Тема 2 Производство за установяване на нарушение на дч

• 
  най-сериозният правен инструмент, предоставен на ЕК
  
• 
  с най-голямо политическо значение
  
• 
  у нас: само някои елементи у:
  

По-късно: Ал. КОРНЕЗОВ…

1. 
   Предназначение.
   

• 
  да се гарантира спазването на интеграционната законност в целия ЕС
  
• 
  ефективно общото задължение на ДЧ по чл. 4, § 3 ДЕС.
  
• 
  Отразява най-същностната особеност на ЕС – предоставената власт
  
• 
  ЕК осъществява в най-чист вид ролята си на „пазител на договорите”
  
• 
  СЕС: целта е да се „декларира, че поведението на една ДЧ представлява нарушение на Правото на ЕС и да се очертае това противоправно поведение”
  

• 
  допринася за определянето на точното съдържание на задълженията на ДЧ
  

• 
  Предметът е обективен: установяване на действително и конкретно поведение, независимо от волята и отношението на ДЧ – „само дали има ли нарушение или не” CJCE, 1988, Commission c/ Royaume-Uni, 416/85, Rec. 3127
  
• 
  НЕ санкционно – но открива възможност за търсене на отговорност
  
• 
  средство за директна преценка на поведението на една ДЧ – при ППЗ индиректна.
  

2. 
   Доктринално наименование и други необходими терминологични уточнения.
   

- Официалният превод: правилно говори за „неизпълнение на задължение”.

Ружа Иванова използва израза „неизпълнение на задължения”, а Жасмин Попова – „производство за нарушение”, а други автори не го именуват...

По-уместно: „нарушение”.

3. 
   Правна уредба: 258-260 ДФЕС (226-288 ДЕО) + § 3 ЛД.
   

• 
  държавните помощи по чл. 108 ДФЕС
  
• 
  сближаване на законодателствата по чл. 114 ДФЕС
  

• 
  национална сигурност по чл. 346-348 ДФЕС
  

• 
  ЕЦБ (чл. 132, § 3 ДФЕС),
  
• 
  Съветът на директорите на ЕИБ (чл. 271 ДФЕС).
  

- След ЛД: без спецификата по чл. 35, ал. 7 ДЕС.

4. 
   СЕС: изключително широко разбиране: всяко неизпълнение на задължение.
   

1. 
   Тежестта на нарушението е ирелевантна („не се прилага логиката de minimis”), нито интензивност или повторяемост CJCE, 2001, Commission c/ France, C-404/99, Rec. 3127
   

2. 
   Без търсене на отговорност от ДЧ-нарушителка, по никакъв начин вреди
   

1. 
   Нарушението: действие или бездействие.
   
   1. 
      Действие:
      

• 
  приемането на правен акт, несъвместим с правото на ЕС;
  
• 
  сключване на международен договор с трета страна в противоречие с ПЕС
  

• 
  оставянето в сила на едно заварено национално законодателство, противоречащо на нова интеграционна норма (директива) – дори временно
  

• 
  съществуването на разпоредби, противоречащи на ПЕС, които, макар и да не се прилагат („отдавна”), създават правна несигурност;
  

• 
  съдебен прецедент, основаващ практика CJCE, 2003, Commission c/ Italie, С-129/00, Rec. І-14637, § 33
  
• 
  разминаваща се съдебна практика; административна практика с постоянен и общ характер CJCE, 2004, Commission c/ Allemagne,С-387/99, Rec. І-3751; CJCE, 2005, Commission c/ Irlande, С-494/01, Rec. І-3331;
  
• 
  незачитането на юриспруденцията на самия СЕС
  

• 
  Най-типично: прилагане на ВПН, противоречаща на СПН.
  

1. 
   Бездействието – по-често срещано нарушение:
   

• 
  неприемане на изискуем акт/норма;
  
• 
  неосъществяване на определени дължими фактически действия и др.
  
• 
  при директива: неотменяне на заварена противоречаща ВПН.
  
• 
  Неизпълнението може да бъде пълно или частично: дори само недостатъчен контрол по прилагането на Правото на ЕС
  

• 
  Най-типично: нетранспониране (недобро транспониране)
  

ЕК 2007 г. – Съобщение „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността” (СОМ (2007) 502): определят приоритетни нарушения, с най-голям риск и сериозни последствия за широк кръг граждани и фирми.

4. 
   Обективен характер на делото (съществени ограничения на възможността за защита на държавата).
   

• 
  Нарушението не може да се изразява в намерения, несъгласие или инерция, традиция или воля CJCE, 1983, Commission c/ Belgique, 308/81, Rec. 467, § 8 и мн. др.
  
• 
  Възможността за защита на ДЧ е силно ограничена – ако не и предопределена – от обективния характер на иска и от самостоятелния и особен характер на интеграционния правопорядък.
  

1. 
   СЕС не приема като „оправдание” липса на вина: нарушението не е било съзнателно (преднамерено) CJCE, 1988, Commission c/ Belgique, AJ 227-230/97, Rec. І-4281
   

• 
  нито обратно, че се дължи на обективни причини – освен при успешно доказване на тежки извънредни обстоятелства (абсолютна обективна невъзможност)
  

1. 
   Без аргументи от вътрешния правен ред:
   

• 
  държавното устройство, действието на конституционна или друга законова норма; затруднения във вътрешния нормотворчески процес 1982, Commission c/ Pays-Bas, 96/81, Rec. 1791, § 12
  
• 
  задължения по предходен международен договор CJCE, 2005, Commission c/ Autriche, С-147/03
  
• 
  политически причини; административна или съдебна практика, традиции и др. подобни CJCE, 1990, Commission c/ Allemagne, С-5/89, Rec. 3437
  

3. 
   Напълно неприемливи за СЕС: оправдания, свързани с поведението на друга ДЧ (разгр. от МП).
   

4. 
   Оправдания от „интеграционен” характер само по изключение:
   

а за директивите CJCE, 1992, Commission c/ Allemagne, С-74/91, Rec. І-5437

само при крайно редки изключения: пълна нищожност CJCE, 1988, Commission c/ Grèce,226/87, Rec. 3611

5. 
   напълно ирелевантно е „отсъствието на вреди” в резултат на нарушението
   

6. 
   ДЧ обаче не са ограничени по отношение на вида на защитните средства: правни или фактически, не са обвързани от заключенията си в досъдебната фаза!
   

4. 
   Основания: по чл. 258 ДФЕС изключително лаконично формулирани: задължение по този договор, СЕС – по-широко тълкуване: Всяко незачитане на СПН, . и съдебна практика (напр. „забраната” за публикуване в ДВ
   

Виж също: CJCE, 2004, Commission c/ France, С-239/03, Rec. І-9325, p. 22-31

4. 
   Право на иск.
   

4. 
   Контролната функция на ЕК.
   

• 
  УД: свобода на преценка на ЕК дали (не подлежи на съдебен контрол).
  
• 
  практика да разменя с ДЧ „писма за изясняване на обстоятелствата”, „информационна фаза”, непредвидена в УД.
  

1. 
   ЕК не доказва правен интерес
   

1. 
   Но ако действа: осъществяването на функциите е очертано строго от СЕС:
   

• 
  Именно ЕК трябва да докаже нарушението – особено „засилена” тежест на доказване.
  
• 
  Да оцени националното законодателство не абстрактно, а в светлината а националната съдебна практика и с оглед прилагането му
  

4. 
   Сезиране на ЕК.
   
   1. 
      Служебно или сезирана от други институции или органи на ЕС.
      
   2. 
      Сезиране от частни лица: Всеки гражданин или група, всяко ЮЛ – писмено („писмо или електронно съобщение”). В срок до 1 г.: производство или да бъде приключен.
      

• 
  ЕК публикува ежегодно доклад (вкл. обобщение на получените сигнали).
  
• 
  Отделно публикува съобщение за всеки сигнал. След 2003 г. – системата SOLVIT.
  

3. 
   Решението за започване на производство се взема от колегиума на комисарите, като акт на Комисията.
   

Чл. 344 ДФЕС: ДЧ да не уреждат споровете помежду си по ПЕС извън СЕС – изключителна и задължителна компетентността на СЕС.

4. 
   Право на иск на ДЧ. Чл. 259 ДФЕС изрично, преценката на ДЧ е свободна.
   
   1. 
      ЕК е „пазител на УД”, а и за да се избегне съдене м/у ДЧ, чл. 259, ал. 2: задължение за сезиране на ЕК.
      

• 
  ЕК е свободна да прецени дали. Ако се задейства, ДЧ не може сама да заведе делото.
  
• 
  Тя обаче може да встъпи в заведеното от ЕК дело
  

2. 
   ДЧ е длъжна да изчака 3 м. В този срок: ЕК и двата акта.
   

3. 
   Практическа ограниченост. ЕК започва винаги при сигнал на ДЧ.
   

УД: само срещу ДЧ като такава: по смисъла на МП, страна по УД

Дефиниция по делото CJCE (Ord.), 1997, Region Wallone c/ Commission, C-95/97, Rec. 1787, § 6;

постоянна практика, виж напр. CJCE, 1984, Commission c/ Italie, 169/82, Rec. 1603;

ДЧ – представлява се единствено от правителството. Ирелевантно дали е „виновно”, или органи или структури, над които няма власт CJCE, 1986, Commission c/ Belgique, 239/85, Rec. 3645

4. 
   Кой може да е извършил нарушението?
   

• 
  може дори „конституционно независима” единица: парламент
  

• 
  всеки ДО, дори да е самостоятелно ЮЛ CJCE, 2000, Haim, C-427/97, Rec. I-5123
  
• 
  орган на местна власт CJCE, 1999, Konle, C-302/97, Rec. I-3099
  
• 
  дори съдебна институция (!) – за:
  

• 
  неприлагане (недобро прилагане) на СПН;
  
• 
  отказ от правосъдие или дори за незачитане на практиката на СЕС.
  

• 
  Най-знаковото: нарушение, изразяващо се в неправилно решение на ВС (на Германия)
  

• 
  а най-впечатляващо – делото срещу Италия CJCE, 2003, Commission c/ Italie, 77/99, Rec. 237
  

• 
  може и от частно ЮЛ, ако е в тясна връзка с държавата
  

• 
  може и поведение на ФЛ – когато действа като държавен функционер
  

• 
  Съвсем наскоро: не е оправдание, че неизпълнението на задължение на ДЧ се дължи на противозаконно поведение на нейни служители (напр. митнически)
  

4. 
   Производството директно срещу националната банка на ДЧ като ответник.
   

4. 
   Компетентен съд. Разпоредбите относно функционалното разпределение: изключителна правораздавателна компетентност по производствата срещу ДЧ на Съда.
   

4. 
   Досъдебна („административна” – СЕС) фаза
   
   1. 
      ОХ: 2 цели: процесуална и политическа, завеждането на дело е краен и нежелан изход. А на ЕК в ДФ нямат задължителен характер, т.е. не пораждат преки правни последици CJCE, 1966, Lütticke c/ Commission, 48/65, Rec. 19
      

2. 
   Официално уведомително писмо (ОУП). Първият задължителен етап.
   

Обикновено се предшества от „нулева”, „информационна фаза”, не предвидена изрично.

1. 
   ОУП съдържа: кратко изложение на съмненията (притесненията) на ЕК.
   

- Предварителен и уведомителен (предупредителен) акт.

2. 
   Абсолютна процесуална предпоставка – без него, независимо от по-нататъшните действия, завеждане на дело е невъзможно
   

3. 
   ЕК посочва срок, в който ДЧ трябва да „изложи своите съображения”. Свободна преценка, но да е „разумен” CJCE, 1988, Commission c/ Belgique, 293/85, Rec. 305
   
4. 
   ОУП се изготвя от ресорния комисар и се приема от ЕК (колегиума).
   
5. 
   ОУП се връчва на ДЧ чрез постоянното й представителство. „Обикновено този първи етап на процедурата за нарушение не е публичен.
   

3. 
   Мотивираното становище (МоСт). Да определи по окончателен начин наличието на нарушение и да даде на ДЧ ясен ориентир относно поведението, което трябва да предприеме, за да прекрати нарушението (основна цел и смисъл на производството Пост. практика: още CJCE, 1973, Commission c/ Allemagne, 70/72, Rec. 813, § 10
   

1. 
   Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска
   

2. 
   Изобщо не означава непременно осъждане на държавата от Съда.
   

1. 
   Не поражда преки правни последици, няма правно обвързващо действие, не създава „нови” задължения – очертава детайлно съдържанието на дължимото поведение и определя (указва, препоръчва) подходящи мерки.
   

• 
  Дава ориентировъчни индикации относно евентуалното съдържание на бъдещото съдебно решение. По същество МоСт е „доразвитие на ОУП”
  

1. 
   Съдържание задължителни реквизити:
   

• 
  детайлно развитие на изложените в ОУП съображения;
  
• 
  нарушението се посочва изрично и подробно и се мотивира и анализира детайлно.
  
• 
  ЕК трябва да „докаже” нарушението CJCE, 1982, Commission c/ Pays-Bas, 96/81, Rec. 1791, р. 6.
  
• 
  Недопустими: всички основания, които не са посочени в МоСт.
  

• 
  Недопустимо разширяване на предмета на иска с основания, които не са посочени в МоСт CJCE, 2009, Commission c/ Pologne, C-165/08.
  
• 
  Нормалното съдържание: основава се на очертаното накратко в ОУП нарушение, допълва и уточнява правната аргументация и очертаването на фактическата обстановка
  

• 
  Определя се срок за прекратяване на нарушението.
  

5. 
   Обичайни незадължителни реквизити: МоСт може (без изобщо да има формално задължение) да съдържа ясни, конкретни и мотивирани указания.
   

1. 
   Форма: писмена и придружено от решението на ЕК. МоСт представлява „цялостно, свързано и подробно изложение”, „достатъчно обосновано”.
   

• 
  Непълно МоСт или с неясна аргументация може да обоснове ограничена възможност за защита на ДЧ и респ. да доведе до отхвърляне на иска (независимо, че нарушение наистина има) CJCE, 2004, Commission c/ Allemagne, C-463/01, Rec. I-11705. 
  
• 
  От 1978 г. насам всички мотивирани становища на ЕК се публикуват в ОВЕС.
  

4. 
   Завеждане на съдебно производство (сезиране на СЕС).
   

• 
  Искова молба (ПИМ) с всички реквизити.
  

1. 
   Предмет на иска. Производството е декларативно, установително, констативно.
   

1. 
   Предметът на иска се предопределя изцяло от съдържанието на МоСт. ИМ не може да претендира нарушения, които не са посочени (анализирани) в МоСт (респ. преди това в ОУП) и чието прекратяване не е указано ясно на държавата
   

2. 
   ЕК обаче може да ограничи предмета на иска в сравнение с обхвата на МоСт
   

2. 
   Специфични реквизити на исковата молба (ИМ).
   
   1. 
      ЕК не трябва да доказва интерес. И обратно – ЕК остава напълно свободна в преценката си дали да заведе дело.
      
   2. 
      Искът трябва да се отнася за нарушение, което е предмет на ОУП и МоСт, без това е недопустим CJCE, 1970, Commission c/ Italie, 31/69, Rec. 25; CJCE, 2001, Commission c/ Italie, C-159/99, Rec. І-4007.
      
   3. 
      Твърдените нарушения трябва да са ясно разположени във времевата рамка, определена с МоСт.
      

- И обратно – ако ЕК не може да докаже, че едно нарушение, безспорно в по-ранен период, продължава и след изтичането на определения с МоСт срок, искът й ще бъде отхвърлен като неоснователен CJCE, 2007, Commission c/ Grèce, С-237/05, Rec. І-8203.

4. 
   ИМ да очертава достатъчно конкретно в какво се изразява нарушението. „Неясна” или „противоречива” ИМ прави иска недопустим
   

5. 
   Трябва да е достатъчно ясно, че досъдебната фаза е осъществена – и то по достатъчно добър начин CJCE, 2001, Commission c/ France, 1/00, Rec. I-9989, § 53.
   

1. 
   Срок за завеждане на иска.
   

• 
  без преклузивни срокове!
  
• 
  1989 г. обаче СЕО: „един прекалено дълъг срок може да намали възможността на съответната ДЧ, както да прекрати нарушението, така и да се защити ефективно пред съда”.
  
• 
  През 2007 г. СЕО: продължителността на отлагането е релевантна само ако ДЧ-ответник докаже, че „се е отразило негативно на възможността й за защита”
  

1. 
   Недопустимост.
   

• 
  Искът допустим само ако в края на скора по МоСт нарушението е факт
  

• 
  Ако ДЧ е прекратила нарушението в рамките на срока, определен с МоСт, това прави иска недопустим Пост. практика: CJCE, 1990, Commission c/ Grèce, C-200/88, Rec. І-4299;
  

• 
  и за нарушение, чиито правни последици са приключили до изтичането на срока, определен в МоСт CJCE, 2005, Commission c/ Grèce, С-394/02, Rec. І-4713
  
• 
  Обратно, искът ще е допустим, ако нарушението е прекратено след изтичането на срока, определен в МоСт – дори да е преди момента на завеждането на иска в съда.
  
• 
  По същите причини искът ще е допустим и делото няма да загуби предмет дори ако нарушението бъде прекратено (веднага) след започването на съдебното производство CJCE, 1993, Commission c/ Danemark, С-243/89, Rec. І-3353. 
  
• 
  Нарушението, предмет на бъдещия иск пред съда, трябва да бъде посочено („обсъдено”) в ОУП и детайлно анализирано в МоСт
  

• 
  Недопустими ще са всички основания на иска, които не са посочени в МоСт
  

1. 
   Решение може да се постанови и неприсъствено – ако една ДЧ не е участвала в производството срещу нея CJCE, 1989, Commission c/ Grèce, 68/88, Rec. 2965.
   

• 
  И обратно: това, че една ДЧ участва в процеса, сътрудничи на ЕК и съда, признава нарушението и т.н., не може да обоснове отхвърлянето на иска за установяване на нарушение CJCE, 2004, Commission c/ Allemagne, С-125/03, р. 16.
  

6. 
   Може да постанови временни мерки (напр. спиране) преди разглеждането на въпроса има ли нарушение CJCE (ord.), 1977, Commission c/ Irlande, 61/77 R, Rec. 937.
   

4. 
   Доказателствена тежест.
   
   1. 
      Лежи на ЕК – тя трябва да докаже както какво представлява поведението на ДЧ, така и защо представлява нарушение
      

• 
  Всяко позоваване на нарушения, които не са посочени в исковата молба на ЕК, е недопустимо CJCE, 2008, Commission c/ Grèce, C-305/06, Rec. І-123
  
• 
  Недопустимо е и посочването на нарушения, които не са изложени в МоСТ
  

• 
  Не е достатъчно нито само посочване на общностните разпоредби, които са нарушени, нито едно описателно или схематично описание на нарушението
  

2. 
   Заинтересованата държава трябва да представи защитни аргументи
   

• 
  убедително и конкретно да оборват твърдените от ЕК факти или техните последици (нарушението)
  

• 
  Според СЕС и заради общото задължение за лоялно сътрудничество (чл. 4, § 3 ДЕС), с което е длъжна да се съобразява в целия ход на производството
  

3. 
   Именно съгласно принципа на добрата воля (или „лоялно сътрудничество” по чл. 4, § 3 ДЕС, стар чл. 10 ДЕО) всяка ДЧ е длъжна да оказва съдействие на ЕК.
   

4. 
   Защитната теза на държавата-нарушителка. В голяма степен ограничена от обективния характер на иска и особения характер на интеграционния правопорядък.
   

4. 
   Срокове. Най-либералното по отношение на сроковете производство пред СЕС.
   

– първата цел на производството е да се прекрати нарушението, едва втора – да се въздейства срещу повтарянето му от същата, сетне и от други ДЧ.

- Акцентът е в извънсъдебната фаза.

- ЕК е напълно свободна в преценката си кога да заведе делото – дори години след констатирането на нарушението CJCE, 1995, Commission c/ Allemagne, С-422/92, Rec. І-1097;

- И обратно – незавеждането на дело срещу една ДЧ, например след частично или пълно осъществяване на досъдебната фаза, не означава, че няма нарушение.

- ЕК обаче не може „да злоупотребява” със своята свобода на преценка (да държи ДЧ в напрежение) CJCE, 2004, Commission c/ France, С-177/03, Rec. І-11671

4. 
   Съдържание на решението на Съда. Производството е декларативно, установително – Съдът не може да „осъди” държавата-нарушителка, да отмени национални норми, нито да възложи нови или конкретни задължения, нито дори да я осъди да поправи вредите.
   

1. 
   Съдът има само две възможности:
   

• 
  да констатира нарушението или да отхвърли иска.
  
• 
  Всъщност практика на СЕС с множество варианти:
  

• 
  отхвърляне на иска на ЕК като недопустим;
  
• 
  отхвърляне на някои от претенциите на ЕК като недопустими (напр. не са включени в МоСт), а други като неоснователни;
  
• 
  отхвърляне на иска на ЕК по същество изцяло (когато е допустим, но неоснователен); отхвърляне на някои от претендираните от ЕК нарушения като недопустими, но осъждане на държавата за други в рамките на иска;
  
• 
  отхвърляне на някои от претендираните от ЕК нарушения като неоснователни, но установяване на основателността на други в рамките на иска;
  
• 
  уважаване на иска изцяло, т.е. установяване на всички твърдени в него нарушения.
  

1. 
   Решението за установяване на нарушение е декларативно. Констатира, че дадено поведение на една ДЧ представлява неизпълнение на нейно задължение, произтичащо от (каквато и да било) общностна правна норма и в по-общ смисъл на УД.
   

• 
  То не предписва определено поведение на държавата-нарушителка. Съдът установява нарушението и неговия характер (съдържание, измерение, евентуално последици) – но не предписва на ДЧ вземането на определени мерки.
  
• 
  ДЧ има свобода на преценка какви мерки да вземе – това й поведение обаче на общо основание подлежи на контрол от страна на ЕК (респ. другите ДЧ) и може да бъде предмет на ново дело, в случай, че представлява нарушение
  

• 
  напълно различно от делото, което ЕК може да заведе, за налагане на санкции за неизпълнение на решението на съда по първото дело (чл. 227).
  

1. 
   УД не предвиждат срок, в който една ДЧ да вземе необходимите мерки.
   

• 
  Съдът също не е компетентен да определя срок за изпълнение на решението му
  

• 
  Преценката може да се направи от ЕК – ако счете, че е минало „твърде много време”, обективно достатъчно за ДЧ, за да направи необходимото, може производство за налагане на санкции (по-долу).
  
• 
  Самият съд обаче често посочва, че ДЧ трябва да вземе необходимите мерки, за да преустанови нарушението (и евентуално да поправи последиците му), „веднага след постановяването на съдебното решение” и да приключи във възможно най-кратък срок” CJCE, 1988, Commission c/ France, 169/87, Rec. 4093.
  

4. 
   Решението за установяване на нарушението има сила на присъдено нещо.
   

Тъй като то има сила на присъдено нещо, ДЧ е длъжна да вземе „всички мерки”, за да го изпълни CJCE, 1993, Commission c/ Italie, С-101/91, Rec. І-191 и др.

• 
  Решението е задължително за държавата, за която се отнася. ЕК не се интересуват кой в държавата трябва да вземе необходимите мерки.
  
• 
  Всъщност, СЕС предпазливо развива разбирането, че отговорността по изпълняването на решението му за установяване на нарушение тежи върху всички в „осъдената” държава.
  
• 
  1982 г. СЕО: националните съдилища на общо основание са длъжни да „осигурят зачитане на решението на СЕО (за установяване на нарушение – б. м.) и извлекат изводите от него” CJCE, 1982, Waterkeyn, AJ 314/81 et 38/82, Rec. 4337.
  

1. 
   Решението на Съда няма действие erga omnes.
   

• 
  Единствено на държавата, чието поведение е определено като нарушение, тежи задължението (по чл. 260, ал. 1) да се съобрази с него, като вземе всички необходими мерки.
  
• 
  Но: тълкувателен източник на правото на ЕС. Всеки национален съд – не само в „осъдената”, но и във всяка друга ДЧ (!) – може да се позове на решение на СЕС, постановено по ПУНДЧ (дори относно друга ДЧ), за да отмени или обоснове неприлагането на вътрешен правен акт, за който намира в решението на СЕС основание да оредели като несъвместим с правото на ЕС.
  
• 
  По същия начин всеки държавен орган във всяка ДЧ трябва да се счита овластен, ако не и длъжен, да отмени или остави неприложена национална норма, за която по аналогия от такова решение на СЕС може да смята, че следва да не се прилага, защото обратното би представлявало нарушение, като онова, което СЕС е установил във въпросното свое решение (макар отнасящо се до друга ДЧ!).
  
• 
  макар да „осъжда” ДЧ, изобщо не разглежда въпроса за отговорността за вреди. Не е годно да предостави никакви субективни права на частните лица. Те обаче могат основателно да се позоват на него, за да искат от национален съд удовлетворяване на субективни права, произтичащи от общностна норма, чието незачитане СЕС е установил CJCE, 1982, Wtarkeyn, AJ 314-316/81 et 83/82, Rec. 4337, § 43.
  

4. 
   Възможност за налагане на санкции
   
   1. 
      Двойно предназначение:
      

• 
  да принуди ДЧ да прекрати нарушението, което продължава и след прогласяването му от СЕС
  

• 
  и да въздейства възпиращо – срещу подобно от същата ДЧ и от всяка друга.
  

Статистика: 98 % от случаите – разрешение преди сезирането на Съда.

1. 
   5 юни 1996 г. ЕК съобщение: принципи.
   

• 
  ЕК: избор между глоба и периодична имуществена санкция (ПС),
  
• 
  предпочита ПС като по-ефективен инструмент.
  
• 
  Системно предлага, а СЕС налага едновременно и двете санкции – нарушение или „редактиране” на УД?
  

1. 
   Размерът според ЕК по 3 критерия:
   

• 
  тежест на нарушението,
  
• 
  продължителност
  
• 
  необходимост чрез санкция да се постигне предотвратяване на последващо подобно поведение (своеобразна „генерална превенция”).
  

13 декември 2005 г. ново съобщение, отменя предходните две и уточнява + намерение постоянно да предлага налагането и на двете санкции, при продължаващо нарушение, след 1 януари 2007 г.

1. 
   Особености на двата вида санкции.
   

• 
  Периодичната санкция: на дневна основа. Но 2003 г. (басейнови води) може да се установи веднъж годишно, поради което и периодичната санкция трябва да се изчислява на всяка година неизпълнение CJCE, 2003, Commission c/ Espagne, С-278/01, Rec. I-14141.
  
• 
  Еднократна глоба: в мин. размер, да е реален, а не е символичен, но и да стимулира ДЧ да изпълняват задълженията си.
  
• 
  Днес едновременно и двата вида санкции – официална практика на ЕК, СЕС подкрепя.
  

4. 
   Изчисляване на санкцията. Може без преувеличение да се приеме, че практиката на СЕС е сравнително бедна и не особено последователна, нито ясна. В своите предложения до Съда, ЕК се води от критериите, които сама е определила – базов измерител от 600 евро на ден, увеличена с коефициент според тежестта на нарушението, продължителността му и финансовите показатели на държавата-нарушителка („способността за плащане”).
   

4. 
   Ход на производството.
   

Ако ДЧ не се съобрази, ЛД предвиди възможност за предлагане на санкции без МоСт.

4. 
   Решение на Съда.
   

Ако И е основателен, Р на Съда 2 елемента: установява, че определеното в неговото предходно решение нарушение продължава, и налага санкции.

Това вече е ново задължение – конкретно и дължимо.

Решението: „осъдително” и с изпълнителна сила (чл. 280 ДФЕС).

4. 
   Все още не е предвиден механизъм за принудително изпълнение.
   

4. 
   Нововъведението от ЛД за санкции веднага.
   

Второто е в новия § 3 на чл. 260 ДФЕС: нова възможност за ЕК, когато счита, че една ДЧ не е изпълнила задължението за съобщаване на ЕК на мерките за транспониране на директива, приета по основната законодателна процедура (само), заедно с ИМ за установяване на нарушението, да предложи размера на санкцията, която да бъде наложена на държавата веднага, щом нарушението бъде установено.

1. 
   Единствено за нарушение – несъобщаване (в срок!) на национални мерки. Принципно разграничаване на двата вида нарушения във връзка с транспонирането на директивите.
   

2. 
   Ключовата новост: санкции да се искат още с основния иск.
   

Логиката: зад „несъобщаването” се крие нетранспониране или се пречи на ЕК да съдейства своевременно „още преди изтичането на срока за транспониране”!

Тогава: ОУП по изключение „се приема по реда на т. нар. „хабилитационна процедура”: един от комисарите има право сам да подпише ОУП от името на ЕК.

ЕК не налага санкциите, нито ги „определя” - § 3 позволява на ЕК да ги предложи.

Ако Съдът реши да наложи – може само такава санкция, която ЕК е предложила – арг. от ал. 2, § 3 на чл. 260 ДФЕС: „ако Съдът на ЕС установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази ДЧ да заплати фиксираната парична сума или принудителна парична санкция.
Б. Изключения от режима по чл. 258 ДФЕС

4. 
   Изключения от общия режим по чл. 258 ДФЕС.
   

1. 
   По чл. 108 ДФЕС: за изключително чувствителната материя на държавните помощи, където е предвидена опростена процедура за сезиране на СЕС.
   

2. 
   По чл. 114 ДФЕС: относно сближаването на законодателствата на ДЧ относно изграждането и функционирането на общия пазар – възможност по изключение една ДЧ, при „важни изисквания”… да запази действащи несъвместими ВПН, като уведоми ЕК и ясно и пълно изложи причините.
   

3. 
   По чл. 346-348 ДФЕС: в особено специфичната материя на националната сигурност на ДЧ е дадена възможност (чл. 346 ДФЕС) по изключение да се отклоняват от режима на вътрешния пазар.
   

4. 
   По чл. 126 ДФЕС: изключение при прекомерен дефицит:
   

ЕК обаче не може по никакъв начин да сезира СЕС – § 10 изрично изключва приложението на чл. 258 и 259 ДФЕС.

ЕК: може доклад или становище с констатации, което се изпраща на Съвета.

Най-съществената особеност е предвидената в чл. 126 възможност Съветът да „налага глоби в подходящ размер”.

5. 
   Изключение за ЕЦБ (чл. 271, б. „г” ДФЕС) и за ЕИБ (чл. 271, б. „а” ДФЕС) – вместо ЕК.