Тема 21 Възстановяване на Третата Българска държава 1878 – 1879г. Обхват


Първи прояви на недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес



страница3/3
Дата25.10.2017
Размер438.08 Kb.
#33135
ТипИзложение
1   2   3

Първи прояви на недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес.

Първото предзнаменование на предстоящите многолетни борби за национално обединение дават българите, чиито земи остават извън територията на Княжество България, и където няма присъствие на руски въоръжени сили. В края на март 1878 г. множество селища от Централните Родопи подписват обръщение до граф Игнатиев, с което молят да не бъдат оставяни под османска власт. Българите от този край вземат дейно участие в потушаването на инсценирания бунт на мюсюлманите под водачеството на Сенклер, англичанин на турска служба. Приблизително по същото време проф. Марин Дринов получава писмо от пиротските българи, които го уведомяват за асимилаторската политика на сръбските власти и молят за присъединяване към свободното отечество. Подобна дейност развиват и българите от Одринска Тракия. На 13 юли 1878 г. в Лозенград се провежда общо събрание на одринските българи, което завършва с прошение до княз Дондуков, подпечатено с общинските печати на 80 села. Същата реакция се наблюдава и сред българите от Македония, които изобщо не вкусват свободата и остават лишени от радостта да посрещнат руски войници. Стимулирани от Българската екзархия, те изпращат стотици адреси, изложения и прошения до Временното руско управление и до великите сили.

Решенията на Берлинския конгрес и тяхното оповестяване из страната, предизвикват масова вълна на недоволство. За превръщане на недоволството в организирана и целенасочена съпротива, решаваща роля изиграват комитетите „Единство". Началото е поставено в Търново, където при учредяването на първия от тях (29 август 1878) вземат дейно участие изтъкнати възрожденски дейци. Сред тях личат имената на Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Иван Вазов, Христо Караминков и други. Техният пример е последван из всички краища на Княжеството и Източна Румелия. В края на лятото и началото на есента водещо място заемат комитетите в София, Кюстендил и Горна Джумая (дн. Благоевград). Тяхната дейност е подчинена преди всичко на подготовката за въстание в Кресненско-Разложкия край. В Източна Румелия усилията им се съсредоточават върху отстояването на реалната автономия. Към тях са организирани т. нар. „Гимнастически дружества”, които се заемат с военната подготовка на населението. В комитетите „Единство" се включват българи от всички социални категории, но ръководството им е преди всичко в ръцете на бивши възрожденски революционни дейци.

Идеята за организиране и вдигане на Кресненско-Разложкото въстание.

Въоръжената съпротива срещу османската власт в Македония не е прекъсната от Руско-турската война и Освобождението. Със засилването на общественото недоволство от решенията на Берлинския конгрес, тя постепенно се разраства и организира. В това отношение важна роля изиграва дейността на митрополит Натанаил Охридски. Той е роден в с. Кутчевица, Скопско през 1820 г. Завършва висше образование в Русия, където създава много познанства из славянофилските среди. През 1874 г. става Охридски митрополит и поема водачеството на национално-освободителното движение в Македония. Именно по негова инициатива на 8 септември 1878 г. в Рилския манастир е свикано съвещание на войводите на чети от Македония, на което е взето решение за въстание.



Подготовка и организация.

Сформирането на въстаническата въоръжена сила става след пристигането на македонските чети и тези, организирани от софийския комитет „Единство". Той сформира две чети: едната наброява близо сто души и се ръководи от Адам Калмиков, а начело на втората, по-малочислената е Луис Войткевич. И двамата са полски офицери на руска служба с авантюристични наклонности. Много скоро е сформиран и общ ръководен орган на въстанието. За „Атаман" е определен Адам Калмиков, началник-щаб става Димитър Попгеоргиев, а главен войвода — Стоян Карастоилов.



Ход на въоръжените действия.

Началото на въстанието е поставено с превземането на Кресненските ханове на 5 октомври 1878 г. Отряд от 400 души под войводството на Стоян Карастоилов атакува турския гарнизон, разположен там. Постигнатата победа е пълна — по-голямата част от силите на противника са унищожени, а останалите взети в плен. Успехът оказва силно въздействие върху по-нататъшните събития. Окрилените въстаници сломяват османската съпротивата и за кратко време са освободени селищата по долината на р. Струма. След освобождаването на Банско, въоръжените действия се прехвърлят в Разложко. Този най-голям град в района също е освободен с оръжие.



Вътрешни противоречия и край на въстанието.

Много скоро въстаническият лагер е обхванат от вътрешни конфликти. Те предизвикват охлаждане на първоначалния ентусиазъм и преустановяване на освободителното настъпление. Противоречията възникват по три спорни пункта и довеждат до обособяването на различни групировки. Първо, появява се разногласие относно бъдещата тактика между софийския комитет „Единство" и щаба на въстанието. Софийските съратници настояват за изпращането на възможно най-голям брой чети във вътрешността на Македония, чиито действия, разгънати на голям периметър целят да създават впечатление за всеобхватност. Щабът на въстанието настоява разрастването на бойните действия непременно да се предшества от солидна и продължителна подготовка на местното население. Второ, започва остро съперничеството за първенство, което понижава ефективността на ръководенето на въстанието. Статутът на Централен комитет се оспорва от дейците на комитетите „Единство" в София, Търново и Горна Джумая. Трето, в района на въстанието пристигат непрекъснато нови и нови чети. Техните войводи не само увеличават бойната численост, но напрягат атмосферата с амбиции да наложат свои тактически възгледи и да оглавят борбата.

Опит да се сложи край на кризисните процеси правят митрополит Натанаил Охридски и Стефан Стамболов. Те създават Централен комитет, който да организира помощната дейност в Княжеството. Много скоро техните усилия пропадат поради непреодолими противоречия помежду им. Докато Стефан Стамболов настоява да се използва и приложи опита от Априлското въстание (1876г.) изискващ изпращането на апостоли в Македония, митрополит Натанаил Охридски остава непреклонен привърженик на четническата тактика. Затова когато през пролетта на 1879 г. османската армия предприема повсеместно настъпление срещу въстаническите сили, те се оказват и поради тази причина неподготвени да ги отблъснат. На 25 май с. г. митрополит Натанаил Охридски разпуска четите с оглед безсмислието на по-нататъшната съпротива.

Отношението на Русия и ВРУ.

Официално руските власти не подкрепят въстаническата изява на българите в Пиринския край. Това е естествена позиция с оглед присъединяването на Русия към решенията на Берлинския конгрес. В Петербург е ясно, че противното означава противопоставяне на великите сили в „Европейския концерт". От друга страна, подписът на княз Горчаков под берлинските решения се тълкува в Петербург не като съгласие с тях, а като временна отстъпка и компромис. Ето защо Временното руско управление симпатизира на въстанието и тайно го подпомага. Особена заслуга в това отношение има софийският губернатор Пьотър Алабин. Кресненско-Разложкото въстание е естествено продължение на българското национално-освободително движение, започващо през периода на Възраждането и продължаващо по време на Руско-турската война (1877—1878г.). С него българите от Македония, подкрепяни от комитетите „Единство" в Княжество България и Източна Румелия, правят първата крачка в продължителната борба за национално обединение, която предстои.



Учредително Събрание и приемане на Търновската конституция.

Правителствени инструкции към княз Дондуков. Основната задача на Временното руско управление е подготовката на българското общество за самостоятелен държавен живот. Тази дейност трябва да отговаря на изисквания, строго определени от руското правителство, и предоставени на императорския комисар като инструкции. Според тях се предвижда България да стане конституционна монархия; князът да се избира от народа; неговата власт да бъде ограничена от Народно събрание (Парламент), което да гласува законите и бюджета. Важно правило наложено върху дейността на временните руски власти, е отзивчивото отношение към българските демократични традиции и политическата нагласа на народа. Това означава свобода на българите при обсъждането и приемането на бъдещата конституция. Нейните норми не бива да противоречат и на поетите в Берлин договорености.

В основата на ТК стои проекта на Сергей Лукиянов. Княз Дондуков правилно преценява, че бъдещото свободно конституционно творчество на българите се нуждае от предварителен проект, чийто текст да стане предмет на дискусии и промени. С неговото изготвяне е натоварен началникът на Съдебния отдел Сергей Лукиянов. През септември и октомври 1878 г. той и сформирания от него екип се заемат енергично с работата. Съставен е въпросник по 16 проблема, който е изпратен на най-видните и образовани българи: проф. Марин Дринов, Марко Балабанов, Тодор Икономов и др. Без да дочака всички отговори, в края на октомври С. Лукиянов е готов с първия проект. Според него, бъдещият княз е облечен в голяма власт. Депутатите се предвижда да влизат в Народното събрание по три начина: депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа. Предоставеното избирателно право е ограничено от имуществен и образователен ценз — могат да гласуват само притежателите на недвижими имоти или тези, които плащат данъци. ПРедвидено е изграждането на особен орган — Държавен съвет, натоварен с контролно - административни и съвещателни функции.

Месец по-късно проектът на Лукиянов е изпратен за одобрение и нови препоръки от императора и руското правителство. През декември 1878 г. той е обсъден, първо в министерството на Външните работи и втори път, на специално съвещание в министерството на войната, където присъства и императора. Направените препоръки са в посока на демократизиране и предлагат въвеждането на всеобщо и тайно гласуване, разширяване правомощията на бъдещият Прламент, осигуряване правото на всички в България на големи граждански свободи — на сдруженията и събранията, на словото и печата, тайната на кореспонденцията и т. н. Този странен на пръв поглед жест на уважение към демократичните ценности, направен от една абсолютна монархия, се дължи на различни причини. Първо, Русия очевидно се стреми да затвърди ореола си на освободителка, като осигури българите с по-големи демократични свободи. Конституцията на Княжеството трябва да бъде по-демократична от Органическия устав в Източна Румелия. Второ, Русия възнамерява да неутрализира евентуалните прозападни настроения на бъдещия княз, чрез едно проруско настроено и ориентирано, с големи прерогативи Народно събрание. Трето, в Петербург си дават сметка за дълбоко вкоренените през Възраждането демократични традиции в българското общество.

Учредително събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879г.)

Учредителното събрание в състав от 229 души е свикано в старопрестолния Търновград на 10 февруари 1879 г. В зависимост от начина, по който влизат в събранието, депутатите са избрани от народа (най-голям брой), депутати по право и назначени от руския императорски комисар. Работата на събранието започва с реч на княз Дондуков. В речта си той ясно отбелязва, че руския проект за конституция е създаден единствено за да се улесни работата на българските народни избраници и, че те са свободни да внасят в него всякакви промени. След церемонията по откриването на Учредителното събрание, княз Дондуков напуска Търново и предприема прощална обиколка из страната, която трябва да премахне всякакъв повод за обвинения от страна на Османската империя и великите сили, че в дейността на първия Български парламент има руска намеса.

Учредителното събрание започва работа във време на още неизживяна болка по разпокъсаното отечество. В откъснатите от Княжеството български земи се развива масова съпротива, изявявана под най-различна форма. Въоръжените въстанически действия в Кресна и Разлог все още не са преустановени. Тази обществена атмосфера оказва силно влияние върху депутатите, още повече, че сред тях има и мнозина представители от Македония, Одринска и Беломорска Тракия. Ето защо, най-напред е поставен на разглеждане т. нар. „Общонароден въпрос” – въпроса за обединението и съдбата на българите вън от княжеството. Емоционалните дискусии оформят две основни становища. Умерените (или още консервативно настроените) сред които са Димитър Греков, Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и др., признават важността на проблема, но категорично настояват да се пристъпи незабавно към изработването на Българската конституция. Те смятат за най-уместно на първо време да се изпрати „Меморандум” до всички велики сили. „Крайните" (или либерално настроените) представени от личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Кравелов и Петко Славейков и др., предлагат да се отложи работата на Учредителното събрание, докато не се реши националният въпрос. Страстите се толкова нажежават, че в знак на солидарност с българите оставащи вън, е изказано мнение за отказ от свободата и връщането на Княжеството заедно с Източна Румелия, под властта на султана според клаузите на Цариградската посланническа конференция. Напрежението взема застрашителни размери и води до решителна намесата на императорския комисар. Неговият висок авторитет успокоява обстановката, за да се даде начало на конкретната работа по основния закон.

По предложение на Константин Стоилов е излъчена парламентарна комисия, която е натоварена със задачата да изготви проект за конституция. Тя е в състав от 15 души и законодателните й предложения са издържани в подчертано консервативен дух. Предвиждат силна княжеска власт, двукамарен парламент със Сенат (Горна камара), който да тълкува конституцията и да следи за нейното изпълнение, висок имуществен, образователен и възрастов ценз за избирателите. Позицията на либералното мнозинство депутати към тези предложения е крайно неодобрителна и води до безкомпромисни противоречия и сблъсъци.

Дискусиите в Учредителното събрание по повод основния закон на Българското княжество довеждат до началото на обособяването на двете основни идейни течения в следосвобожденския политически живот. Първото е консервативното. Представителите и симпатизантите му са сред най-заможната част от българското общество, с високо образование от водещи европейски университети. Те дълбоко се съмняват в управленските качества на народа поради липсата на традиции и опит. Според тях прекалено демократичната конституция е неприложима и носи реална опасност от криза на властта и анархия. Най-изтъкнатите водачи на консерваторите са личностите от крилото на „умерените" по общонародния въпрос. Техните опоненти получават названието либерали и безколебание отстояват, последователното и пълно прокарване на демократичните принципи в конституцията. Те се обявяват срещу всяка форма на ценз, освен възрастовата и в сферата на църковния живот и са за максимално широки прерогативи на парламента. Позицията им е формирана под действието на различни фактори. Симпатизантите и членовете на либералите произхождат от най-динамичните и демократични среди на българската възрожденска буржоазия и интелигенция. Те са привърженици на крайни либерални и дори революционни теории. Миналото им е свързано с националнореволюционните борби за освобождение. Убедени са в способностите на българския народ. Либералите имат абсолютно мнозинство в Учредителното събрание и налагат своите възгледи при окончателното оформяне на Търновската конституция. Относно бъдещото стопанско развитие на страната двете течения са единодушни. Те го обвързват с тържество на частната собственост, свобода на предприемаческата инициатива, защита на родното производство.

Така приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция е тържество на възгледите на либералите за устройството на държавата. Тя провъзгласява Третата Българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент, в която принципът за разделение на властите, макар и в умерена форма, има основополагащо значение.



Законодателната власт е поверена в ръцете на Народно събрание. То се учредява след всеобщи избори, в които могат да участват всички мъже навършили 21 години, а право да се кандидатират за депутати имат само навършилите 30 години. Предвиждат се два вида народни представителства — Обикновено Народно събрание (ОНС) и Велико Народно събрание (ВНС). Първото обсъжда и приема законопроектите, гласува държавния бюджет, определя данъците, таксите, глобите, митата и т. н. Второто е висша специализирана законодателна институция с учредителна власт, която се свиква в извънредни и особено важни случаи: изменение на конституцията, избор на нов монарх или регентство, промяна на столицата или на държавните граници.

Изпълнителна власт. Върховната изпълнителна власт принадлежи на княза. Неговата личност е обявена за „Свещена и неприкосновена", което го освобождава от гражданска и наказателна отговорност. Той получава възможности да упражнява силен контрол върху дейността на Министерския съвет и Народното събрание. Министрите се назначават и освобождават от него и са лично отговорни пред него за действията си. Той свиква и разпуска парламента, като законите получават сила едва след неговото одобрение и печат. Успоредно с това, князът е върховен главнокомандващ и представител на държавата пред външния свят, което му дава възможности за оказване на влияние върху външната политика на страната.

Съдебната власт също действа от името и в името на княза — съдилищата издават своите решения единствено от негово име.

Трите власти са независими и гарантират основните гражданските свободи. Търновската конституция поема категорична и недвусмислена правна гаранция за всички основни граждански права и демократични свободи: равенство пред закона, всеобщо избирателно право, свобода на движението, словото, печата и сдруженията, неприкосновеност на частната собственост, право на адвокат и съдебна справедливост, свобода на вероизповеданията и уважение правата на малцинствата, задължително и безплатно начално образование.

Историческо значение на Търновската конституция: тя е изключително постижение в политическата и държавническата еволюция на българите. Тя гарантира успешната интеграция към либералните и най-напредничави демократични постижения на модерната европейска цивилизация. Създава всички необходими правни предпоставки за ускорено политическо и стопанско развитие на страната. Тя заздравява демократичните постижения и връзката с натрупания самоуправленски опит на българското възрожденско общество и трайно приобщава българите към стандартите на демократическото политическо поведение. Едновременно с това, тя притежава и сериозен недостатък. Прокламирането на множество граждански свободи и демократични принципи в държавната уредба, не е гарантирано с достатъчно ефективни обществени и законови механизми за тяхното реално спазване и неотклонно прилагане в обществения живот от всички в Княжество България. Това е особено видно в широките правомощия на княза, които му осигуряват сериозно преимущество в триъгълника на властта „парламент-монарх-правителство". В този смисъл конституцията сама създава предпоставки за своето нарушаване и пренебрегване.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница