Тема 4. Равновесие на пазара на пари и стратегия на паричната политика

Влияние на паричното предлагане и търсене на пари върху равновесието на паричния пазар. Междинни и крайни цели на паричната политика. Избор на стратегия на паричната политика.

Никаква друга норма на лихвата не може да създава равновесие в търсенето и предлагането на пари на пазара на пари. Банките могат да излязат на пазара на ценни книжа, като купувач набавяйки си ги на по-ниска цена от нормата на лихвата или могат да разширят кредитирането чрез по-ниска норма на лихвата и по този начин да увеличат количеството на парите в индивидите. Във всеки от разглежданите случаи, пазарът достига равновесие, когато субектите държат толкова пари, колкото банките е възможно да предложат при норма 10 %.

При увеличение на номиналния доход, ще се увеличи търсенето на пари или субектите ще желаят да увеличат парите в портфейла на своите активи. За да увеличат количеството на парите, субектите ще започнат да продават други видове активи – акции и облигации – или да поискат повече кредити от банките. Когато по едно и също време повече субекти поискат това, се намалява пазарната цена на ЦК и се увеличава общия доход от продажбите. Тези, които искат да се снабдят с налични пари, могат да намалят заемите и да способстват за увеличение нормата на лихвата. Въпреки усилията на индивида да увеличи количеството налични пари в портфейла на своите активи, банковата система не е в състояние да предложи по-голямо количество пари. Пазарът на пари може да се върне в равновесие, само когато нормата на лихвата се повиши достатъчно високо, за да приведе величината на търсенето на пари в равновесие с величината на предлагането на пари. Равновесие на пазара на пари би било достигнато само, когато нормата на лихвата би паднала до равнище, обезпечаващо количеството на парите в обръщение, с количеството на парите, които субектите биха желали да съхранят в портфейла на своите активи.

Другият случай е обусловен от запазването на постоянна норма на лихвата и следователно търсенето на пари се влияе от количеството на парите в обръщението, без да засяга фиксираната норма на лихвата. Последствията от тези действия са:

1. 
   Изменението в нормата на лихвата има съществено значение, понеже влияе на реалната икономическа активност в икономиката. Повишаването на номиналната норма на лихвата при равни други условия не съдейства или не стимулира за вземането на заеми. Това води до намаление на инвестициите и обема на производството.
   
2. 
   Изменението на количеството на парите в обръщението - то също оказва влияние, понеже може да послужи като причина за увеличение в обема на производството и да окаже влияние върху равнището на цените или инфлацията
   

Политика реагираща на изменението в търсенето на пари, чрез управление на лихвения процент, чрез управление на количеството на парите или комбинацията от тези два варианта. Отговорът зависи от изменението в търсенето на пари:

1. 
   Изменение в търсенето на пари обусловено от изменение в скоростта на обръщение на парите. Тези изменения могат да възникнат от промени в правилата на банковите операции или в резултат на контрола и регулирането на паричната маса в обръщението. В този случай е желателно да се изолират реалната икономическа сфера от последиците в скоростта на обръщението, като се позволява количеството на парите в обръщението да се изменя в същата пропорция, както и скоростта на обръщението.
   
2. 
   Изменение в търсенето на пари, обусловено от измененията в реалния обем на производството в деловия цикъл. Вероятно в този случай е желателно да се повдигне или намали лихвения процент, за да се изравни с цикличното разширение или цикличното свиване в икономиката.
   
3. 
   Изменение в търсенето на пари, в следствие на растящото увеличение на цените. В този случай ръстът на количеството на парите в обръщението, в отговор на увеличеното търсене на пари, само ще „налива масло в огъня” на инфлацията.
   

1. 
   Инфлация – допускане на неконтролируем ръст на парите в обръщението;
   
2. 
   Дефлация – рязко намаление на количеството на парите в обръщението;
   
3. 
   Рефлация – допускане на мека форма на инфлация за целите на растежа и заетостта;
   
4. 
   Дезинфлация – мека форма на дефлация, насочена към стабилизиране на покупателната сила на парите, но същевременно води до свиване на икономическата активност и спад в икономиката.
   

Основната цел на тази политика е постигането на стабилизация в ценовото равнище и в бъдеще ролята на централната банка, си остава поддържането на стабилността на банковата система, стабилизиране на паричната единица и общата макроикономическа стабилизация. Сред съвкупността от крайни цели на политиката се посочват:

1. 
   Осигуряване на висока заетост;
   
2. 
   Стабилен икономически растеж;
   
3. 
   Ценова стабилност;
   
4. 
   Стабилност във финансовата и банковата система;
   
5. 
   Стабилност на лихвените проценти;
   
6. 
   Стабилност на валутните пазари, валутните курсове и др.
   

Формулирането на общоикономическите цели не е съвсем прецизно. Това се отнася и за инструментите за постигането на тези цели можем да обособим като:

1. 
   Оперативни – които могат да бъдат контролирани от ЦБ – паричните резерви за тези инструменти заедно с лихвения процент
   
2. 
   Междинни – инструменти, които могат да бъдат контролирани от ЦБ, но само частично – предлагането на пари. Тя регулира паричната маса, но мултипликацията на търговските банки – не. Валутният курс също е такъв инструмент, следователно ЦБ няма такова влияние върху него.
   
3. 
   Крайни, върху които централната банка може само да въздейства. Може да въздейства върху равнището на цените, върху равнището на БВП и др.
   
4. 
   Постигането на основната цел – ценовата стабилност.
   

Инструментите за въздействие от страна на ЦБ, изградени и прилагани в условията на функциониращ паричен и капиталов пазар, трябва да действат синхронизирано. От една страна ЦБ регулира паричното обръщение в рамките на цялата банкова система и определя съвкупния размер на кредита, който може да бъде отпуснат в икономиката, както и селективните цели на кредитирането. От друга страна, ЦБ косвено въздейства върху дейността на банките чрез лихвения процент, чрез ръста на кредита, чрез обема на резервите. Характерно е, че ЦБ може да въздейства по два начина, а именно:

1. 
   Като държавна институция, ЦБ може да издава забрани и разпореждания, които да бъдат прилагани чрез принудителни мерки
   
2. 
   ЦБ, като търговец, който може да прави оферти на ТБ, които доброволно да се възползват от тях.
   

Забраните, разпорежданията включват: ЗМР, ЦБ определя размера на резервите на ТБ, определя лимит за нарастване на кредита.

Пазарните включват: сконтовата и ломбардната политика на ЦБ, курсовата политика, политиката на открития пазар.

ЗМР, прилагани от ЦБ служат, както за регулиране на кредитния потенциал на ТБ, така и за осигуряването на допълнителна ликвидност на тези банки. ЕЦБ, за разлика от нашата страна, ползват две равнища – нулев процент ЗМР се прилага върху срочните депозити, които са над 2 години, а 2% се прилага за всички останали пасиви, които се формират в ТБ. Освен това ЕЦБ е приела ЗМР-то да се олихвява. У нас не се олихвяват.

Произход и функции на ЦБ. Статут и независимост на ЦБ. ЕЦБ и Европейска система на централните банки.

1. 
   Еволюционен или естествен път или подход, при който постепенно емисията се монополизира от големите банки, за да се стигне до една единствена емисионна банка.
   
2. 
   Законодателен подход – изрично регламентиране компетенциите на една банка, която се определя като емисионна или централна(в последствие)
   

Утвърждава се двустепенната банкова система.

Сред множеството функции, които изпълняват, най-често се срещат следните:

1. 
   Разработване и провеждане на паричнокредитната политика;
   
2. 
   Емисионна функции. Монополно право да емитира банкноти и монети;
   
3. 
   Поддържане стабилността на банковата система, както и общо на финансовата система;
   
4. 
   Организиране на платежната система и на нейното нормално функциониране;
   
5. 
   Управление на валутните резерви на страната, съставяне на платежния баланс и установяване на валутен контрол;
   
6. 
   Предоставяне на разнообразни услуги на държавата – банка на държавата – емитира и разпространява ДЦК;
   
7. 
   ЦБ представя страната пред международните финансови институции, поддържа взаимоотношения със съответните банки, чуждестранни ЦБ, международно координиране на паричната политика.
   

Против автономността – свеждат се главно до опасността от възникване на некоординираност между паричнокредитната политика, провеждана от една независима банка и икономическата политика, провеждана от правителството и главно по отношение съгласуването на тази парична политика с фискалната политика и преди всичко с политиката на доходите. ЦБ у нас е независима по статут, но тя съгласува действията си с икономическата политика на правителството. Ако икономическата политика води до нарушаване на ценовата стабилност, която е цел на паричната политика, ЦБ не е длъжна да се подчинява на икономическата политика и политиката на доходите. Установено е, където ЦБ е зависима, инфлацията е по-силна. Ето защо всичко накланя към по-голяма независимост на ЦБ, което е изразено и в законодателството на ЕС.

Следователно БНБ се е обособило като ЦБ на България от 1991 година и изпълнява функциите на централна банка от тогава. Тя е независима. Основните канали, чрез които импулсите на ЦБ оказват влияние върху решенията на стопанските единици са лихвения процент, валутния курс и банковите кредити. Уставният капитал на БНБ е 20 милиона лева, а общият капитал на БНБ е 3 милиарда лева.

Задачата за създаване на ЕЦБ и ЕСЦБ се установява с подписания в Маастрихт договор за създаване на Европейския съюз през февруари 1992г. С този договор се регламентира въвеждането на обща валута и се определят най-общо правният режим, функциите и целите на ЕЦБ и ЕСЦБ.

Правната рамка за функционирането на ЕСЦБ и ЕЦБ е изключително стабилна и промените в нея изискват пълното съгласие на всички страни от ЕС. Това отличава ЕСЦБ и ЕЦБ от останалите централни банки.

Структура на ЕСЦБ

ЕСЦБ включва ЕЦБ и централните банки на 27-те страни от ЕС. Централните банки на страните-членки, които не са въвели еврото, имат относително ниска степен на интеграция в ЕСЦБ. Затова е въведено и понятието Евросистема. Евросистемата включва ЕЦБ и НЦБ на 16-те страни въвели еврото. Когато всички страни от ЕС въведат еврото терминът Евросистемата ще стане синоним на ЕСЦБ.

Евросистемата е интегрирана, цялостна система, която следва да се възприема като едно цяло, чиито интегрални части са ЕЦБ и НЦБ. Под понятието ‘система на централни банки’ следва да се разбира, че ЕЦБ и НЦБ се управляват от общи регламенти, правила и принципи и имат единни цели и задачи. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа стабилността на цените. Като подцел, подчинена на основната е ЕСЦБ да подкрепя общата икономическа политика на ЕС, ако това не засяга целта за стабилност на цените.

Задачите на ЕСЦБ са следните:

• 
  Формулиране и прилагане на паричната политика в еврозоната;
  
• 
  Осъществяване операции с чуждестранна валута; съхраняване и управление на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите-членки;
  
• 
  Съдействие за нормалното функциониране на платежните системи в ЕС.
  

Структурата на ЕСЦБ е значително централизирана и с подчертана йерархичност. Централизираната структура на ЕСЦБ се изразява в превеса и доминиращото положение на ЕЦБ в системата. Доминиращото положение на ЕЦБ може да се демонстрира чрез следните отличителни характеристики на структурата на Евросистемата:

1. 
   ЕСЦБ се ръководи от ЕЦБ, тъй като НЦБ са длъжни да изпълняват регламентите и решенията на ЕЦБ.
   
2. 
   Подчиненото положение на НЦБ се изразява и в прехвърлянето на техния монетарен суверинитет на ЕЦБ. Паричната политика на ЕСЦБ се формира и реализира изцяло от ЕЦБ. Емисията на банкноти и монети от НЦБ се разрешава от ЕЦБ като на самите банкноти е записано „Европейска централна банка”, независимо коя НЦБ ги емитира.
   
3. 
   Всички функции на НЦБ, които са свързани с осъществяването на целите и задачите на ЕСЦБ са подчинени на Устава на ЕСЦБ, на регламентите, решенията и принципите, установени от ЕЦБ.
   
4. 
   Печалбите на всички НЦБ в резултат на паричната политика образуват един общ фонд, който се разпределя пропорционално между всички НЦБ в зависимост от внесения от тях дял в капитала на ЕЦБ.
   
5. 
   Част от валутните резерви на НЦБ се съхраняват и управляват от ЕЦБ.
   
6. 
   В отношенията си с международните финансови институции ЕЦБ определя как ще бъде представлявана ЕСЦБ.
   

Органите за управление на ЕЦБ, които са и органи за управление на ЕСЦБ са следните:

1. 
   Колективни органи за управление:
   

• 
  Управителен съвет – най-висшия орган, който решава всички въпроси, свързани със задачите на ЕСЦБ, а именно: формулира паричната политика на Общността; приема всички необходими указания, регламенти и решения за осъществяването на паричната политика и функционирането на Евросистемата. Само 15 от членовете ще имат право да гласуват. Вземането на решения от УС на ЕЦБ, според Устава на ЕЦБ става най-вече с обикновено мнозинство. При равенство в гласовете, решаващ е вотът на Президента на ЕЦБ.
  
• 
  Изпълнителен съвет – вкл Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ и четирима други членове. Мандата на членовете на Директората е 8 години без право на втори мандат. Членовете се сменят на етапи и се постига приемственост в политиката на ЕЦБ. Директоратът ръководи оперативната дейност на ЕЦБ: прилага решения отностно паричната политика, приети от УС;
  
• 
  Генерален съвет – вкл Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ както и управителите на всички НЦБ на страните от ЕС. Този орган ще съществува докато има страни, които не са въвели еврото. Изпълнява консултативни функции; решава въпросите със събирането на статистическа информация; осъществява координация между НЦБ и Евросистемата.
  

2. 
   Еднолични органи:
   

• 
  Президент на ЕЦБ;
  
• 
  Вицепрезидент на ЕЦБ;