Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086

Изтегляне 440.58 Kb.

страница	2/3
Дата	22.07.2016
Размер	440.58 Kb.
	#150

1 2 3

Сходимост на лъчите

Трите електронни лъча във всеки цветен монитор трябва да се събират в една и съща точка на екрана, за да бомбардират само една триада от луминофорни точки. Това може да не е така, ако мониторът не е настроен, а също ако е проектиран или изработен неправилно. Лошата сходимост води до появата на сенки с цветовете на дъгата, до загуба на контраст и детайлност. Отделните букви на текста не са така добре очертани и изглеждат като замазани с два-три цвята. Монохромните монитори обаче не страдат от тези проблеми, тъй като те имат само една електронна пушка. Последствията от лошата сходимост са най-изразителни по периферията на екрана, тъй като там електронните лъчи се управляват най-трудно. Когато е лоша, сходимостта може да бъде първопричина за слаб контраст и да има много по-силен отрицателен ефект от колкото широката стъпка на решетката от луминофорни точки.

Видове принтери според технологията. Матрични принтери, принцип на действие, основни параметри, интерфейс.

Матричните принтери

Матричните принтери, известни още и като ударни принтери, представители на най старата технология на печат, са все още широко разпространени. Матричните принтери се делят на две основни групи:

серийни матрични принтери
линейни матрични принтери

Серийни матрични принтери

Устройсто

Знаците се отпечатват от печатащата глава при хоризонталното и джижение. Тя има определен брои печатащи игли, които оформят вертикална колона в предния край на главата. При движението на главата по ширината на листа печатащите игли се задеистват избирателно, зада отпечатжат съответните символи. Масово използваните глави имат 9 игли, подредени в една колона, или 24 игли, подредени в две колони. За по-добро качество на печат в мякои принтери, предназначени за работа с високо натоварване, се използват 18 иглени глави с две колони с по 9 игли, позволяващи високоскоростен печат. Разстоянието между печатащите игли в колоната определят вертикалната разделителна способност на принтера при бърз печат.

Принцип на действие

В серийните матрични принтери знаците се отпечатват от печатащата глава при хоризонталното и движение. Печатащата глава има определен брой печатащи игли подредени така, че до оформят вертикална колона в предния край на главата. При движение на главата по ширината на листа, печатащите игли се задействат избирателно за да отпечатват съответните символи. Масово използваните глави имат 9 игли подредени в една колона или 24 игли подредени в две колони за по-добро качество на печат.

Мрежовата преносна среда осигурява предаване на сигналите между компютрите и останалите устройства включени в компютърната мрежа. Основният начин за връзка е с помощта на кабел. Съществуват и други технологии за пренос на информация – безжични връзки. В настоящата тема са разгледани двата вида преносни среди – кабелна и безжична.

Мрежово окабеляване

При изграждане на компютърна мрежа основният начин за връзка между компютрите е с помощта на кабел. Кабелът се явява основен компонент, чийто избор определя какви допълнителни компоненти ще са необходими за съответната мрежа. Най-често се използват следните основни видове кабели:

 Коаксиални;

 С усукани двойки проводници;

 Оптически.

Коаксиален кабел

Коаксиалният кабел е бил индустриален стандарт и все още се среща в по-старите мрежи. Този кабел е подобен на използвания от кабелната телевизия. Той има дебел меден проводник в центъра, който е обвит от изолиращ пластмасов слой. Сигналът се предава по медния проводник. Изолиращият слой е обвит с метално фолио или оплетка от мед или алуминий. Този външен проводник е разположен по цялата дължина на кабела, откъдето идва и името коаксиален (coaxial): – съвместно (co) и по цялата ос на кабела (axial) има два физически канала – медният проводник (сърцевината) за пренос на сигналите и оплетката – за земя. Външният слой играе и ролята на екран срещу външни смущения. Всички тези компоненти се опаковат с обвивка от пластмаса, гума или негорим материал.

външна обвивка

метална оплетка

меден проводник

екраниращо фолио

изолация

Фиг. 1-1. Коаксиален кабел

Коаксиалният кабел е стандартизиран чрез спецификациите RG (Registered Grade). Използван в компютърните мрежи той има основно две разновидности – тънък (thinnet) и дебел (thicknet).

Тънък коаксиален кабел

Тънкият коаксиален кабел е с диаметър една четвърт инч и е по-гъвкав от thicknet кабела. Спецификацията, която най-много се използва е RG-58. Неговият импеданс е 50 ома. Сигналът при този вид кабел може да се пренася на разстояния до 185 метра, след което започва да заглъхва.

Фиг. 1-2. Тънък коаксиален кабел RG-58

Хардуер за свързване на тънък коаксиален кабел

За свързване на тънкия коаксиален кабел в мрежа се използва компонент, наречен British Naval Connector (BNC) конектор.

Фиг. 1-3. BNC конектор

Съществуват следните видове конектори:

 BNC кабелен конектор;

 BNC Т конектор (1 мъжки + 2 женски (1M+2F), 3 женски (3F));

 BNC цилиндричен конектор (F-F);

 BNC терминатор.

Фиг. 1-4. Видове BNC конектори:

кабелен конектор, Т конектор (1M+2F, 3F), цилиндричен конектор, терминатор

Към двата края на коаксиалния кабел се монтират BNC кабелни конектори. Връзката между два кабела и мрежовата карта се осъществява с помощта на BNC T конектор. В двата края на мрежата, към свободния край на T конектора е необходимо да се постави по един BNC терминатор – 50 омово съпротивление. Чрез това съпротивление се избягва ефекта на „отразения сигнал”.

Дебел коаксиален кабел

Дебелият коаксиален кабел (thicknet) е с диаметър половин инч. Използват се спецификациите RG-8 или RG-11. Може да предава сигнала на големи разстояния – до 500 метра, без затихване. Той обаче е по-скъп и с него се работи по-трудно, отколкото с тънкия коаксиален кабел.

RG-8
RG-11

Кабел с усукани двойки проводници

Кабелът с усукани двойки представлява една или повече двойки от медни проводници, усукани една около друга и обвити с външна изолация. Чрез усукването на проводниците се предотвратява влиянието на електромагнитните смущения върху предавания сигнал.

Има няколко типа кабели с усукани двойки:

 Неекранирана усукана двойка (Unshielded Twisted Pair – UTP). Това е най-евтиният кабел, който се използва масово в съвременните компютърни мрежи. UTP е направен от една или повече двойки от медни проводници, като всеки проводник в двойката е усукан около другия. UTP обикновено се състои от 4 двойки от усукани кабели с цветови кодове. Основен недостатък на UTP е, че не е удобен за предаване на данни на дълги разстояния – до 90 метра. С увеличаването на дължината на кабела се влошава качеството и силата на сигнала. Съществува вариант на UTP кабела – patch кабел – при който проводниците са многожилни.	Кабел UTP CAT.5 Кабел UTP CAT.5 PATCH
 Екранирана усукана двойка (Shielded Twisted Pair – STP). Този кабел е подобен на UTP, с няколко цветово кодирани усукани двойки, но той включва и защитно фолио под пластмасовата изолация. Всяка двойка е екранирана. Защитното покритие предпазва проводниците от външни смущения и помага за защитата на данните. Това оскъпява STP кабела.	INCLUDEPICTURE "http://193.192.57.240/po/courses/problemni/komputarni%20mrezi/01_files/image026.jpg" \* MERGEFORMATINET
 Фолио-екранирана усукана двойка (Foiled Twisted Pair – FTP). Това е кабел с усукани двойки, който е по-евтин от STP. Екранът е един – общ за всичките двойки проводници. Неговата изолация е от по-качествена пластмаса спрямо UTP кабела, предназначена за външен монтаж. Има копринена нишка или стоманен проводник за увеличаване на здравината.
 SFTP (Screened Fully-shielded Twisted Pair) е друг тип кабел с усукани двойки. Има екран от алуминиево фолио и метална оплетка. В средата има носещо пластмасово ядро, стоманена и копринена нишка. Подходящ за външен и вътрешен монтаж в помещения с високо ниво на смущения и високи изисквания за надеждност.

Категории кабели с усукани двойки проводници

Има различни категории окабеляване с усукана двойка, като всяка от тях е разработена да предава данни с различна скорост. Следващата таблица показва шестте основни категории на усуканата двойка.

Категория	Характеристики
CAT 1	Разработен за предаване на глас на къси разстояния. Не е подходящ за предаване на данни.
CAT 2	Разработен за предаване на данни до 4 Mbps. Вече не се използва.
CAT 3	Разработен за предаване на данни до 10 Mbps. Разпространен в началото на 90 те години.
CAT 4	Разработен за предаване на данни до 16 Mbps. Използван в IBM токен-ринг мрежите.
CAT 5	Разработен за предаване на данни от 100 Mbps или повече. Най-масово използваната категория кабел с усукани двойки.
CAT 5е	Индустриален стандарт за 1000Mbps. Наложил се е на пазара преди излизане на официалния CAT 6 стандарт.
CAT 6	Предназначен за изграждане на 100 и 1000Mbps мрежи.

Таблица 1-1. Категории кабели с медни проводници

Забележка

Тези категории се отнасят не само за кабелите, но и за съпътстващите компоненти.

Хардуер за свързване на кабели с усукани двойки

Кабелите с усукана двойка се свързват към компютри и други устройства, използвайки конектор RJ-45. RJ (Registered Jack – регистриран жак) конекторът се нарича така, защото е регистриран от Федералната комисия по комуникации на САЩ. Този конектор изглежда подобно на конектора на телефонната линия – RJ-11 с тази разлика, че е малко по-голям. Той има 8 кабелни връзки, докато при RJ-11 те са само 4. Конекторът RJ-45 се монтира към кабел с усукани двойки проводници с помощта на специални клещи за кримпване.

Фиг.1-5. RJ-45 жак

Монтаж на конектор RJ-45 към кабел с усукани двойки проводници

UTP кабелът се състои от 4 двойки от усукани кабели с цветови кодове. При монтаж на конектора трябва да се има предвид цветовата подредба на проводниците. По стандарт има две цветови схеми – Т568А и Т568В.

RJ-45 пин №	Цветова подредба T568A	Цветова подредба T568B
1	Бял-зелен	Бял-оранжев
2	Зелен	Оранжев
3	Бял-оранжев	Бял-зелен
4	Син	Син
5	Бял-син	Бял-син
6	Оранжев	Зелен
7	Бял-кафяв	Бял-кафяв
8	Кафяв	Кафяв

Таблица 1-2. Цветови схеми Т568А и Т568В

За направата на прав кабел трябва да се използва една и съща цветова схема от двете страни на кабела.

За направата на кръстосан кабел единият край на кабела се свързва по едната схема, а другия – по втората. Прав кабел се използва за свързване на компютър към хъб или суич. Кръстосан кабел се използва за свързване на два компютъра директно един с друг, както и за свързване на два хъба (суича).

Оптичен кабел

Оптичният кабел (fiber-optic) се различава от останалите форми на мрежово окабеляване, защото предава импулси от светлина, а не електрически импулси. Това позволява много по-високи скорости на трансфер на данните – оптичният кабел може да предава данни със скорост до 40 Gbps. Този кабел се използва за опорни сегменти за дълги разстояния, които могат да свързват градове или държави.

Фиг. 1-6. Оптичен кабел

Оптичният кабел се състои от едно или повече стъклени или пластмасови влакна, които предават светлината. Множество влакна могат да бъдат включени в един оптичен кабел, което позволява множество мрежи да предават данни по него. Всяко влакно е оградено от защитен метален слой, обвит в слой пластмаса, наречен буфер. Най-отвън има твърда пластмасова обвивка.

Влакнесто оптичните кабели осигуряват шумоустойчивост на сигналите и безпогрешно предаване на големи разстояния при най-високо ниво на защита на информацията в мрежата.

Режими на работа на оптичните кабели

Оптичният кабел може да работи в един от следните два режима:

- Единичен режим (Single mode) – светлината пътува по оста на кабела. По-бърз режим, използва се предимно в WAN мрежите за разстояния до 70 км.

- Множествен режим (Multi mode) – светлинните вълни навлизат в стъкления канал под различни ъгли като непрекъснато се отразяват и отскачат от стените на стъклената тръба. По-бавен от единичния поради дисперсията на светлината. Използва се в LAN мрежите за разстояния до 2000 м.

Хардуер за свързване на оптични влакна

 Конектори за оптични кабели

Произвеждат се в следните варианти: SC, LC, ST, FC и др.

SC
LC
PM
ST
FC

Конекторите за оптични кабели са най-трудни за монтаж. Краищата на кабела се срязват с много голяма точност перпендикулярно, подравняват се прецизно, след което кабелът се свързва към конектора с нагорещено лепило или епоксидна смола.

 Patch кабели

Използват се при свързване на крайните устройства. Представляват меки гъвкави оптически кабели с пластмасова сърцевина.

Фиг. 1-7. Оптически Patch кабел

Изтегляне 440.58 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3