Тема Основни концепции за парите


Тема 65. Финансовия сектор и косвеното данъчно облагане



страница22/22
Дата07.09.2017
Размер4.1 Mb.
#29717
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22
Тема 65. Финансовия сектор и косвеното данъчно облагане

Причини за освобождаване на финансовите услуги от облагане с ДДС. Икономически ефекти от освобождаването им. Алтернативи.


Причини за освобождаване на финансовите услуги от облагане с ДДС

Първата причина за освобождаването на финансовите уелуги от ДДС е затруднението при определяне на данъчната основа. Данъчните специалисти трябва да отговорят кои компоненти следва да съдържа тя при финансовите услуги. Ето защо последователно анализираме компонентите на паричния поток при финансовите услуги. Основно той се състои от четири компонента - главница (основна сума), чиста времева стойност на парите, рискова премия и такса за посредничеството.

Главницата (основната сума) е паричен поток, който в края на матуритета (на транзакцията) заема противоположен знак, ако е бил входящ става изходящ или обратно. Примерно, депозират се 100 единици - имаме входящ паричен поток. След три месеца основната сума се връща на собственика - отрицателен паричен поток. Точно обратното е при кредита. При главницата нямаме потребление, т.е. не се упражнява покупателна способност. Не е логично следователно тя да се облага с потребителски данък.

Чистата стойност на парите във времето са алтернативните разходи на паричните средства в отсъствието на каквито и да било рискове. Тя също е компонент от паричен поток, който теорията изисква да се изключи от облагане с ДДС. Така ще се запази непроменено съотношението между текущото и бъдещото потребление. Би следвало ДДС като универсален данък да не променя (изкривява) съотношенията в цените.

Рисковата премия компенсира финансовата институция за рисковете, които тя агрегира (комбинира). Премията е надбавка над времевата стойност на парите, за да се покрият евентуално рисковете от финансовата транзакция. Тя също не трябва да се облага с ДДС, защото не е част от нетната добавена стойност в икономиката, а е само преразпределение на богатството между участниците във финансовия аранжимент.

Таксата за посредничеството е остатъчен компонент на паричния поток при финансовата услуга. Единствено той е правилно да се обложи с ДДС. Проблемът е как да се изолира точно този остаrьчен компонент транзакция по транзакция. Ако това може да стане, тогава ДДС за финансовите услуги ще прилича много на ДДС върху останалите услуги.

Теорията възприема последния компонент като единствено възможния за облагане с ДДС. Ето защо от гл.т. приложимост на ДДС, финансовите услуги се разделят на два вида. Първият вид обхваща финансови услуги с външни (експлицитни) цени под формата на такса, комисиона. При тях е възможно ДДС облагането. Вторият вид обхваrца финансови услуги с вътрешни (илаплицитни) цени. При тях цената се формира като разлика (маржин) между възвръщаемостга от финансовите активи и разходите, които институцията има по привличането на ресурса. Повечето финансови услуги спадат към втория вид, т.е. за тях ДДС се оказва неприложим на практика.

Немаловажна причина за преобладаващото освабождаване е самата конструкция на ДДС, който трябва да е данък върху текущото потребление, неутрален към отложеното потребление (спестяванията). В случай че се въведе ДДС върху приръста на спестяванията (лихвите), то последицата ще е икономическо двойно облагане на последните. Веднъж, докато са потенциално (бъдещо) потребление и втори път, когато се превърнат в текущо потребление. Това двойно облагане ще изкриви отношението между сегашното и бъдещето потребление в полза на първото. Ще се ограничи спестяването, възможностите за инвестиции и капиталообразуване в икономиката. Заплашени ще се окажат перспективите за икономически растеж и благосъстояние на обществото, включително и на бъдещите поколения. От друга страна, освобождаването от ДДС на форми на финансиране като кредита, го поставя в по-благоприятно положение в сравнение с алтернативите му. Пример — дали да се финансира текущото потребление с потребителски кредит или на лизинг. Ако се финансира на лизинг, то във всяка поредна лизингова вноска се начислява ДДС. При погасителните вноски на потребителския кредит обаче няма ДДС. В такъв случай режимът на ДДС изкривява предпочитанията на икономическите субекти към източници на финансиране. Те не са равнопоставени, защото граждани или фирми не са безразлични пред финансовите алтернативи, чиито относителни цени са се променили като последица от различното ДДС третиране.



Икономически ефекти от освобождаването на финансовите услуги от ДДС

Съвременната система за косвено (не)облагане на финансовите услуги поражда редица проблемни области. Те присъстват и в други икономически дейности, чиито обороти са преобладаващо освободени от ДДС. Във финансовия сектор изкривяванията обаче имат много повече значение предвид нарасващата му роля в икономиката. Финансовият сектор е свързан здраво с всички останали икономически дейности и отрасли и поради това режимът на ДДС има мултиnликационно въздействие. Освен това, финансовият сектор изпитва влиянието на глобализацията, конкуренцията и либёрализацията в международната тьрговия. Кои са икономическите проблеми, произтичащи от сегашния ДДС режим във финансовия сектор?



На първо място, за лицата, които не са регистрирани по ЗДДС, но са потребители на финансови услуги, ефективното ДДС бреме спада под законовото от 20%. Става дума за потребители, които са данъчнонезадължени фирми и за обикновените физически лица, клиенти на финансовите институции. При транзакции с тях финансовата услуга се явява крайно потребление, което не се облага с обичайната ДДС ставка. ДДС е данък върху крайното потребление, който принцип в случая е нарушен.

За регистрираните лица по ЗДДС, които използват финансовата услуга като входящ фактор в основния си бизнес, данъчното бреме ефективно нараства спрямо законовото. Допустимо е примерно търговските банки да прехвърлят непризнатия като данъчен кредит ДДС в лихвите по кредити, които начисляват на регистрираните тьрговци. На свой ред, нефинансовите предприятия продават готовата си продукция на крайните потребители с начислен ДДС. Така се поражда комулативният/каскадният ефект на данъка. Величината му се определя от това на кое място във веригата на стокодвижението е позиционирана финансовата услуга. Колкото тя е по-напред, толкова повече тежи каскадният ефект като данъчно бреме. Нарушава се отново фундаменталното правило, че ДДС е данък върху крайното потребление, а не върху междинното. Всичко това е важно за потребителите. Причината е, це цената за тях се раздува изкуствено заради комулативния ефект на ДДС и така се намалява потребителски излишък. Изкривяват се и условията на конкуренция. Ако друг производител предложи същия като качество и потребителска полезност продукт, без да е ползвал финансова услуга при производството и/или дистрибуцията му, той ще се окаже по-евтин и по- конкуретноспособен от производителя, ползвал финансова услуга.



Следващият икономически проблем възниква при определянето на частичния данъчен кредит. При положение, че институциите от финансовия сектор едновременно извършват освободени и облагаеми доставки през данъчния период, те ще трябва да определят признатия им частичен данъчен кредит по ЗДДС. Заради минимизиране на ДДС задълженията си, финансовата институция ще е склонна да манипулира формулата за частичен данъчен кредит по ЗДДС. Идеята е да се докаже пред данъчната администрация, че повечето покупки са ползвани като входящи фактори за облагаемите продажби и са с право на пълен данъчен кредит. Така финансовата институция ще се стреми да увеличи признатия данъчен кредит и да минимизира дължимия данък по ЗДДС. Сегашната сложна формула за определяне на частичен данъчен кредит по ДДС поражда възможности за данъчно планиране. На свой ред ., данъчното планиране като високоспециализирана деиност увеличава разходите за данъчно съгласие на финансовите институции, но и разходите на приходната админстрация, която трябва да следи, контролира и разкрива евентуални манипулации.

В ЕС, а и у нас, е възможно институции, които изнасят финансови услуги извън Общността, да ги третират като облагаеми с 0%о ДДС. Местните клиенти, които получават същата финансова услуга у нас, плащат за нея по- висока цена заради комулативния ефект на ДДС. Ако фирма от реалния сектор изнася продукция извън ЕС, е по-благоприятно за нея да купува тези финансови услуги там вместо на местна почва. Така цената няма да е раздута, тъй като ДДС е нула и може да се ползва данъчен кредит. Налице очевидно е потенциал за изкривяване на търговията с финансови услуги — в посока „вноса" им от страни без ДДС (офшорни центрове) или с 0%о. Финансовите инсТитуции в ЕС са угрижени по павод този „ внос" поради конкуренцията на САщ, където няма ДДС. ПредвиД бързото развитие на технологиите, въпросът с„вноса" от чужди финансови институции става все по-значим. Предлагането на финансова услуга в страната без самото физическо присъствие на институцията тук, става нещо обичайно и поражда nоредното икономическо неудобство. ДДС зася га конкурентноспособностга на финансовата индустрия и понеже тя е мобилна, това може да я принуди Да „избяга" от съответната страна.

Секторът на финансовите услуги страда и от проблема на избора откъде да се придобият входящите фактори - дали като външни услуги или да се създадат в рамките на самата финансова институция. Ако те се придобият отвън — от регистрирано лице — то следва да начисли ДДvС на финансовата институция, което да оскъпи външната услуга. Ако се разчита на собствени силиlпотенциал, се отклоняват ресурси, средства и време в дейности, в които институцията не е специализирана. Следователно, накърнява се самата идея за специализация и разделение на труда. Така налице е уклон към самостоятелно предлагане - т.е. вертикална интеграция.

Развита е цяла индустрия, към която може да се аутсорсват/изнесат услуги - преработка на информация, плащания и на транзакции. Самото й съществуване говори за ефективност - икономии от мащаба, които се превръщат в конкурентни ценови предимства. Причина за икономиите е, че една специализирана фирма в обработка на информацията обслужва няколко институции едновременно. По повод избора откъде да се придобият производствени фактори във финансовите услуги, съществуват съдвбни казуси - прецеденти в ЕС. Становището на Европейския съд в Люксембург по тях е, че характерът на услугата не може да се промени независимо кой я предлага - т.е. ако аутсорсваната услуга е финансова, тя си остава такава по същността си. Ето защо тя следва да е освободена от ДДС. Ако обаче финансовата институция възложи на строителна компания построяването на сграда за своите нужди, ще трябва да се начисли ДДС за строително-монтажните работи, които не са финансови услуги по същносrга си.

Днес вече е възможно традиционни услуги да се разчленят на своите съставни елементи (компоненти) и да се продават изолирано (сами за себе си). Същите може да се „пакетират" в иновативни, но усложнени финансови услуги. Забелязва се различно третиране за целите на ДДС. Примерно инвестиционните (финансовите) консултации сами по себе си подлежат на облагане с ДДС. Ако те са част от покупко-продажбата на ценни книжа за трети лица; тогава се освобождават от ДДС. Често пъти финансовите услуги се предлагат и от нефинансови институции - примерно фирма за търговия на дребно може да предлага кредитни операции. От гл.т. неутралност на данъчното облагане, тези оnерации следва да са освободени. Възникват затруднения за самите фирми да определят в действителност какви услуги извършват.

Допълнително объркване внася фактьт, че кръгът освободени финансови услуги варира в рамките на ЕС-27. Това става в условия на кармонизирано осъвременено ДДС облагане. Поради тази причина често се налагат интервенции от Съда на ЕО, който по повод съдебни слорове между данъчните власти и регистрираните лица интерпретира различните дефиниции и обхват на освободените финансови услуги в законите за ДДС на 27-те. Най-голямо е объркването при финансовите услуги с експлицитни цени, докато за останалите категорично се знае, че са освободени от ДДС.

Досега разгледахме някои микроикономически ефекти от освобождаването на финансовите услуги от ДДС. Накрая ще отбележим и един по-скоро макроикономически ефект. Режимът на освобождаване на повецето финансови услуги от ДДС влияе и върху данъчните приходи на държавата. Той е компромисен данъчнаполитически вариант поради факта, че държавата все пак събира някакъв ДДС прикод от финансовите институции. Това се счита за справедливо, особено в нискодоходни икономики. Следователно, този компромисен данъчнополитически избор в някаква степен допринася за no- равномерно разпределяне на ДДС бремето между финансовия и реалния сектор. Въпреки всичко, режимът на преобладаващо ДДС освобождаване на финансовйте услуги се възприема като несправедлив от нефинансовите предприятия, което е предпоставка за ДДС съпротива от тяхна страна.

Дали ако ДДС облагаше всички обороти от продажби на финансовите институции щеше да е по-добре за държавата? Това е въпрос, чийто отговор получаваме от емпириката. Хуизинга, Клесенс и Скотмартин изчисляват емпирично очаквания ефект от реформиране на системата за ДДС облагане в „старите" петнадесет страни-членки. Те симулират преминаване на финансовите услуги от режим на освободени в облагаеми с обичайната ставка на ДДС. Според тях допълнителните ДДС приходи се очаква да са едва между 9,5 — 15,0 млрд. евро или 0,1% от БВП-15 към 2002 г. Изводът на тримата автори е, че евентуалното въвличане на финансовите услуги в„мрежата" на ДДС няма да донесе на съвременните високоразвити държави значителни допълнителни приходи.

За сравнение, по-налред в текста видяхме, че ДДС измамите са много по- сериозен данъчнополитически проблем от освобождаването на финансовия сектор от ДДС, що се отнася до пропуснати данъчни приходи от съвременната държава. От гледна точка икономически ефекти и изкривявания обаче и данъчните измами, и освобождаването на финансовите услуги от ДДС са напълно равнопоставени и оправдано провокиратзнанията,усилията и опита на политици и данъчни експерти да rьрсят изход от наложеното статукво.

Алтернативни режими на освобождаване на финансовите услуги от ДДС

Неотдавнашната криза показа необходимостга от стабилна финансова система, която да не предизвиква отрицателни външни ефекти върху реалната икономика. Кризата насочи вниманието и към неравномерно разпределеното данъчно бреме между реалния и финансовия сектор на икономиките по света. В rьрсене на повече споделена финансова отговорност и Г-20, и ЕС-27 се ориентирака към „глобален подкод за въвеждане на системи за налози и данъци върку финансовите институции с оглед...равнопоставеност в световен мащаб...", Става дума както за съществуващи и утвърдени в практиката на финансовата система косвени данъци, така и за обсъждане приложимостга на нови и все още непроверени в реалността данъчни конструкции.

Нека започнем този параграф с косвените данъци, които имат вече приложение. Израел е държава, където финансовите институции плащат ДДС по т.н. събирателен (адитивен) метод. В останалите сектори на икономиката също се прилага ДДС, но по познатия у нас фактурно-кредитен метод на начисляване. Имайки предвид споменатите по-горе иновативност и сложност при определяне добавената стойност във финансовите услуги, адитивното начисляване става след счетоводно приключване всеки месец. Едва тогава може да се определи прецизно добавената стойност с нейните компоненти - разкодите за труд като производствен фактор и печалбата. Това означава, че транзакциите на финансовата институция се окрупняват на месечна база и се определя добавената стойност. Върху нея се начислява израелският ДДС. Сам по себе си събирателният метод изключва формалностите с платения ДДС по покупките, който няма как да се ползва (приспада) като данъчен кредит. Голямо неудобство е функционирането едновременно на ДДС по адитивния и по фактурно-кредитния метод. Нещо nовече, определянето на данъчната основа за ДДС по адитивния метод много напомня определянето на данъчната база за корпоративния данък. Едновременното нацисляване на ДДС в Израел по събирателния и по фактурно-кредитния метод е истинско предизвикателство пред капацитета на данъчната администрация на тази държава.

Провинция Квебек в Канада понастоящем прилага нулева ставка на ДДС във финансовите услуги, с което ефективното ДДС бреме на практика е нула. Така финансовите институции имат право на пълен данъчен кредит за покупките си през данъчния период, реалният сектор няма интерес да „внася" отдругаде финансови услуги, но и местният фиск не събира никакви ДДС приходи. Това може да си го позволи най-вероятно местна власт, която или е много богата или разчита на щедри трансфери от централната власт. Опитът на френскоговорящ Квебек би могьл да се приложи в модифициран вариант - като нулева ставка за финансовите услуги, оказвани от финансовите институции на бизнеса (В2В).

Стратегията на Европейската комисия за модернизация на съществуващия ДДС във финансовите услуги е триколонна. Първата колона включва nрецизиране легалните дефиниции на освободените финансови услуги. То произтича от необходимостга вторичното европейско право да „догони" иновациите при финансовите услуги, но и да се съобрази с постановленията на Съда на Европейските Общности по различните ДДС казуси. Втората колона разчита на въвеждането на изборност при облагането с ДДС на финансовите услуги. Идеята е всички държави от ЕС да транспонират правото на избор на ДДС облагане, особено за освободени понастоящем услуги, когато те се предоставят на бизнеса (В2В). До момента около 5-6 страни-членки са възприели опционностга при облагането с ДДС на финансовите услуги. Предвижда се тя да е валидна за всички 27 държави от началото на 2012 г. Основателна критика е, че ако финансовите институции изберат ДДС, ще нараснат едновременно административните и разходите за данъчно съгласие. Третата колона касае въвеждането на аранжимента на споделените разходи. При него по-малки институции обединяват разкоди за инвестции в рамките на т.н. ДДС група. Това дава възможност да се придобият активи при по-изгодни условия, като се разпределят разходите за тях. Данъчнозадължено лице по ЗДДС е груnата от институции, тя ползва платения ДДС по придобивките като данъчен кредит, а включилите се в нея институции не са ДЗЛ по ДДС.

В условията на глобална криза с големи финансови измерения в дебата за облагането на финансовия сектор с косвени данъци се включва и МВФ. Той предлага въвеждането на данък върху финансовата дейност (ДФД). Според експертите от МВФ базата му трябва да включва възнаграждението на nерсонала и общата печалба на финансовите институции. Това на пракитка е добавената стойност, данъчна основа за ДДС по събирателния метод на начисляване. Тъй като финансовият сектор се е разраснал неимоверно в отсъствие на ДДС по фактурно-кредитния метод, се счита, че ДФД би могъл да изчисти някои натрупани „шлаки". Този данък ще се плаща на ниво финансови корпорации. Предвид нескромно високите заплати и бонуси, изплатени в редица финансови корпорации на фона на спасителни пакети, финансирани от данъците най-вече на реалния сектор, данъчната основа на евентуалния ДФД ще се формира справедливо. МВФ изрично набляга, че възнагражденията на труда като производствен фактор във финансовата корпорация ще се съдържат на общо основание в данъчната основа, независимо под каква форма са изплатени на персонала — като дивиденти, бонуси или в друг вид. Твърди се, че ДФД няма да засегне рисковите операции на финансовите институции, тъй като те ще се регулират стриктно от държавните надзорни органи. По този нацин данъкът ще допълни и подкрепи засилените регулативни мерки във финансовия сектор. Въпреки всичко, идеята на конструкцията „ДФД" е да изземе свръхвисоките печалби. А нима те не произтичат от високорисковите операции на финансовите институции? Предложеният от МВФ Данък би имал по-широка данъчна основа в сравнение примерно с данък nечалба. При това положение няма нужда той да е с висока ставка, за да събере необкодимите приходи. За 22- те развити икономики ДФД при ставка 5% би събрал допълнително 75 млрд. ев о, каето е 0,28°/о от техния общ БВП. От тях около 25 млд. евро ще се съберат в ЕС-27.

Как може да се оцени подобна данъчна конструкция? Първо, тъй като възнагражденията на персанала и печалбите са по-равномерно разпределени чисто географски, се очаква и данъчните приходи от ДФД също да са равномерно разпределени, а не концентрирани в определени финансови центрове. това ще е благоприятно за отделните държави, които се нуждаят от сериозна бюджетна консолидация. Второ, що се отнася до икономическата прехвърляемост — няма емпирични данни за въздеиствието на този евентуален данък. Предвид събирателния метод на начисляване, потребителите на финансови услуги няма да могат да го приспадат, както става с ДДС по познатия ни начин. трето, ДФД няма да дискриминира отделни продукти ил и оборотите (тьрговията) с тях. По този начин той не влияе върху цените на финансовите инструменти, респ. и върху структурата на пазара. То й б и обложил печалбата на общо основание, т.е. от всички дейности на финансовата институция.

Съществуват обаче опасения, че той ще стимулира счетоводното прехвърляне на приходи или възнаграждения извън ЕС. В този смисъл, едностранното му въвеждане само от някои държави-членки е неприемливо и ще доведе до изкривявания на единния вътрешен пазар и на конкуренцията.

Европейската комисия е на мнение, че би било добра идея да се проучи варианта за въвеждане на ДФД в контекста на ЕС. Наистйна той може да се възприема като заместител на ДДС по фактурно-кредитния метод. В този дух той може да е търсеното решение на проблема с освобождаването на финансовия сектор от ДДС. Големи технически затруднения и обърквания обаче ще настъпят, ако ДФД се приложи едновременно с ДДС във финансовата система. Ето защо на този етап е нужно повече проучване на взаимодействието на ДФД с ДДС в сегашния му вид, като се предвидят решения на всякакви , технически несъответствия между тях.

Във финансовите среди още през лятото на 2009 г. се заговори за въвеждане и на данък върку финансовите сделки (транзакции). Тогава беше припомнен данък, предложен като конструкция още през 1972 г. от нобелиста по икономика Джеймс Тобин. По онова време смисълът от такъв данък е ограничаване краткосрочните валутни спекулации, за да се подкреп и международната търговия. По същността си данъкът на Тобин облага оборотите на валутната търговия. Това го прави косвен (оборотен) данък, но различен по логика от ДДС. Тобин предлага нисък размер от 0,10% - 0,25% от стойността на всяка транзакция. Очакваните приходи годишно се оценяват на между 100 - 300 млн. $. Възраждането на идеята на Тобин е да се обложат финансовите транзакции изобщо, а не само оборотите на валутната търговия. Причината е, че този данък има потенциал на своеобразен коректив на пазарни дефекти "морален риск" и"негативни външни ефекти ", последица от функционирането на финансовия сектар при ниска данъчна тежест и висока отзивчивост на държавата към проблемите му.

Коя ще е данъчната основа на евентуален данък върху финансовите сделки (ДФС)? Това ще са оборотите не само на валутната търговия, но и тези с акции, облигации. Предлага се дори в нея да се включи и търговията с дериватите. Според неофициални прогнози евентуалният ДФС, събиран върху оборотите на акции и облигации? ще внесе допълнително около 20 млрд. евро. Ако данъчната основа обхване обаче и търговията с деривати -- приходите ще скочат до около 150 млрд. евро. Как да оценим ДФС?

Първо, ще има големи технически трудности при определяне на облагаемата основа най-вече при дериватите. Второ, приходите от ДФС ще са географски концентирани. Тази им характеристика ще се задълбочи особено, ако в обхвата на ДФС се включат оборотите с дериватни продукти. Трето, поради казаното по-горе, само някои държави ще се облагодетелстват от постъпленията на данъка, а на практика участниците в търговията с финансови инструменти са от най-различни държави. Четвърто, възможно е ДФС да увеличи капиталовите разходи на правителствата и на корпорациите. Пето, ДФС може да предизвика колебания в цените и да намали ликвидността на пазарите, използвани за хеджиране на рискове.

Каква е организацията на евентуалния ДФС или ДФД? При въвеждане те ще се администрират от националните приходни власти. Постъпленията от тяк ще са целеви — те формират световен фонд/пул от средства, чието предназначение е финансирането на международни публични блага. От съвременна гледна точка това биха могли да са мерки срещу глобалното затопляне, екокатастрофите, бедността, заразните и нелечими болести, за повече хуманитарна помощ в региони, nострадали от nриродни катаклизми, граждански безредици и войни и пр. Така ще се разтовари натискът върху националните публични финанси на развитите държави непрестанно да заделят все повече средства за хуманитарна помощ при кризи. Не може да се оспори, че тази идея също звучи твърде съвременно в условия на криза и следкризисно възстановяване.

От посочените алтернативни режими за интегриране на финансовите институции в косвеното облагане е ясно, че се търсят работещи варианти, които да смекчат недостатъците на досегашния модел на преобладаващо освобождаване на финансовите услуги от облагане с ДДС. Вижда се, че модернизацията на косвеното облагане е финансовият сектор да понесе своята данъчна тежест в преодоляването на негативните втншни ефекти от икономическото си поведение през последните десетилетия. Само така той ще лоеме финансова отговорност за нанесените щети на реалния сектор и на публичните финанси в редица страни.




Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница