Тема Електронен бизнес Същност и предпоставки За понятието електронен бизнес

За понятието електронен бизнес съществуват няколко представи:

1/ Правене на бизнес по електронен път, т.е. с помощта на следните електронни средства:

а) компютри и компютърни мрежи (LAN, Intranet, Extranet);

б) достъп до Интернет;

в) изготвяне на подходящи Web – сайтове;

г) реализиране на електронни информационни технологии - отсъствие на хартиена документация и липса на физическо присъствие на партньорите по сделката;

д) електронни оператори за осигуряване и изпълняване на финансови услуги през Интернет.

е) ползване на портални сайтове и търсещи машини и др.

2/ Създаване на модел на фирма, при който традиционните реални дейности се заместват от електронни взаимодействия, разширявайки производствените и търговски вериги във виртуални вериги за добавяне на стойност.

3/ Нов подход за правене на бизнес, т.е. това не е просто нов инструмент в традиционен бизнес модел, а съвкупност от различни бизнес процеси, които са компютъризирани и технологично обезпечени за мрежова комуникация.

4/ Промяна на взаимоотношенията между всички участници в бизнеса:

а) основните двама партньори – продавач и купувач;

б) трети страни (контрагенти по сделката, на които продавачът и/или купувачът плащат такси за извършване на услуга) като банки, митници, спедиция, лицензни служби, данъчни служби, застрахователни дружества (вкл. медицински осигуровки), пенсионни отчисления и др.

Взаимодействието между всички участници се извършва само по електронен път – особено електронните разплащания.

Веригите за добавяне на стойност включват три основни функции:

1/ Мениджмънт на взаимоотношенията с клиентите (CRM) – адекватно реагиране на изискванията на клиентите с цел повишаване на лоялността им и подобряване на конкурентноспособността на фирмата. Предоставят се възможности за самообслужване от клиентите, което е важна характеристика на електронния бизнес. Прави се подробен анализ на миналото и настоящето поведение на клиентите с цел повишаване на удовлетвореността им при задоволяване на техните нужди.

2/ Планиране на ресурсите на предприятието (ERP) – всички ресурси на фирмата могат да се планират с помощта на електронни средства и специализиран софтуер с цел оптимизиране на поръчките и доставките, намаляване на цената на обслужващите дейности и на самите продукти.

3/ Мениджмънт на веригата за доставки (SCM) – намаляване на цената за изпълнение на дейностите по управляване на складовото стопанство и повишаване на сигурността при управление на запасите, както и ускоряване на комуникациите с доставчици на суровини, подобряване на пласментната дейност и на координацията между партньорите.

1.2. Стратегии за електронен бизнес

Електронният бизнес променя съществуващите практики за правене на бизнес, особено представите и стратегиите, които фирмите използват за постигане на своите цели. Традиционните физически взаимодействия се заместват с електронни взаимоотношения и за да участват в тях мениджърите трябва да познават същността на електронния бизнес и да разбират стратегиите за осъществяване на този вид бизнес чрез компютърни информационни технологии понастоящем и в бъдеще. Това изисква преосмисляне на начина на правене на бизнес.

При разработване на стратегия за електронен бизнес трябва предварително да се обмислят следните въпроси:

1/ Каква е фирмената бизнес стратегия като цяло?

2/ Каква е целта, за да се стартира електронен бизнес?

3/ Какви резултати ще се постигнат с внедряване на електронен бизнес?

4/ Как ще се разбере и уточни, че е постигнат успех?

5/ Какво от сегашния бизнес на фирмата в най-голяма степен е подходящо да се включи в електронен бизнес?

6/ Какво от сегашния бизнес на фирмата в най-малка степен е подходящо да се включи в електронен бизнес?

7/ Изобщо: защо, какво, как, кой, чрез какво, с кого, кога и др.

Главните фактори за осъществяване на успешни стратегии за електронен бизнес могат да се категоризират в две групи:

1/ Позиционни фактори като процеси, технологии, услуги, пазари и др.

2/ Обвързващи фактори като управление, инфраструктура и обучение.

В зависимост от достигнатото ниво на реализация на електронен бизнес могат да се представят четири стратегии:

1/ Изграждане – на това ниво се намират фирми, които имат да наваксват по отношение на създаването на информационното обслужване, услугите, дейностите и транзакциите за електронен бизнес. Те трябва да разработят план за преодоляване на това изоставане и цялостно да внедрят компютърните информационни технологии в своя бизнес, като въведат съответните стандарти и обучат сътрудниците си.

2/ Управление – на това ниво се намират фирми, които за започнали преход към съставните елементи на електронния бизнес, но техните действия не са били достатъчно добре организирани и управлявани. Те се нуждаят от задълбочаване на информационното си обслужване и преосмисляне на своите разходи: прекратяване на приложенията с големи разходи и въвеждане на приложения с възвръщаемост на парите.

3/ Изпълнение - на това ниво се намират фирми, които са внедрили главните аспекти на информационно обслужване и приложения, но имат проблеми с тяхната употреба. За повишаване на своята конкурентноспособност те трябва точно да определят проектите, в които ще инвестират и да задълбочат сътрудничеството и кооперирането между мениджърите и информатиците.

4/ Разширение - на това ниво са фирмите с успешни позиции на пазара. За запазването им те трябва да задълбочават използването на компютърните информационни технологии и да отделят средства за разработване на проекти с голяма възвръщаемост на инвестициите.

За електронен бизнес съществуват следните приложения:

1/ Бизнес към бизнес (В2В) – използване на Интернет технологии за организиране на взаимодействие и търговия между различни фирми. Това обширно приложение обхваща всички транзакции при сключване на сделка между две фирми, т.е. това е търговия на едро в Интернет.

2/ Бизнес към потребител (В2С) – това е най-разпространеното приложение и представлява продажби на стоки, услуги и информации от страна на фирми към частни лица. От търговска гледна точка това е най-перспективното направление и в основата му лежи търговия на дребно в Интернет. Конкретна форма на проявление са електронните магазини в Интернет, предлагащи богат избор на различни стоки и услуги.

3/ Потребител към потребител (С2С) – взаимодействие между двама потребители на Интернет без посредници – например частни търгове (по време) в Интернет (продажби на стоки първа и втора употреба).

4/ Бизнес към администрация (В2А) или бизнес към правителство (B2G) – обхваща взаимодействията и деловите връзки между търговски структури и правителствени организации на различни нива, реализирани чрез Интернет. Намира израз в административното обслужване на фирмите от страна на държавата.

5/ Потребител към администрация (С2А) – обхваща взаимодействията между държавата и нейните граждани по различни поводи чрез Интернет с насоченост към административното обслужване – издаване на удостоверения; плащане на данъци, застраховки, сметки за вода, ел. ток, ТЕЦ, телефони и др.; социални проблеми, стипендии и др.

6/ Администрация към администрация (А2А) – размяна на документи между различни видове администрация в държавата през Интернет.

При планиране на нов бизнес, включително и бизнес в Интернет, предприемачите си поставят цели, формулират концепцията на бъдещото предприятие и търсят отговор на въпроса: как бизнесът ще донесе печалба на собственика си. Липсата на еднозначно формулиран отговор често води до неефективно изразходване на ресурси – материални, парични и човешки. Последствията могат да бъдат: увеличаване на периода на възвращаемост на инвестицията, намаляване на конкурентноспособността на фирмата, загуба на клиенти и др. В Интернет бизнеса този проблем е особено актуален.

А) Информационно обслужване на съществуващ неелектронен бизнес:

а) цели: създаване на допълнителен рекламно-информационен канал, улесняване на комуникациите с налични или потенциални партньори, изграждане на положителен имидж на фирмата като предприятие, използващо съвременни информационни технологии;

б) концепция: създаване на корпоративен Web сайт, съдържащ информация за фирмата, нейните стоки, цени, сервизно обслужване, лицензи и др.

В този случай Интернет компонентата на бизнеса не генерира доход, а само подпомага основния, неелектронен бизнес. Но създаването на Web сайт може да съдържа и пряк търговски смисъл: облекчаване на фирмата, зает с обслужването на клиентите (намаление на разходите за телефонна диспечерска линия, разходите за факс, телефонни преговори и др.) за сметка на публикуването на ценовата листа и друга актуална информация на фирмения сайт.

Б) Организация на продажбите на стоки и услуги чрез Интернет на съществуващ неелектронен бизнес (всъщност това е частичен пренос на неелектронен бизнес в глобалната мрежа):

а) цели: използване на Интернет за реклама и продажба на продукти (стоки и услуги). Прибавят се и всички цели от предходния вариант;

б) концепция: създаване на интерактивен корпоративен Web сайт, предоставящ на клиента информация за фирмата и нейните продукти, обезпечаване на възможност за оформяне на онлайн поръчка, създаване на нова система за доставка на поръчките или използване на съществуваща такава, прилагане на средствата за мрежова реклама. За разлика от предишния вариант, тук Интернет компонентата на бизнеса участва в цялостната дейност на фирмата и подпомага увеличаването на обема на продажбите.

Интернет компонентата може частично да се финансира от основния бизнес, ако това е оправдано от ползата,за оято тя допринася.
В) Създаване на Интернет компания, реализираща стоки и услуги предимно посредством Интернет:

а) цели: реализация в Интернет на цялостен бизнес цикъл, ориентиран към получаване на печалба от покупко-продажби и/или извършване на услуги.

б) концепция: създаване на интерактивен Web сайт, обезпечаващ работата с клиентите (онлайн поръчки, каталози със стоки и услуги, ценови листи, информации и др.); настройване на системата за снабдяване и складовата система, организация на системата за доставка на поръчките; включване към система за разплащания чрез Интернет.

В този вариант Интернет компанията е длъжна самостоятелно да покрива всички свои разходи и да носи печалба на собственика.

а) цели: сформиране на по-широка или не толкова общирна, но отчетливо сегментирана посетителска аудитория и продажба на контакта с нея на рекламодатели.