Тема №8 потребителско поведение и търсене

2. Видове блага.

Благата могат да се класифицират на икономически, свободни, материални, нематериални услуги.

• Икономически – резултат от стопанска дейност;

• Свободни – доставени от природата;

• Дълготрайни и недълготрайни – задоволяват дадена потребност еднократно или многократно;

• Взаимозаменяеми и допълващи се

• Преки и косвени – задоволяват непосредствено дадени потребности

• Сегашни и бъдещи.

Благата са ограничени доколкото недостигът на ресурси и производството им е ограничено. Това налага организацията на производството да осигурява рационално и ефективно използване на ресурсите, а потреблението на индивида – извличането на по-голяма изгода. Полезността на едно благо е способността му да задоволява определени потребности на човека. Това е субективно усещане за удовлетворение или неудовлетворение, което се поражда от потреблението на стоките и услугите. Понятието за пръв път се употребява от Джерами Бентам. Едно и също благо за различните потребители има различна потребност. Причината за различията в предпочитанията. Полезността на дадено благо се определя от субективни вкусове и преценка на индивида. Полезността измерва интензивността на личното желание за дадено благо. Оценяването на полезността се прави с цел да се определи размера на търсенето. Това налага да се намери начин за количествено измерване на полезността, на удовлетвореността от потреблението на дадено благо. Съществуват 2 концепции за измерване кардиналната полезност:Потребителят е способен да определи степента на полезния ефект от дадено благо в абсолютни величини чрез особена скала на полезността. Мерните единици на тази скала се наричат ютили. Да се измерват интервалите между различните равнища на удовлетвореност. Полезният ефект от дадено благо се измерва в абсолютни величини чрез скалата на полезност.

Пример: ако потребителят може да направи разлика между втория и третия хамбургер, то може да се постави и скала между различните равнища на различното удовлетворение без използването на ютилите.С построяване на скалата става възможно определяне на прираста на полезността – на пределната полезност - измерва се с прираста на полезността в резултат на прираста на потреблението на дадено благо с 1 при равни други условия при неизменимо равнище на потребление на всички останали блага. Допълнителното удовлетворение, което човек получава от потреблението на 1 допълнителна единица от благото, се нарича пределна полезност на това благо. Пределната (маргинална) потребност се определя от полезния ефект на последната част на благото, постъпило в потреблението.

Обща съвкупна полезност – пределна полезност на различни части на благото.Сборът от пределната полезност на различните части от дадено благо образува общата и съвкупна полезност. Пределната полезност на дадено благо намалява с увеличаването на потреблението на това благо. В точката на насищане пределната полезност = 0.Отвъд точката на насищането пределната полезност намалява и е негативна.Законът за намаляващата пределна полезност гласи, че с увеличаване на потреблението на дадено благо неговата пределна полезност проявява тенденция към намаляване. Законът е известен като I закон на Х. Хайнрих Госен – Колкото повече се потребява дадено благо, толкова по-малко нараства полезността, получена от единичното нарастване на потреблението на това благо.

Пределната полезност намалява и когато съвкупната полезност нараства. Употребата на по-голямо количество блага може да увеличи общата полезност и когато пределната полезност намалява. Съвкупната полезност се увеличава, но прирастът й е все по-малък, защото потребността се удовлетворява все повече. Тази възможност е дотогава, докато пределната полезност е положителна величина. Щом пределната полезност пада, потреблението обикновено се ориентира към друга стока.