Тема характеристика на влиянието и властта социално психологическа

Под внушение (сугестия) се разбира начин за психологическо въздействие предимно върху емоционалните и волевите процеси, основано на некритично възприемане и приемане от индивида на целенасочена информация, в която няма доказателства, а само готови изводи. Влиянието чрез внушение цели преди всичко отслабване на критичното възприемане и мислене, основава се по-скоро на въздействие върху чувствата. Извършва се при намален волеви контрол и се улеснява от неопределеността и несигурността.

Внушението може да се основава на съдържанието и на формата на дадената информация, или на тяхното съчетание. Внушение основано на съдържанието се изразява в съзнателно целенасочено въздействие чрез словото, чрез специфичен подбор и съчетание на аргументи, със засилен емоционален ефект. Внушение основано на формата се свързва с начина на поднасяне на съобщението. Значение тук имат както мимиките, жестовете, позите. При умелото използване на такива средства за внушение като подходяща интонация на гласа, силни фрази, добре преценени паузи и психологически ударения могат да се внушат определени емоционални състояния у подчинените с цел постигане на целите. По този начин може да се внушава радост, ярост, еуфория, подчинение, страх и т.н.

Ефективността на внушението зависи от следните фактори:

1. 
   Лицето, което оказва влияние
   
   • 
     неговият социален статус и авторитет;
     
   • 
     волевите и интелектуалните характеристики;
     
   • 
     способност за постигане на успех и внушаване на оптимизъм;
     
   • 
     способност за конструиране на съобщението - аргументиране, емоционални компоненти;
     
   • 
     способност за създаване на допълнителни стимули на въздействие – доверие.
     
2. 
   Лицето, върху което се оказва влияние
   

• 
  състоянието на емоциите, стреса, напрежение, страх, безнадеждност;
  
• 
  високата значимост на проблема и положителните очаквания;
  
• 
  ниска самооценка, липса на увереност;
  
• 
  безкритична вяра в авторитета.
  

Изграждането на оптимални взаимоотношения между ръководители, колеги, подчинени изисква и умения за влияние чрез използване на сила в отношенията. Мениджърите не трябва да свързват автоматично формалната власт която притежават, с възможността при всички случаи на несъгласие да се употребява сила. Понякога другата страна може да се окаже по-силна независимо от това, че се намира по-ниско в йерархията. Това означава, че различните хора имат сила в различни отношения в зависимост от ситуацията

Използването на сила зависи от следните фактори:

- правдоподобността на този който проявява сила;

- потребностите, мотивите, нагласите на този към когото се прилага силата;

-уменията да се използва сила.

На второ място правдоподобността зависи от постоянството. За да се постигне влияние чрез използване на сила ръководителят трябва да има ясна политика и да се придържа към нея. Твърдата политика затвърждава легитимността на искането и формира у другата страна чувство за виновност, ако не е изпълнила това което се иска, формира необходимост от приспособяване.

Правдоподобността с свързва и с властния стил на поведение. Не можем да говори за влияние чрез сила, ако поведението не излъчва власт и сила. Сила се печели чрез демонстрирането на сила. Показвайки се силни ние внушаваме на другите съответно възприемане и нагласа. За да се реализира властния стил е необходимо:

• 
  притежание на необходимата информация, анализи на проблема, идеи които да се използват в благоприятен момент;
  
• 
  поведението да бъде спокойно, излъчващо власт и сила (пози, жестове, мимики );
  
• 
  да се говори без притеснение;
  
• 
  да се предлагат инициативи по отношение на дневен ред, приоритети, предлагане на бързи решения, критерии своевременно формулиране на идеи.
  

Употребата на сила изисква познаване на потребността от сила и нагласите на хората. По отношение на потребността от сила хората условно биха могли да се разделят на две групи. Едната група признават използването на сила като начин за създаване и поддържане на отношенията. Някои автори смятат, че тези които използват сила при отношенията си с другите имат по-висока потребност от силово въздействие към самите себе си. Например амбициозните хора по-лесно се подчиняват на нареждания, защото признават йерархичността чрез която могат да постигнат задоволяване на своите цели. За тази цел се използват статусни символи, титли, звания.

Втората група хора се характеризират с ниска потребност от сила. Те не изпитват необходимост от употреба на силови въздействия върху другите и не приемат силови въздействия върху себе си. Това са хора с висока степен на автономност и самостоятелност. Прилагането на силови въздействия към тези хора може да доведе до непредвидими реакции и форми на поведение. Спрямо тях трябва да се действа чрез други методи като убеждение, аргументация и т.н.

Използването на сила крие опасност от засягане на самоуважението на другите. Понякога се причиняват безсмислени и ненужни обиди, които действат против личните интереси. Засягането на самочувствието и самоуважението на хората може да ги озлоби към мениджъра и организацията и да ги насочи към нанасяне на вреда, примерно, върху репутацията на фирмата.

- видимо е по-слабата страна;

- в последно време е прекалил с тяхното използване;

- резултата ще бъде нулев. Тогава се търсят други възможности от които и двете страни биха спечелили.

При решение за използване на сила трябва да се помисли за това кои източници на сила могат да бъдат използвани. Източниците на сила могат да бъдат:

-позициите в организацията - възможностите да се издават заповеди, разпореждания, да се определят възнаграждения и да се прилагат санкции;

- личните качества - не всеки притежава лични качества за силово въздействие върху другите;

- притежавана информация, лични контакти и др.

Понякога под влияние на емоциите хората не могат да избират правилно източника на сила, който трябва да използват в дадения случай. Ето защо трябва да се имат предвид редица фактори като:

1. Каква ще бъде реакцията на другата страна- дали ще се подчини на натиска или ще напусне.

2. Справедливостта на приложената сила - как този акт ще се приеме от важна трета страна.

3.Какви дългосрочни промени са необходими и ще се постигнат ли по този начин. Например заплахите имат краткотраен ефект и тяхното влияние отслабва с времето

4. Дали трябва да се използва конкретния източник на сила или да се пази като средство за поддържане на зависимостта на другата страна. Например когато източник на сила е притежаваната информация - след като тя бъде съобщена тя престава да бъде средство за въздействие.
Въпроси и задачи

1. По какъв начин се различават влиянието и властта в организацията? В какви отношения си приличат?

2. Обмислете петте властови бази, описани от Френч и Рейвън. Дайте примери как мениджърът може да използва всяка, за да увеличи производителността на трудовата група.

3. На основата на представените видове за управленско въздействие, посочете най-малко три случая на тяхното приложение.