Тема компютърни мрежи



страница1/3
Дата06.09.2016
Размер0.64 Mb.
  1   2   3


ТЕМА 1. КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ

През последните тридесет години персоналните компютри играят изключително важна роля в жи­вота ни. Където и да отидем, неизбежно се сблъскваме с тях - вкъщи, на училище, на работното място, в магазина, банката и т.н. Тяхната единствена цел е да правят живота ни по-лесен и го правят все по-добре. Но в съвременния свят дори и най-мощният компютър е почти безполезен, ако липсва връзка с останалите му събратя. Именно тази връзка е причина да се оптимизира процесът на пренасяне и обме­няне на информация.

Най-елементарният пример за връзка е мрежа с два компютъра, свързани помежду си с кабел, кои­то обменят данни помежду си. Всички останали мрежи, независимо колко големи са те, използват тази базова система. Основното предимство на мрежите е споделянето на ресурси - информация и хардуер (принтери, дискови устройства, оптични запаметяващи устройства, скенери, факсове и др.).

Мрежите предлагат и допълнителни предимства за потребителите:

» Обмен на електронна поща;

» Споделен достъп до софтуер и бази данни;

» Едновременна работа по различни части от съвместен проект;

» Споделяне на връзка към Интернет;

» Отдалечено управление от специалист с цел отстраняване на проблеми, диагностика и под­дръжка.

Условия за работа на компютрите в мрежа

Компютрите могат да работят в мрежа, когато са изпълнени следните условия:

» Съществува физическа (с кабели или безжична) връзка между компютрите;

» Използват се общи правила за комуникация - мрежов протокол;

» Съществуват ресурси, които могат да бъдат споделяни;

» Инсталиран е софтуер, управляващ споделянето на ресурси - мрежови операционни системи;

Тези условия са в сила за всички мрежи независимо от тяхната сложност.

Видове:

Компютърните мрежи се разделят на:

» Локални мрежи (Local Area Network - LAN) - състоят се от два или повече компютъра, свърза­ни помежду си с цел обмен на данни и използване на общи периферни устройства. Свързаните по този начин компютри са разположени върху ограничена площ, обикновено в рамките на една сграда;

» Гпобални мрежи (Wide Area Network - WAN) - образуват се при свързването на локални мрежи посредством кабели, телефонни линии, сателитна връзка;

» Интранет мрежи - състоят се от няколко локални мрежи, свързани помежду си. Обикновено това са мрежи в клоновете на дадена компания, като достъп до ресурсите им имат само служи­телите на компанията;

» Екстранет мрежи - това са интранет мрежи, които споделят част от ресурсите си. Обикновено това са клиенти на фирмата, доставчици или партньори;

» Интернет - най-голямата мрежа в света. Представлява система от мрежи, използващи за връзка помежду си протокола TCP/IP.


ТЕМА 2. МРЕЖОВИ ТОПОЛОГИИ

Според използвания принцип за комуникация между компютрите компютърните мрежи се разделят на равноправни (peer-to-peer) и клиент-сървър мрежи.

» Равноправни мрежи. В този случай всички компютри са равнопоставени и могат да комуникират помежду си свободно. Компютрите в мрежата могат да функционират и като сървъри, и като клиенти. Когато даден компютър споделя своите ресурси (периферни устройства или данни) с останалите, той действа като сървър, а когато ползва ресурсите на друг компютър - като клиент. Този тип мрежи се из­ползва, когато броят компютри не надвишава 10 и няма нужда от централизирано съхраняване на инфор­мация и мрежови приложения. Това са обикновено малки организации или отделни отдели на голяма фирма. Предимствата им са ниската цена на изграждане, лесното администриране, липсата на компютър, заделен само за съхранение на данни. Недостатъците им са ниското ниво на сигурност и слаб контрол.

Характеристики

Равноправни мрежи

Клиент-сървър мрежи

Сигурност и контрол

Липсват нива на достъп и потребителски групи. Достъпът е или пълен, или забра­нен. Изисква се парола за всеки отделен ресурс.

Нивата на достъп се определят чрез потреби­телски групи. Всяка потребителска група полз­ва една единствена парола за достъп до поз­волените й ресурси. Потребителите могат да участват в няколко потребителски групи с различни нива на достъп.

Производителност

Компютрите изпълняват ролята на сър­вър и клиент едновременно, което пони­жава производителността на мрежата. С увеличаване на броя на компютрите тя спада драстично.

Компютрите са специализирани за изпълнени­ето на определени задачи, което пести време и ресурси, увеличавайки производителността. Сървърите работят с мрежов софтуер, който управлява ефективно споделянето на ресурси.

Цена

Всеки компютър в мрежата може да бъде сървър, което значително намаля цената за изграждане. Необходимият клиентски софтуер е включен в използ­ваната операционна система.

Изискванията към сървърите са високи, поради което тяхната цена също е висока.

Възможности за резерв

Липсват резерви. При повреда на някой от компютрите са възможни загуби на данни и проблеми в работата на цялата мрежа.

Възможно е поддържането на .дублиращи" сървъри и системи за захранване, смяна на устройства по време на работа, автоматично управление от страна на мрежовата операци­онна система.


» Клиент-сървър мрежи. Предназначението на всеки компютър е определено от самото начало. Може да има един или няколко сървъра, управляващи достъпа до ресурси и услуги на свързаните към тях работни станции (клиенти). На сървърите се съхраняват мрежовите ресурси, които са достъпни за изпол­зване от всички останали компютри в мрежата. Обикновено сървърите се поставят в специално пригодени помещения в сградата, до които достъп имат само системните администратори. По правило сървърите са по-мощни от останалите компютри в мрежата и работят със специални мрежови операционни системи, улесняващи споделянето на ресурси. Според големината и нуждите на мрежата сървърите могат да бъ­дат един или няколко, като във втория случай те се използват за изпълнението на различни задачи (файлов сървър, пощенски сървър, сървър за печат и др.). Този тип мрежи са по-производителни и ефективни и позволяват високо ниво на сигурност, но за сметка на това са по-скъпи и трудно се поддържат



Шинна топология

Това е най-старият вид мрежова топология. При нея всички компютри се свърз­ват към един кабел. Използват се коаксиа­лен кабел и специални Т-образни конектори.



Предимства

Недостатъци


1. Ниска себестойност;

2. Простота


1. При повреда на кабел мрежата престава да функционира ;

2. Неудобства при добавяне на нови работни станции към съществуваща мрежа;

3. В определен момент само един компютър може да изпраща данни по мрежата;

4. Трудна диагностика и отстраняване на проблеми.




Кръгова топология
При тази топология отделните устройства са свързани в мре­жа с един кабел във формата на кръг. Сигнал, наречен управляващ маркер, се движи по кръга в една посока и преминава през всички компютри. Когато даден компютър иска да изпрати данни до друг, той „хваща" маркера и прибавя към него данните и адреса на полу­чаващия компютър. След това данните се изпращат нататък по кръ­га и преминават през всеки компютър, докато стигнат до този, чийто адрес съвпада със записания в тях при изпращането им. Получава­щият компютър след това връща съобщение на изпращащия, че е получил данните, и по кръга се пуска нов маркер.



Предимства

Недостатъци

1. Ниска себестойност;

2. Простота.

1. При повреда на кабел или на някой от компютрите мрежата престава да функционира;

2. В определен момент само един компютър може да изпраща данни по мрежата;





Звездна топология

Тази топология е най-разпространената в момента. При нея всеки компютър от мрежата е свързан с кабел към централен възел, наречен концентратор или хъб (напосле­дък вместо хъб се използва суич). Ако връзката между едно от устройствата и концентратора (хъб или суич) бъде нару­шена, то остава изолирано, но това няма да попречи на ця­лостната работа на мрежата.




Предимства

Недостатъци

1. Лекота при откриване и отстраняване на
проблеми;


2. Висока производителност;

3. Централизиране на ресурсите и управлението;

1. Висока цена за изграждане (повече кабели и допълнително
оборудване);


2. При голям брой компютри мрежата става сложна;

3. При повреда в хъба (суич) мрежата престава да функционира.





ТЕМА 3. МРЕЖОВ ХАРДУЕР

Мрежова карта
Мрежовата карта осъществява физическата връзка между компютъра и мрежовия кабел. Тя се ин­сталира в един от разширителните слотове на сървърите и потребителските компютри, а напоследък се интегрира директно в дънната платка. При производството си всяка мрежова карта получава уникален номер, известен като физически адрес (MAC address - Media Access Control address). Този адрес се из­ползва, за да идентифицира всеки компютър в локалната мрежа. Мрежовите карти служат за:

» подготовка на данните за изпращане към мрежата;

» изпращане на данните;

» управление движението на данните между компютъра и кабелната система.



Repeater (Повторител)

При движението си по кабела силата на сигнала отслабва и той започва да се променя. Този ефект е известен като заглъхване. При голяма дължина на кабела заглъхването става толкова голямо, че сигна­лите стават неразпознаваеми за компютрите. В такива случаи се използват устройства, наречени повторители. Те приемат отслабения сигнал от кабела, усилват го и го предават нататък към следващия кабел.



Hub (Хъб)

Хъбовете се използват за свързване на множество компютри в мрежа тип звезда. Всеки хъб има определен брой портове, към които се свързват работните станции или други хъбове, ако мрежата е го­ляма. Също като повторителите хъбовете усилват сигнала, получен в един от портовете им, и го разпрос­траняват към всички останали портове. Ако към тях са свързани компютри, всички едновременно получа­ват този сигнал без значение за кой от тях в действителност е предназначен. Недостатък на хъбовете, е че при едновременно получаване на сигнал на повече от един порт възниква конфликт (не може два или повече компютъра да изпращат данни едновременно). В такива ситуации всички компютри спират да изп­ращат данни и изчакват определено време, преди да предават отново. Това води до големи забавяния в работата на мрежата.



Bridge (Мост)

Мостовете, също като повторителите, служат за свързване на отделни сегменти от мрежата, но за разлика от тях те могат и да разделят мрежите на части. По този начин те намаляват трафика в отделни­те части и подобряват работата на мрежата.



Switch (Комутатор)

Комутаторът по същество е хъб, но с някои допълнителни възможности. За разлика от хъбовете, които разпращат сигналите по мрежата до всички компютри, комутаторите изпращат само към компютъра, за който е предназначена информацията. Това става благодарение на тяхната способност да съхраняват адресите на всички компютри в мрежата. Когато комутаторът получи пакет с данни, той сравнява адреса на получателя, записан в него, със своята база и след това го изпраща директно към него. Благодарение на тази си способност комутаторите запазват пълната пропускателна способност на мрежата, независимо от броя на едновременно предаващите компютри. Съвременните комутатори поддържат дуплексен режим (едновременно предаване и приемане), което удвоява действителната пропускателна способност на мре­жата.



Router (Маршрутизатор)

Маршрутизаторите са устройства, предназначени да свързват отделни мрежови сегменти или цели мрежи. Те съдържат база от данни с адреси и маршрути, благодарение на които определят към кого тряб­ва да бъде насочен даден пакет с данни и по кой път. Когато маршрутизаторът получи пакети с данни, предназначени за компютри, намиращи се в мрежа, с която няма директна връзка, той ги изпраща към маршрутизатора, който е свързан в тази мрежа. Основните функции на маршрутизаторите са:

» филтриране на трафика и защита от претоварване на мрежата;

» разделяне на големи мрежи на по-малки;

» избор на най-добрия маршрут за данните.

Gateway (Шлюз)
Шлюзовете са устройства за връзка между мрежи от различен тип. Тяхната работа е да преобразу­ват информацията, получена отдадена мрежа, във вид, разпознаваем за мрежата получател.

Кабели и кабелни конектори
Компютрите в повечето съвременни мрежи са свързани с кабели. Те могат да бъдат различни по вид и служат за предаване на сигналите в мрежата. Днес се срещат три основни групи кабели: » коаксиални;

» с усукана двойка проводници; » с оптични нишки.


КОАКСИАЛЕН КАБЕЛ
Коаксиалният кабел се състои от меден проводник, обвит с изолационен материал, върху който има оплетка от мед или алуминий, покрита от външна обвивка. Металната оплетка служи за защита от смущения. Понякога под нея се поставя втори изолационен слой от метално фолио за допълнителна защита. Такива кабели се наричат двойно екранирани. Освен в компютърни мрежи кабелите от този вид се използват и в кабелната телевизия. Те са евтини, леки, гъвкави и се поставят лесно. По тях информа­цията може да се предава бързо и на много големи разстояния. За свързване на този тип кабели с мре­жова карта се използва устройство, наречено British Naval Connector (BNC) конектор. Той се състои от три компонента:

» BNC кабелен конектор - поставя се в края на кабела с помощта на кримпер-клещи.

» BNC Т конектор - служи за връзка между мрежовата карта и мрежовия кабел.

» BNC терминатор - поставя се на всеки край на кабел, към който не е свързана мрежова карта или друг кабел при мрежи с шинна топология. Целта му е да прихваща и унищожава блуждаещите сигна­ли. Без терминатори функционирането на шинната мрежа е невъзможно.


КАБЕЛ С УСУКАНА ДВОЙКА ПРОВОДНИЦИ
Те се състоят от двойки изолирани и взаимно усукани проводници. Проводниците се усукват с цел да се намаляват външни смущения. Съществуват кабели с различен брой двойки проводници и с различ­ни дебелини.

Кабелите с усукана двойка проводници са разделени на категории, като всяка от тях е разработена да предава данни с различна скорост. Съществуват пет основни категории:



Категория

Характеристики

CAT 1

предаване на глас на къси разстояния; неподходящ за пренос на данни.

CAT 2

предаване на данни до 4 Mbps (мегабита в секунда); състои се от четири усукани двойки.

САТЗ

предаване на данни до 10 Mbps; среща се рядко в стари мрежи.

CAT 4

предаване на данни до 16 Mbps;

CAT 5

предаване на данни от 100 Mbps; състои се от четири усукани двойки от медни проводници; най-разпространеният тип в момента.

Има два типа кабели с усукана двойка:

» Неекраниран кабел с усукана двойка проводници (Unshielded Twisted Pair - UTP) - състои се от една или повече двойки (най-често четири) медни проводници, усукани един около друг. Използват се за предаване на информация до 100 м.

» Екраниран кабел с усукана двойка проводници (Shielded twisted pair STP) - подобен на UTP, но използва обвивка от защитно фолио под пластмасовата изолация, а също така и пластмасова обвивка между и около двойките проводници. Защитното покритие предпазва от външни смущения и в резултат на това данните могат да се предават с по-висока скорост и на по-големи разстояния.

Кабелът с усукана двойка проводници се свързва с компютъра чрез конектор, наречен RJ-45.

По стандарт са определени два вида цветови подредби на кабелите при поставянето на конектори­те - Т568А и Т568В:



Т568А

T568B

Номер на щифт

Цвят

Сигнал

Номер на щифт

Цвят

Сигнал

1

Бяло/зелен

Предаване +

1

Бяло/оранжев

Предаване +

2

Зелен

Предаване -

2

Оранжев

Предаване -

3

Бяло/оранжев

Приемане +

3

Бяло/зелен

Приемане +

4

Син

Не се използва

4

Син

Не се използва

5

Бяло/син

Не се използва

5

Бяло/син

Не се използва

6

Оранжев

Приемане -

6

Зелен

Приемане -

7

Бяло/кафяв

Не се използва

7

Бяло/кафяв

Не се използва

8

Кафяв

Не се използва

8

Кафяв

Не се използва

Изработват се два вида кабели с усукана двойка проводници - прави и кръстосани. За направата на прав кабел трябва да се използва една и съща схема от двете страни на кабела. За направата на кръстосан кабел единият край на кабела се свързва по едната схема, а другият - по втората. Кръстосани­те кабели се използват за свързване на два компютъра директно един с друг, както и за свързване на два хъба.
КАБЕЛ С ОПТИЧНИ НИШКИ
Кабелът с оптични нишки (оптичен кабел) се състои от стъклени или пластмасови влакна, които провеждат светлина. Всяко влакно е оградено от защитен метален слой, обвит в слой пластмаса. Най-отвън се поставя твърда пластмасова обвивка. Минималният брой нишки е две - по една за предаване и приемане, като в един кабел могат да бъдат включени няколко такива двойки, което позволява множество мрежи да предават данни по един кабел. Този тип кабели се характеризират с високо ниво на сигурност на данните, висока скорост и пренос на големи разстояния.
Безжични мрежи
През последните години все по-популярни стават безжичните мрежи, използващи радио- или инф­рачервени вълни. Най-голямо разпространение днес има мрежата Wi-Fi (Wireless Fidelity), базирана на безжичния стандарт IEEE 802.11 b/g.Wi-Fi-мрежите позволяват максимална скорост 11 Mbps (мегабита за секунда). Този тип мрежи могат да работят самостоятелно или свързани с кабелни мрежи.

Wi-Fi-мрежите използват два типа устройства:

» точки за достъп;

» мрежови карти с радио приемно-предаватели.

Точките за достъп служат за преобразуване на сигналите от кабелна мрежа в сигнали за безжична и ги излъчват към безжичните мрежови карти. Мрежовите карти за безжични мрежи вместо RJ-45 конектор имат радио антена

ТЕМА 4. OSI МОДЕЛ – РЪКОВОДСТВО ЗА МРЕЖОВИ СРЕДИ

OSI моделът (Open System Interconnection Model) е най-разпространеното ръководство, описва­що мрежовите среди. Моделът описва как мрежовият хардуер и софтуер работят заедно. Той е създаден от Международната организация по стандартизация (International Standards Organization - ISO) c цел създаване на единна система от стандарти и протоколи за обмен на информация. Всички производители на мрежово оборудване създават своите продукти на базата на този модел.

OSI моделът разделя мрежовите комуникации на седем слоя. На всеки слой работят точно опреде­лени компоненти и протоколи. Архитектурата на модела е изградена така, че всеки слой да може да кому­никира със слоевете, намиращи се непосредствено под и над него. При всяко изпращане на данни по мрежата, те преминават последователно през слоевете под формата на пакети. Всеки пакет представля­ва единица информация, която се предава от едно мрежово устройство на друго. Преминавайки през слоевете, пакетите се обработват, като към тях се добавя информацията, необходима за правилното им пренасяне по мрежата. Когато пакетите пристигнат при получателя, преминават през слоевете по обратен ред, като при това движение всеки слой премахва добавената към пакета информация при изпращача.

APPLICATION LAYER (ПРИЛОЖЕН СЛОЙ)


Слой 7 или Приложен слой е най-горният слой в модела. Той служи като посредник между софту­ерните приложения и мрежовите услуги. Тук работят програмите за трансфер на файлове, браузър, при­ложения за електронна поща и други. Задачата на слоя е да управлява общия мрежов достъп, контрола на потоците от данни и поправката на грешки.
PRESENTATION LAYER (ПРЕДСТАВИТЕЛЕН СЛОЙ)
Слой 6 или Представителен слой - определя използвания формат за обмен на данните. Тук полу­чените от приложния слой данни се преобразуват в „универсален" формат за пренос на данните по мре­жата. При получателя става обратно преобразуване на данните от „универсален" във формат, използван от приложния слой на получаващия компютър. Този слой отговаря и за преобразуването на данните, тях­ното кодиране и компресиране с цел намаляване на техния размер при преноса им между компютрите.
SESSION LAYER (СЕСИЕН СЛОЙ)
Слой 5 или Сесиен слой - управлява процеса на връзка между програмите на два компютъра. Връзката се нарича сесия. Слоят отговаря за разпознаването на имената на компютрите и сигурността при пренос на данни по мрежата. Сесийният слой се грижи за .диалога" между компютрите, като определя коя страна предава и коя приема. Освен това се грижи за приключването на една заявка преди приемане­то на друга.
TRANSPORT LAYER (ТРАНСПОРТЕН СЛОЙ)
Слой 4 или Транспортен слой - осигурява допълнително ниво на връзка под сесийния слой. Той от­говаря за транспортирането на пакетите с данни без грешки, в точна последователност и без загуби. Дру­га важна функция на слоя е да пренареди пакетите така, че да не са прекалено големи или малки с цел по-ефективно пренасяне по мрежата. При получаващия компютър транспортният слой разопакова пакети­те и ги подрежда в първоначалния им вид, след което изпраща потвърждение за получаването им. Този слой осигурява контрол на потока и обработката на грешки при преноса на пакетите.
NETWORK LAYER (МРЕЖОВ СЛОЙ)
Слой 3 или Мрежов слой - отговаря за адресирането на съобщенията и за определянето на марш­рут, по който да преминат данните от компютъра - източник до компютъра - получател. Слоят следи и за проблеми при трафика
DATA LINK LAYER (КАНАЛЕН СЛОЙ)
Слой 2 или Канален слой - изпраща кадрите с данни от мрежовия слой към физическия слой. Дан­ните пътуват по мрежата във вид на frames (кадри). Всеки кадър се състои от няколко елемента:

  1. Destination ID (идентификатор на получателя) - адресът на компютъра, към който се изпращат данните;

  1. Sender ID (идентификатор на подателя) - адресът на компютъра, изпращащ данните;

  2. Контролна информация - определя типа на кадъра, маршрута и сегментирането;

  1. Пакет данни - същинската информация, предавана по мрежата;

  2. Cyclical redundancy check - CRC (циклична проверка на контролната сума) - информация за про­верка и корекция на грешките.

След изпращането на всеки кадър обратно се изпраща потвърждение за пристигането му. Кадрите, за които не се получи потвърждение или са повредени, се изпращат повторно.
PHYSICAL LAYER (ФИЗИЧЕСКИ СЛОЙ)
Слой 1 или Физически слой - предава потока от битове (единици и нули) от мрежовата карта към кабела. Този слой определя типа на връзката между мрежовата карта и кабела, както и техниката на пре­даване на информацията по мрежата.

ТЕМА 5. МРЕЖОВИ ПРОТОКОЛИ
По своята същност протоколите представляват правила и процедури за комуникация. В този сми­съл мрежовите протоколи осигуряват правилата за свързване. Те управляват адресирането и маршрутизацията, проверката за грешки и повторното предаване на информацията. Мрежовите протоколи могат да се инсталират или премахнат от компютрите в мрежата по всяко време и не са обвързани с избора на конкретен хардуер (кабели, мрежови карти и др.). Всички компютри в мрежата трябва да използват един и същи протокол или пакет от протоколи, за да комуникират помежду си.

Основните мрежови протоколи са TCP/IP, IPX/SPX и NetBEUI.



  • TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) е пакет от протоколи, разработени за из­ползване в Интернет. TCP/IP протоколите се поддържат от всички съвременни операционни системи и се използват като стандарт за локални мрежи. Основните протоколи, влизащи в със­тава на пакета TCP/IP, са:

» Simple Mail Transfer Protocol (SMPT) - протокол за електронна поща;

» File Transfer Protocol (FTP) - протокол за обмен на файлове;



» Simple Network Management Protocol (SNMP) - протокол за мрежово управление.

  • NetBEUI (NetBIOS Extended User Interface) е протокол, използван в малки равноправни мрежи, базирани на Windows. Той е малък, бърз и ефикасен протокол, но не поддържа маршрутизиране, поради което използването му в големи мрежи е невъзможно. Този протокол все още се поддържа в операционните системи на Microsoft, но в момента като основен протокол се изпол­зва TCP/IP.

  • IPX/SPX (Internetwork Packet Exchange/Sequenced Packet Exchange) е протоколен пакет, използ­ван в мрежите на Novell. Той е малък и бърз протокол, поддържащ маршрутизиране. Също като NetBEUI този протокол вече е заменен от TCP/IP, но все още се среща в мрежи, използващи по-стари версии на операционните системи на Novell.

ТЕМА 6. МРЕЖОВИ ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ
Мрежовата операционна система е софтуер, който контролира и организира всички дейности в мрежата. Типът на използваната операционна система зависи от типа на мрежата, която ще се управлява - равноправна или мрежа клиент-сървър.Microsoft Windows е операционна система, разработена за използване на един компютър, като всяка версия поддържа възможност за работа в равноправна мрежа, без да се налага използването на допълнителен софтуер. Мрежите тип клиент-сървър са по-сложни и обикновено налагат използването на специализирани операционни системи, които управляват множество сървъри, споделени ресурси, осигуряват защита на системата и осигуряват административни функции като проверка на потребителски имена и пароли за достъп до мрежата. Мрежовите операционни системи на Microsoft, като Windows NT Server/2000/Server 2003, предлагат пълен набор от инструменти за уп­равлението на мрежи - вградена система за сигурност, пълна поддръжка за споделяне на файлове и услуги, защитена Интернет връзка и др.

IP-АДРЕСИРАНЕ
За да работят компютрите в мрежа, е необходимо след инсталиране на протоколния пакет TCP/IP той да бъде конфигуриран. Конфигурацията включва три основни параметъра - IP адрес, subnet mask (маска на подмрежата) и default gateway (шлюз по подразбиране).

IP адреси
IP адресите представляват 32-битови двоични числа, които се записват като четири десетични числа, разделени от точки ( общ вид - ххх.ххх.ххх.ххх, пример 192.168.201.123). Всяка част от адреса се нарича байт или октет, тъй като представлява 8-битово двоично число. Логически адресите са изградени от две части - първата се нарича мрежова част, а втората - адрес на хоста (компютъра). Допустимите стойности за октетите са от 0 до 255, като стойностите 0 и 255 са резервирани за служебни цели. Адресите се регламен­тират от международната организация Internet Network Information Center - InterNIC (Интернет мрежов ин­формационен център) и са разделени в пет класа, означени с латинските букви от А до Е. Всеки компютър, който работи с TCP/IP, изисква уникален адрес.

IP адресите, които се присвояват всеки път, когато компютърът се включи в мрежата, се наричат динамични IP адреси. Тези присвоени адреси са валидни за времето на връзката. При всяко следващо стартиране на компютъра той получава нов адрес. IP адрес, който е присвоен за постоянно, се нарича статичен IP адрес. Статичните адреси не се променят при включване на компютъра към мрежата. Прис­вояването на динамичните адреси се управлява от DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol) сървър. Компютрите, работещи в мрежа с конфигуриран DHCP сървър, получават IP адреси, маска на подмрежа и шлюз по подразбиране динамично, при включване в мрежата.DHCP е много полезен в големи мрежи.



SUBNET MASK (маска на подмрежа)
Маската на подмрежа определя коя част от IP-адреса идентифицира мрежата и коя компютъра. Те също се представят с четири десетични числа, разделени с точка. Общият вид на маската е 255.xxx.xxx.xxx, например 255.255.255.0. Често се налага мрежите да се разделят на по-малки части, наречени подмрежи. Разделянето на дадена мрежа на подмрежи улеснява нейното управление, подобрява контрола на трафика и намалява неговия обем. Разделянето на подмрежи става именно с помощта на маската, която, обединена с IP-адреса, определя в коя част на мрежата се намира даден компютър.

Default gateway (шлюз по подразбиране)
За да комуникира с компютри от други мрежи, всеки компютър трябва да разполага с конфигуриран маршрут към съответната мрежа. Ако такъв не бъде открит, данните се изпращат към шлюза по подраз­биране за мрежата, в която се намира компютърът. Ако не е зададен такъв шлюз, комуникациите са огра­ничени в рамките на локалната мрежа.

За да бъде завършена настройката на компютъра за работа в мрежа, трябва да се дефинира и DNS сървър. Системата за именуване на области - DNS (Domain Name System) е система, която устано­вява съответствието между IP-адресите и имената на компютрите.DNS позволява работата с имена, които лесно се помнят, вместо с трудните за запомняне IP адреси.




ТЕМА 7. ПЛАНИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА КОМПЮТЪРНИТЕ
МРЕЖИ

Въвеждането в експлоатация на една компютърна мрежа задължително минава през следните етапи:

» планиране;

» изграждане;

» експлоатация и поддръжка.



Планиране
Планирането на мрежата винаги започва с установяването на нуждата от мрежа. Ако например единствената причина да се изгради компютърна мрежа е поделянето на фирмения принтер, би било по-изгодно да се потърси друго решение, като покупката на още един принтер или използването на превк­лючващи устройства. За да се аргументира нуждата от мрежа, по-лесно е да се установят предимствата, които тя би осигурила за фирмата. Фирмата би спечелила от наличието на мрежа, ако:

» служителите ежедневно обменят големи обеми информация с дискети или други носители на информация;

» много от служителите на фирмата се нуждаят от високопроизводителен принтер;

» често се срещат затруднения при намиране, поделяне и обработка на данни;

» служителите са затрупани от информация на хартиен носител и др.

Кои са ползите, които фирмата ще получи от изграждането на мрежата?

» улеснена комуникация;

» поделяне на информация;

» споделяне на Интернет връзка;

» по-добро управление на компютрите;

» централизирано архивиране на данни;

» контролиране достъпа на информация и др.

При планирането на мрежата трябва да се вземат под внимание не само неща като хардуер, ока­беляване и операционна система, но и обучението на персонала, нуждата от мрежов администратор, ползване на консултантски услуги, бъдещо разширяване на фирмата и др.

Към планирането може да се подходи по два начина - създаване на нов план или ползване на го­тов. Първият начин минава през етапите на събиране на възможно най-много данни, изследване на всички възможни варианти, избиране на оптимална комбинация от компоненти. Този подход обаче е свързан с редица трудности, като висока цена, голяма продължителност и вероятност за избор на вари­ант, който не е оптимален. Поради това мрежовите дизайнери обикновено планират мрежите на базата на предварително готов план, подходящ в повечето от случаите, който впоследствие променят в зависимост от конкретната ситуация. Добра идея е начертаването на карта на бъдещата мрежа. Добрата карта, съдър­жаща план на разположението на офиса, може да даде добра представа за топологията и окабеляването.

Изграждане

Процесът на физическото изграждане на мрежата е изключително важен и определящ работата на мрежата фактор.



Наложително е да се обърне внимание на следните въпроси:

» Как ще се осъществи безпроблемният преход към новата работна среда?

» Колко време ще отнеме този преход?

» Налага ли се обучение на служителите по време на прехода?

» Налага ли се възлагане на изграждането на мрежата на специализирана фирма?

Последният въпрос води след себе си нова група от важни въпроси:

» Как да бъде избран изпълнител?

» Кой и как ще направи проучване на пазара?

» Кой ще координира изпълнението на поръчката?

» Кой и как ще извърши тест на системата след инсталирането й?

Тестването на системата е изключително важно, защото тук могат да се разкрият евентуални проб­леми, които впоследствие биха довели до загуба на време и ресурси.

На този етап трябва да се вземат под внимание и проблемите, свързани с прехода на служителите към новата работна среда. Желателно е служителите на фирмата да преминат курс на обучение за рабо­та в мрежа. Задължително е да се осигури обучение на администраторите на мрежата. Те трябва да взе­мат участие във всички етапи по изграждане на мрежата, за да я познават добре.



Експлоатация и поддръжка
При експлоатацията на всяка компютърна мрежа, независимо колко добре е изградена, рано или късно възникват проблеми. В такива ситуации възможните варианти са наемане на компютърен специа­лист, който да поддържа мрежата, или сключване на договор със специализирана фирма, която да из­вършва услуги на място. Факторите, определящи избора на вариант, са много, като по-важните са:

» важността на данните във фирмата;

» размерът на загубите, които фирмата търпи, защото мрежата не работи.

Поддръжката на мрежата трябва да е предвидена още в процеса на планиране.


ТЕМА 8. БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ В WEB

КАКВО Е WEB

По своята същност най-популярната достъпна услуга в Интернет WWW (наричана накратко Web/уеб) представлява огромна мрежа от сървъри, позволяващи публикуването на информация (и из­вършването на операции върху тази информация). Основната част от информацията в уеб е описана на специализирани езици в уеб-документи. Технологията WWW се основава на модела клиент-сървър, което означава, че тя организира взаимодействието на две различни системи, обменящи данни:



  • Клиент - това са уеб-браузърите, като например MS Internet Explorer, Netscape Navigator, Opera, Mozilla, Mozilla Firefox и др., инсталирани на клиентската система (на локалните компютри). Уеб-браузърите предоставят средства за навигация в уеб-пространството и за презентация на уеб-документи (уеб-страници).

  • Уеб-сървър - софтуерно приложение, което приема клиентската заявка за определена страни­ца, намира я на локалния диск и я изпраща на клиента - уеб-браузъра.


Уеб технологията е базирана на:

» URL (Uniform Recourse Locator) - Унифициран указател на ресурсите; » HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) - Протокол за трансфер на хипертекст; » HTML и други езици за описание на уеб-документи. • URL еднозначно определя местоположението на всеки документ в мрежата. Например http://free.hit.bg/lessondw/Lesson1.htm е URL-адрес на документа Lesson1.htm, разполо­жен в директория lessonsdw на сървър free.hit.bg.

Името на сървъра е буквен еквивалент на IP на компютъра, който изпълнява функциите на сървър. Имената се образуват, като се използва йерархична именна структура на нива. Имената се регистрират в DNS (Domain Name System) и се наричат домейни. Към всеки домейн може да се добави подчинено име - субдомейн. Например домейнът free.hit.bg е от трето ниво, като от първо ниво е домейнът Ьд, hit.bg е субдомейн на bg, а free.hit.bg е субдомейн на hit.bg.

Регистрирането на субдомейни е основано на комерсиален принцип.

Съществуват определен брой регистрирани домейни от първо ниво - национални и корпоративни.


Собствениците на компютри-сървъри предоставят дисково пространство за съхраняване на ин­формацията и чрез своя домейн и уеб-сървър осигуряват публикуването й в мрежата. Тази услуга се нарича хостинг.

HTTP представлява прост текстов протокол, който се използва от услугата WWW за осигурява­не на достъп до практически всякакъв вид данни, наричани събирателно ресурси. В HTTP-протокола ос­новни понятия са клиент (обикновено това са уеб-браузърите) и сървър (това са уеб-сървърите). Кому­никацията по HTTP се състои от запитване - request - съобщение от клиента към сървъра и отговор -response - отговор от страна на сървъра на съобщението от клиента.



ТЕМА 9. HTML - ОПИСАНИЕ НА СТРУКТУРАТА
Уеб функционира на принципите на хипертекст и хипермедията. Това означава, че публикувани­те документи могат да съдържат в себе си връзки към други свързани с тях документи.
Принципите на технологията хипертекст са създадени от Ваневер Буш, който през 1945 г. публикува статия, в която изказва предположението, че организационната структура на човешкото мислене е нелинейна и личността не притежава средства, с които да управлява процесите на мислене. Буш нарича своята теоре­тична система Метех.

Термините хипертекст и хипермедия са въведени от Тед Нелсън при разработването на софтуерен проект, наречен Xanadu. Той представлява нелинейна среда, в която потребителят може да се предвижва между отделните страници, съдържащи информация, свързани една с друга.WWW, използващ езика HTML и протокола HTTP, силно наподобява системата, създадена от Нелсън.

Когато технологиите разширяват възможностите на компютъра, към системата са добавени и графи­ка, видео, звук, анимация, при което хипертекстът еволюира до хипермедия. През 1987 г. Бил Аткинсън съз­дава базираната на същите принципи система HyperCard, която се разпространява безплатно на компютрите Apple и с това значително спомага за разпространяване на концепцията за хипертекст и хипермедия.
В момента уеб-пространството е най-обширното хранилище на информация, а публикуваните в не­го документи са описани посредством HTML (Hyper Text Markup Language).

За разлика от изкуствените езици, HTML не е алгоритмичен език като например С, Pascal или Basic. HTML е език от маркери и се използва за описание на хипертекстови документи. Описанията на HTML могат впоследствие да се интерпретират от уеб-браузърите. Документите на HTML използват фай­лово разширение html или htm.

Всеки HTML-документ има две основни части - head (глава), в която са описани основните харак­теристики на документа, и body (тяло), в което е описано съдържанието. Първоначално HTML беше език за описание на структурата и съдържанието на документа, но впоследствие се наложи уеб-дизайнерите да го използват и за описание на презентацията - т.е. външния вид на документа.

Документите на HTML по същество са текстови файлове и може да се създават с помощта на най-обикновен текстов редактор, като например Notepad.


Структура на HTML документ
Пример за елементарен HTML-документ
<p>Моят първи HTML-документ



<р>Принципите на технологията хипертекст са създадени от Ваневър Буш (Vannever Bush), декан на инженерното училище към Масачузетския технологичен институт, който през 1945 г. публикува във The Atlantic Monthly статия, озаглавена "Как ние успяваме да мислим" (As We May Think), в която изказва предположението, че организационната структура на човешкото мислене е нелинейна и личността не притежава средства, с които да управлява процесите на мислене. Буш нарича своята теоретична система Метех.

<р>Термините хипертекст и хипермедия са въведени от Тед Нелсън при разработването на софтуерен проект, наречен Xanadu. Той представлява нелинейна среда, в която потребителят може да се предвижва между отделните страници, съдържащи информация, свързани една с друга. World wide web, използващ HTML и протокола HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) силно наподобява системата, създадена от Нелсън.
Документите на HTML съдържат тагове. Тагът е основната синтактична единица на HTML и описва определена част от страницата. Конкретните параметри на описанието се задават посред­ством атрибути.

Таговете се описват с тяхното начало и край. В началото на тага се поставя неговото име между знаците "<* и ">". В края на тага отново се поставя името му между тези символи, но предшествано от символа /. Таговете могат да бъдат влагани един в друг. Целият документ се поставя в тага html:





Като всеки изкуствен език от областта на информационните технологии и HTML позволява използ­ването на коментари. Те се въвеждат във вида: < ! текст на коментара >

В тага се поставя заглавната част на документа, а в тага - неговото съдър­жание.

Тагът съдържа заглавието на документа, което ще бъде поставено на заглавната лента на браузъра. </p> <p>Всеки отделен абзац на документа се поставя в тага <р>.</p> <br /> <br /><b>ТЕМА 10. ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ, ГРАФИКА И ТАБЛИЦИ</b> <br /> <br /><b>Оформяне на текст</b> <br />Стилът на текст може да се зададе с таговете <Ь> (за получер или удебелен шрифт), <i> (за кур­сив), <и> (за подчертан), <strike> (за задраскан). <br />Таговете <hi>, </hi></strike></body>

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница