Тема №17 валутен курс и валутни режими



Дата26.09.2018
Размер163.95 Kb.
#82630
Тема № 17 ВАЛУТЕН КУРС И ВАЛУТНИ РЕЖИМИ
Интернационализация на търговията и национална идентичност на валутите. Еволюция и обособяване на валутната система. Валути и девизии. Валутна конвертируемост. Валутен курс – дефиниране, оценка, регулиране. Икономическата политика и валутния курс – извеждане на основни зависимости. Валутни режими и валутни кризи.
Международната валутна система е исторически определена форма за организация на паричните отношения. Тя е съвкупност от правила и институции, осигуряващи валутния обмен между национално обособените стопанства на страните. Възникването на международната валутна система се предхожда от национални парични системи. Те с развитието на световната търговия постепенно обособяват специфични механизми за уреждане на международните вземания и задължения. Тези механизми в последствие стават основа на национално валутните системи. Те се различават от вътрешните национални парични системи по функционалното си предназначение – обслужване на валутния оборот на отделните страни. Националните валутни системи изпълняват структурно образуваща функция по отношение на международната валутна система. Определяща роля се пада на страните, имащи най-голям дял в международния обмен. С разширяването на световната търговия международната валутна система получава все по-голяма самостоятелност и се оформя със свой собствен механизъм на функциониране и регулиране. Исторически създалата се връзка между международната валутна система и националните валутни системи не само, че се запазва, но при съвременни условия двата типа валутни системи взаимно си влияят. Може да се каже, че международната валутна система влия по-силно върху националните, тъй като се наблюдава засилване на процеса на интернационално преплитане на националните стопанства. Международната валутна система трябва да отговаря на изискванията:

  • Универсалност – налага се, защото веднъж след като бъде установена международната валутна система, всички страни са принудени да се съобразяват с правилата й

  • Ефективност – означава, че действеността на системата се измерва от гледна точка на резултата, който тя има върху разходите по търговията

  • Стабилност – трудно постижимо. Трудно се постига съгласие между различните нации за това как да бъдат разпределени разходите и ползите от прилагането на международната валутна система върху тях.

Международният валутен пазар обхваща всички транзакции, свързани с размяната на валута. Той не е дислоциран на точно определено място. Тук не се събират купувачи и продавачи, изразяващи желание да купят или продадат валута. Транзакциите се извършват на телефона, телекса и компютъра. Главни участници са големите търговски банка, клиентите им и мрежата от брокери. Всяка голяма банка разпраща котировка на валутата си, показва курса, по който банката е готова да води търговия с други партньори. Обикновено сделката се сключва устно и ако има необходимост от потвърждаване документите се изпращат по-късно. Валутната сделка по същността си е размяна на парите на една страна с парите на друга. Валутата, разбирана като национална парична единица, може да е конвертируема, частично конвертируема и неконвертируема.

Валутната практика познава също и понятието девизии, но тя все по-рядко или почти не си служи с него. Смислово то означава не собствени, а чужди за дадена страна парични единици – банкноти, кредитни и платежни средства.



По принцип националната парична единица има предназначението на средство на обращението, общоприето платежно средство в рамките на вътрешното парично обращение. Повечето от паричните средства са в банкноти, кредитни и книжни пари. Но в следствие на златната си основа националните пари (английска лира, американски долар) изпълняват функцията на световни (междунардони) пари, т.е. служат за международни разплащания. Златото свободно се движи от страна в страна, а всички непълноценни пари (банкноти и др.) са обменими в злато по номинал, те са негови представители. Все пак в условията на златния еталон националните пари (парични знаци, циркулиращи в обращението), макар че те поотделно се разменят срещу злато, не могат да играят самостоятелна роля в международните разплащания. Такава те започват да изпълняват далеч по-късно (в рамките на Бретануудската валутна система), т.е. след пълното скъсване на националните валути със златото (като парична стока). С това фактически се утвърждава статутът на резервната валута.

Конвертируемостта е качество на валутите, характеристика която стъпва върху реални фактори. Тя е елемент на международната валутна система, която във времето претърпява конкретни промени. Понятието валутна конвертируемост придобива реален смисъл след раздялата на света със златния стандарт. Конвертируемостта изразява важността на свободна обратимост на една национална валута срещу друга национална валута, изключваща необходимостта от разрешени за това от съответни официални органи (правителство, банкови) в страната, където се извършва валутен обмен и по курс, определен от пазара (търсене и предлагане на валутите). Според чл.8 една валута е конвертируема ако тя:

  • Не въвежда валутни ограничения за плащане по текущи статии

  • Не допуска валутни дискриминации в различните й форми

  • Изкупува остатъците от средства в национална валута, които са акумулирани в сметките на други държави.

Във валутната сфера се наблюдава разнообразие в развитието на конвертируемостта, а именно:

    1. Конвертируемост на равнище ЦБ

    2. Валутна конвертируемост де факто

    3. Валутна конвертируемост де юре

    4. Зонална (регионална) конвертируемост

    5. Вътрешна конвертируемост – свободна обмяна за резидентите на една страна

    6. Външна конвертируемост – включва свободна обмяна и за нерезиденти

    7. Пълна конвертируемост – свободната обмяна се свежда както по отношение на вътрешните разходи, така и при движението на капитали. При нея няма огроничения при движението на валутата в страната

    8. Ограничена конвертируемост – обмяната е само по отношение на текущите плащания, пътувания и туризъм, издръжка на студенти и представителства, за лечение.

Една валута е конвертируема ако:

  • се използва за плащания без ограничения от гледна точка на целите

  • се обменя срещу други валути, свободно по курс, определен от пазара

  • няма ограничение по отношение на субектите, извършвщи операции с нея (резиденти и нерезиденти)

При обмяна на една валута с друга става въпрос за валутен курс.

Валутният курс е отношението на паричната единица на една страна към паричната единица на друга страна. Валутният курс изпълнява 3 функции:



  1. Валутният курс е средство за съизмерване на стойностите на паричните единици. Чрез тази функция икономическите агенти сравняват производствените си разходи с международните цени. Тази функция води до изменение на стоковите потоци между националните и международния пазар.

  2. Средство за конверсия на една валута в друга. Чрез тази функция обслужва валутния обмен при търговия със стоки, движението на капитали и осъществяването на специфични валутни операции.

  3. Средство за корелация на индикаторите на вътрешния и международния пазар. Тази функция се използва като активен пазарен регулатор.

Валутният курс се прилага при периодично проследяване на стоките на фирмите, банките, физическите лица в чужда валута. При анализа на валутния курс с оглед изследване на резултатите и значението на валутно-курсовите промени, икономистите си служат с няколко разновидности:

    • Номинален курс

    • Ефективен курс

    • Реален курс

Номиналният курс е пазарния курс между две валути на определена дата. Промяната на този курс (поскъпването на едната, обезценяването на другата валута) не означава все още, че страната става повече или по-малко конкурентноспособна на международните пазари, тъй като двустранните курсове (между отделните двойки валута) вече няколко десетилетия се променят както със значителни, така и с различни размери, дори в различни посоки. Специалистите говорят за т.нар. размиване на обобщаващото понятие „курс на дадена валута”.

Ефективен курс е този, който отразява, обобщава промените в пазарните курсове на дадена валута спрямо няколко други валути, които са избрани като основа за сравняване.

Номиналните валутни курсове, а също така и ефективните валутни курсове, коригирани със степента на инфлационното обезценяване в съответните страни, са вече реалните валутни курсове. Реалният валутен курс (още наричан индекс на реалния валутен курс) е номиналния валутен курс, коригиран с разликата между размера на инфлацията в местната страна и среднопритеглените размери на инфлацията в страните, чиито валути съставят избраната валутна кошница.

Фактори, влияещи върху валутния курс

Равнището на валутния курс се определя от търсенето и предлагането на съответната валута. Валутният курс се определя от множество фактори, действащи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект. Има 3 групи фактори:



  1. Базови фактори – общоикономически покозотели – производителност на труда, темп на растеж на БВП, място на валутата в международните плащания. От тези фактори като дълготрайна тенденция зависи покупателната сила на паричната единица, респективно на паритета й.

  2. Пазарни фактори - тези фактори влияят непосредствено на динамиката на валутния курс. Някои от най-важните фактори са: ПБ, темп на инфлация, движение на лихвения процент.

  3. Субективни фактори – определят реакцията на валутния курс в краткосрочен аспект. Към тях се отнасят спекулативните валутни операции, конкретни решения на официалните органи във валутната област, валутни интервенции на ЦБ и др.

Тези фактори са в основата на хиперреагиране на валутния курс, което се изразява в рязкото му покачване или саляне.

Известни са различни системи на валутния курс. Една от разпространените системи е така наречения фиксиран курс. Фиксираният валутен курс при съвременни условия е система, при която валутния курс се установява от държавата и се поддържа неизменен независимо от промените във валутния пазар. Тази система най-дълго се е прилагала в Източноевропейските страни.



Предимства:

  1. Осигурява по-голяма стабилност на икономическите отношения

  2. Спомага за спазване на необходимата финансова дисциплина

Недостатъци:

  1. Поради своята еластичност той затруднява приспособяването на националната икономика към променящите се условия на международния пазар

  2. Получава се неравновесие в дългосрочен план, като възниква на основата на измененията в търсенето и предлагането на съответната валута.

  3. Процеси, предизвикващи преструктуриране на вноса и износа

  4. Има възможност за предизвикване на спекулативна криза.

Флекситилен курс

Флекситилният валутен курс се налага след премахването на златния еталон в международните валутни отношения. Известен е още като плаващ, гъвкав, флуктуален или колебаещ се. Прилагат се основно два типа флекситилен валутен курс:



  • Свободно колебаещ се – определя се от търсенето и предлаганетона съответната валута на свободния валутен пазар. При него пазарното равновесие се постига чрез неговите флуктуации, а не чрез промяната на вътрешните цени

  • Дирижиран – поставен е под монопола на монетарните власти. Дирижираният валутен вурс има различни форми:

-флекситален валутен курс с установени граници на колебание определят +/-2,25% като диапазон на колебанието на валутния курс

- определяне границите на колебание диференцирано по страни

- блоково плаване на валутите с колективно прилагане на дирижиран флекситален валутен курс

Друга система на валутен курс фиксирана на договорна основа. Тя е характерна за претърпялата крах Бретън-Уудска валутна система. Страните-членки на МВФ договарят фиксиран курс на своите валути като се задължават да не допускат отклонение от паритета им по-голямо от 1%.

Съвременната система на плаващи валутни курсове – Тази система следва от Ямайските валутни споразумения, които се сключват след краха на Бретън-Уудската валутна система. Според тези споразумения страните могат да изберат плаващ валутен курс или фиксирана стойност на своята валута. Тези валутни курсове се определят като по-малко управлявани и повече свободно колебаещи се. Основно средство за управление на тези курсове са валутните интервенции. Те са съчетание между пазарно и държавно регулиране, известно като мръсно плаване на валутните курсове.

Валутни режими – допълнителна информация

Валутният режим е важен елемент на макроикономическата политика. Изхождайки от използваните инструменти от страна на държавата за контрол на валутния пазар и курс, режима на валутния курс се разпределят на административни и пазарни. При административния режим държавата поема непосредствено организацията на валутната търговия в страната. Валутният режим е затворен, валутните ограничения максимални, валутния курс – константна величина за относително дълго време. Пазарният валутно курсов режим е характерен за икономическа среда, в която съществува някаква степен свободна покупко-продажба на валутите.

Един от първите, изследващи детерминантите на избора на валутния режим е Робърт Хелър. Той смята, че страните се различават по своето икономическо развитие и икономическа област и по тази причина не може да се приложи един и същ режим на валутния курс във всички страни. Теорията му се гради на съществени характеристики:



  • Размер на страната

  • Отвореност на икономиката

  • Степен на международната финансова интегрираност

  • Инфлационен диференциал

  • Особености на вътрешнотърговските операции в страната

Все в този ред от гледна точка на избора на валутния режим са теориите за оптималната валутна кошница, за ролята на природата на икономическите смущения и сътресения.

Без съществени сътресения системата на фиксирания курс, системата на фиксираните паритети съществува до средата на 50-те години. Причините за това са:



  • Приблизително еднакви темпове на инфлация

  • Готовност да се акумулират долари в ЦБ (доларов глад)

  • Относително високо равнище на заетост в развитите индустриални държави

В последните десетилетия на миналия век в света има множество от валутни режими. Една група поддържат фиксиран паритет към долара – близо 60 валути са закачени за долара, друга група са закачени за френския франк, а трета група са прикачени за Специалните права на тираж. Валутите на страните от ЕС дълго време са обвързани със съвместно споразумение за взаимно поддържане на курсовете в рамките на Европейската валутна система.

Многообразието на валутни режими е само една страна на конкретната валутна действителност. По-скоро тя е доминирана от валутите на индустриално развитите страни, от долари.

В икономическата литература се приема, че валутните курсови съотношения бидейки постоянни, предполагат сигурност, намалят валутния курсов риск, т.е характеристики на средата, благоприятстващи разширяването на международната търговия, растежа на международните инвестиции.

С приложението на плаващия валутен курс в икономиката има място:



  • Автоматично приспособяване на разменното отношение на валутите, което осигурява равновесие между търсенето и предлагането на търсената валута

  • Отпадане необходимостта да се поддържат международни резерви

  • Автоматично приспособяване на ПБ по текущите операции

  • Освобождаване на официалната власт от нуждата да прибяга до непопулярни макроикономически мероприятия

  • Устойчиво икономическо развитие на страната.


Класификация на валутно курсовите режими:

    1. Свободно плаващ валутен режим – представлява режим, при който стойността на валутата се определя свободно под въздействието на пазарните сили – търсене и предлагане, от домакинствата и икономическите агенти. Равнището на валутния курс не е определящо за паричната политика, тежестта се поема от валутния курс и се изолира реалната икономика. Историята познава случаи на прекомерни колебания, където реалния и номиналния курс са различни, т.е. реалния = номиналния +/- индекс на инфлация.

    2. Дерижирано (мръсно) плаване – повтаря в основни моменти 1). Свободно определяне на валутната цена. ЦБ се намесва чрез валутни интервенции, за да приведе реалния спрямо номиналния курс. Валутните интервенции не са известни като обхват, посока и време. Интервенциите биват преки и непреки. Преките – ЦБ излиза като играч на валутния пазар за сметка на собствени валутни резерви и ликвидност. Непреки – ЦБ използва промените в лихвените проценти, сконтова политика, задължителни минимални резерви, политика на открития пазар. Вербални интервенции – изказвания на водещи специалисти, които формирот „очакванията”. Мръсното плаване може да бъде прието за валутно курсов режим ако ЦБ разполага с резерви, структурирани по определен начин и има широко доверие.

    3. Хоризонтален валутен коридор – това е първия опит за комбиниране между свободно плаващ курс и съзнателната намеса на институциите на национално и международно ниво. Свободно плаващият курс се намества в определени граници. Тази система е известна от 1971г., когато страна от МВФ решава да въведат т.нар. „змия в тунела”. Опитът на МВФ да поддържа съотношение между долар и друга валута в определени граници: +/- 2,25% от фиксираните централни валутни курсове. Границите (тунела) се определят за по-дълъг период. Практическата реализация се осъществява чрез Европейската валутна система. Тази валутна система има 3 елемента :валутно курсов механизъм ERM1, усъвършенстван в ERM 2; еси-формираща се цена по метода на валутна кошница; европейски кредитен механизъм, чиито наследник днес е ЕЦБ. Всяка валута, която предстои да бъде конвертирана в евро, трябва да се пусне в ERM2 в рамките на 2 г. Валутата се оставя да плава в коридора и да намери коректния курс, при който ще бъде деноминирана в евро. Режимът комбинира двете начала – свободно плаващ и фиксиран курс. Недостатък е, че независимо от ширината на коридора при силна спекулативна атака срещу определена валута, тя може да бъде изтласкана от режима, след което има редица мерки за връщането им. От 1993 г. Насам нито една страна не се е възползвала от възможността да достигне максимални/минимални граници. Допуска се ЕЦБ да предоставя краткосрочни и средносрочни инвестиционни заеми.

    4. Променлив валутен коридор – подобен е на хоризонталния валутен коридор, но няма строго обвързване с фиксиран паритет, т.е. паритетът се променя. Променливият е модификация на хоризонталния валутен коридор, доколкото в хоризонталния се преизчислява състава на валутната кошница и това налага да се променя паритета, въпреки че е бил заложен да е фиксиран. Прави се с цел създаване на по-голяма гъвкавост в дългосрочен план и следователно по-малка вероятност от криза.

    5. Пълзящ валутен коридор – валутата плава във валутния коридор, но паритета се променя. Съществуват два подхода: 1) Предварително обявяване на девалвацията и 2) въз основа на минала инфлация. Целта е постигане на умерена дезинфлация. Избягва се прекомерно високата ревалутизация. За да бъде по-висок ефекта, процентът на девалвация е по-голям от индекса на очакваната инфлация. Недостатъци: 1) Предварително обявената обезценка може да се окаже неадекватна, което води до загуба на доверие включително нарастване на транзакционните разходи 2)Ако режимът се базира върху втория подход може да се създаде инфлационна инерция.

    6. Пълзящ фиксиран курс – валутният курс е фиксиран, но паритета се променя според предварително избрано правило – минала инфлация или обявен процент. Тук няма коридор за плаване. Този режим е подходящ за страни с висока инфлация, но няма възможност да се смекчат външните шокове и последсвията от тях. Всички валутни курсове, които се отклоняват +/- 2% от фиксирания паритет могат да се приемат като стабилни.

    7. Фиксиран курс с възможност за промяна на паритета – промяната на паритета превръща девалвацията в мощен инструммент на паричната политика – напр. за изфурсирване на износа, което подобрява текущата сметка. Ако местните власти в страната не са ограничени строго в избора си на политика, този режим може да генерира спекулативна криза (валутна криза). Фиксираният валутен курс създава доверие, но с течение на времето реалният валутен курс се измества от фиксираното равнище, налагащ нова девалвация.

    8. Валутен борд

    9. Пълна доларизация – Паричен съюз – една страна приема чужда валута като собствена. Това води до загуба на паричен еталон, на парична независимост, но това стичулира тотална интеграция към страната, но тази интеграция изключва възможността за защита от външни шокове. При едностранно приемане ЦБ губи т.н приходи от сенюраж.

Ако проследим развитието на валутните режими след Братан Уудската система повечето развиващи се страни запазват фиксираните валутни курсове, но през следващите години (1976-2000г.) се наблюдава рязка промяна към повишаване степента на гъвкавост.

Основни причини за прехода от фиксиран към плаващ валутен курс



  1. Ефектите от разпадането на Братън Уудската система. Фиксираните курсове затварят икономиката.

  2. Историческата и икономическата обвързаност на развиващите се към развитите страни като фактор за прехода.

  3. Либерализация на световната икономика, чиито продукт са плаващите валутни курсове – налага нов тип регулиране на тези курсове включително чрез използване на деривативи.

  4. Ролята на глобалния пазар и уязвимостта на фиксираните курсове от свободното движение на капитали, респективно финансови кризи

  5. Появата на т.н. emerging markets – нови и развиващи се пазари

Макар че монетарната политика е обект на широки дискусии, консенсус има по следните въпроси:



  1. монетарната политика е неутрална в дългосрочен план и води до изменения в ценовите равнища (крива на Лафер)

  2. монетарната политика има реални ефекти в краткосрочен план като спомага за стабилизация на производството и заетостта и за смекчаване на вътрешните и външните шокове

  3. монетарната политика действа с лагове (времеви периоди), които са променливи и с несигурен произход. Тази предпоставка е характерна за страни, които претърпяват трансфер, за страни, нямащи дълъг статистически ред, даващ представа за тренда, няма работен модел на икономиката.

  4. провеждането на монетарна политика води до склонност към инфлация. Това е генетична обремененост на ЦБ. Инфлацията компромитира основната цел на ЦБ – да поддържа стабилност. Световната практика показва, че централните банки променят своя статут, превръщат се в независими от правителството, прекратяват финансирането от бюджета за сметка на паричната емисия.

При фиксиран курс зависимостта на монетарната политика от международното движение на капитали става централна тема за изследване, защото колкото по-слаба е мобилността на капитали, толкова ефективността на националната парична политика е по-голяма. При засилена мобилност на капитала външният лихвен процент измества вътрешния лихвен процент и в страната остава външния лихвен процент. ЦБ се лишава от възможността да въздейства върху този тренд. Този извод е важен за малка страна с отворена икономика. Дорнбуш изследва каква е зависимостта на независимата политика при страна с голяма отворена икономика ако капиталовото движение е индуцирано от изменението на лихвения процент в една голяма страна, то това ще индуцира еднопосочна промяна на лихвения процент в друга голяма страна. Следователно – по-голямата страна има по-големи възможности за провеждане на независима парична политика или да избира валутно курсовия режим за оптимален в условията на фиксиран курс.

Ефективното въздействие на валутния курс зависи от това доколко проявлението му върху паричната политика е положително. Освен това в периоди на много висока инфлация се налагат специални специализирани програми и преход към по-крайни фиксирани форми и външна финансова подкрепа чрез кредитни траншове на МВФ. Известно е, че фиксирания валутен курс внушава повече доверие у унитарните власти. Търсенето на оптимален валутен режим е едно съпоставяне между доверието и гъвкавостта. Но теорията в крайна сметка не дава отговор на въпроса кой все пак е оптималния валутно курсов режим. Дълго време аргументите в подкрепа на оптималните валутни курсове и режими идват от последствията от т.нар. финансови кризи от първо поколение, изследвани от Пол Крудман, според която теза официалния валутен курс, който е фиксиран в комбинация с една силна спекулативна атака срещу валутата води задължително до трайно девалвиране на тази валута и ако фискалната политика на страната е неразумна следва да се търси радикален изход чрез още по-крайна форма на фиксиране (Валутен борд). Цената, която се плаща и, която държавата плаща в следствие на този режим е отказа от независима парична политика, което означава, че ЦБ не разполага с необходимите компетенции и инструментариум да регулира паричното търсене и предлагане и това е причината за разразяването на валутна криза в страната.



Каква е вероятността въведения фиксиран режим да предизвика финансова криза в държавата? Това зависи от следните обстоятелства:

  1. степента на финансова интеграция на страната, т.е. колкото държавата е по-силно интегрирана към вътрешния финансов пазар, толкова уязвимостта й е по-голяма.

  2. икономическата и в частност фискалната политика трябва да бъдат съвместими с фиксирания курс, каквато ситуация се потвърждава у нас сега. В условията на Валутен борд у нас това правило се спазва, но при това положение рестриктивната фискална политика води до подтискане на потреблението, което е много неблагоприятно от гл.т. на членството ни в ЕС.

  3. ифлационния диференциал в страната и този в страната, чиято валута е приета за резервна.

  4. Състоянието на финансовия сектор-защитата на фиксирания валутен курс при спекулативна атакавключва рязко повишаване на вътрешния лихвен процент, което при равни други условия може да предизвика срив в банковата система и да замени финансовата криза с банкова. У нас тази ситуация не се получи в чист вид тъй като курса на лева беше свободно плаващ, но тук изчерпаните ресурси на ЦБ и съзнателното поддържане на т.нар. дълги позиции доведе до срив в банковата система чрез силната девалвация на лева.






Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница