Тема Основни концепции за парите


Тема 10. Стопанска природа и функции на банковото предприятие



страница4/22
Дата07.09.2017
Размер4.1 Mb.
#29717
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
Тема 10. Стопанска природа и функции на банковото предприятие

Модели на банковото предприятие. Управленски профил на банковото предприятие. Системен подход към банковите функции.


Опростен модел – типизира се с комбинация от три производствени задачи на банковото рпедприятие:

  • Осигуряване на материални, финансови, личностни, информационни и други ресурси за производството на особен род продукти и услуги.

  • Преработването им и създаването на финансови продукти/услуги, съобразени с потребностите на клиентите.

  • Продават създадените продукти/услуги на широки клиентски слоеве, респ на специализирани пазари в страната и/или чужбина.

Може да се изследва с помощта на системния подход чрез зависимостта „вход (персонал, помещения, информ технологии, собствени средства) – същинско производство (създаване на банковите услуги) – изход (реализация по групи стоки, по групи клиенти, по региони)”.

Производствените банкови услуги се предлагат на специализираните пазари (парични, кредитни, капиталови) срещу обезщетение, което приема различни форми – лихви, комисионни, курсове и курсови разлики, такси, надбавки и др. Така банките реализират приходи и печалби.

Три извода:


  1. Банките осъществяват централните функции в паричната и кредитната система на една страна. Създаването на кредитни ресурси оптимизира пазарната конюнктура и балансира народностопанската ликвидност.

  2. Като важни финансови и информационни посредници банките осигуряват пазарен достъп на своите клиенти и са „мост” между обособените фин пазари.

  3. Банките се утвърждават като търговци от особен род, които функционират по правилата на предпиемачеството и произвеждат особен род услуги.

Стопанска дефиниция за банка : обективно утвърдила се социална организация с общественополезна мисия, която „носи” паричния оборот и кредитното дело в една страна, извършва финансово и информационно посредничество на националния и международния финансов пазар и организира своята дейност na предприемачески начела.

Управленски профил на банковото предприятие

Собствениците желаят да управляват своята банка по начин, който ще им осигури най-голяма остатъчна стойност, т.е. те са мотивирани да повишават стойността на капитала си.

Когато акционерите сключат с агентите си договори за управлението на своето предприятие, те се превръщат в принципали. Самите корпорации пък се приемат като системи от договори между компанията и нейния мениджмънт, от една страна, и между тези, които имат претенции към нея, от друга. На тази основа компанията се представя като поредица от контракти между частните интереси на заинтересованите лице (стейкхолдерите). Мениджмънта координира връзките между собствениците на капитала, кредиторите, служителите, клиентите, доставчиците и други в качеството си на агент-посредник(Agent).

80% от банките по света и 100% от банките у нас се създават и управляват като корпорации (акционерни дружества, АД) и се изтъква като приоритетна форма за организирането на този бизнес, т.е. налага се разбирането, че „акционерното дружество е най-оптималната правна форма за банките”. АД - Предимства:



  • Собствеността се консолидира и управлява на по-широка публична основа

  • Обществената капиталова база позволява да се финансират големи инвестиционни проекти

  • Отварянето на капитала демократизира модела на банковото ръководство и подобрява адаптивността на институцията спрямо предизвикателствата на вътрешната и външната околна среда

  • Нарастващото доверие към банката рефлектира позитивно върху борсовите й котировки и нейния имидж

  • Чрез емисия на акции банките акумулират спестявания на широката публика, които се трансформират под формата на инвестиционни заеми за фирмени клиенти.

  • Новите емисии на акции стимулират кампании по покупки и придобивания

  • Тъкмо акциите са едно важно нещо за обвързване с клиентите

Банките са своеобразни коалиции, съвместяващи интересите на капиталовите собственици и банковите мениджъри. Новата стратегическа ориентация е – максимизиране цената на банковото предприятие, респ цената на собствения банков капитал и ползите за банковите акционери.

Corporate Governance-модел – представя начина, по който се организира ръководството и управлението на едно предприятие, благодарение на което то постига постоянен растеж, защитава интересите на акционерите и създава добавена стойност за тях и всички останали заинтересовани лица. Благодарения на ефективни процеси по вземане на решения този модел има за цел да осигури баланса между ръководството на корпорацията, контрола и прозрачността.



Системен подход към банковите функции

Системата банка функционира в конкретно дефинирана динамична, комплексна и несигурна среда, поради което всяка кредитна институция трябва да се адаптира към променящите се външни и вътрешни дименсии, чрез контруиране и въвеждане на нови бизнесмодели, с което се налагат адекватни организационни структури, иновира се процесната организация, оптимизира се управлението на взаимоотношенията с клиентите.



Стопанските функции представляват видимата трансформация на парични(ликвидни) средства към и от банките и характеризират икономическото съдържание на паричната търговия в широк смисъл.

Целта на ЦБ – постигане на съгласуваност между нарастването на БВП и количеството на парите в ЦБ, с което тя да може да поддържа ценовата стабилност.

На капиталовия пазар банките имат две функции – да управляват портфейли и да трансферират капитали.

Основни стопански функции:

  • Акумулиране на чужди пари

  • Мултиплициране на парична маса в оборота

  • Кредитно осигуряване на икономиката

  • Инвестиции във финансови и други активи

  • Пряко и/или косвено посредничество в сделките на националните и международните пазари

Управленски функции :

  • Координиране

  • Създаване на организационна структура

  • Формулиране на стратегия и цели

  • Делегиране на задачи към по-ниските равнища

  • Контрол върху изпълнението им

  • Съвместна работа с външни контролни инстанции

  • Съблюдаване на съществуващи рамкови условия

Банкови стопански функции:

  • Различни форми за влогонабиране и депозиране на чужди парични средства и други ликвидни активи

  • Многообразие от варианти на кредитиране, например класическите и секюритизирани кредитни сделки

  • Финансиране на съвместни дейности и бизнеснамерения – съучастия, сдружения, публично частно партньорство

  • Особени форми на финансиране с банково участие – лизинг, факторинг, форфетинг, експортно финансиране

  • Сделки с капиталови и дългови ценни книги за сметка на клиентите и за собствена сметка на банките

  • Комплексни финансови решения за частни, корпоративни и институционални клиенти, например: емисия и търговия с ценни книги, инвестиционно консултиране и управление на капитала.

  • Консултинг за индивидуални, частни и корпоративни клиенти сделки, при който се заплащат комисиони и такси

  • Национални и международни разплащания

  • Други дейности, свързани с генериране и трансформиране на паричен капитал, ликвидност и свободна покупателна сила.

Основни цели на банковите функции:

  • Повишаване цената на банката и на ползите за ключовите стейкхолдери

  • Иновации на съществуващия бизнес модел

  • Усъвършенстване на контролинга и риск-мениджмънта

  • Оптимизиране на маркетинговата стратегия и политика

  • Постоянно обучение и квалификация на банковите служители

  • Подобряване имиджа на кредтината институция

Най-важните!!!

Базисни функции:

  • Депозитна – съхранение на ликвидни във времето вземания

  • Обменна – сделки на банките с нац и чужди валути, с ценни книжа, с метали и др

  • Транспортна – циркулация на ликвидни средства на банката в разлино дефинирани системи

  • Финансираща – предоставяне на ликвидни средства – кредитиране

Трансформационни функции:

  • Акумулиране на пари – приемане на влогове

  • Разпределение на пари – предоставяне на заеми

  • Съхранение и управление


Тема 11. Обща представа за регулирането и надзора в банковата сфера

Обществените интереси и целите на банковото регулиране. Еволюция на международната конвергенция на банковото регулиране и надзор. Други измерения на правната хармонизация в банковото дело и финансовата сфера.


Обществени интереси

Agency-проблем решенията на ръководствата на банките се конфронтират с интересите на кредиторите, които нямат достатъчната информация и познания, за да упражнят необходимия контрол над действията на банкерите. Също така повечето от тях притежават сравнително ниска инвестиционна квота в банковия капитал, а надзора причинява високи разходи.

Морален хазарт – при липсващ или незначителен надзор банките са стимулирани едва ли не по право да причиняват загуби на кредиторите си и по-конкретно на неразбиращите подобно поведение спестители. Така банките монополизират шансовете за печалба.

Директно регулиране – отнася се към структурата, процесната организация и мениджмънта.

Индиректното регулиране – следи за сигурността, контрол върху ценовото равнище, защита на кредиторите, способността на банките да се рефинансират. Следи за баланс между трите класически стълба на банкерството: ликвидност, сигурност, рентабилност.

Модели и цели на надзора:

Институционален подход – класически модел упражняван днес в Китай, Хонг-Конг и Мексико. При него специализирани институции определят правилата за различните финансови посредници. Дори интегрираните под общия институционален покрив институции с различен правен статут извърщващи една и съща или подобна дейност попадат в надзорния обсег на различни отраслови регулатори, което води по-големи разходи.

Функционален подход – има за приоритет специфичния бизнес профил на финансовите институции. Всяка подсистема на финансовата индустрия може да има свой собствен регулатор, който носи непосредствена отговорност за нейната сигурност и стабилност.

Интегриран подход – FSA-Model” при него един универсален регулатор осъществява комплексен надзор спрямо отделните институции и върху всички сектори във финансовата сфера. Използва се в Естония, Германия, Ирландия, Малта, Исландия, Япония, Швейцария, Сингапур и др.

Двуинстанционен подход (двувърх) – две регулаторни институции, едната осигурява стабилизиране на обектите, другата регулира техните сделки. Австралия, Холандия.

Цели на банковото регулиране:

  • Стабилност при управлението на паричния оборот.

  • Относителна свобода на банките за избор на производствена ориентация и организационна структура.

  • Свобода за конкуренция в банковия бранш.

  • Подобряване на пазарната ефективност.

Международни стандарти във финансовата сфера

Всеки стандарт е съвкупност от общовалидни принципи, методи и правила за приложение в определена област.

В икономически аспект: с тяхна помощ се повишава ефективността на капиталовата алокация, намалява се информационната асиметрия между участниците на финансовите пазари и се улеснява управлението на рисковете от страна на инвеститорите.

В правен аспект: стандартите предпазват институциите от волунтаристични прояви и прибързани решения.

В политически смисъл: стандартите стимулират международното коопериране на институциите, ангажирани в сферата на финансовото регулиране.

Чрез мемурандуми за споразумение се постига комплексен ефект: улеснява се приложението на стандартите в съответната страна; индиректно се стимулира надзорната практика в другите страни и се облекчава взаимния пазарен достъп.



Стандарти за собствения банков капитал (Базел)

Базелски конкурдат – споразумение за коопериране на националните инстанции по надзор върху международните банки.

Първите специализирани препоръки за въвеждане и приложение на единни капиталови мерки и стандарти се публикуват 1988г и са известни като Първи базелски акорд (Базел 1) и представляват рамка за измерване на кредитния риск. Има две цели:



  • Да предложи възможности за засилване на кредитоспособността на международната банкова система

  • Да редуцира съществуващите източници на противоречия в конкуренцията между международните банки.

Базел 1 изисква банките да осигурят минимално равнище от 8% на капиталовата си адекватност. Това е минималното съотношение между регулаторния капитал и кредитния риск.

През 1999г Базелския комитет публикува ревизирана рамка на капиталовата адекватност –Втори Базелски капиталов акорд или Споразумението Базел 2 включващо три основни стълба, които използват банките и надзорните органи за оценка на различните банкови рискове:



  • Изисквания за задължителен минимален капитал – с него се цели усъвършенстване на стандартизираните правила, действащи от приемането на Базел 1. Трябва адекватен капитал, който да покрива рисковете. Определя механизми за изчисляване на капиталните изисквания.

  • Редът на надзорния преглед върху процесите по вътрешнобанково оценяване и определяне на капиталовата адекватност. Да се установи дали собствения капитал е достатъчен за управление и покритие на риска.

  • Механизми за ефективно огласяне на информация относно съблюдаването на стриктна пазарна дисциплина, като допълнение към надзорните усилия. След за обхвата, честотата и формата на оповестяване на информацията.

Гарантирането на депозитите е механизъм, който предпазва вложителите от загуби дори при фалиране на банката.

Оперативен риск – опасност от директна или непряка загуба вследствие неадекватност или непригодност на вътрешнобанкови процеси.

Целта на Базел 2 е да обвърже капитала с риска и да въведе авангардни подходи за рисково управление, които се хоноруват с една минимална капиталова потребност. Нарастващия рисков апетит на една банка да се засища с повече собствен капитал.



Други измерения на правната хармонизация в банковото дело и финансовата сфера

Рамкова концепция за измерване и управление на ликвидността:

  • Създаване на организационна структура за управление на ликвидността

  • Измерване и надзор върху потребността от нето-финансиране

  • Осигуряване на пазарния достъп

  • Планиране в извънредни ситуации

  • Управление на ликвидността в чужди валути

  • Вътрешен контрол на процеса по управление на ликвидността

  • Роля на публичността за подобряване на ликвидността

  • Роля на надзорните инстанции

Рамковите условия за осъществяване на банкови услуги зад граница се третират в специална директива. С нея се дават права на всяка банка да открива свои филиали и/или дъщерни дружества в останалите страни от това икономическо и политическо пространство.

Надзорът на финансовите конгломерати в ЕС се базира върху следните изисквания:

  • Забрана за т.нар. двоен ливъридж на собствен капитал, т.е. недопускане един и същ собствен капитал да се използва повече от веднъж за покриване на рисковете на различни институции в конгломерата.

  • Съобразяване с факта, че концентрацията на рисковете на групово равнище и транзакциите между съставляващите институции се извършват в рамките на един и същ конгломерат

  • Осигуряване на подходяща система за управление на рисковете и адекватна вътрешна контролна система в конгломерата.

  • Комплексност на надзорните дейности

  • Хармонизиране на надзорните инструменти, с което се елиминира възможностите за финансово заразяване

  • Информационен обмен и коопериране между надзорните институции, които са компетентни за надзора върху различни институти на един финансов конгломерат.


Тема 12. Легална дефиниция за банка и минимални изисквания за банкиране

Определението на „банка” – възможни подходи и директивите на ЕС. Минимални изисквания за извършване на банкова дейност.


Възможни подходи

Институционален подход – правните норми се адресират към всеки самостоятелен правен субект. На практика илюстрира предимно формата в която обществото приема банковата институция.

Функционален подход – за определяне сферата на действие на банковия закон се вземат предвид не толкова институциите, колкото създаваните и предлагани от тях продукти/услуги и присъщите им функции.

Директивите на ЕС

Първата директива (декември 1977г) – дефинира понятието „кредитна институция” като „предприятие, чиято дейност се заключава в приемане на влогове и други платими обратно пари на публиката и в предоставяне на заеми за собствена сметка”.

Втора банкова директива (1989г) – дефинира понятието „финансов институт” като „предприятие, което не е кредитен институт и чиято дейност се заключава в това да придобива съучастия или да извършва енда или повече сделки, изброени в анекса – 12 на брой”.

Третата банкова директива (март 2000г) – не променя нищо в съществуващата банкова дефиниция.

Директива отностно институциите за електронни пари - дефинира понятието „институт за електронни пари” като „предприятие или друга юридическа личност, което/който не е кредитен институт и издава платежни средства под формата на електронни пари”.

Електронни пари” – парична стойност във форма на задължение срещу издателя, която се съхранява на елетронен носител в база данни, издава се срещу парична сума, чиято стойност не е по-малка от издадената парична стойност и се приема за платежно средство от другите предприятия, различни от издателя.



Последната директива на ЕС (2006г) – дефинира „кредитна институция” като:

  1. Предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението и да отпуска кредити за своя собствена сметка;

  2. Институция за електронни пари по смисъла на Директива отностно инс за Е-пари

Минимални изисквания за извършване на банкова дейност

Собствения капитал на банките трябва да съответства на тяхната рискова експозиция. Изискванията към организацията на риск-мениджмънта и контрола на банките:



  • Осигуреността на топ-мениджмънта и оперативното ръководство с комплексен инструментариум за своевременна идентификация, оценка, управление и минимизиране на потенциалните рискови загуби.

  • Третирането на кредитните рискове

  • Необходимостта от принципи и подходи за определянето на проблемните активи.

  • Идентификация и оценка на портфейлните концентрации

  • Подходите към взаимосвързаните лица във връзка с тяхното кредитиране и произтичащите от това ангажименти с банката.

  • Изисквания за осигуреност с подходящ инструментариум за управлението на рисковете.

  • Разполагаемостта с правила и механизми за извършване на вътрешен контрол и ревизия на банките

  • Осигуреността на банките с методи за адекватно третиране на злоупотребите в сферата на финансовите услуги.

Минимални изисквания за банкиране:

  1. Банкова организация

  • Сфера на делова активност – да са описани видът на сделките, легитимно ръководство, план за дейност;

  • Правен статут – АД за универсалните банки;

  • Структурно и функционално изграждане;

  1. Изисквания за капитала

  • Необходим минимален начален капитал до 5 млн евро;

  • Собствения капитал включва началния + допълнителни капиталови резерви + инвестиции в акции;

  • Базел 2 покрива операционния риск със собствен капитал

  1. Изисквания за подготовката на банкерите

  • Професионалните им възможности и обхвати на компетенциите им


Тема 13. Банково производство и банкови услуги

Фази и фактори на банковото производство. Производствени центрове в банковите институции – фронт офиси и бек офиси. Дефиниране на понятието „банкова услуга”. Особености на банковите услуги.


Банково производство – адаптирана в съответствие с клиентските потребности технология за създаване на продукти и услуги:

  • Чиято реализация увеличава ползите за акционерите

  • Стимулира мотивацията на служителите

  • Ограничава „заплахите” на конкурентите

  • Рефлектира позитивно върху имиджа на банката

Фази на банковото производство

    1. Етап – Идентификация на клиента, кредитното му качество, платежоспособността му.

    2. Етап - Стойностна промяна и трансформация под формата на счетоводни операции с наличностите по съществуващите и/или специално новоткрити сметки на клиента.

    3. Етап – Информационно осигуряване на производството съдейства за разкриване на анонимността на извършените от банката операции.

Фактори на банковото производство

Основни фактори: работна сила; суровини и материали; средства за производство. Към тях се интегрират диспозитивните фактори представлявани от фирмения мениджмънт и неговите функции, които трябва да свържат трите основни производствени фактора в една продуктивна комбинация. Също към производствените фактори може да прибавим и Номинални благафактор средства за финансиране и осигуряващия фактор капитал.

Прозиводствените фактори могат да се разделят и на вътрешни и външни:



Вътрешни – диспозитивни и първични. Първичните се делят на потенциални (материални и нематериални) и за потребление (суровини, материали и средства за производство)

Външни – материални и нематериални (информация, права, производителност и номинални блага).

Фронт-офис – първото производствено звено. Мястото за личен контакт между банкера и клиента. Предлага продукти и услуги съобразени с техните индивидуални базисни финансови, инвестиционни и други потребности.

Бек-офис – извършва се същинското създаване на услугата. Представляват организационно-структурни единици, които нямат директен контакт с клиентите, но обработват и процесно изпълняват техните заявки. Целта им е да създадат подходяща логистична инфраструктура на банковото стратегическо и оперативно управление.

Дефиниране на понятието „банкова услуга” - всички предназначени за пласмент резултати от извършените производствени дейности в банката, които се делят на три групи:

Услуги-ядро – финансиране, трансформация на активите в сделките на паричните и капиталовите пазари и услуги в сферата на разплащанията.

Второстепенни банкови услуги – спадат депозитните сделки, управлението на капитала и търговията с метали.

Неутрални услуги – резултат от нарастващата конкуренция в сферата на традиционните банкови сделки. Подкрепят пласмента на продуктите, съдействат за разкриване на нови източници на доходи и за по-добро натоварване на производствените мощности. Такива са услугите по застрахователното посредничество, консултинг на фирми и домакинства, обработка на информация за работни заплати и др. Последните две групи формират допълнителните банкови услуги.

Базисните услуги включват : инвестиране, финансиране и осигуряване

Допълнителните услуги включват : посредничество, консултинг и управление

Особености на банковите услуги

        1. Нематериалност – абстрактни, силно изразено качество в банковия бранш. Има голямо значение за повишаване на иновационната готовност на банките.

        2. Не се натрупват и не образуват запаси

        3. Не се патентоват и могат да се копират от конкурентите

        4. Количествено се измерват чрез показател за оценка на търговския оборот



Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница