Тема №9 Цикличност в икономическото развитие и икономическите кризи

Към представителите на първото направление, което обединява видни икономисти на съвременната неокласическа школа считат, че циклите са резултат на случайни въздействия, наречени от тях шокове(импулси). Икономическата система реагира на серия независими импулси, което е причина за цикличността. Руският икономист Евгений Слуцки основава този подход през 1927 г., който получава признание на Запад след около 30 години.

Привържениците на второто направление разглеждат цикъла като особено, универсално и абсолютно образувание на материалния свят. Структурата на цикъла се образува от два противоположни материални обекта, които си взаимодействат. Да допуснем, че в света съществуват само два обекта, които си взаимодействат. Едната е силата на действието F+, а другата – на противодействието – F-.

Извършващите се известни колебания изменения в обема на производството се наричат икономически (делови) цикли. Въпреки, че нито един цикъл не прилича на друг е прието да се обсъжда общата структура на цикъла.

За характеризиране на икономическата конюнктура се използват редица статистически показатели. Между тях са: БВП и БНП, равнището на безработица, личните доходи, промишлената продукция и др. Според това – как се изменя значението на икономическите показатели в хода на цикъла те се делят на: проциклични, контрациклични и ациклични.

Според класификацията на Националното бюро за икономически изследвания в САЩ има три типа икономически параметри – изпреварващи, закъсняващи и съответстващи.

Съществува множество обяснения за икономическия цикъл. Те се различават според гледната точка, на която застават отделните изследователи. За да се разбере правилно схемата, в която протича икономическия цикъл, трябва да се обяснят причините за цикличните колебания между основните променливи, които определят производството. Това е от една страна, съвкупното търсене от страна на частните предприемачи, от друга – работната заплата, лихвеният процент, цените и от трета - икономическата дейност на държавата.

Между обема на брутния национален продукт и необходимите за неговото създаване запаси от капитал съществува тясна връзка. Както в отделната фабрика машините и оборудването зависят от годишния обем на производството, така и съвкупния капитал в икономическата система зависи от средногодишния обем на националния доход. Като съпоставим запаса на капитал с обема на националния доход ще получим показателя капиталоемкост:

Когато се направят инвестиции, запасите на капитал се увеличават с величината на чистите инвестиции, т.е. с тази тяхна част, която превишава амортизациите. Можем да направим извода, че производствените мощности се увеличават пропорционално на капиталоемкостта.Ако капиталоемкостта е равна на 2, тогава производствените мощности ще се увеличат на половина на частните инвестиции. Общите инвестиции са компонент на съвкупното търсене и влияят на националния доход по принципа на мултипликатора.

Казано в обобщен вид – инвестициите влияят, както на производствените мощности, така и на търсенето, а оттук и на развитието на конюнктурата.

3.Особености на икономическата криза в България (90- години на ХХ в.)

Голяма част от икономистите в България изказват мнение, че икономическата криза в България не прилича на описаните в макроикономическата теории за цикъла. Забавяне на темповете на икономически растеж в българската икономика се наблюдаваха още вкрая на 70-те години. Тогавашното ръководство на страната се придържаше към политиката на индустриализация при отсъствието на достатъчно собствени ресурси – суровинни и енергийни. След световната нефтена криза от 1975 г. напредналите страни започнаха да развиват ресурсо и енергоспестяващите отрасли и производства и приоритетно да внедряват високоточните технологии. Много съществена роля в забавяне на икономическото развитие на нашата страна имаше доминирането на държавната форма на собственост и потъпкването на пазарните отношения. Кризата на националното производство се дължи и на модела на “шоковата терапия”, който беше приложен през 1992 г. Либерализацията на цените, без да е извършена приватизация в икономиката, доведе до поляризация на доходите, спекулативно натрупване на доходи, обедняване на голяма част от населението, разчитащо на фиксирани доходи. Дванадесет години след започване на реформите в българската икономика се открояват следните характеристики:

1. 
   Оттегляне на държавата от управлението на икономиката и предоставяне на регулирането на макроикономическите процеси на конкуренцията между фирмите чрез свободно определяне на заплатите, цените на стоките и услугите.
   
2. 
   В управлението доминират монетарните и фискални механизми, чрез които се постига преразпределение на собствеността между различните икономически субекти.
   
3. 
   Икономическата политика беше подчертано рестриктивна, което потискаше производителите и потребителите.
   

Каква алтерантива има българската икономика? Общо е мнението, че е необходима промяна в икономическата политика. Според едни икономисти тя трябва да се изрази в корекция на досегашната политика, да се приспособи към променените условия, но без да се засягат основните й признаци. Друга група икономисти утвърждава прилагането на принципно различна политика, основана на два основни принципа:

Първо – синтезирано прилагане на микро- и макроикономическите регулатори. Дискусията между класицизма, който защитава свободата на пазарните сили и кейнсианството, което настоява за държавно макроикономическо регулиране е може би само в учебниците по макроикономика. В началото на ХIХ век има нови управленски принципи, които съчетават в себе си предимствата на двете теории. Спорът не е за това, трябва ли да се намесва държавата в управлението или не. Въпросът е дали да се обхване само паричното предлагане и това да бъде Централната банка или да включва стоковото предлагане и финансовото регулиране. Спорен е и въпросът, какви да бъдат конкретните функции на държавата и докаде да се разпростират те.

Второ – подобно на развитите европейски страни, икономическата политика трябва да бъде социално ориентирана, да разрешава социалните противоречия в икономиката. Антисоциалната политика задълбочава противоречията в икономиката и се създава порочен кръг: социалната рестрикция ограничава доходите, те от своя страна намаляват търсенето и потреблението. Свитото търсене и потребление свиват производството и водят до общо намаляване на доходите.