което позволява множество задачи да работят едновременно, подобрена реакция и време за реакция.
RAM (Random Access Memory)

RAM паметите се адресират с адресните линии (A0 – AX). Клетките памет вътрешно са разположени в стълбове и редове. За адресирането на определена клетка са необходими два адреса – един за реда и един за стълба. За да се редуцира броят на изводите на елемента памет , адресите се подават на общи изводи (А0 – АХ), а различаването на редовете и стълбовете се осъществява със сигналите /RAS (Row Address Strobe) и /CAS (Column Address Strobe).

RAM паметта се дели на статична (SRAM) и динамична (DRAM) памет. DRAM е по-евтина и разпространена и се използва като основна компютърна памет. SRAM e по-скъпа и се използва главно за кеш памети. Основната разлика между тях е, че информацията в DRAM трябва да бъде опреснявана периодично (няколко хиляди пъти в секунда) - поради елементите, от които е изградена, тя има свойството да “забравя” информацията, съдържаща се в нея. Също така, прочитането на нещо от паметта води до неговото “забравяне” , което налага допълнително презареждане. Тази операция (презареждане) нормално се извършва от един чип, наречен контролер на паметта. Има обаче и специални памети, които не се нуждаят от външно въздействие на процесора или гореспоменатия контролер, за да се опресняват; те често се използват в преносимите компютри, защото консумацията на енергия при тях е по-ниска. При SRAM няма опресняване на информацията, поради различните елементи от които е изградена. Освен това, докато за DRAM нормални времена на достъп са от порядъка на 50-60ns (ns - наносекунди, една наносекунда е една милиардна част от секундата) за SRAM тези времена са около 10ns - значи пет пъти по добри. И DRAM, и SRAM присъстват във вашия компютър - първата в лицето на така наречената “оперативна памет”, втората - в ролята на “кеш памет”.

Диманична RAM памет (DRAM)

Основна системна памет пакетирана в SIMM или DIMM модули. За запомняща клетка се използва кондензатор, който съхранява електрически заряд. За осигуряване стабилност на съхранената информация се прави презареждане на паметта, т.н. опресняване.



Варианти на динамичната памет са:

 FPM (Fast Page Mode) RAM

 EDO (Extended Data Out) RAM

 BEDO (Burst Extended Data Out) RAM

 SDRAM (Synchronous) DRAM

 DDR (Double Data Rate) RAM

 RDRAM (Rumbus) SDDRAM

DDR2 SDRAM - по-нататъшно развитие на DDR, позволяващо да се достигне двойно по-висока честота на външната шина данни, сравнена с честотата на DDR чиповете при равна вътрешна честота на функционирането им. Произвежда се по по-фин технологичен процес (90 нм) и заедно с пониженото захранващо напрежение

до 1,8 V (2,5 V при DDR) и консумира по-малко енергия.



Реална и ефективна честота на паметта - с появяването на DDR и DDR2 паметта,в нашия живот навлезе такова понятие като реална честота - това е физическата честота, на която работят дадените модули. Ефективната честота е тази физическа честота, която е необходимо да достигне SDRAM, за да се предаде същото количество данни за единица време, което предава DDR или DDR2 памет. Тоест, тъй като DDR/DDR2 предават два пъти данни по време на един такт, то тогава, тяхната ефективна честота ще бъде два пъти по-висока от реалната. Един пример: при реална честота 200 Mhz на DDR памет, ефективната ще бъде 400 MHz.

Главната причина да се появи DDR2 е скоростта. Видя се, че DDR1 има определени ограничения, които налагат по-ниски (спрямо DDR2) работни честоти, по-високо захранващо напрежение и много други такива недостатъци. DDR1 има едно- единствено предимство – ниските латентности, с които могат да работят определени модули. Това осигуряваше по-добрата производителност на DDR1 при появата на

DDR2, когато само DDR2-400 и DDR2-533 модули бяха налични на пазара на памети. Тогава DDR1 определено бе по-бързият вариант, но с развитието си DDR2 започна бавно, но сигурно да повишава работната си честота до 667 MHz, после до 800 MHz, а в момента можем да видим модули, които работят на честота над 1 GHz. Това, в сравнение с максималните 600 MHz, фабрично постигнати от DDR1 с помощта на доста високи тайминги, определено показва, че DDR2 е по-добрата

памет.DDR2 постига повишение на честотите не само поради използването на по-нова технология. Новости като on-die termination, прихващащи буфери, но и по-високи латентности са едни от най-познатите промени спрямо DDR1. Прихващащите буфери на DDR2 вече са 4 бита, в сравнение с 2 бита при DDR1 и 8 бита при DDR3.При DDR2 вътрешната честота на чиповете е два пъти по-ниска, отколкото при DDR1. Ако вземем за пример DDR2-800 памет, вътрешната честота е равна на 200 MHz, докато I/О (вход–изход) честотата е равна на 400 MHz (резултантно получаваме 800 MHz DDR поради възможността за извършване на две операции с паметта за един такт).Означението на DDR2 паметите се извършва по следния начин – ако става дума за DDR2-XXX модул, се дава ефективната честота, на която работи. Следователно в горния пример DDR2-800 означава 800 MHz ефективна честота (2 х 400 MHz).Въпреки това стандартът притежава и друг начин за маркиране – PC-XXXX, като в случая става дума за теоретично постижимата честотна лента от съответния модул.

Така например като PC8500 ще бъде означена тази памет, която работи на 1066 MHz тактова честота. А пък модул DDR2-667 като маркировка е еквивалентен на PC5400.Реално постижимата честотна лента в много голяма степен зависи от самата компютърна система, чипсета на дънната платка, както и от таймингите (латентността) на модула. Поради самата технология на DDR2 понякога може да се случи така, че маркирана като по-бърза памет (например 800 MHz) всъщност да е по-бавна или еднакво бърза в сравнение с по-бавна памет (например 667 MHz)

поради използването на много олекотени тайминги при по-бързата (5-5-5-15) и много агресивни при по-бавната (3-3-3-9)/. Наименование Име FSB

Честота. Напрежение DDR-честота/

PC2-4200 DDR2 533 133 MHz 1.8 V 533 MHz

PC2-6400 DDR2 800 200 MHz 1.8 V 800 MHz

PC2-8500 DDR2 1066 266 MHz 1.8 V 1066 MHz



DIMM модулите с около 28%. Респективно модулите имат и по-малко топлоотделяне и по-леки изисквания към охлаждането на чиповете.

Намаляването на волтажа на DIMM слотовете води до чувствително редуциране на енергийния разход на подсистемата на паметта, което заедно с високите тактови честоти води и до някои негативни

явления, като например времезакъснения, изразяващи се в отклонения във формата на импулсния сигнал. За да се избегне влошаването на сигнала, стандартът DDR-II въвежда технология, която се нарича Off-Chip Driver Calibration (ОCD). В най-общи линии при нея импулсите се калибрират независимо един от друг, което позволява подобряване на интегритета на сигналите и стабилната работа на паметта.

Памет KINGSTON DDR2 1GB 800 - KSKVR800/1G

Технология на паметта: DDR2 SDRAM Капацитет за съхранение на данни: 1024 MB Форм-фактор на паметта: DIMM 240-pin

Конфигуриране на модулите памет: 128 x 64

Memory ( Desktop ) - Memory

Технология на паметта: DDR2 SDRAM

Капацитет за съхранение на данни: 1024 MB

Форм-фактор на паметта: DIMM 240-pin

Конфигуриране на модулите памет: 128 x 64

Скорост на паметта: 800MHz(PC2-6400)

Външни запомнящи устройства

В днешното информационно време количествата информация, които се натрупват и обработват всекидневно, са огромни. Ето защо е вузникнала необходимостта от създаването на много мощни средства за съхранението им. Изискванията към тези средства са:



  • Да съхраняват данните във вид, използваем от компютрите – цифров код;

  • Да са надеждни, т.е. да зашазват данните, такива каквито са, записани достатъчно дълго време;

  • Да са икономични – да имат сравнително малък обем, отнесен към количеството на записанта информация;

  • Да са енергонезависими, т.е. да могат да съхраняват данни, без подкрепа от енергийни източници;

  • Да са високоскоростни;

  • Да могат да се използват многократно – на мястото на ненужни вече данни да се записват нови.

Първите по-масово използвани средства за съхранение на данни (перфо-карти и перфо-ленти) са отговаряли на много малко от тези изисквания и мястото им вече е в музеите.

Данните се записват върху носители. Носителите се записват и се четат от устройства. Всяко устройство ползва точно определен тип носители и на всеки носител му трябва точно определено устройство.

Съществуват три метода за записване на данни върху носителя: магнитен запис, оптичен запис и магнито-оптичен запис. При магнитните ленти се е използвало само магнитния запис, докато при дисковете се използва се използват и трите метода. Съответно различаваме: магнитна лента, магнитен диск, оптичен диск и магнито-оптичен диск.
CD-RW

CD-RW (Compact Disc-ReWritable) е вид компактдиск, позволяващ многократен запис и изтриване на данни. Техническата спецификация на формата CD-RW е описана в

стандарта Orange Book - Part III. По време на разработването си този формат се е наричал CD-E (CD-Erasable).

CD-RW дисковете, наподобяват по структура много на CD-R , но при тях записващия слой се състои от специална сплав - обикновено сребро, индий, антимон и телур (AgInSbTe). Първоначално тази сплав е поликристална и има по-висока отражателна способност. В процеса на запис слоят се загрява от лазерен лъч с висока мощност до темератури от порядъка на 500-700°С. Това води до стопяване на материала и преминаването му в аморфно състояние, а с това и намаляване на отражателната способност. Така засветените участъци, подобно на CD-R диска представляват питовете (питове са вдлъбнатинките на компактдиска), докато незасветените учасъци – ландовете (площадките между питовете).

При четене мощността на лазерния лъч е много по-малка и не разрушава записаната информация. При изтриване аморфният материал се загрява до по-ниски температури от порядъка на 200°С, при което той не се стопява, а преминава от аморфно в поликристално състояние, като отново се увеличава отражателната му способност. Поради по-малката прозрачност на този материал отражателната способност не надвишава 15-25%. Това, както и по-ниските нива на ВЧ (HF) сигналите прави CD-RW дисковете неотговарящи на стандартите за CD и CD-R - “Red Book” и “Orange Book” Part II. Това изисква много по-чувствителна оптика на четящите устройства и е причина за недобрата съвместимост на тези дискове с всички CD устройства.

Както при CD-R диска и тук записът се прави на отделни сесии, като след всяка от тях може да се добавя следваща, докато се запълни целия диск. След това диска може да се изтрие напълно и е готов да се записва отново. По данни на производителите тази технология позволява до 1000 пъти презапис без загуба на данните. Изтриването става по два начина: пълно или бързо изтриване. Пълното изтриване е по-бавно, но осигурява конфиденциалност на изтритата информация. При бързото изтриване се заличават само мета данните. Така е възможно с помощта на специални програми да се възстанови “изтритата информация”. Важна разлика между CD-R и CD-RW дисковете е, че възстановеното (след изтриване) поликристално състояние на материала деградира постепенно до аморфно от само себе си и губи записаната впоследствие информация. По тази причина CD-RW дисковете не са пригодни за дълготрайно архивиране.

Както при CD-R така и при CD-RW диска е възможна технологията на запис packet writing, правеща записа (но не и изтриването) на диска подобен на външен вид на записа върху флопи-диск. За тази цел са разработени софтуерни програми като Roxio DirectCD, Nero AG InCD, Sonic Solutions Drive Letter Access. Многократния презапис по този начин е ограничен поради това че форматираните CD-RW изглежда деградират по-бързо от неформатираните.
DVD-RW (Digital Versatile Disk ReWritable)

DVD-RW диск е презаписваем оптичен диск с капацитет равен на DVD-R, обикновено 4,7 GB. Форматът е разработена от Pioneer през ноември 1999 г. и е бил одобрен от DVD Forum. За разлика от DVD-RAM, той се чете от около 75% от традиционните DVD плейъри. По-малките Mini DVD-RW притежават 1,46 GB, с диаметър 8 cm.

Според Pioneer, DVD-RW дисковете могат да бъдат записани около 1000 пъти, преди да се нуждаят от подмяна.

Плазмени дисплеи (на английски PDP Plasma Display Panel


Принципът на действие на плазмените дисплеи се състои в следното. Всеки субпиксел е микроскопична флуоресцентна лампа, която излъчва само един от трите основни цвята. Чрез промяна на интензитета на светлината на субпикселите се постигат нюанси на възпроизвежданите цветове. При плазмените екрани се използва благороден газ (например аргон), затворен в определен обем. На всеки от краищата на това тяло има електроди, посредством които се подава високо напрежение (няколкостотин волта). Така газът преминава в плазмено състояние, т.е. налични са еднакъв брой свободни електрони и положителни йони. В резултат на приложеното напрежение се формира поток на електроните към положителния електрод и на йоните към отрицателния. При сблъскването на атомите последните получават енергия, благодарение на която електроните им преминават на по-високо енергийно ниво. При връщане към стандартните им орбити се отделят фотони или казано с други думи — светлина. Така светлината е резултат от движението на плазмата под въздействието на силно електрическо поле. Тази светлина обаче не е видима, а е ултравиолетова, затова стените на телата, в които е затворена плазмата, се покриват със специален прах (фосфор), който реагира на ултравиолетови лъчи и на свой ред излъчва бяла светлина. В това отношение плазмените дисплеи до известна степен приличат на конвенционалните кинескопи.

Видеокарти

Видеокартата е платка, монтирана в един от слотовете за разширение на компютъра. В единия край на платката – откъм задния панел на компютъра, има 15-пинов женски куплунг, към който се свързва интерфейсният кабел на монитора. Видеокартата осъществява връзката между софтуера и монитора. Софтуерът казва на контролера какво и къде да се пише, а той преобразува тази информация в електрически сигнали, които се подават към монитора.



Основната цел на видеокартата е да вземе информация от процесора и след това да я изведе на екрана на монитора. Когато една програма поиска да покаже някакви данни, тя нарежда на процесора да съхрани данните на видеокартата. Процесорът прави това по различен начин, тъй като съществуват два основни вида видеоплатки – с обикновен буфер за кадрите и с копроцесор/ускорител. Процесорът се свързва с видеоплатката посредством системната шина. Скоростта на тази шина пряко влияе на скоростта на опресняване на видеосистемата.
SVGA Първоначално тя е била разширение на стандартната VGA, създаден от IBM през 1987. За разлика от VGA, чисто IBM стандарт, Super VGA се създава от Асоциацията за видео електронни стандарти - Video Electronics Standards Association (VESA) - открит консорциум, създаден за насърчаване на оперативната съвместимост и да създава стандарти. В контраст с VGA или XGA например, терминът SVGA обикновено се отнася до резолюция от 800 х 600 пиксела. Въпреки, че Super VGA картите се появяват в същата година, както VGA, този стандарт не е бил обявен до 1989г. В тази първа версия нейната резолюция е 800 × 600 4-битови поксела. Всеки пиксел може да бъде всеки един от 16 различни цвята. Тя е бързо подобрена до 1024 × 768 8-битови пиксели. Въпреки че броят на цветовете се определя при първоначалнота спецификация, това скоро се превръща в неподходящо, тъй като (за разлика от старите CGA и EGA стандарти) интерфейсът между видеокартата и VGA или Super VGA монитор, използва прости аналогови напрежения за да посочи желания цвят. В резултат на това, доколкото се отнася до монитора, теоретично няма лимит на броя на различните цветове, които могат да бъдат показани. Докато изхода на една VGA или Super VGA видео карта е аналогов, вътрешните изчисления, които картата извършва, с цел да се достигне до тези изходни напрежения, са напълно цифрови. За да се увеличи броят на цветовете Super VGA системите могат да се възпроизвеждат, въпреки че на монитора не му трябва каквато и да е промяна. На хартия, оригиналната Super VGA е трябвало да бъде наследен от Супер XGA, но производителите скоро се отказали от опитите да дават уникално име за всеки по-висок стандарт дисплей и почти всички дислей системи създадени през края на 90-те и началото на 2000 г. са класифицирани като Super VGA.
SLI технологията е създадена от NVIDIA. Тя споделя работата между два ускорителя, като разпределя броя линии на изображението поравно между тях. Технологията използва два метода на работа:

  • презкадрово рендиране – всяка от двете видеокарти се занимава с по един цял кадър, като се редуват – едната поема първият кадър, а другата следващия.

разделно кадрово рендиране – кадърът се разделя на две половини по хоризонталата, като всяка карта се занимава със своята половина, след което главната видеокарта сглобява сцената. Тук се появяват основните недостатъци на метода. Може да се получи неравномерно натоварване на двете видеокарти и едната ще приключи работата си по-бързо от другата, след което ще стои свободна. За решаването на този проблем се грижи драйвера и при възникване на подобна ситуация той разделя кадъра в различно съотношение (75/25; 70/30...) между двете карти. За SLI се използва PCI-E, позволяваща преноса на данни между двете видеокарти със скорост, значително надвишаваща оригиналната технология на 3Dfx, при която данните ограничени от тясната PCI шина с пропусквателна способност 132 MB/s. Другата основна разлика с реализацията на 3Dfx е и наличието на специална шина, свързваща двете карти, когато са в SLI конфигурация. За целта се използва специфичен конектор на самите видеокарти, както и свързващ ги „мост
Мастилено-струйни принтери

Мастиленият патрон на тези принтери с есъстои от резервоар с мастило и електроника(интерфейсна верига,импулси помпи и дюзи).Точките се нанасят чрез впръскване на мастилени струй от миниатюрните дюзи.Задвижващия елемент може да бъде електромагните или пиеокристал(тънък кристал,който се огъва при преминаването на ток през него).Кратък токов цифров импулс кара кристала да измени формата си и да избута мастилото през дюзата,откъдето то попада върху листа хартия.Мастилено-струйните принтери изискват периодична смянана касетите с мастило.По-новите модели мастилено-струйни принтери имат вградени програми за почистване на дюзите след употребата им ,за да се избегнат много неприятности от засъхване на мастилото.Съставът на мастилото е много важен.То трябва да изтича равномерно от резервоара без да задръства тесните места в импулсните помпи и дюзите ,да има достатъчно повърхносно съпротивление,за да се избегне разпръскването при изхварлянето от дюзата да изсъхва достатъчно бързо,за да се съхрани изображението и да не позволява просмукване на влакната на хартията,което може да размаже изображението.Печатащата глава мести мастиления патрон стpанично върху хартията.Разтоянието между дюзите позиционира точките,които принтерът нанася върху хартията перпендикулярно на движението на главата,а електрониката на принтера съгласува сигналите,изпратени към мастиления патрон,за да позиционира точките по дълйината на хартията.Крайният резултат е ,че мастилено-струйният принтер може да се достигне разделителна способност от 4800х1200 точки на инч(dpi-dots per inch) в двете равнинни направления.Те са бързи почти колкото матричните – 300-500 знака в секунда,но много по-безшумни от тях.Скоростта при тях достига от 8-30ppm(страници за минута)при черен печат и 8-22 ppm(страници за минута) при цветен печат.Те се нуждаят от специална хартия с определена степен на абсорбция,за да се получи възможно най-добрият отпечатък.

Принтерите се свързват към паралелният поpт(LPT1-LPT3)на компютърната система чрез 25-пинов женски D – тип конектор.Информацията се предава по 8 бита едновременно.Съвременните системи имат ЕРР (разширен паралелен порт) и ЕСР (порт с увеличени възможности).Принтерите могат да се свържат и чрез USB порта към компютърната система.
Съществуват три начина за предотвратяване на загубите на информация:


  • Аварийно захранване

  • Архивиране на данните

  • Отказоустойчивост

Най-евтиният начин за предпазване от пренапрежение е чрез поставяне на предпазител



UPS устройството се поставя между компютърната система и основния източник на електроенергия. Чрез един UPS обикновено могат да се захранят няколко компютъра или други устройства. При изключване на основното електрозахранване UPS уведомява потребителите в мрежата (напр. чрез звуков сигнал) за възникналия проблем. Потребителите имат възможност да съхранят данните, с които са работили и да изключат безопасно системата.

Smart UPS системите работят в режим он-лайн. Те генерират непрекъснато синусоидално 220V 50Hz напрежение, като едновременно черпят и зареждат акумулаторите си. Те осигуряват галванична развързаност от захранващата мрежа. При пренапрежение UPS системите пропускат само част от пиковото напрежение, обикновено с коефициент на затихване 1/1000 или 1/2000.

Back UPS системите работят в режим stand-by. При наличие на захранване, те осигуряват директна връзка на консуматорите към захранващата мрежа. Когато се прекъсне електрозахранването UPS автоматично го замества.

Архивирането трябва да се извършва периодично. Времето за архивиране зависи от това колко данни може да си позволим да загубим: за 1 ден, 1 седмица, 1 месец? Архивирането може да се извършва автоматично по график след работно време.

Има три типа архивиране:



  • Пълно архивиране – съхраняват се всички данни;

  • Диференциално архивиране – съхраняват се данните, променени след пълното архивиране;

  • Инкрементално архивиране – архивират се данните, променени след последното архивиране (не след пълно архивиране).


Системите за отказоустойчивост предпазват данните от загуба чрез дублиране на самата хардуерна система. Например, много важни сървъри притежават по два захранващи блока, при авария на един от захранващите блокове, системата продължава своята работа като алармира системния администратор. Важна особеност на системите за отказоустойчивост е възможността за замяна без изключване на системата (hot spare). Така, авариралият захранващ блок може да бъде демонтиран и сменен с изправен без изключване електрозахранването на компютърната системаНай-често се използват системи за отказоустойчивост на данните реализирани чрез RAID технология за защита на данните, съхранявани на твърди дискове. За да има устойчивост, системата трябва да е преосигурена, да има излишък, дублиране на информацията (redundancy). Създават се надеждни масиви от нескъпи дискове RAID (Redundant Array of Independent/Inexpensive Disks). Съществуват различни нива на RAID, с различни възможности.

Напишете поне 3 задължения на работодателите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Работодателят, според ЗЗБУТ е длъжен да осъществи редица мероприятия за осигуряване на ЗБУТ:

- да направи оценка на риска за безопасност и здраве за всички работни процеси и оборудването

-да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска според направената оценка, а когато не е възможно да осигури защитата на работещите и другите лица.

-да отчита специфичните опасности за работниците и служителите,които се нуждаят от специална закрила,включително и тези с ограничена работоспособност

- да предвиди улеснения за някои категории работещи на работните им места

-да създаде необходимата организация за наблюдение и контрол на планираните мерки

-да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин

-да не допуска лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота

- да координира действията си за осигуряване на ЗБУТ, както на своите работници и служители, така и на работниците и служителите и на други работодатели при общи работни площадки и обекти.

-когато съществува риск за здравето и безопасността, работодателят трябва да осигури на работещите лични предпазни средства. Те трябва да създадат защита срещу възможните опасности, да съответстват на условията на работното място, да отговарят на ергономичните изисквания за безопасност и здраве на работещите , да се ползват индивидуално .





1 Шестото поколение процесори включва Pentium Pro, Pentium II и Pentium IIІ, както и олекотените версии на Pentium II и Pentium IIІ, продавани под търговското име Celeron

2SSE - streaming SIMD extensions – поточни разширения на „една инструкция- множество данни” - инструкции от типа MMX, предназначени за работа с мултимедийни приложения


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница