Тема 10. Стопанска природа и функции на банковото предприятие

Модели на банковото предприятие. Управленски профил на банковото предприятие. Системен подход към банковите функции.

• 
  Осигуряване на материални, финансови, личностни, информационни и други ресурси за производството на особен род продукти и услуги.
  
• 
  Преработването им и създаването на финансови продукти/услуги, съобразени с потребностите на клиентите.
  
• 
  Продават създадените продукти/услуги на широки клиентски слоеве, респ на специализирани пазари в страната и/или чужбина.
  

Производствените банкови услуги се предлагат на специализираните пазари (парични, кредитни, капиталови) срещу обезщетение, което приема различни форми – лихви, комисионни, курсове и курсови разлики, такси, надбавки и др. Така банките реализират приходи и печалби.

Три извода:

1. 
   Банките осъществяват централните функции в паричната и кредитната система на една страна. Създаването на кредитни ресурси оптимизира пазарната конюнктура и балансира народностопанската ликвидност.
   
2. 
   Като важни финансови и информационни посредници банките осигуряват пазарен достъп на своите клиенти и са „мост” между обособените фин пазари.
   
3. 
   Банките се утвърждават като търговци от особен род, които функционират по правилата на предпиемачеството и произвеждат особен род услуги.
   

Собствениците желаят да управляват своята банка по начин, който ще им осигури най-голяма остатъчна стойност, т.е. те са мотивирани да повишават стойността на капитала си.

Когато акционерите сключат с агентите си договори за управлението на своето предприятие, те се превръщат в принципали. Самите корпорации пък се приемат като системи от договори между компанията и нейния мениджмънт, от една страна, и между тези, които имат претенции към нея, от друга. На тази основа компанията се представя като поредица от контракти между частните интереси на заинтересованите лице (стейкхолдерите). Мениджмънта координира връзките между собствениците на капитала, кредиторите, служителите, клиентите, доставчиците и други в качеството си на агент-посредник(Agent).

80% от банките по света и 100% от банките у нас се създават и управляват като корпорации (акционерни дружества, АД) и се изтъква като приоритетна форма за организирането на този бизнес, т.е. налага се разбирането, че „акционерното дружество е най-оптималната правна форма за банките”. АД - Предимства:

• 
  Собствеността се консолидира и управлява на по-широка публична основа
  
• 
  Обществената капиталова база позволява да се финансират големи инвестиционни проекти
  
• 
  Отварянето на капитала демократизира модела на банковото ръководство и подобрява адаптивността на институцията спрямо предизвикателствата на вътрешната и външната околна среда
  
• 
  Нарастващото доверие към банката рефлектира позитивно върху борсовите й котировки и нейния имидж
  
• 
  Чрез емисия на акции банките акумулират спестявания на широката публика, които се трансформират под формата на инвестиционни заеми за фирмени клиенти.
  
• 
  Новите емисии на акции стимулират кампании по покупки и придобивания
  
• 
  Тъкмо акциите са едно важно нещо за обвързване с клиентите
  

Corporate Governance-модел – представя начина, по който се организира ръководството и управлението на едно предприятие, благодарение на което то постига постоянен растеж, защитава интересите на акционерите и създава добавена стойност за тях и всички останали заинтересовани лица. Благодарения на ефективни процеси по вземане на решения този модел има за цел да осигури баланса между ръководството на корпорацията, контрола и прозрачността.

Системата банка функционира в конкретно дефинирана динамична, комплексна и несигурна среда, поради което всяка кредитна институция трябва да се адаптира към променящите се външни и вътрешни дименсии, чрез контруиране и въвеждане на нови бизнесмодели, с което се налагат адекватни организационни структури, иновира се процесната организация, оптимизира се управлението на взаимоотношенията с клиентите.

• 
  Акумулиране на чужди пари
  
• 
  Мултиплициране на парична маса в оборота
  
• 
  Кредитно осигуряване на икономиката
  
• 
  Инвестиции във финансови и други активи
  
• 
  Пряко и/или косвено посредничество в сделките на националните и международните пазари
  

• 
  Координиране
  
• 
  Създаване на организационна структура
  
• 
  Формулиране на стратегия и цели
  
• 
  Делегиране на задачи към по-ниските равнища
  
• 
  Контрол върху изпълнението им
  
• 
  Съвместна работа с външни контролни инстанции
  
• 
  Съблюдаване на съществуващи рамкови условия
  

• 
  Различни форми за влогонабиране и депозиране на чужди парични средства и други ликвидни активи
  
• 
  Многообразие от варианти на кредитиране, например класическите и секюритизирани кредитни сделки
  
• 
  Финансиране на съвместни дейности и бизнеснамерения – съучастия, сдружения, публично частно партньорство
  
• 
  Особени форми на финансиране с банково участие – лизинг, факторинг, форфетинг, експортно финансиране
  
• 
  Сделки с капиталови и дългови ценни книги за сметка на клиентите и за собствена сметка на банките
  
• 
  Комплексни финансови решения за частни, корпоративни и институционални клиенти, например: емисия и търговия с ценни книги, инвестиционно консултиране и управление на капитала.
  
• 
  Консултинг за индивидуални, частни и корпоративни клиенти сделки, при който се заплащат комисиони и такси
  
• 
  Национални и международни разплащания
  
• 
  Други дейности, свързани с генериране и трансформиране на паричен капитал, ликвидност и свободна покупателна сила.
  

• 
  Повишаване цената на банката и на ползите за ключовите стейкхолдери
  
• 
  Иновации на съществуващия бизнес модел
  
• 
  Усъвършенстване на контролинга и риск-мениджмънта
  
• 
  Оптимизиране на маркетинговата стратегия и политика
  
• 
  Постоянно обучение и квалификация на банковите служители
  
• 
  Подобряване имиджа на кредтината институция
  

• 
  Депозитна – съхранение на ликвидни във времето вземания
  
• 
  Обменна – сделки на банките с нац и чужди валути, с ценни книжа, с метали и др
  
• 
  Транспортна – циркулация на ликвидни средства на банката в разлино дефинирани системи
  
• 
  Финансираща – предоставяне на ликвидни средства – кредитиране
  

• 
  Акумулиране на пари – приемане на влогове
  
• 
  Разпределение на пари – предоставяне на заеми
  
• 
  Съхранение и управление
  

Обществените интереси и целите на банковото регулиране. Еволюция на международната конвергенция на банковото регулиране и надзор. Други измерения на правната хармонизация в банковото дело и финансовата сфера.

• 
  Стабилност при управлението на паричния оборот.
  
• 
  Относителна свобода на банките за избор на производствена ориентация и организационна структура.
  
• 
  Свобода за конкуренция в банковия бранш.
  
• 
  Подобряване на пазарната ефективност.
  

Всеки стандарт е съвкупност от общовалидни принципи, методи и правила за приложение в определена област.

В икономически аспект: с тяхна помощ се повишава ефективността на капиталовата алокация, намалява се информационната асиметрия между участниците на финансовите пазари и се улеснява управлението на рисковете от страна на инвеститорите.

В правен аспект: стандартите предпазват институциите от волунтаристични прояви и прибързани решения.

В политически смисъл: стандартите стимулират международното коопериране на институциите, ангажирани в сферата на финансовото регулиране.

Чрез мемурандуми за споразумение се постига комплексен ефект: улеснява се приложението на стандартите в съответната страна; индиректно се стимулира надзорната практика в другите страни и се облекчава взаимния пазарен достъп.

Първите специализирани препоръки за въвеждане и приложение на единни капиталови мерки и стандарти се публикуват 1988г и са известни като Първи базелски акорд (Базел 1) и представляват рамка за измерване на кредитния риск. Има две цели:

• 
  Да предложи възможности за засилване на кредитоспособността на международната банкова система
  
• 
  Да редуцира съществуващите източници на противоречия в конкуренцията между международните банки.
  

През 1999г Базелския комитет публикува ревизирана рамка на капиталовата адекватност –Втори Базелски капиталов акорд или Споразумението Базел 2 включващо три основни стълба, които използват банките и надзорните органи за оценка на различните банкови рискове:

• 
  Изисквания за задължителен минимален капитал – с него се цели усъвършенстване на стандартизираните правила, действащи от приемането на Базел 1. Трябва адекватен капитал, който да покрива рисковете. Определя механизми за изчисляване на капиталните изисквания.
  
• 
  Редът на надзорния преглед върху процесите по вътрешнобанково оценяване и определяне на капиталовата адекватност. Да се установи дали собствения капитал е достатъчен за управление и покритие на риска.
  
• 
  Механизми за ефективно огласяне на информация относно съблюдаването на стриктна пазарна дисциплина, като допълнение към надзорните усилия. След за обхвата, честотата и формата на оповестяване на информацията.
  

Целта на Базел 2 е да обвърже капитала с риска и да въведе авангардни подходи за рисково управление, които се хоноруват с една минимална капиталова потребност. Нарастващия рисков апетит на една банка да се засища с повече собствен капитал.

• 
  Създаване на организационна структура за управление на ликвидността
  
• 
  Измерване и надзор върху потребността от нето-финансиране
  
• 
  Осигуряване на пазарния достъп
  
• 
  Планиране в извънредни ситуации
  
• 
  Управление на ликвидността в чужди валути
  
• 
  Вътрешен контрол на процеса по управление на ликвидността
  
• 
  Роля на публичността за подобряване на ликвидността
  
• 
  Роля на надзорните инстанции
  

• 
  Забрана за т.нар. двоен ливъридж на собствен капитал, т.е. недопускане един и същ собствен капитал да се използва повече от веднъж за покриване на рисковете на различни институции в конгломерата.
  
• 
  Съобразяване с факта, че концентрацията на рисковете на групово равнище и транзакциите между съставляващите институции се извършват в рамките на един и същ конгломерат
  
• 
  Осигуряване на подходяща система за управление на рисковете и адекватна вътрешна контролна система в конгломерата.
  
• 
  Комплексност на надзорните дейности
  
• 
  Хармонизиране на надзорните инструменти, с което се елиминира възможностите за финансово заразяване
  
• 
  Информационен обмен и коопериране между надзорните институции, които са компетентни за надзора върху различни институти на един финансов конгломерат.
  

Определението на „банка” – възможни подходи и директивите на ЕС. Минимални изисквания за извършване на банкова дейност.

„Електронни пари” – парична стойност във форма на задължение срещу издателя, която се съхранява на елетронен носител в база данни, издава се срещу парична сума, чиято стойност не е по-малка от издадената парична стойност и се приема за платежно средство от другите предприятия, различни от издателя.

1. 
   Предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението и да отпуска кредити за своя собствена сметка;
   
2. 
   Институция за електронни пари по смисъла на Директива отностно инс за Е-пари
   

Собствения капитал на банките трябва да съответства на тяхната рискова експозиция. Изискванията към организацията на риск-мениджмънта и контрола на банките:

• 
  Осигуреността на топ-мениджмънта и оперативното ръководство с комплексен инструментариум за своевременна идентификация, оценка, управление и минимизиране на потенциалните рискови загуби.
  
• 
  Третирането на кредитните рискове
  
• 
  Необходимостта от принципи и подходи за определянето на проблемните активи.
  
• 
  Идентификация и оценка на портфейлните концентрации
  
• 
  Подходите към взаимосвързаните лица във връзка с тяхното кредитиране и произтичащите от това ангажименти с банката.
  
• 
  Изисквания за осигуреност с подходящ инструментариум за управлението на рисковете.
  
• 
  Разполагаемостта с правила и механизми за извършване на вътрешен контрол и ревизия на банките
  
• 
  Осигуреността на банките с методи за адекватно третиране на злоупотребите в сферата на финансовите услуги.
  

1. 
   Банкова организация
   

• 
  Сфера на делова активност – да са описани видът на сделките, легитимно ръководство, план за дейност;
  
• 
  Правен статут – АД за универсалните банки;
  
• 
  Структурно и функционално изграждане;
  

2. 
   Изисквания за капитала
   

• 
  Необходим минимален начален капитал до 5 млн евро;
  
• 
  Собствения капитал включва началния + допълнителни капиталови резерви + инвестиции в акции;
  
• 
  Базел 2 покрива операционния риск със собствен капитал
  

3. 
   Изисквания за подготовката на банкерите
   

• 
  Професионалните им възможности и обхвати на компетенциите им
  

Фази и фактори на банковото производство. Производствени центрове в банковите институции – фронт офиси и бек офиси. Дефиниране на понятието „банкова услуга”. Особености на банковите услуги.

• 
  Чиято реализация увеличава ползите за акционерите
  
• 
  Стимулира мотивацията на служителите
  
• 
  Ограничава „заплахите” на конкурентите
  
• 
  Рефлектира позитивно върху имиджа на банката
  

1. 
   Етап – Идентификация на клиента, кредитното му качество, платежоспособността му.
   
2. 
   Етап - Стойностна промяна и трансформация под формата на счетоводни операции с наличностите по съществуващите и/или специално новоткрити сметки на клиента.
   
3. 
   Етап – Информационно осигуряване на производството съдейства за разкриване на анонимността на извършените от банката операции.
   

Прозиводствените фактори могат да се разделят и на вътрешни и външни:

1. 
   Нематериалност – абстрактни, силно изразено качество в банковия бранш. Има голямо значение за повишаване на иновационната готовност на банките.
   
2. 
   Не се натрупват и не образуват запаси
   
3. 
   Не се патентоват и могат да се копират от конкурентите
   
4. 
   Количествено се измерват чрез показател за оценка на търговския оборот