Тема Основни концепции за парите



страница1/22
Дата07.09.2017
Размер4.1 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
Държавен изпит

Теория на парите
Тема 1. Основни концепции за парите

Произход, същност и функции на парите. Измерване на паричното предлагане. Видове пари.


По въпроса за произхода и същността на парите има обособени две концепции – рационална и еволюционна.

Рационална – обяснява произхода на парите, като резултат от съглашението между хората, които са се уговорили, че за обмяната на стоките е необходим специален инструмент, т.е. – парите.

Еволюционната концепция – счита, че парите са се появили в резултат на еволюционният процес, който въпреки волята на хората е довел до това, че отделни стоки са се отделили от общата стокова маса и са започнали да изпълняват ролята на всеобщ еквивалент, т.е. – парите.

Стоките които са изпълнявали роля на пари следвало да отговарят на следните изисквания: портативност; дълготрайност; способност за делимост; стандартизираност; познаваемост; узнаваемост.

Роля на парите са изпълнявали благородните метали: злато, сребро. Това се дължи на тяхното свойство:


  1. висока стойност;

  2. делимост;

  3. лесна преносимост;

  4. еднородност;

  5. лесна съхраняемост.

15.08.1971г. американският президент Ричард Никсън отменя златният мащаб на американският долар, с което прекратява окончателно връзката между пари и злато. Настъпва демонетизация, т.е. златото е свалено и вече не е пари.

Пари – актив, абсолютно ликвиден за да изпълнява функцията на разменно средство и средство за съхранение на стойността.

При определяне същността на парите са характерни два подхода:



  1. Транзакционен – в основата на който е функцията на парите като разплащателно средство. Утвърждава, че същността на парите се състои в това, че се използват за заплащане на стоки и услуги. В това си качество не се отличават от другите активи.

  2. Ликвиден – парите като средство за съхранение на стойността.Същността на парите се свежда до тяхното свойство да бъдат най-ликвидния актив. Парите са абсолютно ликвидни и техният притежател може да ги използва по всяко време за покупка на стоки или услуги. Номиналната стойност на банкнотата не може да се увеличава или намалява.

На парите са присъщи следните функции:

  1. разменно средство;

  2. сметна единица;

  3. средство за съхранение на стойността;

  4. средство за потушаване на дългове.

За измерване количеството на парите се използват парични агрегати. Те представляват групиране на активи, които служат като алтернативен измерител на паричната маса в обръщение. Тези парични агрегати включват: М1 (банкноти, монети и депозитни пари); М2 = М1+депозити с матуритет до 2 години + депозити със договорен срок за ползване след предизвестие до 3 месеца.; М3= М2 + репо сделки и издадени дългосрочни дългови ценни книжа със срок 2 години.

Депозитите с матуритет над 2 години и дългосрочните ценни книжа са извън паричните агрегати и се отнасят към дългосрочните пасиви на централната банка. От 11.02.2004 в съответствие на европейската централна банка широките пари ML=M5. Най-тесният агрегат М1 е свързан с функцията на парите като разменно средство.

В своето еволюционно развитие парите са преминали през 2 основни форми:

1)стоковите пари във вид на стоки или благородни метали

2)нестоковите пари (парични знаци, включително електронни пари)

Паричните знаци от своя страна биват държавни книжни пари с принудителен курс, кредитни пари и електронни пари.

Първата историческа форма на паричните знаци са книжните пари. Предпоставките за появата и използването им са заложени в:

1)предпоставки, произхождащи от металическото парично обръщение. При металическото парично обръщение функцията на парите се изпълнява от монетите. Те са оставяли невидими частици по ръцете на притежателите им.

2)функционирането на билонните монети – монети от непълноценен метал за дребни плащания, понеже златото е с много висока стойност

3)фалшифициране на монетите

Закономерностите на монетното обръщение водят до превръщането на пълноценните пари в знаци на стойността. Тези знаци могат да бъдат книжни листчета, които нямат стойност.

Характеристики на книжните пари:

1)те са представлявали златото в сферата на обръщението, но не са били разменяни за злато

2)стойността на книжните пари се е определяла от количеството злато, което са представлявали в циркулация

3)книжните пари са емитирани от държавата и са използвани от нея за заплащане на извършените разходи. В резултат тези пари не са познавали задължителната обратна възвръщаемост към техния емитент – препълвали са каналите на обръщение и са водели до силна инфлационна обезценка.

Кредитни пари – те за разлика от книжните пари имат друг произход. Те израстват непосредствено от обръщението на частните полици. Полицата се среща в 2 варианта – запис на заповед и менителница. При записа на заповед едно лице се задължава само да плати на друго лице, а при менителницата – посредством друго лице.

Банкнотата е стойностен знак на кредита, като такъв тя е лишена от собствена субстанционална стойност и в оборота обръщение се явява като представител, като знак на пълноценните златни пари. – банкнотата не е обикновен знак, а кредитен знак на златото.

Класическия вид банкноти се характеризират със следните особености:

1)те представляват действителни златни пари във формата на обръщението и стойността им се определя от стойността на златото, което представляват. За разлика от книжните пари банкнотите са гарантирани чрез свободната размяна на банкнотите за злато от банките.

2)банките имат двойно обезпечение (гаранция) – златна (за злато) и стокова(чрез стоковата полица, която те заместват в стоковата циркулация)

3)количеството на банкнотната емисия се определя от количеството на стоките и златото, което те представляват в сферата на циркулацията. По този начин е изключена възможността за навлизане в циркулацията на по-голямо количество пари от потребностите на стопанския оборот.

4)след обслужване на стоковото обръщение банкнотата се връща отново към техния емитент (банката). По този начин е изключена възможността за задръстване на каналите на обръщението с излишно количество пари и инфлационната им обезценка.



Електронни пари – според закона те са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя. Съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от другите лица различни от издателя. Те могат да се издават самo чрез предварително получаване на средства в размер не по-малко от равностойността на издадените електронни пари. Издател на електронния платежен инструмент е БНБ, ТБ и други лица, които имат това право.

Електронните пари се различават от дигиталните. Дигиталните са произведени и търсени само в рамките на интернет, а електронните пари са по-широко понятие и освен дигиталните включват и всички видове карти. Дигиталните са анонимни , а останалите са идентификацуеми.



Тема 2. Количествена теория за парите

Класическа количествена теория. Интерпретации на количетвената теория от Дж. М. Кейнс и М. Фридман. Покупателна сила на парите и инфлация.


Класическа количествена теория. Представа за това, че парите влияят на равнището на вътрешните цени, европейците са разбрали още през 16 век, когато потокът от заграбеното злато и сребро е нахлул в Европа от Америка. В резултат на това рязко се е увеличил потокът на пари в обръщение. По-голямото количество пари води до повишаване на цените, при което стойността на парите спада и обратно.

Тази теория установява, че стойността на парите, независимо дали са книжни или металически, и цените на стоките зависят от количеството на парите в сферата на обръщение. Тази теория счита, че под влияние на изменение на количеството на парите в обръщение, стоковите цени се променят правопропорционално, а стойността на самите пари – обратнопропорционално. С увеличаване на количеството на парите се увеличават самите цени, а стойността на парите пада.



Дж. М. Кейнс – той създава вариант на регулираната количествена теория за парите. Той възприема от номиналистите тезата за парите като законно платежно средство, а от количествениците тяхното постулатно съотношение между количеството на парите и стоките и през призмата на държавното регулиране извежда същността и значението на парите. Той разглежда парите като законно платежно средство напълно откъснато от златото.(Привърженик на книжните пари), но в същото време определя тяхната стойност с количеството на парите в сферата на обръщението и счита, че чрез държавното регулиране на количеството на парите и валутните курсове може да се регулира развитието на цялата икономика. Кейнс разглежда парите като законно платежно средство, но не определя тяхната стойност с авторитета на държавата, а с количеството на парите циркулиращи в сферата на обръщение. Записва, че:

P.R = E – S

P – равнището на цените на предметите за потребление

R – количеството на предметите за потребление

E – паричния доход

S – спестяванията

Според Фридман неблагоприятното функциониране на икономиката е свързано с безработицата, инфлацията и др. което произтича от неправилната парична политика, която е функция на държавата. Главната причина за нестабилността в икономиката лежи в паричната сфера. Според Фридман парите са важни за икономическото развитие или парите имат значение, което е станало като лозунг за съвременните количественици. Този подход се различава от Кейнсианския модел, където на преден план се разглежда влиянието на инвестициите и се отделя основно внимание на фискалната политика – следователно Фридман е започнал с реабилитацията на количествената теория на парите като прави преоценка на основните и положения. Монетаризма е по-нататъщно развитие на количествената теория с нейните главни изводи за наличието на тясна връзка между изменението в обема на платежните средства и колебанията в общото равнище на цените. Въвежда терминът монетаризъм. Не е теория за същинските пари, а за ролята на парите в производствения процес.



М = К. Р . У

M = R. P. Y

R – отношение на паричния резерв към общия доход

Y – националния доход в неизменни цени

Покупателна сила на парите

Известно е, че в съвременното стопанство стойността на парите във времето не е една и съща, а освен това тази стойност се определя, според количеството на стоките, които се получават срещу тях. Съвременните пари нямат собствена стойност. Стойността на парите е заменена с тяхната покупателна сила (ПС). За измерване на ПС на парите се използва индекса на потребителните цени

При това не се вземат в предвид всички стоки за потребление, а само определен набор, известен като стоковата кошница (най-широко употребени стоки) (у нас – 522 стоки). У нас има и малка стокова кошница – 100 вида стоки. Разбира се невинаги държавата е в състояние да поддържа това постоянство и много често тази ПС намалява, което е свързано с инфлацията.

Инфлация – от латински inflatio означава раздуване, подуване (медицински термин).

Използва се за обозначение на продължителното и трайното повишаване на цената на стоките и свързаното с него общо обезценяване на парите.

Съвременната инфлация се характеризира с:

1)хронически характер – след прекъсване на връзката на парите със златото и плаването на валутите инфлационния процес става хронически

2)съвременната инфлация има глобален характер, тя е интернационализирана като едни страни са износители на инфлация, а други вносители

3)инфлацията съвпада с фазата на рецесията, спада, стагнацията и следователно широко се използва понятието стагфлация

4)бързо нарастване на лихвените проценти, което оскъпява финансирането и задълбочава инфлацията.

По отношението на причините трябва да отбележим, че обикновено те се свързват с увеличаване на паричната маса в обръщението чрез механизмите на паричната емисия; 2)намаляването на количеството на стоките и услугите в обръщение, спекулативното покачване на стоковите цени, увеличаването на V. За инфлацията могат да окажат влияние и някои икономически фактори на страната на търсенето и предлагането, а също някои пихологически фактори, свързани със загуба на доверието на правителството. Определящи са причините, свързани с парите и паричното обръщение. Фридман пише, че инфлацията е винаги и навсякъде парично явление. Той постулира, че източник на всяка инфлация е високият темп на прираст на паричното предлагане – следователно инфлацията може да се представи чрез спадане на темпа на нарастване на паричната маса.



Определение: - инфлация е процес на продължително превишаване на количеството на парите над потребностите на оборота, в резултат на което пазарът отреагира с бързо покачване на цените и като следствие от това се извършва преразпределение на доходите между отделните социални групи и слоеве от населението, между труда и капитала и най-често сега между държавата и нейните граждани, понеже тя е най-големия длъжник, а населението – най-големия кредитор. От тази характеристика на инфлацията следва да се разбира, че по форма инфлацията е обезценяване на парите, а по съдържание преразпределение на доходите.

Социално – икономически последици от инфлацията:

1)инфлацията задълбочава процесите на преразпределение на доходите и поражда социалните конфликти в страната

2)инфлацията оскъпява финансирането чрез покачването на лихвените проценти и обезмисля дългосрочните инвестиции, а когато няма инвестиции, няма растеж и заетост

3)стопява оборотния капитал на фирмите и поражда техните фалити

4)намалява реалните доходи на населението и задълбочава обедняването му

5)стопява паричните спестявания на населението и обезсмисля тези спестявания, а когато няма спестявания, не се формира ресурс за инвестиране

6)затруднява дейността на ТБи, понеже те работят с парите и пораждат техните фалити.

7)разтройва държавните финанси, увеличава държавните разходи, данъците, публичния дълг и бюджетния дефицит

8)затруднява и прави невъзможна конвертируемостта на паричната единица

9)затруднява развитието на външноикономическите отношения главно чрез валутния курс. Обезценяването на валутата рефлектира във валутния курс.

10)стимулира развитието на сивата икономика, на спекулативното натрупвате на капитала

11)води до бягство от парите, увеличава скоростта на паричния оборот и още повече задълбочава инфлационния процес.

Тема 3. Предлагане и търсене на пари

Създаване на пари и парична мултипликация. Инструменти за регулиране на паричното предлагане. Търсене на пари – същност, модели и функционални зависимости.


Парично предлагане: регулирането на количеството на парите в сферата на обръщение става чрез механизмите за регулиране на паричното предлагане и търсене. Под парично предлагане се разбира допълнително създадените парични знаци в сферата на обръщението. Субекти на паричното предлагане са:

1) ЦБ – тя емитира банкноти и монети наречени централни пари или пари на ЦБ; пари на ЦБ се създават в следствие закупуване на чужда валута, злато, ДЦК, СПТ, кредити на ТБ и кредити на правителството. Намаляването на всяка една от тези позиции води до унищожаване на пари. Когато ТБ продава валута на ЦБ. В този случай се говори за монетизиране на актива от страна на ЦБ.

2) ТБ – те създават депозитните пари наричани пари на ТБ по два начина:

- активно създаване на пари от ТБ – ТБ може да създава пари чрез монетизиране активи на небанковия сектор, чрез отпускане на кредити или пари на ТБ, могат да бъдат създадени и без отпускане на кредит.

В първия случай е характерно че се увеличава баланса и на банката и на предприятието, а във вторият случай става трансформация на 1 вид актив в друг. И в двата случая са създадени пари. на актив чрез отпускане на кредити, закупуване на ЦК и др. се обозначава като активна сделка за банката и тъй като и в двата случая става разширяване на сделките по актива е прието да се нарича активно създаване на пари в банковата система.

- пасивно създаване на пари – при сделки на ТБ с ЦБ е характерно че се уреждат с парите на ЦБ. При сделки на ТБ с небанковия сектор е характерно че се уреждат с двата вида пари – на ТБ и на ЦБ. Това обстоятелство води до постоянна трансформация на един вид пари в друг.

За разлика от активното създаване на пари при тези процедури общата парична маса с която разполага небалансовия сектор не се променя, тъй като един вид пари се превръща в друг (от налична в безналична и обратно). Ето защо този акт на създаване на пари се обозначава като пасивно създаване на пари в ТБ. Същият случай се наблюдава и при извършването на превод от една ТБ в друга.

3) депозанти – от тяхното поведение да правят депозити, зависи създаването на депозитни пари;

4) поведение на заематели, които чрез заемане на пари също допринасят за депозитния мултипликатор.

Обобщение:


    1. ) пари на ТБ се създават (унищожават) с нарастване (намаляне) сумата на текущите авоари на небанковия сектор в ТБ;

    2. ) за активно създаване на пари говорим в случаите на монетизиране на активите на небанковия сектор от ТБ. Активното създаване на пари винаги води до увеличаване на паричната маса в обръщение;

    3. ) в случаите на пасивно създаване на пари от страна на небанковия сектор общата парична маса не се променя, тъй като в този случай имаме превръщане на един вид пари в друг.

Правилото е че нито една банка не трябва да държи излишни резерви и отпуска кредити. Това се прилага дотогава докато всички излишни резерви се превърнат в задължителни.

Отделната банка не може да мултиплицира депозитите. Отделната банка не е в състояние да даде заеми повече от излишните й резерви. Като цяло банковата система може да мултиплицира депозитите, тъй като когато дадена банка губи своите излишни резерви те не напускат банковата система, а преминават в друга банка като депозит и настъпва процес на мултиплициране.

Мултипликаторът е коефициент, който показва с колко се увеличава паричното предлагане при увеличение на паричната база с 1 . А паричната база включва налични пари в касите на ЦБ и резервите на ТБ в ЦБ. Емпирично е установено че паричният мултипликатор m е > от 1, което е дало основание паричната база да се нарича „силни” или „могъщи” пари. Ако резервите на ТБ (ЗМР) = 100%, мултипликация няма да настъпи. (m=1). Ако C=100% (С – пари в обръщение) мултипликация също няма да настъпи. Правилото е, че наличните пари не се мултиплицират.

Мултипликаторът m=M/MB = количество пари/ парична база

MS = MB.m, MS – парично предлагане

където m – мултипликаторът, който показва с колко се увеличава MS при увеличаване на паричната база MB с единица, а MB включва наличните пари извън касите на ЦБ плюс резервите на ТБ по сметка в ЦБ. Емпирично е установено, че паричният мултипликатор е винаги по-голям от 1, което е дало основание MB да бъде наречен ‘’силни, могъщи’’ пари.

Създаването на резерви на ТБ става от ЦБ.

У нас паричното предлагане представяме с агрегата М3  M3= Cp (налични пари в населението) + D (всички депозити в банковата система).

MB е сбор от 2 пасива на ЦБ

MB=C+DC, където C – налични пари, DC – депозити на ТБ в ЦБ.

Характерно е че наличните пари в касите на ТБ изцяло не се считат като част от техните задължителни резерви. Задължителните минимални резерви на ТБ се съхраняват по тяхната текуща сметка в ЦБ, но без право да ги ползват като авоар за обслужване на текущите плащания на ТБ.

Когато отделните банки разполагат с излишни резерви и няма къде да ги вложат, може да ги вложат в ЦБ срещу лихва. Това са така наречените свръх резерви.

Dc = Dr + Ds + Dx

Dr – задължителни резерви на ТБ в ЦБ

Ds – авоар, който всяка ТБ следва да поддържа по текущата си сметка в БНБ, за да обслужва плащанията на своите клиенти

Dx – свръхрезерви

Всички налични пари извън касите на БНБ включват:

C = Cp + Cv

Cp = налични пари извън банките в населението

Cv – налични пари в касите на ТБ

MB = Cp + Cv + Dr + Ds + Dx

M3=MB*

Разликата между M2 и M3 е символична. Репо сделките са с твърде малък обем и не оказва съществено влияние върху мултипликатора.


4. Фактори оказващи влияние върху паричния мултипликатор:

1.) изменение в коефициента на задължителните резерви. При равни други условия увеличаването на този коефициент ще доведе до намаляне на паричния мултипликатор. Обратна връзка с коефициента на задължителните резерви;

2.) изменение в коефициента на наличните пари – при равни други условия увеличаването на този коефициент води до намаляне на паричният мултипликатор. Обратна връзка с коефициента на наличните пари.

3.) изменението на коефициента на свръхрезервите – при равни други условия увеличаването на свръх резервите води до намаляване на мултипликатора. Налице е обратна връзка.



ЦБ няма възможност да контролира този паричен мултипликатор, тъй като мултипликатора се влияе от действията на ТБ. По отношение на паричната база (MB) ЦБ има възможност да установи контрол.

Регулирането и от страна на ЦБ се извършва чрез:

  1. Задължителните минимални резерви на ТБ в ЦБ. Те представляват процент от привлечените депозити в ТБ до размера на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. Тези средства ТБ нямат право да ползват, дори и да ги ползват по текущата си сметка като авоар за разплащане. ЗМР се съхраняват по текущата сметка на ТБ в ЦБ. Размера се определя от ЦБ според провежданата от нея парична политика. Със ЗМР се намаляват резервите на ТБ и възможността им да предлагат пари чрез отдаване на кредит и други операции. При по-нисък процент ЗМР резервите на ТБ са по-големи. ЗМР е много строга санкция за ТБ, понеже за привлечените депозити те следва да плащат лихва, а за блокираните им средства от ЦБ те не получават лихва.

  2. операциите на открит пазар – действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава ценни книжа. По този начин ЦБ регулира резервите на ТБ. Когато ЦБ купува ЦК от ТБ – ЦБ увеличава резервите на ТБ. Когато купува от населението е характерно че ЦБ заплаща ЦК с банкноти и монети. Така ЦБ увеличава количеството на парите в сферата на обръщение; Когато ЦБ продава ЦК – на ТБ – чрез тази операция ЦБ изтегля част от резервите на ТБ и така ограничава възможността им да предлагат пари чрез отпускане на кредит. Когато продава на населението – то заплаща с банкноти и монети, по този начин
    ЦБ изтегля пари от сферата на обръщение.

Населението не държи пари в наличност, а ги внася по сметка в ТБ.

За да влияе този механизъм върху паричното предлагане е необходимо:



  • наличие на стабилен пазар;

  • ликвидни ЦК;

  • обемът на ЦК трябва да е голям, което позволява да се извършват значителни транзакции за да може да се влияе върху резервите на ТБ.

Механизмът има редица предимства:

  • прилагането е по инициатива на ЦБ;

  • непосредствени резултати в паричното предлагане;

  • при допускане на грешка тя може да се коригира с обратната операция.

В Б-я този механизъм се прилага от октомври 1992 до 1.7.1997, когато е въведен валутен борд. От този момент БНБ не провежда парична политика и не прилага операции на открит пазар. В САЩ решението за прилагане на тези операции се определя от управление на паричното обръщение.

    1. дисконтна политика на ЦБ – тя се реализира чрез сконтовия % по който ЦБ рефинансира ТБ. Колкото този % е по-висок, това прави кредитите по-скъпи и ограничава ползването му и обратното. В закона на БНБ е записано, че БНБ може да рефинансира ТБ при настъпване на ликвидационна банкова криза и само срещу надеждна гаранция. Чрез този механизъм ЦБ не може да влияе директно върху ТБ, понеже инициатор за ползването на кредита е самата ТБ.

    2. кредитни тавани – представляват административна мярка прилагана от ЦБ за ограничаване на ръста на кредита. Този механизъм се прилага до 1.7.1994.

Търсене на пари: - парите не бива да се смесват с понятието богатство. То включва в себе си акции, облигации, недвижимости, пари  парите в агрегата М1 като налични пари и депозити до поискване са една от многото форми, които може да приеме богатството. Парите като актив, за разлика от другите активи имат ликвидност. Под търсене на пари следва да се разбира желанието на индивида да държи част от своето богатство в ликвидна форма. Търсенето на пари според класическата количествена теория за пaрите: класическата количествена теория е теория за определяне на съвкупния доход и следователно тя ни показва и колко пари се притежават при дадено количество на съвкупния доход. Ето защо тази теория е теория за търсенето на пари.

Търсенето на пари е функция от три променливи:

1) при равни други условия нарастването на цената на стоката обуславя необходимостта от по-голямо количество пари;

2) при равни други условия, нарастването в обема на производството ще обуславя необходимостта от по-голямо количество пари, за да се реализира по-голямо количество стоки с цел печалба;

3) при равни други условия повишената скорост на обръщение води до намаляне количеството на пари и обратно.

Търсене на пари според Кейнс: - в книгата си „Теория за заетостта, лихвата и парите”, Кейнс отхвърля класическата количествена теория, като отдава предпочитания на нормата на лихвата. Кейнс разглежда парите като един от видовете богатство, а количеството налични пари държани от индивидите зависи от това в каква степен те ценят свойството ликвидност. Активите притежават ликвидност ако могат да се трансформират в налични и използват като разменно средство и при условие, че номиналната им стойност не се променя. Парите в агрегата M1 са абсолютно ликвидни. Хората предпочитат да притежават относително ликвиден портфейл  същото може да се каже и за относително голямото търсене на пари от тяхна страна. Според Кейнс има три причини подтикващи хората да съхраняват част от своето богатство в налични пари, а не в някакви други по-ниско ликвидна форми., каквито са облигациите  хората държат парите си в налични пари и облигации.

1) хората предпочитат да държат налични пари за да ги използват като разменно средство за техните покупки – транзакционен мотив;

2) хората предпочитат да държат налични пари и в случаи на непредвидени обстоятелства – мотив за сигурност;

3) Кейнс счита че субективния индивид държи част от портфейла на активите си в ликвидна форма, а не във вид на облигации, което е съпроводено с известен риск  хората държат пари и облигации. Преимуществото на облигациите е че те носят доход във вид на лихвен %. Вероятността този лихвен % да се измени поражда риск за притежателите на облигации.

Спекулативния мотив формулира обратната връзка между величината на търсенето на пари и нормата на заемната лихва. Кейнс е формулирал следната тенденция: величината на търсене на пари постепенно расте със спадане на нормата на заемната лихва на пазара на ЦК. Разглеждаме търсенето на пари като функция от две променливи величини:


  • при равни други условия увеличаването на номиналния доход води и до увеличаване на търсенето на пари обусловено от съществуването на транзакционен мотив и мотива за сигурност;

  • при равни други условия намаляването на лихвения % увеличава търсенето на пари обусловено от съществуването на спекулативен мотив.

Търсенето на пари е свързано не само с дохода но и с лихвения %. Моделът на Кейнс за търсенето на пари води до изводът че скоростта на обръщение не е постоянна, а е в права връзка с лихвения процент.

Търсене на пари според монетаристите (Фридман): - Фридман анализира как хората разпределят богатството си между алтернативите за инвестиции въз основа на възвращаемостта. Фридман гледа на парите като абстрактна покупателна сила, което означава, че хората държат пари за бъдещи покупка на стоки и услуги. Той съчетава авоарната със сделковата теория за търсене на пари. Въвежда понятието касови остатъци. Тези касови остатъци се отличават с устойчивост и дори прогнозни свойства. Ето защо по-нататък използва понятието перманентен (постоянен) доход. Този доход е една средна величина от текущия и всички минали доходи. Използва се като стабилизатор във функцията търсене на пари  голяма част от текущите разходи за покупка на стоки и услуги зависи от миналите равнища на дохода  по-слабо се влияе от въздействието на цената във възпроизводствения процес.

Основните променливи величини Фридман е групирал в три групи (облигации, акции, стоки). Мотивът да се държат тези активи е тяхната очаквана доходност в сравнение с парите. Очакваната доходност от парите се влияе от лихвата. Ето защо изразите rb-rn; re-rm ни дават очакваната доходност от облигациите и акциите в сравнение с парите. При увеличаване дохода от облигации и акции в сравнение с парите, хората предпочитат да държат облигации и акции, а търсенето на пари намалява. P - rm ни дава разликата между очакваната доходност от стоките в сравнение с парите. Доходността от стоки се измерва с очакваните изменения в цената. Така с нарастване на доходността от стоки в сравнение с парите хората предпочитат стоките и търсенето на пари намалява.

В съвременната теория на парите за търсенето на пари Фридман признава важността на понятия като норма на доходност; норма на лихвения %, като променливи величини във функцията търсене на пари, обаче се отличава от теоретичния модел на Кейнс.

1) Разглежда в по-широк диапазон активите от безлихвеното съхранение на парите и дългосрочните облигации. Включва всички онези възможни активи, които хората притежават. Всичко това може да окаже влияние върху величината на търсене на пари;

2) Съвременната теория отхвърля разделянето на търсенето на пари според мотивите на Кейнс – транзакционен за сигурност и спекулативен. При това лихвения % влияе върху търсенето на пари, но само в случаите, че той представлява алтернативната стойност за съхранение на пари;

3) Съвременната теория разглежда богатството като един от определящите фактори за търсене на пари. Това обстоятелство е очевидно при прилагането на портфейлната теория. При увеличаване на богатството хората ще предпочетат с нарастването на другите активи да увеличават и наличните си пари;

4) Съвременната теория включва и други условия влияещи върху хората да предпочетат ликвидността. Ако очакванията са песимистични величината на търсене на пари ще се увеличи и обратното ако прогнозата е за растеж хората ще предпочетат да държат активите;

5) Съвременната теория отчита и наличието на инфлация. Затова се прави разграничение между реален и номинален доход. Реален и номинален лихвен %, реална и номинална величина на паричната маса.



  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница