Тема 17 Критерии за качеството на новинарския текст и стойността на новините.”Драматургия” на новинарската рубрика и емисия
Изтегляне 57.09 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Честота
- Факторът на прага
- Недвусмисленост
- Приемственост
- Отношение към нации-елеите
- Персонифициране
| Тема 17
Критерии за качеството на новинарския текст и стойността на новините.”Драматургия” на новинарската рубрика и емисия. Четири са основните фактори,които предават на едно събитие стойност на новина: 1.актуалност 2.близост-дали засяга пряко публиката 3.големина на новините(важност) 4.краткост на новините Дискусията около информационните стойности на новините,т.е критериите по които се подбират новини,се отнася преди всичко до Уолтър Липман.През 1922г. в “Обществено мнение” той пръв използва понятието “информационни стойности” и посочва значението на недвусмислеността на събитието,на изненадата,пространствената близост,личната реакция като смайване,слисване,на конфликтния му характер.Липман озаглавява първата глава на своята книга”Външния свят и представите за него в нашето съзнание”’като според него масмедиите определят много от съществуващите в нашите глави образи.В този контекст Липман прави разлика също между “обкръжаващия свят”(реално съществуващия свят) и “псевдо-света”(субективното възприемане на този свят).Значенията на новините в основни линии не са нищо друго освен повече или по-малко инитуитивните предположения на журналистите,от какво се интересува съответната обществена публика,т.е кое се радва на вниманието на обществеността. Но проучването на стойностното значение на новините досега опира до описанието на характерните черти,които определят селекцията на новините.Създаването на стойностното значение на новините,техния генезис предвид специфичните особености на журналистическата професия не се изяснява.Първо предположение за класификация прави Уилбър Шрам(1949),който различава видовете новини като забавени или непосредствени “награди” за реципиентите.Към последните спадат:съобщения за корупция и престъпления,катастрофи и нещастни случаи,спорт и развлечения,както и социални събития.Към новини със забавена награда се числят:информации по обществени и икономически въпроси,социални проблеми,по въпросите на възпитанието,времето и здравеопазването.Несъмнено логиката на тази класификация не е съвсем разумна,а защо времето спада към категорията на забавената награда,ще си остане завинаги тайната на Шрам. Медиите,занимаващи се със злободневни въпроси,при подбора на темите,превръщащи се в новини с разпространението им от тях,се концентрират върху “кратковременните”,важни за съответния кръг от реципиенти(новини от местно или етноцентрално значение),не много стари във времето събития(събития на деня),които могат да се публикуват с минимално закъснение.Същественото несъблюдаване на “дълговременни” социални процеси или проблеми от страна на тези медии. Бърнард Рошко(1975) обяснява с една аналогия от теорията на възприятието.”Дълговременните” процеси спадат към “основата”(дъното) и излизат наяве като “фигура” едва тогава,когато се превърнат в извънредни събития(като расови отношения при размирици) или се обединяват в едно събитие(като годишни отчети).Необичайното,отклоняването от нормата,притежава особена стойност на внимание ,възприема се като “фигура” и поради това има шанса да се публикува.Неотчитането на социално-структурни съотношения или на комплексни мотиви на действия в репортажите се оправдава предимно с това,че репортерите просто нямат време да разкриват подобни феномени.Вместо това”обективността на репортажа” като аргумент за отхвърляне на евентуална критика трябва да се осигурява по друг начин,например чрез използване на достоверни информационни източници.Същевременно предубежденията респ.мирогледът на репортера проникват в репортажа,т.е. определени феномени не се изучават по-нататък,а се считат за културна даденост. Голямо влияние за по-късните изследвания имала студията на Йохан Галтунг и Мари Руге”Структура на международните новини”,макар и представените от авторите резултати да са по-скоро оскъдни.Авторите изследват въпроса как събитията се превръщат в новини.Различават се 12 отделни фактори за новините: Ф1:Честота-честотата е интервалът от време,който е необходим за развитието на едно събитие.Колкото повече този интервал съответства на периодичността на излизането на медиите,толкова по-голяма е вероятността да се превърне в новина. Ф2:Факторът на прага-за да стане едно събитие новина,трябва да се преодолее определен праг на вниманието.Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие(абсолютна интензивност) респ.колкото повече нараства неговата интензивност,толкова по-често се съобщава за него.Интензивността може да се отнася съответно до различни аспекти на едно събитие,като примерно значимост или негативност. Ф3:Недвусмисленост-колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие,толкова повече се приема,че то заслужава да бъде разпространено. Ф4:Значимост-колкото повече едно събитие е познато на публиката(в културен,етнически план и т.н.) или може да има непосредствени отражения върху личния живот(релевантност),толкова по-скоро то се превръща в новина. Ф5:Съзвучие(консонантност)-колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката-или съвпадат с нещо желано и предсказано,толкова по-скоро те се превръщат в новина. Ф6:Изненада-колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие,толкова по-голяма е вероятността събитието да стане новина,като сензацията се отнася до близка културна среда или шлифовани очаквания. Ф7:Приемственост-когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините,съобщенията за него продължават,дори и ако стойността на новината намалее в сравнения със събития,които още не са станали новини. Ф8:Вариантност-ако типът новини се отличава с определени събития(примерно вътрешнополитически),тогава допълнителните събития (като външнополитически) имат по-голям шанс да се превърнат в новини,защото масмедиите се стремят да дават балансирано отражение на един многообразен свят. Ф9:Отношение към нации-елеите/Ф10-събития,в които участват велики и важни нации или личности,са от голяма стойност за новините,тъй като тези събития обикновено са от особено значение.Елитните личности освен това често служат за обект на идентификация. Ф11:Персонифициране-събития,които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора,имат по-голяма информационна стойност отколкото абстрактните събития.Хората могат да служат за идентифициране и да улесняват репортажа(снимки,филми,интервюта и т.н.) Ф12:Негативизъм-колкото по-негативно е едно събитие,толкова повече то става новина. Формират се също и следните предположения:колкото повече дадени събития отговарят на изброените критерии,толкова повече те се отразяват като новини(селекция).Когато едно събитие вече е новина,особено се подчертават аспектите,които определят информационното му значение като новина(дисторсия,т.е изкривяване).Селекция и дисторсия се осъществяват на всички нива на информационния поток;от първото наблюдение до публикацията(репликация,т.е. репродукция,възпроизвеждане). Издигат се и две хипотези относно съотношението между самите новинарски фактори.Адитивната хипотеза гласи:колкото повече информационни фактори се отнасят до едно събитие,толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.А според комплементарната (допълващата) хипотеза се счита,че когато в едно събитие не са или са застъпени малко,един или няколко информационни фактора,толкова повече трябва да са налице други,допълнителни фактори,за да се превърне събитието в новина.Например,колкото по-малко едно събитие се отнася до елитни личности,толкова по-негативно следва да е то,за да бъде информация,респ.новина. Три са основните новинарски ценности -значение за общността -изненада -актуалност От тематична гледна точка новините биват политически,криминални,светски и т.н
Първоизточници са интервюто,публични изявления,пресконференции,документи. Източници на новини-парламент,община,армия,прокуратура,политически партии и др.
-когато събитието е разбираемо за аудиторията -когато отговаря на критериите за културна близост -понякога може да надделее релевантността(съотносимост) -трябва да отговаря на очаквания интерес от публиката -едно събитие може да бъде превърнато в новина,когато показва тенденция на устойчивост -когато е съотнесена с елитни личности -когато има нещо негативно -елемента на изненада -незабавността Драматургия се нарича изкуството на театралната композиция и представянето на основните драматични елементи на сцена.Някои автори работят както върху сценария,така и върху драматургията. Други работят съвместно със специалисти, наречени драматурзи,при адаптирането на даден сценарий за сцената. Драматургия в новинарската емисия е когато камерите проследяват как те водещите стават, за да посрещнат гостите си или пък да застанат пред плазмения екран, после се връщат на местата си и т.н. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 57.09 Kb. Сподели с приятели:
|