Тема 8 Алтернативни източници на местни приходи



Дата21.01.2018
Размер187.07 Kb.
Тема 8

Алтернативни източници на местни приходи

1. Видове алтернативни приходоизточници. Финансирания и общинско подпомагане.

Алтернативните източници на приходи могат да се сведат до следните три типа: Финансирания (вкл. от фондове на ЕС);

Общинско подпомагане; Общински дълг.

Финансиранията са допълнителен приходоизточник за общинските бюджети. В много
случаи, стойността им е значителна част от местните приходи, но докато те се отразяват по извънбюджетни сметки, не може ясно да се определи значението им. Големият размер финансирания може да разклати доверието на данъкоплатците към местните правителства и да промени областта на отговорност от гласоподавателите към лицата, преотстъпили ресурсите си. Единствено, ако финансирането се предостави като заем, гражданите биха осъзнали за какво се използват платените от тях данъци и биха повишили доверието си към местната власт. Въпреки отрицателните ефекти от големия размер на финансиранията, те често подпомагат местното управление в развиващите се страни и повишават общото търсене и доверието на гражданите към местните органи на власт.

Общинското подпомагане често няма чисто монетарно изражение и затова често не се отнася към общата приходна база на общината. Общинското подпомагане позволява на относително по-заможните жители на дадената община да подпомогнат финансирането на местните публични блага. В много бедни региони, този източник на приходи може да се окаже по-подходящ и ефективен, отколкото прилагането на друга форма на събиране на приходи. При общинското подпомагане, доверието на населението е по-голямо, тъй като ползвателите и лицата, заплащащи за услугите са едни и същи. Съществува известен времеви лаг между разходването на средствата и изготвянето на информацията, отразяваща целите, за които са използвани акумулираните ресурси. Това може да бъде пречка при оценяване влиянието на общественото подпомагане върху взаимоотношенията между държавата и нейните граждани.

В развитите страни, с най-голямо фискално значение (от алтернативните източници на приходи) са заемните средства.



2. Мотиви, ползи и негативи на общинския дълг.

Финансирането на определени сфери и дейности на регионално равнище често изисква ползването на заемни средства. Теорията на фискалния федерализъм разглежда кредита като удачен инструмент за:

 осъществяване на местни инвестиционни (обикновено инфраструктурни) проекти.
 покриване на временни разриви между приходите и разходите в регионалните бюджети.
Недостигът на средства възниква, защото значителна част от собствените местни приходи се акумулира в периода до 31 март, а разходите се правят целогодишно.

 рефинансиране на стари задължения, т.е. минали заеми могат да се покриват с нови кредити. Разбира се, подобна практика крие рискове и следва да се прилага разумно. Изрично трябва да се отбележи, че общинският дълг трудно може да се използва за

влияние върху местната икономика, върху безработицата или върху инвестициите. Вече беше посочено, че подобни мерки са от компетенциите на централната власт.

Аргументите в полза на дълговото финансиране (ползите) обикновено се свеждат до:
 Осигурява се интергенерационна (междупоколенческа) справедливост, защото разходите за един инвестиционен проект се финансират от всички ползватели;

 Съкращават се текущите разходи на общината, свързани с поддържане на физически и морално остаряла инфраструктура;

 Създават се условия за повишаване отговорността и ефективността на местната финансова политика;

 Улеснява се достъпа до европейски фондове, защото европейските програми изискват част от разходите да се поемат от българските контрагенти. Необходимите на общините суми могат да се осигурят чрез заеми.

 Гарантира се бързината на осъществяване на съответния проект.


Отрицателните последици от дълговото финансиране са свързани с риска от безконтролно заемане. Високите равнища на задлъжнялост имат за резултат съкращаване на обема и качеството на предлаганите обществени блага. По конкретно негативите се свеждат до:

 Обикновено държавните и общински инвестиции са нискоефективни. Препоръчително е


(когато е възможно) инвестициите да се правят от частния сектор;

 Нарастването на дълга предполага и бъдещо нарастване на данъците, необходими за неговото изплащане;

 Общинският дълг представлява риск за макроикономическата стабилност на национално равнище. При определени обстоятелства местните заеми се покриват от правителството и натоварват държавния бюджет;

 Финансирането на местни публични блага със заеми създава т.н. фискална илюзия, т.е. хората възприемат благата като безплатни и увеличават своето потребление.

Следователно, заемането на средства е логична стратегия при наличието на достатъчен обем стабилни във времето източници на собствени приходи. Политиката на дългово финансиране на местните разходи предполага присъствието на управленски и административен капацитет.

3. Дилемата банково или облигационно заемно финансиране


Изборът на подходящ дългов инструмент е проблем от първостепенна важност. По правило алтернативите се свеждат до:

 банков заем или


 емисия на облигации.
Факторите, детерминиращи избора включват: общ размер на необходимите заемни средства; наличие и качество на обезпечението; разходи по договарянето, обслужването и погасяването на задължението; условия по усвояването на средствата и др. (вж. Таблицата)

Заемите са традиционен източник за финансиране на общинската инвестиционна програма. Те се предоставят от отделна банка, спестовна каса или от консорциум на няколко финансови институции (синдикирани заеми). Конкретните условия по заема зависят от финансовото състояние на общината, от нейната кредитна история и репутация, от състоянието на макроикономическата конюнктура в страната и региона, както и от готовността на банката да кредитира общински проекти. По правило, лихвените проценти са по-високи в сравнение с другите типове дълг, като едновременно с това, изискванията за отпускане на заем са по-консервативни. В същото време, обаче процедурите при кандидатстване за кредит са относително прости. Банковите заеми са подходящи за финансиране на неголеми инвестиционни проекти или за покриване на временни разриви в местните бюджети. Практиката показва, че за малки и средни общини те са препоръчителен вариант за дългово покриване на разходите.

Сравнителни характеристики на синдикирани банкови заеми и облигационни кредити


Показатели

Еврооблигационен заем

Синдикиран заем

Валута

Без ограничение

Без ограничение

Лихвен процент

Фиксиран или плаващ

Фиксиран или плаващ

Сума


Минимум 50 млн. евро или равностойността им в др. валута

Практически всякаква сума



Падеж

От 3 до 10 години

Обикновено до 5 години



Рейтинг

При публично предлагане –

задължителен

При частно предлагане - препоръчителен



Не се изисква

Период на подготовка От 5 до 8 месеца (вкл. за присъждане на рейтинг)

Допълнителни разходи В диапазона 100 – 300 хил. евро или равностойността им в др. валута

От 2 до 3 месеца (без присъждане на рейтинг)



Обикновено до 50 хил. евро или равностойността им в др. валута

Възможност за

промяна на условията Ограничени Гъвкав подход


Възможност за

За емисии до 3 год. - не се предвижда По всяко време е възможно предсрочно

обратно изкупуване
Усвояване на финансирането Погасяване на финансирането

За емисии над 3 год. - може да се



договори Осъществява се еднократно (наведнъж)

Цялостно погасяване на главницата в края на периода

погасяване


Възможност за поетапно усвояване Възможност за гратисен период Възможност за частично текущо погасяване

Местните власти в големите и разполагащи с достатъчен обем собствени приходи региони, могат да се възползват от възможността за издаване на облигации т.ч. еврооблигации). Анализираните ценни книжа се емитират пряко от общинските органи или (и по-често) чрез посредничеството на банки и брокерски къщи. Облигациите са предпочитана алтернатива за изграждане на амбициозни инвестиционни проекти, изискващи дългосрочно финансиране. В общия случай, цената на привлечения ресурс е по-ниска в сравнение със заемането от банки. Безспорно преимущество е и възможността за гъвкаво изплащане на облигациите (н-р погасяване на главницата на датата на падежа). Значителна пречка пред широкото използване на дългови ценни книжа от общините е необходимостта от присъждане на кредитен рейтинг. Разбира се, последният се заплаща от емитента. Този факт, както и относително сложните процедури по емитиране се сочат като основни негативи на облигационното финансиране.

От позициите на теорията за фискалния федерализъм, основната класификация на общинските облигации е в зависимост от предоставеното обезпечение. В съответствие с този критерий разглежданите ценни книжа се свеждат до:

Облигации с общо обезпечение (General Obligation Bonds). Същите са гарантирани
(обезпечени) с цялото имущество и всички приходи на общината-емитент, т.е. зад тези


дългови инструменти стои платежоспособността, репутацията и доверието на местната публична власт. Дългосрочните общи облигации се използват за финансиране на инвестиционни проекти, които не генерират поток от бъдещи приходи – изграждане на пътища, обществени паркове, обществени сгради, осигуряване на дълготрайни активи за целите на противопожарната охрана и полицейската защита и т.н. Налага се заключението, че този тип облигации осигуряват средства за изграждане на съоръжения и финансиране на услуги, които са от полза за цялата местна общност. При равни други условия рискът по анализираните ценни книжа е нисък и те се приемат с готовност от потенциалните инвеститори.

Приходни облигации (Revenue Bonds). Последните често се определят като дългови инструменти с „ограничена отговорност“. Този тип ценни книжа са обезпечени с част (а не с всички) от общинските приходи – постъпления от такси за услуги, от пътни такси, от лизинг или наеми. В общият случай, ролята на обезпечение изпълняват бъдещите приходи от инвестиционния проект, финансиран с облигациите. Емисията на подобни инструменти е препоръчителна при положение, че осъществената инвестиция генерира достатъчен обем приходи за обслужване на облигационния заем. Типични примери за обекти, чието финансиране може да се извършва чрез използване на приходни облигации са мостове, летища, ВиК инфраструктура, електрически съоръжения, пътища с ограничен достъп, болници и др. Цитираните обекти се ползват от ограничена група потребители и по тази причина е логично ползването да се обвърже със заплащане на такси.

Анализираните по-горе два основни типа общински облигации могат да бъдат както краткосрочни, така и дългосрочни. Най-често техният матуритет надвишава една година.



4. Механизми за ограничаване и контрол на местния дълг
Важен елемент на кредитния мениджмънт представляват конкретните механизми за контролиране на задлъжнялостта на местните власти. С цел да се избегнат неразумни нива на общински дълг и да се минимизират анализираните рискове на дълга се прилагат различни подходи за регулиране на местните заеми, в т.ч.:

Пазарна дисциплина;


Сътрудничество между различните нива на публично управление; Контрол, базиран на твърди правила;

Административен контрол.



В съответствие с българската практика общинския дълг може да се дефинира като номиналната стойност на всички финансови задължения, поети от името и за сметка на общината с решение на общинския съвет. Тук по-конкретно се включват емисиите на общински облигации, задълженията по местни заеми (вкл. безлихвени кредити, отпускани от централния бюджет), задълженията по търговски кредити и финансов лизинг над две години, дължимите средства по активирани общински гаранции и др. Отново трябва да се подчертае, че местният дълг не е гарантиран от правителството, освен в случаите на изрично издадена държавна гаранция. Следва да се уточни и друг момент - в съответствие с българското законодателство, задълженията на търговските дружества с общинско участие и текущите задължения на общината към доставчици на стоки и услуги не се включват в обхвата на дълга. Следвайки същата логика, местните органи на властта са лишени от правомощия да обезпечават общински дълг чрез залог или ипотека на имущество - публична общинска собственост.

Законодателството на Р. България подробно уточнява насоките за изразходване на акумулираните заемни средства. В тази връзка интерес представлява фактът, че общината не може да поема краткосрочен дълг с цел финансиране на инвестиционни проекти (налице е изключение, отнасящо се до капиталовите разходи, средствата за които предстои да бъдат осигурени в рамките на бюджетната година от бюджетни приходи, помощи или влязъл в сила договор за дългосрочен дълг) или с цел рефинансиране на съществуващи кредити. Подобно ограничение отразява разбирането, че високият размер на краткосрочните задължения, ограничавайки възможностите на общината за покриване на текущите разходи, съкращава обема на предлаганите местни публични блага. Разбира се, кредити със срок до една година могат де се използват за финансиране предоставянето на публични услуги при временен недостиг на бюджетни средства или за плащания по изискуеми общински гаранции. Насоките за използване на дългосрочния дълг могат да се обобщят по следния начин:

финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност;
рефинансиране на съществуващ дълг;
предотвратяване и ликвидиране на последици от извънредни обстоятелства;
осигуряване на плащания по изискуеми общински гаранции.
Законодателно регламентираните ограничения пред общинското заемане не се свеждат единствено до анализираните по-горе постановки. Аргументите в полза на подобен извод включват няколко момента.

На първо място, налице е изрично изискване годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година да не надвишава 25 % от общата сума на собствените приходи на

общината и общата изравнителна субсидия (по последен заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината).



Второ, отчитайки потенциалните рискове, свързани с условни задължения, номиналът на издаваните общински гаранции се ограничава до 5 % от общата сума на собствените приходи на общината и общата изравнителна субсидия1 (по последен заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината). В допълнение трябва да се уточни, че местните власти могат да гарантират дълг на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството и то при условие, че заемът е поет за финансиране на инвестиционни проекти от полза за местната общност и е налице предоставено обезпечение в полза на общината.

Трето, в правомощията на общинския съвет е да определи максималния размер на новия общински дълг за съответната бюджетна година, общинските гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година.

Посоченото по-горе аргументира заключението, че нормативната база в Р. България създава необходимите условия за провеждане на разумна финансова (в т.ч. заемна) политика на местно равнище. В същото време, законодателството предоставя широки правомощия на общините в областта на дълговия мениджмънт и така гарантира прилагането на принципите на фискална децентрализация.

1 Заслужава да се припомни, че собствените приходи на общината включват постъпления от местни данъци, от местни такси, от наеми, от концесии, от дарения и помощи. Общата изравнителна субсидия се използва за дофинансиране предлагането на местни публични блага и има за цел изравняване финансовите позиции на българските общини. Изчислява се по ежегодно актуализирана формула.
Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница