Тема №6 пазарно търсене и пазарно предлагане пазарният механизъм и неговите елементи

Основния механизъм, чрез който се осъществява координацията на стопанската дейност и разпределението на ресурсите и пазарният механизъм или ценовата система. Търсенето и предлагането са главните елементи на този механизъм. Те са основни и най-често използвани инструменти при анализа на икономическите процеси. Чрез тях се обяснява действието на пазарния механизъм при определянето на цените и разпределението на оскъдните ресурси. Чрез цените определени от търсенето и предлагането на практика действа “невидимата ръка” на пазара и получават отговор най-важните въпроси на организацията на стопанската дейност – какво, как и за кого да се произвежда? По конкретно чрез цените определени от търсенето и предлагането, пазарният механизъм изпълнява три важни функции в икономиката:

• 
  Информационна функция – системата от цените, които пазарният механизъм определя, той осигурява сигнал, информация за предпочитанията на потребителите, за ценността на отделните продукти, за ефективността на технологиите. Това е информацията, от която се ръководят стопанските агенти – производители и потребители, при използване на своите доходи и ресурси.
  
• 
  Координационна функция – пазарните цени определени от търсенето и предлагането координират интересите и действията на производителите и потребителите. Балансират интересите на участниците в пазарните сделки.
  
• 
  Стимулираща функция – той стимулира участниците в пазарните сделки да действат икономически рационално и да използват най-ефикасно своите доходи и ресурси.
  

2. Търсене /D/.

Въз основа на търсенето са потребностите на хората. Хората обаче имат разнообразни потребности. Само част от тези потребности са осигурени с покупателни възможности и представляват платежоспособното търсене. Търсенето се образува само от платежоспособни потребности. Само те имат значение на пазара. Освен това на пазара ефективното търсене /реалното/, обикновено е по-малко от всички платежоспособни потребности. Количеството на търсенето на дадена стока зависи и от цената на стоката. За различните цени ще се търси различно количество от стоката. Затова търсенето въобще няма има търсене при дадена цена. Търсенето винаги се определя и спрямо определен период.

 Индивидуално и пазарно търсене –индивидуалното е търсенето на дадена стока от отделните потребители или отделните домакинства. Пазарното търсене от своя страна представлява общото, съвкупното търсене на дадения продукт от всички потребители. На практика пазарното търсене е сумата, сбора от индивидуално търсените количества от отделните потребители. В икономическата теория по принцип се изучава пазарното търсене. Смисълът на разграничаването, което се прави между индивидуалното и пазарното търсене е да се покаже, че общото пазарно търсене в крайна сметка изразява индивидуалните предпочитания, желания и оценки на отделните потребители.

• 
  Факторите които определят търсенето се разделят на две категории:
  

2) неценови фактори – те включват:

• средният доход на потребителите;

• цените на другите свързани стоки;

• вкусовете и предпочитанията на потребителите;

• очакванията на потребителите;

• броят на купувачите.

Цената е най-важния фактор, от който зависят потребителските решения за покупката на една стока. Тя е бариерата, която трябва да преодолее потребителят, ограничен от своя доход, за да получи стоката. Увеличаването на цената на стоката означава увеличаване на алтернативните разходи за купувача, т.е. все повече са нещата, от които той трябва да се откаже, за да направи покупката. Затова между изменението на цената на стоката и търсеното количество от нея съществува обратна зависимост – когато цената на стоката се покачва, търсеното количество от нея намалява и обратно, когато цената на стоката се намали, търсеното количество от нея се увеличава. Тази обратна зависимост се определя като Закон за търсенето. Зависимостта се проявява при равни други условия, т.е. ако не се променят с другите фактори, влияещи върху търсенето. Теоретично закона на търсенето се обяснява с действието на ефекта на дохода и ефекта на заместването.

- Ефекта на дохода се заключава в това, че промяната на цените на стоките се отразява върху реалния доход на потребителите. Изменя се покупателната сила на паричния доход, с който те разполагат. Ако цените растат, реалният доход (при неизменен размер на паричния доход) намалява и потребителите имат възможност да купуват по-малко стоки. Съответно при спадане на цените реалната покупателна сила на потребителите се увеличава и те са в състояние да купуват повече стоки.

- Ефектът на заместването действа поради обстоятелството, че основната част от стоките има своите заместители в потреблението. Когато цената на която и да е стока се изменя, докато цените на нейните заместители остават неизменни, това означава, че се променят относителните цени, т.е. стоката става относително по-евтина или по-скъпа спрямо своите заместители. Следвайки икономическата рационалност, потребителите се стремят да заменят относително по-скъпите стоки с техните по-евтини субститути, задоволяващи същата потребност. Така растежът на цената на една стока подтиква потребителите да намалят нейното търсене и да се ориентират към по-евтините и заместители.

Тези два ефекта се проявяват едновременно и тяхното съвместно действие обуславя обратната зависимост между цената на стоката и търсеното количество от нея.

Преди всичко обратната връзка между цената и търсеното количество се проявява само ако другите фактори, въздействащи върху търсенето – вкусовете, доходи, очаквания и пр., остават неизменни, което имаме предвид с израза “при равни други условия”.

Освен това в икономиката законите нямат такъв абсолютен и неизменен характер както естествените закони. Това важи и за закона за търсенето. Той действа в масата от случаи, но допуска и някои изключения. Първото изключение са т.нар.стоки на Гифън. Това са обикновенно малоценни стоки, които задоволяват много важни потребности и разходите за които ангажират голяма част от бюджета на купувачи с ниски доходи. Повишаването на цените на такива стоки обикновено принуждава потребителите с ниски доходи да купуват по-големи количества, тъй като се ограничават възможностите им да купуват други, по- качествени стоки за задоволяването на същите потребности.

Друго изключение от закона за търсенето се наблюдава при т.нар. Вебленови стоки. Те са по принцип луксозни стоки, чието търсене се диктува от престижни мотиви и стремеж за демонстрация на висок социален статус. При тях стоката е привлекателна за определен кръг купувачи преди всичко именно поради високата си цена и недостъпността за широкия потребител.

Нека да разгледаме по-подробно неценовите фактори на търсенето.

Доходът на потребителите – изменението на средния доход на потребителите е фактор, който определя покупателната способност и затова оказва непосредствено и силно влияние върху търсенето. Но това влияние не е еднозначно при различните стоки, защото при промени на дохода потребителите изменят не само величината, но и структурата на своето потребление. По отношение на повечето стоки увеличаването на дохода води до увеличаване на търсенето – кривата се измества надясно. И обратно при по нисък доход търсенето също намалява – кривата ще се измести наляво. Стоките при които търсенето се изменя в същата посока, в която се изменя доходът, се наричат нормални. Има обаче и стоки при които увеличаване на дохода води до намаляване на тяхното търсене. Тези стоки са наречени малоценни. Когато хората имат по-високи доходи те купуват по-малко от тези стоки, защото ги заместват с по-качествени. Съществува и една малка група стоки като, яхти, самолети и т.н., тези стоки са луксозни и при тях промяната на дохода в широки рамки не оказва никакво влияние върху търсенето.

Цените на другите стоки – различните стоки са свързани помежду си в процеса на потреблението. Затова търсенето на всяка стока се влияе и от цените на другите, свързани с нея стоки. Промените в цените на птиче месо могат да предизвикат реакция в търсенето на риба, а по-високите цени на автомобилите да намалят търсенето на бензин. Как и доколко цената на една стока влияе върху търсенето на друга стока зависи от начина, по който двете стоки са свързани в потреблението. Първата форма на такава свързаност е стоките да бъдат заместващи се в потреблението или субститути. Когато цената на една стока, която е заместител се повишава, търсенето на другата стока се увеличава. Например увеличението на цената на птиче месо може да предизвика по-голямо търсене на риба. Другата форма на връзка между различните стоки в потреблението е, когато тези стоки са взаимодопълващи се, комплементарни стоки, т.е. за да се ползва едната стока, е необходима и другата стока – за автомобила трябва гориво, а за компютъра софтуер.

Пазарното търсене на стоки и услуги зависи и от разпределението на доходите между отделните инидивиди и домакинства. По-равномерното разпределение на доходите има тенденция да разширява покупателната способност и да увеличава търсенето при дадени цени е и даден общ размер на съвкупния доход.

Анализа на пазарното предлагане обяснява пазарния процес от гледна точка на поведението на производителите и доставчиците на стоки. Приема се, че предлагането се осъществява от фирми, които работят с цел получаване на печалба. На пазара те противостоят на купувачите-потребители и се ръководят от свои мотиви за ик. рационалност.

Предлагането изразява различните количества от една стока, които фирмите желаят и са в състояние да предоставят за реализация на пазара при различни нейни цени за определен период от време.

Предлагането се осъществява от желаещи и можещи фирми, т.е. това е количеството, което не само желаят, но и могат в съответствие със своите технологически капацитети и ресурси да предложат фирмите при една или друга цена на стоката.

Както и при търсенето, предлагането е променлива, която варира преди всичко в зависимост от цената. То не е някакво фиксирано количество, а има различни стойностти при различните алтернативни цени. Затова и тук следва да се прави ясна разлика меду понятията предлагане и предлагано количество.

Предлагането обхваща всички различни количества от дадена стока /цялата скала от разлчни обеми от стоката/, които фирмите желаят и са в състояние да предложат при раличните алтернативни цени на пазара.

Предлаганото количество е точно определено количество от стоката, което се предлага при дадена конкретна цена. За него също е валидно, че то може конкретно да се оценява само за рамките на определен период от време – ден, седмица, месец и т.н.

Аналогично на търсенето различаваме индивидуално и пазарно предлагане. Индивидуално е предлагането на даден продукт от отделните фирими производители и доставчици. Пазарно е общото предлагане на този продукт от всички фирми, участващи на дадения пазар. Определянето на пазарното предлагане става чрез сумиране на индивидуално предлаганите количества от всички инидивидуални производители /фирми/ в отрасъла. Кривата на пазарното предлагане се извежда като хоризонтална сума от кривите на отделните производители, предлагащи дадения продукт.

Факторите от които зависи предлагането също се разделят на две групи – цената на стоката и неценови фактори на предлагането. По-конкретно основните фактори, от които зависи предлагането на една стока са:

1. Цената на предлаганата стока.

2. Неценови фактори на предлагането.

• Цените на ресурсите за производството и доставката на стоката.

• Производствените технологии.

• Цените на другите стоки.

• Очакванията на производителите.

• Броят на продавачите на пазара.

• Държавната намеса чрез данъци, субсидии и пр.

Във всеки момент предлагането е под едновременното влияние на всички тези фактори. Ето защо и при предлагането анализът на неговите детерминанти се осъществява чрез използване на принципа “при равни други условия”.

Предлагането на стоки и услуги най-непосредствено зависи от главния мотив в дейността на фирмите като икономически субекти – получаването на максимална печалба. Ръководейки се от този мотив, фирмите определят предлагането съобразно пазарните цени на произвежданите стоки. Между цената на една стока и предлаганите количества от нея съществува положително или права връзка: с повишаване на цената нарастват и предлаганите количества, при спадане на цената предлаганите количества намаляват. Тази зависимост се определя като Закон на предлагането. Той показва емпирично потвърдения факт, че производителите произвеждат и предлагат по-големи количества от даден продукт или услуга при по-висока цена в сравнение с това, което биха предложили на пазара при по-ниска цена.
Закона за предлагането произтича от основния мотив за дейността на фирмата – стремеж да се получи максимална печалба. За производителя цената е приходът, който той получава за всяка единица реализирана продукция. При равни други условия по-високата цена прави производството по-рентабилно и стимулира увеличаване на предлаганото количество.

Но закона за предлагането също няма абсолютен характер и допуска някои изключения. Така например растежът на цената няма да предизвика увеличаване на предлаганите количества, ако производителите са достигнали своя максимален капацитет и нямат възможност поне в кратък период да го увеличат.

По същия начин както и закона за търсенето, законът з предлагането се представя чрез скалата на предлагането и кривата на предлагането.

Скалата на предлагането съдържа информация за количествата от стоката, които производителите /при равни други условия/ желаят и са в състояние да предложат при различните цени на пазара.

Въз основа на скалата на предлагането се извежда и кривата на предлагането – S. Тя представлява графична илюстрация на функцията на предлагането и свързва геометричното място на точките, изразяващи възможните комбинации между цена и предлагано количество. Кривата на предлагането показва при дадена цена, какво количество от стоката ще се предлага.

Кривата на предлагането има положителен наклон, т.е. наклонена е нагоре и надясно. Тази форма на кривата призтича от същността на закона на предлагането, според който по-големи количества се предлагат по правило само при по-висока цена.

Подобно на кривата на търсене и кривата на предлагане се извежда при допускане, че неценовите детерминанти на предлагането остават неизменни. Тя показва как ще се изменят предлаганите количества от стоката в отговор на промените на нейната цена, ако в същото време остават неизменни цените на производствените ресурси, състоянието на технологиите, цените на свързаните стоки и другите фактори, въздействащи върху предлагането. Всяка промяна на тези неценови фактори ще промени и количествата, които се предлагат при различните цени и ще доведе до формиране на нова крива на предлагането.

Това задължава, както и при търсенето, да се прави разлика между движение по кривата на предлагане и изместване на кривата на предлагане. Когато се изменя само пазарната цена на стоката, движението е по кривата на предлагане и има промяна на предлаганото количество. Промяната на всеки друг фактор, различен от собствената цена на стоката, предизвиква преместване на цялата крива на предлагане на нова позиция. В този случай се използва терминът промяна на предлагането.

Нека да разгледаме по-конкретно неценовите фактори на предлагането.

Очакванията на производителите – влияние върху размера на текущото предлагане на всеки продукт оказват и очакванията на производителите за бъдещите пазарни условия. По-принцип, когато се очаква покачване на пазарните цени, производителите са склонни да намалят предлагането при съществуващите цени с разчет да продават по-изгодно в бъдеще на по-високи цени. Очакванията за по-високи цени обаче, а следователно и по-високи печалби могат да привлекат нови фирми на съответния пазар и в крайна сметка /в един по-дълъг период да доведат не до намаляване, а до увеличаване на предлагането.