Тема №9 Цикличност в икономическото развитие и икономическите кризи



Дата28.10.2018
Размер75.34 Kb.
ТЕМА №9

Цикличност в икономическото развитие и икономическите кризи
1.Цикличност и характеристика на икономическия цикъл. Централно понятие в теорията за икономическия цикъл е понятието икономическа конюнктура. Икономическата конюнктура обхваща съвкупността от показатели, които характеризират равновесното развитие на икономиката. Изследователите, които се занимават с изучаване на икономическата конюнктура условно се разделят на две групи. Привържениците на първата група не признават съществуването на периодически повтарящи се цикли в обществения живот. Другата група твърди, че икономическите цикли се повтарят периодично под влияние на вътрешни фактори на икономическата система.

Към представителите на първото направление, което обединява видни икономисти на съвременната неокласическа школа считат, че циклите са резултат на случайни въздействия, наречени от тях шокове(импулси). Икономическата система реагира на серия независими импулси, което е причина за цикличността. Руският икономист Евгений Слуцки основава този подход през 1927 г., който получава признание на Запад след около 30 години.

Привържениците на второто направление разглеждат цикъла като особено, универсално и абсолютно образувание на материалния свят. Структурата на цикъла се образува от два противоположни материални обекта, които си взаимодействат. Да допуснем, че в света съществуват само два обекта, които си взаимодействат. Едната е силата на действието F+, а другата – на противодействието – F-.

Извършващите се известни колебания изменения в обема на производството се наричат икономически (делови) цикли. Въпреки, че нито един цикъл не прилича на друг е прието да се обсъжда общата структура на цикъла.


2. Криза (депресия). Тази фаза се характеризира с висока безработица и ниска степен на натоварване на производствените мощности. Степента на предприемаческа инициативност е ниска, поради неувереност в перспективите на икономическото развитие.Подем (експанзия). В тази фаза започва отначало бавно, а после все по-осезаемо да расте производството, продажбите и печалбите. Спада безработицата, активизира се деловата активност и натоварването на производствените мощности. Оживление (бум). Високата конюнктура се отбелязва с възникване на “тесни места” в отделните отрасли на икономиката. Деловата активност е много интензивна и е съпроводена с ръст на инфлацията. Спад (рецесия). Във фазата на рецесия е започнал спад на икономическата активност. Свива се потребителското и производствено търсене, съкращават се редица производства, инвестициите, спадат печалбите, освобождават се работни места.
3.Характеристика на икономическата конюнктура

За характеризиране на икономическата конюнктура се използват редица статистически показатели. Между тях са: БВП и БНП, равнището на безработица, личните доходи, промишлената продукция и др. Според това – как се изменя значението на икономическите показатели в хода на цикъла те се делят на: проциклични, контрациклични и ациклични.



Процикличните параметри във фазата на подем се увеличават, а при спад – се намаляват. Това се отнася за намаляване натоварването на производствените мощности, агрегатите на паричната маса, общото ниво на цените, печалбата на корпорациите и т.н.

Контрацикличните параметри са тези показатели, които във фазата на спад се увеличават, при подем – намаляват. Това се отнася за равнището на безработица, банкрутите и фалитите, запасите на готова продукция.

Антициклични параметри са тези, промените в които протичат не съвпадайки с фазите на икономическия цикъл. Това е характерно за износа.

Според класификацията на Националното бюро за икономически изследвания в САЩ има три типа икономически параметри – изпреварващи, закъсняващи и съответстващи.



Изпреварващите (leading) достигат максимума или минимума преди да приближат пика или най-ниската точка на фазата – например, изменения в запасите, изменение на паричната маса.

Закъсняващи параметри (lagging) са тези, които достигат максимума или минимума след пика или най-ниската точка н ацикъла. Това се наблюдава при броя на безработните, относителните разходи за заплата и т.н.

Съвпадащите параметри (coincident)са такива индикатори, които се изменят в съответствие с изменение в икономическата активност. Например – БВП, равнището на инфлация, промишлената продукция и т.н.

Съществува множество обяснения за икономическия цикъл. Те се различават според гледната точка, на която застават отделните изследователи. За да се разбере правилно схемата, в която протича икономическия цикъл, трябва да се обяснят причините за цикличните колебания между основните променливи, които определят производството. Това е от една страна, съвкупното търсене от страна на частните предприемачи, от друга – работната заплата, лихвеният процент, цените и от трета - икономическата дейност на държавата.

Между обема на брутния национален продукт и необходимите за неговото създаване запаси от капитал съществува тясна връзка. Както в отделната фабрика машините и оборудването зависят от годишния обем на производството, така и съвкупния капитал в икономическата система зависи от средногодишния обем на националния доход. Като съпоставим запаса на капитал с обема на националния доход ще получим показателя капиталоемкост:

Когато се направят инвестиции, запасите на капитал се увеличават с величината на чистите инвестиции, т.е. с тази тяхна част, която превишава амортизациите. Можем да направим извода, че производствените мощности се увеличават пропорционално на капиталоемкостта.Ако капиталоемкостта е равна на 2, тогава производствените мощности ще се увеличат на половина на частните инвестиции. Общите инвестиции са компонент на съвкупното търсене и влияят на националния доход по принципа на мултипликатора.

Казано в обобщен вид – инвестициите влияят, както на производствените мощности, така и на търсенето, а оттук и на развитието на конюнктурата.

3.Особености на икономическата криза в България (90- години на ХХ в.)

Голяма част от икономистите в България изказват мнение, че икономическата криза в България не прилича на описаните в макроикономическата теории за цикъла. Забавяне на темповете на икономически растеж в българската икономика се наблюдаваха още вкрая на 70-те години. Тогавашното ръководство на страната се придържаше към политиката на индустриализация при отсъствието на достатъчно собствени ресурси – суровинни и енергийни. След световната нефтена криза от 1975 г. напредналите страни започнаха да развиват ресурсо и енергоспестяващите отрасли и производства и приоритетно да внедряват високоточните технологии. Много съществена роля в забавяне на икономическото развитие на нашата страна имаше доминирането на държавната форма на собственост и потъпкването на пазарните отношения. Кризата на националното производство се дължи и на модела на “шоковата терапия”, който беше приложен през 1992 г. Либерализацията на цените, без да е извършена приватизация в икономиката, доведе до поляризация на доходите, спекулативно натрупване на доходи, обедняване на голяма част от населението, разчитащо на фиксирани доходи. Дванадесет години след започване на реформите в българската икономика се открояват следните характеристики:



  1. Оттегляне на държавата от управлението на икономиката и предоставяне на регулирането на макроикономическите процеси на конкуренцията между фирмите чрез свободно определяне на заплатите, цените на стоките и услугите.

  2. В управлението доминират монетарните и фискални механизми, чрез които се постига преразпределение на собствеността между различните икономически субекти.

  3. Икономическата политика беше подчертано рестриктивна, което потискаше производителите и потребителите.

Въвеждането на системата на Паричен съвет, който ограничи функциите на Централната банка при регулиране на паричното предлагане, на практика я отстрани от този процес. Поради липса на действена конкуренция в икономиката и съществуващия монополизъм в производството не задействаха ценовите регулатори. При финансите беше постиганата известна стабилизация на фона на галопиращата инфлация и неудържимото нарастване на валутния курс през 1996-97 г.

Каква алтерантива има българската икономика? Общо е мнението, че е необходима промяна в икономическата политика. Според едни икономисти тя трябва да се изрази в корекция на досегашната политика, да се приспособи към променените условия, но без да се засягат основните й признаци. Друга група икономисти утвърждава прилагането на принципно различна политика, основана на два основни принципа:

Първо – синтезирано прилагане на микро- и макроикономическите регулатори. Дискусията между класицизма, който защитава свободата на пазарните сили и кейнсианството, което настоява за държавно макроикономическо регулиране е може би само в учебниците по макроикономика. В началото на ХIХ век има нови управленски принципи, които съчетават в себе си предимствата на двете теории. Спорът не е за това, трябва ли да се намесва държавата в управлението или не. Въпросът е дали да се обхване само паричното предлагане и това да бъде Централната банка или да включва стоковото предлагане и финансовото регулиране. Спорен е и въпросът, какви да бъдат конкретните функции на държавата и докаде да се разпростират те.

Второ – подобно на развитите европейски страни, икономическата политика трябва да бъде социално ориентирана, да разрешава социалните противоречия в икономиката. Антисоциалната политика задълбочава противоречията в икономиката и се създава порочен кръг: социалната рестрикция ограничава доходите, те от своя страна намаляват търсенето и потреблението. Свитото търсене и потребление свиват производството и водят до общо намаляване на доходите.



Посочените принципи на алтернативната икономическа политика в българските условия са верни, но общи и следва да бъдат конкретизирани. Мястото на държавните институции и органи разрешаване на проблемите е голямо и не е отминало.

Развитие на пазара. Погрешно е ударението да се слага на инвестициите, а не на пазара и че производството само си създава пазар. Разширяването на пазара – вътрешен и външен произтича и от стремежа на България да стане член на Европейския съюз. Конкретните пътища за това засягат вътрешните механизми като митата, данъците държавните поръчки.Някои икономисти дори препоръчват увеличаването на работните заплати с допускането на умерена инфлация, увеличаването на потребителските кредити. Вносните вита, субсидиите при износа, държавните гаранции за определени сделки са инструментие, които ще разширят участието на външните пазари. Умелото използване на тези механизми ще съживи производството и потреблението, което ще стане притегателна среда за инвестициите.

Устойчива финансова стабилизация. С въвеждането на Паричния съвет финансовите показатели действително се подобриха и беше постигнат успех с овладяване на инфлацията от 1996-1997 г. Реалният поглед върху обстановката сочи, че финансовата стабилизация много лесно може да бъде разчупена. Тя се подклажда от нарастването на инфлацията, от растежа на държавния дълг, от слабата активност на банковата система. Най-голямата опасност идва от реалната икономика, която не подкрепя финансовата устойчивост. Много действена сила в това отношение има данъчната система, която трябва да стимулира и регулира производството. В ръцете на държавата се намира валутният резерв, което я задължава да прилага най-ефективни методи за неговото използване. Държавният дълг е друг важен инструмент в ръцете на дъражвата, от чието управление зависи успеха на финансовата ни политика.

Структурната реформа . През последните дванадесет години бяха разрушени много от старите структури, без да се изградят ефективни, работещи нови структури. Механизмът на преодоляване на икономическите кризи включва дълбока структурна и технологична реформа. За да бъде тя успешна трябва да се изгради концепция за нейната задача и да се изработи програма за осъществяване. Най-важно място в такава програма заема мястото на страната в международното разделение на труда и вътрешните и външни икономически връзки.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница