Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086



страница2/3
Дата22.07.2016
Размер440.58 Kb.
1   2   3

Сходимост на лъчите

Трите електронни лъча във всеки цветен монитор трябва да се събират в една и съща точка на екрана, за да бомбардират само една триада от луминофорни точки. Това може да не е така, ако мониторът не е настроен, а също ако е проектиран или изработен неправилно. Лошата сходимост води до появата на сенки с цветовете на дъгата, до загуба на контраст и детайлност. Отделните букви на текста не са така добре очертани и изглеждат като замазани с два-три цвята. Монохромните монитори обаче не страдат от тези проблеми, тъй като те имат само една електронна пушка. Последствията от лошата сходимост са най-изразителни по периферията на екрана, тъй като там електронните лъчи се управляват най-трудно. Когато е лоша, сходимостта може да бъде първопричина за слаб контраст и да има много по-силен отрицателен ефект от колкото широката стъпка на решетката от луминофорни точки.




  • Видове принтери според технологията. Матрични принтери, принцип на действие, основни параметри, интерфейс.

Матричните принтери


Матричните принтери, известни още и като ударни принтери, представители на най старата технология на печат, са все още широко разпространени. Матричните принтери се делят на две основни групи: 

Серийни матрични принтери



  1. Устройсто

Знаците се отпечатват от печатащата глава при хоризонталното и джижение. Тя има определен брои печатащи игли, които оформят вертикална колона в предния край на главата. При движението на главата по ширината на листа печатащите игли се задеистват избирателно, зада отпечатжат съответните символи. Масово използваните глави имат 9 игли, подредени в една колона, или 24 игли, подредени в две колони. За по-добро качество на печат в мякои принтери, предназначени за работа с високо натоварване, се използват 18 иглени глави с две колони с по 9 игли, позволяващи високоскоростен печат. Разстоянието между печатащите игли в колоната определят вертикалната разделителна способност на принтера при бърз печат.






  1. Принцип на действие

В серийните матрични принтери знаците се отпечатват от печатащата глава при хоризонталното и движение. Печатащата глава има определен брой печатащи игли подредени така, че до оформят вертикална колона в предния край на главата. При движение на главата по ширината на листа, печатащите игли се задействат избирателно за да отпечатват съответните символи. Масово използваните глави имат 9 игли подредени в една колона или 24 игли подредени в две колони за по-добро качество на печат.






Мрежовата преносна среда осигурява предаване на сигналите между компютрите и останалите устройства включени в компютърната мрежа. Основният начин за връзка е с помощта на кабел. Съществуват и други технологии за пренос на информация – безжични връзки. В настоящата тема са разгледани двата вида преносни среди – кабелна и безжична.

Мрежово окабеляване


При изграждане на компютърна мрежа основният начин за връзка между компютрите е с помощта на кабел. Кабелът се явява основен компонент, чийто избор определя какви допълнителни компоненти ще са необходими за съответната мрежа. Най-често се използват следните основни видове кабели:

       Коаксиални;

       С усукани двойки проводници;

       Оптически.


Коаксиален кабел


Коаксиалният кабел е бил индустриален стандарт и все още се среща в по-старите мрежи. Този кабел е подобен на използвания от кабелната телевизия. Той има дебел меден проводник в центъра, който е обвит от изолиращ пластмасов слой. Сигналът се предава по медния проводник. Изолиращият слой е обвит с метално фолио или оплетка от мед или алуминий. Този външен проводник е разположен по цялата дължина на кабела, откъдето идва и името коаксиален (coaxial): – съвместно (co) и по цялата ос на кабела (axial) има два физически канала – медният проводник (сърцевината) за пренос на сигналите и оплетката – за земя. Външният слой играе и ролята на екран срещу външни смущения. Всички тези компоненти се опаковат с обвивка от пластмаса, гума или негорим материал.

 

външна обвивка



метална оплетка

меден проводник

екраниращо фолио

изолация


Фиг. 1-1. Коаксиален кабел

 

Коаксиалният кабел е стандартизиран чрез спецификациите RG (Registered Grade). Използван в компютърните мрежи той има основно две разновидности – тънък (thinnet) и дебел (thicknet).



Тънък коаксиален кабел

Тънкият коаксиален кабел е с диаметър една четвърт инч и е по-гъвкав от thicknet кабела. Спецификацията, която най-много се използва е RG-58. Неговият импеданс е 50 ома. Сигналът при този вид кабел може да се пренася на разстояния до 185 метра, след което започва да заглъхва.

 

 

 



Фиг. 1-2. Тънък коаксиален кабел RG-58

 Хардуер за свързване на тънък коаксиален кабел

 За свързване на тънкия коаксиален  кабел в мрежа се използва компонент, наречен British Naval Connector (BNC) конектор.







Фиг. 1-3. BNC конектор

 

Съществуват следните видове конектори:

   BNC кабелен конектор;

   BNC Т конектор (1 мъжки + 2 женски (1M+2F), 3 женски (3F));

   BNC цилиндричен конектор (F-F);

   BNC терминатор.

 

Фиг. 1-4. Видове BNC конектори:

кабелен конектор, Т конектор (1M+2F, 3F), цилиндричен конектор, терминатор

 

Към двата края на коаксиалния кабел се монтират BNC кабелни конектори. Връзката между два кабела и мрежовата карта се осъществява с помощта на BNC T конектор. В двата края на мрежата, към свободния край на T конектора е необходимо да се постави по един BNC терминатор – 50 омово съпротивление. Чрез това съпротивление се избягва ефекта на „отразения сигнал”.



Дебел коаксиален кабел

Дебелият коаксиален кабел (thicknet) е с диаметър половин инч. Използват се спецификациите RG-8 или RG-11. Може да предава сигнала на големи разстояния – до 500 метра, без затихване. Той обаче е по-скъп и с него се работи по-трудно, отколкото с тънкия коаксиален кабел.



RG-8







RG-11






Кабел с усукани двойки проводници


Кабелът с усукани двойки  представлява една или повече двойки от медни проводници, усукани една около друга и обвити с външна изолация. Чрез усукването на проводниците се предотвратява влиянието на електромагнитните смущения върху предавания сигнал.

Има няколко типа кабели с усукани двойки:



     Неекранирана усукана двойка (Unshielded Twisted Pair – UTP). Това е най-евтиният кабел, който се използва масово в съвременните компютърни мрежи. UTP е направен от една или повече двойки от медни проводници, като всеки проводник в двойката е усукан около другия. UTP обикновено се състои от 4 двойки от усукани кабели с цветови кодове. Основен недостатък на UTP е, че не е удобен за предаване на данни на дълги разстояния – до 90 метра. С увеличаването на дължината на кабела се влошава качеството и силата на сигнала.

Съществува вариант на UTP кабела – patch кабел – при който проводниците са многожилни.



Кабел UTP CAT.5



Кабел UTP CAT.5 PATCH



     Екранирана усукана двойка (Shielded Twisted Pair – STP). Този кабел е подобен на UTP, с няколко цветово кодирани усукани двойки, но той включва и защитно фолио под пластмасовата изолация. Всяка двойка е екранирана. Защитното покритие предпазва проводниците от външни смущения и помага за защитата на данните. Това оскъпява STP кабела.

INCLUDEPICTURE "http://193.192.57.240/po/courses/problemni/komputarni%20mrezi/01_files/image026.jpg" \* MERGEFORMATINET

     Фолио-екранирана усукана двойка (Foiled Twisted Pair – FTP). Това е кабел с усукани двойки, който е по-евтин от STP. Екранът е един – общ за всичките двойки проводници. Неговата изолация е от по-качествена пластмаса  спрямо UTP кабела, предназначена за външен монтаж. Има копринена нишка или стоманен проводник за увеличаване на здравината.



     SFTP (Screened Fully-shielded Twisted Pair) е друг тип кабел с усукани двойки. Има екран от алуминиево фолио и метална оплетка. В средата има носещо пластмасово ядро, стоманена и копринена нишка. Подходящ за външен и вътрешен монтаж в помещения с високо ниво на смущения и високи изисквания за надеждност.



 

Категории кабели с усукани двойки проводници

Има различни категории окабеляване с усукана двойка, като всяка от тях е разработена да предава данни с различна скорост. Следващата таблица показва шестте основни категории на усуканата двойка.

 


Категория

Характеристики

CAT 1

Разработен за предаване на глас на къси разстояния. Не е подходящ за предаване на данни.

CAT 2

Разработен за предаване на данни до 4 Mbps. Вече не се използва.

CAT 3

Разработен за предаване на данни до 10 Mbps. Разпространен в началото на 90 те години.

CAT 4

Разработен за предаване на данни до 16 Mbps. Използван в IBM токен-ринг мрежите.

CAT 5

Разработен за предаване на данни от 100 Mbps или повече. Най-масово използваната категория кабел с усукани двойки.

CAT 5е

Индустриален стандарт за 1000Mbps. Наложил се е на пазара преди излизане на официалния CAT 6 стандарт.

CAT 6

Предназначен за изграждане на 100 и 1000Mbps мрежи.

Таблица 1-1. Категории кабели с медни проводници

Забележка

Тези категории се отнасят не само за кабелите, но и за съпътстващите компоненти.

Хардуер за свързване на кабели с усукани двойки

Кабелите с усукана двойка се свързват към компютри и други устройства, използвайки конектор RJ-45. RJ (Registered Jack – регистриран жак) конекторът се нарича така, защото е регистриран от Федералната комисия по комуникации на САЩ. Този конектор изглежда подобно на конектора на телефонната линия –  RJ-11 с тази разлика, че е малко по-голям. Той има 8 кабелни връзки, докато при RJ-11 те са само 4. Конекторът RJ-45 се монтира към кабел с усукани двойки проводници с помощта на специални клещи за кримпване.

 








Фиг.1-5. RJ-45 жак

Монтаж на конектор RJ-45 към кабел с усукани двойки проводници

UTP кабелът се състои от 4 двойки от усукани кабели с цветови кодове. При монтаж на конектора трябва да се има предвид цветовата подредба на проводниците. По стандарт има две цветови схеми – Т568А и Т568В.

 


RJ-45 пин №

Цветова подредба T568A

Цветова подредба T568B

1

 Бял-зелен

 Бял-оранжев

2

 Зелен

 Оранжев

3

 Бял-оранжев

 Бял-зелен

4

 Син

 Син

5

 Бял-син

 Бял-син

6

 Оранжев

 Зелен

7

 Бял-кафяв

 Бял-кафяв

8

 Кафяв

 Кафяв

Таблица 1-2. Цветови схеми Т568А и Т568В

 

За направата на прав кабел трябва да се използва една и съща цветова схема от двете страни на кабела.



За направата на кръстосан кабел единият край на кабела се свързва по едната схема, а другия – по втората. Прав кабел се използва за свързване на компютър към хъб или суич. Кръстосан кабел се използва за свързване на два компютъра директно един с друг, както и за свързване на два хъба (суича).

Оптичен кабел


Оптичният кабел (fiber-optic) се различава от останалите форми на мрежово окабеляване, защото предава импулси от светлина, а не електрически импулси. Това позволява много по-високи скорости на трансфер на данните – оптичният кабел може да предава данни със скорост до 40 Gbps. Този кабел се използва за опорни сегменти за дълги разстояния, които могат да свързват градове или държави.

 

Фиг. 1-6. Оптичен кабел

Оптичният кабел се състои от едно или повече стъклени или пластмасови влакна, които предават светлината. Множество влакна могат да бъдат включени в един оптичен кабел, което позволява множество мрежи да предават данни по него. Всяко влакно е оградено от защитен метален слой, обвит в слой пластмаса, наречен буфер. Най-отвън има твърда пластмасова обвивка.

Влакнесто оптичните кабели осигуряват шумоустойчивост на сигналите и безпогрешно предаване на големи разстояния при най-високо ниво на защита на информацията в мрежата.

Режими на работа на оптичните кабели

Оптичният кабел може да работи в един от следните два режима:

-        Единичен режим (Single mode) – светлината пътува по оста на кабела. По-бърз режим, използва се предимно в WAN мрежите за разстояния до 70 км.

-        Множествен режим (Multi mode) – светлинните вълни навлизат в стъкления канал под различни ъгли като непрекъснато се отразяват и отскачат от стените на стъклената тръба. По-бавен от единичния поради дисперсията на светлината. Използва се в LAN мрежите за разстояния до 2000 м.

 Хардуер за свързване на оптични влакна

       Конектори за оптични кабели

Произвеждат се в следните варианти: SC, LC, ST, FC и др.

 


SC





LC





PM





ST





FC





 

Конекторите за оптични кабели са най-трудни за монтаж. Краищата на кабела се срязват с много голяма точност перпендикулярно, подравняват се прецизно, след което кабелът се свързва към конектора с нагорещено лепило или епоксидна смола.

       Patch кабели

Използват се при свързване на крайните устройства. Представляват меки гъвкави оптически кабели с пластмасова сърцевина.

 

Фиг. 1-7. Оптически Patch кабел

 

1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница