Тема 21 Възстановяване на Третата Българска държава 1878 – 1879г. Обхват


II.Институционално изграждане на Княжество България



страница2/3
Дата25.10.2017
Размер438.08 Kb.
#33135
ТипИзложение
1   2   3

II.Институционално изграждане на Княжество България.

Управление на ВРУ – етапи:



Първи: подготвителен – цели:– 11. 1876г. до 24. 04. 1877г. Цели на „Канцеларията за гражданско управление на освободените отвъд Дунава земи”.

- да се проучи миналото, културата, традициите на българите и евентуалните настроения относно българската държава;

- да се изготвят списъци с образовани, компетентни и авторитетни българи, които да бъдат привлечени впоследствие в управлението на държавата;

- да се подготвят българите за войната срещу ОИ, за всестранна помощ на руската армия;

- да въвеждат когато и където е възможно в освободените селища българи във властта - още във военния ход на действията;

- да се подготвят руски специалисти, които да поемат управлението и ръководството на действията в първоначалните стъпки при градежа на Българската държава.



Втори: военновременен – цели:

- да организират органите на местната провинциална власт в освободените земи;

- да осигурят мира, спокойствието и реда, да ограничат и спрат престъпността, евентуалната саморазправа чрез създадените в освободените земи, български милици от бивши четници, хайдути и т.н;

- да стартират процеса на оземляване на българите – ВРУ благоприятства с всички възможни средства Аграрния преврат в освободена България. Характерно е, че Русия стимулира разпределението и дори заграбването на земи на мюсюлманите от българите от една страна и от друга, ВРУ прави всичко за да „стимулира” турците да се преселват към Азия;

- да мотивират българите все по – активно и масово да се включват с всички сили в помощ на руската армия;

Трети: мирновременен – цели: (от 3. 03 до края на деветте месеца след 1. VII. 1878г.).

- да се изработи проект за Основен закон на Българскоко Княжество, т.нар. в решенията на Берлин „Органически устав”;

- да се изградят институциите на централната държавна власт – изпълнителна, законодателна, съдебна и княжеска;

- да се избере нова столица, т.к. Пловдив остава в Източна Румелия;

- да се стартира нормалния обществен живот в Княжеството възоснова на приетата Конституция и предаване на властта от ВРУ в български ръце;

- важна цел на ВРУ е да гарантира доминацията на българите в Източна Румелия – във всички органи на властта;

- да се спре миграцията на българи от райони останали извън Княжество България към него, за да не се допусне обезбългаряване на тези от хилядолетие български територии;

- да не се допусне .разполагане на турски гарнизони в Източна Румелия, както е според Берлинските решения.

- да се създава реална основа за градеж на максимално близко устройство на областта с това в княжеството за улеснение и за по – безпроблемно бъдещо обединение.

При оценката – според някои от учените, ВРУ реално има роля на окупация и е по – скоро с негативен ефект. Според повечето изследователи, ВРУ свършва своите задачи и то много успешно.

2. Подготовка, свикване (на 10. 02. 1879г.) и работа на Учредителното събрание (УС) по изработване и приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879 г.

А) Конституционни проекти: идейни, личностни и други особености на борбите и противопоставянията в Учредителното събрание. Фактите по различните конституционни проекти – както са по учебниците.

Първи акцент - въпрос: – Защо Русия подкрепя либералния модел в Княжество България? - причините:

1- во – либералите в България са русофилски ориентирани, чрез тях Петербург с лекота и почти без усилие ефективно поддържа влиянието сред българите;

2 - ро – С този модел може да се ограничи свободата на действие и власт на бъдещия княз;

3 - то – Русия екпериминтира: как ще проработи тази крайно либерална конституция в българското общество, което е политически изостанало, подобно на руското. При евентуален добър резултат – приложение и в Русия;

4 – то –В Русия се съобразяват с психологията и очакванията сред българите. Настроенията сред българите са категорични и ясни – почти пет века българите живеят в условия при които липсват елементарни гаранции за сигурност, в условия на тежки религиозни дискриминационни ограничения. Българите естествено възприемат линия на самоограничения в османската консервативна и крайна теократична система и е съвсем естествено е настроенията да са за един максимално свободен, либерален държавен - политически ред;

Втори акцент: – политическото формиране на нацията, води до разделение: на Либерали в които се обособяват три крила (виж точно при Ст. Трифонов). Крайните или още наричани непримирими с лидери П. Славейков, П. Каравелов, Ст. Стамболов са за следване на максимална независима линия на действие или в краен случай са за обвързане с Русия, ако статуквото го изисква. Умерените начело с Дрган Цанков са за пълно обвързване на българското развитие с Русия, чиято воля се приема като приоритет на България. Те се разделят и противопоставят ожесточено и относно принципите, духа и характера на бъдещата конституция.

Б) Приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879г. Характеристика на основни принципи и положения, заложени в нея:

- ТК е демократична и либерална. Разделение на властите, като най – висша е Законодателната. Властите са независими една от друга и са с точно определени мандати. Княжеската е с по - ограничени пълномощия, съпоставена с правомощията на повечето монархии в Европа. Въпреки тези ограничения, властта на монарха чрез пряко и косвено въздействие и чрез делегираните му права е голяма. Сред функциите на короната са:

- Князът обединява българите вътре и да ги представлява вън пред света;

- Князът е върховен главнокомандващ на българската армия;

- Князът притежава конституционно право върховна съдебна инициатива, да обявява амнистия, да назначава датите на избори, сваля правителства и разтурва НС;

- Отчита се пред НС, но има право на законодателна инициатива. Той е на пълна издръжка от държавата, няма право на стопанска собствена инициатива, не подлежи на гражданско или каквото и да е преследване;

- Поста е пожизнен и наследствен, като първоначално е записано, че право на трона има само мъжки наследник с православно вероизповедание;

- НС са 2 – Обикновено и Велико – функции на всяко от тях (по учебници);

В) Оценка на характера и значението на ТК – достиженията и недостатъците в нея. Достиженията – изложението както в учебници. Една от най – либералните Конституции за своето време и т.н. Недостатъците – ТК е наложена, не е конституция на консенсуса в българското общество и затова тя винаги остава ненапълно приета от малка част българи, които са с определящо значение за развитието на държавата - Консерваторите и Княза. ТК поражда тежък и много ожесточен сбъсък между българите по въпроса – „За” и „Против” през годините докато е действаща. Въпросът е за отмяна, промяна или за нейното опазване и спазване в първоначалния й вид и дух. Сблъсъкът по него води до крайни форми на действие: преврати, убийства и т.н. насилие. Така ТК не може да свърши една от най - основните си функции: да е „Основен закон за всички българи”, всички българи да се обединяват около нея, да я спазват и бранят, да живеят според нея. Важен факт е, че до 1881г. всички българи – независимо от това дали са „за” или „против”, като цяло я спазват и се борят според нейните правила;

3) Свикване на I ВНС (17. 04. 1879г.).С него приключва с институционалното изграждане на Българската държава. Това става след избора на български княз и на София за столица на княжеството.

Акценти:


- Биография на княза – млад е, т.е. много е лесен за манипулация;

- София е избрана с гласа „+1” на проф. М. Дринов. Причини за нейният избор. Близо е до Македония и способства евентуалното обединение в бъдеще; По – добре може да бъдат бранени българите в Османската империя; София е в центъра на Балкансият полуостров, през нея преминават повечето от стратегическите пътища; София е близо до Белград, който в този момент е под влияние и покровителството на АУ. Русия чрез България може успешно да спира АУ-то влияние в полуострова и да контролира Сърбия (важи обаче и обратното – чрез Сърбия и манипулацията с Македония, под контрол на Петербург попада и България).



III Институционално изграждане и уредба на Източна Румелия.

Изложението следва фактите от учебници. Акценти:

1-ви: – Не само заради ВРУ, българите доминират в управлението на областта. Прави се всичко възможно, въпреки наложените изисквания от Берлинския конгрес и комисията на силите, градения модел да е близък до България. Целта е по – лесното обединение след време. Няма и не е допуснато разполагане на турски редовни военни части, въпреки решенията;

2 – ри: Източна Румелия е експеримент и опит на силите в Европа да видят първо, възможно ли е да създадат по изкуствен път изкуствена нация,наречена от британската дипломация „Румелийци”. Второ, наблюдават как ще проработи западното устройство и управление в едно източно общество и нация каквото е българското. В Източна Румелия са предвидени сериозни преференции и привилегии: по – ниски данъци, по – високи заплати, раздут чиновнически щат и т.н.;

3 – ти: Вниманието и приоритетите на България са отклонявани от силите във всички посоки, само и само да бъде държана далеч от Бяло море;

4 – ти: Документите които се издават в Източна Румелия са на 3 официални езика – Български, Турски, Гръцки.

5 – ти: Органическия устав е изработен в Цариград, без българско участие и е приет в един и същи ден с Търновската Конституция – 16. 04. 1878 година.

Заключение.

Приложение към тема 21

Възстановяване на Третата Българска държава

1878 – 1879 г.
Възстановяването на българската държава е процес, който започва още в хода на Освободителната руско-турска война (1877—1878) и се свежда до изграждането на самостоятелна държавна администрация, правов ред, стопанска структура и партийно-политическа система.

Първият му етап съвпада с Временното руско управление и дейността на Първото Велико народно събрание.

Вторият обхваща времето до Съединението (1885), когато структурите на младата държава влизат в самостоятелнопрактическо действие, което налага необходимостта от промени и корекции в тях. Успоредно с това са извършени първите най-важни крачки към формирането на партийната система. През целия период процесът за възстановяване на България се развива под действието на две основни групи фактори. От една страна, това са обществено-организационните и управленски традиции, изградени през Възраждането, а от друга — волята на великите сили и постановленията на Берлинския договор.

Обществено-организационни постижения на възрожденските българи.

След налагането на османския политически и социален ред в края на XIV в. българското общество е принудено да се развива в условията на чужда политическа, стопанска и културно-религиозна среда. Наложеният от азиатските завоеватели социален модел откъсва българите от напредъка на християнска Европа и създава трудно преодолими бариери пред оцеляването и ефективното оползотворяване на културната традиция, създадена през българското средновековие. Откъснати от традициите си и недопускани до властта, българите не са третирани като самостоятелен народ (поданиците на Османската империя се разграничават по религиозен, а не по етнически принцип). Естествен резултат на всичко това е обезличаването на българската административна и управленска култура. Ето защо историческата логика предопределя всички аспекти на разнообразния възрожденски процес да се обединят около амбицията за политическо освобождение.

Осъществяването на идеята за национално освобождение минава през два основни етапа — мирен (борбата за самостоятелна просвета и църква) и въоръжен, целенасочен от организационната и идеологическата подготовка на българската национална революция. И през двата етапа борбата за национално утвърждаване и освобождение стимулира зараждането на българско обществено самоуправление, чиито институти постепенно се разграничават от официалната османска администрация. Просветното движение създава училищните настоятелства, чиято дейност твърде често надхвърля тесните образователни рамки. Националноцърковното движение създава първия общобългарски представителен орган, който обединява усилията на цялата нация. Движението достига окончателната си цел с изграждането на независимата Българска Екзархия — първата официално призната българска национална институция в Османската империя. В еволюционното израстване на националноосво-бодителното движение се появяват множество политически организации и идейни течения. В организационен план административният опит на българите е обогатен от формации като Добродетелната дружина, ТБЦК, БРЦК и БЦБО, а в идеен — националният обществен живот се съсредоточава около идеите на консерватизма, либерализма и революционния демократизъм. Всичко това дава основание да се говори за самостоятелна българска политика в рамките на Османската империя и за частично възстановяване на българските управленски традиции. И когато чрез Руско-турската война се стига до дълго изстраданото освобождение, българите вече имат по - богат опит за устройването на своята държава. Тези достижения на Българското възраждане оказват благотворно въздействие върху усилията да се изгради държавноадминистративният облик на млада България.

Русия и великите сили

Компромисът и Берлинският договор. Върху процеса на държавно строителство, а по-късно и върху облика на младата българска държава силно въздействие оказва и политическата воля на Русия и великите сили. Българската свобода идва в резултат на щастливо съвпадение между историческия път на българското националноосвободително движение и развитието на руската имперска балканска политика. То намира изражение в избухването и победоносното приключване на Руско-турската освободителна война. Нейните резултати придобиват окончателен вид след подписването на Берлинския мирен договор от 1 юли 1878 г, където българската историческа воля за национално единство и победите на руското оръжие са ограничени от интересите на великите сили. Берлинският договор отразява сблъсъка между два противоположни възгледа за разрешаването на Източния въпрос. Изразител на първия е Русия, а на втория Англия, която най-често се ползва с одобрението и подкрепата на всички западни държави и предимно на Австро-Ун-гария.



Русия: През XVIII и XIX в. руската балканска политика е насочена към получаването на стратегически контрол върху Проливите. Първоначалната идея за овладяване на бившия Константинопол и за изтласкване на османците в Азия е изоставена като неосъществима в началото на XIX в. поради противодействието на Европа. Постепенно желаният контрол започва да се свързва с амбицията за създаването на голяма славянска държава, която, поставена под прякото влияние на империята освободителка, да гарантира интересите на Петербург. Тази амбиция намира конкретно историческо въплъщение в Санстефанска България, а Берлинският конгрес показва категорично нейното фиаско.

Британската империя: На обратния полюс стои Англия, защитаваща колониалните си интереси в Близкия и Средния изток. Противопоставянето на руското влияние в Проливите е дълготрайна политическа задача в Лондон. Тя се осъществява последователно и стриктно, преминавайки в неизменен вид през еволюционните превратности на Източния въпрос. Нейното изпълнение налага на Британия позицията на султански покровител, който се бори за запазване на статуквото или поне на максимално забавяне на неизбежните промени в него. Това я противопоставя на балканските националноосвободителни движения — неудобство, което се преодолява ефективно от съдействието на големите западни държави и от непреодолимото културно и стопанско влияние и налагане стандартите на западноевропейската цивилизация.

Берлински конгрес и въздействието върху възстановяването на България.

Опит за помирение на руската и английската концепция за разрешаването на Източния въпрос са решенията на Берлинския конгрес (1 юни—1 юли 1878), в който вземат участие шестте велики сили плюс Турция. Неговите постановления напълно удовлетворяват силите, но нямат нищо общо с желанията и идеалите на балканските народи. Те категорично определят процедурните, политическите и юридическите рамки, в които трябва да стане възстановяването на България. От една страна, това означава държавнотворческата дейност на българите да се извършва в строго съответствие с тях, но от друга, поради явната несправедливост на решенията, тя неминуемо предстои да се изрази като протест срещу тях и опит за тяхното пренебрегване и отхвърляне. Тези рамки имат следния облик:



Решения относно бъдещото устройство на България:

Земите между Дунав и Стара планина и Софийският санджак (без Северна Добруджа), са включени в Княжество България, зависимо от Портата. Предвидено е то да разполага със собствено християнско правителство и въоръжени сили. Князът му може да се избере свободно от народа, но след като бъде одобрен от великите сили и султана. На юг от Стара планина е обособена изкуствена автономна провинция с неестественото название Източна Румелия. Македония и Беломорска и Източна Тракия остават под пряката власт на султана. Член 23 от договора го задължава да проведе реформи в тези области, даващи на местните християни по-голямо самоуправление, но без да му бъде наложен конкретен срок за изпълнение. За сметка на това срокът за присъствието на руски окупационен корпус в Княжеството е намален от 2 години на 9 месеца.

Така България се конституира като васално и трибутарно княжество под върховната власт на сул­тана. Това означава силно ограничени възможности за самостоятелна външна политика, унаследяване на неизгодните османски търговски договори, т. нар. капитулации, плащането на висок годишен данък, липса на суверенни права върху жп линиите на те­риторията му, невъзможност да събира транзитни мита и други ограничения.

Значение на Берлинския договор за България и за Балканите.

От една страна, Берлинският договор има крайно неблагоприятно въздействие върху историческото бъдеще както на България, така и на Балканския полуостров. За да удовлетвори конюнктурните интереси на великите сили, той принуждава младата държава да вложи целия си потенциал в борбата за национално обединение, вместо да гради свободно стопанския си и културен напредък. Той поставя и началото на сложен комплекс от междубалкански конфликти, превръщащи района до ден-днешен в постоянен източник на международно напрежение. От друга страна обаче, той санкционира възстановяването на българската държавност и премахва част от пречките пред развитието на модерната буржоазна обществена система. Берлинският договор признава и държавната независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора.



ВРУ. Подготвителен етап. Канцелария за гражданско управление.

Руското правителство си дава сметка за трудностите, които ще срещне процесът на държавно строителство в освободена България. Ето защо още преди започването на войната, то създава „Канцелария за гражданско управление в освободените зад Дунава земи". За неин ръководител е определен княз Владимир Черкаски — способен администратор с дългогодишен опит, натрупан в реформата в Русия (1861) и аграрните преобразования в Полша (1864), който познава добре порядките в Османската империя и развитието на Източния въпрос. Времето до началото на войната, княз Черкаски използва за информационна подготовка. Изучва лично архивите на руското външното и военно министерство. Провежда разговори с изтъкнати български възрожденци, като проф. Марин Дринов, Найден Геров, Тодор Икономов и други видни представители на старите. Към тях са привлечени и руски учени, познавачи на балканската история, етнография и фолклор, сред които личат имената на юриста Сергей Лукиянов и Александър Пипин. Специална комисия под водачеството на полк. Соболев заминава за Букурещ, натоварена със задачата да събира сведения за бита на българите. В резултат е публикувано петтомно издание „Материали за изучаване на България". При набиране на /цоеърйе български кадрия уняз Черкаски установява контакти с Одеското настоятелство и с негова помощ е съставен списък на българите, подходящи да участват в управлението на освободените земи. Подборът е подчинен на критерия за благосклонно отношение към Русия и благонадеждност. Под последното се разбира най-вече тяхната принадлежност към „старите". По обясними причини, княз Черкаски гледа недоверчиво на участниците в националнореволюционното движение. Тази особеност в кадровата политика на „Канцеларията” предизвиква напрегнато съперничество между „Младите" и „Старите" за благоволението на руските власти. Към „Канцеларията” са командировани и 80 руски офицери, които да бъдат използвани в бъдещите административни структури.



Възстановяване на местната власт.

На 28 юни 1877 г., веднага след форсирането на р. Дунав и превземането на Свищов, е администрирана първата губерния (област) в освободена България. За губернатор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор — Марко Балабанов. Това става в условията на церемониална тържественост, която превръща назначенията в символ на възстановената българска държавност. Едновременно с руското освободително настъпление са формирани още 7 губернии и 80 окръга. По правило за техни главни администратори са назначавани руски офицери, а за помощници — български възрожденски общественици. В подготвителния и особено през военновременния период, изключително и приоритетно внимание Канцеларията отделя на въпроса за възстановяване на местната власт и самоуправление на българите. За нов живот са събудени селските съвети на старейшините и градските административни съвети. Това поставя началото на динамично съперничество между чорбаджиите и участниците в революционните борби. Създадени са полицейска стража и въоръжени караули. Една от основните задачи на „Канцеларията” възложена й официално от руското правителство, е опазването на обществения ред в руския тил. С тази цел в освободените селища доброволци организират полицейска стража и въоръжени караули. Тяхно задължение е опазването на мирното население от башибозушки набези, разоръжаването на мюсюлмански въоръжени банди и т. н. Под грижата на „Канцеларията”, българското население е организирано в помощ на ранените офицери и войници. Много усилия са положени и за уреждането на бежанския въпрос. Напредването на османските армии към фронтовата линия е съпроводено от жестоки погроми и масово опустошение в земите на Южна България. За българското население там бягството към руския тил и освободените територии е единствено спасение. Канцеларията е принудена да вземе мерки за настаняването и снабдяването му с храна. Княз Черкаски разрешава да се използват запустелите турски къщи и да се прибере реколтата от засетите мюсюлмански ниви.

Княз Черкаски умира в деня на подписването на Санстефанския мирен договор. Руското правителство премахва „Канцеларията за гражданско управление” и възлага цялата отговорност по изграждането на държавната власт в Българската държава на специален императорски комисар. На 8 май 1878 г. за такъв е избран княз Александър Дондуков-Корсаков. Берлинският договор постановява, че руските окупационни войски и временна администрация не могат да останат в България повече от 9 месеца. Това принуждава императорския комисар да действа бързо и енергично. В негова помощ е предоставен проект за управлението на България, съставен от Владимир Черкаски. Към този проект руското правителство прибавя и изрично наставление за особено внимание към нуждите на българите, което да възпитава уважение към Освободителката и да отваря трайни пътища за нейното политическо влияние. В мащабната дейност, разгърната от княз Дондуков, се открояват следните основни моменти:

Изграждане органите на Централната власт.

Една от първите задачи на руския императорски комисар е създаването на орган на централна изпълнителна власт, която да подпомага неговата дейност в различните сектори. Изпълнението й е осъществено с учредяването на „Съвет на руския императорски комисар” (Министерски съвет). Той включва различни отдели, отговарящи за най-важните функции на държавната власт — военен, вътрешен, съдебен, просветен и т. н. Обсебено важна роля в него играе историкът проф. Марин Дринов, началник на просветния отдел. По обясними причини, държавното строителство започва с формирането на Българска армия. Временното руско управление полага енергични и резултатни грижи в това отношение. На 31 март 1878 г. е създадена „Българската земска войска”. За кадровото й осигуряване е въведена задължителна военна служба за мъжкото население между 20 и 30 години. Първият набор е проведен през април 1878г. и рекрутира в строя 9000 бойци; вторият набор е през лятото на с. г. и увеличава броя на 20 000. Едновременно с това са взети мерки за подготовката на български офицери. На 8 юли 1878 г. отваря врати Военно училище в София. На следващата година то осигурява 102-ма млади офицери. Успоредно с тази дейност е сформирана и българската полиция, чиито първи кадри се набират от средите на бившите опълченци и четници. Важна част от работата е образователна система: По инициатива на проф. Марин Дринов, дейността на Временното руско управление в областта на образованието е насочена към обединяването на всички училища под единно управление и въвеждането на общокняжески учебни програми. В съответствие с демократизма на възрожденското „школо", образованието се определя като задължително и безплатно в първите му две степени. Възрожденската училищна мрежа се обогатява с 2 класически и 4 реални гимназии. Още по време на войната при отстъплението на турските войски започва стихийно завземане на земите на избягали турски чифликчии от български селяни. Този процес, наречен „Аграрен преврат”, е стимулиран от руските власти и селяните запазват и продължават да обработват иззетите земи. За развитието на банково-кредитното дело се полагат основите на „Българската Народна Банка” (открита на 25 януари 1879). Премахва се и плащането на владичината и десятъка.

Съдебната власт е втората важна Централна институция. Нарочна комисия, оглавявана от Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел, разработва проект за правното устройство на младата държава. Той предвижда съдебната система да бъде независима от изпълнителната власт. В ограничени размери е въведен изборният принцип. Взема се решение до изграждането на новия правов ред, да се ползват нормите на обичайното право и все още приложимите османски закони.

Така благодарение на усилията, положени от Временното руско управление, се създават необходимите учреждения за нормалното функциониране на държавата. Деветмесечният му престой след подписването на Берлинския договор дава възможност на българите ангажирани в тях, да придобият административен и управленски опит. Създаденото от тях превръща Българското княжество в практически независима държава въпреки официалния му статут на „васално и трибутарно".



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница