Тема: Има ли криза на ценности в българската култура



Дата24.07.2016
Размер244.85 Kb.
#4380



ТВ 7, „БОдилник”; 26.04.2011 година

Тема: Има ли криза на ценности в българската култура

Гост: Вежди Рашидов, министър на културата

Водещ: Всъщност първата следпразнична „Гореща точка”, защото вчера все още беше почивен ден, ще бъде посветена на ценностите в българската култура. Наш гост ще бъде министърът на културата Вежди Рашидов. Очакваме въпросите на нашите зрители във Фейсбук на страницата ни „Николай Бареков журналист” – каква страница само, какво чудо, измислено от нашите продуценти. Вежди Рашидов ще говори по всички актуални теми, свързани с българската култура. Разбира се, ще покажем и много любопитни щрихи от пейзажа, наречен „българска култура”, като един невероятен литературен скандал, който се вихри през последните няколко дни чрез мейли. След броени секунди започва „Гореща точка”.

Добро утро още един път с „Гореща точка” в центъра на София. Министърът на културата Вежди Рашидов – гост на нашето предаване. Темата е: „Има ли криза на ценности в българската култура”. Добро утро, господин Рашидов.

Вежди Рашидов: Добро утро!

Водещ: Не знам тази тема дали ви допада. Не говорим за криза на пари, говори за криза на ценностите в българската култура. Опитваме се да вдигне с една идея по-нависоко разговора с вас в нашето студио. И така, има ли наистина криза на ценностите днес в българската култура, както и в българското общество очевидно?

Вежди Рашидов: На мен ми е странно, че има едно говорене за криза в ценностите. Това е невъзможно – да се говори за криза на ценностите. По една проста причина – че да се прави изкуство е съдба. Ето, аз ще ви дам един пример със себе си, за да не засегна някой. На 60 години съм, нито един път не съм искал нищо от държавата. Само съм й носил пари отвън и съм си плащал данъците. Кое е в състояние да ме накара да не правя скулптури? Може ли за твореца, за когото изкуството е съдба, да има криза? Не. Странното е, че винаги в най-тежки моменти са се раждали най-големите шедьоври на света.

Водещ: Факт.

Вежди Рашидов: Вземете една „Герника” на един Пикасо – светът се занимаваше с „Герника”. Вземете едни от най-хубавите неща в Националната галерия, създадени по време на войните. Друг е въпросът дали държавата е в криза. Да, държавата е в криза.

Водещ: Но вие като че ли отказвате да участвате в това говорене за криза на пари, за криза на държавата. Стремите се да бъдете, как да го кажа, една от малкото позитивно говорещи фигури в това правителство, не оплювате предшествениците...

Вежди Рашидов: Аз не си позволявам да говоря за предшественици. Всеки има едни свои достойнства и нито ми е в стила аз да седна и да плюя и да търся начин едва ли не да оправдая себе си. Аз няма какво да се оправдавам. Вижте, тук силно се говори, когато има промени, сериозни промени, хората се вълнуват за живота си. Помните добре, една година водихме дебат за реформите в театъра. Една година се говореше, че убиват театъра,.. Театърът беше в една криза доста голяма от 30-40 години. Да, на мен се падна неприятният момент аз да правя реформи в театъра. За представления, за които имаше отлив на публика, днес няма билети. Значи нещо се е случило. Четвърти месец театрите работят с пълни салони и слава Богу!

Водещ: Това заради реформата в театъра ли е?

Вежди Рашидов: Ами разбира се, заради реформата в театъра. Значи нещо се случва, за да може на същото представление, за което 20 години нямаше публика и имаше отлив, днес да няма билети, което е много радостна новина.

Водещ: Мнозина се питат какъв е смисълът почти всяка седмица да водите премиера на театър или на кино. Това, някаква културна програма ли сте предприел в рамките на правителството? Има ли някакъв смисъл...

Вежди Рашидов: Не, не. Умният човек, вижте, ако не е жълто, жълто мислещите хора...

Водещ: Оставяме настрана светската част.

Вежди Рашидов: Нищо светско няма. То е жълто. Смятат, че премиерът така...

Водещ: Отишъл премиерът на театър. Оставяме го това.

Вежди Рашидов: Част от задълженията на премиера е да вижда всичко в държавата. Второ, да, разбира се, ходим с премиера и на кино и на театър, защото премиерът, ако тази област не му е била много близка, а в момента е премиер и той трябва да познава всички области, които управлява. В крайна сметка 15 министри управляват държавата. И той трябва да знае ресорите. Премиерът го водя не за друго, а първо, да види хубави представления, второ, да види, че това е един непосилен труд и една сложна машина, която произвежда някакъв продукт. Както аз често казвам - духовен продукт, който трябва да се продава.

Водещ: Запознавате го с изкуството отблизо, така да се каже.

Вежди Рашидов: Да, и той го вижте. Вижте, напоследък премиерът сам желае да отиде и да види. Просто събуди се интересът. И така се прави. Като едно дете – един път го водиш, след това си знае сам пътя.

Водещ: Провокирахте ли естетически потребности от страна на премиера? Това ни казвате в момента. С тези първи ходения на театър и на кино.

Вежди Рашидов: Не. И разбирането, и да разбират колегите, и ходим заедно, разбира се…Какво произвежда културата? За какво има смисъл да има култура? Защото вижте, и Библията да вземем, няма какво да се убеждаваме в 21-ви век, че културата е лявата или дясната ръка на едно тяло. И Библията така започва – дух и материя. Това е основата на Библията. Ако материята е икономиката на едно общество, духът е точно културата на едно общество и идентичността на това общество.

Водещ: Намери ли се място за културата в приоритетите на това управление? Има една знакова фраза на премиера, която се върти от месеци вече в медиите за спортната зала и за магистралите. Мисля, че не е съвсем коректно цитирана, защото, ако не се лъжа, той в тази фраза, която я спомена даже за първи път при мен тук, в „Гореща точка” и то май беше по телефона, той включи и „Българския Лувър” – ето това чудо, което се намира на колко, оттук може би на 200 метра зад гърба. Има ли място за българската култура сред приоритетите на това правителството и „Българският Лувър” ли е символът на културата?

Вежди Рашидов: Ама вижте, Николай, можем на „ти” да си говорим – ние сме стари познати, няма какво, малка държава сме, нека да се държим тогава нормално. Току-що говорихме за Библията, че едно тяло е дух и материя. Това са двата компонента... Какво значи „Има ли място за българската култура”? Ние културата още я гледаме като хора, които едва ли не това е хоби за някого.

Водещ: Гледаме я като нещо екзотично.

Вежди Рашидов: Културата е бизнес и сериозни пари. Дайте така да погледнем. Неслучайно един Ал Пачино се продава да играе в една роля с 20 млн. Да, ама следващият месец този филм прави 200 млн., защото Ал Пачино вкарва в кошарата хора. Неслучайно като отидете в Париж с един фотоапарат, отивате първия ден да гледате Лувъра, гарата „Д’Орсе”, втория ден „Инвалидите”, Айфеловата кула, „Бобур”, третия ден отивате операта да видите, „Версай”, „Фонтенбло”, малко на пазар петия ден и на шестия на летището. Какво друго отива един пакет? И всичко това оставя пари – в хотела, за сандвич, билетче. Културата е пари. Ние още гледаме на културата като хоби. И затова ще бъдем винаги малко отстрани на световната култура.

Водещ: Добре, да погледнем прагматично. Ето днес, във вестник „Стандарт” четем какъв ще бъде бюджетът за 2012 година на вашето министерство. 1 млрд. отиват за нови магистрали, 550 хил. лв. взема новият президент отгоре в бюджета за 2012 г., бюджетът на Министерство на културата – без промяна. 104 млн. Стигат ли ви тези пари?

Вежди Рашидов: Аз и миналата година, когато правиха бюджета, беше 94 млн., смятам, че доста усилия положих, за да стане 104 млн.

Водещ: Ето сега тези усилия се увенчават с успех и за следващата година.

Вежди Рашидов: Въпреки всичко още 9 млн. имаме до след 1-2 месеца да получим, които пари са необходими, тъй като провеждаме реформите в театъра. Вече четвърти месец театрите работят. И разбира се, за българско кино трябва да дадем още малко пари. Защото не искам да влизам в този тон на говорене за предишните, но се направени няколко големи бели малко преди мен без да си дават сметка, че приятел ще бъде министър на културата. Явно са заложили бомба за който и да дойде, но...

Водещ: Коя е тази бомба? За какво става въпрос?

Вежди Рашидов: Добре, просто казано, тази бомба е това, че с необезпечени средства са позволени да се направят .. в киноцентъра и оттук идва целият проблем.

Водещ: Т.е. парите са изхарчени и сега трябва да ги давате?

Вежди Рашидов: Не, пари не е имало, а са се направили договори за филми.

Водещ: Това за нови български филми ли става въпрос?

Вежди Рашидов: Да. А иначе нека да го кажем ясно и точно, защото има говорители на българското кино, които не правят кино, но говорят много за кино. Предпочитам мъката на тези, които правят да чувам, защото откакто има закон за кино, миналата година – в най-тежката криза, когато ми беше 80 млн. бюджетът с 5 млн. дефицит, най-висок процент за кино е дадено при мен спрямо бюджета. А тази година, откакто съществува закон за киното, са давани и ще се дадат най-големите пари, които са получени.

Водещ: Можете ли бъдете? Конкретен, ще ви кажа защо.

Вежди Рашидов: Конкретен. 10 млн. и 100 хиляди, и още 3,5 млн. лева.

Водещ: Защото всички продуценти на новите успешни български филми се явиха по всички студия, включително бяха и при нас. Бяха от „Тилт” при Люба Кулезич. Продуцентите обясняваха през цялото време колко добър бизнес е това да се прави кино, но колко е трудно. Правят реклама, според мен, на доста фирми, които са им дали пари за product placement. Аз не виждам product placement на българската държава вътре в новите български филми, но въпреки всичко ви питам. Пари вие дадохте ли за новото българско кино, защото никой не ви спомена?

Вежди Рашидов: Сега, първо, нека кажа, аз имам пълно уважение към младото българско кино. Безкрайно уважение. И ще ви кажа защо. Защото то ще успее – българското кино, младото ще успее. Но хайде да говорим така.

Водещ: С цифри, ако може.

Вежди Рашидов: Явно има една позиция човек да не каже думата „Благодаря” там, където се е случило нещо.

Водещ: И като че ли е срамно да се каже, че някой комерсиален филм е получил подкрепа на българската държава.

Вежди Рашидов: По-младите вече го казват, защото по този начин ще станат и по-големи. Няма нищо страшно някой да ти е помогнал да си направиш филма и ти да кажеш едно „Благодаря”. Напротив. Прави те по-великодушен, по-голям. А пък, разбира се, слава Богу, че и филмът е добър и тогава нещата са наред. Ами вижте, „Мисия Лондон” – един филм, на който се радваме всички и се радвахме на публика, е с 1,3 млн. от държавата. Ами иначе сигурно нямаше да има, защото е към 60, 70, 80% - различни са финансиранията на филмите. „Тилт”, „Стъпки в пясъка”, “Love.net”...

Водещ: Само парите да споменавате. За „Тилт” и за “Love.net”?

Вежди Рашидов: Ами 1,1, 1-1,2 млн. лева. Значи, там се въртят парите близо. Сега има два филма, които на фестивала в Кан се класират – „Островът” и „Аве”. Ами „Островът”, като гледам, е с 950 хил. лв. от държавата. „Аве” е дебют и е към 600 хил. лв. Филмът „Кецове”, който отива в Москва, е с 1,250 млн. Лошо няма. Това е мисията на държавата, така че има 13,5 млн. лева за българско кино в тежка криза, много тежка криза. Миналата година е имало най-високият процент спрямо бюджета. Разбира се, те сигурно никога не стигат. Но аз тук ще кажа, прекрасно е, че стават хубави филми. В крайна сметка резултатът е важен. Аз така смятам. Защото 20 години говорихме, че някакъв застой има в киното. Никой не викаше „Убиват киното”. Сега, като има най-много пари, защото такива пари не са получавани от 7 години, няма какво да... 13,5 млн. никой не е получавал...

Водещ: Само че никой не ви спомена. Трябваше сам да дойдете да споменете тези цифри, за да стане ясно, че също държавата стои зад този фурор.

Вежди Рашидов: Вижте, пазя се... Заклел съм се, когато ставам министър, сигурно ще устискам зъби, няма да плюя поименно нито един български творец. Това докато съм министър ще е така. След като ми свърши мандатът, ако искате, поканете ме. Ще си говорим.

Водещ: За продуценти.

Вежди Рашидов: Да, от камбанарията видях и доста странни неща.

Водещ: Тези 104 млн. стигат ли ви за догодина, които са минали през Министерски съвет?

Вежди Рашидов: Сега, тези 104 млн. не само, че не стигат, аз разговарям и с министър Дянков. Разбира се, отново разбирам, че кризата продължава. Но вижте, тук ще обърна малко.

Водещ: Това с ирония го казвате – отново разбирате, че кризата продължава.

Вежди Рашидов: Ами да. Аз не съм финансист и започвам да разбирам, че кризата продължава. Това за мен е продължение на кризата.

Водещ: Е обратното твърди правителството. Твърдят, че кризата спира вече

Вежди Рашидов: Специалистите, които разбират от финанси, от икономика, нека те да кажат дали излизаме от кризата. Но...

Водещ: Вашето мнение е, че кризата продължава.

Вежди Рашидов: Моето, щом бюджетът ми е от 104 млн., аз съм поискал 140 млн. минимум, ще ви обясня защо. Българската култура не е само киното и театърът. Това министерство има 106 второстепенни разпоредители. 23 училища на изкуствата, където на нашите деца ремонти не са им правили, а да не говорим за материалната база, която им е под минимума – в тежка криза. 20 години в българските музеи няма една откупка. От началото на 21 век ние не сме купили на пет млади, големи, талантливи художници по едно произведение за музеите. Затова казвам, че 25 години... От 35 години не е строен нито един музей. Към 60 хил. картини седят в депа, гният. Ценности от 15-ти век, от 16-ти век, от иконите като започнем.

Водещ: Нека да спрем сега дотук, за да ви покажем един буквално културен инцидент във Велико Търново. Там е Петрина Василева. Тя ще ни покаже сега, заедно с вашия колега - художник, той беше заместник-министър на културата. Ганчо Карабаджаков, доколкото знам, е с нея.

Ще ни покаже сега Петрина какво е състоянието на местния музей, нали за това става въпрос, който е към общината. Петрина, я ни разкажи сега по-подробно. Галерията.

Репортер: Да, точно така. Добро утро на нашите зрители. Включваме се директно от Художествената галерия тук, във Велико Търново. С директора, известния художник Ганчо Карабаджаков, вярваме, че проблемите, които ще повдигнем, всъщност са валидни за да не кажем почти за всички, подобни художествени галерии в страната. Всъщност те не са ремонтирани от години. В случая за търновската галерия става въпрос, тя не е ремонтирана повече от 20 години. Сами разбирате, по пътя на логиката това означава, че тя се намира в доста лошо състояние, което пък от своя страна е много вредно за картинния фонд тук. Здравейте, добро утро, господин Карабаджаков. Първо искам да ви попитам, кажете колко картини се съхраняват във вашата галерия и при какви условия?

Ганчо Карабаджаков: Галерията „Борис Денев” във Велико Търново притежава 3800 художествени произведения, между които живопис, графика и скулптура. Най-много е живописта.

Репортер: Тук има картини на Златю Бояджиев, да отбележим, на Майстора, на Мърквичка, на стотици български художници. Искам да ви кажа, че тук всъщност от 18 години не е пускано парно. Няма абсолютно никаква климатизация и лятото температурите стигат може би до 30 градуса.

Ганчо Карабаджаков: Да. През зимата понякога стига и под нулата температурата.

Репортер: Господин Карабаджаков, можете ли да ни кажете това какво означава за картинния фонд? Тези температурни амплитуди как се отразяват на картините?

Ганчо Карабаджаков: Ами освен специалистите, този въпрос задават и обикновени посетители – какво става при тези резки температурни колебания. Това все пак е едно културно-историческо наследство, което трябва да бъде поне съхранено във времето и предадено на следващите поколения във вида, в който са влезли в галериите. Опасявам се, обаче, че при тази продължаваща вече, да бъда по-точен, 25 години ситуация в галерията, картините са изложени на голям температурен стрес. Освен това не е тайна, че от повече от 20 години, от зората на демокрацията нито общините, нито държавата отделя средства за закупуване на нови творби.

Репортер: Всъщност може ли да ни обясните много накратко кой трябва да отделя пари за вашата галерия?

Ганчо Карабаджаков: Нашата галерия е...

Репортер: Министерство на културата или общината?

Ганчо Карабаджаков: Бюджетът на галерията е от Министерството на културата, но сградата през 2008 година е прехвърлена от публична държавна в публична общинска собственост и, респективно, тази тегоба би трябвало да е на общината. А общината е тази, която би трябвало оттук нататък да се грижи за сградния фонд на своите културни институти.

Репортер: От това, което си говорихме с вас, вие споменахте, че в подобно положение е не само вашата галерия, ами почти всички галерии в страната. Освен това искам да ви кажа, че няма пари за закупуване на нови картини. Тук от 1989 г. не е купувана нито една творба. Всичко, което е постъпило, е благодарение на дарители.

Водещ: Това каза и министърът на културата в нашето студио. Той каза, че сега се бори за по-голям бюджет догодина, за да има първите откупки въобще в историята на българския преход, така наречен. Не стана ясно, обаче, какви са задълженията на общината и какви са ангажиментите на Министерството на културата. За да дадем сумата и на министъра. Кой какво трябва да прави в тази галерия?

Вежди Рашидов: Тук казусът е ясен. Тук няма какво дори да се говори.

Водещ: Нека да чуем коментара на Ганчо Карабаджаков и след това ще чуем и Вежди Рашидов.

Ганчо Карабаджаков: Аз знам от моите колеги – 18 такива галерии има в страната, че проблемите навсякъде са едни и същи. Галерийният фонд от художествени произведения, по новите формулировки на закона, движими паметници на културата, е собственост на държавата. Самите сгради, обаче, почти навсякъде са собственост на общините и респективно общините са тези, които трябва да полагат грижи и да направят необходимото, щото тези сгради да бъдат поне климатизирани или в някакъв вид, в който могат художествените произведения да битуват тук безпроблемно.

Репортер: Т.е. по-голяма комуникация искате вие между Министерство на културата и общините?

Ганчо Карабаджаков: Ами общините винаги пледират за самостоятелност. И когато тази самостоятелност, в качеството на някаква собственост им е дадена, те изведнъж казват: „Няма пари. Не можем да се справим с това”. И ето аз ви казвам, тази прекрасна сграда на пъпа на Велико Търново, уникална сграда, се руши отвътре навън. всички комуникации са вече повредени – води, токове и т.н. Напукват се стените. Лошото е, че картините, които се съхраняват тук, са подложени на екстремни климатични условия.

Репортер: Разбирам ви. Ники, може би господин министърът да коментира сега този въпрос. Към вас.

Водещ: Да. Той каза, че коментарът е много лесен тук. Господин министър?

Вежди Рашидов: Ами първо, на Ганчо чест му прави, че бие камбаната. Проблемите... Аз преди години бях вдигнал също един шум – Кърджалийската галерия, където също имаше и продължава да има уникални произведения, както и за Търновската. В Търново се правеше една от общите художествени изложби през две години – Национална художествена изложба и там се намират едни шедьоври на българската култура. И 100% е прав, както ви казвам. 60 хил. картини седят в София, в Троян и в Сливен в депа. На националната галерия. Иконите под криптата са на министерството, но няма места. Историческият музей отиде горе на „Бояна”, където само парното струва 1,6 млн. на година по простата причина, че навремето го хвърлиха тук, в Съдебната палата, после те си взеха Съдебната палата...

Водещ: То остана без дом.

Вежди Рашидов: ... и отиде в някаква резиденция, без дом. Значи, проблемът е, че има разделение на властите и това е неприятно. Аз съм написал няколко писма до кмета Рашев специално за Търново. И тук е прав. Тя самата сграда, сградният фонд се руши, а да не говорим за шедьоврите, които гният вътре. Тези резки температурни влияния действат много лошо върху самите картини. От влага до слънце, това е процесът на гниенето. Шедьоври има опасност да изгният и тук абсолютно на 100% е прав. Писал съм няколко писма до Рашев. От Царевец се получават близо 1 млн. – 800 хил. лв. като туристически обект, въпреки...

Водещ: Къде отиват тези пари от Царевец?

Вежди Рашидов: ... че този обект вече е... До миналата година той се водеше горски фонд. И едва миналата година ние, министерството, актувахме този паметник. Отиват в общината. За Трапезица и за музея може да се реинвестират, дето се вика, по 50-100 хил. лв. да отделя от тези пари, пак може да го поддържа. И сигналът е много тревожен и не само в Търново. И още две думи да кажа. Аз преди време събрах...Те всички кметове искат да имат културни центрове в своите градове. Искат опери да имат, театри да имат, музеи да имат. Само че, когато искаш да имаш нещо, като имаш хубава жена ще й купиш обеци. Нали? Искат да имат хубава жена, обаче не искат да дават пари. Привиках ги и казвам: „Да, правим реформи в театрите”. Кметове, които много желаят да имат театър, защото 50 години да играеш „Хамлет” в един и същи театър при 30 хил. жители на града, нали се сещаш, че при второто представление ти няма какво да гледаш, защото си го гледал. Те викат: „Не, държавата”. Викам: „Вземете си театрите”. Само че трябва ток, парно, обгрижване, артисти, заплати. Нали тези хора трябва да живеят от нещо, да им гарантирате съществуването? То не може така – искаме, ама нищо не даваме. Докато кметовете, предишните години, даваха по 80 хил. лева – 10-20% от парите даваха, подпомагаха театрите. Сега са ги намалили от 80 на 40. Кризата е за всички, не само за общините. Не е редно да режем от културата, да абдикират от собствената си местна култура, за да могат да пестят пари, а вие...

Водещ: По вашата формула, почвайте да водите премиера Борисов на културен туризъм в провинцията. Вместо на театър в София, идете в Добрич, в Смолян.

Вежди Рашидов: Какво да го водя? Премиерът обикаля редовно.

Водещ: Ще му хареса сигурно.

Вежди Рашидов: Премиерът повече ходи от всеки друг. Аз тук не искам да му правя четки на премиера, защото е премиер. Ами истината е, че той ходи. Истината е, че минахме и през операта. Една прекрасна сграда има вече операта в Стара Загора. Да, разбира се, показателите на операта трябва да бъдат много добри. Защото все пак Стара Загора не е София, не е Виена.

Водещ: Добре, в родината, то не е точното, не родината, и люлката не е точно, но да речем в луксозния дом на операта – Австрия, колко опери има, господин Рашидов? Вие сте начетен човек.

Вежди Рашидов: Ами това е парадоксът у нас. Ние сме 7 млн. държава. Значи, примерно...

Водещ: Все пак сме и България, да не забравяме.

Вежди Рашидов: Хайде Гърция да кажем. Гърция има една опера.

Водещ: Ние колко имаме тук?

Вежди Рашидов: 6.

Водещ: 6. В Австрия колко са?

Вежди Рашидов: 2 опери са – в Залцбург и във Виена.

Водещ: Добре. Спираме дотук с тази констатация.

Вежди Рашидов: За Италия мога да ви кажа също – родината на операта все пак.

Водещ: Колко?

Вежди Рашидов: Колкото са в България. Само че е 60 млн. е Италия.

Водещ: Спираме дотук с тази весела констатация. Съвсем кратка пауза и се връщаме отново в „Гореща точка”. Гост ни е министърът на културата Вежди Рашидов.

Водещ: Отново сме в „Гореща точка” с министъра на културата Вежди Рашидов. Господин Рашидов, чувствате ли се отличника на това правителство? Задавам ви този въпрос не само поради факта, че наскоро имаше слухове, че сте сред най-добре оценените министри сред депутатите в парламента. Симеон Дянков, който така или иначе сега ще си говори с вас за пари, също ви постави сред своите фаворити. Въобще като резултат чувствате ли се отличник на това правителство?

Вежди Рашидов: Вижте грешката ми може би е, че аз прекалено много не говоря за това, което правя, защото малко съм човек на действията. Изчавам най-малкото да открия двата нови музея. След един месец ще открия първите два музея.

Водещ: Кои са тези два музея да кажем, защото по принцип много се говори за два музея...

Вежди Рашидов: Както говорихме, има шедьоври от времето на Златю до Найден Петков, до съвременните. Има, все пак тази епоха, която изживяхме, има и шедьоври. И аз казвам: българското изкуство, създадено по време на социализма, не може да се унищожава, не бива да бъде унищожавано. Второ, в Унгария най-печелившият музей е този на тоталитарното изкуство. И аз съм решил да ги извадя от депата тези произведения, за да могат хората да видят какво се е правило през това време.

Водещ: Соцреализма.

Вежди Рашидов: Да, соцреализма. Той не е соцреализъм. И много модерни неща има. Златю има една картина „Деветосептемврийска манифестация пред мавзолея”. Ако ние не знаем, че това е 9 септември, от което много се вълнува българският народ и не знаем, че това е мавзолей, то е един шедьовър, уникална живопис, чудовищно хубава живопис.

Водещ: Къде ще седят тези неща? Това е единият от музеите, така ли?

Вежди Рашидов: След два месеца лично аз ще поканя Телевизия 7, и лично теб, разбира се. Нека още малко, няма какво да говоря, двата музея се откриват. Единият музей след един месец се открива, другият музей е за съвременно изкуство, който музей...

Водещ: Извинявайте, сега се сещам, има ли опасност да бъдете обвинени в реживковизация? Нали това е основното обвинение към Бойко Борисов, че реживковизира, сега ще кажат: Вежди върна изкуството на Тодор Живков.

Вежди Рашидов: Пълна простотия. Точно мен. Те всички комунисти станаха демократи, точно аз... Я, моля ти се, пълна глупост. Говорим за изкуство. Вижте, когато събаряха мавзолея, аз бях против събарянето. И ще ви кажа защо. Защото разрушителната сила на българина е много голяма. Той по-малко гради, отколкото да руши. Когато не си построил две сгради, нямаш правото да унищожиш една. Второ, ако се бият идеологии, ако някой не харесва една идеология и се бият две идеологии, нека се бият като рицари, не е необходимо да наказват архитектурата. По тази логика трябваше да съборим и президентството, трябваше да съборим и Министерски съвет, както и парламентът, където се помещава.

Водещ: Да, те са от същия период.

Вежди Рашидов: Аз предлагам тогава всички, които са писали до 1990 година, да им се изгорят книгите на клада; всички, които са правили паметници, да бъдат разфасовани (циганите ще си отживеят) за скрап. Изобщо, каквото е създадено до 1990 година, да бъде унищожено. То какво става? Не е редно това. Идеологиите нека да се борят. Аз не съм политическо лице, аз не съм член на партии, аз съм против да се унищожават произведения и архитектура, създадени няма значение по кое време. Това, че времето е било такова, ние го живяхме всички и помня хората, които днес са демократи, бяха първи отличници на манифестациите на 9 септември. Извинявай, но това време го живяхме. За разлика от другите, които гадаят, досиетата аз ги четох; четох и моето, който иска, може да отиде да го прочете. Интересно е.

Водещ: Така, първият музей ще е на соцреализма. Вторият?

Вежди Рашидов: Вторият с норвежки пари, той е почти готов, след два месеца със съвременни норвежки художници ще открием Музей за съвременно изкуство. Мина архитектурният конкурс на българския т.нар. Лувър, аз го нарекох така от радост, че най-после България ще има 26 000 квадрата изложбена площ, ще си извадим всички произведения, Историческия музей, златата и ще ги изложим най-накрая.

Водещ: Тоест вие в тази сграда, наречена български Лувър, събирате няколко български музея, така да ви разбирам? Чуждестранното изкуство...

Вежди Рашидов: Историческия музей, Чуждестранното... Вижте, вече сме Европа. Няма западноевропейско, няма източно, ние сме част от Европа. Ако се делим така, ние сме пак малки. Значи, българите трябва да имат самочувствие, ние сме европейци.

Водещ: Всички национални богатства там.

Вежди Рашидов: Влезте в един музей, ще видите как се прави. Аз не измислям топлата вода. Като влезете в Лувъра какво виждате?

Водещ: Има египетско изкуство, тракийско изкуство...

Вежди Рашидов: Византия, Рим, Египет, етрусите ги има, маите ги има. После се качвате в салона на фламандската школа, Рубенсовия салон, френската школа и докъдето стигне.

Водещ: Така е, да.

Вежди Рашидов: Утре, в други ден да дойде един министър да направи още един музей, защото ще има и ХХІІ-и век.

Водещ: Аз да ви питах за друго, вие хубаво ще го направите този музей, но като обедините няколко български музея, всички ли ще бъдат директори на този музей, защото в момента има няколко музея?

Вежди Рашидов: България е страна на директорите. Ние, както виждате, когато обединявахме Музикалния театър... Помните, имаше един шум, винаги двама човека вдигат много шум за всички – Музикалния театър и „Арабеск” обединяването. Какво имаше тогава? Двама директори в една и съща сграда, по двама зам.-директори, художествени ръководители... и излизаше един апарат, който започва...

Водещ: Това да не е било по времето на Тройната коалиция?

Вежди Рашидов: Не, това е още от времето на социализма. Лека му пръст, Коко Азарян беше ми казал преди да почине, 3-4 дена преди това отидох в болницата да го видя, сестра му беше при него, така поседях един-два часа да си поговорим и милият ми каза: майна, ти си се захванал с жестока, отвратителна работа, не познаваш хората. Но ако ти го направиш, ти ще върнеш и Ренесанса на българския театър. Аз мисля, че българският театър няма път назад и ще върви напред. Имаше един шум, че ги обединяваме. Но сега в момента има един мениджър-директор, който трябва тока да плати, пари да тегли, заплатите да плати, имат художествени съвети. Нито „Арабеск” се закри, защото „Арабеск” при новите условия, ако не бях го обединил, нямаше как да оцелеят.

Водещ: Така ще бъде и с Лувъра – всички музеи, влизайки вътре, губят своята административна шапка?

Вежди Рашидов: Един ще управлява цялата тази мегаструктура. Всеки отдел ще си има своите изпълнителни директори. За археологията и Историческия ще си отговаря, да речем, Божидар Димитров, който и днес си е директор на Националния исторически музей, или пък могат да го изберат него за шапка, или някой друг – няма значение. В крайна сметка няма да го правя аз, едва ли като стане музеят, аз ще бъда министър, но нека пирамидата да я има.

Водещ: Кога ще бъде готов? Оставаме с впечатлението, че това ще бъде нещо, което ще завърши във вашия мандат.

Вежди Рашидов: Мисля, че до септември ние вече ще започнем стартирането на обекта и аз ще съм наистина щастлив, ако наистина изкарам мандата до края, защото вече нервната система ако не издържи, може и по-рано. Каквото каже Господ, аз съм готов на всичко.

Водещ: Намеквате за оставка, или намеквате, че по-рано ще свърши мандатът на правителството?

Вежди Рашидов: Не, не, животът много бързо се мени. Възможно е и оставка, възможно е да ме изгони премиерът – негова власт и воля е, възможно е да изкарам мандата, възможно е да падне правителството – всичко е възможно. Аз съм човек, който нямам адреналин като министър, защото дойдох от прожекторите. Достатъчно слава имах, семейство, приятели и пр. За мен е важно – 20 години като се обърнем назад, ако видите поне един кол побит, като кажете думата култура, аз ще ви поздравя. Обърнете си и кажете думата култура и един кол ми покажете, побит през ХХ век. За първи път нещо се случва, за първи път театрите се пълнят, киното е в добро състояние и дълбоко вярвам, че ще успее младото българско кино. Талантливи хора са, искат да приличат на света, а това е страшен двигател – да пожелаеш да си част от света. Да, ще направим Лувъра като равни с Европа, защото имаме фантастични творци. Да, разбира се, трябва да отпуснем пари и за училищата, и за музеите. Разбира се, България трябва да има и своя Лувър и да къса билетчета, защото през парижкия Лувър минават 10 милиона на година.

Водещ: Ето въпрос от Фейсбук – страхотен въпрос. Не знам дали е към вас обаче. „Задайте въпроса, казва Галя Иванова, докога историческият връх Шипка ще е без течаща вода и от това следва да няма и действаща тоалетна?” Ето това е въпросът за тоалетните въобще в България. Нивото на тоалетните е дори по-важно и е показателно за нивото на музеите.

Вежди Рашидов: Тя не си ли дава сметка, че въпросът отново трябва да бъде към общините, които обгрижват обектите. А това, че е със статут „Паметник на културата”, не го прави собственик министерството. И, разбира се, за тоалетните, много е хубав въпросът, сега остана само за тоалетните на Бузлуджа не съм отговарял, да ви кажа, досега. Общо взето съм виновен за всичко. Ще трябва въпросът, той е хубав и трябва да се зададе там. Това, което мога да кажа е, че на Бузлуджа, независимо че касае тоталитарното време, най-големите български майстори направиха мозайките и това не бива да се унищожава. Това са уникални имена.

Водещ: Тук е за Шипка сигналът. Вие не случайно за Бузлуджа говорите?

Вежди Рашидов: Говоря за Бузлуджа. Давам пример. Горе трябва да се опазва всичко.

Водещ: Аз реших, че въпросът е хубав, защото реално за нивото на културата на един народ можеш да му съдиш и по тоалетните, затова зададох така въпроса. Въпрос на Ива Стоянова към министъра на културата, всъщност аз повече въпроси към Вежди нямам. Ива, ти ако имаш, защото предстои литературния скандал, който, между другото, Вежди Рашидов му се радва, че има литературен скандал, но не е негов. Той няма как да участва в този скандал.

Водеща: Ние ще му го разкажем.

Водещ: Знаеш ли какво ми каза? Той ми каза, че би се радвал да се сбият две издателства за правата на български автор.

Водеща: Може би това предстои. След секунди за това. Преди това, има много хубава идея министър Вежди Рашидов - да бъде определен знак за цялостно творчество. Това е негова идея, наскоро пак я лансира, с една конкретна сума да се подпомагат хора, които са дали много за българското изкуство. Докъде стигна идеята?

Водещ: Нещо като орден "Стара планина", само че...

Вежди Рашидов: Това е много хубав въпрос. Тази идея не се породи, защото аз я измислих. Това го има във всички цивилизовани държави. Знаете, че хората на духа са хора с достойнство и самочувствие. Един Наум Шопов никога като велик актьор няма да дойде да се моли да му вдигнем пенсията. Както и Рангел Вълчанов…днес, знаете, аз съм го пуснал предложението, то трябва да мине на Министерски съвет – не може един велик режисьор със 180 лева да е, болен човек лежи, не може и да говори – тъжно е за държавата.

Водещ: То е обидно. Какво ще направите.

Вежди Рашидов: Обидно е, точно така. И аз го предложих и започнаха тежки обсъждания. В момента, то е един закон, който трябва да се внесе и ще го внеса, но искам още малко дебат. Защото се появиха едни гаулайтери социалистически, които писаха по три чаршафа в медиите: кой ще ги раздава. Разбира се, аз ще бъда още половин година, една година, две години министър. Все някой трябва да ги раздава. Важното е придобивката да я имаме. Тогава аз се обадих на единия от тях, няма да му казвам името, който е много критичен към живота и му казах, че пак той и още един ще ги раздават, защото през целия социализъм те ги раздаваха. Вижте, по-важно е на хората да не им говорим за пари, а да им пришием една значка за достойнства, да я носи с чест, а той да е приносител на една средна заплата или колкото вече реши Министерски съвет, аз не мога да определя, то е въпрос на добър коментар между финансовия, между социалния министър и така. Вижте колко човека разбраха, че от 20 години насам никой не можа да вкара Закона за пенсиите на балетистите. Аз го вкарах за една година – да са пенсионери при 25 години трудов стаж, а не до 70 години да се мъчат на сцената, защото това е професия, която е много мъчителна. Едно „мерси” получихме ли?

Водеща: Затова ви питам.

Вежди Рашидов: Даже ето, за първи път говоря на тази тема. Някой трябваше да го направи. Преди мен министрите няколко пъти са внасяли това да стане, не се е случило. Защо 20 години никой не разбираше, че българските балетисти, това е една тежка професия, амортизират се след 25 - 30 години стаж…

Водещ: Ето, аз смятам, Ива, че голямата грешка на Ламбо беше, на Стефан Данаилов, че не водеше достатъчно Сергей Станишев на балет, на опера, на театър. Ето, Вежди намери формулата – води Бойко Борисов на театър, и хоп пари за театъра; хоп на кино – хайде пари за кино. На балет също го водихте, сигурен съм.

Вежди Рашидов: Вижте, ще го водя не за друго, значи думата „водя” какво е? Бойко има от Господа един дар – инстинкт да реагира на всичко. Това е много хубаво, защото по този начин аз искам да види, че този труд е много тежък, защото наистина е тежък – ти да изградиш една роля е много тежък труд; ти да работиш 50 години като балетист е ужасно, защото тежка професия е, дайте да говорим, хората бързо се амортизират, наистина е ужасен физически труд, и цял ден репетират. Искам правителствата като дойдат на власт, защото в крайна сметка той е министър-председател, неговата дума е последна. И когато той има последна дума и аз сега искам бюджет по-реален, защото този път ще се аргументирам и ще...

Водещ: Тоест тези 104 милиона не стигат?

Вежди Рашидов: Да, не ме устройват. Аз го казвам откровено и съм го казвал на Министерски съвет. Знам, че е тежка криза, но не може да режем живо месо от културата, защото при мен имам само живи хора и аз не искам да позволя тези талантливи хора, защото всички искаме да се снимаме с велики артисти, всички да имаме по един спомен, но когато трябва да им дадем пари, малко сме... Нали, това не е редно. Значи, това е елитът на нашата нация, това са талантливите хора, по-различните хора, не са като всички, които ходим – осем милиона, те са по-различни. Тези, осемте милиона, които искат да ги видят, защото ги обичат, защото имат духовна храна, когато нямат пари, а духовната храна също е надежда. Вижте в Хаити земетресението. Не виждате ли вечерите, къщите ги няма, те са гладни, около огньовете какво правят? Пеят и танцуват. Това е храната. Защо е оцелял българинът 500 години? Читалища е имал, пял е, чел е, играл е, танцувал е, родопските песни е запазил, езика си е запазил, идентичността. Извинявайте, аз да го говоря, дето малко не съм много българин, за българското...

Водещ: Казват, че вие сте по-българин от повечето българи.

Вежди Рашидов: Благодаря за оценката, защото това е желанието на някои хора да кажат нещо повече. Но то е така, аз съм български гражданин.

Водещ: Дори Андрей Райчев роди теорията, че вас българите ви харесват толкова много, защото ви възприемат за по-голям българин от нас самите.

Вежди Рашидов: Не, това е желанието на хората да кажат много повече, отколкото могат да ти кажат. Вместо да ти кажа: синко, спирали са ме възрастни жени, синко, викат, ти си по-българин. Това е желанието да ти каже нещо много добро. Нито съм по-голям българин, нито по-малък. Аз на 60 години за първи път работя някаква работа държавна, която откровено казано не ми е много... Но, както и да е, отговорен човек съм, ще си понеса този жезъл. Цял живот съм бил свободен човек и свободно говорящ човек. Сега като министър разбирам, че 50% и аз съм се изхвърлял в публичното пространство. Не е точно така. Като ми свърши мандатът, поканете ме, ако искате, ще направя една изповед, ще ви кажа как стоят нещата. Всичко не е толкова лицеприятно, но не е толкова и страшно.

Водещ: Добре, завършваме така разговора и гостуването на Вежди Рашидов. Благодаря ви, господин Рашидов, за това, че бяхте гост на „Гореща точка”.









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница