Тема 42. Лихвени и валутни суапови сделки

Страна А и Страна Б се съгласяват за размяна на лихвени потоци с полугодишно плащане за срок от пет години. Плащанията от страна А са калкулирани спрямо фиксиран лихвен процент (6%) за година, докато плащанията от страна на Б се извършват по плаващ лихвен процент – например 6 месечен ЛИБОР. Суапът е за сума 10 милиона долара. Горният суап се нарича още „plain vanilla” или „купонен” суап. Лихвите се фиксират в началото на договорния периода.

-сумата, върху която се сключва суапа е само база, не се разменя в действителност;

-насрещните плащания по суапа са обикновено окончателни;

-честотата на плащане рефлектира върху срока на плаващия лихвен процент (например ЛИБОР);

Ако лихвеният суап включва размяна на потоци от плащания, базирани на фиксиран лихвен процент, срещу плаваща лихва, тогава се нарича купонен суап.

Платецът на фиксирана лихва се нарича Платец на суапа. Получателят на фиксирани лихвени плащания се нарича Получател на суапа.

Родов суап (генеричен)

Терминът родов/генеричен се използва да опише най-простият тип на финансов инструмент - plain vanilla. Обикновено, генеричният суап съдържа прости характеристики, такива като постоянна сума, върху която се правят изчисленията за плащанията, проценти на размяна –фиксирани и плаващи, дата на началото (спот дата). Обикновеният купонен суап се нарича генеричен/родов.

Индексен суап

Два потока от плащания могат да бъдат калкулирани, чрез използването на различни плаващи лихви (на база индекси). Те се наричат индекси суапи и плаващи срещу плаващи суапи.

А) възможно е да се влезе в суап с 3-месечен ЛИБОР срещу 6-месечен ЛИБОР.

Б) възможно е също да се влезе в суап с 91-дневни Т-Bill Yield (3% годишен) срещу 6-месечен ЛИБОР.

Базираните върху индекси суапи са подкласификация на родовите/генерични суапи.

В индексния суап, всяка страна описва лихвените потоци, които ще плаща и тези, които ще получава.

Ако при лихвеният суап един от потоците от плащания се определя от лихвени приходи по актив, целият механизъм се нарича суап на активи. С други думи, това е лихвен суап, обвързан с активи. По своята същност, той не включва никакви принципни изменения на лихвения суап.

Суапът на активи се използва от инвеститорите. Ако инвеститор очаква промяна на лихвените проценти, той може да максимизира лихвените входящи потоци чрез размяна на плащане на фиксирани лихви върху активи за променливи лихви, с цел да получи печалба от очакван ръст на лихвения процент.

Суап на паричния пазар

Суап, чийто оригинален матуритет е до две години е известен като Суап на паричния пазар. Срокът на суапа е определен от краткосрочните лихви на международния паричен пазар.

Суап, който има срок повече от две години, се нарича срочен суап.

Лихвените суапи могат да бъдат използвани за приемането на нови лихвен риск, за да се управлява вече съществуващият лихвен риск. Лихвеният суап (без компенсиране), подчертано създава лихвен риск. Всяка страна в лихвения суап е ангажирана да плаща потоци от лихвени плащания и да получава различни потоци от лихвени плащания. Платецът на фиксирани лихви е изложен на риск от падащи лихвени проценти, докато платецът на променливи лихви е изложен на риск от увеличаване на лихвените проценти. Обикновено, получателят на фиксирани лихвени плащания е изложен на риск от увеличаване на лихвените проценти, докато получателят на плаващи лихвени плащания е изложен на риск от падащи лихвени проценти.

Плаващите лихви по заемите излагат длъжника на риск от увеличаване на лихвените проценти. За да отбягнат този риск, те могат да преминат към фиксиран лихвен процент по заемите, но благодарение на пазарните условия и кредитния си рейтинг, техните фиксирани лихви са възможни само при много високи разходи. В този случай, те могат да преминат към плаващи задължения и след това да сключат суап на плаващи лихвени задължения към фиксирани лихвени задължения. Те могат да направят суап с друг участник на пазара, с противоположни желания, или в повечето случаи – да използват банка.

Участници: банка и две страни

Заемателят А има заем с плаваща лихва, но предпочита фиксирана. Съществува друг заемател, който има фиксирани лихвени плащания, но предпочита плаващи лихви. Посредникът „нагажда” тези два заемателя, което се описва със следната диаграма.

Получаване на сравнителни предимства на различни пазари

Различни сегменти на капиталовите пазари се различават по условия на това колко чувствителни са те до в разликите на кредитоспособността на емитентите. Обикновено, на дълговите (облигационните) пазари се предлагат различни източници на заемен капитал. Фирмите, с висок рейтинг, намират източници на средства по-лесно, отколкото тези, с нисък рейтинг. Понякога тези разлики се случват на различни пазари, и това създава възможност за арбитраж на пазара.

Валутният суап включва размяна на парични потоци в две различни валути. Това се използва основно за набиране на средства на пазара, където корпоративните клиенти имат сравнителни предимства и реализират портфейл в различни валути за своя избор, на по-ниски разходи, в сравнение с това, ако извършат директен достъп до пазара на втора валута директно.

Bank UK се ангажира да плаща на Bank US, за период от 2 години, поток от лихви върху 14 милиона USD. В замяна, Bank US се ангажира за плаща на Bank UK, за същия период, лихвен поток в GBP в размер на 10 милиона. Bank UK и Bank US също се ангажират да разменят в края на периода, главниците съответно от 14 милиона USD и 10 милиона GBP, върху които вече са били платени лихви. Разменният процент е определен в началото на суапа.

-размяна на плащания в две валути

-извършват се размени не само на лихви, но и на главници

-за разлика от лихвения суап, валутният не е извън балансов инструмент, тъй като включва размяна на главници в края на периода;

- идеята за включването във валутен суап е, че Bank US очаква сума от 10 милиона GBP в края на периода, докато Bank UK очаква сума от 14 милиона щатски долара, които се съгласява да размени в края на периода по взаимно определен обменен процент;

-лихвените плащания в отделните интервали са калкулирани единият по фиксирани лихви, а другият по плаващи – според споразумението между страните;

-лихвеният суап може също да използва два фиксирани лихвени процента за две различни валути – различни от тези в лихвения суап;

-разменният процент може да не бъде обвързан с пазара;

-главниците могат да бъдат разменени дори на старта на суапа.

Типове валутни суапи

Кръстосан валутно лихвен суап

Кръстосан валутно-индексен суап

Този суап включва плащания свързани с плаващи лихви по индекси върху две валути. С други думи – плаващи лихви срещу плаващ кръстосан валутно индексен суап.

Причини за намесата на държавата в стопанската дейност. Алокативна, преразпределителна и стабилизационна функция на ПФ. Провали на държавната намеса в икономиката.

Държавата изземва на задължително-принудителна основа част от доходите на стопанските субекти и на индивидите. Създава се държавен сектор в икономиката, който си взаимодейства с частния. В него се създават особен вид стоки и услуги – публични блага, чрез които се задоволяват колективните потребности. Държавния сектор заема значителен дял от икономиката на всяка страна и за това се счита, че съвременната икономика е смесена.

Държавната политика е необходима, за да направлява, да коригира и да допълва пазарния механизъм. Държавните мерки и регулиране са необходими, за да гарантират условията за развитието на пазарното стопанство, за ефективното разпределение и употреба на ресурсите и създаване на предпоставки за икономически растеж, заетост и социална сигурност на своите граждани.

Публичните финанси са съвкупността от методите и формите на движение на паричните потоци от и към държавата и тяхното рационално и ефективно балансиране чрез съставяне и изпълнение на система от бюджети и извънбюджетни фондове.

• 
  Преразпределителна – паричните потоци водят до преразпределение на БВП, на доходите на стопанските субекти и индивидите. В резултат на това се формират системата от бюджети и парични фондове, чрез които се финансират публичните блага и се задоволяват колективните потребности. Преразпределението се извършва главно чрез държавните разходи, чрез трансферния механизъм при използването на акумулираните от държавата приходи.
  
• 
  Алокативна – разпределение на оскъдните ресурси.
  
• 
  Стабилизационна (регулативна) – чрез финансите държавата целенасочено регулира, направлява и управлява социално-икономическите процеси в страната, определя макрорамката за развитие на икономиката и на бизнеса в частното стопанство и формирането и използването на доходите на индивидите.
  

Специфика и принципи на организация на публичното стопанство. Публичен избор. Публични блага.

Публичното стопанство може да се дефинира като съвкупност от институции, организации и дейности, чрез които държавата осъществява своите административно-управленски функции и участва в икономическия и социалния живот. В това стопанство се произвеждат и разпределят блага, които задоволяват колективните потребности на населението като: национална сигурност и отбрана, вътрешен ред, държавно управление, инфраструктура, опазване на околната среда от замърсяване, образование, здравеопазване, соц осигуряване и др. Възникването и развитието му е обосновано от дефектите при функционирането на пазара.

Пигу-данъци – причинителите на отрицателни ефекти, чрез плащането на данъци, такси и глоби, трябва да компенсират щетите на другите индивиди. А лицата, чиито действия водят до ползи за други, трябва да бъдат поощрявани чрез субсидии и данъчни облекчения.

Принципи на организация на ПС

Целта на публичното стопанство не е печалбата, а предлагането на публични блага в съответствие с колективните потребности.

1. 
   Икономически принцип или принцип на ефективността – изисква с минимално възможни ресурси, заделени за публичното стопанство, да се достигне максимален ефект – предлагане на възможно най-голямо количество качествени публични блага.
   
2. 
   Принцип на безпристрастността – решенията да се взимат от името на обществото.
   
3. 
   Принцип на справедливостта – трябва да съдейства за постигането на справедливост при разпределението на доходите и имуществото на гражданите.
   

Представлява решения, взети от обществена група или от нейно име, отностно използването на ресурсите и разпределението на благата в публичното стопанство. Основава се от политически решения, които осъществяват разпределението и алокацията на ресурсите.

Публичните блага са блага, които задоволяват важни колективни потребности и се отличават с липса на възможност за изключване, с неделимост и с неконкурентност при потреблението.

Чисти публични блага – се ползват само общо и неконкурентно и не е възможно изключването на даден потребител от достъпа до тях.

Смесени блага – в определена степен са приложими принципите на изключване, конкурентност и делимост, тъй като те са предназначени за определени групи от хора. Затова се наричат още квази публични блага.

Източници. Класификация. Методи и формиза акумулиране. Данъци. Теория на данъчното облагане.

Източниците на финансови средства за държавата са главно БВП, респ. националния доход и националното богатство.

• 
  Най-голям дял има БВП, респ. националния доход. Той включва съвкупната стойност на всички произведени в националното стопанство стоки и услуги в продължение на една година, след приспадане на т.нар. междинно потребление.
  
• 
  Националното богатство. То обхваща всички създадени и натрупани материални и духовни блага, а също така и въвлечените в икономическия оборот надземни и подземни природни богатства, които принадлежат на държавата. Формите за използване на националното богатство са : продажба на държавно имущество на чуждестранни инвеститори чрез приватизация; концесии за търсене и експлоатация на природни богатства; платения лов и риболов.
  
• 
  Вътрешния кредит. Разликата между получените и предоставените от държавата кредити формира публичния дълг. Този дълг се използва главно за финансиране на бюджетния дефицит и за инвестиции, осъществявани от държавата.
  

Ползването на националния продукт и националното богатство на други страни. Те приемат формата главно на външни заеми от други страни и международни финансови институции.

1. 
   Според собствеността на доходите – обект на разпределение и акумулиране в бюджета на държавата
   

• 
  Частно-правни приходи - от частното стопанство и домакинствата
  
• 
  Публично-правни приходи – от държавните фирми и институции
  

2. 
   Според икономическия характер и произхода си
   

• 
  Приходи от облагане на потреблението – най-голям дял
  
• 
  Приходи от облагане на доходите – втори по дял
  
• 
  Приходи от облагане на богатството – най-малък дял
  
• 
  Приходи от други дейности
  

3. 
   Според финансовите методи и формите за реализиране
   

• 
  Данъчни – най-голям дял... 80% от приходите на държавата или 30% от БВП.
  
• 
  Неданъчни – приходите от приватизация.
  

4. 
   Според социално-икономическата си същност и произход
   

• 
  Приходи от облагане на частни акционери и държавни компании
  
• 
  Приходи от населението
  
• 
  Приходи от облагане на недвижими имоти
  
• 
  Ренти и лихви
  
• 
  Приходи от вноски за задължително държавно осигуряване
  
• 
  Приходи за осигуряване при безработица
  

5. 
   В зависимост от мотивите на държавата за събирането им
   

• 
  Приходи от прехвърляне на собственост върху имущество при наследство
  
• 
  Дарение или възмездна покупко-продажба
  
• 
  Приходи от корпоративните подоходни данъци
  
• 
  Приходи от косвени данъци
  
• 
  Приходи от експлоатация на държавната собственост
  
• 
  Приходи от гори, лова и риболова
  
• 
  Приходи от националната лотария
  

Методите са инструментът, чрез който паричните средства се изземват от съответните източници и се предоставят за използване чрез бюджета на държавата.

Формите за събиране са отделните видове данъци, такси, заеми и др.

Методите за акумулиране на приходи са:

1. 
   Данъчен метод – прилагане на система от няколко вида данъци. Основен при акумулирането на приходите на държавата. Плащането е предварително определено и съобразено с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца и има дълготраен характер.
   
2. 
   Данъкоподобен метод – такси, приноси, глоби, лихви, конфискации, реквизиции, репарации и др. Има спомагателно значение при акумулирането на приходи за държавата. Прилаганите форми нямат задължително-принудителен характер за всички субекти и индивиди, а предимно за тези, които ползват непосредствено публичните блага, извършват определена дейност или упражняват дадена професия.
   
3. 
   Неданъчен метод – прилагат се неданъчни форми като кредита, приходите от стопанска дейност на държавата, продажбата на държавно имущество, концесия и др. Широко прилаган в условията на обществена собственост и по отношение на реализираните доходи в държавните предприятия.
   

• 
  Фискална функция – акумулира основна част от прихода на държавата.
  
• 
  Социална функция – преразпределят доходите на гражданите на социална основа.
  
• 
  Икономическо-регулативна функция – с данъци се облагат ресурси, насочени за потребление, а ресурси за производствено потребление се освобождават от данъци или се облагат по-ниско.
  
• 
  Контролна функция – чрез тях държавата упражнява контрол за защита на фискалните си интереси, за своевременното и пълно постъпване на приходите в бюджета.
  

1. 
   Съразмерност(справедливост) на данъчното облагане – всеки данък следва да бъде съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатеца,т.е. всеки е задължен да взима участие във финансирането на държавата съразмерно на своите доходи и възможности.
   
2. 
   Определеност на данъка – данъка трябва да бъде предварително определен, а не произволен.
   
3. 
   Удобство на данъка – съобразяване на облагането и плащането на данъка с възможностите на гражданите да изпълняват задължението си във времето на получаване на доходите и по начин удобен за платеца.
   
4. 
   Икономичност на данъка – съкращаване на разходите по събиране на данъка
   
5. 
   Стабилност и еластичност на данъка – данъка не следва да се влияе от конюнктурата
   
6. 
   Неутралност на данъка – неутрален е всеки данък, който няма за цел или за резултат упражняването на въздействие върху данъкоплатеца, за да го стимулира или да му пречи да извършва дадена дейност.
   
7. 
   Данъчен интервенционализъм – противоположен на неутралността.
   
8. 
   Годишност на данъка
   

Елементите на данъка го разкриват откъм съдържателната му страна. Те могат да се разглеждат като анатомия на данъка.

Ср.дан.н. = ДЗ/ДО(обл.) Пред.дан.н. = ДЗ/ДО Ефект.дан.н. = ДЗ/ДО(бруто)