ИНДИВИДУАЛНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ

В душевния живот на хората съществуват големи индивидуални различия. Едни са живи, енергични, бързо реагират на дадената ситуация, други са свадливи, избухливи, не успяват да контролират реакциите си, трети са бавни, вяли, меланхолични, без желание за действие. В този смисъл се казва, че хората са с различен темперамент. Темперамента се разглежда като психическа категория, която изразява индивидуалните особености на човека и характеризира картината на неговото външно поведение. Той е свойство на личността, характеризиращо динамиката на психичната дейност ( сила, скорост на психичните процеси, външното им проявление в движения, мимики, жестове, емоционална обагреност ). В този аспект темперамента се определя като “устойчиви индивидуални свойства на психиката, определящи динамиката на психическата дейност на човека, които остават относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността и образуват структурата, характеризираща типа темперамент”(Петровски, 1976, 421). Типът темперамент определя стила на мислене, начин на протичане на чувствата, силата на волевите процеси.

Наблюдавайки картината на външното поведени още през VI век преди новата ера, Хипократ е определил четири основни типа темперамент: холерик, сангвиник, меланхолик, флегматик. Характеристиката на типовете темперамент се прави въз основа на няколко основни свойства:

1. Сензитивност - изразява силата на външните въздействия, необходима да предизвика психическа реакция у човека.

2. Реактивност - показва в каква степен човек реагира ¹емоционално на външни и вътрешни въздействия с адекватна сила. Това е интензивността на емоционалната настройка. Хората биват напрегнати, проличава голямо вътрешно напрежение или спокойни с „разредена” вътрешна атмосфера.

3. Активност - изразява издръжливостта на човека при преодоляване на външни и вътрешни въздействия за осъществяване на набелязаните цели. Някои хора са работоспособни, могат да работят продължително време без прекъсване. Други бързо се уморяват, нуждаят се от редовен и продължителен отдих.

4.Темп на реакция / темпоритъм / - изразява скоростта на протичане на различните психически процеси. Тя може да бъде забелязана по това колко бързо човек говори или отговаря на другите, запомня, възприема информация, мисли, взема решения. Скоростта се изразява и в походката и движенията на хората.

5.Пластичност - ригидност. Свързва се със степента на отвореност и затвореност на човека, с неговата насоченост към себе си или към външния свят. Пластичността изразява степента на способност на човека гъвкаво да се приспособява към изменящата се външна действителност. Ригидността изразява степента на неговото пасивно, инертно приспособяване.

Темпераментът се определя по наследство и се проявява устойчиво в течение на целия живот на човека. Няма „добри” или „лоши” темпераменти. Всеки има своите силни страни и предимства, а също така и качества, които го правят уязвим. Освен това известно е , че почти не се срещат чисти типове темперамент, има смесени типове, но при всеки човек се обособява някакъв водещ темперамент.

Ще направим кратка характеристика на типовете темперамент и оценка на управленския стил на мениджъра, съобразно посочената типология и определяне на подходящите за него мотиватори (Ефективна мотивация на персонала, 131 ).

Понякога присъщата на сангвиника увереност може да премине в самоувереност. Като ръководител се характеризира с това, че доста бързо се съгласява с предложените му идеи. Затова при него солидното и търпеливо убеждение няма смисъл. Но както бързо се съгласява, той така бързо и се отказа от тях, въпреки ангажимента който е поел. Това не се дължи на нерешителност, по - скоро на склонността бързо да се съгласява с предложено му от всеки един служител. Въпреки приетото обещание често е склонен да се съгласи с втори, трети и т.н ., поради което понякога се оказва непостоянен, независимо, че има сили и възможности да взема правилни, самостоятелни решения.

Наблюденията показват, че сангвиника не се сърди на непосредствения контрол, напротив приема го с благодарност. Отличава се с ярко подчертана склонност към сътрудничество и приятелство. Търси контакти, бързо навлиза във всяка ситуация, бързо намира общ език с хората, с които работи, умее да извлича полза от тези контакти.

Обича да бъде в центъра на вниманието. Предлага нови проекти и изнася доклади, разказва вицове и забавни случки.

По характер е самостоятелен и независим човек. Не търси подкрепа, защото смята, че всеки трябва сам да решава проблемите си.
Управленски стил на мениджъра сангвиник

• 
  Сангвиника реализира обективен стил на управление ако подчиненият работи нормално, то ръководителят ще го смята за добър човек и полезен служител. Ако подчиненият работи зле и нарушава дисциплината ще бъде приет като лош човек и вреден за фирмата служител.
  
• 
  Сангвиникът е способен да упражнява и ситуативен стил на управление. Той може да бъде директен и твърд в конфликтни и екстремални ситуации и мек и дипломатичен при общуване с творчески хора. Способен е да не подчертава своя статус когато работи с опитен професионалист, или да спазва дистанция, ако ситуацията не изисква контрол.
  
• 
  Сангвиникът се интересува от технология. Разпределя добре и технично задачите между подчинените, като запазва своята управленска позиция. Обича да учи, но не по отвлечени предмети, а по практически, близки до неговата работа.
  
• 
  Сангвиникът поддържа дружески отношения на работното място, но винаги ги подчинява на поставените цели.
  
• 
  Сангвиникът спазва йерархията, изпълнява своите управленски отговорности, като се подчинява на по-висшестоящия мениджър.
  

• 
  Водещият мотиватор е заплащането. Стреми се винаги да повишава доходите си, като сравнява заплащането, което получава с това на другите мениджъри.
  
• 
  Важен мотиватор е и възможността за израстване в кариерата. За него винаги е важно да има кариерна перспектива и възможност за развитие.
  
• 
  Като мотиватор могат да се посочат и нововъведенията. Сангвиникът обича всичко ново и прогресивно.
  
• 
  Добър мотиватор е възможността за повишаване на професионалната компетентност, като участва в престижни програми за обучение.
  
• 
  Мотиватори за сангвиника са атрибутите на имиджа – личен секретар, служебен автомобил, просторен кабинет, ново поколение компютър и др.
  

Тези характеристики обуславят голяма активност, енергия, настойчивост при преодоляване на трудности. Със своята напрегнатост той винаги подчертава, че времето не му стига, че това което върши е част от онова, което трябва непременно да свърши.

Холерикът разкрива една изключително променлива психика. Ръководителят от този тип се характеризира с много бързи но не винаги еднакви реакции. Психическите му състояния и реакции протичат скокообразно, често пъти непоследователно. Мисълта му тече много бързо, върви по пътя на индукцията, умозаключенията, асоциацията, но не винаги логично. Поради това взетите решения могат да се окажат прибързани, освен ако не му помага характерната за холерика силно развита интуиция. За него е характерна цикличност в протичането на психическите процеси и неикономично изразходване на психическата енергия. Когато се залови за нещо, той се увлича, влага цялата си енергия, довежда всичко до краен предел, не знае мярка и не познава прегради в изразходването на своята енергия. Но това свръх напрежение, извънредно висока активност и работоспособност водят до изтощение на силите му. Тогава настъпва период на понижена активност и безсилие, докато си възстанови енергията. Подвижността на психичния му живот има рязък характер, той е избухлив, лесно се дразни от най-малки неща, винаги е готов да реагира, сприхав, но поради бързото протичане на афектните състояния, скоро осъзнава своята слабост. Холерикът има склонност към лична изява, което може да предизвика конфликти, проявява неустойчивост в настроенията.

Холерик притежава и редица положителни качества. Той е енергичен, активен, комуникативен. Неговите волеви качества, голяма издръжливост, неговата голяма реактивност, богато въображение, голяма подвижност, съчетана с интуиция и съобразителност, дават възможност бързо да възприема и взема решения, бързо да реагира на обстановката. Той е способен да поема риск, да взема бързи и решителни решения докато другите се колебаят. Стреми се към лидерство и доминиране.

• 
  Мениджърът холерик притежава директен стил на управление с висок контрол и критика по отношение на служителите които допускат грешки. Избухва и крещи на подчинените.
  
• 
  Добре работи със служители, които приличат на него. Подбира екип от холерици, което може да доведе до поява на конфликти, тъй като холериците са конкурентни хора.
  
• 
  Активен и енергичен ръководител, работохолик , който изисква същото от своите подчинени.
  
• 
  Работи с бързо темпо, напрегнато и интензивно. Говори лаконично, стреми се към икономия на работното време – бързо анализира информация и бързо взема решения.
  

• 
  Мотивира се от възможността за издигане по кариерната стълбица във фирмата, силно изразен стремеж за вертикална кариера.
  
• 
  За мениджъра холерик мотивиращ фактор е свободата и самостоятелността. Натискът и оказания силен контрол от по-висше стоящи са силно демотивиращи .
  
• 
  Мотивира се от интересна работа, с висока интензивност. Обича да работи със себеотдаване и предприемчивост.
  
• 
  Творческата работа и възможността да се вземат нестандартно решения са също мотивиращ фактор.
  
• 
  Провокира се от професионалната конкуренция, даваща възможност за изява.
  
• 
  Поставя си високи и амбициозни цели, добре работи в условията на разумния риск.
  
• 
  Мотиватор за него е и сплотеният екип от съмишленици.
  

Флегматикът е настоятелен, упорит, деен, търпелив, с трайно установени навици, напълно независим и самостоятелен. Слабо емоционален, с бавни и вяли движения, с голямо постоянство и самообладание.

Той е спокоен и миролюбив, сдържан. Движенията му са меки и без припряност, гласът му е тих. Не прекъсва събеседника, умее внимателно да слуша и кима в знак на съгласие

За разлика от холерика и сангвиника той трябва търпеливо и аргументирано да се убеждава. Когато на заседание неговите сътрудници спорят бързо, той с мъка следи това, но не се издава. Дълго усвоява нова информация, дълго размишлява когато взема решения. Има търпение да изслушва и да внимава в това което му се предлага. Неговата склонност да обмисля нещата от всички страни го прави не така лесен за приобщаване към идеята. За него е важно да бъде убеден в правилността на решението. Веднъж убеден вече нищо не е в състояние да го отклони от приетата идея.

В работата си флегматикът не се нуждае от контрол. Проявата на недоверие към него накърнява личното му достойнство и може да го демотивира. На него му е трудно да говори, да бъде забавен и остроумен.

Той е дълбокомислен и солиден човек, надежден приятел и партньор. В стресова ситуация не се вълнува, запазва самообладание и ясен ум. Но в условията на прекалено силен стрес може да блокира и да се откаже действия, решения.

Флегматикът е консервативен, не обича иновациите. Работи добре в условията на монотонност, еднообразие, проявява търпение и издръжливост по отношение на продължителното стоене на едно място.
Управленски стил на мениджъра флегматик

• 
  Проявява лоялност към своите подчинени с ниска степен на контрол- предпочита да работи с професионалисти и се старае да не се намесва в работата им. Склонен е да делегира пълномощия, тъй като умее добре да преценява хората.
  
• 
  Когато поема отговорност е склонен да реализира директен и властен стил на поведение.
  
• 
  Неконфликтен, сдържан, солиден. На него може да се разчита и независимо от това, че не обича да заема лидерски позиции при необходимост, може да приеме ролята на лидер в „сянка”.
  
• 
  Хуманен и внимателен към хората. Ръководи се от принципа на справедливостта. Подчинените го уважават.
  
• 
  Консервативен. Проявява стремеж към запазване на постигнатите позиции. Способен е дълго време да се съпротивлява на нововъведения.
  

• 
  Изключително силен мотиватор за ръководителя флегматик са стабилността и надеждността на фирмата.
  
• 
  Прецизност, педантичност, работа, която изисква седене на едно място.
  
• 
  Признаването на успехите и похвалите за постиженията.
  
• 
  Отразяването на прослужените години и работния стаж във фирмата върху работната заплата.
  
• 
  Фирмените традиции.
  
• 
  Демотивиращи фактори са: заплахата от немотивирано уволнение, необходимостта от интензивно общуване, особено с непознати хора; големи помещения и чести телефонни разговори, които правят невъзможно съсредоточаването.
  

Отличават се с изпълнителност, старание и самокритичност. Поради своята лесна емоционална ранимост, затвореност и емоционална неуравновесеност, би могло да се каже, че те трудно биха се справили със сложната, динамична и психически напрегната работа. Освен това лесно се уморяват , не издържат на големи натоварвания.

Меланхолиците са предпазливи. Страховете от неуспех, неочакваните промени, неразбиране на обкръжаващата среда, самотата ги карат да се страхуват. Но тези черти не рядко стимулират развитие на интуицията, способността за предвиждане. Ако меланхолика е добър и компетентен професионалист, първи ще забележи кризисните явления във фирмата в резултат на силно развити те си предчувствия. Той е проницателен, наблюдателен и добре усеща хората, което му дава възможност да прави верни и точни оценки.
Управленски стил на мениджъра меланхолик

• 
  Мениджъри меланхолици са по-рядко срещани. Тези които заемат управленски постове успяват добре да се „маскират” чрез силен вътрешен контрол над собственото поведение. Проявяват решителност, сдържаност, увереност в себе си на работното място.
  

• 
  Мениджърът меланхолик се отнася добре със своите подчинени, не крещи и не ги унижава.
  
• 
  Слабото място е лесната уморяемост и опасността от попадане под влияние на лидер – манипулатор.
  

• 
  Спокойна работа. Преди всичко е здравето.
  
• 
  Работа в безконфликтна среда, позитивна атмосфера с доминиращи разбирателство и подкрепа.
  
• 
  Уважение, положително отношение и доверие от страна на висшето ръководство.
  
• 
  Работа без стрес и рискове.
  
• 
  Липсата на унижения и укори от страна на висшето ръководство.
  

Хипократовите типове не са единствената възможност за характеристика на типовете личности. Независимо от това, те в някаква степен предопределят поведението на ръководителя и влияят при формирането на неговите качества. Свойствата на темперамента могат да благоприятстват или възпрепятстват развитието на определени черти на характера. Ето защо мениджърите трябва да се опитват добре да се самоопознаят за да могат по-лесно да намерят своя индивидуален стил.

Тестът е предназначен за оценка на проявите на свойствата на различните типове темперамент.

А. Често променям настроението си, лесно губя контрол над себе си.

Б. Почти винаги съм във весело, жизнерадостно настроение, което обикновено се предава на околните.

В. Обикновено съм уравновесен и спокоен, трудно губя равновесие.

Г. Често съм в лошо настроение, рядко се усмихвам и рядко се шегувам.

2.

А. Аз съм активен човек, но не правя резки движения и жестове.

В. Движа се бързо, говоря припяно, понякога започвам да се суетя.

Г. Моите движения, жестове и реч са бавни, аз съм сдържан човек, говоря с равен и силен глас.

3.

А. При неуспех обикновено продължавам да работа, движейки се упорито към целта, но не обичам да търся нови подходи.

В. При неуспех се тревожа дълго, вълнувам се и не мога да продължа да работя.

Г. Бързо забравям за неуспехите и продължавам да работя.

4.

Б. Мога да работя дълго и под напрежение, старя се да довършвам всичко до край.

В. Предпочитам работа в която мога да постигна успех.

Г. Захващам се с изпълнението на всякаква работа, често проявявам инициатива.

5.

А. Обикновено реагирам бурно на забележки, споря и се оправдавам.

В. Внимателно изслушвам всички бележки, веднага поправям своите грешки.

Г. Възприемам тежка каквито и да било забележки, нервнича, тревожа се, но не обичам да споря.

6.

А. Преди да се захвана за работа, обмислям всичко предварително, внимателно си съставям план и преценявам своите сили.

В. Обикновено веднага се захващам за работа, без да се замислям какво ще стане по-нататък.

Г. Преди да започна работа, изпитвам колебание и нерешителност, при неуспех мога да захвърля всичко.

7.

Б. Попадайки в трудно положение, съм способен на импулсивни, необмислени постъпки.

В. Поради своята мудност често се затруднявам в намирането на изход от дадено положение.

Г. Обикновено бързо намирам изход от затруднено положение.

8.

А. В общуването проявявам мекота, тактичност и деликатност.

В. Когато съм сам, се чувствам добре, не търся срещи с хора.

Г. Постоянно се стремя към контакти с хора, когато съм сам се чувствам зле.

9.

А. Бурно преживявам обидите и огорченията, но бързо забравям всичко.

В. Дълго не мога да забравя обидите и огорченията.

Г. С лекота преживявам обидите и огорченията, бързо забравям всичко.

10.

Б. Обичам и ценя хумора и шегите, но предпочитам да не участвам в състезания.

В. Обичам да се шегувам с околните, често пъти без да се замислям дали това им е приятно, или не.

Г. Рядко се шегувам, често се обиждам от нечии шеги.

1. АБВГ

3. БГАВ

5. АВБГ

7. БГВА

9. АГБВ

Точки: броят на точките със знака „+”.

Ключ: 1 колона – холерик, 2- сангвиник, 3- флегматик, 4- меланхолик. При преброяване на точките трябва да се има предвид, че общата им сума трябва да е равна на 10.

Интерпретация.

При сума на точки от 0 до 2 не се проявят свойствата на определен темперамент.

При сума на точки от 3 до 4 свойствата на темперамента се намират на средно ниво, често това е свързано с появата на смесен темперамент.

При сума на точки от 5 до 7 свойствата на темперамента се проявяват забележима и могат да бъдат доминиращи.

При сума на точки от 8 до 10 свойствата на дадения темперамент преобладават съществено.
3.2.2. Eкстравертност и интровертност

Проявите на личността в управленската дейност се обуславят и от още една типология – екстраверти и интроверти, основаваща се на различната насоченост на индивидуалните реакции спрямо стимулите. Тя формира и различна насоченост на светоусещанията на личността.

В книгата си „Психология на типовете” (1921) Кал Юнг прави класификация на личностите въз основа на доминиращи психически свойства (интуиция, усещане, мислене, чувства) и отношението към социалната среда, свързано с насочеността на психическата енергия. Определя два основни противоположни типа: екстравертен (психическата енергия е насочена към външната среда) и интровертен (психическата енергия е насочена навътре към себе си)

Екстравертът е човек, чиито мисли, чувства, интереси са насочени към външния обкръжаващ го свят. Той е доверчив, открит, активен, импулсивен, комуникативен, демонстративен, агресивен. Обича да бъде център на внимание. Екстравертът е изключително подвижен, действа според настроението, предпочита разнообразието. Докато интровертът насочва психическата си енергия навътре към себе си , в резултат на което проявява склонност към самоанализ, затвореност. Интровертът е предпазлив, резервиран, дистанциран, спокоен, сдържан (контролира чувствата си). Хората, които показват качества присъщи както на екстравертния така и на интровертния тип, са амбивертни.

В бизнес поведението на двата типа се очертават някои особености. По отношение на общуването се оказва, че екстравертът е по-общителен, по-активен, по-импулсивен в социалното си поведение от интроверта. Изследванията показват , че екстравертите в по-голяма степен от интровертите позволяват на другите да се доближат да тях. При деловите разговори поддържат по-голям контакт чрез очите, по-често търсят погледа на събеседника си, по-често заговорват първи. Екстравертите говорят повече и по-охотно от интровертите. Установено е, че в различни социални ситуации екстравертите предпочитат да стоят направо срещу другия човек докато интровертите обикновено избират позиция под ъгъл. Фактът, че екстравертите проявяват по-голяма склонност да поддържат контакт с другите хора, може да се разглежда по няколко начина: първо, че общителността е основна характеристика на тези хора; второ, че междуличностната близост и социалните контакти повишават тяхната възбуда; трето, по отношение на социалния интерес - самоувереността и настойчивостта са по-силни при екстравертите, отколкото при интровертите.

През 1968 г. Рамзи прави изследвания и по отношение на речта и несловестните аспекти на речта при двата типа. Установява, че интровертите са по-склонни да правят по-дълги паузи между отделните изказвания. Това потвърждава становището, че интровертът е по-разсъдлив. При усложняване на информацията те неминуемо удължават и паузите които правят. Кънингам изследва ролята на екстраверситята в умението да се предава и приема невербална информация /мимика на лицето, позата на тялото, интонацията/. Установява, че докато стабилните екстраверти са най-способни да съобщават информация на другите, то стабилните интроверти са най-способни да приемат съобщения от другите. Тези изводи още веднъж потвърждават становището, че екстравертът е силно комуникативен, но не е достатъчно разсъдлив, докато интровертът е преди всичко човекът на дълбокото обмисляне и анализ на нещата.

По отношение на преценката, която двата типа правят за себе си и за другите, а съответно и другите за тях, се забелязват следните закономерности:

Изследване проведено от Вингоу и Антоноф (1968) показва, че интровертите имат по-вярна преценка за другите хора, докато екстравертите са по-забележими, в смисъл, че другите по-точно ги възприемат. И двата типа възприемат екстравертите с по-голяма точност. Същевременно екстравертите проявяват по-голяма възприемчивост към социалните явления. Те са по-склонни да променят преценките си под влияние на указания, дадени от лица с по-висок престиж, независимо от това, че са по-упорити и настойчиви.

Екстравертите обикновено са малко по-популярни от интровертите. Поради това са по-склонни да се проявяват като неформални лидери на групата, тъй като са сравнително по налагащи се, в по-висока степен взаимодействат с другите.

По отношение на начина на изпълнение на професионалната дейност при екстравертите и интровертите се забелязват следните особености:

1.Екстравертите са по-чувствителни към разсейване от интровертите.

2.Интровертите по-бавно извличат информация от паметта си, особено ако информацията не е доминантна.

3. В сравнение с екстравертите, интровертите работят по-добре без конкурентни дразнители.

4. Интровертите имат по-високо равнище на аспирации, поставят си по-високи критерии. Това означава, че те по-принцип са по-силно мотивирани при изпълнението на задачите. В резултат усилията, които те нормално изразходват, са по-близки до максимума. Тъй като те започват от по-високо мотивационно равнище, следва, че в сравнение с екстравертите имат по-малка възможност да оползотворяват допълнителните ресурси, съпътстващи тяхната работа. Докато екстравертите притежават по-слаба мотивация, но за сметка на това силно изразени възможности за общуване и оползотворяване на всички допълнителни стимули.

5. Екстравертите търсят предизвикателството в ситуациите, затова възнаграждението и оценката на положените усилия им влияят особено силно и вдъхновяващо. Имат по-добри резултати когато са стимулирани. Интроветите трудно се поддава на предизвикателствата на моментните подбуди. Положителните стимули, като парично възнаграждение влияят по-слабо върху резултатите от дейността. Работят най - добре с идеи, когато сами планират своята дейност и съответно носят персонална отговорност. Изпълняват по-успешно задачи, изискващи бдителност.

6. Наказанието при интровертите рядко подобрява представянето, то ги разстройва, тъй като предизвиква по-скоро реакция на тревога и стрес.

6. Екстравертите обикновено насочват вниманието си към печалбата, свързана с правилното договаряне, докато интровертите първо обмислят въпроса за евентуалната загуба в резултат на неправилното изпълнение.

Изследванията които Айзенк прави, му дават възможност да установи, че екстра - интроверсията е свързана с предпочитанието към различни професии и различни изяви в трудовата активност. Екстравертите проявяват по-висока “социална интелигентност” от интровертите. Тя се свързва с по-силно изразените възможности за общуване, проявения интерес към проблемите на другите и съответно възможността да се предвиждат техните реакции. Ето защо, най-често, те са удовлетворени и добре се изявяват в професии, в които се работи с други хора.

Итровертите са по-надеждни, по-съвестни, по-точни, изпитват по-малка нужда от промени, затова предпочитат дейности, свързани със задълбочаване на самостоятелното обмисляне. Изследванията които Айзенк прави показват, че в по-голямата си част, собствениците на предприятия, фирми са интроверти. Докато мениджърите, ръководителите на пласмента, търговските и рекламни отдели, транспорта се предимно екстраверти. Разбира се, връзката между способностите за ръководене и личността се обуславят и от големината на организацията, различните управленски функции, работата с кадрите и т.н.

Обобщен израз на разгледаните типологии намираме в известния „кръг на Аизенк”. Ханс Айзенк доразвива идеите на К. Юнг. Той използва названията на четирите класически типа темперамент: сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик за да типизира съвременната личност в други две измерения - стабилен и нестабилен. Според терминологията на Айзенк сангвиникът е стабилен екстраверт, флегматикът - стабилен интроверт, холерикът - нестабилен екстраверт, меланхолика - нестабилен интроверт.

интровертен

ФЛЕГМАТИК МЕЛАНХОЛИК

устойчив неустойчив

САНГВИНИК ХОЛЕРИК

екстравертен
фиг. 3.1. Модел на Айзенк
Две оси разделят кръга на четири сектора, отговарящи на четирите типа темперамент. На вертикалната ос е посочено преминаването на чертите от интровертен към екстравертен тип, а на хоризонталната от устойчив към неустойчив.

Изследванията на Айзенк показват, че при всеки един от посочените типове личности доминират определени свойства и качества, определящи социалното поведение на личността.