Тема 21. Застрахователен пазар

Застрахователни компании и посредници. Презастраховане. Регулиране на застрахователната дейност.

Застрахователите могат да бъдат класифицирани по различни критерии. В зависимост от месторазположението на седалището на застрахователя различаваме местни застрахователи, интернационални застрахователи и чуждестранни застрахователи.

Броят на притежаваните акции е важен за разпределението на дивидентите и за определяне на имуществената отговорност. Акционерите отговарят за задълженията на ЗАД до размера на притежаваните акции. Отговорността, която те носят, е поименна, а не на приносител.

Текущата дейност на ЗАД се финансира чрез постъпленията от застрахователни премии, получени лихви върху временно свободни средства, използване на част от техническите резерви (т.нар. цилмериране на техническите резерви) и различни видове банкови кредити. Застрахователните премии имат най-голям дял във финансирането. Те служат за изплащане на застрахователни обезщетения, за покриване на административни разходи, за формиране на резервите и за реализиране на печалба. Чрез цилмерирането на техническите резерви се заделя сума за покриване на част от разходите произтичащи от сключването или подновяването на застрахователните договори (аквизиционни разходи). При необходимост ЗАД може да ползва банкови кредити.

Системата от органи за управление на ЗАД следва класическа пирамидална структура. Всеки застраховател има право на избор между едно-степенна и двустепенна система за управление. И при двете системи съществува еднакъв орган – общо събрание на акционерите. При едно-степенната система освен него съществува само един орган – съвет на директорите. При двустепенната система има два съвета – управителен съвет и надзорен съвет. Като цяло двустепенната система за управление е по-широко разпространена в застрахователния бизнес.

ВЗД могат да се учредяват от дееспособни физически лица, навършили 18 години. С цел да се формира възможно по-голяма застрахователна съвкупност съществуват изисквания за минимален брой учредители (в България – 500 лица). Учредителите приемат устава, в който се вписва вида на предлаганите застраховки. По принцип ВЗД сключват всякакъв вид застраховки и имат голям териториален обхват на своите продажби. Когато те сключват договори по няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. ВЗ кооперациите в България могат да предлагат само живото застраховки , включително застраховка „Злополука”. Във връзка с дейността си ВЗД подлежат на лицензиране и мониторинг от компетентния надзорен орган в страната на седалището им. Лицензът не може да включва право за извършване на презастрахователна дейност.

Текущото финансиране на ВЗД се реализира основно от застрахователните премии и банкови кредити. Застрахователните премии могат да бъдат увеличавани при възникване на непредвидими обстоятелства това отличава ВЗД от ЗАД ( при ЗАД акционерите могат и да не са клиенти, а и самият клиент не носи отговорност за дълговете на дружеството, а при ВЗД – клиентите са и собственици и те носят отговорност). Основната причина е в това, че застрахованите лица, които са и членове на дружеството са финансово съпричастни към разхода на застрахователя. Излишъкът от акумулираните по този начин премии обикновено се възстановява.

Изпълнителните органи за ВЗД са управителният съвет и надзорният съвет, т.е. прилага се двустепенна управленска система. В ръководните органи на ВЗД могат да участват само членове на дружествата, т.е. те са самоуправляващи се общности. Съставът на съветите се избира от общото събрание. То решава въпросът за изплащаните дивиденти. Всеки член от общото събрание има право на 1 глас независимо от броя на притежаваните дялови вноски.

• 
  необходимостта да се увеличи капитала на дружеството;
  
• 
  много по-големия потенциал за развитие чрез диверсификация на дейността;
  
• 
  възможността да се предоставят акции на персонала с цел да бъде мотивиран към работа;
  
• 
  данъчните преференции, които ЗАД ползват. (В България подобни преференции на съществуват.)
  

• 
  предлагат застраховки само на своите членове;
  
• 
  всеки член застрахова останалите членове, а те от своя страна застраховат него. В този смисъл се изгражда система от застрахователни отношения;
  
• 
  те се управляват от пълномощник. На него са делегирани правата да търси нови членове, да плаща обезщетения, да урежда презастрахователни договори, да инвестира свободните средства и др. Пълномощникът няма финансови отговорности и не е застраховател. Самата асоциация е застраховател;
  
• 
  всички членове на МЗА имат собствени сметки, които се дебитират и кредитират в зависимост от това дали е възникнала вреда или се акумулират премии. Възможно е да не съществуват индивидуални сметки за всички членове. В този случай те имат равни отговорности и задължения;
  
• 
  повечето МЗА са специализирани в определен вид застраховки или продуктови линии от застраховки.
  

• 
  Технически лойдс не е застрахователно дружество, а сдружение, което предоставя съдействие на своите членове при продажбата на застраховки. От тази гл.т. лойдс не подписва застрахователни договори. Фактически той наподобява организиран пазар, т.е. предоставя само място за сключване на застраховки, но не е страна по тях.
  
• 
  Застрахователните договори в действителност се подписват от синдикати, които принадлежат на лойдс. Синдикатите се управляват от упълномощен агент, който трябва да определя гаранта за всеки тип бизнес. Синдикатите са специализирани в морско, автомобилно, авиационно и др. видове застраховане.
  
• 
  Членовете, които принадлежат на различни синдикати имат неограничена отговорност, защото синдикатът подписва договорите и гарантира за изпълнението им с имуществото на всички негови членове.
  
• 
  Лойдс допуска участие и на застрахователи с ограничена отговорност. Това позволява чрез тях да се акумулират капитали за покриване на текущи вреди.
  
• 
  За да стане член на синдикат даден застраховател, трябва да изпълнява строги финансови изисквания. Така например всеки трябва да направи сериозен гаранционен депозит. Те трябва да предоставят акумулираните застрахователни премии на тръст за доверително управление. Усвояването на средствата става само след като възникне вреда.
  
• 
  За да изпълнява дейността си в много страни по света лойдс се нуждае от лиценз. В някои страни дори, посредниците не могат да предлагат негови продукти, ако идентични застраховки могат да се купят от местен застраховател.
  

На застрахователния пазар вземат участие застрахователните посредници, каквито са застрахователните брокери и агенти. Те имат различни по обем правомощия за сключването на застрахователни договори.

Брокерите не могат да бъдат застрахователни агенти. В случай, че те са ЕТ, същите трябва да имат висше образование, да имат професионален опит в застраховането, да не са осъждани и др.

Презастраховането е споразумение, съгласно което даден застраховател прехвърля част от риска на друга компания. Застрахователят, който прехвърля риска се нарича седант, а компанията, която поема риска се нарича презастраховател. В случая презастрахователя поема отговорността да възстанови част от вредите, покрити от застрахователен договор, сключен между седанта и неговия клиент. От своя страна презастрахователя може да прехвърли част от поетия риск на друг презастраховател, т.е. процесът може да се реализира многократно. Трансферът на риска от седанта към презастрахователя е известен като цесия, а последващото му прехвърляне между презастрахователите – ретроцесия. В тази връзка прекия презастраховател е известен още като цесионер, а всеки следващ презастраховател – ретроцесионер.

За презастрахователите се прилагат разпоредбите за застрахователните акционерни дружества, доколкото друго не е предвидено в действащото законодателство. От тази гледна точка те са акционерни дружества, които могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас всяка. Обикновено спрямо тях има малко по-високи изисквания за минимален размер на основния капитал. Презастрахователите подлежат на лицензиране от компетентен надзорен орган. Те могат да се извършват и застрахователна дейност, ако са получили отделен лиценз за това.

Презастраховането притежава важна юридическа особеност. Отговорността за вредите, причинени от застраховаеми събития се носи изцяло от седанта, независимо от това дали той е сключил презастрахователен договор. Неговият клиент дори е възможно да не знае за осъществената цесия. Уреждането на взаимоотношенията между седанта и цесионера е вътрешнофирмен въпрос, който не касае оригиналните разпоредби в застрахователния договор.

Използването на презастраховането се свързва с различни причинини:

• 
  Презастраховането позволява тясната специализация на седанта. в случая дори не се налага да се предлагат всички видове застраховки.
  
• 
  Презастраховането стабилизира размера на печалбата на седанта, тъй като печалбата зависи от неблагоприятните отклонения на вредите презасттраховането може да се използва с цел да ги покрие и така да не се влоши финансовия резултат.
  
• 
  Презастраховането намалява размера на пренос-премийния резерв. Акумулираните брутни премии трябва да бъдат вписани в пренос-премийния резерв докато не бъдат изплатени всички обезщетения за срока на застрахователното покритие. Следователно презастраховането намалява размера на резервите и остава на разположение повече средства на седанта да финансира своите текущи операции.
  

Факултативно – презастраховане според случая. Когато вредите надхвърлят определен размер, седантът отправя искане за финансова помощ към различни презастрахователи. В случай, че се намери желаещ с него се сключва презастрахователен договор за възстановяване на конкретна вреда. Очевидно, за да се реализира факултативното презастраховане е необходимо седантът да е уговорил предварително достатъчно на брой презастрахователи. Този тип презастраховане има предимство, че е гъвкаво, защото презастрахователния договор може да покрива разнообразни застрахователни случаи. Разбира се, най-големия риск, който поема седанта е да не намери подходящ презастраховател, който да е склонен да му окаже финансова подкрепа.

Договорно – задължава седантът да прехвърли отговорностите в момента на подписване на презастрахователния договор, а презастрахователя да ги приеме. Това означава, че за всяко покрито събитие се оказва сигурна финансова подкрепа. При този тип отношения седанта е сигурен за бъдещите си резултати и същевременно икономисва средствата за първоначално уговаряне на голям брой презастрахователи. Договорното презастраховане не е в полза на презастрахователите, защото те не познават застрахованите лица и се осланят на преценката на седанта. ако той не прецени добре риска и реализира загуби те трябва задължително да ги възстановят.

В зависимост от това как се разпределят отговорностите между седанта и презастрахователя различаваме два вида презастраховане:

Регулирането на застрахователния пазар се осъществява от надзорен орган. За България това е Управление „Застрахователен надзор” към КФН. Областите, в които се прилагат регулациите са:

• 
  учредяване и лицензиране на дейността на застрахователите;
  
• 
  мониторинг върху платежоспособността на застрахователите;
  
• 
  установяване равнищата на застрахователните премии;
  
• 
  контрол върху документо-оборота;
  
• 
  контрол върху каналите на дистрибуция и защита на потребителите.
  

• 
  изискванията за минимално установен капитал,
  
• 
  достатъчност на техните активи,
  
• 
  поддържане на резерви,
  
• 
  разпределение на инвестициите им,
  
• 
  регулиране на дивидентната политика,
  
• 
  публикуването на отчети за публичност на техните резултати
  
• 
  правила за ликвидация на застрахователя.
  

Прекият контрол върху равнището на застравателните премии е друго важно направление за регулиране. Обикновено той се прилага в имущественото застраховане и в застраховането на отговорности. Принципно се използват четири режима за установяване на нейните равнища:

• 
  Разрешителен режим – при него определената от застрахователя премия трябва да бъде регистрирана в компетентния надзорен орган и одобрена от него.
  
• 
  Регистрационен режим – той предполага премията да бъде само регистрирана в регулативния орган и от този момент да бъде използвана без да се изчаква специално разрешение.
  
• 
  Либерален режим – при него застрахователят няма задължението да регистрира премията, нито се нуждае от разрешение, за да я използва. Това обаче не го освобождава от задължение да води документация и статистика за нейните равнища. Тази регулация се използва в РБ.
  
• 
  Ограничен режим – при него държавата установява диапазон в рамките на който може да се варира премията. Превишаването на максималните и минималните стойности е забранено.
  

Забранени са и отстъпките.

Видове общозастрахователни продукти. Застраховки „Живот” в случай на преживяване, в случай на смърт и смесени застраховки. Ценообразуване на застрахователни продукти.

• 
  „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
  
• 
  „Злополука” на пътниците в обществения транспорт;
  
• 
  Застраховки установени със закон: съгласно Закона за НАП всички служители на агенцията се застраховат задължително срещу „Злополука” и застраховка „Живот”; съгласно Закона за митниците митническите инспектори също се застраховат задължително срещу „Злополука” и „Живот”;
  
• 
  Застраховки установени с международен договор – ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Р. България: застраховка „Зелена карта” и застраховка „Медицински разходи при пътуване” – тези двете важат за ограничен кръг държави. Съгласно международната конвенция за договора за международен превоз на стоки (CMR) превозвачът трябва да сключи карго застраховка „Отговорност на превозвача”.
  

Застраховки в случай на преживяване – ЗК изплаща застр сума на ЗЛ, ако то преживее срока на застрахователния договор. Ако ЗЛ умре в този срок ЗК се освобождава от задължението.

Застраховки в случай на смърт – ЗК изплаща застр сума на ЗЛ, ако то умре в уговорен в договора срок.

• 
  Доживотна – изплаща се когато ЗЛ почине и няма срок, тя е безусловна
  
• 
  Отсрочена – изплаща се само ако смъртта на ЗЛ е настъпила е срок посочен в полицата след карантинния период.
  
• 
  Срочна – ЗК има задължение само в посочения срок.